I - 2.1.4. Относно корените на светските науки. Схващания на различни автори.

[Ани]

I - 2.1.4. Относно корените на светските науки. Схващания на различни автори.

Ди не забравяме какво познание

от Свети Предания,

Писания и библиотеки е имало

и има в религиозни места,

центрове и школи но света.

РЕЛИГИЯТА е толкова стара, колкото самото човечество.

От праисторически времена има рисунки, които експерти свързват с религиозни ритуали.

Независимо от някои различия в отделните световни религии, има и единство в ритуали. Ерусалим е свято място и за Юдеи и за Християни и за Мюсюлмани, въпреки че изповядват различни религии. Там те са заедно, защото Исус Христос е единородният Син Божий във физически човешки образ.

Най-съкровените човешки копнежи са били изразявани и описвани в религиозни церемонии и истории.

Скалите на времето на различни култури често са били чертани от повратни точки на различни религии.

Летоброенето в човешката история датира от преди и след раждането на Исус Христос.

Мюсюлманският свят брои годините от момента по скалата на времето, когато пророкът Мохамед (570-632) и неговите последователи се преместват от родното му място Мека в Медина.

Религията е била и първият източник на познание за хората.

За великия английски учен Исак Нютон НАУКАТА представлява неразделна част от религията, един особен неин аспект. За Нютон науката е само начин да се открие Божия замисъл за природата, създадена по съвършения Божи проект. Науката е средство за откриване на мястото ни човека в космоси, средство за откриване на взаимовръзките между човечеството и Творението на Бога. От своите позиции Нютон не е могъл да допусне съществуването на автономни, независима от религията наука, която да се основава на категоричния отказ от идеята за съществуването на Бога.

В анализа, представен в том 6 от поредицата „Физика на Бога“ на българския учен Божидар Палюшев, се посочва, че и в най-интензивните периоди от развитието на безбожната наука, в своите открития учените са се ръководили от идеи, обусловени в една или друга степен от религиозната им вяра. Въпреки това векове наред науката и религията престават да функционират в синхрон, превръщайки се в непримирими опоненти, между които хората трябва да избират.

Въпреки различни убеждения в отделните световни религии, ИМА И ЕДИНСТВО В ПОЗНАНИЕТО, което те дават.

За единство на познанието говори и факта, че „ом” е назован в ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИИ „звук на съзиданието

Този звук фигурира и в песента „А(о)ум” на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno, като пример от ТЕОСОФСКИТЕ му ЗНАНИЯ.

А обяснението за единство на познанието е дадено от споменатия Учител: „Източникът е един” - Бог.

И откритията на СВЕТСКИТЕ НАУКИ се дължат на този източник, тъй като мозъкът на изследователя е един радиоприемник, който получава информация от Космическия Мисловен Център, Космическия Висш Разум съгласно цитирания Учител. А на последния може да се вярва, тъй като има сбъднати негови предсказания, някои от които са посочени в предлаганата книга. Едно от тях е, че „учените ще стигнат до Бога“.

Нивото на достиженията на различни учени зависи от нивото на развитие на съществото от Невидимия свят, с което се свързва мозъкът радио на даден изследовател. Това обяснява наличието на посредствени и гениални учени.

Следователно, корените на светските науки са Божествени, предоставени отначало на онези, които първи са повярвали в Него и Му служат - религиозни служители на Бога и теософи.

Първите ИЗТОЧНИ РЕЛИГИИ в Индия са (х)индуизма и будизма.

Според първата - (х)индуизма - „реалното е единно“ и всички процеси, явления и събития - всички неща около нас са само различни проявления ни една и съща действителност или реалност. Всичко е свързано с невидими нишки в едно цяло.

„Теорията ни хаоса“ от СВЕТСКАТА НАУКА го е потвърдила. Пример за това е „ефектът на пеперудата” - потрепването на крилете на една пеперуда може да повлияе на времето в друга точка на планетата Земя [8].

Съществува „единство на материята“ - всичко е органично свързано като скачени съдове. Всеки обект е различно проявление на едно и също нещо.

Има едно единство в разнообразието, има само една истинска единни реалност, вътрешната същност на всичко - един единствен Бог с различни имена и различни лица ни една и съща същност.

(Х)Индуистите го наричат Бра(х)ман, Вишну и Шива - върховната триада на индуския пантеон (Тримурти), Будистите - Дхармахая, а тибетците - Дао.

Според тези първи религии в Индия Вселената е огромни сцена на пиеса, написана от Бог, в която Той изпълнява главната роля. Бог е света, Той е всичко, Той е навсякъде.

Това е твърдяла източната религиозна мисъл.

Това го твърди вече и западната светска наука.

ЗАПАДНИТЕ СВЕТСКИ НАУКИ потвърждават мисли, които източните религиозни мъдреци са казали преди повече от две хилядолетия.

В [8] е разгледан опита на френския физик Ален Аспе, с който доказва, че във Вселената съществуват невидими връзки, че всички неща са свързани по начин, по който не сме подозирали, че материята има вътрешна организация, за която сме нямали представа - микрочастиците в различни точки на Вселената комуникират и обменят информация помежду си мигновено като част от едно цяло, като проявления на едно цяло.

Абсолютната реалност е единството, както Бог е единен в трите си проявления. Затова в „поемата на Буда върху същината на всичко” фигурира мисълта, че „всъщност няма индивидуално същество, което да съществува“.

В този ред на мисли би могло да се спомене становището на Всемировия Учител Петър Дънов - Beinsa Dounо, че човек като част от Цялото няма самостоятелно мислене, а неговият мозък е приемник на мисли от Вселенския мисловен (компютърен) център. Тези разсъждения може би помагат да се разбере по-добре от непросветени проявленията на триединния Бог.