ГЛАВА I. I - 1. ИЗХОДНИ ПРЕДПОСТАВКИ И ПОСТАНОВКА НА ТЕМАТИКАТА В КНИГА ТА. РЕЛИГИЯТА, ТЕОСОФИЯТА И СВЕТСКИТЕ НАУКИ КАТО ИЗТОЧНИЦИ НА ПОЗНАНИЕ.

[Ани]

ГЛАВА I

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1-1. ИЗХОДНИ ПРЕДПОСТАВКИ И ПОСТАНОВКА НА ТЕМАТИКАТА В КНИГА ТА. РЕЛИГИЯТА, ТЕОСОФИЯТА И СВЕТСКИТЕ НАУКИ КАТО ИЗТОЧНИЦИ НА ПОЗНАНИЕ.

РЕЛИГИЯТА е „вероизповедание“ - система от възгледи и представи, изградена върху „изповядване на вяра" в съществуването на свръхестествени същества (Бог, ангели, духове) или сили в Невидимия свят, които господстват в Природата. Всяка от световните религии си има Свето Писание, от където се проповядват съответните възгледи.

ТЕОСОФИЯТА е истинно знание, учение, наука за Бога и неговите дела, получавано лесно и бързо директно от Него чрез т. нар. „откровение ” - „вътрешен глас ” в човека, но само към избрани хора, на които Той има доверие. Нейната същност е пояснена малко по-долу.

СВЕТСКАТА НАУКА гради своето познание (ограничено знание), получавано трудно и бавно на база на резултати от наблюдения и/или опити.

Как се е стигнало до появата па религия, теософия и пиука?

До появата па Светото Предание, последвалото Свето Писание (Библията) — „книгата па книгите”, относно религията и зараждането на теософия и светски природни науки, за първите хора на Земята би могло да се приеме следното.

Наблюдавайки в живота си „чудеса" (необясними за хората събития, процеси и явления), но логичен път те са приели вярата в съществуването на неизвестни и невидими сили или същества, които ги предизвикват, т.е. РЕЛИГИЯТА.

Това са наченките - корените на първичните познания и обяснения за света, в който живеят, корените на БЪДЕЩАТА НАУКА за обяснение на явленията и процесите в Природата, чиито тайни се разкриват на определени хора, избрани от Бога. Този избор е особено прецизен относно представители на ТЕОСОФИЯТА.

Произходът ни различните религии би могло да се поясни така: Имайки свободата на индивидуално мислене, наследеният от Адам и Ева стремете ни човека за изява, както и личното чувство, което подбужда желанието му да изпъкне над другите, довеждат до възникване на различни религии.

От друга страна има „атеисти" - хора, които не вярват в Бога.

И ето ТЕОСОФСКОТО ОБЯСНЕНИЕ на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno:

Защо хората не вярват в Бога? - Защото вярват в света, вярваш само в това, което виждат.

Мнозина вярват в учеността на хората, в техните изобретения и предвид на това забравят истинския авторитет в живота. Причините за това се коренят в непослушанието на първата човешка двойка Адам и Ева, подмамени от черния адепт - дявола Сатан, че те могат ди бъдат като Бога. И тъй, съвременните хора не вярват в Бога, защото сами са богове. Следователно каже ли някой, че не вярва в Бога, това подразбира, че той е Бог за себе си [ 10], том 1, стр. 137 - счита себе си за Бог.

ОСНОВНИТЕ ДРЕВНИ РЕЛИГИИ са индийските: (Х)Индуизъм, Будизъм и Сикизъм.

(X) Индуизмът е религия от далечното минало с корени от преди около 4 500 години (около 2 500 години преди раждането на Исус Христос) във връзка с придвижване на хора от сегашна централна Русия към Индия, вземайки със себе си своята религиозна система, която се смесва с местните традиции [9].

В тази религия се описват десет съществени нравила: 1. търпение; 2. прошка; 3. благочестие или самоконтрол: 4. честност: 5. святост; 6. контрол на мислите; 7. здрав разум; 8. познание или обучение; 9. правдивост; 10. отсъствие на гняв.

Посочените току-що правила фигурират също в Християнската и други съвременни религии.

Те се срещат и в теософските беседи, лекции и „духовни формули“ (сентенции) на Учителя Петър Дънов - Bcinsa Douno.

Тук ще се приведе като пример само „духовната формула” за седемте глагола: „Люби, учи, мълчи, търпи, прощавай, пътя си продължавай и Бога не забравяй!”, която е в съзвучие с половината от посочените в по-предния абзац добродетели - отбелязаните с по-тъмен шрифт правила.

