I - 2.1. СЪЩЕСТВУВА ЛИ БОГ ИЛИ КАК МОЖЕ ДА СЕ РАЗБЕРЕ, ЧЕ ТОЙ СЪЩЕСТВУВА?

[Ани]

1-2.1. СЪЩЕСТВУВА ЛИ БОГ ИЛИ КАК МОЖЕ ДА СЕ РАЗБЕРЕ, ЧЕ ТОЙ СЪЩЕСТВУВА?

- от творенията и изявите Му, както и от последните достижения на светската наука.

„... В света има една Разумна Сила, която определя живота на всички същества. Има кой да се грижи за вас.” Не отхвърлян, докато не си проучил! - Лорд Литьлтьн и д-р Джилбърт Уест, бивши професори в Оксфордския университет, световни скептици, искали да разрушат „мита” на християнството, станали християни.

Самата вяра в нещо не го прави логично (истина), (но) и самото неверие не го прави лъжа.

Джон Мейсъл от САЩ,

автор на книгата „Бог ли е Исус?” [11]

Ако нещо не се вижда, това не означава, че не съществува.

Вярва се в нещо, което не се вижда.

Блажени са тези, които повярваха без да Ме видят.

Исус Христос

Бог може да бъде разбран и с разум, а не само с вяра.

Съществуването на Бога може да бъде доказано и с наука (... с формули).

Българският физик академик Божидар Палюшев

Вдъхновяващо е да намираш научни потвърждения за съществуването на Бога.

Велики физици кита А. Айнщайн, М. Планк, Н. Бор и др. винаги са предпочитали пътя па вярата, че картината на природата е винаги непълна без допускането за съществуването на Бога [4].

Вярата не е превърната в убеждение за някои заради липсата на научни доказателства до скоро. Но ето че има вече учени, като колеги на българския физик академик Божидар Палюшев, които са вече убедени [12].

Вяра е „жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що не се вижда.” [1], Новият Завет, Послание на св.ап. Павел до Евреите, 11:1.

Както бе споменато в раздел 1-2. въпросът за съществуването на Бога е основен, важен и ключов и изисква разумни обосновка.

РЕЛИГИЯТА е вероизповедание за съществуването на Бог.

БИБЛЕЙСКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА за съществуването на Бог можем да считаме двата факта: възкресението на Лазар от Исус Христос, доказвай/ Божествения произход на последния, и възкресението на Исус, осъществено от Неговия Отец - самият Бог.

Като научно доказателство на Библейското и теософското твърдения за душата на човека е установеният от МЕДИЦИНСКАТА НАУКА факт, че с настъпването на смъртта па човека теглото му намалява с 33g (грама).

НАУЧНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГА като информационно - енергийна субстанция или торсионно поле са свързани с развитието на най-съвременната теория ни фундаменталната физика ТЕОРИЯТА НА ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА. Този факт предопредели авторът да изясни първо този въпрос за да се изключи противопоставянето религия - наука и да се изградят основи па практическа философия на живота на база на единни, взаимно обуславящи се, взаимно допълващи се и взаимно доказващи се твърдения на религиозно, теософско и научно познания, защото следващи въпроси, които интересуват хората, са тясно свързани с изключително трудния и едновременно изключително важния въпрос - доказателството за съществуването на Бога - Творец.

Относно научното доказателство за съществуването на Бога цитираният в [4а] български богослов В. Пеев е писал следното. „И наистина, ако проповедниците, последвали живия Господ Исус Христос, бяха превърнали амвоните си (издигнатите места за проповеди в църкви) в учителски катедри, а Библията в тетрадка по математически упражнения, тогава религията на Спасителя, прогласяваща оправдание и вечен живот за всички човеци, щеше да изчезне от паметта на човечеството, каквато е съдбата на много други религии и учения”.

ТЕОСОФСКАТА ОБОСНОВКА на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno е следната [13]:

- СЪВРЕМЕННИТЕ ХОРА ИСКАТ ЗА ВСЯКО НЕЩО ДОКАЗАТЕЛСТВА.

- ИМА НЕЩА, КОИТО НЕ МОГАТ ДА СЕ ДОКАЗВАТ ПО ФИЗИЧЕСКИ НАЧИН.

- ТЕ СЕ ДОКАЗВАТ ОТ РЕЗУЛТАТИТЕ, КОИТО ВИЖДАМЕ НА ЛИЦЕ.

Затова и Най-Великият Теософ Исус Христос е казал: „По делата (по резултатите от работата на хората) ще ги познаете.” [1].

Цитираните мисли на Всемировия Учител Петър Дънов - Beinsa Douno са особено важни относно въпроса за съществуването на Бога. Затова във философско-теософски стил той е казал: „Всички неща, които се доказват само с твърдения, са лъжливи. Нещо, което може да се опита (потвърди опитно или види макар и индиректно в практиката като критерий на истината) - то е истинско.

Бог не е същина, която може да се докаже. Той е извън нашето съзнание и затова не може да се докаже (по строго физически начин).

Той е обективна реалност, която съществува вън и независимо от нашето съзнание, невидима за хората. Той не може да се види и със свръхмощен телескоп.

Изгревът на нашето слънце като дар от Бога, което осветява и грее за всички, също не се вижда, когато има гъсти облици, но това циклично (периодично) явление съществува и се осъществява всеки ден. Това се отнася и за Бога - виж сентенциите в мотото на този раздел.

Културата на сегашните хора се отличава с голяма критика и съмнение. Те казват, че за да бъде философ, човек трябва да бъде критик, да подлага всяко нещо на опит. Някои проверяват нещата и вярват в тях, но какво ще кажат онези, които проверяват и не вярват? Те пипат нещата и пак не признават, че са реални. В Евангелието се говори за Тома неверни, че след като видял възкресението на Христа, пак не повярвал. Трябвало да си тури ръката между ребрата на Христа, да напипа отворената от римското копие дупка и тогава да повярва. Като не разбира Божествените закони, човек всякога може да бъде излъган.

Лъжата е сянка на Истината. Както сянката е признак за съществуването на даден осветен предмет, така и лъжата е признак за съществуването на Истината.

Съмнението пък е признак за съществуването на някаква реалност. Съмнение без причина не може да съществува.

