I - 2.4.1. Относно представите на религия, теософия и светски науки за „Началото” на Вселената.

[Ани]

I - 2.4.1. Относно представите на религия, теософия и светски науки за „Началото” на Вселената. Някои философски категории.

Осъзнавайки безсилието на хората пред природните стихии, човек идва до мисълта за съществуването ни нещо невидимо, което е създало Вселената и човека и управлява Природата и животи на хората.

Така се стига до РЕЛИГИЯТА, до вярата в Невидим Създател - Първопричина, Невидимо Велико Начало, невидимо същество с такава сила, мощ и способности да създаде и да управлява Природата и живота на хората. Евреите го назовавали на техния език Йехова, мюсюлманите - Аллах. Но Всевишният е един Господ(ар) - Бог.

Но би могло да се зададе въпроса: А кой е създал Бог? Или, има ли нещо преди Бог? И така момее да се продължи със същия въпрос до безкрайност.

Изходът от тази ситуация е да се потърси някаква ОТПРАВНА ТОЧКА. Във всяко научно творчество светският учен се базира на предшестващи изследвания, описани в литературата. Библията не е опровергана до сега и няма да бъде опровергана по две основни причини:

Първата причина. За да не се изопачава Божието Слово, Светото Предание е заменено със Светото Писание (Библията), защото казаното се забравя или променя, но писаното остава. Библията е писана в продължение на 150 години от 40 автора, между които рибари и овчари. И въпреки това има едно единство, което говори за втората причина: „Източникът е един“ [2], т.е. истинският автор, които „диктува“ текстовете на Библията, изпъстрена със сбъднати пророчества, е Едип Висш Разум (Мисъл), наречен Бог, когото е логично да приемем за Невидимо Велико Начало - отправните точка, в която трябва да спрем, търсейки назад във времето Първопричината на нещата. А както се вижда от изложеното в настоящата книга СВЕТСКАТА НАУКА ФИЗИКА ПОТВЪРЖДАВА ТАЗИ ОТПРАВНА ТОЧКА с теорията на торсионните полета, които притежават удивителни свойства (виж на стр. 44).

Какво се говори в БИБЛИЯТА по темата на настоящия раздел?

Откъде произхожда Вселената? - Бога сътвори! „В начало Бог създаде небето и земята.” [1], Старият завет, Битие 1:1.

Съгласно Библията Вселената е създадена с Божието Слово (Божията Мисъл) - виж по-горе мотото на раздел 1-2.4. Тъй щото „видимото не стана от видими неща“ [1], Новият Завет, Посланието към евреите, 11:9.

Или видимото (материалното) е произлязло от невидимото (духовното), т.е. първично е духовното.

Но както се видя и/или ще се види, съществуват много и различни фактори и аргументи да се вярва, че вселената и животът на Земята са произлезли от Първопричина е Разум, от Създател, от Бога, който е загрижен за Вселената и хората. Вярата не е притежание на всички хора. Но, за разлика от вярата в невидим „сляп процес“ вярата в Невидимия Бог - Създател не е лековерие, а се базира на солидни аргументи, свидетелства като преки и косвени доказателства - виж по-долу и в следващ раздел I-2.4.1.2.1.

С появата на интерес към обяснението на явления, процеси и събития в природата и живота на хората Невидимият Бог започва да дава информация, която разкрива с откровение (духовен контакт) на избрани от Него хора, които да не злоупотребяват с полученото знание. За да няма и деформация на информацията за Божествената наука (учение), като Най-Велик Ръководител Бог е подменил Светото Предание със Свето Писание. Така се стига и до написването на Библията и Ку(о)рана (Qur’an) - основните книги за двете световни религии Християнство и Мохамеданство.

Според ТЕОСОФСКОТО ТВЪРДЕНИЕ на Всемировия Учител Петър Дънов - Beinsа Douno човекът няма самостоятелно мислене, а мозъкът му е едно „радио” (радиоприемник), което приема информация от Космически Мисловен Център в Невидимия свят, наричан още Вселенски (Космически) Висш Разум (радиопредавател).