Будизмът е най-популярпата древна религия на името на нейния основател Буда (566-486) - „просветеният” принц Siddartha Gauytama.

Като есенция па Будизма се посочват 4 величествени истини [9] за страданията в светския живот, съответстващи на БИБЛИЯТА и ТЕОСОФСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ на цитирания малко по-горе Учител и 8 пътя към „Света на Блаженство" („Nirvana”) - състояние на вътрешна свобода и мир: чрез правилно разбиране (на истините), мислене, говорене, действия (със спазване на пет от десетте Божи заповеди в БИБЛИЯТА), хранене, старание (за контрол на мислите и поведението па хората), както и чрез разум, концентрация (медитация).

Сикизмът е религия на т. нар. „последователи на пътя” (предопределен от Бога), както са назовани от техните „водачи ” („the Gurus ”). Първият Гуру и основател на религията - Guru Nanak (1469-1539) е бил роден в северозападна Индия, сега Пакистан. Сикизмът отхвърля някои концепции на (Х)Индуизма (например за вселява-не на Божество), но запазва други (например, че реинкарнацията - превъплъщението зависи от лютата карма на индивида), които са общи и за други източни религии и Учители като Петър Дънов - Beinsa Douno.

Три са и основните световни религии днес: Юдейска, Християнска и Мохамеданска.

Юдеизмът е религия още на древните евреи, назовавани юдеи - на „Народа на Обещанието ” (на Бога), Божествения народ. Този народ е бил избран от Бога за да благослови Той чрез него всички народи по света. Затова „юдеите вярват, че преди около 4000 години техният народ е имал единствената връзка с Бога ” [9].

Юдейската традиция съдържа 613 заповеди - от най-етичните десет Божи заповеди, за случаи на нанасяне па телесни повреди на бременна жена [1] до детайли относно диетичните закони като разделянето с месото и млечните продукти.

Кабалата е древноеврейско (юдейско) предание, религиозно обяснение на света, тълкуване па „свещени ” текстове, в които на думите и числата се придава мистично значение. Като юдейско мистично учение Кабалата възниква от взаимодействието между трите големи древни (от далечното минало) култури - египетска, гръцка и еврейска, като синтез между тези три типа религиозно мислене. Тя се ражда в александрийската интелектуална среда, където израстват велики умове като известния математик Евклид (Евклидовата ортогонална геометрия), астронома Птоломей („Земята е кълбо"), философите Аристотел, Платон. Хераклит.

Като резултат от този неин произход Кабалата получава разпространение в Юдеизма, дори сред Християнската и Мохамеданска религии.

Тората е свещеното писание на евреите.

Християнската религия се е оформила с раждането на Исус Христос преди 2011 години, по има най-много последователи и привърженици в целия свят. Християнството е наука за побратимяване на народите. То се отличава от всички теософски учения по това, че то дава методи за общение на човека с Бога. И теософията, и окултизмът дават методи, но те се различават от тия, които християнството дава. Отвлечените науки са едни и същи, но се различават само по методите си. Като говоря за теософия, окултизъм или християнство, разбирам методи за придобиване на известни данни... [10], том II, стр.254.

Светото Писание па Християнската религия е Библията [1], чийто автентичен автор се счита самият Бог.

Много твърдения от Библията и характерни моменти от Християнската религия са разгледани в настоящата книга.

Мохамеданската религия (позната още като Мюсюлманска или Ислям е основана и свързана с живота и дейността на арабския пророк Мохамед (570-632). Па 6 години той остава сирак. Около 40 годишен Мохамед прекарва дълги интервали от време сам в пей/ера на планината Hira, край родното му място Мека, отдаден на съзерцание (продължително, мечтателно, пасивно наблюдение на природата) и размишление.

В светото писание на мюсюлманите - К(у)орана (Cur'an) е записано, че в един от тези периоди от време един ангел го нарича „предвестник на Бога” [9]. В продължение на 23 години Мохамед чува звукове, които формира в думи.

В Корана неговите думи се считат Божии слова, директно адресирани към света. Те се възприемат с уважение и в тях се вижда потвърждение на това, което е звучало автентично в Юдейското и Християнско Свети Писания.

Суни(с)тите са арабски мюсюлмани по „традиционен“ (па арабски език) път към Бога, обхващащи 9/10 от всички ислямисти.

