I - 2.3.7.2.1. Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno за свободата на човешката воля.

[Ани]

I - 2.3.7.2.1. Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno за свободата на човешката воля.

Ето негови мисли по тази тема:

Днес хората спорят, има ли човек свободна воля.

Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, в който Бог живее, само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, само той е свободен, само той има свободна воля.

И наистина, Свободата седи във волята на човека. Затова Свободата винаги подразбира не своеволие, а разумна воля. Само разумният човек може да бъде свободен. И Живата Природа дава Свобода само на разумните - „Свобода за всичките разумни души” [62].

Неразумните, които нямат воля, а своеволие, тя ги е ограничила. Хиляди и милиони същества има в царството на Живата Природа, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? - Защото в тях има своеволното желание да се движат безразборно в каква и да е посока.

Свободата, обаче, подразбира движение само в една посока - към Истината.

Защото, НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, че Истината е посоката, в която се движат всички неща в Битието.

И така, само в Истината човек може да бъде всякога свободен. Всичките ни ограничения и спънки произлизат от това, че ние не сме в досег с Истината. А нашата свобода зависи от това - доколко сме в досег с Истината. Никаква друга мярка не съществува.

Ние може да си обясняваме нашите ограничения по един или друг начин - това са наши схващания.

ЕДНО Е ВЯРНО - ограниченията пи, спънките и противоречията ни говорят, че в дадения случай ние не сме в досег с Истината. В Истината - така говори опитът на свободния човек - престават всички противоречия. Явяват ли се известни противоречия, колкото и малки да са те, ние сме извън областта на Истината.

Друго НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ: Свободата отвън не ще дойде. Всяка свобода, която отвън се налага, е сянка на Свободата. Не бягайте подир сенки!

Истинската Свобода е Свободата на Духа. Тя идва отвътре.

При вътрешната Свобода човек сам себе си преценява. При вътрешната Свобода човек сам себе си съди. Такъв е законът. При вътрешната свобода човек сам самоволно се ограничава. Кога? Само когато прави Добро. Защото В ПЪТЯ ПА СВОБОДАТА СЕ ИЗПИТВА БЛАГОРОДСТВОТО НА ДУШАТА И МИЛОСЪРДИЕТО НА ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ. Затова Бог е дал Свобода на човека, за да изпитва неговото благородство и милосърдие. Единственото ограничение, което Бог е наложил на Адам и Ева - да не ядат от плодовете на „Дървото за познаване на Доброто и злото По това е било по своята същност изпитание на послушание, на което Бог. държи много.

Когато човек прави Добро, той винаги отпървом се ограничава. А ограничава се, защото дава. С даването той се лишава, а момее ди срещне и затруднение, препятствия. Направи ли обаче Доброто, той отново става свободен.

Ето защо, всяко нещо, което в началото ограничава човека и го лишава от свобода, а на края му възвръща Свободата, е Добро.

А всяко нещо, което в началото дава на човека свобода, а на края му отнема свободата, е зло, например непочтено придобито материално богатство.

Тук лежи дълбоката връзка между Доброто и Свободата, между злото и робството.

Искаш ли да имаш една сигурна мярка, ПОМНИ:

Всяко нещо, в което човек губи Свободата си, е зло.

Всяко нещо, в което човек придобива Свободата си, е Добро.

Вложи Истината в душата си, и Свободата, която търсиш, ще я придобиеш!

Съвременните хора, които са изгубили връзката си е Бога, си въобразяват, че могат да вършат каквото си искат, те дори си мислят, че имат право да критикуват и Бога.

И с право би могло до се каже, че няма друго същество, което да е понесло по-големи поругания от Бога. Но Той - казано на човешки език - дори и веждите си не е навъсил. Той гледа тихо и спокойно в сиянието на неизменната си благост. Бог е много милостив и дьлготърпелив. Той изчаква човека да направи „999 погрешки“ (грешки) и тогава казва „Сложете му нещо на гърба за да почувства“ [2] и [10] - наречено от автора „формула 999 И понеже Бог е неизменен в своята благост, милостивост и търпеливост, осланяйки се на този факт, такива хора си позволяват да вършат каквото си искат. Но нищо не остава скрито от окото на Бога и рано за едни или късно за други, по един или друг най-неочакван начин всеки получава заслуженото си. Защото законът за кармата (следствието от поведението на хората) е също неизменен и непреклонен. Кармата се изплаща от човека, който я причинил, или се наследява. И ние сме свидетели на извънредно много примери на изплащане на собствена и/или наследена карма. Би могло да се каже, че Бог никого не наказва. И не, хората, се самонаказваме като трупаме карма. А когато прекалим, Бог ни подсказва по „формулата 999 грешки”, че не сме в правилния път. Бог ни се изявява и по този начин. Ала когато Великият Непознат ни се изявява, Той ни се изявява като Светлина без сенки, Живот без прекъсване, Любов без промени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения.

