I - 2.4.2.1. Относно видовете - възражения, съответстващи виждания и единно становище.

[Ани]

I - 2.4.2.1. Относно видовете - възражения, съответстващи виждания и единно становище.

Видовете са такива основни структурни единици в биологията, каквито са химическите елементи в химията. Но, докато Таблицата на Менделеев е убедителен научен резултат, при съставянето на филогенетично (биогенетично) родословно дърво, УЧЕНИЕТО ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА се изправя пред една нерешима задача - „да се установят неизвестни и неустановими филогенетични връзки” според Р. Сивинг. И на еволюционистите не остава друг подход освен да предпоставят това, което трябва да се доказва.

НАУЧНИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ се изразяват от гледна точки НА ИНФОРМАТИКАТА. Като специалист в тази област, проф. Д-р инж. Вернер Рит дава в [5] адекватни обяснения като посочва няколко тези, отговарящи на разгледаните по-напред теоретични научни критерии Н7 и H11, отнасящи се до отхвърлянето или признаването на едно теоретично предвиждане след проверка по опитен път или наблюдение в действителността (практиката). От гледна точка на обяснението ни съществуването на Бога като Творец - Създател на всичко във Вселената, тези ИНФОРМАЦИОННИ ТЕЗИ (основни тези за понятието информация) могат да се подредят както следва:

1) По своята същност ИНФОРМАЦИЯТА ПЕ Е МАТЕРИАЛНА, А ДУХОВНА КАТЕГОРИЯ.

Информацията има нематериален характер, затова материалните процеси се изключват като източници на информация.

Нейните категории - йерархични нива като синтаксис (код, граматика), семантика (значение, смисъл), прагматика (действие), и апобетика (цел, резултат) не са материални, а духовни по своята същност.

Кодът представлява духовна идея;

2) НЯМА ИНФОРМАЦИЯ БЕЗ ДУХОВЕН ИЗТОЧНИК (ПРЕДАВАТЕЛ) - всяка информация произхожда от някакъв духовен източник (предавател). Затова Д-р Вернер Гит говори в [5], че последователното естествено-научно наблюдение би довело до „духовно авторство“ на всяка информация - „главен фактор на всичко живо”. За всяка информация са нужни и един или повече приемници, за които тя е предназначена.

ЗАБЕЛЕЖКА: Тази информационна теза е пряко свързана с първата. За информация може да се говори само във връзка с предавател и приемник. За представяне и предаване на информация са необходими знаци. Тяхното разпознаване предпоставя семантично (смислово) споразумение между предавателя и приемника. От тук следва изводът, че информацията е духовна по същност и по тази причина може да има само интелигентен източник;

3) НЯМА ИНФОРМАЦИЯ БЕЗ ВОЛЯ, т.е. информацията възниква само по волеви път (намерение, интуиция, планиране). Или, иначе казано: за да се породи някаква информация първоначално предстои нейното духовно планиране.

Всеки код почива на свободно, волево споразумение;

Според тези три тези информацията представлява нещо мисловно (семантика). Този факт притиска до стената всички еволюционни концепции, каквото адекватно признание прави цитирания от Д-р Гит В.О. Кюнерс: „Затова една теория за възникването на живота трябва да включва и теория за възникване на семантична (мисловна) информация. И тъкмо тук се крие основната трудност, с която се сблъсква всяка природонаучна теория за появата на живота. Основните емпирични (опитни) науки (основани на познания от опита - статистически данни от наблюдения или опити, но не получили общо теоретично обяснение) в традиционната си форма заключват семантичните явления от своята сфера на приложение... Следователно централния въпрос във връзка с проблема за възникването на живота е доколко понятието на (за) семантичната информация изобщо може да се обективизира и да стане предмет на една механистично ориентирана естествена наука, каквато е молекулярната биология.”

