I - 2.3.2.5. Бог и безценната Добродетел.

[Ани]

I - 2.3.2.5. Бог и безценната Добродетел.

Доброто е път за намиране на Божията Любов.

В Доброто е скрит Бог.

Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява.

Дружи с това, което не потъмнява.

Учителят Петьр Дънов - Beinsa Douno

Много хора признават като най-висша форма на красота добрите дела - добродетелта, когато се говори за нравствени ценности

Мислещите хора ценят алтруизма, например да се облекчат страданията на другите, да се прости на някой, който ни е наранил.

Повечето хора уважават и ценят възвишения морал (нормите за нравствено поведение в човешкото общество).

От какъв източник произтичат нравствените ценности, които се срещат в буквално всяка област на Земята и във всеки интервал (период) от време?

Дали съществува Източник - Еталон на морили, или Учител, или правилното и погрешното са произлезли от хората, от човешкото същество?

За да се отговори на този въпрос нека да се разгледа следния пример: Повечето хора считат убийството за нещо погрешно. В сравнение с какво е погрешно то? Явно трябва да има нещо второ-правилно, с което да се съпоставя и се оцени като грешно първото. Затова Бог е създал света душен, полярен, с правилното и неправилното (грешното). Явно съществува някакъв нравствен критерий, който е в основата на човешкото общество като цяло и който е включен в законите на почти всички страни.

Кой е източникът на този нравствен критерий? Дали това не е един свръхинтелигентен Източник, който притежава Еталон на нравствени ценности (морал ) и който е дал съвестта или нравствените ценности, на хората?, в разгледания пример - една от десетте Божи заповеди на Стария Завет [1]: „Не убивай!”.

Знанието за хората не идва от само себе си. Децата ходят на училище за да се научат от своите учители. Човек расте духовно като се учи от своя Духовен Учител. За човешкото общество Най-Великият Учител е Бог - Абсолютният Еталон във всичко и за всички времена.

За да се получи знание е нужен учител, за да се получи информация трябва да съществува и да се търси източник. Съгласно сравнително младата, но бурно развиваща се дисциплина „Информатика“ не съществува информация без източник за нея. А за да получат истинските нравствени ценности хората трябва да се обърнат към техния източник - към Бога - техния Създател и Учител. Защото съгласно книгата на книгите - Библията, човек е създаден „но образ и подобие” на Бога. Във всеки човек Бог е заложил нравствени ценности, добродетели. Човек трябва само да ги развие.

Любовта ражда Доброто.

Доброто е основа на живота. Доброто е почва на живота и същевременно - негова храна. Само Доброто може да подкрепи живота, само Доброто може да го подхрани.

Истинското добро, от гледище на Божествената наука, се определя от три качества (характеристики): то носи живот, светлина и свобода. Затова, който върши Истинско Добро не потъмнява, а носи живот и свобода и излъчва светлина. Няма ли тези три качества, то не е добро.

Животът идва чрез Любовта, светлината идва чрез Мъдростта, а свободата-чрез Истината.

Кон го иска да направи добро, той трябва да е свързан с тези три Божествени свята (на Любовта, Мъдростта и Истината).

Казаното по-горе е обобщено в следните сентенции (наричани „духовни формули”) към ежедневните молитвени програми (наричани „наряди” - ред за подвизаване), дадени от Учителя Петьр Дънов - Beinsa Dounо на създадената от него духовна общност „Бяло Братство“.

Няма Любов като Божията любов,

само Божията Любов е Любов.

Няма Мъдрост като Божията Мъдрост,

само Божията Мъдрост е Мъдрост.

Няма Истина като Божията Истина,

само Божията Истина е Истина.

Няма Правда като Божията Правда,

само Божията Правда е Правда.

Няма Добродетел като Божията Добродетел,

само Божията Добродетел е Добродетел.

Няма Слава като Христовата Слава,

само Христовата Слава е Слава Божия.

Няма Сила като Силата на Духа,

само Силата на Духа е Сила Божия.

Велик е Бог в Любовта Си!

Велик е Бог в Мъдростта Си!

Велик е Бог в Истината Си!

В Любовта Си Бог поучава.

В Мъдростта Си Бог просвещава.

В Истината Си Бог освобождава.

Ето защо Бог трябва да се благославя аналогично на текста в песента „Благославяй“, дадена от Учителя Петьр Дънов - Beinsa Douno за седмичната молитвена програма на духовна общност „Бяло Братство

Благославяй, душе моя, Господа!

Не забравяй всите Му милости,

не забравяй всите Му благости

не забравяй всите Му добрини!

Не забравяй милостта Му,

не забравяй благостта Му,

не забравяй обичта Му,

не забравяй любовта Му.

А в [39] цитираният малко по-горе Учител обобщава: „Той е всичко. Той има всичко в себе си. Той е Всезнаещ, Всемъдър.“