Ill шип шие са арабски мюсюлмани по сектапски, пристрастен, фанатичен, „партизански ” (на арабски език) път към Бога.

„Всяка религия съдържа нещо добро, защото с посветена на Бога... Няма Религия, която да е толкова погрешна, че да не съдържа в себе си някаква мъдрост” -цитат, даден в [46].

ТЕОСОФИЯТА (наименование от гръцкия език: тео - Бог и софия-мъдрост, знание) е мистично религиозно учение, наука, знание за Бога, Вселена, духове, душа, задгробен живот, прераждане на душите.

Източник на познание на теософите са мистичиата (тайната, непознатата за обикновени хора) „интуиция ” (вътрешноусещане) и преди всичко „откровение”, т.е. знанието, което ни дава Самият Бог чрез Неговия „тих глас” (пряко, тайно „вътрешно общуване” на „посветени” или „избрани” индивиди с Невидимия Бог), „прозрение” („умствено проникване в Божественото учение”) или казано и с научна терминология мистично информационно взаимодействие между физическия и духовния свят.

По този свръхестествен (необикновен) начин „тайнствените сили ” в Природата са достъпни за познаване само от „посветени ”, „избрани " натури.

Наименованието, същността, източникът на знание и разкриването на Мъдростта и Знанието само на избрани индивиди, каквито са великите Учители на човечеството, определят теософията като най-важно но форми, съдържание и смисъл учение за Бога, наука за Бога.

Елементи на теософията се срещат още в древни религии като Брахманизма, в Кабала и др.

Съвременната теософия се свързва с името на Е. Блаватска (1831-1891), която в 1875 г. основава теософско общество с център Ню Йорк. Може да се счита, че тя е едно стъпало по пътя па духовното извисяване на човечеството.

Петър Дънов (1864-1944), Духовен Учител от 1897, не е член на това общество, но би могло да се назове всемиров (космически) теософ (1922-1944), защото приема информацията от Невидимия свят по теософски път - чрез откровение. Самият той като Всемиров (Космически) Учител Петър Дънов - Bcinsa Douno (1922-1944) определя „проповядваното от него духовно учение” така: „То е учение на Живата Природа, която включва всички живи сили, с които се занимава науката. То е наука за човека, наука за Разумното в света. То е „наука за Бога” (теософия), наука „за Любовта.”

ТЕОСОФСКИТЕ ОБЯСНЕНИЯ в богатото наследство от 7 000-8 000 (7777) лекции и беседи, които ни е завещал този Учител, отнасящи се до всички области от живота на хората на Земята, са завладяващи.

Негови предсказания има сбъднати: крахът на Хитлер - предсказан още през 1938 г., създаването на ООН, обединението на Европа и други. Авторът ги излага паралелно и разделно в предлаганата книга.

Поради изредените факти цитираният в книгата Учител Петър Дънов (1864-1944) е посочен като автор на „истинната” (истинската) теософия - „истинното " откровение на Бога. Такава теософия се има предвид, когато се спомене за теософски обяснения на посочения по-горе Учител.

РЕЛИГИЯТА и ТЕОСОФИЯТА предлагат духовно познание, основано на ВЯРА В БОГА и последвалото от тази вяра Негово ОТКРОВЕНИЕ (духовно -„вътрешно” общуване с избран от Него човек).

Повечето сегашни хора обаче са склонни да вярват и възприемат за реално само онова, което усещат с техните сетива, съответстващо на тяхната физическа генетика.

Те вярват на СВЕТСКИТЕ НАУКИ, на научното познание, което се получава от преки наблюдения на факти (процеси, явления и събития) и/или теоретични разсъждения и твърдения на база на умозаключителни механизми и техники (теории, хипотези, закони, принципи, аксиоми, логика и логически изводи - силогизми), но се възприемат от гледна точка на ЧОВЕШКИЯ РАЗУМ.

Както ще бъде посочено по-нататък в някои научни схващания и твърдения има противоречия и неточности.

Стремежът на автора е да се домогне и посочи точността и истината и от този трети основен източник на познание.

Както ще се види от изложеното по-долу, СТРЕМЕЖЪТ НА АВТОРА е тематиката на книгата да се разглежда от гледна точка на религия, теософия и светски науки, без да бъде повлияна от предубеждения, деформации и неточности.

Отхвърлянето на религията или Бога се корени във философските схващания на хора, които наблягат на чистия разум.