4) НЯМА ИНФОРМАЦИЯ П0 СЛУЧАЙНОСТ, т.е. информацията не е случайна категория; Всяка информация се създава по волята на духовен източник (предавател) с цел да се предаде на друг духовен субект (приемник) на тази информация, т.е. тази четвърта информационна теза следва от предната трета.

Горепосочените четири тези противоречат на учението за еволюция „по случайност” и от тях следва още една съществена информационна теза, която изключва еволюция, протичаща с помощта на толкова често споменаваните фактори „мутация и селекция

5) МУТАЦИЯТА И СЕЛЕКЦИЯТА ОТПАДАТ КАТО ИЗТОЧНИЦИ НА НОВА ИНФОРМАЦИЯ.

И информатикът Д-р инж. Вернер Гит коментира: „Ако в еволюционното учение се допуска да бъдат взимани под внимание само материални причини - включително и като източници на информация - това означава приемането на едно мирогледно предубеждение, което се опровергава от установените от практиката тези на информатиката.”

А кибернетикът Д.М. Маккей много точно и нагледно характеризира такова мирогледно предубеждение така: „Невъзможно е да се плава по ориентир, който сме заковали на носа на кораба си. „

Предаването ни информация е един от основните принципи на живота. Общо-валидно е правилото, че всяка информация, която трябва да се предаде, се нуждае от две предпоставки:

- Носител, който да я съхранява и да направлява процесите;

- Една точно определена кодова система за заместване на мислите със символи, които могат да се изобразяват.

Едно от най-значимите открития за живата клетка е, че тя не е просто материя, а материя, снабдена с информация, т.е. носител на информация .

Едно е да се произвеждат тухли, а съвсем друго и различно е да се организира строежът на къща или завод. Организацията на такъв строеж изисква информация, която не се съдържа в камъните, които могат да бъдат случайно намерени наоколо. За това са необходими интелектът на архитекта и уменията на строителя като източник и приемник - реализатор на информацията (проекта). Същото е и с градивните елементи на живота. „Сляпата случайност“ просто не може да върши тая работа.

Големият английски теоретик-физик Пол Дейвис формулира тази истина така: „Да се произведе белтък само с приток на енергия (върху някаква материя) е същото, като да се взриви заряд динамит под купчина тухли и да се очаква да се образува къща” „случайно”, „от само себе си”, „чрез самоорганизация” - твърдение на привържениците на материалистичното учение за еволюцията.

Също като технологично описание, дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) като основна градивна единица на живата клетка и носител на генетична информация съхранява в ядрото и необходимите инструкции за изграждането на първичните вещества — протеините (белтъците) във функциониращия организъм.

Подобно на компютърния диск ДНК съдържа базата данни с информацията (програма) за произвеждане на специфичен продукт - човешкия индивид. Всяка една о г десетте трилиона клетки в човешкото тяло съдържа информационна банка, по-голяма от Енциклопедия Британика [6].

Колкото повече се изследва живата клетка, толкова повече съответствия и аналогии се забелязват между нея и най-сложните високотехнологични продукти на човешкия интелект - компютрите. Само че капацитетът на клетката за обработка на информация далеч надхвърля всичко, което могат да нравят съвременните компютри.

Основателят на корпорацията „Майкрософт”, Бил Гейгс, който за приятна изненада на автора се оказа привърженик на Учителя Петър Дънов - Beinsa Dounо, е казал, че „ДНК е като компютърна програма, но много по-сложна от всякакъв софтуер, който до сега сме създавали.”

И както компютърът не може да работи без програма или на английски софтуеъ(р), така и клетката не може да функционира без кодираната генетична информация, съдържани) се в ДНК. Сами но себе си генетичните информационни данни са синтаксис (букви, подредени в генетичен код като думи в изречение), но и семантика (имат точно определено значение, смисъл). Тяхната поразителна полезност и значение идва от факта, че нискомолекулните градивни елементи на белтъците - аминокиселините „разбират” много добре данните и по този начин генетичната информация се предава точно като наследствен фактор.

