Еднообразие и разнообразие

[Ани]

ЕДНООБРАЗИЕ И РАЗНООБРАЗИЕ

Човек трябва да избягва отегчаващото еднообразие и да се стреми към разумното многообразие. Има еднообразие, което носи разочарование, а има многообразие, което носи мир и благословение. Ако се вгледаме в това, което ни заобикаля, ще видим, че и в привидния безпорядък има порядък. Да не обръщаме внимание на отрицателните неща и да не подражаваме на никого. Вместо да подражаваме, да преминем към положителна мисъл и творчество.

Ще изясним понятието многообразие: Ако един човек се мени така, че един ден е такъв, а друг ден неузнаваемо друг, това съвсем не е многообразие. Такъв човек е сянка. При разнообразието се менят някои преходни неща в постъпките и действията, а не основното. Например прави жалко впечатление, когато някой мени своя мироглед поради користни или някакви външни причини. Това не е разнообразие, а безхарактерност. Друго е да промениш някои свои схващания за истините в живота и се покачиш на по-високо духовно стъпало. Това е вече развитие - еволюция. Обаче една промяна, която те заставя да слизаш надолу, е ретроградна - инволютивна. За жалост най-често в живота се срещат ретроградни промени поради това, че слизането е по-лесно от качването. Това става често, защото силното в живота не е още проявено. По-често е проявено слабото, защото по-силно ни впечатлява, а и по-лесно си го обясняваме с различните възрасти на човека.

Отново ще се върнем към основния въпрос, че любовта в наши дни от творческа градивна сила се е превърнала на игра, която обхваща повърхностния лабилен слой на съзнанието.

В истински разбраната Божествена любов няма еднообразие.