Следователно, отричането на Бога (съмнението за Него) показва, че Той съществува. Не можеш да отричаш нещо, което не съществува. Следователно, човек отрича само онова, което съществува. На какво се дължи отричането? - На недостатъчната светлина (знание, просвета). През деня човек вижда дърветата, камъните, изворите, но вечер не ги вижда. При това положение човек може да ги отрича, може и да признава съществуването им. Обаче това не показва, че те не съществуват. Наличието на атеистите доказва, че Бог не съществува. Тъй щото когато някой поддържа мисълта, че Бог не съществува, това показва, че неговото слънце е залязло. След 12 часа слънцето ще изгрее и вие ще измените убежденията си. Преди 12 часа сте отричали всичко, а след 12 часа казвате, че Бог съществува, душа съществува, задгробен живот съществува и т.н. [10], том II, стр. 167-168.

Що се отнася до СВЕТСКИТЕ НАУКИ по въпроса за доказателството на съществуването па Бога, в [4а] Б. Палюшев отбелязва следното:

Теорията на руския учен Г.И. Шипов за физическия вакуум и Физиката на Бога (торсионното поле) [4] ние разглеждаме като безпрецедентни случаи на теоретично описание, показващи, че има начини да се разкрие пред човешкия разум и истината за съществуването на Бога. Чрез чисто научни методи ние само показваме Бога чрез творението, а не Го доказваме със строгите методи на науката.

Това идва в потвърждение на теософските мисли па цитирания малко по-горе Учител и на казаното от немския философ Фридрих Якоби (1743-1819): „Ако съществуването на Бога би могло до се докаже с доводи (твърдения), Всевишният няма да бъде никакъв Бог!” В този смисъл научното доказателство би превърнало Бог в част от непостоянното вечно изменящо се, непълно човешко познание за Творението.

Като един от най-големите гении в историята на светските науки, Айнщайн е изказал типични за него парадоксални мисли, че не е възможно да се докаже съществуването на Бог, както не може да се докаже, че Той не съществува. И все пак, както ще се види от допълнителните изложения в настоящата книга, Айнщайн открива в Библията „доказателство” за съществуването на Бога, за Сътворението Му, но го оставя като шифровано и кодирано послания [8], които да бъдат разгадани и общоприети след като се получат потвърждения и то по алтернативни начини за научно доказателство, и тогава да се огласи публично ръкописа му. Последното е необходимо особено за авторитет като Айнщайн, тъй като има учени с противоречиви, дори с противоположни твърдения. Освен това „новото” не се приема веднага [2].

Но има и учени като българският физик Божидар Палюшев, който счита, че „съществуването на Бога може да бъде доказано и с наука. Той е информационна субстанция, чието присъствие се извежда с формули”. Този физик, който е гордост за България, участва в научната група па проф. Редхет, която в сътрудничеството с професорите Лаб и Браун от реномирания Оксфордски университет работи върху усъвършенстването на теорията на торсионните полета, разработена преди 21 години от руските физици Акимов и Шипов [12].

Скромността и въздържаността от прибързани умозаключения трябва да бъдат показатели на качеството па интелекта при разумното изследване на духовната реалност на Всевишния. Това условие е описано много сполучливо от поета Гьоте: „Най-висшето щастие за мислещия човек е да изследва онова, което подлежи на изследване, а пред неизследваемото да благоговее смирено”.

Библията ни казва, че ирационалното (което не може да се изследва в този смисъл с човешкия разум) не трябва да се разглежда като непреодолима преграда за човешките познавателни способности. Ирационалното Божие битие (неизразимо с човешки понятия) се разкрива на хората чрез откровенията на Бога, изразени чрез Неговото Слово в Библията, въпреки че Божията реалност е фундаментално непристъпна за непосредственото човешко сетивно познание, един факт, във верността на който се убеждаваме и от проследяване на събитията в светската наука.

На този факт е обърнал внимание и цитираният малко по-горе Учител.

Чрез Своите откровения, дела и изяви, Всемогъщият Бог вече е разкрил достатъчно много неща за собственото Си битие. В този многообразен и интересен процес прави впечатление търпеливото и постепенно поднасяне на знанието за Себе Си, което Самият Творец прави чрез пророците и Учителите, съобразявайки се с бавния и мъчителен процес на ириционалното, духовното (чрез вяра) и рационалното (чрез разсъждение и разум) съзряване на човечеството.

В потвърждение на това са и думите на американския философ Уилям Джеймс (1842-1910): Бог „е къртил отломки от Своя образ и ги е поднасял на човечеството с чаена лъжичка, за да бъдат асимилирани от религиозното съзнание ".

РАЗЛИКАТА в двете противоположни твърдения: на теисти („Бог съществува”) и атеисти („Бог не съществува" ), от които само едното от тях е вярно или и двете са грешни съгласно философско правило или „закон за непротиворечието” (виж по-долу), се състои в следното:

ИМА МНОГО ФАКТИ - ИЗЯВИ И А БОГА, КОИТО ГОВОРЯТ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО МУ, докато няма пито едни факт - доказателство, че Той не съществува.

Затова посочените в мотото по-горе двама скептици - бивши професори от Оксфордския университет, поискали да развенчаят Христос, стават християни, „достигат до Бога” и мисълта: „Не отхвърляй, докато не си проучил!”

Както ще се види от писаното по-долу и на други места в настоящата книга, могат да се посочат ФАКТИ (ДОКАЗАТЕЛСТВА, СВИДЕТЕЛСТВА, ОБЯСНЕНИЯ) ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГА В ПЕТ НАПРАВЛЕНИЯ:

I. Светото писание — БИБЛИЯТА, която никой не е опровергал, защото предсказанията в нея се сбъдват, потвърждават се в практиката. Защото автентичният автор на Библията е Бог. А „Бог е този, който казва нещо и става ". Затова и атеисти, които са се опитвали да опровергават Библията са ставали вярващи .

II. Макар че има мнение, че „не може де се докаже в строг математически смисъл“ [14], освен твърдението на българския физик академик Божидар Палюшев [4] и [4а], за съществуването пи Бога има СВИДЕТЕЛСТВА около пас, които са много убедителни, например съществуването на фино устроената Вселена и биологичния свят (виж раздел 1-2.4.).