Това твърдение обяснява защо съществуват гении - мислители, учени, изобретатели, писатели, композитори. Те са „избрани” от Невидимия свят индивиди, на които се подава „позволена” информация от Божествената наука или учение -онова ограничено познание от безграничното знание на Божествения свят. Така се зараждат различните СВЕТСКИ НАУКИ и шедьоври на изкуството.

Затова английският професор по философия на науката в Оксфордския университет Д-р Джон Ленокс напомня за „забравените корени на науката” в своята книга „Погребала ли е науката Бога? „ [6].

Според Д-р Джон Ленокс [6], „ако Вселената не е имала начало, тя е вечна“, т.е. няма и край. „От друга страна, ако е имала начало, тя не е вечна”.

Тогава би могло да се постави въпроса от противоположната страна дали Вселената има край или не? По-долу ще се направи един опит да се отговори на тези въпроси.

Съгласно твърдението на РЕЛИГИЯТА (Библията) Бог е вечен, а Вселената е Негово творение чрез Словото Му (Мисълта Му), т.е. тя има начало.

Като ТЕОСОФСКО ПОТВЪРЖДЕНИЕ Учителят Петър Дънов-Beinsa Douno е използвал първите пет стиха от глава първа на евангелието на Йоана за текст на песента “В начало бе Словото”, която е включена в молитвените седмични програми на създадената от него Духовни общност „Бяло Братство“ [40]. Първите три стиха са дадени в мотото по-горе, към 1-2.4 от които третият в песента звучи така: „Всичко чрез Него стана (включително Вселената и човека); и което е станало, нищо без Него не стана”. Следователно Бог е Творецът на Вселената, на нейното Начало.

Като ДОКАЗАТЕЛСТВО за ролята на Словото (Мисълта) на Бога като първоизточник на всичко е въплъщението на Неговия единороден Син Христос в Исус от Назарет - Израел, преди 201 1 години.

Апостол Йоан свидетелства за това: „И словото стана плът и пребиваваше между нас...” [1], Новият Завет, Свето евангелие от Йоана, 1:14.

Примери за материализация с мисъл („Слово”) в недалечното минало са Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno [2] и българската психотронна ясновидка Слави Севрюкова [15], а в настоящето - духовно извисеният индиец Сай Баба [16] и [17].

Тези три факта са други ПРЕКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА в две насоки:

- за това, че човекът има заложени Божествени способности, т.е. той действително е създаден „по образ и подобие” на Бога и Неговия Син Христос;

- съвсем логично може да се приеме, че Бог е Създател на Вселената, Той е поставил нейното начало, защото Неговите способности за материализиране са неограничени, видно от Неговите дела.

Фината настройка и функциониране на Вселената са КОСВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, че тя е създадена от Висш Разум. Вселената е започнала съществуването си в подредено от нейния Създател състояние и все още е високо организирана. Следователно, при положение, че Вселената е такава, каквато е, въпросът за Сътворението не може да бъде избягнат. Логично е да се приеме, че Вселената има неин Създател. Може никога да не се види Разума, който е създал Вселената, но достатъчно е да се огледа човек наоколо, за да разбере, че тя е разумно творение. Ризумното творение предполага Разумен Творец - Създател.

В [19] са изследвани и класифицирани три „ЛИНИИ НА ДОКАЗАТЕЛСТВА“, които сочат към един Създател:

- първата е огромната, организирана по разумен начин вселена, за която е ясно, че е имала начало, т.е. Творец;

- втората е животът на Земята, както и замисълът, който е явен в нашите клетки (ДНК изследвания и информацията в човешките гени);

- третата е уникалните вечни възможности и капацитет на човешкия мозък, заедно с нашия интерес спрямо бъдещето.

Съгласно [19] съвременни научни открития предлагат изобилие от „УБЕДИТЕЛНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА”, че както Вселената, така и животът на земята са имали начало.

И така, интересни са въпросите кой или какво (следствие на какво) и как и защо се е причинило тяхното начало?

