I - 2.5.1.1.4. Сериозно нещо ли е грехът? -Да.

[Ани]

I - 2.5.1.1.4. Сериозно нещо ли е грехът? -Да.

Когато се поставя медицинска диагноза на дадена болест, трябва да се задава въпроса: „Сериозна ли е болестта? Още по-важно е да се постави този въпрос за духовната болест, наречена „грях”.

Много съвременни хора приемат дори с радост, че са грешници по отношение на други членове на обществото, защото имат полза, но нямат представа какво означава да вършиш грях, например да измамиш другия. Те гледат на греха просто като на „човешки природа” и се скриват зад често използвания израз „всеки го прави”, или се успокояват от факта, че Бог е дълготърпелив спрямо грешките на хората по „формулата 999“, защото „Бог е Любов“. Но подобно разбиране или изявление отклоняваш вниманието от истинския въпрос: Сериозно нещо ли е грехът?

Съгласно Библията в плът и кръв се греши. Но законът е един, мярката различна. Който е високо, строго го съдят. Прощава се на незнаещия („блажени са нисшите”).

Ето някои истини, за които се говори в БИБЛИЯТА за грешника:

1) Той е изгубил от своята истинска стойност.

Това не означава, че:

- той е толкова лош, колкото той не би могъл да си представи:

- върши непрестанно всеки вид грях.

- не може да различава правилното от неправилното или пък не може да върши неща, които са приятни и полезни.

Но това означава, че грехът е поразил част от неговата природа и личност: неговият ум, воля, съвест, чувства, предразположение и въображение. При това чувствата са предразположени най-много да изгубят от истинската си стойност: „Сърцето е измамливо повече от всичко, и е страшно болно;” [1], Старият Завет, Еремия, 17:9.

Коренът на неговия проблем не е в онова, което върши, а в това, което е, т.е. той губи, защото е грешник.

2) Той е опетнен, „Защото отвътре, от сърцето на човеците излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие (измами), коварство, сладострастие, лукаво око, хулене (лъжи), гордост, безумство.” [1], Новият Завет, Светото Евангелие от Мярка, 7:21 и 22.

Този списък, който включва мисли, чувства и дела, показва, че пред Божия поглед всеки грях е еднакво сериозен.

Някои хора свеждат своята представа за греха до блудство, кражба или убийство.

Но и другите грехове от списъка, даден в Библията опетняват човека, защото какъвто и да е греха, той е състояние, което не е в хармония със съвършения стандарт на живот, който Бог изисква от хората. Всичко извършено, казано и помислено, което не е съвършено, е грях.

И ПОНЕЖЕ СТАНДАРТЪТ НА БОГА ЗА СЪВЪРШЕНСТВО В ЖИВОТА Е МНОГО ВИСОК, ВСЕКИ ЧОВЕК Е ГРЕШЕН, НО В РАЗЛИЧНА СТЕПЕН.

3) Той е непокорен, защото „... грехът е беззаконие[1], Новият Завет, Първото Съборно Послание на Йоана, 3:4, преднамерен бунт против Божия авторитет и и тон (непокорство).

Никой граждански закон не принуждава човека да лъже, да мами, да има нечисти мисли или да съгрешава по някакъв друг начин.

Според Учител» Петър Дънов - Beinsa Douno „законите са за разумните, които ги спазват”,

Човек сам избира пътя на греха, сам избира да нарушава светия закон на Бога преднамерено да не се покорява на Бога (непослушание). А това е сериозно нарушение ни закона Му, защото „Бог е праведен съдия,... Който се гневи всеки ден на нечестивия” [1], Старият Завет, Псалом 7:11.

Бог не може да бъде снизходителен към греха и ВСЕКИ ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ЗНАЕ И ДА БЪДЕ СИГУРЕН, че:

- ВСЕКИ ЕДИН ГРЯХ ЩЕ БЪДЕ НАКАЗАН.

МАЛКА ЧАСТ ОТ БОЖИЕТО НАКАЗАНИЕ ЗА ГРЕХА се получава и изпитва в този живот.

- ОКОНЧАТЕЛНОТО НАКАЗАНИЕ ЗА ГРЕХА ще бъде получено (изпитано) след физическата смърт и възкресението, когато в деня на „Страшния Божи съд” „всеки един от нас ще отговаря за себе си (за своите постъпки) пред Бога.”[1], Новият Завет, Посланието на апостол Павел към Римляните, 14:12.

И тогава грешните ще получат „вечна смърт”, а праведните - „вечен живот”, виж фиг. I на стр. 233.

ТОВА НЕ ТРЯБВА ДА ЗАБРАВЯМЕ, защото НИЕ СМЕ ПРЕД ИЗБОР на пътя: на грешниците или на праведните.

И така, Бог събрал някои химически елементи от земята, за да направи своя „първи човешки син”, когото нарекъл Адам [1]. Създателят на Земята и живота върху нея го „заселва в Едемската градина за да я обработва и да я пази” [1]. След една неуточнена продължителност от време Бог създал и първата жена Ева, за да бъде съпруга на Адам в посочената градина - „рай”. После „Бог ги благословил” с една по-голяма цел на техния живот, като им възложил изложената по-горе пълноценна задача: „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте пад морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, що се движи по земята” [!]

Нищо не може да промени тази ЗАЯВЕНА ЦЕЛ НА СЪЗДАТЕЛЯ: ЦЯЛАТА ЗЕМЯ ДА БЪДЕ ПРЕВЪРНАТА В РАЙ, изпълнен с щастливи хора, живеещи в мир помежду си и с животните - ВОЛЯ БОЖИЯ. А „в изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа” [2], [63].

След като се прочете за Сътворението на „първата човешка двойка”, може да се породят следните логични въпроси:

• Ако отначало всичко е било чудесно, защо сега не е така?

• От къде са дошли страданието, скръбта и смъртта?

• Защо с света има толкова много омраза, горчивина и неразбирателство?

• Какво се е случило с хармонията, мира и радостта?

Библейските отговори на тези въпроси са ясни и прости. Те могат да се изразят с едно изречение: Всичко се е променило след ГРЕХОПАДЕНИЕТО, когато човекът изпада в грях. Всички хора са белязани от първородния грях на първата човешка двойка Адам и Ева. И всеки простосмъртен човек не може да бъде освободен от греха, освен ако Самият Бог му прости греховете при разкаяние и искрена молитва.