I - 1.1. ОТНОСНО НЯКОИ ПРОТИВОРЕЧИВИ НАУЧНИ ТВЪРДЕНИЯ.

[Ани]

I-1.1. ОТНОСНО НЯКОИ ПРОТИВОРЕЧИВИ НАУЧНИ ТВЪРДЕНИЯ.

СЪОТВЕТСТВИЯ МЕЖДУ ВЪЗГЛЕДИ НА РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ И СВЕТСКИ НАУКИ.

Някои научни твърдения са противоречиви. И в настоящата книга са посочени известни примери на „научни факти”, които са завоювали здрави позиции в миналото, но с времето се оказали напълно погрешни.

Авторът е впечатлен много от противоречия в науката, от твърдения ни материалистичното учение за еволюцията и научни, респективно библейски възражения срещу тях, за които говори немския проф. Д-р инж. Вернер Гит е неговата много интересна книга „Творил ли е Бог с еволюция? ” [5].

За такива противоречиви научни твърдения говори и английския професор Доктор но философия от Оксфордския университет Джон Ленокс в книгата си „Погребала ли е науката Бога?” [6].

Подобни примери па научни противоречия са посочени и от българския физик академик Божидар Палюшев, например в [4а].

Но както отбелязва Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno противоречията в науката са полезни.

А Б. Палюшев пише в [4а] следното: Потенциалът на противоречивостта, заложен в човешкото познание, обаче често е бил конструктивен фактор. Противоречията са мощен стимул за развитието на науката, опровергаващ критиците с изумително съвпадение на експеримента с теоретическите изводи и заключения. Примерите в историята на науката в този смисъл са многобройни.

А тези две мнения сочат ЕДИНСТВО МЕЖДУ ТЕОСОФСКО И НАУЧНО СТАНОВИЩА относно ползата от противоречията в „научните факти“

В настоящата книги се приви ОПИТ ДА СЕ ИЗЯСНИ ВЪПРОСА ЗА ПРОТИВОРЕЧИЯТА МЕЖДУ НЯКОИ НАУЧНИ ТВЪРДЕНИЯ, ДА СЕ ОБЯСНИ КАРТИНАТА НА СВЕТА И ЖИВОТА НА ХОРАТА ПО ЕДИН ЛОГИЧЕСКИ НЕПРОТИВОРЕЧИВ НАЧИН и ДОКОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО С МАКСИМАЛНА НАУЧНА ИЗДЪРЖАНОСТ.

Един типичен пример е следният:

Според академик Божидар Палюшев забележителни достижения по въпроса за обединението па квантовата механика (КМ) и общата теория на относителността (ОТО) са постигнати от талантливите английски учени Stephen Hawking (Стефан Хокинг) от Кеймбридж и Роджър Пенроуз от Оксфорд.

Амбициозните планове на С. Хокинг са изграждането на ТЕОРИЯ НА ВСИЧКО (ТВ), т.е. теорията, която да обясни всичко във физическата реалност, която се идентифицира с обединителния модел на КМ на М. Планк и ОТО на А. Айнщайн.

И отново противоречие с принципи на големия теоретик на философията на науката К. Попър [4а]. Един такъв принцип е „критерият за достоверност на една физическа теория”, съгласно който „никоя физическа теория не може да обясни целия възможен спектър от факти, констатирани в нашите наблюдения и измервания над физически обекти. Затова и разглежданите модели на обединение на КМ и ОТО в [4а] са причислени към т. нар. вече ТЕОРИЯ НА ПОЧТИ ВСИЧКО (ТПВ), която Б. Палюшев нарича „недовършената симфония” на Айнщайн [4а].

МАТЕРИАЛИСТИЧНОТО ЕВОЛЮЦИОННО УЧЕНИЕ И ДИАЛЕКТИЧЕСКИЯТ МАТЕРИАЛИЗЪМ (познавателен метод за развитието на природата, обществото и мисленето като резултат от противоречия) боравят с понятията „случайност” и „самоорганизация”, за които би могло да се каже, че определенията на тези понятия опровергават сами себе си.

Според диалектическия материализъм „случайно” е това събитие, което може да стане, но може и да не стане. Това е една вероятност, която съгласно едноименната теория заема стойност между 0 и 1 или между 0 и 100%. Или няма гаранция за детерминираност, т.е. че 100% ще се реализира.

От друга страна и според диалектическия материализъм няма следствие без причина и следователно не може да има „самоорганизация”.

