I - 2.1.5. Обобщение за съществуването на Бога и за неговите основни творения - Вселената и човека.

[Ани]

I - 2.1.5. Обобщение за съществуването на Бога и за неговите основни творения - Вселената и човека.

Всички са единодушни, че Бог е невидим и не може да се наблюдава дори с най-съвършените телескоп или микроскоп.

Доказателство за Неговото съществуване момее да се търси само по индиректен начин, по Негови творения и изяви, като се отговори на въпроси от вида: как са се появили Вселената и човека и кой управлява Природните явления ?

Всички изследвания, описани в настоящата книга, говорят, че Вселената и човека не са се появили „случайно”, „от само себе си”, защото няма следствие без причина дори според атеистичния диалектически материализъм.

Както се вижда от приведените в раздел I - 2.1.4.2. твърдения, повечето учени считат, че така фините настройка и функциониране на Вселената и съвършения организъм на човека сочат към „изкусен Творец”, както го е назовал великият Айнщайн в оставен от него ръкопис [8], към Висш Интелект, който е вложил разум и намерение (цел), т.е. БОГ Е СЪЗДАЛ ВСЕЛЕНАТА ЗА ЧОВЕКА И Е ЗАМИСЛИЛ ЧОВЕКЪТ ДА Я УПРАВЛЯВА.

Тези две създания - Вселената и човека са предвидени един за друг, замислени от разумно същество с тази цел. Оглеждайки се наоколо, във всичко създадено във Вселената и човека можем да открием разумност и смисъл, намерение и цел.

Вселенските, природните константи, коментирани от английския проф. Д-р Джон Ленокс в [6] и частично в настоящата книга, са величини, които играят важна роля в поведението на материята, те са фундаментално свойство на Вселената, за да ражда живот, условия за съществуването на хората. Това „световно равновесие” [46] или глобални хармония (б.а.) е наречено от учените „антропен (човешки) принцип“ и се счита, че недвусмислено показва съществуването на Бог [6] и [8], който е планирал Вселената да осигурява живот за човека. Чуждицата „антропо“ се употребява в сложни думи като антропоцентризъм - възглед, според който „човекът“ е център ни внимание - висша цел на Сътворението. Защото само един Висш Интелект като Бог може да създава с логическа простота и величие, без да оставя някаква свобода и/или възможност да се твори по друг начин.

Антропният принцип е признак за съществуването на Бога, но не е доказателство, защото както при „Теоремите за непълнота” съществуват верни твърдения, които не могат да бъдат доказани с математически апарат, т.е. строго научно. Математиката е точна наука, която борави с детерминистичен подход при явления с определена причинна зависимост и вероятностен подход при неопределена причинни зависимост на дадено явление в света.

Във връзка с този проблем за антропния принцип, португалският професор Аугущо Сиза е считал, че Бог потулял доказателството в момента, когато човек почти го е докоснал [8]. Понеже Бог възнаграждава търсещите, професор Сиза е получил това „просветление” [8] - подсказани от Невидимия свят мисли.

Но ето че има вече нови направления в научното познание, посочени например в [4], [4а] и [46], които посочват математически уравнения в потвърждение на твърдението, че устройството ни сътворената Природи е приспособено да приеме въздействия от Бога - Творец. При това българският учен-физик академик Божидар Палюшев отбелязва в [46] необходимостта да се добави нов, допълнителен принцип относно съществуващата „локални хармония“ или локални равновесие (б.а.) в устройството и функционирането на обектите на света. Това следва от необходимостта да има ред и единство -хармония в разнообразието, така характерно в творчеството на Бога.

В друга книга на Б. Палюшев „Информационното общество“, с.131, София 1995 този принцип е наречен „принцип ни атараксията”. Думата „атараксия“ е от гръцкия език и означава „духовно, умствено равновесие” или „хармония” (б.а.). Според Б. Палюшев въпросният принцип се съгласува напълно с аксиомите и може да се разглежда като естествено следствие от основно уравнение на коригирания вариант на теорията на торсионните полета, описано в [4а]. Пак там, на стр. 510 Палюшев посочва уравнение (37) от общата теория на относителността на Айнщайн, в което фигурира описан с частни диференциални уравнения космологичен член ламбда λ, който не е константа. На друго място в настоящата книга бе казано, че това уравнение (37) показва свободата на Твореца - Бог да управлява глобално и локално

Собственото Си творение - Вселената, Природата, чрез вида на космологичния член λ (x,g ), разглеждан като функция на мястото „х” и на метриката ,,g“.

Съгласно БИБЛИЯТА, Новият Завет, Светото евангелие от Йоана 1:1 „В началото бе Словото” - МИСЪЛТА НА БОГА, която Е СЪТВОРИЛА ВСЕЛЕНАТА И ЧОВЕКА.

Твърдението, че „ВСИЧКО Е ПРЕДОПРЕДЕЛЕНО”, означава, че всичко, което се е случило, случва се и ще се случи, е предвидено още с раждането на времето. Сякаш всички хора са актьори на огромна сцена, следвайки грандиозен сценарий, написан от невидим автор, когато се е родила Вселената. Всичко е предопределено, затова е имало и ще има истинни пророци и ясновидци.

Точно с това твърдение-аргумент професор Аугущо Сиза счита, че антропният (човешкият) принцип на разум (замисъл) и намерение (цел) е доказателство за съществуването на Бог. защото Вселената е била замислена по съвършено изкусен начин (говорещ за висш интелект), с невероятна сложна и прецизна фина настройка на параметри на функциониране за осигуряване на благоприятни условия за съществуването на живота. Съществуването на човека съвсем не е случайно (вероятностно), защото всичко е (пред)определено (детерминирано) още от самото начало.

В логическа подкрепа на ПЛАНИРАНЕ НА СЪТВОРЕНИЕ ни Вселена, която е предназначена за човека, са следните АРГУМЕНТИ:

- прекрасните условия и блага, планирани и създадени за нормален живот и възпроизвеждане;

- периодичното напомняне на хората от страна на Твореца чрез природните бедствия колко сме беззащитни и зависими от Него.

Не е необходимо човек ди е гений, за да разбере, че това не момее да бъде случайно.

Би могло да се каже, че тези факти на прекрасни условия за живот са истина, която според Учителя Петър Дънов - Beinsa Dounо не се нуждае от защита, защото тези факти свидетелстват за себе си и би могло да се каже, че те се самодоказват. Но те и НАУЧНО се обясняват (а момее да се счита, че се доказват) с математическата интерпретация на локалното и глобално управление на Вселената от Бога в изследванията на българския физик академик Божидар Палюшев [4а], с. 510.

Според Д-р Ленокс споменатите по-горе две възможности (има един Бог или множество Вселени) „не непременно се изключват взаимно”. „Паралелните Вселени също биха могли да бъдат дело на един Творец”

Като представител на СВЕТСКАТА НАУКА българският физик академик Божидар Палюшев обобщава така: „Това, което момеем да разберем за Него (за Бога), ни дава само една бегла представа (от някои вторични ефекти), която позволява единствено да твърдим, че Бог наистина съществува и че в реалното научно познание е наложително да се въз приеме ХИПОТЕЗАТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГА като НАУЧНО ПРАВДОПОДОБНА [46].