I - 2.3.4. Къде е Бог? - навсякъде. Външно (механично) и вътрешно (духовно) разбиране на присъствието на Бога.

[Ани]

I - 2.3.4. Къде е Бог? - навсякъде. Външно (механично) и вътрешно (духовно) разбиране на присъствието на Бога.

„Нашият Бог е на Небето” [1],

Старият Завет, Псалом 115:11.

Бог е „в пространството като Мисъл“, „като идея” [10], том I, стр. 20-21

Живият Господ живее в нас.

Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno

Съгласно БИБЛИЯТА „нашият Бог е на небето“ и не е възможно човек да Го види, защото Той „обитава в непристъпна светлина” и човешкото същество не издържа пред заслепяващата Божия Мисъл-Светлина. Затова „никой човек не е видял, нито може да види” Бога.

„Бог, Който е направил света и всичко, що е в него, като е Господар на Небето и Земята, не обитава в ръкотворни храмове” [1], Новият Завет, Деянията на апостолите, 17:24.

Едно от големите имена на РЕНЕСАНСОВИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ е това на неоплатоника от университетския град Кеймбридж Хенри Мор (1614-1687). Той счита, че тъй като Бог е Дух, а пространството е присъщо на духовете, следва, че Бог е навсякъде. В този смисъл Бог е „вездесъщ” и „пространствен”.

А ето ТЕОСОФСКОТО ОБЯСНЕНИЕ на Учителя Петър Дънов - Beinsa Dounо по отношение на доказателството за Неговото съществуване и присъствие:

„Бог не присъства по един материален начин в света. Затова е казано, че никой не е видял Господа освен Сина”. Затова Неговото съществуване и присъствие не може да се доказва по един материален начин, а само индиректно по неговите изяви, които са изобилни и във видимия наш физически свят.

И ако попитате ангелите, къде е Бог, те ще ви отговорят на ваш език: „Няма същество, което да е по-близо до вас от Бога. Навсякъде е Той”.

„Къде ще намерим Бога?” - В меката и приятна светлина, в чистия въздух, в чистата вода и в доброкачествения хляб. Бог е в цялата природа, във всичко живо, което Той е създал и направил. И на небето - във всичките слънца, и на земята, зад всички: и зад въздуха, и зад водата, и зад камъните, и зад растенията, и зад животните, и зад човеците. Няма нищо на света, зад което да не е Бог”.

Бог е:

- „нещо извън нас“ (обективно съществуващо, независимо от нашето съзнание), но „едновременно и в нас“;

- „нещо най-далечно от нас” и едновременно „най-близо до нас”;

- „нещо, свързано с безкрайността и вечността“ и едновременно - с близостта и крактовременността“. Следователно, Той е дуален но принцип и същност.

Ако не Го виждаме навсякъде, няма да Го видим никъде.

В настоящата книга е обяснено с теорията на торсионното поле, че Бог като Свети Дух е невидима мисловна информационно-енергийна субстанция, която присъства навсякъде. И ето как посоченият Учител пояснява въпроса има ли Бог и къде да се търси - два въпроса, които са непосредствено вплетени.

Питат хората: „Има ли Бог или не?” Щом ядеш хляб, има Бог. Бог е вътре в хляба. Щом пиеш вода, има Бог. Бог е вътре във водата. Щом дишаш въздух, има Бог. Бог е вътре във въздуха. Щом възприемаш светлината, има Бог. Бог е вътре в светлината.

Ако не вярваш в Божественото, което се крие в тези неща, с които имаш връзка, как ще намериш Бога другаде?

Трябва да се „помни, че ако търсиш Бога отвън, ще намериш земята, водата, въздуха, светлината”, които са Негови създания. А ако не намираш Бога в тях, ако не си благодарен за тези блага, които Той ти дава, ще имаш трудности в живота и/или ще го изгубиш: И ако не ядеш хляба, който земята ти дава, смърт те чака! Ако не пиеш вода, от жажда ще умреш. Ако не дишаш въздух, ще се задушиш. Ако не възприемаш светлината (т.е. знанието, правият път), ще ослепееш (т.е. няма да виждаш правилно нещата в живота) и ще се спъваш в живота (т.е. ще имаш препятствия в живота).

Докато Бог е с вас, вие не трябва да се съмнявате, не трябва да се страхувате. Той гледа благосклонно към всички хора. Това не подразбира, че Той одобрява техния неправилен живот, но не ги съди - оставя ги свободни да учат, да се развиват. Той има търпение да дочака онзи ден, когато те ще се пробудят и ще се обърнат към Него. Ето защо и вие, заради любовта си към Бога, трябва да бъдете благосклонни към всички хора, ако искате правилно да растете и да се развивате.

Всичко, което е в нас и вън от нас, всичко, което ни заобикаля, представя фон, зад който се крие Бог като велик художник. И наистина, когато един художник нарисува една картина, той в картината ли е? Когато един ваятел извая една статуя, той в статуята ли е? ТОЙ Е ДЪЛБОКО СКРИТ, защото ИСКА ДА НИ ОСТАВИ СВОБОДНИ.

И понеже Бог е тъй дълбоко скрит, затова хората постоянно Го търсят отвън и искат по външен път да се доберат до Него, да докажат съществуването му.