Биофизикът Дийн Кеннън, съавтор на един авторитетен учебник за произхода на живота [47] отбелязва, че „през последните години колкото повече се научава за химическата структура на живота от молекулярната биология и изследванията за произхода на живота, толкова по-невероятно става едно строго натуралистично (материалистично) обяснение на произхода”. Изследванията на Кениън са го довели до заключението, че биологичната информация е била планирана: „Ако науката се основава на опит, то тогава науката ни казва, че заключеното в ДНК послание произхожда от интелигентен източник. Кой е бил този източник?

Науката (природната) не може да отговори на този въпрос;

Този въпрос трябва да бъде оставен на религията (теософията) и философията. Но това не бива да пречи на науката да признава свидетелствата, говорещи за интелигентен източник, там където те съществуват.”

А такива свидетелства съществуват в Библията [1], е беседите и лекциите на Всемировия Учител - Теософ Петър Дънов - Beinsa Dounо [2]. И понеже този интелигентен автор е Създателят на човека би могло да се каже, че Бог е и Най-Великият Програмист.

И така, решаващата основна величина за всички живи същества е заложената в гените информация и тя показва специфична сложност. Затова нека се добавят някои допълнителни пояснения:

Понятието ген (от гръцката дума genos - род, поколение, потомство) е въведено от немския ботаник В. Йохансен (1857-1927) и е най-малката материална единица на наследствеността, т.е. генът е наследствен фактор и има специфичен ефект върху качеството на индивида. Гените се състоят от ДНК молекули и са подредени в линейна последователност в хромозомите.

Хромозомите са тела във вътрешността на всяко клетъчно ядро. Броят на хромозамите в клетката (на човека и ясен - 46 броя, на човекоподобната маймуна и таралеж - 48 броя) няма никаква връзка със сложността на организма, тъй като хромозомите могат да носят повече или по-малко гени [5].

Геном е характерния само за половите клетки единичен набор от хромозоми в ядрото на една клетка и локализираните в тях гени. Човешкият геном е дълъг над 3 милиарда „нуклеотида” - химически букви от азбуката на генетичния език, състояща се от четирите букви А (адеин), С (цитозин), G (гуанин) и Т (тимин) в безброй възможни комбинации от брой и подреждане и би запълнил цяла библиотека [6].

Генетичната информация се съхранява в Дезоксирибо-Нуклеиновите Киселини (ДНК) и при клетъчното деление се предава непроменена на следващото поколение клетки. От това произтичат успехите на ДНК анализите. Съпоставянето на двадесетте аминокиселини става с генетичния код, чиято азбука се състои от четирите химически букви: (А), (С), (G) и (Т), но в различни безброй възможни комбинации на подреждане поради огромният брой на гените (около един милион при млекопитаещите).

При полово размножаване се свързват все нови и нови гени, така че всеки отделен индивид представлява една неповторима комбинация от гени, наречена геном. Поради същата причина един и същи човек (или друг двуполов организъм) никога не може да се повтори в точно същата форма - красота в безкрайно разнообразие е планирал Бог. Специално при хората Той е заложил Божествената красота - хармонията в разнообразието.

Тази Божествена красота - хармонията липсва в съвременния свят поради лошите стремежи и отношения между хората, защото Бог е дал пълни свобода в поведението на човека след неговото грехопадение, която обаче не изключва отговорността.

Но тази хармония в разнообразието ще настъпи с духовната еволюция на човечеството, която е много бавен процес именно поради споменатата свобода. И Бог ни предупреждава чрез природните бедствия, че не вървим в правия път, че е много бавна духовната еволюция на хората Той е. дълготърпелив по формулата „999 грешки” и многомилостив по формулата „99 изпитания”, пояснени на стр. 1J3.

Не се знае кога и как ще ни предложи и други методи на възпитание и въздействия за да настъпи желаната от Него хармония между хората.

