I - 2.4.1.1. Логично разсъждение за истинно единно познание.

[Ани]

I - 2.4.1.1. Логично разсъждение за истинно единно познание.

От всичко четено задържайте в себе си

само онова, което е вярно с оригинала.

Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno

Логиката не дава доказателство, но ни дава насочващи идеи. Тя дава възможност за обяснение и потвърждение при търсене ни истината в твърденията на една логическа система.

В такова търсене на истината се използват два основни аргумента:

- за причината (каузалния) и;

- за намерението (интенсионалния).

Между учените съществува противоречиви мнения, защото се опитват да дадат обяснение за началото на вселената на база на данните, с които разполагат днес. Учените са създали теореми на непълнота и открили принцип на неопределеността.

Едни считат, „нашата вселена не е имала начало“, т.е. тя е вечна.

Други приемат, че „вселената е имала начало без причина“

Трети са съгласни, че „нашата вселена е имала начало, но преди това начало е съществувало:

- един първичен хаос;

- нещо действително - например вечно съществуваща енергия.

Каквито и термини да бъдат използвани, повечето учени предполагаш, че това начало е било причинено от съществуването на „нещо вечно” (торсионното поле) или „някой вечен” творец (Бог).

Идеята за „причинния аргумент” се корени във факта, че всички процеси, явления и събития имат причина, а техните следствия стават причина за други процеси, явления и събития в една безкрайна причинно-следствено верига като „ефекта на доминото”,

Ако се тръгне по причинно-следствената верига назад, трябва да се стигне до изходни или отправни точка, първопричина.

В крайна сметка, в своите проучвания, изследване и анализ авторът е стигнал до две отправни точки:

- съществува вечна вселена;

- съществува вечен Създател ни Вселената - Първопричина.

Коя от тези две отправни точки изглежда по-разумни?

За „вечна вселена” няма доказателства, а само предположение (хипотеза) и вяра, защото не е логично Вселената и Човека да се създадат „от само себе си” .

За „някой вечен Създател или Творец“ има поне ДВЕ ТЕЗИ или ТВЪРДЕНИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ВТОРАТА ОТПРАВНА ТОЧКА:

1) СВИДЕТЕЛСТВО (ако не може да се считат доказателство) е извънредно точния и фин порядък, който съществува във Вселената [6].

Защото основни логически въпроси са:

- Кой е създал законите на Вселената? - НЯМА ЗАКОНИ БЕЗ ЗАКОНОДАТЕЛ. А човечеството непрекъснато е откривало и ще открива закони на Вселената и Природата.

- Кой е определил универсалните константи? Кой е създал гравитацията?

Трудно е да се защити теза, че от първичен хаос може да се стигне до фин порядък с такива константи и точно действащ закон за гравитацията „от само себе си „, без намесата на нещо разумно - разумен Творец. ПРЕЦИЗНОТО ТВОРЕНИЕ ПРЕДПОЛАГА ИЗКУСЕН ТВОРЕЦ.

2) Въпросът за ПОТВЪРЖДЕНИЕ (ако не доказателство) от гледна точка на „аргумента за намерение” (т.е. т.нар. „интенсионален аргумент” [8]) може да се поставя и присъства само при втората отправни точка, т.е Бог е създал Вселената и първата човешка двойка [1] или Бог е създал Земята за хората [6]. Само Този, който е предприел Сътворението знае Истината. В случая Вселената е продукт или нещо, сътворено от разумно същество с определена цел или намерение. Защото Вселената е извънредно сложна и съвършено създадена за да функционира така точно, колкото съвършен е човешкия организъм. След като Вселената, човекът и атомът ни разкриват такава изумителна разумност, защо да не се допусне, че някакъв Висш Разум стои зад всички тези творения в безкрайната Вселена, макар и да не може да се срещне и види Създателя й. Но Неговите творения говорят за Него и това дава възможност да се опознае и да се заключи, че Вселената и човека са разумни творения.

За такъв аргумент за намерение би могло да се говори, че е присъщ само на интелект, независимо дали се назовава Вселенски (Космически) Висш Разум или Бог. При един вечен Космически Висш Разум без начало и без край причинно-следствената верига е безкрайна, няма нито първа, нито последна причина след зададения в Началото фин ред и настройка - Сътворение на Твореца.

Такава информация за Сътворение, което препраща към Творец или Създател, наричан Първопричина, има в БИБЛИЯТА, на която може да се вярва, защото нейни предсказания са се сбъднали.

Би било по-полезно ДА СЕ ТЪРСИ ТОВА, КОЕТО ОБЕДИНЯВА, ВМЕСТО ОНОВА, КОЕТО РАЗЕДИНЯВА, и което е най-важно да се търсят допирните точки, т.е. единение между религия, теософия и светски науки, което е цел в предлаганата книга.

В днешно време има забележително съгласие за това, че Вселената е имала начало. Колкото повече опознаваме нашата Вселена, нейната разбираемост и фина настройка, толкова повече убеждението, че има Бог - Творец, който е планирал Вселената с определена цел (аргумент за намерение), печели достоверност като най-доброто обяснение за нашето съществуване.

