I - 2.3.7. Как можем да (о)познаем Бог - Създателят, Господарят и Управителят на Вселената и хората, за да ни помага в живота? - чрез духовна просвета.

[Ани]

I - 2.3.7. Как можем да (о)познаем Бог - Създателят, Господарят и Управителят на Вселената и хората, за да ни помага в живота? - чрез духовна просвета.

Приближавайте се при Бога,

и ще се приближава и Той при вас.

Библията, Новият Завет, Съборното послание на Яков, 4:8

Обичай съвършения път на Истината и Живота.

Постави Доброто за основа на дома си,

Правдата за мерило,

Любовта за украшение,

Мъдростта за ограда и

Истината за светило.

Само тогава ще ме познаеш и Аз ще ти се изявя.

Заповедта на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno

Ако искаш да познаеш Бога, дал условия на „новия човек” в тебе да израсте и да се развие, „и да се облечете е новия човек, създаден по образа на Бога в правдата и светостта, които са от истината” [1], Новият Завет, Посланието на ап. Павел към ефесяните, 4:24, т.е. „коренно да преобрази живота си според Божествените закони „, Кой е новият човек? - Христос. Сегашните християни говорят за Христа, но нямат връзка е Него, нямат връзка е новия човек в себе си. Може да прекарате целия си живот в църква, в палене на кандила и свещи, в четене и тълкуване на Библията, но ако нямате връзка е новия човек, няма да се домогнете до великата Истина, за която душата копнее..., няма да опознаете Бог за да ви помага, защото „Христос е името, чрез което Той е благоволил да го призоваваме“ [40].

Ето какво е казал още по този много съществен въпрос и във връзка с мотото цитирания в настоящия раздел 1-2.3.7. Учител: Бога пие никога не можем да проучим (виж началото като мото в раздел I - 2.2. „Относно представата за Бога“). Депата Божии - може; онова, което Бог е създал - може да проучим; но да проучим Бога - то е заблуждение. Според този Учител трябва да се изучават делата на Бога, хората да имат Любовта - Той да живее в сърцата им и да се проявява [10], том I, стр. 189.

Някои питат: „Защо трябва да учим?” - За да познаем Господа. „Защо трябва да бъдем по-добри?” - За да познаем Господа. „Защо трябва да обичаме?” - За да познаем Господа. „Защо трябва да търсим Истината?” - За да познаем Господа.

Три неща има, но които можем да познаем Бога. Те са:

- Божията Любов, която носи пълния живот;

- Божията Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света;

- Божията Истина, която носи съвършената свобода.

Това са трите лица на Бога.

И когато се говори за трите лица на Бога, мие подразбираме:

- Първото лице на Бога е Любовта, проявена в Живота („Бог на Любовта“);

- Второто лице на Бога е Мъдростта, изявена в Светлината на знанието („Учител на Мъдростта“);

- Третото лице на Бога е Истината, проявена в Свободата („Дух на Истината“).

Това са трите допирни точки на човешкия дух с Божия Дух\

- първата е Любовта;

- втората е Мъдростта;

- третата - Истината.

Това са трите докосвания на човека с Бога:

От първото докосване на човека с Бога, у него се явява един изблик на Любов - той се превръща в извор на живот, който постоянно блика, т е. човек става жизнен.

И понеже този извор трябва да намери своя път на движение, явява се второто докосване на Бога, на Мъдростта, за да очертае пътя на това движение.

Когато човек се е докоснал вече до Мъдростта, той търси и третото докосване с Бога - с Истината, която му осигурява и Свободата.

Ето защо Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno нарича Любовта, Мъдростта и Истината (вечните небесни принципи) „ядка на Божественото учение” [13], стр. 93-95.

На тези три докосвания на човека с Бога съответстват и три стремежа на човешкия Дух:

Първият стремеж на човешкия Дух е животът.

Вторият стремеж на човешкия Дух е знанието.

Третият стремеж на човешкия Дух е свободата.

Когато Духът човешки придобива знание, светлината се появява като резултат.

И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва.

Светлината (вътрешната, духовната — виделината) е дреха на Мъдростта (виж раздел I - 2.3.2.6. „Бог и светлината“).

Физическата пък светлина (външната), от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която „Космичният Човек” произвежда при своята умствена дейност. „Космичният Човек” е придобил толкова знание, че има излишък от светлина.