Практическите наблюдения не потвърждават подобни твърдения ни материал истичношо учение за еволюцията относно „случайност”, „самоорганизация”, „от само себе си ”, докато БИБЛЕЙСКИ ТВЪРДЕНИЯ И ТЕОСОФСКИ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - BEINSA DOUNO ИМА СБЪДНАТИ.

Случайността не е случайна. Но само извисен дух може да гради подобна философия.

Колкото и да ни се струва невероятно, НЯМА НИЩО СЛУЧАЙНО, а напротив ВСИЧКО Е ПРЕДНАЧЕРТАНО или ПРЕДОПРЕДЕЛЕНО. ЗАТОВА е имало, ИМА и ще има ПРЕДСКАЗАНИЯ от пророци и ясновидци.

Както ще се види по-нататък отговорите и на двата въпроса - заглавия на книги [5] и [6] са отрицателни. Защото въпреки „всеобхватните обяснения” на светската наука има физически и особено духовни процеси, явления и събития от „финия свят”, които светските науки не могат да обяснят и/или прогнозират. Примери: наричаните от хората „чудеса” и/или някои природни бедствия.

Следователно, ГРАНИЦИТЕ НА РАЗУМА, с който боравят СВЕТСКИТЕ НАУКИ, СА МНОГО ПО-ТЕСНИ ОТ ТЕЗИ НА ВЯРАТА И ОТКРОВЕНИЕТО, на които се базират РЕЛИГИЯТА и ТЕОСОФИЯТА.

И познанията на светските науки непрекъснато се уточняват чрез дискусии и се попълват във времето. Например Б. Палюшсв отбелязва, че теорията за физическия вакуум на Г.И. Шипов не удовлетворява три научни принципа. Въпреки това в нея има огромен рационален заряд, който може да се развие по-нататък, обогатявайки го с идеите, идващи по линията па съображенията, изложени в [4а].

За наша радост има вече нови насоки и/или направления в научното познание, посочени например в [4], [4а] и [46], които подкрепят и утвърждават основни принципи на Християнската религия и духовното познание, основано на вярата.

Създава се ВЪЗМОЖНОСТ ХРИСТИЯНСКАТА РЕЛИГИЯ И СВЕТСКИТЕ НАУКИ ВЗАИМНО ДА СЕ ОБУСЛАВЯТ. ДА СЕ ДОКАЗВАТ СЪОТВЕТСТВИЯ МЕЖДУ ТЯХ и ДА СЕ ДОПЪЛВАТ ВЗАИМНО и ЛОГИЧЕСКИ ДА БЪДАТ СЪВМЕСТИМИ ЕДНИ С ДРУГИ, ДА ОБЯСНЯВАТ ОБЕКТИВНО СЪЩЕСТВУВАЩИЯ СВЯТ ОТ ЕДИННА ГЛЕДНА ТОЧКА.

Тази възможност има древни корени.

В том 6 от поредицата „ Физика на Бога ” [4] е описано подробно влиянието върху развитието на съветската светска наука от страна на философските и религиозни школи и течения, породени от огромното струпване па различни култури, каквото е имало например в Александрия - египетска, гръцка и еврейска. От друга страна религиите в Александрия се допълват от философски учения като тези па Аристотел, Платон, Хераклит [46].

Трябва да подчертаем също, че именно новата тенденция (направление) в научното познание, изразена чрез коригирания вариант на теорията на торсионните полета, вече се съгласува напълно с фундаменталното християнско учение и намира подкрепа в Библията и обратно, т.е. подкрепата е взаимни. В новата теория например се предвижда възможността за едно бъдещо обединение на духовния и физическия свят, което олицетворява проповядваното в Свещеното Писание Небесно Царство (Божие Царство) [46]. Настъпването па това Царство ще представлява една грандиозна радикални промяна на цялата сега съществуваща вселена, която няма да се предизвика от развихряне на познатите и действащи обикновено локално природни стихии (урагани, наводнения, земетресения, вулканични действия) нито глобални (сблъсък с астероид, потоп). Непознатата за пас свръхестествена промяна, идваща от Битието на Бога е сравнима по мощ, мащаби и дълбочина на промените със Сътворението, не се подчинява на познатите ни природни закони и явления. Тези, които бъдат удостоени да живеят в Божието Царство, бидейки живи или възкресени от мъртвите чрез действия, предприети от Самия Бог, ще живеят вечно, наравно с ангелите, т. е. ще придобият атрибутите, присъщи на субстанциалната форма, характерна за духовния свят. Ние не можем да постигнем това със собствени усилия, защото не можем да се издигнем сами до нивото па Бога чрез познание и духовно извисяване. Това може да стане само с благоволението па Бога, ако сме избрали вечния .живот чрез приемане па примирение, послушание за изпълнение пи Божията воля, разкаяние за греховете ни и искрена молитва за опрощението им - истински предназначените за спасение.

