Разумността в природата

[Ани]

РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА

Слънцето има голямо влияние върху човешкия организъм. То има влияние и върху всички останали планети от системата, но съществува и едно обратно влияние - от планетите към Слънцето. От потока влияние, идващ от Слънцето, който ние усещаме, възприемаме всички видове енергия за живота.

Трябва да знаем, че има и друго едно течение от планетите, което излиза през Земята и се отправя към Слънцето. Има дни, през които тези приливи са най-мощни. Хубаво е да се знаят дните на тези мълчаливи, но велики празници. Всички религиозни празници са станали в такива дни, известни само на посветените.

Много неща все още не са ни известни. Не знаем и това, което говори тайната наука, че всеки човек има специално място в природата и в живота. Ако някой успее да намери своето място, ще изпита една специфична вътрешна радост. Съобразно с това дали човек е намерил мястото си в Космоса, той ще избира пътищата и начините, по които ще служи на Бога.

Има истини, които в тази фаза на развитието ни не може да не се открият. Има познание, което е сила, и ако душата не е готова за него, ще се яви като зло за този, който го е получил предварително.

Знанието върви успоредно с развитието. Влязъл в пътя на това развитие, ще изживееш доста страдания, ако не знаеш как да живееш. Неговият „Аз“ или „Аз“-ът на душата му е едно нещо, но Божественото и висше „Аз“ не трябва да е в разрез с битието, с Бога и със себе си.

Отношението на малкия „Аз“ и големия „Аз“ да е в непрекъснатата благодарност за всичко, което научаваме на земята. Природата също има нужда да бъде обичана. Ако погледнете едно дърво с любов, цялата природа се радва. В такива случаи ние ставаме проводници на Божията Любов, която се проявява чрез нас.

За дишането и за въздуха трябва да благодарим на Бога. При дишането трябва да имаме в ума си най-добрите хора.

Здравето на човека зависи от правилното дишане.

Природата в това отношение може да бъде в помощ. При дишането да бъдем спокойни и да мислим освен за добрите хора, но и за природните хубости, за разцъфтяващите дървета, за приятния шум на течащите ручеи и реки и за всички хубави неща, които сме харесали през четирите сезона на годината. И не само да си ги представяме, но и да мислим за тях с любов.

Всеки човек някога ще каже: Вярвам в Бога, Който живее в светлината, във въздуха, във водата и в хляба. За всички тези неща да почувствува един свещен глад. Който разбере дълбокия смисъл на думата „глад“, ще разбере и смисъла на живота. Гладът е първият вестител на великия живот. Той е най-естествената обмяна между природата и човека.

Всеки един човек трябва да даде плод. Бог е вложил в нас капитал и очаква плодове. Във всеки един от нас има това, което има във всяко житено зърно.

Нека физическото слънце си изгрява и залязва. Това са закони в Космоса, но слънцето в душата на човека никога да не залязва. Любовта никога да не залязва! Никой човек не може да расте без любов.

Трябва да имаме всякога положителна, възвишена мисъл. Мисълта е нещо много съществено. Със своята мисъл и сърце човек може да направи неочаквани неща. Ако мисълта ни не е добра, плодовете ни не ще бъдат толкова сладки. Ако чувствата ни не са добри, тревата почва да пожълтява. Вярвате ли, че недоволството руши и скалите?

В природата няма два повторени момента. Всеки момент носи различно благо. И всичко, което се случва, носи голямо богатство. И страданията, и радостите, и смъртта, и животът носят Божиите благословения.

В Писанието се казва, че всичко, което се случва на онези, които любят, то е за добро.