В тези мисли прозира формулировката на връзката между философските категории „мисъл“ и „светлина“, която е дадена от Учителя Пегър Дънов - Beinsa Douno: „Светлината е сгъстена мисъл”. И от същия преден абзац се разбира защо БОГ Е НЕДОСТЪПЕН: ЗАЩОТО НЕГОВИТЕ ЗНАНИЯ И МИСЛИ ПРОИЗВЕЖДАТ ПОВЕЧЕ ОТ ЗАСЛЕПИТЕЛНА СВЕТЛИНА.

Всички ангели, всички велики същества, които са живели милиони години преди нас на земята, знаят ЩО Е БОГ. Те застават в свещен трепет пред това Велико Същество, от чието сърце изтича Любовта, която повдига и крепи целия космос.

И ако ги попитате, що е Бог, те ще ви отговорят на ваш език: НЯМА СЪЩЕСТВО, КОЕТО ДА ИМА ПО-БУДЕН УМ, ПО-ОТЗИВЧИВО СЪРЦЕ И ПО-МОЩ-11А ВОЛЯ, ЗА КОЯТО НЯМА НИЩО НЕВЪЗМОЖНО. НЯМА СЪЩЕСТВО ПО-БЛАГОРОДНО, ПО-СВЯТО, ПО-ЧИСТО, ПО-МЪДРО, ПО-СИЛНО, ПО-МОГЪЩО ОТ БОГА. Затова, изхождайки от обстоятелството, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, Учителят е казал на учениците си: „Ученикът трябва да има сърце - чисто като кристал, ум - светъл като слънцето, душа - обширна като Вселената, дух - мощен като Бога и едно с Бога” [40].

И когато казваме, че Бог е Любов, ние подразбираме едно изявление на Бога. Затова, където е Любовта, където е Доброто, което е неин плод, там Бог се проявява. Говорим ли за Бога като Любов, ние подразбираме онова Същество, от което произтича всичкия живот във Вселената, и което свързва всички живи души в едно цяло, без то да се измени.

Бог е същина, която функционира, макар че не знаем къде е.

Съобразно нашите ограничени представи на обикновени хора Той е невероятен: Той пак остава непроявен (невидим). Той изпълва всичко, изпълва цялото битие, всички светове, всички слънчеви системи и все пак остава непроявен. И в цялата вечност Той не може напълно да се прояви. В нея няма всички форми, чрез които Той би могъл напълно да се прояви.

Сам по себе си Абсолютният, Непостижимият е без форма (във физическия смисъл, като очертание).

Той е „нищо”, защото е най-разредената материя - мисловно-информационно-енергийна субстанция - торсионно поле (вакуум).

Но това „нищо” съдържа „всичко” в себе си. Защото Той притежава пълното знание и може да върши абсолютно всичко. Защото Светият Дух от Триединния Бог е навсякъде и може да бъде във всичко, където и когато пожелае.

Ограничава се, без да се ограничи. Смалява се, без да се смали - Неговото величие е неизменно.

Създава, но никога не се изтощава.

Проявява се във всичко, но сам Той ие е в проявеното.

Крепи всичко - и отвътре и отвън, но сам Той не взема участие в нищо.

Уподобяваме го на Светлина, на Разум - „Логос”. Но сам по себе си, Той не е ни Светлина, ни Разум.

Светлина, Разум - това са Негови прояви.

Едно помнете:

Единственото същество, което ни люби, е Бог.

И БОГ ЛЮБИ АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ - И ДОБРИТЕ И ЛОШИТЕ.

Казано е в Писанието: „Бог дава Своето благословение и на добрите, и на злите.” Бог търпи и вълка, който дави овцете, но не го освобождава от последствията на постъпките му. И ЛОШИЯТ ЧОВЕК Е СВОБОДЕН В ДЕЙСТВИЯТА СИ, НО НЕ Е СВОБОДЕН ОТ ПОСЛЕДСТВИЯТА (КАРМАТА, ОТГОВОРНОСТТА).

Ето защо Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno съветва: Обичайте всички хора в ума, сърцето, в душата и в духа си, без да се спирате върху въпроса кой е праведен и кой не; заслужава ли да бъде обичан или не. Ако Бог търпи лошите хора и им помага, колко повече ние трябва да ги търпим?

Единствено у Бога няма измяна.

Затова в „Молитва на Братството” (Всемирното Бяло Братство), дадена на 15-08-1923 г. в София от Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno на последователите му в България, се казва: „Ти Си само Един, в Когото няма измяна и Който си всякога силен да помагаш и да избавяш” [40].