Като свидетелства ИЛИ ИНДИРЕКТНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА могат да се приемат фактите на природните бедствия, особено през 2005 г.: гигантските вълни „цунами“ в далекоизточните Азиатски острови и ураганите „Катрипа“ и „Рита“ в Америка. Направиха ми впечатление думите на жена от САЩ: „Сега разбрах колко безсилни сме срещу Природата“ - създание на Бога. И много точно в английския език природното бедствие е назовано „Акт на Бога", („Act of God"). Той ни предупреждава, че не вървим по правилния път при свободата, която ни е дал. Ако пие не се коригираме, Той ще ни въведе в правилния път принудително.

Бог е невидим и затова за някои хора е неприемлив. Но Той се изявява чрез своите дела, проявления. Аналогия в светска наука са абстрактни мислени (М) понятия като например електричеството. То не се вижда, не може да се пипне, но се доказва чрез проявления като светлината (С) на електрическото осветление, енергийното (Е) влияние на материята (М) в електрическите машини. В този пример прозира трансформацията на Мисълта (М) на електроконструктора в Светлина (С) на електрическата лампа и в Енергия (Е) на електрическата машина - Материя (М). Това напълно съответства на теософската формулировка на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno за трансформация пи философските категории Мисъл - Светлина - Енергия - Материя.

III. Има свръхестествено (РЕЛИГИОЗНО или ТЕОСОФСКО) ОБЯСНЕНИЕ на „ЧУДЕСА”, например на излекуване, каквито се посочват в настоящата книга, но няма естествено обяснение, например медицинско такова - виж раздел III - 9.7.1.

Към чудесата не може да не се спомене мистичното явление на запалването на свещниците в храма, които включва параклиса-гробница на Исус Христос в Ерусалим, всяка година, в събота, в навечерието на най-големия Християнски празник „Възкресение Христово“- огън, който свети, топли, но не обгаря. Тази светлина идва свише, от Небето, от Бога и е толкова мека и приятна, че тя съгражда. Тази светлина за сега е необходима за всички. При тази светлина човек добива едно успокояване и един вътрешен мир.

И тя има характеристиката на „безвредна светлина” [64а], защото „тя е тази именно светлина в света, с която не можем да направим никаква пакост С тази светлина само добро можеш да направиш. Всички мъчнотии в живота, от какъвто и характер да са те, се разрешават чрез тази светлина. Когато дойде тази светлина в света, спор между хората вече не може да има. Общността става правилна и всички противоречия, които се повдигат между хората, изчезват - навсякъде настава пълна хармония.

Тази светлина се добива с молитва като „светлина и топлина на безсмъртието” [64а], което е демонстрирано от Бога с Исус Христос. За придобиването й има само един метод - молитвата. Но тази светлина се придобива със сипна молитва. Ако някой може да постигне адекватната сила на молитвата, той ще придобие тази светлина. В придобиването на тази светлина седи силата на молитвата. Ето защо е казано в БИБЛИЯТА: „Бъдете постоянно в молитва”, а УЧИТЕЛЯТ Петър Дънов - Beinsa Douno е дал духовната „формула" (сентенция): „Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете, духът не угасвайте”.

IV. НЯКОИ СВРЪХЕСТЕСТВЕНИ ЯВЛЕНИЯ - „ЧУДЕСА”, ОБЯСНИМИ САМО С НАМЕСАТА НА БОГА, СЕ ПОТВЪРЖДАВАТ СТРОГО НАУЧНО както например експериментът на японските физици от Токио през 1994 г, наречен „Ефектът на Мойсей“, доказващ случая за разделянето ни водите на Червено море при гонението на юдеите от египетските войски на фараона.

„Ефектът на Мойсей“ обяснява и „чудото“ на Кръстова гора в българската планина „Родопи“, когато е валяло проливен дъжд, с изключение ни една ивица между сегашните параклиси на Светиите, по която се е движило шествието на богомолците.

И самият Айнщайн признава, че „ние можем само да наблюдаваме чудото с удивление и да се възхищаваме от изкусно създадения недостижим ред във Вселената”: „В тайните на Природата се крие величие, а не лукавство. Изкусен е Всевишният, но злонамерен не е" [8].

V. В последно време СВЕТСКАТА НАУКА разкрива и МАТЕМАТИЧЕСКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГ като мисловна-информационно - енергийна субстанция чрез теорията на торсионните полета. Изхождайки от нейния коригиращ вариант [46], стр.402 и от пети принцип на неговата теория „Физика на Бога " [4] („Физика на Светия Дух“, „Физика на шорсионното поле“), българският физик академик Божидар Палюшев е посочил следното: От топологичпи съображения се извеждат частни диференциални уравнения, описващи космологичен член от вида ламбда λ (x,g) в уравнения от общата теория на относителността на Айнщайн, който е функция на мястото „x” и метриката ,,g". От стойността на този член зависи силата и разпределението на гравитационното поле в глобален и локален мащаб [4а], стр. 510. Той счита, че локалната му промяна от „външен фактор " Бог е могло да предизвика оттеглянето на водите на Червено море.

Причината за горепосочената разлика между твърденията на атеисти и теисти е, че естественото познание на СВЕТСКИТЕ НАУКИ е ограничено и неточно, докато свръхестественото знание на БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА е неограничено и точно, защото неин автентичен автор е „Най-В пешият Космически Разум” наименование, което може би най-добре пасва на всички представи за Бога. защото „разум” („разумен“ като прилагателно) е ключови думи.

И този факт на недостатъчни определеност и пълнота (неточност и ограничение) се потвърждава от достижения на самите СВЕТСКИ НАУКИ, каквито са:

„Принципът на неопределеността”, който:

- отхвърля възможността хората да узнаят всичко за бъдещето и миналото;

- макар че всичко е предопределено, съществува неопределимо. Вселената е скрила тайните си зад този парадокс;

„Теорията на хаоса” е общовалидни и също препраща от непредвидимостта към неопределимостта: Поведението на хаотичните системи е причинно-следствено, но изглежда случайно, т.е. предвидимо само вероятностно, защото малки причини могат да доведат до големи следствия. Най-известният пример е „ефектът на пеперудата", споменат в [8];

Всъщност Вселената крие тайните си, защото е безкрайно сломена и не може да се обхване. Затова са се появили и „Теоремите за непълнота“.

