I - 2.5.1.1.7. Относно философията на страданията, изпитанията и трудностите в з/сивота на хората. Дванадесет въпроса и отговорите им съгласно Библията.

[Ани]

I - 2.5.1.1.7. Относно философията на страданията, изпитанията и трудностите в з/сивота на хората. Дванадесет въпроса и отговорите им съгласно Библията.

Всеки човек, всеки народ,

който не върши волята Божия,

е осъден на големи страдания.

*

Истински герой е онзи,

който може да уплаши страданието си

и да го застави да бяга.

*

Страданията - това е първата фаза на посвещение.

Който издържи до кран, той ще бъде спасен.

Без страдания няма възкресение.

Никой не може да избегне страданието, което Природата му изпраща.

Ако избегне едно страдание, ще го сполетят две, три и повече.

Природата е строга и взискателна.

И в новия живот да влезете, изпитанията пак ще ви следват.

Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno

Цялата Природа минава през страдания. Тъй щото, не питайте защо са страданията, но работете съзнателно върху себе си, да се осмислят. Веднъж страданията осмислени, въпросите на живота лесно се разрешават. Само така човек ще се подмлади и обнови, а след това ще възкръсне.

Цитираният Учител е обяснил: Апостол Павел казва: „ОКО НЕ Е ВИДЯЛО И УХО НЕ ЧУЛО ТОВА, КОЕТО БОГ Е ПРИГОТВИЛ ЗА ТЕЗИ, КОИТО ГО ЛЮБЯТ. Божиите блага са велики и неизчерпаеми. Значи за всеки човек са определени блага, които ще дойдат на своето време. За да получи тия блага, той трябва да приложи любовта си. Че ще има мъчнотии - това е неизбежно. Без мъчнотии човек не може да живее. Мъчнотиите са пробния камък за човека. ЗА ДА ПРИДОБИЕ ЕДНО БЛАГО НА ЛЮБОВТА ЧОВЕК ТРЯБВА ДА МИНЕ ПРЕЗ 99 СТРАДАНИЯ (ИЗПИТАНИЯ) - метод на възпитание, наречен от автора на настоящата книга „формула 99” (б.а.). Ако спазвате законите на Любовта, тя ще преобрази всички ваши недоразумения, страдания, мъчнотии и ще ги превърне във вечен капитал за вас. Радвайте се, че иде Любовта, която ще ви освободи от сегашните непоносими условия на живота. Само Божията Любов е в сила да освободи човека от смъртта - най големият враг в света.

Ако живеем по плът (родени от плътта) ще умрем, ако живеем по дух (родени от духа) - ще придобием вечния живот на космическото съзнание. Всички религии водят до вратата на космическото съзнание. ... Като влезем в космическото съзнание ще се облечем с нови дрехи, ще се изменим. Новите дрехи представят новите разбирания, новите вярвания, с които нашето сърце, нашият ум и нашият дух ще се облекат. Щом се облечем с тия нови дрехи, тогава ще бъдем братя в пълния смисъл на думата и ще се познаем. Можеш да имаш брат само в живота на космическото съзнание.

... Щом вярвате в Отца си, и Той ще живее във вас. Всеки, който живее в космическото съзнание, само той може да разбере какво значи да имаш съприкосновение с Бога. Най-малкото докосване до съзнанието на Бога, т.е. до космическото съзнание, донася такава радост за душата, за която ап. Павел казва: „ЩАСТИЕТО, КОЕТО НИ ОЧАКВА ЗА В БЪДЕЩЕ, НЕ МОЖЕ ДА СЕ СРАВНИ С БОГАТСТВАТА НА ЦЕЛИЯ СВЯТ.” Само по този начин ЖИВОТЪТ НИ ЩЕ БЪДЕ ПЕСЕН И МУЗИКА. Мисълта ни ще бъде като Божията мисъл, чувствата ни - като Божиите чувства, действията ни като действията на Бога. Вземем ли перото, от него ще се изливат велики, свещени мисли и който прочете написаното ще каже: „Благословена да бъде ръката, която е написала тези слова! Благословена да бъде устата, която е изрекла тези слова!” Питам: ТОЗИ ЖИВОТ НЯМА ЛИ СМИСЪЛ? [10], том II, стр.221-222.

КОГА ИДЕ СТРАДАНИЕТО? - Когато Бог се оттегля от човека за известно време.

ЗАЩО СТРАДАМЕ? - Защото не прилагате законите на Любовта, Мъдростта и Истината. ХОРАТА СТРАДАТ, ЗАЩОТО НЕ ПОЗНАВАТ ГОСПОДА. Казвам: ако човек не познава Господа, от Когото получава всички блага, какво може да се очаква от своя подобен?... [10], том II, стр. 164.

Бог създаде човека съвършен. Отпосле той сгреши и изопачи Божия закон. И до днес още Бог учи първия човек (сътворен от кал) как да изправи грешката си.

В изпълнение волята Божия седи усъвършенстването на човека. Като не можете да изпълните тази свещена воля, вие често изпадате в малодушие, измъчвате се, страдате. Това, че имате малки или големи страдания, е в реда на нещата. Кой не е страдал в света? Покажете ми един Учител, един адепт, един велик човек, който да не е страдал! Само Вечният, Абсолютният, Свещеният не е страдал и не страда. Всички същества след Него са подложени на страдания, мъчнотии и несполуки, докато достигнат съвършенство [10], том II, стр. 23.