И БОГ ЕДИНСТВЕНО НИ ЛЮБИ ВИНАГИ.

И когато страдаме, и когато се радваме, Той е същият. И в страданията, и в радостите БОГ е, който ЕДИНСТВЕНО НИ ГОВОРИ ВИНАГИ.

Затова, когато се срещнат двама или повече от духовна общност „Бяло Братство „, се поздравяват така: Първият казва: ,,Няма Любов като Божия та Любов”, а вторият отговаря: „Само Божията Любов е Любов”.

Човек опознава някого, като разговаря с него и като вижда как той реагира в различни обстоятелства.

Човекът не момее да участва в директен разговор с Бога. Но последният разкрива много за себе си в Библията - с това, което казва в нея. В тази уникални, най-разпространявана, най-изучавана и най-цитирана книги се отправя към нас покана да развиваме взаимоотношения със Създателя - виж мотото в настоящия раздел, малко по-горе.

Освен това човек опознава Бог и чрез начина, но който Той действа в Природата и в живота на хората. Това се вижда както от текстовете на Библията така и от наблюденията на човека върху Природата и .живота на хората. Това се посочва в различните раздели на книгата.

Ако иска човек да бъде приятел с някого, сигурно ще поиска да научи името му. Какво ни разкриви името на Бога? В Стария Завет - еврейската част от Библията то е представено с четири еврейски съгласни, в английския език -“Jehovah „, а в българския език- „Йехова“ [19]. И а еврейски език Божието име като глагол „хаван“ означава „ставам” или „оказвам се”, а в Оксфордския наръчник към Библията „The Oxford companion to the Bible” се посочва значението „той причинява” или „ще причини да стане” [19]. Следователно, ако в далечното минало Бог се назовава „Първопричината”, то в настояще и бъдеще Неговото име означава „Той причинява да става“[19] или „Причината да става нещо”, т.е. Той е активен автор на цели и изпълнител на обещания. Или БОГ ИСКА И Е ОБЕЩАЛ ДА НИ НАПРАВИ СЪВЪРШЕНИ И ЩАСТЛИВИ. НО ЗА ТАЗИ ЦЕЛ НИЕ ТРЯБВА ДА ИЗПЪЛНЯВАМЕ НЕГОВАТА ВОЛЯ. И СЪОБРАЗНО НАШЕТО ПОВЕДЕНИЕ ТОЙ ИЗПЪЛНЯВА НАШИТЕ ЖЕЛАНИЯ - КАКВОТО СМЕ СИ ЗАСЛУЖИЛИ. Това също е пояснено в различни раздели на книгата.

ОСНОВНА ЦЕЛ НА СЪЗДАТЕЛЯ на Вселената и човека е ДА ОСИГУРИ БЪДЕЩО ЩАСТИЕ И А ВСИЧКИ ХОРА. И това постоянно прогресиращо действие на Бога с цели и изпълнение на обещания е ЗАЩОТО НЕГОВОТО ИМЕ Е „ЛЮБОВ“ към най-съвършеното му създание за Земята - човека.

Тази Любов е причината Бог да бъде много дълготърпелив към пропадналия след грехопадението човек по „формулата 999” (б.а.), т.е. изчаква го до поправи 999 грешки и тогава да каже на неговите помощници от Невидимия свят: „Сложете му нещо на гърба за да почувства“ [2] и [10].

От друга страна е многомилостив, защото подлага на 10 пъти по-малко изпитания, когато иска да даде благо на даден човек по „формулата 99” (б.а ) - виж и стр. 113. Затова много духовно просветени хора имат увереност и намират удовлетворение в това да знаят, че Бог винаги осъществява своите цели и изпълнява обещанията си.

Затова българска поговорка гласи: „Бог бави, но не забравя”.

Това особено много важи за човек, които Той е наблюдавал и е изградил доверие в него като „верен човек”. Такъв е случая с Авраам, наречен от Бога „приятел мой” - един от „бащите” на древния еврейски народ, за които е говорил Мойсей. Съгласно Библията последният е бил „избран от Бога“да изведе израилтяните от египетското робство към „Обетованата земя” - библейското наименование на страната Ханaaн, където древният еврейски народ живял щастливо при спазването на Божиите закони. Този народ Бог използвал за осъществяването на своя цел да благослови всички народи, да покаже на хората чрез въплъщението на Своя Син в Исус от Назарет пътя за тяхното спасение от грехопадението на първата човешка двойка - Адам и Ева.