В продължение на много години молекулярните биолози са считали за своя „основна догма”, че геномът напълно обуславя наследствените характеристики на един организъм. Изглежда обаче се натрупват все повече доказателства, че това не е така. Например, човешкият геном се състои само от около 30 000 гени - твърде малко, за да може да се обясни невероятната сложност на нашите наследени характеристики... [6]. В своя статия „Разгадаване на мита ДНК” цитираният в [6] Бари Комънър, старши изследовател и директор на проекта „Критична генетика” в Центъра по биология на естествените системи в Куийнс Колидж, Сити Юнивърсити Ню Йорк, поддържа твърдението, че „животът се обуславя от нещо повече от ДНК”, че животът не е просто наличието на определени химически вещества в определена конфигурация.

Но какво е тогава? - поставя този въпрос проф. Д-р Джон Ленокс. И отговаря мак с въпрос: Може би все пак има нематериално измерение? [6]. Може би има и духовно измерение.

Едно потвърждение на току-що казаното и твърде логично обяснение е дала българската психотропни ясновидка Слава Севрюкова [15], която „е виждала” с мисълта си и е успяла да получи информация по този много интересен и важен въпрос за наследствеността при оформяне на духовната същност на човешкия индивид.

Духовната същност на човека при прераждане има три съставки:

- половината пристига на Земята, подготвена от предишен живот. Душата е носител на интелект. Всеки следващ живот е шанс за доразвивана на интелекта на човека;

- една четвърт се приема от ген ом а на родителите;

- последната четвърт е право на свободен избор ни индивида: към Доброто или злото, към Светлината или тъмнината, към Знанието или невежеството.

Както се вижда от посочените съставки, геномът на родителите обуславя само 25% от наследствените характеристики на един организъм, а НАЙ-ВАЖНА И ОТГОВОРНА Е ТРЕТАТА СЪСТАВКА, КОЯТО ЗАВИСИ САМО ОТ ЧОВЕШКИЯ ИНДИВИД.

И ето какво отбелязва полският професор Мачей Гиртих, виден учен в областта на генетиката: „Можахме да осъзнаем каква огромна информация се съдържа в гените. На науката не е известен начин, но който тази информация би могла да възникне от само себе си. За нея е необходим разум; тя не може да възникне от случайни събития. Ако просто смесим букви няма да получим думи.” „Единственото логично обяснение е, че това огромно количество информация е дошло от някакъв разум.”

Няма информация без източник. А за произхода на живота е необходим разумен източник. И този източник е Създателят - Творецът - Бог - „Изворът на Живота“.

Следователно, ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА Е ПРОЕКТИРАН, ПЛОД НА ОСМИСЛЕНА ДЕЙНОСТ НА БОГА.

За приетото от МАТЕРИАЛИСТИЧНОТО УЧЕНИЕ ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА развитие на родословното дърво (филогенезата) няма направляваща информация, затова то е „невъзможен процес” от гледна точка на информатиката [5].

Обратно, ембрионалното развитие (онтогенезата) е „направляван процес” [5].

Д-р инж. Вернер Гит цитира в [5] Зигфрид Шерер и Г. Ламберт, които говорят в 1986 г. за биологичен трансфер на информация: „По-новите открития в областта на молекулярната биология показаха, че в живата клетка има множество механизми, които са отговорни за прецизното предаване на информацията.”

Еволюционистът Г. Оше признава тази важна предпоставка за съществуването на видовете, за устойчивостта на наследствеността на двамата родители: „Грубо казано, тя гарантира, че от яйцата на щъркела винаги ще се излюпват малки щъркел чета, които носят всички качества, характерни за този вид птици.” И всички ние наблюдаваме този факт ежегодно.

Предположението на материалистическите еволюционисти, че от по-прости конструкции чрез мутация и селекция (подбор) могат да възникнат по-сложни, е не-вярно от гледна точка на теорията на информацията [5]. Такова нещо никога не е наблюдавано.