Христовите ученици са били 82-ма. Като разбрали, че първо ще дойдат страданията за усъвършенстване, а после благословен нето, повечето от тях са избягали и останали 12 [10], том II, стр. 120.

В исторически план обяснения за страданията, изпитанията и трудностите в живота на човека се намират в БИБЛИЯТА.

Както бе отбелязано в раздел I - 2.5.1.1.5., в [1], Старият Завет, Битие 2:12 единственото ограничение - Божията заповед към Адам е била да не яде от дървото за познаване на доброто и злото. Първият грях е бил атака срещу Божието върховенство - искане за пълна морални независимост, чрез което човекът отказва да признае своето положение на създадено от Бога същество. За този първи грях обаче Адам и Ева са били подмамени от интелигентното и хитро духовно същество, наречено Сатан (дявол) - черният адепт. И в резултат те са били изгонени от „рая” - Едемската градина.

В сегашно време могат да се посочат следните факти:

- За интервал от 60 секунди (всяка минута) повече от 30 човека умират от заразни болест, 11 загубват битката срещу рака, 9 напущат този свят от сърдечно заболяване. И това са само част от болестите, които поразяват хората. Мнозина страдат и умират и по други причини;

- От друга страна, за същия интервал от време 47 бебета се раждат в бедни семейства;

- От трета страна 20% от хората на земята си лягат гладни [19];

- И колко ли са престъпленията сред хората, чиито подбуди са различни?

- А какви са лоши отношенията между хората;

- Какви несправедливости стават край нас!

Често в живота си задаваме въпроса: защо но никой иът ни се случват нещастия? Изобщо се смята, че хората страдат и изплащат някои прегрешения от настоящето или от миналото и търсят причината за това. И ето отговора, респективно обяснението, на цитирания в мотото на настоящия раздел Учител:

ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА не е нищо друго, освен ИЗПИТАНИЯ - те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека. Най-ценното нещо в живота на човека е НЕГОВИЯ ХАРАКТЕР, който трябва да мине през огъня - изпитанията. И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитания, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен - има вечен дом, в който може да живее. И посоченият Учител дава за положителен пример Йосиф един от 12-те сина на Яков от историята на юдеите, описана в Библията.

ИМА ИЗПИТАНИЯ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА СЕ ИЗБЕГНАТ. Няма човек на Земята, който да не бъде изпитан. Затова идат страданията и изпитанията. Блажени са тези, които издържат изпитите си! Любов, която се губи пред страдания и мъчнотии, не е истинска Любов. Истинската Любов пред нищо не отстъпва [10], том II, стр. 236.

Съдбата или Провидението (Предопределението от Бога) е определило през какви изпитания да премине човешкия живот.

Никой не може да избегне от ръцете на съдбата си!... Няма човек в света, който да не е страдал от ударите на съдбата. Тази съдба хвана даже и Христа - този велик Учител на човечеството. По ирония на съдбата оглушава гениалния Бетовен - композитор, който описва в своя симфония „ударите на съдбата“. Трябва да знаете при това, че непременно ще минете през своя минал живот и ще платите за всички свои (по)грешки. Докато не се справите с миналото си, вие няма да се освободите от страданията.

„Лошата съдба”, или както индусите я наричат „карма”, всякога преследва човека. Понякога тя е глуха - минава, отминава човека и нищо не му казва. Но чуе ли една лоша дума, която не й харесва, тя веднага го хваща.

Щом сте свързани с Първата Причина, лошата съдба няма да ви преследва.

Питате ЗАЩО Е НЕОБХОДИМО СТРАДАНИЕТО?

Благодарете, че страданието е дошло. То е първият признак, че Благословената Ръка работи върху човека да го изправи. За онзи, който разбира законите, страданието г велико благословение. В сравнение с това, което Любовта носи, страданието е кратковременно и незначително.

И Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno тълкува думите на апостол Павел, че това, което е видял, когато е проникнал до седмото небе така: око не е видяло и ухо не е чуло това, което е приготвено за онези, които са минали през страданията и влизат в Любовта. Зад всяко страдание се крие Божията Любов. Няма страдание в света, което в бъдеще Бог да не превърне в благо [10], том II, стр. 236-237.

И тия страдания са необходими ЗА ОФОРМЯНЕ НА ХАРАКТЕРА, изразяващо се в примирение, търпение, вяра, надежда и Любов, „ЗА ДА СЕ СХВАНАТ ОСНОВНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ ЗАКОНИ НА ЖИВОТА”, „за да се ограничим само в рамките на ония удоволствия, които са позволени, законни, естествени Защото след страданията идва и издигането, както „денят идва след нощта и радостта след скръбта” [62]. Затова „трябва да приемете всички страдания от Божията ръка” с радост, тъй като те си „ония камъни, с които ще издигнете стъпалата пи вашата къща”; „те са съединителната питка между човека и Бога”. „ПО-ДОБРО НЕЩО ОТ СТРАДАНИЯТА ЗА ВАШЕТО ИЗДИГАНЕ НЯМА В ТОЗИ СВЯТ, ТЕ СА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ”.