По тази причина Алън Сандидж, широко признат като един от бащите на съвременната астрономия и носител на наградата Крафуурд, еквивалент на Нобеловата награда в областта на астрономията, казва: „За мен е много по-невероятно такъв порядък да дойде от хаоса. Трябва да има някакъв организиран принцип. За мен Бог е мистерия (непълно разгадана тайна), но той е обяснението за чудото на съществуването - защото има нещо, а не нищо” [44].

Като мистерия Бог е „нищото” [2], но Неговото проявление като съществуващ принципен фин порядък на Вселената е „нещо, а не нищо” [44] и то „всичкото” [2].

Ето още един пример на ЕДИННО СТАНОВИЩЕ ИЛИ ВЪЗГЛЕД на РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ и виден представител на СВЕТСКА НАУКА.

Въз основа на БИБЛИЯТА, за разлика от вярата за вечна Вселена (на Аристотел) от „предсьществуваща материя” (на Платон), ранните християни, като представители на РЕЛИГИЯТА са поддържали възгледа, че Бог е създал Вселена от нищото (ех nihilo - екс нихило), което не се вижда и затова не се познава. Ето защо в [1], Повият Завет, Посланието към Евреите, 11:3 се казва: „С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието Слово, тъй щото видимото не стана от видими неща”.

Този възглед е бил формулиран от водещи мислители като Августин и Ириней и е доминирал на интелектуалната сцена в продължение на много векове [5].

Тук може да се отбележи следното:

За „нищото” (Бог като Слово, мисъл, Свети Дух - най-разредената материя, съществуваща навсякъде) е говорил Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno като ТЕОСОФСКО ВИЖДАНЕ [2].

„Нищото” се среща като синоним на съществуващото навсякъде торсионно поле, чиято теория е използвана в изследванията на българския физик академик Божидар Палюшев като представител на СВЕТСКИТЕ НАУКИ [4] . Последният обяснява с математически апарат локалното и глобално управление на Вселената (Природата) от Бога като неин Творец [4а], стр. 510 - виж по-долу, на стр. 156-157.

Ето защо би могло да се каже, че този възглед за „нищото”, което едновременно е и „всичко”, е едно ЕДИННО СТАНОВИЩЕ на РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ и СВЕТСКИ НАУКИ.

БИБЛИЯТА съдържа елементи на най-висшата (Божествената) наука. Тя не се счита за научна книга от гледна точка на светските критерии, но се оказва, че е в съгласие с факти на светски науки. И това е така, защото Библията представя невидимата и непознатата за всеки необятна Божествена наука, която се разкрива постепенно на избрани от Невидимия Разумен свят хора в различни светски науки.

Според пророка Исая Бог притежава огромни знание и динамични енергия и с нея е причинил възникването на материалната Вселена. Затова Бог е назован Най-Великият Учен [19].

Библейското повествование за Сътворението заслужава дълбоко уважение и ще преживее вековете, защото се вижда и в ТЕОСОФСКАТА ФОРМУЛИРОВКА на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno (1864-1944) за двупосочната трансформация на четирите философски категории: мисъл - светлина - енергия - материя.

Тази формулировка има теоретични и експериментални потвърждения на СЪВРЕМЕННАТА СВЕТСКА НАУКА И ТЕХНИКА:

- Прекланящият се пред този Учител Айнщайн през 1905 г. е дал връзката между двете категории енергия и материя с прословутата си формула (1): Е = Δт с²;

- През 1945 г. атомните бомба над японския град Хирошима демонстрира и доказва превръщането на част от свръхкритичната маса на урана в енергия на мощен взрив;

- А през 1952 г. при взривяване на термоядрена водородни бомба част от масата на водорода освен в хелий е превърната в огромно количество взривни енергия, много по-мощна от тази на атомната бомба над Хирошима;

Според учени такива термоядрени реакции протичат и а нашето Слънце, което милиарди години ни свети и топли. Счита се, че всяка секунда Слънцето превръща около 564 милиона тона водород в 560 милиона тона хелий, а около 4 милиона тона водород се превръща в слънчева енергия, малка част от която достига до Земята и поддържа живота на нашата планета [19];

Сътворението на материалната Вселена от мисловната енергия на Създателя се доказва в по-ограничен мащаб с т. нар. ускорители на елементарни частици, които се сблъскват с невероятно висока скорост, образувайки от тяхната енергия материя.

По повод на подобни експерименти носителят на Нобелова награда по физика Карло Рубла обяснява: „Ние повтаряме едно от чудесата на вселената - превръщането на енергията в материя” [19].

В наше време световен екип от учени извършват мащабен експеримент с мощен ускорител в Швейцария с цел да проверят хипотезата за „Големия взрив” при създаване на материалната вселена. Много интересен ще бъде резултатът от този грандиозен експеримент.

Не е изключено, обаче, да се предположи, че нещо като „Голям взрив“ е бил причинен от мисловната енергия („Словото”) на Бога.

Като потвърждение на подобно предположение би могло да се приеме факта, че Учителят Петър Дънов - Beinsa Dounо, който е притежавал Божествени способности, разбира се в малък мащаб, е преместил скален блок от около 2 м³ с мисловна енергия и натиск с един пръст при оформянето на извора,, Ръцете” („които дават”) на източния бряг на „Рибното езеро” - едно от Седемте Рилски езера, където през август се събират на лят на учебна духовна школа негови последователи.