I - 2.2. ОТНОСНО ПРЕДСТАВАТА ЗА БОГА.

[Ани]

I-2.2. ОТНОСНО ПРЕДСТАВАТА ЗА БОГА.

Повечето хора в света споменават Бог, но нямат ясни представа за Него.

Нашият Създател иска ние сами да разберем кои е Той. Той очаква ние да изградим убежденията си върху факти - неговите изяви.

Но ДА СЕ ДОКОСНЕ ПРЕДСТАВАТА ЗА БОГА ЗНАЧИ:

- Да се види невидимото;

- Да се приеме неприемливото;

- Да се разбере неразбираемото;

- Да се обясни необяснимото;

- Да се оцени неоценимото;

- Да се измери неизмеримото;

- Да се разбере великото;

- Да се осъзнае всевъзможното;

- Да се признае всемогъщото;

- Да се борави с понятия като вечност и безкрайност, непрекъснатост и периодичност (цикличност);

- Да се определи неопределимото;

- Да се предвиди непредвидимото.

Затова Айнщайн е казал в парадоксалния за него стил: „Бог е всичко, което виждаме, но не можем да видим”

Аналогията на тази мисъл е: Ако не Го виждаме навсякъде, няма да Го видим никъде.

За да се изясни защо авторът е изразил тия мисли относно докосването на представата за Бога е полезно да се разгледа въпроса, поставен от Учителя Петьр Дънов - Beinsa Douno: Кога можем да попитаме що е Бог?

И ето неговия отговор:

Небесните тела са колкото песъчинките по цялата Земя. 200 милиарда слънца кръжат около едно централно слънце, наречено Алфиола, все още неоткрито от учените [2].

Когато човек обиколи и се запознае с всички тези небесни тела, тогава чак ще има право да запита какво е Бог?

За да можете да попитате, що е Бог, вие трябва да сте учили не една, а много вечности. И след като сте свършили всичките си науки на небето и земята, само тогава ще имате право да зададете този въпрос. И знаете ли, що ще ви отговорят? Ясно и просто : „Бог е Любов, която трябва да опитате вътре в себе си”.

Бог е Любов, Мъдрост и Истина - три велики свята, за изучаването на които е нужна цялата вечност.

Ето защо според Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno „човек трябва да е учил не една, а много вечности, да е изучил всички науки на Небето и Земята за да се занимава е въпроса що е Бог”.

Като Всемиров Учител той е поставил много високи (може да се каже Божествени) критерии. Само при такива обстоятелства може да се изгради пълна и истинска представа що е Бог. Но е полета дори и бегла, но ясна представа, както е определил същият Учител като „първа задача на човека”

Основанието да е казал това е фактът, че фантазията на човека е бедна да си Го представи. Действително Бог не се описва лесно с нашите ограничени представи за вечното, безкрайното, великото, всевъзможното, всемогъщото, неопределимото - виж в началото на настоящия раздел.

Може би по-трудно се възприема понятието „неопределимо Ето някои примери за „детерминирано” (определено) и „неопределимо”:

- Движението на електрони е детерминирано, но е неопределимо поради хаотичпата му сложност.

- Това се отнася и за човешкото поведение, защото хората са изградени от атоми, организирани по един изключително сложен индивидуален начин.

- Метеорологията е детерминирана, но е неопределимо заради многобройните влияещи фактори и проблема с безкрайността, чиито пример е „ефекта на пеперудата“ [8]. Затова и прогнозите за метеорологичното време са вероятностни на база на математическа статистика. Поради използването на съвременни компютри и обмяна на информация между метеорологичните служби, последните имат известни успехи в глобален мащаб, но все още прогнозите за времето в локален мащаб са неточни и/или неопределими.

Общоизвестни са причинно-следствените връзки при всички процеси, явления и събития по „ефекта на доминото

Проследявайки докъде в крайна смешка би довела тази непрекъсната верига от причини и следствия, Лаплас стигнал до извода, че сегашното състояние ни Вселената е следствие от предишното и причина за следващото. Ако се познава настоящото състояние на материята, енергията и законите детайлно, може да се изясни цялото минало и бъдеще. Или с думите на Лаплас, миналото и бъдещето биха станали настояще, което можем да четем.