ВСЯКОГА МОЖЕ ЧОВЕК чрез своя ум (мъдростта и знанието) и своето сърце (добротата и любовта) да измени външното свое обществено положение - ОТ СИРОМАХ ДА СТАНЕ БОГАТ. Но ще го измени, само КОГАТО СПАЗВА БОЖЕСТВЕНИТЕ ЗАКОНИ.

Затова Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno е дал „духовната формула“ „за седемте глагола „  (б.а.): „Люби, учи, мълчи, търпи, прощавай, пътя си продължавай, но Бога не забравяй!”

... Страх от наказание човек трябва да има преди, а не след съгрешаването. Плачът не спасява човека - СПАСЕНИЕТО седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло. Това е нашата задача на Земята.

Трябва да се признае факта, че страданията изобилстват в света, в който живеем днес.

Защо изобилстват тези страдания? И защо Бог не ги спре? Поради тези страдания много хора не се обръщат към Бога или обръщат гръб към Бога, а вярващи се разочароват и обезверяват, защото не се знае какво може да се случи в утрешния ден. По страданията са благословения за необходимото духовно издигане на хората.

И СЪДБАТА БИ БИЛА ВЪВ ВАШИ РЪЦЕ, АКО ИМАТЕ ВЯРА И УПОВАНИЕ В БОГА „до последната минута”, така както Йосиф от Библията ги е имал. Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят - като маслото вие ще излезете над водата [10], том I, стр. 287-292.

ВЯРВАЩИТЕ ИСКРЕНО изпитват в живота си чудесен вътрешен мир, любов и радост, за които Исус Христос е говорил. Обаче техният живот ще бъде също с трудности, страдания и изпитания. Има нещо в човешкото естество, което се нуждае от едно вътрешно разклащане. И всяко едно страдание и всеки един изпит е за уякчаване на вашето духовно естество. АКО НЯМАТЕ ИЗПИТАНИЯ НЯМА ДА СЕ РАЗВИВАТЕ [646], стр. 114.

Има моменти и времена, когато те страдат именно поради това, че си вярващи и те страдат повече от невярващите.

Защо по-праведните и по-умните си подложени на по-големи страдания? От една страна, защото Бог очаква те „да станат хора“, „Божии чада“, „Божии служители“, „работници на Божията нива“. С по-големите страдания Бог изпитва любовта, вярата към Него. Наградата от Бог зависи от резултатите, които се получават от изпитанията.

11 историята на християнството много велики Божии мъже и жени са били поучавани от текстове в БИБЛИЯТА „да постоянстват във вярата „ и че „през много скърби трябва да влезем в Божието Царство.” [1], Новият Завет, Деяния на Светите Апостоли 14:22

Едно ТЕОСОФСКО ПОЯСНЕНИЕ на Учителя Петър Дънов - Beinsa Dounо гласи: ...Казва Христос: „На второто битие.” - Второто битие е започнало вече да се създава. Мъчнотиите и страданията на хората показват това именно, че второто битие се твори. Под „второто битие” се разбира „животът на небето”...[10], том II, стр. 118.

Когато човек преживее първо страдания, а после, като резултат на тях, дойде Любовта - най-голямото богатство на света, той е на прав път. Когато придобие Любовта, човек става толкова силен и мощен, че е в състояние да устоява на всички бури, на всички изпитания и препятствия, „не се страхува от беди”, както е казано в текста на свещения танц „Паневритмия” [62], даден на последователите и привържениците на Учителя Петър Дънов — Beinsa Douno. Освен това... само онзи има ключовете на рая, който има Любовта.

Предстоящо е човекът да воюва с новото оръжие - Любовта, с което никои още не може да воюва. ДРУГ ПЪТ КЪМ ЛЮБОВТА, ОСВЕН СТРАДАНИЯТА, НЕ СЪЩЕСТВУВА [64а]. Мъчнотията стои в това, че вие не можете да свързвате духовния живот е физическия живот [10], том II, стр. 134.

Защо идат страданията, защо хората трябва да страдат? - За да се научат да любят. Страданието е почва, върху която Любовта расте. Радостта е плод на страданието. КОЛКОТО ПОВЕЧЕ Е СТРАДАЛ ЧОВЕК, ТОЛКОВА ПО-СЛАДКИ ПЛОДОВЕ ЩЕ ИМА. Страданията съдържат една добра страна, която трябва да се има в предвид. ... вие трябва да имате предвид ФИЛОСОФИЯТА НА СТРАДАНИЯТА (изложена в този раздел) и геройски да понесете всичко.

Каква е задачата на ученика?

Ако говорим за ученика на светските училища, неговата задача е да свърши училището, да придобие знания, да заеме висока служба, да стане виден човек.

Ако говорим за ученика на Божественото училище, задачата му е да стане силен човек, да се справя лесно с мъчнотиите и изпитанията си. Казано е, че силата на човека се познава във време на мъчнотии и изпитания. Когато човек е слаб за човешкото, тогава е силен за Божественото. Значи силата на човека се крие в Божественото начало.

Кой изправя (по)грешките си? Смиреният. За да придобие смирение, човек трябва да мине през големи изпитания и страдания.

СМИРЕНИЕТО е първото качество, което се иска от ученика. Това е един от иконите на Всемирното Бяло Братство.