Бог е направил „всичко що пълзи по земята” в строго разграничени помежду си групи - „според видовете им” [1], Старият Завет, Битие, 1: 24 и 25.

От описанията в БИЛИЯТА и тази ясна формулировка за видовете следват важни ИЗВОДИ, които напълно противоречат на материалистичното учение за еволюцията:

- Растителните и животинските видове, както и човекът, са възникнали в резултат на „отделни творчески актове на Бога” , Старият Завет, Битие, 1:11-12 и 20; 24-26. Поради това се изключва всякакво филогенетично (биогенетично) родство между тях;

- Многообразието от механизми за размножаване не е възникнало по еволюционен път, а всички те са били създадени още в самото начало: „да ражда плод според вида си, чието семе да е в него” [1], Старият Завет, Битие 1:11-12;

- Няма начало на живота във водата, в „първичния бульон” под формата на само една първична клетка, от която да са се развили другите живи същества, „случайно” (произволно), „от само себе си”, „чрез самоорганизация”, защото такова случайно развитие „не може да обясни произхода на богатата на информация биологични комплексност” [6].

Според Д-р Джон Ленокс съществуването на комплексна специфична информация говори за интелигентен източник, от който тя произхожда. И тъй като генетичната информация е от този вид, тя се нуждае от интелигентен източник. Тя носи всички белези на това, че е била съзнателно минирана и разумно създадена от такъв източник.

Философът Стивън Майер е казал, че „ДНК подсказва необходимостта от интелигентен конструктор, понеже притежава същите белези (информационно съдържание), които притежават създадените чрез съзнателно планиране човешки текстове или компютърни езици”;

От една страна познанието за същността на биологичната информация и от друга страна знанието, че единствените известни източници на информация са интелигентните, заедно с факта, че случайността и необходимостта не могат да произведат комплексната специфична информация, която се среща в биологията (виж гл. 8 на [6]), правят съзнателното планиране най-доброто обяснение за съществуването на богатата на информация ДНК. Този вид сложност, който се наблюдава в един биологичен организъм, може да бъде произведен единствено от интелигентен източник - „божествен часовникар” [6], защото часовникът, който всички хора ползват, е направен от майстор-часовникар специално с целта, за която той служи. Затова цитираният в [6] теолог и натуралист от XVIII век Уилиям Палей е писал: „ ... Всички признаци на планиране, всичко, което говори за съзнателна конструкция, което е налице в часовника, съществува и в делата на Природата (Бога) - с гази разлика, че в Природата ги виждаме много по-често и много по-ясно, и то в такива измерения, които надхвърлят всякакво изчисление.” Ето защо Бог може да се назове Най-Великият Конструктор. Красноречиви примери са извънредното разнообразие и причудливите красиви форми на Природата от земя и вода в изключителна хармония, както и съвършеният организъм при неповторима външност на всеки човек.

Според проф. Д-р Джон Ленокс аргументите за съзнателен дизайн изглеждат много силни - мироглед на много хора, включително учени през ряпата история на човечеството.

Проблемът с произхода на генетичната информация е породила въпроса дали няма информационно-теоретичен аналог на закона за запазване на енергията.

Цитираният от Д-р Ленокс математик и философ Уилиям Дембски застъпва възгледа, че действително има такъв закон за запазване на информацията. Такова запазване на генетичната информация в душата на човека се извършва и при прераждане на човека - виж по-горе казаното за духовната същност на човешкия индивид при прераждане.

И така, видовете са били завършени в готов вид още в самото начало. Не е имало пра-дърво, пра-риба, пра-птица, пра-животно или пра-човек при Сътворението на видовете.

Посоченото описание на Сътворението в Библията се покрива с дефиницията за основните типове (видове) на Райнхард Юнкер и Зигфрид Шерер от 1986 г., цитирани от Вернер Гит в [5], стр. 62: „Всички индивиди, които пряко или косвено са свързани с кръстоски, или чиито полови клетки след истинско оплождане поне започват ембрионално развитие с изразяване на наследствеността на двамата родители, се причисляват към един основен тип.”

