Трите основи

[Ани]

ТРИТЕ ОСНОВИ

„А сега остават тези трите:

вяра, надежда и любов,

но най-голямата от тях

е любовта. “

(I Коринт. 13:13)

Човешкият живот е изграден върху три основи. Те са вярата, надеждата и любовта. Формата, с която те се изявяват във видимия реален живот, е много разновидна и често в зависимост от много външни причини. Все пак те са основните положения, които обуславят напредъка на този, който е тръгнал по пътя на познанието на живота и най-главно - към себепознанието.

Що е вяра? Да имаш вяра, не значи да се уповаваш сляпо на нещо или на някого, а да имаш сигурно и непоколебимо знание и мъдрост за това, в което вярваш. Мъдрецът свързва вярата със знанието, на което се разчита безусловно.

Да вярваш в Бога, не е достатъчно само да си чул, че има Бог и че Той е заповядал да се вярва в Него. В тази вяра има нещо друго. То е да си почувствувал и винаги да чувствуваш Неговото присъствие всякога и навсякъде. Да Го почувствуваш във всяко добро дело, във всяка красота и хармония, в зеницата на този, който те обича, в роената капка на цветето, което пречупва в сияеща красота седемте багри на слънчевия лъч. Присъствието на Бога е присъствието на голяма, спокойна и дори безпричинна радост, в която е потопен твоят живот. Присъствието Му е състояние, при което ти обичаш всичко и си обладан от непреодолима радост да направиш някому нещо добро, полезно, чисто и радостно.

За много люде вярата е несигурно знание или хипотеза. Това не е реално мислене. Напротив, вярата е най-стабилното знание, най-съвършената — не придобита отвън, а родена с човек интелигентност. Поради тази причина ние считаме, че оня, който има най-силна вяра, е мъдър.

Невсякога вярата се придобива чрез външния опит. Много често тя се заражда в нашето съзнание като просветление или интуиция и ни дава неоспорими изяснения на много трудни и дори противоречиви въпроси. Истинската вяра е като скъпоценен камък, открит неочаквано в недрата на някоя скала.

Хората със силна вяра са сигурни и непоколебими. Те приличат на онези майстори в своята професия, които знаят всичко, без да грешат. Затова вярата е сила, както е сила и многократното проверено знание.

Мъдрият е силен поради своята вяра. Той гледа спокойно на всичко, защото навсякъде вижда Оногова, в Когото не се съмнява. Но не само мъдрият, но и всеки друг има някаква вяра. Дори и най-упоритият безверник вярва в безверието си.

Надеждата, която е вторият основен стълб на живота и внася успокояващ лъх и мекота в живота, се крепи на вярата. Човекът с надежда е облагородил своите емоции и живее спокойно и търпеливо. Нямат надежда само нетърпеливите и тези, които не очакват, че доброто ще ги посети. Иначе мислят тези, които имат надежда. Те очакват деня на обещаното сбъдновение. Хората, които имат надежда, са оптимисти.

Защо апостолът в своето послание казва на Коринтяните и на всички люде, че любовта е най-голяма? Той знае, че любовта е неизчерпаем океан, защото ражда живота. Любовта е, която свързва не само вярата и надеждата в единство, но и защото тя е майката на всички добродетели.

Любовта е извън закона, защото самата тя е закон. Помислете върху това и ще се уверите.

Вярата, надеждата и любовта са трите мелодии на Божествената хармония.