По-горе бяха изложени идентичните становища на РЕЛИГИЯТА в Библията и на ТЕОСОФСКАТА МИСЪЛ на Учителя Петър Дънов - Beinsc) Dounо.

Нека се съпоставят с твърденията на представители на СВЕТСКИТЕ НАУКИ в исторически план.

Мнозина не са склонни да приемат този факт за първичното, като предпочитат да вярват в „случайността” или в някакъв „сляп процес”, за който и представители на науката твърдят, че е създал нашата вселена и живота. Следователно ВЯРА в нещо невидимо ИМА НЕ САМО В РЕЛИГИЯТА, НО И В НАУКАТА. Защото „случайността” и „слепият процес” са абстрактни понятия и никой не ги е виждал.

Що се отнася до СВЕТСКИТЕ НАУКИ, отново се срещат ПРОТИВОРЕЧИВИ ТВЪРДЕНИЯ.

През цялата история на човечеството са били предлагани много възгледи за произхода на Вселената, някои от които се посочват по-долу.

Платон е смятал, че вселената е направена от „предсъществуваща материя”.

Аристотел е вярвал, че земята е център на една „вечна вселена”.

Като разновидност на възгледа за вечната Вселена други древни космологии, като например (х)индуистката космология, са си представяли вселената като преминаваща през безкрайно повтарящи се цикли, подобни на ритъма в Природата (съгласно закона на периодичността), но с огромна продължителност - понякога от порядъка на трилиони години.

Много учени, за които е трудно да приемат идеята, че Вселената е била създадена от по-висш разум, твърдят, че тя се е създала „сама от нищото

Логично ли е това? - Дори според атеистичния диалектически материализъм няма следствие без причина. Следователно нищо не може да се създаде „само от нищото”, „от само себе си”,.

Твърдението, че Вселената се е появила „случайно”, повдига много въпроси, без да дава отговор на нито един от тях.

Същото се отнася и за ХИПОТЕЗАТА ЗА „ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ“, относно разширяващата се физическа вселена. Относно формулирането и възприемането на тази хипотеза виж страница 150 от настоящата книга.

Представител на светските науки не е дал отговор на следните два логични и интересни въпроса:

- От къде например са се появили суровините за него? Дори един „Голям взрив” не може да направи „нещо от нищо” и то „случайно”, от „само себе си

- Кой или какво е предизвикало „Големия взрив”, ако е имало такъв? И защо?

Сериозен критически анализ на тази хипотеза е направен чрез факти и постановки в [46] от българския учен - физик Божидар Палюшев. Ще се отбележи само математическия и астрономическия аспекти:

- Изчисления на база на теорията на вероятностите са показали, че вероятността за образуване на вещество във вселената и за случайно възникване на живота и човека е нищожно малка;

- Оказва се, че възрастта на някои звезди и галактики е от порядъка на 17-26 милиарда години, докато данните от наблюдението на разширението на вселената показват, че нейната възраст не може да надвишава 10-15 милиарда години - един от най-големите парадокси в модела на Големия взрив - открит от астрономическата наука.

Ето защо Нобеловият лауреат X. Алвен е нарекъл теорията на Големия взрив „оскърбление на здравия смисъл

Всички тези посочени в [46] факти и постановки наклоняват везните на Истината към идеята за Сътворението на света от Един Разумен Творец - Висш Космически Разум, наречен Бог. Основен аргумент на тази идея е, че степента на сложност и фин ред в биологическите организми не могат да бъдат обяснени по еволюционен път, както и това - как те биха могли да възникнат случайно предвид нищожно малката вероятност за протичане на такова събитие. В английския език тези две особености се означават като „irreducible complexity” („нередуцираща се сложност“) и „intelligent design” („интелигентно моделиране”).

ХИПОТЕЗАТА ЗА „ЕВОЛЮЦИЯТА” е много разпространена, но също е така слаба. Кик може „нищо” да еволюира в „нещо”, без да се има предвид невероятните сломени форми на живот на Земята?

Тъй като сред учените има атеисти и теисти, нормално е при дискусия всеки от тях да защитава своите схващания.

