I - 2.1.2. Още за съществуването и същността на Бога от гледна точка на Религия, Теософия и Светски науки

[Ани]

I - 2.1.2. Още за съществуването и същността на Бога от гледна точки на Религия, Теософия и Светски Науки.

КОГАТО НЯКОЙ КАЗВА, ЧЕ НЯМА БОГ, той НАРУШАВА ОСНОВЕН ФИЛОСОФСКИ ПРИНЦИП съгласно становището на Джон Мейсъл в [11].

Този някой, който е личност с ограничено познание и разбиране, „изказва твърдение за естеството на безграничното“, за Личност с безгранично знание.

„Все едно да попитаме колко е общото познание, което човечеството притежава. Алберт Айнщайн, носителят на Нобелова награда по физика, е казал, че човечеството обхваща по-малко от един процент от цялото познание. Ако ние имаме само един процент от цялото познание, не би ли било възможно Бог да съществува в другите деветдесет и девет процента?”.

Т.е. би трябвало да съществува някой, който да притежава и останалите 99%, т.е. цялото 100 %-во познание.

От гледна точка на теорията на вероятностите и математическата статистика, при извадка 1% от цялото човешко познание вероятността за верен извод или твърдение е 0.01 (1%), а вероятността за грешен извод 0.99 (99%).

Следователно, не е възможно за човек с ограничен ум и знание да прави детерминирано, абсолютно, достоверно твърдение, че няма Бог, защото за да направи това, той би трябвало да познава цялото познание или абсолютното знание. Именно Бог е тази Личност, която притежава такова знание и свръхестествени способности за да няма за Него невъзможни неща. Тъкмо такива свръхестествени знания и способности е показал и показва Бог с изяви в управлението на Природата, а превъплътеният Божи Син - Исус Христос - Бог в човешки образ е демонстрирал на хората такива способности по време на 3З годишния си престой на Земята.

Антични източници, като римският историк от първи век Корнелий Тацит, говорят за личността на Исус Христос, както е посочено в [11|.

Един историк много сполучливо е обрисувал Божествените свръхестествени способности на „необразования“ според тогавашните първенци на Ерусалим Исус от Назарет [11]:

„Без наука или учение, Той хвърли повече светлина върху човешките и Божествените неща, отколкото всички философи и учени събрани заедно.

Без красноречието на образованите, Той говори думи на живот, каквито никога не са говорени преди или след това и произведе ефект, който стои над възможностите на оратор и поет.

Без да напише нито ред, Той задейства повече писалки и даде теми за повече проповеди, речи, дискусии, (лекции и беседи), произведения на изкуството, научни трудове и песни, отколкото всички велики човеци на минали и сегашни времена.”

Ако Бог не съществува за някой, последният няма защо да го опровергава или търси. Следователно, СТРЕМЕЖЪТ КЪМ „ОПРОВЕРГАВАНЕ” НА БОГА Е „ПРИЕМАНЕ” НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО МУ, защото Той има много творения и изяви, присъщи само на Създател като Него. Примери за „приемане” вместо „опровергаване” са посочени в книгата, вкл. в мотото към раздел 1-2.1. на стр. 35.

В лекцията „Спорни въпроси“ Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno е казал:

Колкото повече съзнанието на човека забогатява с опитности (опознати факти от действителността - опит в практиката), толкова повече и вярата му в Бога се усилва [20].

Детето и зрелият човек са неукият и просветеният.

Детето се ражда като неук човек и започва да вижда, че има сгради, картини, слуша композиции.

Възникват логични въпроси от вида: Създадени ли са от само себе си? Има ли сграда без проектант - архитект, без конструктор? Има ли картина без художник? Има ли композиция без композитор? Може ли да съществува света без Създател?

Логичният отговор на такива и подобни въпроси е „не” и ако няма информация за творците, те са неизвестни и в самите творения невидими, както Създателят на Вселената и човека.

Детето израства, започва повече да мисли и анализира, от неук става просветен човек и се научава, че има проектанти, художници, композитори, учени. Така човекът в своето развитие стига до извода, че светът е създаден от невидим Творец. Това е вече узрелия човек, напреднал в своето развитие, достигнал до Вярата в Бога.

Следователно, когато човек натрупа богат опит в анализ на събития, явления и процеси в Природата и живота на хората като видими резултати от действие на Невидим Най-Висш Интелект, какъвто е Бог, той ще повярва в Него.

