I - 2.1.4.2. Още относно противоречиви и преобладаващи научни твърдения за наличие на Творец със свръхестествени интелект и мощ.

[Ани]

I - 2.1.4.2. Още относно противоречиви и преобладаващи научни твърдения за наличие на Творец със свръхестествени интелект и мощ.

„Учените ще стигнат до Бога”

Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno

Както ще се види и от следващи изложения тези пророчески думи на цитирания Учител се сбъдват и в настоящата книга се посочват примери.

Според него противоречията в твърденията са необходими, за ди се изясни, за да изпъкне истината по даден въпрос: „Както сенките са необходими в картините на художника, така и противоречията са необходими за растенето на човека.”

Бог е допуснал злото като сянка за да изпъкне и се оцени Доброто като светлина.

Ето защо радвайте се на противоречията, които Провидението (Божественото Предопределение) и разумната Природа ви създават.

Както бе посочено има противоречия и в научни твърдения. Голяма част от последните противоречат на човешката интуиция (вътрешно чувство за разбиране на нещата) - например за някои елементи от теорията на относителността или квантовата механика.

В [6] Д-р Джон Ленокс пояснява, че лесно могат да се появят различни твърдения, когато изследваме не как функционират нещата, а как изобщо се е стигнало дотам, че те да съществуват.

„Ако науката сама по себе си е така ограничена от априорното отхвърляне на Бога, то тогава тя със сигурност е напълно безпомощна да ни каже дали Той съществува. Ако аз съзнателно конструирам машина, която е в състояние да регистрира лъчение само във видимия спектър, тогава, колкото и да е полезна машината ми, би било абсурд да се опитвам да я използвам, за да опровергая съществуването на рентгеновите лъчи, които тя поради устройството си не може да регистрира”.

При обясненията, които дават учените за Вселената, трябва да се има предвид следното:

- изхожда се от сегашното ниво на познание;

- между отделните учени винаги има различия в мненията;

- някои възгледи могат да се променят в бъдеще;

- учените нямат претенциите, че резултатите от техните изследвания представят окончателната истина.

Някои научни познания или практики след време се отричат напълно, например като геоцентристкият възглед на Птоломей, материалът азбест в строителството, медикаментът целестон в медицината.

Ето защо известният теоретик на науката Карл Р. Попър пише:,,Ние нямаме достъп до сигурното знание. Нашето знание е критично налучкване, мрежа от хипотези, плетиво от предположения.”

Пак в [6] Д-р Джон Ленокс поставя следните въпроси: „Какво сме ние хората? А какво е тази Вселена? Наистина ли тя е нашият дом, или ние сме само дребни, преходни същества, породени случайно от материя и енергия, за да експлоатираме безсмислено потенциала на природните закони? Никой от нас не се изправя безразлично пред тези въпроси. Вселената е твърде впечатляваща за това. Нито пък можем да се отнесем към тях непредубедено. Не можем да отминем това - все пак нас ни има! Както винаги, отговорите, които получаваме на тези въпроси, са много разнообразни.

Някои учени - атеисти смятат, че ние сме чужденци в Космоса (Вселената), нещо като екзема по лицето на Вселената, продукт на гигантски водовъртеж на случайност и необходимост, който управлява физическото поведение на нашата Вселена: „продукт на несъзнателни и безцелни природни процеси, които не са ни имали предвид”, както казва биологът Джейролд Симпсън [27].

Натуралистичният светоглед свежда всичко до случайност (нещо може да се реализира и може да не се реализира) и необходимост (нещо, което обезателно ще се реализира) и отхвърля всяка идея, че Вселената е била планирана.

Но има и други - теисти, които биха казали заедно с физика Фриймън Дайсън, че не се чувстват като чужденци във Вселената, че Вселената в някакъв смисъл е знаела , че ние ще дойдем [28].

А физикът Пол Дейвис пише:... „Било е предвидено нас да ни има” [29]. Дейвис явно предполага, че зад Вселената има Разум, който е имал предвид човешки същества, когато е била създавана Вселената.

Защо Дайсън и Дейвис мислят но този начин? Има ли в самата Вселена някакви указания (свидетелства), които биха ни дали основание да мислим, че ние, човешките същества, имаме някакво значение? - Да!