Смирението е съзнание, че всичко велико, благородно, разум но иде от Бога, изворът на Любовта, а човек е само проводник на Божественото.

Ето някои въпроси и отговори, които намираме в БИБЛИЯТА по отношение на причините, ролята, целта или значението (смисъла) на страданията, изпитанията и трудностите в живота на хората, т.е. по отношение на философията им:

1. Вярващите ще бъдат ли освободени от страданията, изпитанията и трудностите в живота? - Не.

Вярващите могат да очакват, че в техния живот могат да дойдат различни страдания, изпитания и трудности, защото „...всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени.” [1], Новият Завет, Второ послание на ап. Павел към Тимотея 3:12.

Същото е твърдял и Учителят Петър Дънов - Beinsa Dounо - виж по-долу раздел I - 2.5.2.3. ... Не си правете илюзии, че ще ги избегнете... законът е неизбежен [10], том II, стр. 204.

2. Какво окуражаване се дава в Библията на тези, които се намират в трудности?

Бог е обещал никога да не ги остави: „Господ, Той е който ходи пред тебе, Той ще бъде с тебе; не ще отстъпи от тебе нито ще те остави, не бой се, нито се страхувай.” [1], Старият Завет, Второзаконие 31:8

3. Каква е целта на изпитанията в живота на вярващия?

ВСЯКО ИЗПИТАНИЕ, СТРАДАНИЕ И НАКАЗАНИЕ Е МЕТОД ЗА ВЪЗПИТАНИЕ.

Според цитираният по-горе Учител чрез страданията се изправя човешкото сърце (жената), а чрез наказанията се изправя човешкия ум (мъжа) [10], том I, стр. 154-155.

ИЗПИТАНИЯТА ОФОРМЯТ ХАРАКТЕРА И ПРОВЕРЯВАТ ИСКРЕНОСТТА И СИЛАТА НА ВЯРАТА. Затова в Новия Завет на Библията, Съборното послание на Яков 1:2-4 е писано: „Считайте го за пълна радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитването на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък. ”

„... Ако и за малко време да скърбите сега (ако е потребно) в разни изпитни, с цел изпитването на вашата вяра, (то е за) да излезе за хвала и слава, и почест, когато се яви Исус Христос.” [1], Първо Съборно Послание на Петър 1:6 -7

4. Какво трябва вярващите да нравят при изпитанията и страданията?

Те трябва да поверят живота си на Бога и да продължат християнския си живот и служенето на Бога, очаквайки бъдещата слава.

„Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите материални неща, но на невидимите духовни неща; защото видимите са временни, а невидимите - вечни.” [1], Новият Завет, Второ Послание на ап. Павел към Коринтяните 4:17-18

5. Как трябва да се отнасят вярващите към онези, които се отнасят с тях злонамерено?

Те трябва „да обичат и неприятелите си заради Христос и в Негово име да се молят за тях и да им вършат добро, за да бъдат чада на техния Отец, който е на Небесата”.

Исус е казал\ „Никому не връщайте зло за зло... Не си отмъщавайте... Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.” [1], Посланието на ап. Павел към Римляните 12:17, 19, 21.

Затова Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno е оставил на своите последователи „духовната формула“ (сентенцията) със седемте глагола: „Люби, учи, мълчи, търпи, прощавай, пътя си продължавай и Бога на забравяй.”

А защо вярващите трябва да бъдат примирени към злонамерени действия на други хора и могат да бъдат спокойни за своето бъдеще ще стане ясно от следващите два въпроса и отговорите към тях.

6. Бог интересува ли се от това, че Неговите хора - вярващите страдаш от злонамерени люде?

Да, Той се интересува! Но не иска вярващите сами да възмездяват, а Той ще направи това, което е справедливо и което са заслужили тези, които се отнасят злонамерено към Божиите хора. Ето защо в Библията е отбелязано:

„Не си отмъстя вайте, любезни, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: „На мене принадлежи възмездието, аз ще сторя въздеяние (отплата), казва Господ.” [1], Новият Завет, Посланието на ап. Павел към Римляните 12:19.

Затова има българска поговорка, която гласи: „Кой каквото нрави, за себе си го нрави”,

7. Какво утешение имат вярващите при всички обстоятелства в живота си?

В Библията е изразено убеждението, че под Божието ръководство всички неща заедно действат за Добро в духовния ни живот\ „По знаем, че всичко съдейства за Добро на тия, които любят Бога, които са призвани според Неговото намерение.” [1], Посланието на ап. Павел към Римляните 8:28.

Ето защо българска поговорка гласи „Всяко зло е за добро”, а Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno е казал: „Всичко е за Добро” [2].

И ето какво е казал още цитираният Учител: „Всички неща, които имате са преходни и всяко нещо, което ви се отнема и за което страдате, е камък, който Господ ви поставя, за да стъпите и се издигнете нагоре. Препятствията, мъчнотиите, които имате, това са камъните, от които ще образувате стъпала, за да се повдигнете” [71].

8. Кои сa ПРИЧИНИТЕ ЗА СТРАДАНИЯТА и дали Бог, който е създал човека, е загрижен за това?

По-долу ще се направи опит да се намерят отговори и/или обяснения на тези интересни и важни въпроси.