Или, както е пояснено в БИБЛИЯТА, ВСИЧКО Е ПРЕДОПРЕДЕЛЕНО, ЗАЩОТО Е ПЛАНИРАНО ОТ БОГА.

Миналото и бъдещето съществуват в настоящето. По същия начин, по който не може да се промени миналото, не може да се промени и бъдещето, тъй като МИНАЛО И БЪДЕЩЕ СА ЕДНО И СЪЩО НЕЩО В РАЗЛИЧНИ ВРЕМЕНА.

Това ще рече, че АКО МИНАЛОТО Е БИЛО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНО, БЪДЕЩЕТО Е СЪЩО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНО.

Случайности няма, а само ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ НА БОГА („ПРОВИДЕНИЕ”).

Това „просветление“ е било потвърдено от СВЕТСКАТА НАУКА ФИЗИКА в Теорията на относителността, чиито математически уравнения са детерминистични и установяват в скрита форма, че ВСИЧКО, КОЕТО СЕ Е СЛУЧИЛО И ЩЕ СЕ СЛУЧИ, СЕ НАМИРА ЗАПИСАНО В ПЪРВОНАЧАЛНАТА ИСТОРИЯ НА ВСЕЛЕНАТА.

Пространството и времето са различни проявления на едно и също единство, наречено от Айнщайн „пространствено-времево единство”. Както Швейцария и САЩ съществуват в различно, по едновременно и в едно и също пространство, така миналото и бъдещето съществуват в различни, но едновременно и в едно и също време.

Съгласно Теорията на относителността „пространството” е в зависимост от мястото на наблюдателя. Най-просто това се разбира с примера за асансьора:

- Ако наблюдателят е в движещ се асансьор нагоре, ще чувства че сградата се движи надолу, което не е възможно и обратно:

- Ако наблюдателят е в сградата на неподвижен обект, ще наблюдава реалното движение на асансьора.

Освен това, съгласно Теорията на относителността „времето” протича по различен начин и е в зависимост от скоростта или силата на гравитацията и мястото на наблюдателя. Ако събитията А и Б се случват едновременно в дадена точка на Вселената, те могат да не бъдат синхронни на други места:

- в една точка събитията се наблюдават в последователност А и след това Б;

- в друга точка се случва първо събитие Б, а после А.

Това означава, че в даден момент и в дадена точка на Вселената събитие Б, респективно А, още не се е случило, но ще се случи, защото е предопределено.

ВСИЧКО Е БИЛО ОПРЕДЕЛЕНО В НАЧАЛОТО, В МИГА, В КОЙТО СЕ Е ОБРАЗУВАЛА ВСЕЛЕНАТА.

Енергията и материята са били разпределени по определен начин, което е предопределило историята на Вселената оттам нататък.

Всички явления, процеси и събития са следствие на някаква причина.

Всички те са детерминирани като наблюдавани, но си остават неопределими прецизно, тъй като не могат да се вземат под внимание всички фактори, които влияят на причините за следствията. Където не може да се прилага детерминистичен поход, се налага да се използва вероятностен подход.

Учени и изследователи знаят:

- малки изменения в начални условия могат да доведат до големи промени в решенията на математически уравнения или в резултати;

- единични или комбинирани малки причини могат да доведат до големи следствия.

Образно това се описва с „ефекта на пеперудата”- трептенията на малките й крила могат да доведат до големи следствия [8].

Безкрайността е голямо предизвикателство - непреодолим проблем, що се касае до предвидимостта.

А непредвидимостта ни препраща към неопределимостта.

Вселената е ревнива по отношение на своите тайни, по отношение на цялата истина за нея. Ние можем да опознаем голяма част от истината за нея, но нещата са така фино и изкусно създадени от най-висш интелект, че не можем да разкрием напълно дълбоката им тайна.

Винаги ще има някакви загадки за светските науки.