По-горе бе казано, че Светото Писание на Християнската религия е БИБЛИЯТА.

Всемировият Учител Петър Дънов - Beinsa Douno, който е приемал и изнасял своите беседи и лекции по теософски път, също е ползвал Библията, като прочитал евангелски текстове от Нея. Много ценни са двата тома „УЧИТЕЛЯТ ЗА БИБЛИЯТА” от Издателство „Бяло Братство” - София [10], където има изобилие от ТЪЛКУВАНЕ. Някои негови мисли ще бъдат цитирани в настоящата книга. Но тук ще се споменат само няколко негови важни и символични тълкувания и препоръки.

Според него думите „не ни въвеждай в изкушение” в „Господнята молитва“ -“Отче наш... ” трябва да се разбират като „Давай ни Господи знание и мъдрост, да не би е нашето невежество да изпаднем в изкушение” [ 10]. Учителят не променя молитвата, но дава тълкуване за да не считаме, че Бог ни изкушава. Ние хората сами се изкушаваме.

А изразът „Всяка власт е от Бога” трябва да се разбира като „Всяка праведна власт е от Бога. „ Човешката история от миналото (в някои монархически държави) и настоящето (и в президентски републики) има такива примери ни власт, която ие е праведна, т.е. не е справедлива, не е от Бога, но се допуска от Него от гледна точка па закона на кармата (следствието от поведението на хората).

В тази връзка е и едно символично тълкуване в [1], Евангелието от Марка, 13: 24 - 25: „Но през ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее и Луната няма да даде светлината си, и звездите небесни ще падат...”.

В случая луната символизира външните религиозни форми, слънцето - държавата, а звездите - земните „авторитети" от всички области на живота.

Библията трудно се разбира, особено Стария Завет. Исус Христос е говорил с притчи... защото масата хора не са били готови за наука и казаното да се приема и прилага само от посветените му ученици.

Затова Петър Дънов - Beinsa Dounо е казал:

„При буквално разбиране на прочетеното от Библията какво ще придобиете? То е все едно да ти дадат един нарисуван хляб...

Старият Завет е за учени хора, за много учени хора. Той е много дълбок, не е за децата.

Изучавайте Исая, Данаила, Иезекила и пр. и вижте по кой начин те са добили просветление.

Четете Евангелието на Йоана, то е мистично Евангелие.

Християните четат Библията, но и сто пъти да я четат и препрочитат, не е важно. НАЙ-ВАЖНО Е КАКВО СА НАУЧИЛИ И КАКВО ПРИЛАГАТ.

Например, седиш и не можеш да оправиш нещо. Отвори Библията и това, което ще прочетеш, ще внесе нови мисли (идеи) в тебе.”

Сред последователите на Учителя Петър Дънов - Beinsa Dounо се практикува такова отваряне на Библията да става като предварително се постави интуитивно палеца на дясната ръка някъде върху неотворената дясна част па страниците на Светото Писание.

„Някой казва: ти православен ли си? Казвам: В Библията нищо не пише за православие. Ти евангелист ли си? И за евангелизма нищо не пише.”

Този факт се корени в обстоятелството, че автентичния автор на Библията е Бог, за който всички хора са равноправни.

Различните видове религии са създадени от хората, тъй като те са оставени на свобода от Него. Но това не означава освобождаване от отговорност, ако не се върви в правия път, ако не се изпълнява Волята Божия. Тогава идва наказанието по закона за кармата (следствието от делата).

Много интересни ОБРАЗНИ ТЕОСОФСКИ ОБЯСНЕНИЯ по въпроса ЗА ВЯРАТА И НАУКАТА има Учителят Петър Дънов - Beinsa Dounо [2] :

„Вяра без наука и наука без вяра са опасно нещо.

Човек има два крака: десен (страната на ума) - наука и ляв (страната на сърцето) - вяра. Не може да се върви само с един крак.

Не можеш да вярваш, докато нямаш знание и не можеш да знаеш, докато нямаш вяра.”