Бог никого не съди. Той никого не възпира, никого не ограничава. Красивото у Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили. Злото Той не помни.

Бог оставя всички същества абсолютно свободни. Той никога до сега не е казал на никое същество във вселената, колкото и малко да е то: „Направи това!” или „Служи ми!”

И наистина, какво се ползва Бог, ако Го почитаме, ако Му служим? Той ползва ли се от това? Знание можем ли да му дадем? - Не, Той всичко знае. Сила можем ли да му дадем? - Не, Той е най-силният. Всичко може да премине, всичко може да се разклати, то Той никога не се поколебава.

Той му показва пътя, но го оставя свободно само да направи своя избор - да извърши онова, което то (всяко същество) счита за добро.

Но Човек НЕ може да живее, както иска. Отклони ли се от правия път, той ще носи последствията на своето отклонение по закона на кармата.

Задачата на съвременния човек (на втория Адам) е да се върне в пътя, от който се е отклонил, да даде ход на Божественото в себе си. По пътя към съвършенство физическият човек, наречен вторият Адам, ще се изгради „по образ и подобие Божие като Новия човек, Новия Адам - Третия Адам (аналог на Първия Адам - Духовният човек, останал на Небето). Това ще направи като жител на Царството Божие, заменило стария свят на невежеството, на заблудите, на неправдите, на беззаконията, минал през Божествения огън за да се пречисти - очакваното възкресение при Второто пришествие на Христос” [10], том I, стр. 176-177.

Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ, нашата нищета. Когато Той ни гледа тъй дребни, тъй страдащи и невежи, у Него, във величието му, се заражда едно желание да спусне ръката си и да ни каже: „Нагоре сега!”

Стремежът на Бога е да ни освободи, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни, да внесе в душите ни онази светлина, чрез която да познаем, че Той е Любов.

Само който живее в този съществен, неизменен свят, дето Бог живее, само който служи на Бога и разбира неговите повеления и закони, само той е свободен и само той има „свободна воля”. А това се осъществява, когато човек изпълнява Божията воля и в това е силата на човешката душа.

В Божието сърце има нещо велико.

Той е, който въздига цели народи, както и отделни индивиди. Всички блага се дължат на Него - и знание, и мъдрост и истина, и свобода. Всички велики хора, Той ги е въздигнал. И те представят един подтик на Божия Дух.

Причината за тяхната гениалност е уникалността на онази частица от Божия Дух, която Той е заложил в тях.

Бог е, който иска чрез тях да внесе Любовта, Мъдростта и Истината в света.

А в Божията Любов, Мъдрост и Истина се заключава целокупния живот през цялата Вечност, както и благото на всички души. Щом Любовта, Мъдростта и Истината се проявят, Божият Дух присъства между хората, и тогава животът се проявява в своята реална същина.

Цялата Вселена представя „Градът Божи”, дето Бог обитава. Неговото съзнание, Неговият ум е тъй велик, че обхваща и най-малките същества и урежда живота им.

Целият космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана любов. Това е великото „тяло на Бога” - проявено като тяло на Космичния човек.

Ето защо в лекциите и беседите на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno се среща формулировка на верига от философски категории от вида Бог - Дух - Любов - Мисъл - Светлина - Енергия - Материя. И той съветва: Бъдете готови всякога да изпълнявате волята Божия, защото ще слушате гласа Му не само сега, но и в бъдеще. Па този или онзи свят, вие всякога ще бъдете с Него. Никой не може да ви освободи от погледа на Бога. Той следи живота на всеки човек и му отдава заслуженото [10], том II, стр. 255.