И ето потвърждения на този положителен отговор:

БИБЛИЯТА ни сочи, че човекът, респективно хората ще имат власт над птиците, животните, рибите [1] и ще използват Земята, респективно Вселената.

Подобни мисли се срещат и в ТЕОСОФСКИТЕ ЛЕКЦИИ И БЕСЕДИ на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno [2].

А ето становища на представители на СВЕТСКИТЕ НАУКИ относно Сътворението на Вселената като продукт на Висш Разум и нейното предназначение:

Философът и математикът Д-р Джон Ленокс посочва: „На първо място е рационалната разбираемост на Вселената. Колкото и да спорим за същността на научния метод, няма никакво съмнение на каква основа почива той - на „рациоиалната разбираемост” на Вселената („на база разсъждение и разум“). Рационалната разбираемост на Вселената е едно от най-важните разсъждения, които са довели мислители от всички поколения до заключението, че самата Вселена трябва да бъде продукт на интелект (творчески ум), тя е планирана и то за хората.

Философът Кийт Уорд от Оксфорд обобщава: „На повечето хора, които са размишлявали дълбоко и са писали за произхода и същността на Вселената, е изглеждало, че Вселената сочи извън себе си към някакъв източник, който е нематериален и притежава голям интелект и сила.

Почти всички велики класически философи - със сигурност Платон, Аристотел, Декард, Лайбниц, Спиноза, Кант, Хегел, Лок, Бъркли - са виждали произхода на Вселената в една трансцендентна (свърхестествена) реалност. Те са имали различни конкретни представи за тази реалност и различни пътища, по които са подхождали към нея (различието между тях); но това, че Вселената не обяснява сама себе си, а изисква обяснение извън своите граници, е било нещо, което те са приемали за доста очевидно като постулат (общото, единното между тях, между техните разбирания) [30] - литературен източник, цитиран от Д-р Ленокс в неговата книга [6].

Затова с нестандартното си мислене и изразяване Айнщайн е казал изумен: „Най-неразбираемото на Вселената е, че тя е разбираема“.

И Д-р Джон Ленокс заключава: „Науката не само, че не премахва Бога, а напротив - свидетелствата изглежда по-скоро поддържат теизма, а не натурализма. Изглежда, че науката има нужда от Бога за своята фундаментална интелектуална обосновка”.

И така, първият белег (указание), които води много учени до убеждението, че зад Вселената може да се крие разум, е „нейната разбираемост“.

Още един такъв белег, вторият белег (свидетелство) е,, фината настройка ни Вселената“ [6] - невероятната точност на създаване на Вселената.

И Д-р Джон Ленокс коментира в [6]: „Независимо дали ВСЕЛЕНАТА знае, че нас ни има, или не, изглежда доста разум но да вярваме, че тя Е БИЛА КОНСТРУИРАНА ТОЧНО ЗА НАС. Защо? От съвременната физика и космология постепенно се оформя забележителната картина на една Вселена, чиито фундаментални сили са изумително сложно и прецизно балансирани, така че да поддържат живота. Най-новите изследвания показват, че много от основните константи в природата - от енергийните нива на въглеродния атом до скоростта, с която се разширява Вселената - имат точно стойностите, необходими за съществуването. Ако някой от тях се промени само малко, Вселената ще бъде враждебна към живота и неспособна да го поддържа. Константите са много прецизно построени. И Д-р Джон Ленокс привежда в [6] множество впечатляващи примери за фин баланс:

За да съществува живот на земята, е необходим голям запас от въглерод. Въглеродът се образува от комбиниране или на три хелиеви ядра, или на хелиево и берилиево ядро.

Известният математик и астроном сър Фред Хойл с установил, че за да може това да стане, енергийните нива на основното състояние на ядрото трябва да са много прецизно настроени едно спрямо друго. Това явление се нарича „резонанс”. Ако отклонението е повече от 1% в която и да е посока, Вселената не би могла да поддържа живота.

По-късно Хойл признава, че нищо не е разклатило атеизма му така силно, както това откритие. Дори тази степен на фин баланс е била достатъчна да го убеди, че нещата изглеждат, „като че ли някакъв суперинтелект си играе (много леко борави) както е физиката, така и е химията и е биологията” и че „няма елени природни сили, за които си заслужава да говорим” [31].