Такива резултати ще бъдат посочвани в следващи изложения. В настоящата книга се привеждат поне три достоверни примера на дематериализация на хора (превръщането им в невидими) и отново материализация на хора (превръщането им във видими), някои чудеса с хора, твърдения на някои велики личности в историята на човечеството - факти, които биха могли да се приемат като логични доказателства за съществуването на невидимо, чудотворно и свръхестествено Същество с неограничени възможности, Най-Великата личност, наричана Бог и Господ - Създателят и Управителят (Госиодарят) на Вселената.

Ето един пример на събитие в живота на руски професор по физика в бившия Съветски Съюз, който е повярвал в съществуването на Бога. Като преподавател по физика е мислил за Бога единствен път, когато е трябвало да взема изпита си по атеизъм, за да стане професор. След лекцията „Бог ли е Исус?“ на Джон Мейсъл от САЩ [11] пред преподаватели и студенти на Московския Държавен Университет (МГУ) през 1990 г. професорът е казал: „Сега зная, че само Бог може да запълни празнотата на моя живот”.

РЕЛИГИЯТА се основава на съществуването и вярата в Бога, като нейните твърдения са на база на Светото Предание и Светото Писание на избрани от Него хора.

От изложеното по-горе и от онова, което ще бъде казано и в други раздели, се вижда, че има най-различни твърдения, представи и обяснения за съществуването на Бога.

Но може да се съзре и едно единство в разнообразието, независимо от наименованията Му, които се използват.

И това е, че СЪЩЕСТВУВА НЕЩО НЕВИДИМО, КОЕТО Е ВЕЧНО И ОТ НЕГО ЗАВИСИ СЪДБАТА НА ВСЕЛЕНАТА И ХОРАТА НА ЗЕМЯТА.

ТЕОСОФИЯТА черпи своите познания и твърдения на база на откровението дълбоката духовна връзка с Бога.

Ето какво е говорил по зададения по-горе най-важен, най-съществен основен въпрос за съществуването на Бога Всемировият Учител Петър Дънов - Beinsa Douno [13], стр. 44:

Има Един! Има Един, който мисли за всички!

Има Един, който се проявява като Любов, като Мъдрост и като Истина - трите велики принципа на битието. А в Божията Любов, Мъдрост и Истина се заключава целокупния живот през цялата Вечност, както и благото на всички души. Щом Любовта, Мъдростта и Истината се проявят, Божият Дух присъства между хората, и тогава животът се проявява в своята реална същина.

Има само едно Същество в света абсолютно добро в пълния смисъл на думата - това е Бог. Той всякога е благ. В това състояние на благост, у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най-малкото зло комуто и да е. И покрай най-малката мушица да „мине” Господ, Той ще й се усмихне и ще й даде всички условия за живот и развитие.

Затова в (Х)Индуизма Бог е назован „Шива”, което буквално преведено значи „благосклонен”, „дружески”, „приятелски“

Човекът трябва да знае, че има само един Бог и една Любов, една Мъдрост и едно Знание, една Истина и една Свобода, една Правда и една абсолютна мярка, една Добродетел и един извор на блага за всички.

Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов.

Няма Мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е Мъдрост.

Няма Истина като Божията Истина, само Божията Истина е Истина.

Няма Правда като Божията Правда, само Божията Правда е Правда.

Няма Добродетел като Божията Добродетел, само Божията Добродетел е Добродетел.

Би могло да се каже, че БОГ Е АБСОЛЮТНИЯТ ЕТАЛОН ВЪВ ВСИЧКО, единственото Същество с надеждност единица.

Вън от тия единици мерки за Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел няма друго мерило за великата реалност. А реално е само това, което принадлежи на Единия, живия Бог.

И цялата жива Природа говори за този Единия, Великия.

Наричат го Бог, Господ, Отец.

НАУКАТА безспорно има успехи в обяснението на механизмите, но които функционира Вселената.

Според професор Доктор по философия от Оксфордския университет Джон Ленокс успехът на науката поражда идеята, че щом ние можем да разберем механизмите на Вселената, без да намесваме Бога, можем спокойно да заключим, че няма Бог, който е планирал и сътворил Вселената. „Това е неправилно заключение, както можем да видим от следната аналогия - кола марка „Форд”.

Разбирането на начина на работа на двигателя на колата прави невъзможна вярата на един примитивен човек (който няма понятие от конструиране на съвременна техника) в съществуването на някакъв невидим Бог (г-н Форд) вътре в колата, който първоначално я е конструирал и я движи. Това заключение също е явно погрешно. Ако не беше съществувал г-н Форд, който да планира механизмите, нямаше да има и какво да се разбира.