Това е едно СЪОТВЕТСТВИЕ НА ТВЪРДЕНИЯ ИЛ РЕЛИГИЯ в Библията и СВЕТСКА НАУКА в съответната литература. „Следователно Бог е сътворил отделните основни типове (видове), което е дало възможност за по-нататъшно разделяне на раси“ при хората, но във връзка с тяхната духовна еволюция след деградацията им (инволюцията им) поради грехопадението на първата човешка двойка Адам и Ева.

И така, разглеждането на информацията като фундаментална категория води до едно ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНО СЪВПАДЕНИЕ МЕЖДУ някои твърдения на НАУКАТА и „някои по-дълбоки идеи” [6] на РЕЛИГИЯТА, „изразени на простия език на разказа“ [6] за Сътворението в книгата „Битие“ от Стария Завет на Библията.

При това БИБЛЕЙСКИЯТ СВЕТОГЛЕД е бил ВАЖЕН ФАКТОР ЗА ВЪЗНИКВАНЕ ПА ПРИРОДНИТЕ НАУКИ.

Например, според разказа в Библията самият личностен и свръхестествен Бог дава на човека задача да даде имена на животните [1], Старият Завет, Битие, 2: 19 и е това да започне работа по класификацията, която лежи в основата на научната дейност.

Затова в края на своята книга със заглавие „Погребала ли е науката Бога?” [6] проф. Д-р Ленокс пише, че нещата, които науката ни казва,... ни дават и обяснението защо науката функционира - защото вечният Бог - Слово е архитектът и авторът на Вселената. Нейните резултати не само сочат в посока на неговото съществуване - аз дори твърдя, че самите научни занимания придобиват смисъл чрез неговото съществуване. И давайки отговор на въпроса - заглавие на неговата книга [6], той прави заключение: „И така, НАУКАТА НЕ Е ПОГРЕБАЛА БОГА”

Творческата дейност на Бога се представя в шест стъпки - шестте дни на Сътворението, като във всяка от тях фигурират думите „И Бог каза”, например: „Да бъде светлина! И стана светлина” [1], Старият Завет, Битие 1:3.

Представата, че Бог „изговаря”, „говори“ за творение, което се осъществява, е изразено и от Християнския апостол Йоан в неговото евангелие, 1:1-3: „В начало бе Словото; И Словото бе у Бога; И СЛОВОТО БЕ БОГ. Всичко чрез него стана.” Словото съдържа идеята за заповед, значение и комуникация, т.е. идеята за информация, разбира се и за свръхестествената творческа сила на мисълта на Бога за реализиране на идеята за информация.

И така, в центъра на анализа на РЕЛИГИЯТА в БИБЛИЯТА за творческия акт на Бога се намира концепцията, която според НАУКАТА се е оказала централна. Това е КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ИНФОРМАЦИЯ.

Изразът „Бог каза” е много прост езиково, разбираем за всички хора от всички времена. По значението му е огромно. Ключовата идея за един Бог, който е Словото, т. е. информационният източник („Да бъде светлина!”), и „изпълнителната власт” [6] („И стана светлина”), се среща в почти всички текстове на Библията за Сътворението.

Едно продължение на тази мисъл е следното твърдение: „С вяра разбираме, световете са били създадени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща”[1], Новият Завет, Послание към евреите, 11:3.

Интересното в това твърдение е, че то обръща внимание на едно основни свойство на ИНФОРМАЦИЯТА, а именно, че тя Е НЕВИДИМА [6].

И затова СЪЩЕСТВУВАНЕТО ПА НЕВИДИМИЯ БОГ като информационен източник МОЖЕ ДА СЕ РАЗБЕРЕ И ПРИЕМЕ САМО С ВЯРА И/ИЛИ ЛОГИЧЕСКО РАЗСЪЖДЕНИЕ.

