I - 2.4. ЗА ПРОИЗХОДА НА ВСЕЛЕНАТА, ЖИВОТА НА ЗЕМЯТА И ЧОВЕКА.

[Ани]

I-2.4. ЗА ПРОИЗХОДА НА ВСЕЛЕНАТА, ЖИВОТА НА ЗЕМЯТА И ЧОВЕКА.

Създател е Бог, който е преди, извън и над материалната вселена.

Мойсей

1. В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

2. То в начало беше у Бога.

3. Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало.

[1], Новият Завет, Светото Евангелие от Йоана, 1:1-3

Целият Космос е създаден от Словото (Мисълта на Бога).

Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno [64а]

Един от основните въпроси, които много хора си задават е произходът на Вселената, живота на Земята и човека. Съществени въпроси, които хората си задават, са от вида:

- От къде води началото си Вселената?

- Как се е създало всичко?

- Възможно ли е Вселената и човека да са се появили случайно или има Създател, т.е. Сътворение?

Отговорите на тези въпроси определят нашето отношение към себе си, към другите и към света, в който живеем.

Въпросът дали Вселената има начало или не, е един много важен основен въпрос с централно значение в историята на човешката мисъл.

Според Учителя Петър Дънов — Beinsa Douno процесът на създаването е безграничен - няма начало, няма и край, когато се има предвид Божествения свят. Трите Божествени свята - на Любовта, на Мъдростта и на Истината, съществуват вечно.

Когато безграничният свят или безграничното начало се е ограничило, създал се е обективния Божествен свят. А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е. вътрешния човешки свят. От субективния (или вътрешния) свят на човека се е създал сегашният обективен (или външен) свят. Тази е причината, поради която видимото за Бога е невидимо за нас, знайното за Бога е незнайно за нас. Светът всякога е бил и всякога ще бъде, защото е едно проявление на Бога. Бог се проявява в света. Или светът е отражение на Бога .... Условията на сегашния свят са създадени от хората [10], том I, стр. 36-40. За лошите условия на живота, създадени от самите хора, се говори и на друго място в книгата.

Когато човек търси достоверно обяснение за произходи на нещо, той се връща назад и все no-назад към предшественици в историята по даден въпрос. Но в крайни сметка трябва да се спре някъде назад, да стигне до първоизточник, до първопричина.

В по-далечното минало хората са имали нищожно познание за света, защото още е нямало светска наука и не са познавали друг източник на информация. Наблюдавайки природните процеси, явления и събития, включително и „чудеса“, по естествен път изникват въпроси от роди:

- кой е създал и кой управлява тази Природа;

- как могат да се обяснят тези явления в Природата и живота на хората и особено т. нар. „чудеса”.

- кога (при какви условия) могат да се предизвикат желани от хората неща, включително „чудеса”.

Когато се разглежда структурата и управлението на Вселената, въпросът за безкрайността е истинско предизвикателство.

Що се отнася до микроструктурата на материята, тя се е разкривала на човека постепенно.

Първо си мислехме, че атомът е най-малката основни частица.

После човечеството откри, че атомът се състои от по-малки частици: протони, електрони и неутрони.

По-късно се установи, че протоните и неутроните са съставени от още по-малки частици, кварки.

Оказа се, че микрокосмосът е безкрайно малък както гласи парадокса на Зенон: ВСИЧКО Е ДЕЛИМО ДО БЕЗКРАЙНОСТ.

И по същата логика ВСИЧКО МОЖЕ ДА РАСТЕ ДО БЕЗКРАЙНОСТ, когато се разглежда микроструктурата на Вселената. Например нашата Вселена се разширява (и съгласно Втория закон на термодинамиката или „Големия срив“ ще загине).

Едната възможност е Вселената да бъде безкрайна, необятна и затова е невидима както Бог.

Другата възможност е Вселената да е крайна, но да няма граници, както е доказал прословутия мореплавател Фернандо Магелан, който плавайки само на Запад стигнал там, откъдето е тръгнал, т.е. доказал, че Земята не е безкрайна, но няма граници.

Затова окръжността е символ на безграничността, безкрайността и цикличността, които Бог използва като принципи в Неговото творчество и управление на Вселената.

И затова програмната, софтуерната „Божия Формула” за управление на Вселената, която според Айнщайн би трябвало да бъде „съвсем проста”, би могла да изглежда като известната математическа формула за дължината на окръжността L = 2πr (2), тъй като всичко е циклично и голяма част от компонентите на макро-и микроструктурата на Вселената се движат по окръжност.