Сякаш „лукавата” Вселена ни казва: Историята е предначертана откакто е създаден света, но вие никога няма да можете да го докажете и никога не ще можете да я узнаете, поради ограничените ви познания. Затова Айнщайн е казал, че Природата (Вселената) проявява „величие, а не лукавство

„Принципът на неопределеността”, „Теорията на хаотичните системи” и „Теоремите за непълнота”разкриват невероятната сложност и финес на настройката на Вселената, защото „редът и хаосът могат да имат една и съща причина ", Мярка за неподреденост и безпорядък се счита понятието „ентропия”.

Винаги ще има някаква загадка или парадокс в дъното на Вселената. Начинът, по който Вселената крие крайната истина е най-загадъчното нейно свойство.

Например съгласно „Парадокса на Зенон” в един кубически метър съществува същото пространство, колкото в цялата Вселена, в една секунда има толкова време, колкото в цяла вечност, от което следва, че едно пожелано нещо в момента е вече осъществено, но ние не знаем как да го получим.

И това е едно от тайните свойства на Вселената.

За един рационален отговор на въпроса „Има ли Бог? " или „Как мога да разбера, че има Бог?”, т.е. въпроса за съществуването Му и представата за Него („Кой е Той?” и „Как мога да Го (о) позная?“) трябва да се разглеждат взаимно свързани, защото те просто се преплитат.

Поради нашия ограничен ум и непълно (по)знание, човечеството си е съставило или изградило много и различни мнения и представи за Бог.

Ако съберем различни религиозни експерти от цял свят, от различни вероизповедания и от различен произход и ги попитаме: „Кой е Бог?“, бихме получили много и различни определения и наименования.

Някои биха казали, че Бог е личен (е Личност) [1]. Други, че е безличен (не е личност).

Същото може да се констатира и между представители на светските науки, включително големи умове, например като Айнщайн. Той не е приемал Бог като личност [8]. Но повечето видни представители на светските науки и изкуства са приет Бог като Личност.

ИСТИНАТА не е относителна, а абсолютна, само една единствена. Това съответства на логически принцип, на основен закон на логиката и Природата, наречен „ЗАКОН ЗА НЕПРОТИВОРЕЧИЕТО”. Последният гласи, че две противоположни твърдения не могат да бъдат едновременно верни. Или и двете са грешни, или едното е вярно, а другото грешно.

Следователно Бог не може да бъде едновременно личен и безличен. Той е личност или не е личност.

Съгласно РЕЛИГИЯТА (Библията) Бог съществува като личен, т.е. представлява Личност, а не просто някаква природна сила, висш разум или влияние, и е вечен и безкраен - без начало и без край във времето и пространството (виж раздел I-2.3.)

Както е известно от БИБЛИЯТА, човекът е създаден от Бога по „негов образ и подобие”. Ако се приеме за вярно това твърдение в Библията, по обратната логика следва, че щом подобното създание - човека е личност, и Творецът е Личност. Само че Бог съществува в три форми, от които първите две (Отец и Син) са личностни -виж раздел I - 2.1.1.

И в настоящата книга са посочени три примера на хора от близкото минало - Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno [2] и психотронната ясновидка Слава Севрюкова от България [15] и настояще - чудотворецът Сатия Сай Баби от южно-то селце Путтапарти - Индия. Те са ДЕМОНСТРИРАЛИ БОЖЕСТВЕНИ ЛИЧНОСТНИ СПОСОБНОСТИ, по Негов образ и подобие за дематериализация и материализация на човешкото тяло [2] и [15], на храна и пръстен на ръката му [16].

За онези, които не са запознати, нека се поясни, че прохождащата наука на бъдещето психотроника е наука, която се занимава с парапсихологичните - извън нормалните, свръхнормалните, свръхестествените психологични явления, а не е „гимнастика на въображението ". С нея може да се прави всичко, но не и да се театралничи. Българската психотронна ясновидка Слава Севрюкова проверявала до седем пъти информацията и тогава я препредавала [15].

Цитираният малко по-горе Учител в своето ТЕОСОФСКО ОБЯСНЕНИЕ за съществуването на Бог също говори за Него като личност: „Има едни...“

А ето и съображенията на една съвременна „теория на торсионното поле" от СВЕТСКАТА НАУКА ФИЗИКА във връзка с твърдението на академик Б. Палюшев, посочено като мото в началото на раздела, което може да се перифразира така: Бог може да бъде доказан и със светска наука (с култура на Разума), а не само е религия (с култура на Вярата).

Описание на есенцията на теорията на торсионните полета, породени от въртенето като фундаментална универсална форма на движение на телата в природата въобще (елементарни частици като електрона се въртят около своята ос - т. нар. „спин“) е дадено от Б. Палюшев в [4а], стр. 474-480. в 14 точки. Тук ще се разгледат само някои духовни аспекти във връзка със съществуването на Бога.

Според този български физик, бил аспирант но теоретични физика в Москва, преподавател по философия на науката в Лондонски университет по икономика, информационният характер на торсионните полета налага необходимостта да се приеме хипотезата за съществуването на „Разумен и Личностен Източник" на първичният информация. 'Този източник се нарича Бог от милионите вярващи в Него, „Висш Космически Разум" от някои учени, „единно информационно поле“ с универсално измерение [4а], наречено „Световно Поле на Съзнанието” в руската литература [А.Е. Акимов и Г.И. Шипов, Сб. „Сознание и физическая реальность”, Москва 1996].

Според Б. Палюшев: „Това поле съдържа информация за цялата физическа Вселена“... и такава, „обусловена от човешкото съществуване”. „Световното Поле на Съзнанието“, наричано още „Божественият Космически Компютър“ вероятно съхранява „торсионни матрици” [4], торсионни холограми (цялостни картини) на всеки човек, включително неговия свят от мисли, чувства, желания и деяния, неговата житейска история и др.

Логично е да се допусне, че над такъв огромен информационен агрегат стои Всемогъщата Личност и Индивидуалност на Бога и че този своеобразен, всеобхватен Божествен „компютър" се управлява и контролира от сили, произтичащи от самото битие на Бога.