Носителите на информация във физическия свят са видими - като например хартиени (Библията), телевизионни и кино екрани или електронни (дискети, дискове, флашки).

САМАТА ИНФОРМАЦИЯ Е НЕВИДИМА И НЕМАТЕРИАЛНА КАКТО БОГ.

И английският професор Д-р Джон Ленокс пояснява тази нематериалност по следния начин: „Представете си, че предадете някоя информация от тази книга устно на свой приятел. Звуковите вълни пренасят информацията от устата ви до ухото на приятеля ви, там те се преобразуват в електрически импулси и се предават в неговия мозък. Сега вашият приятел притежава информацията, възникнала във вашия ум (информацията на вашата мисъл), но от вас към него не е преминало нищо материално”, дори без да изключваме съвременните разбирания, че мисълта е информационно-енергийна субстанция, най-разредената и невидима материя. Мисълта е източникът (на информация), звуковите вълни са носителя (на информация), по самата информация е невидима като породеното от мисълта торсионно поле-сигнал.

В светлината на съвременната физика Джон Ленокс отбелязва нещо много интересно в своята книга [6]:

... Библейският анализ (РЕЛИГИЯТА) разглежда понятието за Словото (Мисълта) като дори по-фундаментално (първично, начално), отколкото материята и енергията, за връзката между които Айнщайн даде прословутата си формула Е = Δ те², а Учителят Петър Дънов - Beinsa Dounо формулира двупосочната трансформация на философските категории мисъл - светлина - енергия - материя.

Материята (по-точно казано гъстата материя) е видими и добре позната и приемлива за човека, защото се възприема пряко с всичките пет сетива на човека: зрение, слух, обоняние, вкус и допир.

Енергията е невидима и не толкова добре позната и приемлива за човека, защото е причина за явления и се възприема непряко от човека чрез нейните проявления - следствия, резултати.

Така непряко и с вяра поради констатирани само следствия (като събития, процеси и явления) се възприемат абстрактни понятия: във физиката - енергията, в областта на електротехниката - електрическият ток, в електрониката - електронът, при ядреното, електромагнитното и гравитационно полета-квантите.

Щом НАУКАТА борави също с вяра за абстрактни понятия, съществуването на които са потвърждавани само чрез техните проявления (електрона например), защо и човекът да не вярва в съществуването пи Бога, който непрекъснато се изявява чрез Негови проявления. За тях е говорено и на други места в тази книга.

И така, съгласно РЕЛИГИЯТА (БИБЛИЯТА):

1. В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог.

2. То в начало бе у Бога.

3. Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало.”, [1], Новият Завет, Евангелието на Йоан, 1:1-3.

Във връзка с информационнита революция, с изобретяваното на свръхбързите компютри и откриването на почти непредставимия капацитет на биологичните механизми за обработка на информация се срещат изказвания на видни представители на НАУКАТА, които са аналогия - потвърждение на Библейските твърдения.

Според английския професор по математика и философия на науката в Оксфордския университет Д-р Джон Ленокс: „Материята и енергията спадат към категорията на сътворените неща, а Словото (Мисълта) не. Всъщност, материята и енергията са били създадени от Словото (Мисълта). В този смисъл интелектът (Умът), и информацията (Мисълта) предшестват материята и енергията” [6]. Това той нарича „първенство на идеята за информацията пред материята”.

Във връзка със споменатата по-горе информационни революция известният теоретик-физик Пол Дейвис казва: „... може би Вселената всъщност е буйство на първична информация, а материалните обекти са сложно вторично проявление.”

Физикът Антон Цайлингер от Виенския университет е лансирал тезата, че за да се разбере квантовата механика, трябва да се започне със свързването на информацията с така наречените елементарни системи в квантовата механика като спина на електрона, които носят един бит информация.