Д-р Джон Ленокс изтъква, че този пример бледнее, ако се разгледа прецизността, с която са балансирани някои от другите параметри в Природата [6], с. 58-63.

И той цитира английския професор по теоретична физика Пол Дейвис [32] и астрофизика Хю Рос [33], които говорят за допустима грешка или вероятност за неуспех 1 към 10 на степен 40. Това число се цитира и от други учени и говори за прецизност, която надхвърля далеч всичко постижимо със създадени от човека инструменти.

Затова авторът възкликва в мотото на следващ раздел I-2.2. „Относно представата за Бога”: Да се докоснеш до представата за Бога значи да измериш неизмеримото.

Множеството впечатляващи примери на фин баланс навеждат Пол Дейвис на мисълта: „Изглежда, като чели някой е настроил много прецизно числата в Природата, за да направи Вселената ... Впечатлението за дизайн е поразително” [34].

Прецизният баланс на широкомащабния Космос с факт и в нашата слънчева система и на Земята като условие за да момее да съществува живота: Ако разстоянието между Слънцето и Земята е прекалено малко, водата би се изпарила: ако са прекалено далеч, Земята би била твърде студена, за да съществува в нея живот. Ако това разстояние се промени само с 2%, всякакъв живот би изчезнал.

Повърхностните гравитация и температура също са критични в рамките на няколко процента, за да момее Земята да има поддържаща живота атмосфера - да задържа необходимата за живота газова смес.

Планетата трябва да се върши с точно определена скорост - ако е прекалено бавна, разликите между дневните и нощните температури биха били твърде големи; ако е прекалено бърза, скоростта на ветровете би била унищожителна.

И така списъкът продължава [6]:

Астрофизикът Хю Рос изброява много такива параметри, които трябва да бъдат прецизно настроени, за да момее .животът да е възможен, и прави едно грубо, но предпазливо изчисление, че около 1 към 10 на степен 30 е допустимото отклонение на тези параметри.

Арно Пензиас, лауреатът на Нобелова награда и откривател на фоновото микровълново лъчение в Космоса, обобщава положението, както той го вижда, по следния начин:“Астрономията ни води към едно уникално събитие (наричано „Големият взрив „), една Вселена, създадена от нищото, с много прецизния баланс, необходим, за да се осигурят точните условия, позволяващи съществуването на живота, Вселена, в която е залегнал момее да се камее „свръхестествен” план” [35].

Както отбелязва Д-р Ленокс в [6] множеството впечатляващи примери за „фин баланс” (задаване и поддържане) на параметрите на Вселената и обобщението на Арно Пензиас „не са категорично доказателство, а просто насока за размисъл”.

А размисълът в тази насока води до логическото заключение, че тази прецизна Вселена е дело на свръхестествен Висш Интелект.

Атеисти биха могли да претендират, че това не е доказателство, а аргументи, които използват Бога за „запълване на празнините“. Такова обяснение те дават за невежи хора, които запълват празноти в техните познания със съществуването и намесата на Бога.

Но Д-р Джон Ленокс е достатъчно аргументиран като отбелязва, че „именно напредъкът на науката, а не невежеството ни е открило изключителния баланс във Вселената. В този смисъл в науката няма „празнина”. Заключението за съществуването на интелигентен Творец се прави от учените на базата на пренебрежимо малка вероятност за липса на целенасочено намерение, (в сравнение с въобще необоснованото) в смисъл на „случайно” възникване на Вселената „от само себе си”.

Д-р Джон Ленокс коментира, че според философа Джон Леели аргументът за финия баланс на Вселената ни поставя пред избора между най-много две алтернативни възможности:

Първата е да вярваме, че Бог съществува.

В подкрепа на тази вяра са следните съображения, изложени и на други места в книгата:

1) Няма творба без автор, информация без източник; Има много проявления на Създателя в Природата, включително и предупреждения с природните бедствия;

2) Фината настройка на Вселената;

3) Сбъдването на пророчества от Библията (например явлението Христос) и теософски предсказания на Учителя Петър Дънов - Beinsa Dounо (например обединена Европа).