Това, което можем да кажем, е, че въпросното универсално поле лежи вероятно в основата на такива явления като интуицията, ясновидството, телепатията (предаването на мисли от разстояние) и др.

Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno нарича интуицията свръхсъзнание и говори за така нареченото космическо Божествено съзнание, от което Божествен зародиш сега се развива в човешката душа. Христос е с космическо съзнание [10].

В [4а], стр. 507-508 Б. Палюшев споделя едно откровение („вътрешен глас”), според което неговите уравнения в [4] и [4а], стр. 510 - уравнение (37), показват недвусмислено, че светът е създаден и контролиран от Бога чрез „информационна среда" сътворена също от Него и наречена от българския учен „космическо съзнание”, И академик Палюшев отбелязва:

„ТЕОРИЯТА НА ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА Е ПЪРВАТА ТЕОРИЯ В ИСТОРИЯТА НА НАУКАТА, В КОЯТО такава ХИПОТЕЗА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГА СЕ ВЪВЕЖДА ОТ ЧИСТО НАУЧНИ СЪОБРАЖЕНИЯ, А НЕ ОТ РЕЛИГИОЗНИ.”

Във връзка с това свойство на торсионните полета самият Шипов споделя следното: „Зная, че има Бог, виждам го зад уравненията си. Съществуването на Тънките светове е реалност, появяваща се пред мен в процеса на научните изследвания” - едно потвърждение на мисълта на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno, че „учените ще стигнат до Бога”.

Оказва се, че ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА ПРИТЕЖАВАТ УНИКАЛНИ СВОЙСТВА и могат да се пораждат не само от наличието на спинове и въртене на телата. Те могат да се породят при съвсем необичайни физически условия.

Във връзка със съществуването на Бога и представата за Него са интересни следните пет свойства на торсионните полети:

1. При определени условия торсионните полета могат дори да се самогенерират [4а]. Това уникално свойство на торсионните полета би могло да се приеме като НАУЧНО ОБЯСНЕНИЕ НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГА като ВЕЛИКОТО НАЧАЛО, като Първопричината на всички духовни и материални процеси и явления, включително свръхестествени (паранормални). Защото би могло да се приеме, че „БОГ КАТО ТОРСИОННО ПОЛЕ" е „САМОГЕНЕРИРАН и СЪЩЕСТВУВАЩ ВЕЧНО":

2. Торсиоиното поле има функционално - информационен характер. То ... пренася информация, която никое друго физическо поле не може да пренася, т.е. то е носител ни информация (БОГ като СВЕТИ ДУХ ) - свойство, което обяснява МИСЛОВНО - ИНФОРМАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА БОГА като източник на информация (БОГ като ОТЕЦ);

3. Торсионните информационни системи могат да се самоорганизират и да оформят своеобразни йерархии по между си.

ТАКИВА ЙЕРАРХИИ БОГ Е СЪЗДАЛ е Невидимия свят - ТРИТЕ ФОРМИ НА СЪЩЕСТВУВАНЕ НА БОГА - Отец, Син и Свети Дух (виж раздел I-2.1.1.) И РАЗУМНИТЕ СЪЩЕСТВА. В [4] се приема, че торсионното поле представлява своеобразна организация на информационно - енергийни структури в Невидимия свят, които са израз на една нова информационно-енергийна форма на съществуване на битието. С нея се извършва пренасяне, натрупване и съхранение на информацията, имаща отношение към живота, обуславяща същността не само на живота, но и на цялата физическа, видима част от Вселената.

4. За торсионните полета няма ограничения във времето, пространството и физическата структура на материалния свят. Торсионните сигнали от даден обект могат да се възприемат от миналото, настоящето и от бъдещето на обекта, независимо от неговото пространство, положение и отдалеченост от приемника на торсионните сигнали, поради извънредно голямата скорост на разпространение на торсионните вълни-мигновено разпространение, което може да се разглежда като далекодействие - разпространение със скорост безкрайност.

Описанието на торсионното поле, следователно, трябва да бъде съществено информационно, независимо от геометричното описание на реалния физически свят.

В СЛУЧАЯ НА ТОРСИОННО ПОЛЕ ПОНЯТИЯТА ПРОСТРАНСТВО И ВРЕМЕ ГУБЯТ СВОЯ СМИСЪЛ, по-добре разбираемо относно третата форма на съществуване на Бога. Затова християнският светец Свети Августин е казал, че „БОГ Е ИЗВЪН ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО“.

5. Интересно е и ДРУГО УНИКАЛНО СВОЙСТВО НА ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА: Съществуват статични и разпространяващи се торсионни полета [4а]. Това пък свойство би могло да се приеме като НАУЧНО ОБЯСНЕНИЕ съответно НА ФОРМИТЕ НА СЪЩЕСТВУВАНЕ НА БОГА: Светият Отец и Син като статично, а Светият Дух като разпространяващо се торсионно поле, което е навсякъде. Затова се казва, че БОГ Е НАВСЯКЪДЕ чрез Светия Дух.

Средата на разпространение на торсионните вълни и заряди е физическия вакуум. При това скоростта на разпространение на торсионните вълни е 10 на степен 9 по-голяма от скоростта на светлината във вакуум („с” = 300 000 km/sec) [4а] или 3 х 10 на стенен 14 km/sec.

За сравнение, по теософска информация от Учителя Петър Дънов - Beinsa Dounо скоростта на мисълта е три квадрилиона и шестстотин билиона км/сек. 'Гази скорост е от порядъка на 10 на степен 10 пъти по-голяма от скоростта на светлината „с” = 300 000 км/сек. Разликата между двете скорости е само 10 на първа степен, по би могло да се каже, че тези стойности клонят към безкрайност.

И така, относно Светия Дух може да се направи следното ОБОБЩЕНИЕ:

ТРИЕДИННИЯТ БОГ Е МИСЛОВНО ИНФОРМАЦИОННА ЕНЕРГИЙНА СУБСТАНЦИЯ И КАТО СВЕТИ ДУХ СЪЩЕСТВУВА ПОД ФОРМАТА НА ТОРСИОННО ПОЛЕ ВЪВ ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО ПА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА.