Вярата е свързана със сърцето, а науката - с ума. Това са две страни на човека и не бива да се разделят, нито да се обединяват механично. Те взаимно се предпоставят: Вярата усилва ума, а умът, респ. мисленето и познанието, усилва вярата. Както е отбелязано на друго място за детето и зрелия човек, с натрупването на знание и опит зрелият човек засилва своята вяра. Затова, колкото повече расте духовната култура на човека, толкова повече расте вярата му в Бога.

„Само гениалните хора имат „вяра”.

Талантливите хора имат „вярвания”.

А обикновените - „суеверия” (най-примитивното пиво на вярата).

Невежите, глупавите не могат да имат вяра, понеже не мислят. Те могат да притежават само „фанатизъм.”

Би могло да се счита, че едно сбъднато предсказание на Учителя Петър Дънов - Beinsa Dounо е неговата мисъл: „Учените ще открият пътя към Бога.”

Два посочени в книгата примера са руският професор от Московския Държавен Университет (МДУ) - виж стр. 58 и думите на колеги на академик Палюшев: „Ние не вярваме в Бога, ние сме убедени, че Той съществува” [11] и [12].

И цитираният Учител счита, че Божественото учение - Христовото учение - Новото учение (наименование, използвано от него) е синтез между вяра и наука -вярата в това, че Божествената наука е Абсолютната Висша наука - „наука за живота”, учение за живота, практическа философия на живота.

Защото няма житейски и философски въпроси, недокоснати в лекциите и беседите му, няма област от живота на хората, в която той да не е дал полезни практически съвети:

Като фрапантен пример може да се приведат негови мисли за числата, които според него крият много тайни. Всемировият теософ е отбелязал: „Човек трябва да знае кои числа му помагат и кои му противодействат. За гази цел напишете последователно числата от едно нататък, като се спирате за известно време пред всяко едно и проследявате чувството, което ви носи радост и спокойствие, харесва ви, това е което ви помага.”

По отношение на общото здраве той препоръчва смени в заниманията на човека - редуване на умствен с физически труд, почивка, духовни занимания, музика, изкуства, общуване с природата, движение, екскурзии сред природата и високите места, ходене пеш, включително бос когато е възможно и при специални физически и духовни упражнения: комплекси от седем , двадесет и едно на брой, Паневритмия - свещени упражнения и танци (валс, менует, ръченица), изпълнявани по двойки в окръжност, по радиални .лъчи от кръг с център оркестър и хор около него, изпълняващи Божествена музика във висш космически ритъм, дадени на неговите ученици през 1938 и 1942 г.

Относно храненето и стомаха той казва следното:

За да бъде стомахът ти здрав, ще се научиш да ядеш и да не преяждаш.

Едно от главните правила при храненето е никога да не си дояждаш, да останеш малко гладен. Това да бъде идеал за вас. Ако станеш от трапезата напълно нахранен, ти си престъпил Божия закон. Пека всякога да остава в стомаха ти поне една трета празно място. Това е едно от хигиеничните правила. Който спазва това нравило, той всякога е здрав.

Съвсем скромно той отбелязва: „Ние не хвалим стоката си (учението си) - нека то „да привлича като теменужките с аромата си”, нито се противопоставяме някому. По-скоро искаме да премахнем преградите между хората, защото онова, което ни сближава, е много повече от несъщественото, което ни разделя.”

Онова, което ни сближава и може да пи обедини, е единственият за всички религии триединен Бог - Господ наш. Защото в „Господнята молитва” обръщението към Бога „ Отче наш ” означава, че всички ние сме деца на един общ Баща.

Ето ДВА СЪОТВЕТСТВАЩИ ВЪЗГЛЕДА НА РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ И СВЕТСКИ НАУКИ:

- ВСИЧКО Е ЕДНО ЦЯЛО - Всички неща и (всички) събития са свързани, съединени от невидими нишки.

Освен това, според ИЗТОЧНАТА РЕЛИГИЯ (Х)ИНДУИЗЪМ:

- ВСИЧКО ВЪВ ВСЕЛЕНАТА Е ЦИКЛИЧНО и нейното съществуване се подчинява на цикличен ритъм - Висш Космически Ритъм [2].

А в ТЕОСОФСКИТЕ си ТВЪРДЕНИЯ Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno е казал:

„Дошло е време да разберем, че Земята е наш общ дом, че Природата е едно Цяло и всички ние сме части на това Цяло”, зависими от нея.

Ако един клон на дървото се отсече или отреже, сам той изсъхва. Идеята за „живот за Цялото“ е великата идея на новия живот, на новата култура.

Всички се раждаме с някаква мисия, всички сме част от огромни схема. Всеки момее да създаде „ефекта на пеперудата” [8].