ИНДУСКИТЕ МЪДРЕЦИ открили „закона на кармата” в търсене на обяснение за човешките страдания. Кармата е тежкото бреме като следствие от неправилните мисли, чувства и действия на човека.

Това обяснение е логично и удовлетворяващо, когато се разгледа съвместно с „идеята за прераждането”, Основното в нея е „учението за безсмъртната душа”, която преживява смъртта на физическото тяло. Това учение може да бъде намерено и християнството и навсякъде по света [1], [2], [3]. Счита се, че именно тази „душа“ участва в страданията, били те в сегашния живот или в един живот в Невидимия свят (Отвъдното).

По цялата земя много хора вярват, че ПРИЧИНАТА ЗА СТРАДАНИЯТА Е миналото на човека, че неговите сегашни страдания са наказание за това, което той е нравил в един минал живот. Счита се, че КАРМАТА е „влиянието на миналите действия на индивида върху неговите бъдещи съществувания или прераждалия”,

Грехът ни първата „човешка” двойка (непослушанието) е причината за една голяма трагедия - смъртта на физическото пито. Нашите генетични предци, Адам и Ева, решили да отхвърлят начина, по който Бог е планирал да управлява човечеството.

Ако се осъзнае по-добре какви са били последствията от грехопадението на Адам и Ева, ще може да се разбере по-добре защо днес съществуват страдания - от самоуправлението на човека и хората, от лошото човешко управление на земните ресурси, независимо от волята на Бога:

- понякога от алчност идват бедността, глада;

- от замърсяване на околната среда идват епидемиите от болести.

Дори и някои „природни бедствия“ (катастрофи), които на английски език наричат „дело (акт) на Бога „, са причинени от човека - от лоши мисли, чувства и дела. Типова може да се каже, че ние хората се самонаказваме, а Бог не отминава, не оставя ненаказани нашите грехове, нашата карма.

Аналогично, едни бъдещи страдания ще са по причина на сегашни грешни и/или неправилни мисли, чувства и действия (дела) на индивида и хората - настояща кърма.

Използването на БИБЛИЯТА помага да се разберат причините за страданията - ... на всичките се случва според времето и случая, защото са били на лошо място, „в лошо време” (лош момент), с лошо дело (карма).

Важното е да се запомни, че Адам и Ева сами са си причинили страданията. Заради непослушанието си те стават смъртни и биват изгонени от „райската” градина, за да обработват земята и да изкарват прехраната си с труд и пот.

Потомството им наследило несъвършенство, което водело до физическа смърт.

Това става по-разбираемо, когато се отчете широко известния факт, констатиран от СВЕТСКАТА НАУКА „МЕДИЦИНА „, че дори и днес децата могат да наследят болести и дефекти от своите родители.

Според представителката на зараждащата се наука „ПСИХОТРОНИКА” Слава Севрюкова децата наследяват 25% от качеството на родителите си [15]. Децата не носят лична вина, но могат да страдат като последица от това, което са наследили. Това е т. нар. наследствена карма. Освен семейна, съществува национална и световна карма. Ние сме наследили несъвършенството на нашия праотец Адам - „Паради прегрешението на единия измряха мнозината” [1].

Съществува и друга сериозна причина за страданията, която обикновено бива пренебрегвана, а тя е главната. Тя се разкрива в отговора на следващия въпрос.

9. Кои е виновника или коя е главната причина за страданията на хората?

Главната причина за страданията на хората на Земята и за това защо загриженият Създател и любящ Баща ги е допуснал е личността, която стои зад страданията.

Една от книгите на Стария Завет на Библията наименована „Йов” разкрива тази причина. Тя описва важни събития, които са се случили в Невидимия свят, които изясняват съвсем логично главната причина за страданията на хората от целия свят.

Йов бил праведен, богат, високо уважаван юдей, наречен „най-големият от всички жители на изток”, живял в днешна Арабия. Но той бил сполетян от всички възможни бедствия в живота на един човек - страдания с мъки. Йов не знаел защо страда, но не обвинил Бог за страданията си.

Глави 1 и 2 на книгата „Иов” разкриват какво се било случило в Невидимия свят, в духовната област, преди да го сполети нещастието.

С помощта на своя Син Христос Бог е създал разумни творения - невидими духовни същества (духове). Един от тези духове бил обзет от мисълта да заеме мястото на Бога. Той злоупотребил със свободата на избора, която Бог дава, и подмамил първата „човешка „ двойка към открит бунт - двамата поискали независимост от Божието ръководство. Подстрекателят, който довел двамата до бунт, се описва в Библията като Дявола Сатан, което означава „клеветник'' и „противник”. Същият този Сатан - Дяволът въвел в греха на пряко непослушание към Бога Адам и Ева като ги подмамил да вкусят от плодовете на „дървото за познаване на доброто и злото „. Те застанали на страната на твърдението на „клеветника” - Дявола Сатан, че Бог крие нещо добро от човека. Изглеждало така, сякаш Адам и Ева настоявали сами да решават какво е добро и какво лошо - независимо от преценката на техния Създател. Отхвърлянето на моралните стандарти на Бога от Адам и Ева било толкова неразумно, колкото решение на хората да постъпват в противоречие със закона за земното притегляне, защото не им харесва.