4) Кито доказателство на Библейското твърдение, че човека е създаден по образ и подобие на Бога, в предлаганата книга са показани три примера на личности от недалечно минало и настояще за дематериализиране и материализиране със силата и мощността на мисълта — Учителят Петър Дънов - Beinsa Dounо (1864-1944) и психотронната ясновидка Слава Севрюкова (1902-1991) от България, чудодейният Сай Баба от Индия.

От друга страна тези три примера навеждат на следното логическо заключение: Щом човек може да материализира, съвсем приемливо е Бог с неограничените си възможности да е създал със силата на Словото (облечена с думи мисъл) материалната Вселена, включително и човека [1], Битие, глава I и Евангелие от Йоана 1:1-5.

- Втората възможност (единственият начин да избегнем това заключение и онова, което следва от множеството примери на фин баланс на Вселената, разгледани по-горе) е да повярваме в т. нар. хипотеза за съществуването на „множество светове”, (Вселени), популяризирана в [36]. Тази хипотеза постулира едновременното съществуване на множество, възможно е и безкраен брой паралелни Вселени, в които в крайна сметка ще се осъществи (почти) всичко, което е само чисто теоретично възможно. Затова не би имало нищо изненадващо и в съществуването на Вселена като нашата. Този възглед се поддържа от астронома сър Мартин Рийс.

Но много учени като философи Джон Ленокс или квантовия теоретик Джон Полкипгхорп считат, че въвеждането на множество „неоткриваеми Вселени” [6] или „неустановими от нас светове” [37] не е физика, а метафизика - разглеждане на нещата и явленията в тяхното първично, неизменно състояние, без наблюдения или опити.

И Джон Полкингхорн отхвърля теорията за множество Вселени и отбелязва: „...този свят е такъв, какъвто е, понеже е творение на волята на един Творец, който е имал намерението той (този свят) да бъде такъв [37].,,

Оксфордският философ Ричард Суинбърн отива дори още по-далеч: „Да се постулират трилион трилиони други Вселени вместо един Бог, с цел да се обясни подреждането на нашата Вселена, изглежда върхът на ирационалността, означаваща безсъзнателното, неразумното начало, отричане на възможността за научно познание на база на разума и съзнанието“ [22].

Космологът Едуард Харисън има подобни твърдения, цитирани в [6]: „Това е космологичното доказателство за съществуването на Бога - „аргументът на Пален за планираността” - актуализиран и осъвременен.

По всичко личи, че ФИНАТА НАСТРОЙКА НА ВСЕЛЕНАТА СВИДЕТЕЛСТВА ЗА БОЖЕСТВЕНО ПЛАНИРАНЕ.

Изберете сами: сляпа случайност, която изисква множество Вселени, или планиране, което изисква само една...

Много учени - ако са готови да признаят възгледите си - клонят към теистично-то обяснение [38], че БОГ Е ПЛАНИРАЛ СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА ЗА ХОРАТА”.

Относно изучаването ни Вселената и живота ни хората има два подхода - структурен или „редукционистки“ [8] и информационен или „семантичен“ [8], защото живият организъм е и информационни структура.

Правейки аналогия с компютъра първият подход е хардуера твърдата характеристика (структурната съставка), а вторият е софтуера - гъвкавата, програмната характеристика (информационната съставка), т.е. целта на съществуването на изучавания обект.

И португалският физик професор Аугущо Сиза от Университета в Коимбра е искал да опознае софтуера, програмиран в хардуера на Вселената. Той е смятал, че „всичко е част от Бога”. Ако това е вярно, когато се стигне до „Единната теория на всичко“, ще момее принципно да се опише Бог, респективно Вселената.

Но неговият сънародник и колега професор Луиш Роша смята това за невъзможно. Основанията му за това са „Теоремите за непълноти”, „Принципът на неопределеността” и „Теорията за хаотичните системи”. Той е имал предвид непълното човешко познание, невъзможността да се затвори кръга, поради това, че винаги се явява тайнствена завеса, която закрива част от необходимото пълно знание.

Има обаче и други учени, които считат, че е възможно изграждането на „Теория на всичко”, дори да се състави основополагащо уравнение, което да съдържа в себе си цялата структура (хардуера) и поведение (софтуера) на Вселената.