Професор Ричард Докинс от Оксфордския Университет, който в заглавие на своя книга отбелязва Бог като илюзия, е един от най-изтъкнатите ревностни защитници на еволюционната теория на Дарвин.

Поучени в САЩ приемат „интелигентното моделиране” като синоним на Сътворението.

Например проф. Уилиям Дембски, математик - специалист по теория на вероятностите от Американския Бантистки Университет в дискусия с участието на проф. Р. Докинс по четвърти канал на британската телевизия е изразил категорично мнението си, че от гледна точка на теорията на вероятностите еволюционният възглед е неприемлив [46].

А академик Божидар Палюшев отбелязва, че дори да се допусне, че много малко вероятното събитие „поява на живота“ се дължи на известни природни закони, с тяхна помощ не може да се обясни по никакъв начин „защо” и „как” се е стигнало до това събитие - въпроси на които природните светски науки не могат да отговарят [5] и [6]. Използвайки езика на цифрите, Б. Палюшев добавя, че не можем да си изясним факта, че „нередуциращата се сложност” на процеса на „поява на живот“ по еволюционен път изисква продължителност 10 на степен 80 пъти по-голяма от възрастта на самата вселена. „Животът дори на най-ниското ниво на едноклетъчните организми е толкова сложен, че вероятността те да се появят „случайно“ е почти нула” Може определено да се каже, че всички опити за обяснение на появата на сложните биологични системи, в които функционират едновременно много различни компоненти и в които всеки „елемент” е необходим за правилното и хармонични функциониране на „цялото” (единство и хармония в разнообразието) са се провалили [46], стр. 90.

КРАЙ НА такива ОПИТИ ЗА ОБЯСНЕНИЕ НА ЕВОЛЮЦИОННАТА „ПОЯВА ПА ЖИВОТ” ознаменува ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВИДНИЯ ФРЕНСКИ УЧЕН ЛУИ ПАСТЬОР, че ОТ НЕЖИВА МАТЕРИЯ НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЪЗДАДЕ ЖИВА МАТЕРИЯ, коментирано и на друго място в настоящата книга.

Всички останали хипотези са също така крехки [14].

Следователно, логиката сочи, че е имало нещо първично, съществуващо.

Сътворението и цикличността

ИНДУСКАТА РЕЛИГИЯ поставя в основата на Сътворението т. нар. „танц в огнен пръстен на Шива“ [8], с. 334, при който материята преминала от инертно състояние към пулсиране в космически ритъм на „Шива” - наименование на Бога в индийската религия (х)индуизъм. Този космически ритъм превърнал живота в един грандиозен цикличен процес на съзидание и унищожение, на раждане и смърт - символ на единството на съществуването и от него произтичат петте акта на Божественост: създаване, поддържане и разпадане на Вселената, скриване на Божествената природа и отдаването на истинското знание. Реалното непрекъснато се мени, но промените са циклични.

Аналогии в СВЕТСКИТЕ НАУКИ са хипотезите „Големия взрив” и „Големия срив”

Космически ритъм присъства и в свещения танц по двойки в окръжност (символ на цикличността и безкрайността) и лъчи (радиуси на окръжността), „снет” от Невидимия свят през 1938 и 1942 г. от Учителя Петър Дънов - Beinsa Dounо, като КОСМИЧЕСКИ ТЕОСОФ. Танцът съдържа движения от Природата и се нарича „Паневритмия”, което в превод означава Висш Космически Ритъм. Текстът към прекрасните мелодии за включените танци на различни народи разкриви много точно важни елементи от практическата философия на живота на хората на Земята. Някои от тези елементи са посочени в различни раздели на книгата. Това описание на Природата е междинния етап между красивия мит за „танца на Шива” и по-късно открития „ритъм на Вселената”, защото космическия ритъм е неуловим за онзи, който не е просветлен.

Според (Х)ИНДУИЗМА във всичко има ритъм със синхронни движения, включително при неживата материя. Примери са посочени в [8].