Случилото се с Авраам показва, че БОГ е ДОСТЪПЕН. Неговата мощ и способности са огромни, НО БОГ Е действителна ЛИЧНОСТ, С КОЯТО ХОРА КАТО НАС МОГАТ ДА РАЗВИВАТ САМО ИЗПЪЛНЕНИ С УВАЖЕНИЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ. Благодарение на Неговата непредубеденост днес всички ние, независимо от своя национален и етнически произход, МОЖЕМ ДА ГО ОПОЗНАЕМ и ДА БЪДЕМ НЕМУ УГОДНИ и като следствие ЗА нас и/е дойде НАШЕ ТРАЙНО ДОБРО.

Тази теза се разкрива още по-пълно и по-добре, ако се проследи още малко от историята на юдеите (древните евреи), описана в Библията. Те били един народ, управляван от Бога. Потомците на „бащите“ Авраам, Исаак и Яков (наречен още Израил) били поробени в Египет. Бог изпратил Мойсей, който ги извел на свобода през 1513 г. пр. и. е. Когато станали народ, негов управител бил Бог. Но през 1117 г. пр. и. е. хората поискали човек да бъде техен цар. По-късно не приемат Христос като техен Спасител, Учител и Цар — „князът Месия“, който да установи едно теократично (управлявано от Бога) Царство на Земята. От тогава започват трудностите на израилтяните, които не престават и днес.

Възкресеният Исус се е явил на своите ученици и ги е подтикнал към действия. Притежавайки неоспоримо доказателство, че Исус е жив в Небесата, те стават апостоли като свидетелстват относно възкресението на Исус и започват да разпространяваш Учението му по цезия свят. За тях ВЪЗКРЕСЕНИЯТ ИСУС ХРИСТОС става КЛЮЧ КЪМ ИЗПЪЛНЕН СЪС СМИСЪЛ ЖИВОТ

Апостол Повел написал за няколко десетилетия [19] четиринадесетте книги от Новия Завет, или Християнските гръцки писания - 14 послания към различни народи, от Римляни до Евреи. Те могат да помогнат на читателите в семейния живот, в отношенията им с колегите и съседите и в това да насочват живота си така, че той да притежава истински смисъл и да им носи удовлетворение.

Апостол Йоан бил преследвай за това, че свидетелства за възкресението на Исус. Но докато е бил наказан с изгнание на остров „Патмос“ [1], Откровението на Йоана, 1:9, той получил от Исус Христос неочаквано възнаграждение - поредица от видения, чиито описания показват още по-ясно Бог и разкриват какво ще донесе бъдещето. 13 Откровението на Йоан Исус Христос е обрисуван като триумфиращ Цар. който скоро ще доведе до край победата над своите врагове. Сред тези врагове са смъртта (враг на всички нас) и поквареното духовно същество, наречено Сатан - Дявол. Йоан получил видение и за времето, когато земята ще стане рий. Един глас от Невидимия свят описал условията, които ще съществуват тогава: „... сам Бог и/е бъде с тях (хората). Той и/e обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече, нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка: първото премина.“ [1], Новият Завет, Откровението на Йоана, 21:3 и 4. Но времето на осъществяване на Божията цел ще бъде изпълнено и обещанието, дадено на Авраам - чрез неговия народ в страната Ханаан ще се благословят всички народи на земята [1], Старият Завет, Битие 12:3; 18:18. Тогава ще бъде „истинският живот”, сравним с перспективата, която имал Адам, когато е бил създаден и оставен в Едемската „райска“ градина.

За съжаление, в настоящия живот Земята не е „рай”. И съвсем естествено е да се поставят следните три важни и логични въпроса:

1) Кога Земята ще стане рай?;

2) Ако нашият любещ Бог - Създател е загрижен за нас защо Той разрешава греха, злото и има толкова много страдания? Този въпрос е разгледан в раздел „Закон за Доброто и злото“, на стр. 269;

3) Какъв е смисъла на живота при толкова трудности и страдания в битието на хората? Тази възлова тема е третирана в следващ раздел 1-2.3.7.3.

А ето и ПРЕПОРЪКАТА на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno при създаване на връзка с Бога и приближаването към Него за да ни помага: ... КОГАТО СЕ НАМИРАТЕ В ЗАТРУДНЕНО ПОЛОЖЕНИЕ, употребете следната ценна духовни формула: „Господи, Ти всичко можеш! Твоят Дух, конто си изпратил да ме ръководи чрез Тебе всичко може. И аз чрез Твоя Дух всичко мога”.