Много физици вярват, че при Големия взрив под въздействието на извънредно високи температури всички сили се свързват в една суперсила. При такова условие тази суперсила може да се опише с едно фундаментално математическо уравнение. Едно такова уравнение би могло да обясни структурата и поведението на цялата материя и би представлявало основополагаща формула на Вселената, наричана от някои „Божия формула”.

Тензин - тибетец, физик, който е работил с Айнщайн и португалския проф. Аугущо Сиза в Принстън - САП), счита, че „БОЖИЯТА ФОРМУЛА” е формулата, на която се основава всичко, която управлява Вселената, която дава смисъл на съществуването й, която прави от Бог това, което Той е.

Кодираното послание на Айнщайн „Да бъде светлина” се тълкува като „Божия формула” в [8].

В [8] се говори също за единна теория на всичко, универсално уравнение, Божия формула. Но фактически са описани две послания на великия Айнщайн: едно шифровано и едно кодирано.

Второто послание на Айнщайн, декодирано в [8] като текст от [1], Старият Завет, Битие, 1:3 „Да бъде светлина.“ би могло да се нарече Бомсия „формула“ от езотерична, от духовна гледна точка, но не и от математична.

Терминът „формула” е известен и се използва основно в математиката. Но наименованието „формула”е използвано в [8] в духовен аспект, както Учителят Петър Дънов - Beinsa Dounо е назовал „формули“ сентенциите, използвани при молитвени програми („наряди” - ред за подвизават на негови последователи) [2], както творческите думи на Бога от Библията „Да бъде светлина!“ са назовани в [8]. Може би по-правилно е „Божията формула“ в [8] да се счита Духовни Божия Формули.

Би могло такава „формула” от гледна точка на информатиката да се разглежда в две форми: хардуерни и софтуерни Духовна Божия Формула.

Духовната Божия Формула „Да бъде Светлини!“ [8] касае Сътворението на структурата на Вселената - светлина и твърда материя. Ако се използва езика на ИНФОРМАТИКАТА, би могло тя да се назове хардуерна Духовна Божия Формула.

ТЕОРИЯТА НА ВСИЧКО би трябвало да включва определения от вида:

Всичко е предопределено;

Всичко е циклично;

Всичко е причини и следствие;

Всичко е взаимно свързано, дори и онова, което изглежда изолирано.

Всичко е енергия.

Тук може да се добави обобщено:

ВСИЧКО Е МИСЛОВНО - ИНФОРМАЦИОННО - ЕНЕРГИЙНА - СУБСТАНЦИЯ ОТ ТОРСИОНЕН ХАРАКТЕР С РАЗЛИЧНА ПЛЪТНОСТ, КОЯТО СЕ ТРАНСФОРМИРА ДВУПОСОЧНО КЪМ РАЗРЕЖДАНЕ И СГЪСТЯВАНЕ за да съществува като мисъл (информация), светлина, енергия, материя - виж формулировката на Учителя Петър Дънов - Beinsa Dounо на страници 46, 76 и 447.

Както се отбелязва от някои учени теорията ни относителността се счита като начало ни „Теорията ни всичко”. Идеята за „теорията на всичко” съответства на идеята за „единство на физическия свят“, за която ратува и известният английски физик Стефан Хокинг. Основанията за това са аналогичната структура на макро- и микрокосмоса. Според него „теория на всичко” е онази теория, която би могла да обясни всички физични явления и процеси въз основа на съществуващите природни закони.

Но Теорията на относителността обяснява микроструктурата (макрокосмоса) на големите теза, но ефикасна за разбиране на микроструктурата (микрокосмоса) на елементарните частици в света на атома е квантовата теория (механика) на Макс Планк и Нилс Бор, включително парадоксалната мисъл, че поведението на микрочастиците е детерминирано, но неопределимо - парадоксалното мислене, характерно за автора на теорията на относителността.

Така Айнщайн стига до идеята за „Единната теория на полето“ - неговата версия на „Теорията на всичко”. Той вярвал, че силата, която принуждава електрона да се движи около ядрото на атома има същата природа като гравитационната сила, поради която Земята например се движи в орбита около Слънцето. С тази идея той искал да сведе до една формула явленията на гравитацията и електромагнетизма.