В авторитетното списание „New Scientist” Ханс Кристиян Байср е писал статия с интригуващо заглавие „В началото беше битът” - единицата мярка за информация. Това заглавие е аналогия и/или потвърждение от СВЕТСКАТА НАУКА ИНФОРМАТИКА на записа в БИБЛИЯТА'. „В начало бе Словото; И Словото бе Бог”, т.е. Бог е Слово, Мисъл, източник пи информация и торсионно поле. Затова и Всемировият учител по ТЕОСОФИЯ Петър Дънов - Beinsa Douno използва и петте стиха от глава I, Светото евангелие от Йоана за песента „В начало бе Словото“, която включва в първия ден от седмичната молитвена програма за последователите му [40].

Както се споменава на няколко места в настоящата книга, от ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА се посочват три примера - доказателство за сътворението на човека по образ и подобие на Бога - с демонстрирани Божествени възможности за дематериализиране (разреждане на видимата материя до невидима такава) и материализиране (сътворяване на видима материя) от Всемировия Духовен Учител Петър Дънов -Beinsa Douno (1864-1944) [2] и психотропният ясновидка Слави Севршкови (1902-1991) [15] от България, а в сегашното настояще - духовно извисеният чудодеец Сай Баба от Индия [16] и [17].

Щом духовно извисени хора могат да сътворяват видима материя, съвсем приемливо е да се вярва, че невидимият Бог съществува и е бил Творец ни Вселената и човека, защото току-що цитираните три примера са потвърждения, ако не се приемат за доказателства, че човек е създаден по „Негов образ и подобие“.

Като виден представител на СВЕТСКАТА НАУКА гениалният Айнщайн дал връзката между енергия и материя е прословутата си формула (1): Е = Δт с².

А като Всемиров Учител по ТЕОСОФИЯ Петър Дънов - Beinsa Douno е дал много ценната от гледна точка на обясненията обобщена формулировка на връзката между философските категории „мисъл - светлина - енергия -материя” (виж и стр. 46, 76 и 447):

„Светлината е сгъстена (кондензирана) мисъл (Слово).

Енергията е сгъстена светлина.

Материята е сгъстена енергия.”

Вероятно тази формулировка е една основна причина великият „Айнщайн да се прекланя пред Учителя Петър Дънов от България”

Ето това са СЪОТВЕТСТВАЩИ ТВЪРДЕНИЯ НА РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ и СВЕТСКА НАУКА , които се потвърждават и от духовно извисени хора в нашата ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.

От всичко изложено до тук, от [1], [2], [3], [4], [5], [6] и цитираните в тях библиографии, включително и от гледна точка на информатиката [5] и теорията на торсионното поле [4], [4а] и [46], твърдението в книгата на Rhonda Byrne „Тайната” [3] „ВСИЧКО Е ЕНЕРГИЯ” би могло да се продължи и обобщи в следното становище:

ВСИЧКО Е МИСЛОВНО - ИНФОРМАЦИОННО - ЕНЕРГИЙНА СУБСТАНЦИЯ.

Такова ЕДИННО СТАНОВИЩЕ съдържа връзката между мисъл (слово, информация), светлина, енергия и материя и разкрива възможността за трансформация на тези четири философски категории в двете посоки:

- на сгъстяване към видимата материя като реализация на замислена идея под формата на приемник на планирана информация и

- на разреждане към невидимата субстанция на интелигентния източник на информация, Най-Великия Творец, Създателят на Вселената, живота и човека на Земята - Бог, като приемник на обратна информация с торсионен характер.

В [10], том I, цитираният Учител е изразил първата фраза от формулираната малко по-горе трансформация с други думи: „Мисълта ражда Светлината”. Този ред на мисли би могло да бъде продължен така: Светлината ражда енергия. Енергията (скоростта) ражда материя. Има вече съобщение, че в мащабния експеримент на международния екип от физици с мощен ускорител в Швейцария масата на електрона е увеличена 40 000 пъти [8].