Нашето разбиране на неличностните принципи, според които функционира Вселената, не прави невъзможна вярата в съществуването на един личностен Творец, който е планирал, създал и поддържа съществуването на Вселената.

Ранният мислител Ксенофан (около 570-478 г. пр. Хр.) от Колофон (близо до Измир в днешна Турция) [6] е писал: „Има един Бог ... отдалеч и без усилие той управлява всичко съществуващо”[21].

А българският физик академик Божидар Палюшев пояснява с математически апарат, че Бог управлява Вселената локално и глобално като влияе върху така наречения космологичен член в математически уравнения от общата теория на относителността на Айнщайн [4а], стр.510, уравнение (37); Този член се отнася към задаване на начални и/или крайни условия за решения на тези уравнения.

Въпросът за управлението на Вселената от Бога е осветлен и в края на книгата на Б. Палюшев [46], стр. 400-427, чрез предаване на диалога му с професор в реномиран Лондонски университет, показал въздържана критичност. Тук ще се посочи само есенцията, във връзка с търсения в настоящата книга мост между религия, теософия и светски науки.

Запитан в какво се състои най-важното достижение на неговия коригиращ вариант на теорията на торсионните полета българският физик е посочил като основен резултат отделената роля на космологичния член ламбда λ (x,g) [4а], стр. 510, за който се даде обяснение по-горе на стр. 41, т. V. - най-важният „ключ” за разбирането ни как Бог е сътворил и как Той управлява Вселената. Оказва се, че Творецът може да променя както Той пожелае стойността на този член както глобално, така и локално, променяйки по този начин облика на физическия вакуум, а от тук и облика на Вселената. Информационната мощ на безкрайния интелект на Бога му позволява да държи сметка и за най-малката подробност в разпределението на масите,' определящи природните постоянни и променящи се процеси и явления. На математически език намесата на Бога се изразява във фиксирането от Него на граничните (началните и крайни) условия, от които зависят конкретните решения на уравненията на Айнщайн от общата теория на относителността. Конкретният вид на X (x,g) определя в крайна сметка структурата на физическия вакуум, от която зависи същността на видимата физическа вселена глобално и локално.

Тези математически интерпретации са в съгласие с Библията и някои „научно установени експериментални астрономически резултати”, потвърждаващи изводи на коригирания вариант на теорията на торсионните полета [46], а именно:

- съгласно Библията, Старият Завет, Исая, 40:22 Бог е този, „Който простира Небето като завеса, и го разпъва като шатър за живеене”;

- известният в съвременната астрофизика проблем с „тъмната материя”, упражняваща допълнително гравитационно въздействие върху небесните тела - причина за аномалия в скоростите на движението им - нарастване (при звездите от „Млечния път“) или намаляване (в нашата Слънчева система) на скоростите с отдалечаването им от централното тяло, около което се въртят.

Като глобално изменение може да се посочи явлението „червено изместване” в спектъра на изпиването на отдалечените от нас небесни тела, а като локал но промяната в структурата на физическото тяло на възкръсналия Исус Христос, Който след възкресението придобива ново, духовно тяло, имащо необичайни свръхестествени свойства. С това тяло Божият Син изчезва и се появява мигновено пред очите на Своите ученици, както и успява да проникне свободно през стените на добре затворено помещение, в което са Неговите последователи. Такова духовно тяло. е притежава/ и Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno и също е демонстрирал преминаване през заключена врата пред своите ученици.

С помощта на предлагания от Б. Палюшев коригиран вариант на теорията на торсионните полета се обясняват приливите и отливите на океаните с циклична локални промяна на силата на гравитационното поле, вследствие на движението на Луната около Земята.

Този Лондонски професор е бил силно впечатлен от твърдението на академик Б. Палюшев, че при преобразуването на физическия облик на вселената и човечеството в Господния ден (второто пришествие на Христос), ще се реализира единството на физическия и духовния свят (настъпването на Небесното, Божието Царство) и телата на възкресените хора ще получат едно ново субстанциално качество на духовно тяло, един процес, който българският физик описва дори с математически уравнения. Използването на математическо описание с уравнения се счита вече строго научно доказателство на третирания въпрос. Ето защо авторът на [4а] и [46] счита неговия коригиран вариант на теорията на торсионните полета с изведените уравнения за разглежданите по-горе въпроси научен модел, потвърждаващ основни положения в Християнското, Божественото учение, което но своята същност е най-висшата наука.