Още при писането на ръкописа на [46] авторът й е бил запитан от един професор от реномиран Лондонски университет за „безкрайността“ - понятие, което често се свързва от някои с представите за Бога. Според впечатляващо този професор пояснение на българския физик Б. Палюшев „безкрайността на Бога не може да се разбира като безкрайност на материалната система на сътворения свят, което е парадоксално, противоречащо на природните закони и на наблюденията. „Безкрайността“ на Божието битие може да се възприеме само в смисъла на ЕДНА НОВА СУБСТАНЦИАЛНА ФОРМА НА СЪЩЕСТВУВАНЕ като „мисловно-информационно енергийни субстанция с торсионен характер” (б.а.), която не е форма на материята, както би се изразил един диалектик-материалист. Основаната форма, с която тук оперира познанието, е съществуването, а не материята. Тази нова форма на съществуване в обективната реалност ние наричаме информационно-еиергийна, която фактически е синоним на торсионното поле. Друга форма на съществуване е самата материя. Това са коренно различни същности. Например „трансформацията“ или въплъщението на Бога в човека Исус Христос е трансформация от една форма на съществуване в друга, а не от безкрайна форма на материално съществуване (Бог) в крайна такава (Исус).

Може би това философско пояснение на Б. Палюшев ще се разбере още по-добре като се посочи ТЕОСОФСКОТО ОБЯСНЕНИЕ на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno за формулираната от него двупосочни „трансформация“ на четирите философски категории мисъл - светлина - енергия - материя, където в най-ляво е Бог като Мисъл, Слово, Информация, представляващи най-разредената форма на съществуване на безкрайни субстанция (невидима материя), а в най-дясно е най-сгъстената форма на съществуване на крайна субстанция (видимата материя) - човекът Исус Христос. Или тези две състояния се различават по гъстотата на субстанцията, която се сгъстява („кондензира") от ляво надясно и се разрежда („вакуумира") от дясно наляво в редицата от субстанции мисъл - светлина - енергия - материя.

Затова и авторът прие ОБОБЩЕНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ, че БОГ Е МИСЛОВНО-ИНФОРМАЦИОННО-ЕНЕРГИЙНА СУБСТАНЦИЯ С ТОРСИОННА ПРИРОДА. Той е ВЕЧНОТО (без начало и без край) ТОРСИОННО ПОЛЕ извън времето и пространството като НАЧАЛО и във времето и пространството като МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ и БЪДЕЩЕ.

Торсиоинното поле е навсякъде около нас, ала не знаем още как да го използваме [12]. Тази субстанциална форма пи съществуване момее да бъде констатирана само чрез индиректните й проявления, както е при електрона. На т.нар. торсиоини генератори на екологично чиста топлинни енергия, 10 пъти по-евтини от досега познатите източници, учените разчитат за добиване на енергия от физическия вакуум, т.е. от „нищото " - най-неуловимото. Торсионните генератори могат да се считат НАУЧНО ОБЯСНЕНИЕ дори ИНДИРЕКТНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГ като информационна-енергийна субстанция, която ние с нашите сетива и представи виждаме в нейните индиректни проявления.

Това обобщено определение за Бога е ПОТВЪРЖДЕНИЕ ОТ СВЕТСКАТА НАУКА НА БИБЛЕЙСКОТО ТВЪРДЕНИЕ ЗА НАЧАЛОТО: „В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО (МИСЪЛТА, ИНФОРМАЦИЯТА)... И СЛОВОТО БЕ У БОГА, И СЛОВОТО БЕ БОГ”.

Българската дума „слово” съответства на гръцката дума „лого”, под която трябва да се разбира „творческата мисъл“ (сила), създала света и Живота, т.е. БОГ. ПЪРВИЧНА е МИСЪЛТА. С нейната торсионни природа тя е НАЙ-МОЩНОТО. НАЙ-ФУНКЦИОНАЛНОТО И НАЙ-БЪРЗОТО НЕЩО ВЪВ ВСЕЛЕНАТА.

Съгласно ТЕОСОФСКАТА ФОРМУЛИРОВКА на Учители Петър Дънов - Beinsa Douno, споменавана на няколко места в книгата, четирите философски категории МИСЪЛ - СВЕТЛИНА - ЕНЕРГИЯ - МАТЕРИЯ могат да се трансформират двупо-сочно (сгъстяват и разреждат). Посоченият Учител е казал:

„Чрез говора на Своето Слово (Творческата Мисъл) Бог е създал всичко видимо и невидимо” [2|, „Изгревът” том 2, Съставител: Д-р Вергилий Кръстев.

Съгласно Библейското Писание за Сътворението, в посока на сгъстяване надясно БОГ е създал Светлината и Материята (Вселената и човека).

Частен случай на трансформацията е умножението чрез Мисълта. Исус Христос е нахранил хиляди хора с две риби и пет хляба с умножението им, демонстрирайки Божествени способности като Божи Син.

Айнщайн е дал формулата Е = Δ m с² (1) за връзката само между двете философски категории Енергия и Материя. Кодираното си послание „Да бъде Светлина“ той е считал като доказателство за съществуването на Бога и Неговото Сътворение [8]. Това е може би първата от двете причини Айнщайн да се прекланя пред Учителя Петър Дънов от България - виж и стр. 46, 76, 447 от книгата.

Оказва се, че дясновъртящите се торсионни полета подобряват настроението на хората и имаш определен лечебен ефект, докато лявовъртящите се полета рушат здравето и потискат човешката психика [4а].

В аналитичната геометрия на пространството (като раздел II от част I на учебника по висша математика на българския професор Д-р Георги Брадистилов) за Декартовата координатни система в пространството (състояща се от три взаимно перпендикулярни оси, хоризонтални: абцисна ос „х" и ординатна ос „у", и вертикална апликатна ,,z” с общо начало на коордннатната система „О”) се казва, че е положително (дясно) ориентирана, ако един наблюдател, изправен по посока на положителната ос ,,z", вижда отгоре въртенето на положителната ос „х” до положителната ос „у" от дясно на ляво, т.е. обратно на въртенето на часовата стрелка. Положителната координатна система погледната отдолу може да се представи с едно дясно въртене на равнината „хОу“ около вертикалната ос „z” с транслационно преместване по посока на положителната ос ,,z” нагоре, визуализирано като завиване на винт. От тук идва наименованието дясно въртящи се торсионни полета.