Академик Божидар Палюшев предполага, че Хармонията между реда и хаоса е вероятно един от фундаменталните закони на Космоса, нещо като периодична смяна на хармонията с дисхармонията на явленията и процесите в Природата, която обуславя и цикъла „болест-здраве“, характерен за човешкия организъм.

Има и ДОКАЗАТЕЛСТВА на СВЕТСКИ НАУКИ за взаимна обусловеност между Природата и човека, между Космоса и човека - влиянието на планетите върху човека, например фазите па Луната, изригванията на Слънцето.

Неразбраните в миналото окултни истини (тайни истини, известни само на посветени и избрани хора) днес една след друга се потвърждават от науката. Затова учителят Петър Дънов - Beinsa Douno е казал: ’’Учените ще стигнат до Бога” [2].

Тази тематика е засегната в предлаганата па Търсещия Читател книга с конкретни примери на факти по ОСНОВНИ ВЪПРОСИ ЗА ЖИВОТА ПА ХОРАТА.

ТЕМАТА Е ОБШИРНА. Известно е, че краткото описание е много по-трудно от подробното. Потърсен е компромис като се използва и формата на „катехизис” (кратко изложение на християнското вероучение, дадено чрез въпроси и отговори).

КНИГАТА представлява ЕДИП MAЛЪK ОПИТ да се построи „МОСТ“„ между РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ и СВЕТСКИ НАУКИ, т.е. между ВЯРА, ОТКРОВЕНИЕ и РАЗУМ, един малък опит да се намери ТРИ ЕДИНСТВО между тях чрез научно и логично обосновани обяснения.

Теософията е междинното звено на връзката между Божествената и светската науки, между безграничното знание на Невидимия Разумен Свят и ограниченото познание на видимия свят.

Както е известно от Християнската религия Бог е триединен (Отец, Син и Свети Дух) като едно Цяло. Ето защо би могло и трябва да се търси единение с Бога и другите хора, единение на религиите, единение на различните познания, т.е. да търсим онова, което е назовано и/или казано по различен начин или форма, но по съдържание и най-важното по смисъл е едно и също. Дали ще се нарича Вселена, Космос, Природа, Сила, Нещо, което ни управлява и т.н., по своята същност и смисъл това Нещо е Недостижимият, Най-Великият Висш Абсолютен Разум, Ум - невероятна Мисъл, които не се вписват в човешките представи.

С посочените конкретни факти - свидетелства в книгата може би ще се помогне на атеисти и хора с недостатъчна духовна просвета да получат прозрение в познанието, основано и на вярата.

Авторът се надява също, че някои хора ще приемат или ще засилят своята вяра, когато видят съответствия между религия, теософия и светски науки. То ще се показва конкретно в отделни раздели па настоящата книга, а тук ще се споменат някои общи положения по този въпрос, засегнати в ползваната от автора литература, например [1], [2], [3], [4], [8].

Твърденията в използваната литература потвърждаваха размишленията на автора по основни въпроси за живота на хората на база религия, теософия и светски науки.

Rhonda Byrne споменава, че откритията на квантовите физици и нови направления в науката („нова наука“ [З]) са в пълна хармония с ученията за Тайната на живота и с това, каквото са знаели всички велики духовни учители през човешката история.

Замисълът на автора на настоящата книга за „мост ” между религия, теософия и светски науки се подкрепя на няколко места в [3], където е отбелязано ’'доказано от науката ”

В Библията [1], Светото евангелие от Йоана 1:1-5 (глава I, I до V стих) е представено описание на РЕЛИГИЯТА за „Началото”, когато Бог е сътворил света с мисълта си - „Словото” - Разума.

С ТЕОСОФСКИ ВИЖДАНИЯ Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno е формулирал връзката между четирите философски категории „мисъл, светлина, енергия и материя”: „Светлината е сгъстена мисъл. Енергията е сгъстена светлина. Материята е сгъстена енергия“.

Гениалният представител на НАУКАТА Айнщайн ни даде формулата за връзката между двете философски категории „енергия Е и материя (маса)“:

Е = Δ m с² (1) - виж и стр. 447 от настоящата книга.

Очевидно е повторението на трите философски категории „мисъл ”, „енергия „ и „материя ” в трите източника на познание-религия, теософия и светски науки. Тези три философски категории се срещат и в разсъжденията, дадени в [3]. При последните обобщеното твърдение е „ВСИЧКО Е ЕНЕРГИЯ“. Това твърдение би могло да се разшири във вида „ВСИЧКО Е МИСЛОВНО - ИНФОРМАЦИОННА ЕНЕРГИЙНА СУБСТАНЦИЯ“,  която може да се сгъстява до материя и разрежда до мисъл, съгласно споменатата малко по-горе формулировка на цитирания Учител.