В своята книга „ИМА ЛИ БОГ?” [22] Оксфордският философ Ричард Суинбърн отбелязва: „Самият успех на науката, който ни показва колко дълбоко подреден е светът на природата, дава силни основания да вярваме, че има още по-дълбока причина за този ред”. Тази причина според него е Бог и „той е основата на всички обяснения - в смисъл, че съществуването на Бога изобщо прави възможни обясненията, били те научни или други.”

Майкъл Пул формулира това по следния начин в своя публичен дебат с атеиста Ричард Докинс: „Няма логическо противоречие между обясненията, засягащи механизмите, и обясненията, засягащи плановете и целите на една действаща личност. Това е въпрос на логика, а не на това дали човек вярва, или не вярва в Бога” [23]. ЛОГИКАТА НЕ Е ДОКАЗАТЕЛСТВО, НО НАСОЧВА В ДОСТИГАНЕТО НА ОБЯСНЕНИЕ.

Затова в свое интервю [12] българският физик академик Б. Палюшев е казал: „Изумително е да установиш по логичен път, че казаното в Библията за сътворението е напълно вярно” - нещо подобно, до което е достигнал по свое време гениалният Айнщайн [8].

Пренебрегвайки тази очевидна логическа връзка между малко по-горе посочените обяснения, много хора са използвали едно изказване на френския математик Лаплас в подкрепи на атеизма.

На въпроса на Наполеон къде е мястото на Бога в неговите математически трудове, Лаплас отговорил: „Господине, аз не се нуждая от тази хипотеза

Като атеист Лаплас вероятно не е вярвал за съществуването на „вътрешния глас на Бога“, който може да му подсказва в неговото творчество.

Обаче, като теист българският физик Божидар Палюшев е чувал този „вътрешен глас“. И той споделя това в поредицата от седем книги „Физика на Бога” за която той е получил златен медал на форума „Световни гении“ през 2003 г. в Токио [12].

Авторът на настоящата книга също е чувствал този „вътрешен глас”, който му е подсказвал при писането и редактирането й.

Както се вижда от цитираните по-горе негови мисли от книгата му „Има ли Бог?“ [22], Оксфордският философ Ричард Суинбърн приема съвсем логично СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГА като ПОСТУЛАТ - изказано положение, което се приема за изходно, не е очевидна истина както аксиомата (защото Бог е невидим), не може да бъде доказано както теоремата и в същото време не може да бъде оборено, защото има много факти, които говорят за Неговото съществуване.

Но българският физик академик Божидар Палюшев подчертава: „ЗА ПЪРВИ ПЪТ и историята на науката ПОНЯТИЕТО ЗА БОГА ИДВА съвсем закономерно ОТ ПРИНЦИПИТЕ НА ТЕОРИЯТА, от АКСИОМИТЕ и УРАВНЕНИЯТА”. Все повече мои колеги днес казват: „Ние не вярваме в Бог, ние сме убедени, че той съществува” [12].

СВЕТСКИ НАУКИ вече третират, потвърждават или обосновават (ако би било пресилено да се каже доказват) съществуването на Бога.

Например в цитирания български вестник „Седмичен Труд”, брой 46, от 16 ноември 2005 г. [12] интервюто на физика Божидар Палюшев е озаглавено „УЧЕНИ ДОКАЗВА!’, ЧЕ БОГ СЪЩЕСТВУВА. Той е информационна субстанция, чието присъствие се извежда с формули”, твърди академик Божидар Палюшев.

Последният има предвид боравенето с математически апарат в теорията на торсионното поле, което съществува навсякъде както Светия Дух и е прието в [4] като синоним на третата форма на съществуване на Бога - виж раздел 1 — 2.1.1.

А извеждането на твърдение с математически апарат се приема за НАУЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВО.

Това го описва българският физик академик Божидар Палюшев най-вече в поредицата си от седем книги „Физика на Бога” („Физика на торсионното поле” - б.а.) [4]. В тях той разглежда ТОРСИОННОТО ПОЛЕ и БОГ, по-точно Светия Дух като СИНОНИМИ.

Ето и някои съответствия, респективно аналогии между торсионното поле и Бог:

Българският учен Божидар Палюшев пояснява, че торсионното поле е невидима субстанциална форми на съществуване, която може да бъде констатирана само чрез индиректните й проявления, което се отнася и за Бога.

Доказателство за това са конструираните вече торсионни генератори, които в началото са с малка мощност.

„Всъщност цялата ядрена физика е проявление на такива явления: никой например не е наблюдавал директно електрона, но всички знаят, че съществува и без него не може и един телевизор да се направи”.