Бог, обаче, не е една същина, която може да се доказва механически, физически, или материално, защото Той е невидим. Ето защо цитираният Учител е казал още:

Да искаме да доказваме съществуването на Бога, значи всъщност да твърдим, че няма Бог. Всяко доказателство за съществуването на Бога е един механически процес.

Иска ли човек доказателства за съществуването на Бога, той е прекъснал в съзнанието си своята връзка с Него (както е при атеиста, заради когото се налага да се говори за съществуването на Бога). Възстанови ли се тази връзка, животът започва непрекъснато да тече от Бога към човека и от човека към Бога.

В ума, сърцето и волята на човека има тогава един непрестанен прилив от Божественото съзнание, когато съществува тази връзка с Бога. И тогава престават всички ония празни и нелепи въпроси, има ли Бог, няма ли Бог, обича ли ни Бог, или ни е забравил.

В източната религиозна мисъл намира място въпросът за Реалността. Счита се, че Бог е Великата Реалност.

Ала преди това, докато се лутате за доказателства на Великата Реалност, помнете тия прости истини:

Попиташ ли се де е Бог, знай: дето има живот, дето има мисъл, дето има чувство, там е Бог.

Усъмниш ли се в Бога, знай, че в себе си се усъмнил. Защото в Бога промени и измени няма, обратни процеси не съществуват. В Любовта на Бога не съществуват абсолютно никакви изключения.

Ето защо, дето и да отидеш, в каквото и положение да изпаднеш, във всичко можеш да се усъмниш, но в Бога - никога! Знай, че Той е навсякъде и призовеш ли Го ще ти помогне. Чуеш ли хората да казват, че не вярват в Бога, взри се и ще видиш - те сами себе си смятат за божества. Не служи на такива божества!

Друго помни:

Дето има смисъл, там е Бог, там е „раят“. Дето няма смисъл, там Бог отсъства. А дето Бог отсъства, там е „адът”.

Питаш, кога човек е добър? Моментът, в който Бог се проявява у него, човек е добър. Моментите, в които Бог не се проявява, човек е лош.

Дойде ли Бог в човека, той става радостен и весел, готов за всяко вложение. Откаже ли се да служи на Бога, Той го напуща.

Защото любовта към Бога, от която произтича живата връзка между Него и човека е мистичен, вътрешен опит, който се проявява в най-различни форми и степени. Магичната сила на този опит се крие в оня момент, когато човек отправи ума си, сърцето си, душата си и духа си към това Вечно Начало без никакво колебание, без никакво съмнение.

ДА ВЪЗЛЮБИ ЧОВЕК БОГА, ТОВА Е НАЙ-СЛАВНИЯ МОМЕНТ В НЕГОВИЯ ЖИВОТ. Това значи да цъфне и да разнася надалеч своето благоухание. Това значи да блика постоянно като извор, който знае само да дава. Този момент го определя като човек.

Питайте се, не дали Бог ви люби - Той от първия до последния ден не е престанал да ви люби - а вие любите ли Бога?

И опитвайте любовта си с едничката сигурна мярка: що е по-силно у вас, вашите желания ли, или любовта ви към Бога?

Ако любовта ви към Бога е по-силна, на прав път сте.

АКО, обаче, ЛЮБОВТА ВИ КЪМ БОГА Е ПО-СЛАБА, ОТКОЛКОТО ЖЕЛАНИЯТА ВИ, тогава СТРАДАНИЯТА И ПРОТИВОРЕЧИЯТА В ЖИВОТА НЯМА ДА ПРЕСТАНАТ.

АКО ЧОВЕК ИМА БОЖИЯТА ЛЮБОВ В СЕБЕ СИ, КАКВОТО И ДА МУ СЕ СЛУЧИ, ВСИЧКО ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕ В ДОБРО.

НЯМА ЛИ ТАЗИ ЛЮБОВ, тогава пътят му е дълъг, труден и ЖЕЛАНИЯТА - НЕПОСТИЖИМИ.

Пътят към Бога се намира в съвършенството. БЕЗ СЪВЪРШЕНСТВО БОГ ОСТАВА НЕПОНЯТЕН ЗА НАС.

Съвършеният човек има само една идея - към Бога! ЩОМ СЕ СТРЕМИ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО, той ЩЕ ПОЗНАЕ БОГА като Любов.

И тогава той ще чувства пулса на всички живи същества в света. А няма по-голямо блаженство от това да чувства човек този пулс. Тогава човек ще разбере великия смисъл на ония върховни думи, които Христос е изрекъл: „Аз живея в Бога, и Бог живее в мене”.

„Аз живея в Бога”, това подразбира, че Бог е „отвън”. „Бог живее в мене”, това подразбира, че Бог е „вътре”, а аз, човекът, съм „отвън”.

Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас .

Той е живата връзка на всичко, което е „вън” и „вътре”.

Мястото, седалището на Бога не е в човешкото сърце, нито в човешкия ум. То е в човешката душа. Бог живее в душата на човека. Истинската идея за Бога е идеята за човешката душа, Любовта, която живее в човешката душа [41]. Ето защо, когато Бог е вътре в тебе, не Го ограничавай. Дай му абсолютна свобода вътре в теб, за да ти даде и Той абсолютна свобода у себе си.

,Дяволът” - това е същество, което е ограничило Бога в себе си, и затова Бог го е ограничил отвън.

Дай абсолютна свобода на Бога в себе си. И тогава пред тебе ще се разкрие един необятен свят.