Това е открито от видния холандски представител на СВЕТСКИТЕ НАУКИ механика, физика и математика Кристиян Хюйгенс през XVII век. с махалата на два часовника [8]. С подобни примери се открива, че хаосът е синхронен, има детерминирано поведение, което позволява да се съставят математически модели, с каквито се описва и реда - твърдение на специалисти в тая област. Макар хаосът да е синхронен, поведението на една хаотични система никога не се повтаря, от което следва, че хаосът е детерминиран, но неопределим. И за да не звучи толкова парадоксално, нека се уточни: Хаосът е предсказуем в близък план поради детерминистичните закони, на които се подчинява, и непредсказуем в далечен план заради сложността на реалното. Пояснения са дадени в следващите абзаци.

Реалното е неизразимо, защото онова, което не може да се види и опише, е недостижимо за точни термини в същността си. Такъв е случая със Създателя.

Принципът на неопределеността, Теоремите за непълнота и Теорията на хаоса, приети в СВЕТСКИТЕ НАУКИ са доказали, че реалното (Божественото) е недостижимо в същността си. Този въпрос е разгледан в [8]. Нека се поясни само следното.

Според „Принципа ни неопределеността” не може да се предскаже точно поведението на една микрочастица, макар и да се знае, че то е детерминирано.

Съгласно „Теоремите за непълнота” съществуват верни твърдения, които не могат да се докажат с една математическа система.

Аналогично на принципа на неопределеността „Теорията на хаотичните системи” посочва, че сложността на реалността е такава, че не е възможно да се предвиди точно бъдещата промяна на Вселената, макар да се знае, че тази промяна е детерминирана. Защото има недостатъчна предсказуемост, която препраща към неопределеност и непълнота. Винаги ще има някаква мистерия на края на Вселената.

И това неточно предсказване произтича от ограниченото познание на човека. А в крайна сметка Вселената е една голяма загадка, неизразима в своята цялост поради съвършенството на замисъла й от Създателя й - „Висшият Разум”.

Този въпрос е третиран също от гледна точка на РЕЛИГИЯТА в Библията, респективно на ТЕОСОФИЯТА в лекциите и беседите на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno.

Съществуват лични становища на някои представители на СВЕТСКИТЕ НАУКИ в зависимост от това дали ученият е теист или атеист. И това е така, защото научният подход за изследване е ограничен само върху видими материални обекти и субекти. А „Бог не присъства по един материален начин” [2]. Той е невидим и физически недостижим, но реален.

В съвременната епоха, следваща Коперник, Галилей и Нютон, всеобщата вяра се е обърнала към идеята за „безкрайна по възраст и размери вселена”, т.е. без начало и без край по време и размери.

По-късно, от средата на XIX век нататък, тази вяра е поставена под нарастващ натиск, до степен, че вече напълно е изгубила доминиращата си позиция.

По това време Рудолф Клаузиус е формулирал Закона за запазване на енергията: тя не се създава, нито унищожава, а само се преобразува от един вид в друг.

След това е предложил понятието ентропия S (физическа величина, която характеризира преминаването на всички видове енергия в топлинна и равномерното разпределение на последната между всички тела на природата), вярвайки, че тя също е константа (постоянна величина).

Ако Вселената е вечна, би следвало и енергията и ентропията да са вечни. Многобройни опити показали чрез убедителни факти, че ентропията не е константа, а непрекъснато нараства, т.е. изменението на ентропията на Вселената е винаги положителна.

Така в 1961 г. Клаузиус формулирал Втория закон на термодинамиката:

ΔS > 0    (3)

От Втория закон на термодинамиката произтичат три важни следствия:

1) Всички неща стареят с времето, следователно имат крий. Това ще стане, когато ентропията достигне максимум (S = max) в момента, в който температурата в цялата Вселена се изравни:

2) Всичко еволюира с времето от минало към бъдеще. В случая Вселената еволюира към състояние на термодинамично равновесие - установяване на една по-стоянна температура навсякъде;

3) Щом всичко старее с времето, то е било младо. Следователно имало е и начало, момент на раждане, когато ентропията е била минимум (S = min).