Според родена още по времето на Питагор и Платон традиция се счита, че космосът е подчинен на математически закони, които могат да бъдат открити от човешкия разум. Скритият замисъл на Бога в Природата е математически по характер.

Затова и Айнщайн е искал да разработи Единни Теория на Вселената, да сведе до една единствена математическа формула обяснението на гравитацията и електромагнетизма.

Имайки предвид неговата прословута формула Е = Δ т с², той считал, че това е също проста формула, която той е търсил да открие, но не е успял до края на живота си. Айнщайн е смятал че Бог , но не Този от Библията като личност [8], а като Най-вucш Ум и Разум е ползвал много проста, но същевременно и велика формула като Творец на Вселената н човека. В предсмъртните си часове той е споделил с лекуващата го медицинска сестра, че цял живот е мечтал да открие тази проста формула, но не е успял. Тази негова мечта е наречена „незавършени симфония“ на Айнщайн [4а].

И действително е много сложно ди се обедини теорията на относителността на Айнщайн, която обезсмисля понятието абсолютно пространство и време в областта на макроструктурите с характерната тяхна детерминириност (определеност) и квантовата теория на макроструктурите, където случайност и непредсказуемост придобиват статут на основни категории, описващи се с вероятност (неопределеност), което се добавя към трудно разбираемата за човешката мисъл относителност на пространството и времето.

Едни бегли представи за търсената от Айнщайн „проста Божия Формула” би могла да се добие от следното разсъждение:

Всемировият Духовен Учител Петър Дънов - Beinsa Dounо е заимствал движенията по окръжност в свещения танц „Паневритмия” от Вселената: движенията на планетите в орбита. В превод „Паневритмия“ означава „Висш Космически Ритъм”. А дадения от него „Пентаграм” (название на част III на Паиевритмията) -“петолъчка” с описани около него окръжност изобразява окултно житейския път на хората на Земята. Еднаквата отдалеченост на всяка точка на окръжността от центъра й говори за единството, равнопоставеността и справедливостта, с която ни дарява Бог, за хармонията на окръжността като сечение на най-съвършенана форма - сферата.

Окръжността е символ на безкрайността и вечността, непрекъснатостта и цикличността - откъдето се тръгне за обиколка по нея се стига там, откъдето се е тръгнало. Тази цикличност е заложена във Вселената и Природата - движението на планетите (макроструктура) и електроните (микроструктура) в орбита, Лунните цикли, смяната на четирите сезона на Земята, редуването на ден и нощ.

Затова и „Паневритмията” - свещен танц но двойки в окръжност (част I) и но радиални лъчи (част /I), изпълняван във „висш космически ритъм“, „снет“ от Невидимия свят и завещан от Учителя Петър Дънов - Beinsa Dounо на последователите му, е с основни движение в окръжност.

А би могло да се добави, че в текста на „Паневритмията“ е изразена голяма част от практическата философия (тайната и истината) за живота на хората на Земята.

Защото принципите на вечността и безкрайността, непрекъснатостта и цикличността са тези, които Бог е използвал, използва и ще използва при Неговото творчество и управление на Вселената - движението на планетите, годишните сезони, денонощията, живот е прераждане на хората, вечния непрекъснат цикъл на развитие на растенията, на синоптичната обстановка на Земята и природните явления.

Едни практически реализация на Принципа на безкрайността в живота на хората е безкрайното разнообразие на човешките индивиди: всеки човек е неповторим по външен вид, характер и интелект.

От изложеното малко по-горе следва, че математическият израз на дължината на окръжността например би могла да се приеме като една представа за „проста Бомсия Формула“ на функциониране на Вселената - цикличният път на движение на макротела (планети) и микрочастици (електрони):

L = 2πr  (2)

И тъй, една математически проста Духовни Божия Формула, подобни на тази, която е търсил великият физик, би могла да изглежда като математическата формула за дължината на окръжността L = 2πr - пътят, който изминава всяка система, съставка или елемент на Вселената.

В съответствие с терминологията на ИНФОРМАТИКАТА, ако може да се счита, че формулата за дължината на окръжността L = 2πr е един математически модел на пътя, по който се движат много съставки на макро- и микро- структурата на Вселената, то тя би могла да се назове софтуерна или още програмни Духовни Божия Формула.