Това твърдение за дясновъртящите се торсионни полета може да се приеме като НАУЧНО ОБЯСНЕНИЕ на придобиваното подобрено настроение на всички играещи и лечебния ефект на завещания от Учителя Петър Дънов - Beinca Dounо свещен танц „Паневритмия ", в който с едно единствено изключение на лявото въртене на партньорката около партньора в част II „Слънчевилъчи” (съответстващо на движението на планетата Венера) има поясненото малко по-горе дясновъртящо движение на хора в окръжност -условия за създаване на дясновъртящи се торсионни почета.

„Геозоните с дясио въртящи се торсионни лъчения” са известните места, където хората лекуват своите болести по свръхестествен начин. На такива места са построени някои от християнските църкви, както и „различни комплекси за религиозно и мистично поклонение” [4а], сгр. 477.

Както ще се поясни малко по-долу обменът на мисли и думи между хората създава мощен заряд от енергия и торсионни вълни. Днес никой не се съмнява в благотворното влияние на добрата дума, на благородното и вежливо отношение между хората като източници на положителни, дясно въртящи се торсионни вълни или полета, както и в това, че лошите негативни мисли, чувства и желания, дела, думи и помисли като източници на отрицателни, ляво въртящи се торсионни вълни или полета могат да нанесат огромни вреди на човешките същества. Това е едно НАУЧНО ОБЯСНЕНИЕ ЗА ПОЛЗАТА И ВРЕДАТА СЪОТВЕТНО ПРИ ДОБРИ И ЛОШИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ХОРАТА. Затова в човешкото общество трябва да се цели всеки човек да се чувства винаги щастлив, радостен, защото такива чувства са предпоставка за възникване на положителна торсионна енергия - условия, които ще има в Божието Царство на Земята, както е сега само в Невидимия Разумен свят.

Руски учени считат, че мисленето и човешката памет имат торсионни природа. Чрез торсионните полета може да се обясни процесът на мисленето и паметта на човека. Човек може непосредствено да генерира, формира, излъчва и приема торсионни полета най-вече с помощта на мисленето и емоциите си.

Според руския физик Г.И. Шипов мисълта представлява „(само) организиращи се (самогенериращи се) полеви образувания“. Това са „сгъстявания в торсионното поле”, които усещаме като „образи и идеи“.

Терминът „сгъстяване” от ляво на дясно е използвал Учителя/н Петър Дънов - Beinsa Douno при формулировката на трансформацията на четирите философски категории мисъл - светлина - енергия - материя [2]. Отново прозира съответствие между ТЕОСОФИЯ И СВЕТСКА НАУКА, защото: Динамиката на измененията в торсионните полета (мисли) се съпровожда често с отделянето на значителни количества електромагнитна и други типове енергии [4а].

Чрез торсионните полета може да се обясни и процесът на мислене на човека. Торсионните полета се пораждат при всяка мисъл, при всеки дори и най-малък душевен трепет, при силни емоционални възбуди, при душевни терзания и др. Например, когато човек говори, възникват уплътнения (сгъстяване) на въздуха, които създават нееднородност на пространството на физическия вакуум и той реагира на това като се създават торсионни полета в обема, в който съществува звукова вълна („ефект на формата”, използван вероятно при пирамидите и куполите на храмовете като първи торсионни генератори [4а]). Торсионните полета възникват при всяко изкривяване на геометрията („метриката” у) на пространство-времето - едно допълнително пояснение към глобалното и локално управление на Природата от Божията Мисъл [4а], стр. 510.

Съгласно теорията на торсионните полета мисленето е динамичен процес на промени, съответстващи на мисловни структури, в които състоянието на поляритета на молекулите и атомите на биохимичната материя на мозъка има адекватна динамично променяща се форма и вид. Това ще стане по-ясно, като се разгледа и въпроса за паметта на човека.

Според руските учени В. и Т. Тихоплав „торсионните полети притежаваш памет”. И те поясняват това свойство така: Всеки източник на торсионно поле поляризира вакуума. В резултат на това спиновете на елементите на физическия вакуум се ориентират но торсионното поле на източника, повтаряйки структурата му. При това физическият вакуум (като среда на разпространение на торсионните вълни) остава достатъчно стабилен и след премахването на източника на торсионното поле, (източникът на информацията), запазва спиновата структура доста дълго, което представлява физическата страна на паметта.

Това е друго научно обяснение на закони на привличането, освен с повторението на вибрациите при желаното от човека нещо. И в двата случая причина за повторението на вибрациите от желаното нещо, съответно структурата на торсионното поле на източника, са мислите на човека за желаното нещо.

Понеже е невидима с просто око, спиновата пространствена структура на торсионното поле популярно се нарича „фантом” [4а], стр. 477. Това е ДРУГО НАУЧНО ОБЯСНЕНИЕ НА ФАКТА, ЧЕ БОГ Е НЕВИДИМ. Тъй като всички тела на живата природа притежават собствено торсионно поле на атомната си структура, то „фантоми” образуват и хората, както и всички материални обекти.

През живота си хората запечатват себе си в своите фантоми. Това позволява на свръхсетивни индивиди (екстрасенси-ясновидци) да „видят” миналото на други хора. Вече се провеждат изследвания за създаване на прибори (уреди) за визуализация на торсионните полета. Макетите са преминали предварителните изпитания [4а], стр. 477. Произведени са и торсионни генератори. Така че вече е напреднала и тор-сионната технология в Русия, Украйна и България - практиката, която потвърждава теорията.

Теоретически е възможно обучението на хора в умението им да визуализират невидимия свят [4а], стр. 478. В такъв случай не само ясновидците, но и искрено вярващите в Бога и в духовния свят хора ще могат да се свързват с „универсалното информационно поле” на „Световното Поле на Съзнанието” и да „виждат” скритата реалност на Невидимия свят. Вероятно тя (тази скрита реалност) ще бъде съвсем необичайна за всички пас [4а].