Нямало съмнение, че хората ще изпитат отрицателните последици от нарушаване на ОСНОВНИЯ БОЖИ ЗАКОН, ИЗИСКВАЩ ПОСЛУШАНИЕ, точно както настъпват навреждащи последици (карма) и при тези, които не зачитат закона за земното притегляне. И Бог взел мерки. В „деня”, в който Адам и Ева отхвърлили волята на Създателя им, те започнали своето грехопадение - упадък вследствие греха, насочвайки се към смъртта си, точно както Бог ги предупредил. Това разкрива друга стрина на личността на Създателя. Освен, че Той е Бог на Любовта и Мъдростта, Той е и Бог на Справедливостта (Правдата) - не проявява слабост и не отминава явното непослушание. Бог осъдил Дявола Сатан като враг, но положил основата за това бъдещите хора да имат надежда, ако се съобразяват с волята на Създателя си в своя живот.

В съответствие със своите забележителни качествени характеристики и като Бог на Милостта, Той не прекратил веднага човешкия живот. Защо? - Поради загрижеността си към потомците на Адам и Ева, които още не били заченати, но не носели пряка вина за грешната линия на поведение на своите прародители. Както бе посочено по-горе в раздел I - 2.5.1.1.1. Бог е проектирал Земята да бъде заселена от хора, конто да се грижат за пея. Загрижеността на Бога за бъдещия живот на Земята ни говори за това какъв е Създателя. Той не е безмилостен съдия, лишеи от чувство. „Бог толкоз възлюби света щото (по-късно в историята на човечеството) даде Сина Своего Единороднаго за да не погине ни един/всеки, който вярва в Него, по да има живот вечен” [1]. Той постъпва честно, като иска да даде възможност на всеки един да върви към съвършенство, и освен това показва уважение към човешкия живот, който е замислен да бъде вечен и свещен.

Това обаче не означава, че следващите поколения от хора щели да се радват на същите носещи наслада условия, при които са били поставени в Божията Едемска родина двамата от първата „човешка” двойка. Създателят позволил на Адам да има потомство, давайки му „надеждата, че един ден той може да бъде избавен”.

За съжаление „физическият свят бил (и е още) подчинен на отчаяние“ преди и след Исус Христос - Спасителя, защото еволюцията на човешката душа е много бавен процес.

Според Учителя Петър Дънов - Beinsa Dounо „ХОРАТА НЕ РАЗБИРАТ ОТ ДУМИ“. И ЗА СЪЖАЛЕНИЕ САМО СТРАДАНИЯТА СА ЕДИНСТВЕНИЯТ НАДЕЖДЕН МЕТОД ЗА ВЪЗПИТАНИЕ НА ХОРАТА, за влизането им в правилния път към съвършенство до решителната намеса на Бога, когато ще преживеят и ще бъдат запазени само послушните и верните на Бога (виж по-долу).

Като бунтовен дух Дяволът Сатан се присъединил към други духове, събрани в присъствието на Бога. При споменаване на праведната линия на поведение на Йов Сатан отправил предизвикателство към Бога: „дали без причина се бои Йов от Бога?... Но сега простри ръка и допри до всичко, що има, и той ще Те похули в лице. „ Тава интелигентно, но хитро и непокорно духовно същество твърдяло, че ако на Йов бъдат отнети богатството и здравето, той ще прокълне Бог. В широк смисъл Сатан твърдял, че нито един човек няма да обича Бога и да му бъде лоялен, когато бъде подложен на изпитания. Такова предизвикателство имало всеобщо и трайно значение. Затова Бог предоставил на „противника“ Сатан пълна свобода на действие срещу Йов за да се разрешат въпросите, които Дяволът повдигнал. И Синиш поразил Нов с най-различни страдания.

Естествено Йов не е могъл да знае за всемирния спорен въпрос, повдигнат от Сатан в Невидимия свят. Последният хитро направил така, че да изглежда, че Бог поразява Йов с всички тези бедствия, както постъпва с всички други хора на Земята. Но въпреки това Йов не проклел и не отхвърлил Бога. С това си поведение Йов дал отговор на въпроса, повдигнат от Сатан, дали хората ще служат на Бога, подтиквани от любов, въпреки проблемите. Само истинската безкористна любов към Бога може да подтикне човек да остане верен на Него и точно това направил Йов. Какво свидетелство против лъжливите обвинения на Сатан! И Бог възвърнеш предишното състояние на Йов.

Но този въпрос на предизвикателство срещу Бога започнал и не завършил с Йов и неговото време; той продължава векове наред. И ние също участваме в него [19].

Сатан се опитал да сломи моралната безкомпромисност и на Исус Христос. Но Исусовите думи да били: „Махни се, Сатане.”[1], Матей 4:10. Случаят с Исус посочва, че Бог продължа да позволява на дявола Сатан да се намесва в живота на хората за да могат последните да покажат, че ще бъдат лоялни към Него независимо от проблемите. И тогава такива хора ги очаква слава и щастлив живот, защото „Божията Любов носи изобилния и пълен живот“ [2].