Английският естествоизпитател Чарлс Дарвин (1809-1882) смятал, че „естественият подбор ” (случайният произход на мутациите и механичният процес па подбор на приспособяващите се видове - еволюцията) обяснява живия свят по-добре от наличието на Създател и Творец.

ЗАБЕЛЕЖКА: Авторът на [5] обосновава, че Бог не е творил с еволюция.

Австрийският лекар и психолог Зигмунд Фройд (1856-1939) поучавал, че „Бог е илюзия ”.

Почти същият израз се среща и сега (2007 г.) в заглавие на книга на атеиста-еволюционист професор Ричард Докинс от престижния университет в Оксфорд -Англия.

ЗАБЕЛЕЖКА: Все повече учени говорят и за „илюзиите ни атеистичната наука”, за ново знание на база на логическо научно мислене, което обяснява (ако е силно още да се каже, че доказва) „ безсилието и несъвършенствата на традиционния подход в науката", например в [4] и [46].

Възгледът, че „Бог е мъртъв”, съществува от времето на немския философ Фридрих Ницше (1844-1900).

ЗАБЕЛЕЖКА: На този възглед може да се противопостави критичния анализ на проф. Д-р Джон Ленокс, бил преподавател по математика и философия на науката в най-престижни университети на Великобритания, включително в Оксфорд. В [6] той заключава, че науката не е погребала Бог.

В предлаганата книга е направен опит да се отговори и а тези три атеистични твърдения обобщено, на база на [1], [2], [4], [5], [6] и други източници.

ОБЩОТО В ПОДОБНИ па тези три АТЕИСТИЧНИ ФИЛОСОФСКИ СХВАЩАНИЯ е това, че те НЕ МОГАТ ДА ОТГОВОРЯТ НА ВЪПРОСИ ОТ ВИДА „ЗАЩО Това са така наречените „бели петни""""в светската пиука.

Например, философът от 18 - и век Дейвид Хюм, който не приемал, че има Създател, не можел да обясни „ЗАЩО"  земята е толкова сломена в биологични отношение.

Научните теории могат да се опитват да обяснят как е започнал животът. По ОСНОВНИТЕ ВЪПРОСИ се въртят около това „ЗАЩО"  и/или „С КАКВА ЦЕЛ” съществува меивошът, т.е. „КАКЪВ СМИСЪЛ ИМА"" той за нас.

Мислещите хора изпитват необходимост да имат чел в живота нещо, което придава смисъл па .живота им.

Поради това много учени, както и обикновени хора усещат, че нещо липсва в подобни на по-горе упоменатите философски схващания.

И затова се сбъдва предсказанието па Учителя Петър Дънов - Beinsa Dounо , че „учените ще стигнат до Бога".

КОСВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - а не преки наблюдения - са достатъчни основания за това учените да приемат онова, което за сега е невидимо за хората.

Доста хора могат да казват; „Вярвам само в онова, което впмедам, а не мога да видя никакъв невидим Създател”.

Но много хора също стигат до извода, че има основания да приемат онова, което не могат да видят, и да вярват в съществуването на Създател.

Поради условията, които съществуваш ни земята, особено при съществуващите предимно лоши отношения между хората като егоизъм, завист, злоба, много хора не разбират ЗАЩО СЪЗДАТЕЛЯТ - ако има такъв - НЕ ПРОМЕНЯ НЕЩАТА КЪМ ПО-ДОБРО?

Това е ЕДИН МНОГО ЛОГИЧЕН ВЪПРОС, на който В ПРЕДЛАГАНАТА КНИГА СЕ ПРАВИ ОПИТ ДА СЕ ДАДЕ ОТГОВОР.

Истинните теософски познания се получават от благословените теософи като често цитирания Учител много лесно и бързо, докато за представителите на светските науки са необходими много труд и пот за научен прогрес. Това го признава и българският учен с религиозни убеждения Божидар Палюшев [4].

Затова Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno е казал: Велики цели и задачи има науката. Домогне ли се до разрешаването им, науката е изпълнила своята задача [10], том I, стр. 374.

Би могло да се каже, че светската наука като по-приемлива от човешкия разум в сравнение с религията има цели и задачи и от вида: да потвърждава религиозни твърдения, които се приемат с вяра, включително да може да отговаря на въпроси от рода па „ защо ”, „с каква цел ” е създаден живота и „ какъв смисъл ” има той ?

Изследването на пророчествата и проследяването на тяхното точно изпълнение в историята е начин да се убедим в съществуването на Бог.