Клаузиус е показал, че ВСЕЛЕНАТА ИМА НАЧАЛО - доказателство от СВЕТСКА НАУКА за Библейското и Теософско твърдения за „Началото”, за Сътворението.

Ето защо мнозинството от съвременните учени вярват в „Началото”.

Червеното отместване на светлината от далечни галактики, космическият микровълнов фон и термодинамиката са довели учените до формулирането на ХИПОТЕЗАТА за т. нар. модел на „ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ” на свръхсгъстена (свръхкондензирана) материя в точка (топче).

Хипотезата за Големия взрив обяснява днешната конфигурация на Вселената съгласно Закона за гравитацията на Нютон и не противоречи на Теориите на относителността на Айнщайн, тъй като пространство и време са двете страни на една и съща монета, т.е. пространството се появява с Големия взрив, а времето - с пространството. Винаги времето започва да се отчита от момента на появяване на дадено явление или започване на някакъв процес.

Счита се. че цялата Вселена е била събрана в една безкрайно малка точка с безкрайна плътност, която след внезапна мощна експлозия, по-точно внезапно мощно разширение поставя началото на материята, пространството, времето и законите на Вселената.

Друго обяснение на Големия взрив е енергийно изригване съгласно прословутата формула на Айнщайн Е = Δm с² (1)

Но най-деликатният момент в цялата теория е трудния отговор на възловия въпрос: Какво е предизвикало или от кого и защо е предизвикан Големия взрив, защото логиката сочи и дори в диалектическия материализъм се счита, че няма следствие без причина.

И Д-р Джон Ленокс изтъква в [6]: „Веднага трябва да се каже, че не всички учени са убедени, че моделът на „Големия взрив” е коректен. Има например трудности, създадени от възможни алтернативни интерпретации на т. нар. червеното отместване и от скорошни открития, сочещи, че разширението на Вселената изглежда се ускорява - обстоятелство, повдигащо въпроса за съществуването на неизвестна досега сила, действаща обратно на гравитацията” - предположение на Айнщайн.

Носителят на Нобелова награда за физика през 1979 г. Стивън Уайнбърг признава чисто предполагаемия характер на теорията за „големия взрив” в своята книга „Първите три минути”, цитирана в [5] от немския проф. Д-р инж. Вернер Гит. Той признава, че „читателят може да почувства доловими нотки на „научна самонадеяност”, че съществува една голяма неопределеност, която е надвиснала като тъмен облак над модела на „големия взрив.”

Разглеждайки аксиомите на еволюционното учение, Вернер Гит отбелязва: ...за възникването на материята и енергията няма природонаучно обяснение.

Експериментите в Европейския Център за Ядрени Изследвания в Швейцария продължават относно хипотезата за „Големия взрив Ускорени електрони са увеличили своята маса 40 000 пъти [8].

Но ПО-ИНТЕРЕСЕН Е ОТГОВОРА НА ВЪПРОСА ОТ КАКВО ИЛИ ОТ КОГО И ЗАЩО Е ПРЕДИЗВИКАН САМИЯ ВЗРИВ?

И тика, основният въпрос, чийто отговор разделя философите на два големи лагера, поставя ги на два полюса, е проницателната забележка - въпрос пи Фридрих Енгелс: „БОГ ЛИ Е СЪЗДАЛ СВЕТА (СВЕТЪТ ИМА НАЧАЛО), ИЛИ СВЕТЪТ СЪЩЕСТВУВА ВЕЧНО?”

На единия полюс са онези, които твърдят, че духът е първичен спрямо природата и следователно в крайна сметка приемат някакъв вид сътворение на света, образуват „лагера на идеализма” (религия, теософия и някои учени).

Известният английски физик Стефан Хокинг има подобно виждане: „Много хора не харесват идеята, че времето има начало, вероятно защото това има привкус на божествена намеса” [42].

Времето започва да тече и да се измерва от даден момент на започване или начало на даден процес.