Как трябва да се реагира в днешно време? Правилният възглед е подпомогнат от примера на Исус и е изразен от Библейския писател Яков: „Когато е подложен на изпитание, нека никои не казва: „Бог ме подлага на изпитание”. Защото със зли неща Бог не може да бъде изпитван, нито Той самият изпитва някого. ”

В процеса на разбиране на страданията трябва да се вземе предвид това, че ГРЕШНИТЕ ЧОВЕШКИ СКЛОННОСТИ (АЛЧНОСТ, ЗАВИСТ, ЗЛОБА) В УПРАВЛЕНИЕТО НА СВЕТА, НЕКАДЪРНОТО ЧОВЕШКО УПРАВЛЕНИЕ на земните ресурси, инициирани и ръководени от ДЯВОЛА САТАН ПРИЧИНЯВАТ СТРАДАНИЯ.

Всичко лошо в свети е причинено от Сатан.

ВСИЧКО ДОБРО В СВЕТА Е ДЕЛО НА БОГА.

10. Защо Бог е допуснал страданията?

Какво е целта, ролята или значението ни страданията?

От гореизложеното става ясно, че БОГ като Създател на човека не причинява страданията му, но ГИ Е ДОПУСНАЛ в краткосрочен и дългосрочен план. ЗАЩО? С КАКВА ЦЕЛ? - за да разреши изключително важен въпрос - страданията като незаменим метод ЗА ВЪЗПИТАНИЕ НА ХОРАТА, за да докаже предимствата и недостатъците пи двата алтернативни модела на живот:

- Животът в съгласие със Създателя с правилен, осмисля го, когато с алтруистичен, и донася щастие („рай“). Божествената Наука (Христовото Учение) дава „познанието, което води към вечен живот”;

- Ето защо Бог може да бъде наречен Най-Великият Управител на Вселената и живота на хората;

- Животът, независим от Създателя, е неправилен, обезсмисля го, когато е егоистичен, и води само до нещастие („ад“).

Ето и практическите доказателства:

Когато първата човешка двойка приела спазването на указанията на Бога, тя живяла съвсем свободно и щастливо в Едемската градина - „рай

Когато, подмамени и излъгани от Дявола Сатан относно „Дървото за познаване на доброто и злото”, са вкусили от плодовете му, двамата са избрали себелюбието и пълни независимост от Бога. Този техен избор довел до нещастие - сами да си осигуряват с трудности преживяване вън от „рая” - „ад“

Всички ние сме свидетели, че Бог поддържа Земята като сравнително приятно място за живеене. Въпреки че е позволил да съществуват страданията като ефективно средство за възпитание, Той е осигурил много неща - природа и храна, които носят наслада на хората. Бог бил сигурен, че някои от потомците на Адам и Ева ще постъпят по-различно, ще останат а примирение, в съгласие с Него. Създателят мъдро оставил време в по-дългосрочен план.

Историята с Йов доказва, че истински вярващите в Създателя ще му служат, подтикнати от Любов, въпреки проблемите, създавани не от Бога, а от изгонения от Небесата и преселен на Земята Синиш - Дявола, виновника за несгодите на човека.

Най-кратките ТЕОСОФСКИ ОТГОВОРИ на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno по тези въпроси от настоящата точка 10 са:

• Господ допусна греха за будалите - те грешат. Защото те не знаят, че тях не ги очаква добро.

А просветените се стараят да не грешат, защото имат страх от Господа, защото знаят, че Бог цени послушанието, примирението и търпението и те ще бъдат рано или късно, по един или друг начин възнаградени.

• Бог е дал злото за да мислим. Бог е допуснал злото като метод за възпитание и за да се оцени Доброто.

Действително само на фона на контраста на двата полюса Добро и зло, бяло и черно и други противоположности, те могат най-отчетливо да се преценят и разберат.

• Бог е дал Доброто за да го приложим.

Страданията съдържат една добра страна, която всякога трябва да се има предвид. СТРАДАНИЯТА НОСЯТ В СЕБЕ СИ ВЕЛИКИ БОЖИИ БЛАГОСЛОВЕНИЯ за онези, които искат да се запознаят с реалното и идеалното в живота. СТРАДАНИЯТА СА ВРЕМЕННИ.

А ето и извънредно интересния и много важен въпрос:

11. Кога ще настъпи избавлението от човешките страдания?

Ако хората се забавят извънредно много в своето възпитание да се съобразяват е техния Създател, Бог ще се намеси. Кога? - единствено Той ще определи. Същият не престава да ни предупреждава и напомня чрез природните бедствия, че се бавим в своето възпитание.

Фактът, че човешките страдания, включително и природните бедствия се увеличават, говори, че времето, когато те ще престанат, е близо. Защо може да се каже това?

БИБЛИЯТА разкрива какво е станало в Невидимия свят на Небесата не само по времето на Йов, но и относно нашите дни. Съгласно последната книга в Новия Завет „Откровението на Йоан“ предизвиканият от Дявола Сатан сблъсък с Бога имал следния резултат. „Клеветникът на нашите братя“ Сатан, „който мами цялата вселена“, и демоничните му духовни пълчища „били свалени на Земята“.

Ето защо е записано: „Затова веселете се, Небеса, и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време” [1], Откровението на Йоана, 12:7-12.

Този текст пояснява и предупреждава за радост на Небесата и скръб на Земята, че хората на Земята ги очакват големи страдания и трудности.