Знанието за съществуването на невидимия електрон е един много красноречив пример, че И В НАУЧНИЯ ВЪЗГЛЕД ИМА ВЯРА - аналог на съществуването на невидимия Бог.

Следователно ВЯРАТА НА ХОРАТА В БОГА БИ ТРЯБВАЛО ДА СЕ ПРИЕМА КАТО АНАЛОГ НА ВЯРАТА ПА УЧЕНИТЕ В ЕЛЕКТРОНА.

Такова становище потвърждава и Д-р Джон Ленокс, които, разглеждайки „рационалната разбираемост на Вселената” [б], с.55, цитира Нобеловия лауреат но физика Юджин Вигнер: „Невероятната полезност на математиката в природните науки граничи с мистериозното и за нея няма рационално обяснение. ... Тя е в областта на вярата.“

Затова в [6] Д-р Ленокс казва: И така виждаме, че някои от водещите световни учени привличат вниманието ни към фундаменталното правило, че ВЯРАТА ИГРАЕ РОЛЯ В НАУКАТА. Това може да ни изненада и дори шокира, особено ако сме били изложени на широко разпространеното погрешно схващане, че вярата спада изключително към областта на религията, а науката се занимава изключително с факти. Просто не е вярно, ако се каже, че науката няма нищо общо с вярата, или пък че вярата в Бога няма нищо общо с фактите. Ако Докинс иска да изличи вярата сама по себе си, тогава, довиждане, наука!” И д-р Ленокс заключава, че „според библейския възглед вярата, разумът и доказателствата, които убеждават, са неделими, както между другото е и в науката”.

Красноречив пример - доказателство за това е факта, че вярата на учените в електрона, който никой не е видял, но е приет по неговите прояви, е аналогични на вярата на теистите в Бога, когото също никой не е видял, но е приет по неговите изяви.

Много образно, впечатляващо и завладяващо пояснява връзката между вяра и наука Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno - виж стр. 26 от настоящата книга.

Ето едно твърдение за сходство между религиозния и научния възгледи, което позволява да се говори за единение на Библейското знание и научното познание, защото „източникът е един”[2].

Торсиоиното поле е петото фундаментално поле (след четирите познати - електромагнитно, слабо, силно и гравитационно), което вече се доказва експериментално чрез най-нови технологии: На посочените малко по-горе торсионни генератори учените възлагат огромни надежди за добиване на екологична и десетки пъти по-евтина от получаваната чрез досега познатите източници топлинни енергия, понеже се добива на практика от физическия вакуум (най-разредената невидима материя) - т.е. от „нищото”, за каквото е говорил относно Бога и Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno (виж по-долу). Защото торсионното поле (съответно Божият Свети Дух, изпратен от Него да ни ръководи) е било, е и ще бъде навсякъде около нас, ала още не знаем как да го използваме за големи мощности.

Ето защо СВЕТИЯТ ДУХ - третата невидима форма на съществуване на Триединния Бог и ТОРСИОННОТО ПОЛЕ би могло да се считат СИНОНИМИ. По-точно ТОРСИОННОТО ПОЛЕ Е НАУЧЕН СИНОНИМ НА СВЕТИЯ ДУХ. Предвид на това, че Бог се отъждествява от някои с необятния Космос, би могло да се счита аналогична формулировката на астронома Карл Сейгън: „Космосът е всичко, което е било, е и някога ще бъде“ [6].

Същността на новото (торсионното) поле е в неговия информационен характер. То наподобява функциите на човешкия мозък, но е с необятно по-големи възможности. А възможностите на Бога са неограничени. Невъзможните неща за обикновените хора са възможни за Бога.

Като хора, и между учените има теисти (вярващи в Бога) и атеисти (които не вярват в Бога).

Истината е, че обичащият всички хора Бог е помагал и на едните и другите.

Той дава свобода на човека да бъде теист като Галилей (1564-1642), Паскал (1623-1662), Нютон (1642-1727), Пастьор (1822-1895), или атеист като Лаплас (1749-1827), респективно натуралист като английските професори Питър Аткинс по химия и Ричард Докинс по биология (зоология) от престижния университет в Оксфорд, които „водят война срещу Бога в името на науката“ [6].

Авторът познава човек, който е казвал: „Аз не вярвам в Бога, но той ми помага „,

Може обаче да се каже, че най-великите фигури в светските науки като Нютон и Айнщайн са били теисти, повечето от тях - християни.