Ние - хората сме свидетели на процеси, събития и явления, за които има начало и край.

В своя книга [4а] физикът Божидар Палюшев споменава, че „началото и краят на времето се оказват понятия, които не могат да се дефинират в Общата Теория на Относителността (ОТО)”„. Въпреки строгия характер на получени от разсъждения на С. Хокинг и Р. Перноуз резултати, те нищо не ни говорят по въпроса за характера на началото на времето. Нещо повече, те само усилват още повече впечатлението ни за съществуването на някакъв начален момент t = 0, когато не само времето, но и самото пространство заедно с материята в него се появяват чрез необичайния за представите ни Голям взрив, съответстващ на религиозните представи за Сътворението.

През времето, когато е живял християнският светец Свети Августин, богословите, като представители на РЕЛИГИЯТА, са задавали често логичния въпрос: „Какво е вършил Бог до момента на Сътворението на света? По онова време е доминирала представата за времето като вечно съществуващо, т.е. времето се е отчитало и преди Сътворението на Вселената. Без да познава светската ОТО, по пътя на откровенията (т.е. по теософски път), Свети Августин стига до извода, че времето е сътворено от Бога съвместно и едновременно със Сътворението на света, като издига идеята, че Бог съществува (като Личност) извън пространството и времето, които са също Негово творение - твърдение, което се констатира и при разглеждане на свойствата на торсионните полета (стр. 44-50). Или времето започва да се отчита от Сътворението на света и човека.

Интересен е и следния факт. Във връзка с взаимоотношенията между пространство-времето и формите на материята, според представителя на СВЕТСКАТА НАУКА, руския философ М.Д. Ахундов, може да се говори за „извънпространствени и извън времеви форми на съществуване на материята“

А друг руски учен В. С. Барашенков уточнява, че „това е новата информационно енергийна форма на материята” [4а], стр. 262.

Като се има предвид ТЕОСОФСКАТА ФОРМУЛИРОВКА на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno за трансформиране на четирите философски категории мисъл -светлина - енергия - материя, може да се заключи логически, че за невидимия като „непристъпна светлина „ Бог като Личност може да се говори като за мисловно - информационно - енергийна субстанция, която е извънпространствена и извънвремева форма на съществуване на материята, до какъвто извод се стигна и при разглеждане на свойствата на торсионните полета (виж страници 44-50).

Изложените току що три становища са още един пример на взаимно обуславяно и потвърждение на тези на религията, теософията и светската наука, за единство на трите източника на познание.

От друга страна Бог съществува във втората си форма като Свети Дух в пространството, което е в съответствие с РЕЛИГИОЗНИТЕ, ТЕОСОФСКИТЕ И НАУЧНИТЕ ПРЕДСТАВИ съгласно светската теория на торсионните полета.

Но има и закон за периодичност на процеси и явления (сезонни) и времето е мерна единица и за периодичност или цикличност.

А за света и Вселената в крайна сметка има и вечност, която може да се приеме с вяра и размисъл, защото животът на съвременните хора за сега е ограничен, нормално до 120 години [2] и те нямат възможност на проверят практически вечността.

Понеже Бог е вечен, съвършен и безкраен, би могло да се счита, че всичко, което Той създава е вечно, съвършено и безкрайно.

Съгласно БИБЛИЯТА Вселената (Природата) е създадена за човека, който е предвиден да има живот вечен, когато ползва „дървото на живота“. Следователно, ВСЕЛЕНАТА И ЧОВЕКА СА ПЛАНИРАНИ ВЕЧНИ

Грехопадението на човека проваля Божия план за реализация на съвършен човек но образ и подобие на Бога и Той го оставя на свобода да се коригира, да се издигне духовно в трудности, страдания и изпитания [1].

На другия полюс хора като сър Артър Едингтън (1882-1944) и сър Джон Мадокс (бивш редактор на престижното седмично научно списание „Nature“) намират идеята за начало отблъскващи.

Тези хора „разглеждат природата (материята) като първично”, принадлежат към различните школи, отнасящи се към „лагера на материализма“ [43] .