Като се изхожда и от личен опит на автора на предлаганата книга би могло да се посочи и следния факт и обяснение за намесата на Дявола - Сатан. Някой иска да прави добро на някого и/или да работи за Бога. Но среща трудности в процеса на изпълнение на това си желание, респективно решение. Би могло да се счита, че тези затруднения се създават ат Дявола - Сатан. Последният е ум но, по хитро невидимо духовно същество с тяло на енергийна основа.

В разговорния български език хитрият човек го наричат „Дявол”, а когато затруднението или страданието е по-малко (например за праведен човек) се казва, че това било намеса на „малкия дявол”.

Със създаваните от Дявола Сатан затруднения може да се разколебае вярата на работещия за Бога. Защото последният си задава логично въпроса: „Аз се опитвам да работя за Бога, а защо срещам трудности в този си стремеж?” Защо Бог го допуска? - С такива затруднения се предизвиква желана и от Бога една своеобразни проверка на вярата в Бога и желанието ни индивиди ди работи за Него въпреки трудностите. И освен това Бог продължава да доказва на Сатан, че е клеветник.

Но както показва практическият живот на хората винаги Доброто надделява над злото. Това е волята на Бога: В крайна сметка даден индивид ще успее да работи за Бога, защото истинският смисъл на живота на човека е да вярва в Бога, да изпълнява волята му, да работи за Него. А дните на пакостите на Дявола Сатан са преброени, както ще се поясни малко по-долу с Библейско описание. Защото Бог го е оставил на свобода да действа, но, когато хората се възпитат с трудности и страдания или предизвикат Божията намеса, разрушителната дейност на Дявола - Сатан ще бъде ненужна и/или елиминирана или може би преустроена в градивни, както life стане при месоядните животни.

А Исус Христос е конкретизирал в своето пророчество: „Народ ще се повдигне срещу народ, и царство против царство; и ще има големи трусове, и в разни места глад и мор; ще има и ужаси и големи знамения от Небето.” [1], Новият Завет, Евангелието от Лука, 21:10-11.

Едно подробно разглеждане на пророчества в БИБЛИЯТА показва, че 20-ши век е времето, когато се е разиграло това събитие [19], ([Единадесета глава на книгата „Познанието, което води към вечен живот”, издадена от Нюйоркското Библейско - тълковно дружество „Стражева кула”]).

Уважавани историци, като представители на едноименната СВЕТСКА НАУКА, потвърждават пророчеството. Със започването на Първата световна война през 1914 г. настъпва повратен момент в човешката история - един „период на бедствия” според британския историк Арнолд Тойнби. Оттогава насам страданията и бедствията се увеличават. Човечеството преживя и втора световна война, природните бедствия зачестяват.

Тези факти потвърждават търсения от автора „мост” между религия (Библията) и светска наука (история). Те са ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА ПРОРОЧЕСТВО В БИБЛИЯТА ОТ ИСТОРИЯТА — наука, която отразява и оценява само състояли се събития.

БИБЛИЯТА описва тия събития като прелюдия към едно решаващо събитие една „голяма скръб, небивала от началото на света досега, и каквато не ще има“ [1], Матей, 24:21.

Това събитие ще е БОЖИЯТА РЕШИТЕЛНА НАМЕСА В ЧОВЕШКИТЕ ДЕЛА.

Бог ще предприеме решителни действия, за да премахне злата система на нещата, която причинява страдания векове наред. Но това няма да означава „края на света”, например чрез ядрена катастрофа, която ще унищожи човечеството [19] .

12. Какво ще стане с нашата Вселена при Божията решителна намеса - при „свършена на времето”?

Когато дойде „Господният ден”, небето ще премине е бучение, а етичните нажежени ще се стопят, и Земята и каквото се е вършило по нея ще изчетат... небето възпламенено ще се стопи и стихиите нажежени ще се разложат. А според ОБЕЩАНИЕТО МУ очакваме НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ, в която да живее ПРАВДА.” (БОЖИЕ ЦАРСТВО) [1], Новият Завет, Второ съборно послание на Петър 3:10-13.

В същото това послание, 3:16 ап. Петър споменава, че са дадени текстове, „в конто има някои неща мъчни за разбиране, и тези, които не са учени н не са утвърдени изопачават

Учителят Петър Дънов - Beinsa Dounо пояснява теософски, че „старият свят няма да се разруши, но ще се преобрази, ще дойдат „Ново Небе” и Нови Земя” (както Бог е обещал), където ще царува Божията Любов. „Небето” подразбира „човешкия дух”, който трябва да се проявява в свобода и полет нагоре; „земята” подразбира „човешката душа”, която трябва да расте в знание и мъдрост [10], том II, стр. 162-163.

Божието Слово в Библията ни уверява, че ЩЕ ИМА ПРЕЖИВЕЛИ: едно „голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките пламена, люде и езици, ... облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си“ [1], Новият Завет, Откровението на Йоан, 7:9.

Дали това ще стане през 2012 г. или по-късно само Бог ще определи.

„Бог се противи ни горделивите, а на смирените диви благодат”.

Той ще запази тези, които проявяват примирение, търпение, послушание, кротост и въздържание.

Според Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno това са предшествениците на новата шеста раса, които ще населяват обновената Земя.