От друга страна, по всичко изглежда, че носителят на обичайната човешка памет не е биохимичния субстрат на мозъчната материя, а торсионно свързания с нея „фантом”, обособен във физическия вакуум. По този начин нашите мисли и спомени възникват под влиянието на външното за нашата биологична система торсионно поле, което въздейства върху веществото, съставящо нашия мозък. Това е НАУЧНО ПОТВЪРЖДЕНИЕ на ТЕОСОФСКОТО ОБЯСНЕНИЕ на Учителя Петър Дънов - Beinca Dounо, че „човешкият мозък е радиоприемник " на торсионни сигнали, на мисли на същества от Невидимия свят. В резултат на това въздействие протича спинова поляризация на биохимичните вещества на мозъка ни, която се запазва достатъчно дълго време след прекратяване на действието на торсионното поле, съсредоточено във „фантома”. Би могло да се каже, че спиновата поляризация на биохимичните вещества на мозъка позволява НАУЧНО ОБЯСНЕНИЕ на предаване на мисли от човек на човек, защото хората образуват също „фантоми " (виж предпредпоследиия абзац).

Човешката памет не може да се формира в рамките на нестабилната енергийна система на биохимичните вещества на човешкия мозък. Веществената материя не е в състояние да създаде онази висока организираност (при мислене) и стабилност на нещата (при структуриране на памет), обуславящи информационния характер на нашето мислене и памет. Така че човешката мисъл и памет е по-скоро торсионна мисъл и памет, отколкото биохимична такава.

Торсионната памет, от друга страна, позволява да се фиксира съществена информация за физическия свят, например върху вода (за която се говори, че има памет), восък, захар и др. Някои ясновидци и особено известната покойна българска ясновидка Вата е можела да разкодира информация за хората от бучка захар, с която човек е преспал една нощ, поставена под възглавницата му.

Теоретически дори е възможна своеобразна торсионна фотография [4а].

И така, ИЗДИГАНЕТО НА ХИПОТЕЗАТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГА В НАУЧНИТЕ РАЗГЛЕЖДАНИЯ следва от своеобразен, но напълно коректен и логически непротиворечив синтез ни основните теории на физиката - квантовата механика и общата теория на относителността, осъществен в рамките на съвременни теории като трудовете относно „теорията на физическия вакуум” ни Г.И. Ши нов (един от авторите на „теорията на торсионните полета”) и тези от „Физика на Бога” („физика на торсионното поле”) пи В. Палюшев.

Изложените научни обяснения показват верен и научно издържан подход към едно ново ниво на научното познание, което навлиза уверено в изучаването на Невидимия Фин свят на духовните събития, явления и процеси. С това се създават условия за взаимно обуславено, допълване и единство на религиозно-теософските и научни познания за Вселената и човешкото общество.

Изключително сложният математически апарат, характерен за споменатите нови теории във физиката (диференциални уравнения) при опитите за описание на сложните процеси и явления във видимия и особено в Невидимия Фин Свят говорят за велик, всезнаещ и всемогъщ Творец на Вселената и човека.

Затова великият английски физик П.А. Дирак е казал: „Сякаш едно от основните свойства на природата е, че фундаменталните физични закони се описват с езика на математическата теория е голяма красота и мощ, но изискват доста високо ниво на математически познания, за да бъдат разбрани. Може би човек би описал ситуацията с думите, че Бог е математик от висока класа и е използвал доста сложна математика, когато е конструирал Вселената.

Би могло до се каже, че Бог е и най-великият математик, което ще проличи и от изложеното по-долу.

Слабите ни математически постижения ни помагат да разберем една малка част от Вселената и колкото повече се развива математиката, толкова повече можем да се надяваме, че ще разбираме Вселената по-добре.

А Б. Палюшев добавя: „... Изключително сложната математика, която може би Всевишният използва, за да конструира Вселената, притежава една особеност: Към нея винаги ще се доближаваме с много труд и усилия и въпреки това ние никога няма да можем да я разберем истински и докрай, в цялата пълнота и яснота (поради принципа на неопределеността, теорията на хаоса и теоремите за непълнота). В тази именно математическа сложност обаче най-добре изпъкват предимствата на модела на Сътворението, който е единствено верният път към изграждане на въпросната „теория на почти всичко”. Защото... винаги ще има някаква недостигаща на нас информация, дължаща се на принципната дистанция между Абсолютния Интелект (Бог) и Неговите относителни човешки форми. Така „теорията на всичко” се превръща в „теория на почти всичко”. Защото „теорията на всичко“, „единната теория на полето " (обединението на електромагнитното и гравитационното полета) и търсената от А. Айнщайн аналогична на неговата Е = Δт с² „проста формула“ на Бога са неговата „неосъществена мечта” и „незавършена симфония”.

А изграждането на една обединяваща теория в светската наука става с много време, труд и пот, което се вижда от кратък исторически обзор на стремежа на учените за обединението на квантовата и небесната механики, електромагнетизма на Максуел (1880 г.) и гравитацията (общата теория на относителността на Айнщайн), електромагнитното и гравитационното полета. На пръв поглед тези две области на научното знание са несъвместими, защото са коренно различни: Квантовата механика е теория за микроструктурата с вероятностен характер, а небесната механика се отнася за микроструктурата на Вселената с детерминистичен характер. Това различие е предпоставка, която поставя под въпрос тяхното обединение. Но между тях има и прилика в конструкцията (атома и слънчевата система) и функционирането (кръговото движение като източник на торсионни полета), т.е. микро- и макро-световете си приличат. Различни учени предлагат различни модели на единна теория на полето, по общата тенденция е непрекъснато попълване на човешкото познание чрез „геометризация на физическите полета" с увеличаване на мерността на философската категория „пространство-време петмерен е модела на полския математик Теодор Калуца (1919 г.) - като професор от университета в Кьонигсберг; шведският математик Оскар Клайн е предпочел шестмерието (1921 г.), а българският учен Н. Калицип е предложил безкрайномерния модел на единната теория на полето. Многомерните модели на тази теория се свързват с електромагнитното поле, което се обединява с гравитационното поле и получават признание в науката и до ден днешен [4а].

Кое е по-правилно да се приеме за Най-Великия Творец: сложен или прост математически апарат при Сътворението на Вселената и човека? - Това предстои да доуточни светската наука.

А може би Величието на Бога се състои отново в дуалността - използването на най-голямата простота и най-голямата сложност?!