Това твърдение съответства на религиозната и теософска постановка, че „Светият Дух е навсякъде”. Изпратеният от Бога Свети Дух следи всичко, което правим като несъвършени хора, и ни ръководи.

Твърдението съответства и на научната постановка, че торсионното поле като синоним на Бога [4] (по-точно синоним на Светия Дух) и като „мисловно-информащнна енергийна субстанция ” съществува в цялата Вселена, във всички микро- и макроструктури. Целият ефир е наситен с тази субстанция, включително с мисли на същества от Невидимия и видимия свят.

Ето мисли на някои от цитираните в [3] по отношение на тяхното твърдение „Всичко е енергия”:

Dr. Ben Johnson (лекар, използван/ нетрадиционни методи, включително и енергийно лечение) обяснява: Съществува Вселената, нашата галактика, нашата планета и индивиди със системи от органи в техните тела, клетки, молекули, атоми и енергия. Така че има много нива, за кои то да се мисли, но всичко във Вселената е енергия.

Как Вселената (подразбирана като синоним на Бога) действа на тези нива пояснява в своя публикация през 1912 г. Charles Haanel (1866-1949): „Вселенският Дух (Съзнание, Разум) е не само ум, но той е субстанция и тази субстанция е привлекателната сила, която доближава електроните съгласно закона на привличането за формиране на атоми; на свой ред атоми те се доближават съгласно същия закон и формират молекули; молекулите заемат обективни форми и така ние намираме, че законът на привличането е съзидателната сила зад всяко проявление, не само на атоми, но и на думи (мисли), на Вселената, на всичко, за което представата за тези нива може да формира всяка концепция” за микро - и макроструктури.

Що се отнася до потенциалната сила (мощност, енергия) на човека философът Bob Proctor отбелязва: Независимо в кой град живеете, вие имате достатъчна мощност във вашето тяло, потенциална мощност, да осветите целия град за близо една седмица.

A Charles Haanel добавя, че Вселената има мощност, достатъчна да посрещне всяка ситуация в живота на индивида. Когато индивидуалният дух (съзнание, разум) докосне Вселенския Дух (Съзнание, Разум), той получава неговата мощ.

А това ще рече, че е нужен контакт с Бога за да може човек да прояви своята невероятна потенциална вътрешна сила, респективно мощ, енергия.

Затова Charles Haanel казва: „Божият Дух (Съзнание, Разум) е единствената и сaмата действителност.”

Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno акцентира върху приемно-предавателната функция на човека, но повече като „радиоприемник” - човек повече да слуша „ тихия глас ” на Бога.

Авторката на книгата „Тайната” Rhonda Byrne коментира тази функция на човека като „най-мощната предавателна кула” - човек да управлява повече с мислите и желанията си. И тя пояснява така, както следва:

Квантовата физика ми помогна за по-добро разбиране на „Тайната” на енергийно ниво:

- С прости думи всяка енергия вибрира на една (определена) честота.

- Бидейки енергия, вие също вибрирате на една (определена) честота, и каквото детерминира вашата честота по всяко време е това, каквото мислите и чувствате.

- Всички неща, които желаете, са произведени от енергия и те вибрират също.

Перифразирано обяснението на Rhonda Byrne изглежда така:

Когато вие фокусирате мислите и чувствата си върху нещо хубаво, което желаете, вие се настройвате, излъчвате и разпространявате тази съответстваща на желанието ви честота на вибрации. С това вие променяте вибрациите на атомите па това нещо, което желаете, и ставате причина то да вибрира на същата тази честота към вас. Така желаното нещо ще се появи във вашия живот. Затова, в съзвучие със закона на привличането се казва: „подобното привлича подобното” [3].

„Причината вие да сте най-мощната предавателна кула е защото на вас ви е дадена силата да фокусирате вашата енергия чрез вашите мисли и да променяте вибрациите на това, върху което се фокусирате, след което го привличате като магнит към вас. Вие сте един енергиен магнит”[3].

И така, в ползваната от автора литература се среща твърдението, че „наличието на единствено Космическо (Вселенско) универсално съзнание го потвърждават квантовата механика и космология”.

Гореизложените констатации стимулираха автора да напише предлаганата книга.