I - 2.3.7.3. За смисъла на човешкия живот.

[Ани]

I - 2.3.7.3. За смисъла на човешкия живот.

Някои търсят вещите, които са маловажното.

Обсебени от маловажното, те губят понятие за значимото,

което придава смисъл на живота на човека.

Изживях живота си в търсене на знание.

Най-важното и най-значимото е да се посветим

на хората - семейството и общността. Само това има смисъл.

Професор Мануел Пороня,

португалски математик,

бащата на главния герой на романа

„Божията формула”[8].

Животът има (най-дълбокия) смисъл,

когато от човешкия (временния)

се минава в Божествения (вечния).

Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno

По аналогичен начин, както при триединния въпрос „Съществува ли Бог, и ако съществува - къде е Той, що е Бог?” са свързани и преливат един в друг въпросите „защо се е родил човек, какъв е смисъла на неговия живот, може ли да постигне всичко, което желае”.

Централният въпрос е този за смисъла на човешкия живот.

Наистина срещате хора, които учат, работят, движат се, но нямат никаква радост в себе си. Те чувстват някаква празнота. Ние наричаме тия хора мъртви. Пробуди ли се Божественото в тях, внесе ли радост в душите им, те оживяват и възкръсват. Божественото начало представлява мекия глас на Бога, Който съживява и възкресява, Който стопля замръзналия и го прави годен за работа и живот. Който е чул веднъж този глас, той не може да го забрави [10], том I, стр. 55.

Според Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno подобието на първия човек с Бога се заключава в ума и сърцето на човека за разлика от животните. Чрез ума и сърцето човек има възможност да бъде проводник на Божиите мисли и чувства.

Животът на човека, създаден по образ и подобие на Бога е осмислен. Той има една идея в живота си - да служи на Бога, да възлюби Бога. Всичко останало ще се нареди. По-голямо щастие от това човек да живее в Бога има ли?

Истинският смисъл пи живота е в постигането на безсмъртие, което ще настъпи когато човек възлюби Бог, изпълнява Неговата воля да възприеме петте духовни основи на живота: Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта. Тогава ще изпълни ролята, която му е възложена на Земята.

КОГАТО ЧОВЕК ВЪЗЛЮБИ БОГА, той получава следните БЛАГА:

- всички разумни желания на човека са постижими. Дойде ли до този момент, човек всичко може да постигне;

- само тогава той може да разбере смисъла на живота. Защото само Бог може да му разкрие този смисъл;

- и тогава човек ще разбере, че той се е родил за да люби Бога и да запечата живота си с тази любов, а не да бъде слуга на човешки разбирания.

- само тогава човек става истински свободен. Той има онази Свобода, която Истината носи.

Това е краткият отговор на триединния въпрос, поставен по-горе.

А под Истина ние подразбираме онази връзка, която е създал между себе си и нас. Вън от това няма никаква свобода.

КОЛКОТО ЛЮБОВ ИМАШ, ТОЛКОВА БЛАГА ЩЕ ИМАШ.

Дълбокият смисъл на живота на човека е той да люби Бог, ближния и себе си.

И нека веднага да се цитират поясненията на Учителя Петър Дънов - Beinsa-Douno:

„Любов към ближния”, т.е. любов към всички същества вън от нас, с които заедно работим и се подвизаваме;

„Да обичаш себе си” - разбирам „да обичаш Бог в себе си”.

Да живееш за Бога, за другите и за себе си са три важни категории живот [10], том I, стр. 90.

Тези въпроси са разгледани още в едноименни и/или аналогични раздели, напр. IV-2.