I - 2.5.1.1.9. Може ли религията да реши човешкия проблем е греха? - Не, защото основаните на Любовта стандарти на Бога са извънредно високи.

[Ани]

I - 2.5.1.1.9. Може ли религията да реши човешкия проблем е греха? - Не, защото основаните на Любовта стандарти на Бога са извънредно високи.

Изявите на различните религии са разнообразни:

Едни от хората са се покланяли на слънцето, луната и звездите; на земята, огъня и водата; на идоли от дърво, камък и метал; на риби, птици и животни.

Някои хора са се покланяли на безброй богове и духове, които са плод на изопачената им представа за Бога.

Други са се покланяли на истинския Бог чрез жертвоприношения, церемонии, тайнства и богослужения.

Но колкото и искрена да е била изявата на религията, тя не може никога да реши човешкия проблем е греха, поне по ТРИ ПРИЧИНИ [14]:

1. Религията никога не може да промени греховната природа на човека.

Сърцевината на човешкия проблем е неговото сърце, което е покварено но природа.

Ходенето на църква и участието в религиозни церемонии могат да породят у човека хубави чувства.

Някои от религиозните действия са „добри” сами по себе си. Например препоръчително е да се ходи на църква, да се чете Библията, да се молим, защото Бог иска да правим това. Но човек не трябва да разчита на тях, за да се покаже праведен пред Бога. Тези неща са не само безсилни за това; ако се уповава изключително на тях, всъщност човек потвърждава своя грях и своето осъждане, защото това са „външни” вяра или религиозност.

Тези религиозни дейности не могат да направят човека по-добър, ако той няма „вътрешно желание” за тази „положителна промяна”.

Промяната на греховната природа на човека изисква осъзнаване и убеденост в необходимостта от извършването на тази промяна.

Това е един дълъг и труден път, който трябва да бъде извървян от самия човек пътят към съвършенство.

Религията изисква искрена вяра. Но това зависи от неговия избор, от неговите мисли, чувства и желания. Религията може да строи и да руши - зависи как живее човек.

И  Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno допълва и пояснява, че „никой не може да промени даден човек, ако той самият не желае това”.

А във връзка с възприемането на Христовото учение или Божествената наука, които той разкрива в неговите лекции и беседи, е казал: „Ние можем да заведем коня до извора, но не можем да го накараме да пие”.

2. Религията никога че може да премахне греха, който е извършен.

Добродетелите (добрите дела) на човека не могат да унищожат пороците му (лошите дела). Или добрите дела не могат да премахнат извършените лоши.

Нито едно религиозно усилие - кръщенета на малки деца, първо причестявано, кръщение на възрастни, вземане на причастие, посещаване на богослужения, молитви, дарения, жертви на време и сили, четене на Библията или каквото и да било друго нещо - не може ди унищожи дори и един извършен грях. Ако човек може да угоди на Бога, то не става „чрез дела, за да не се похвали някой „, Защото Бог „отнапред е наредил да ходим за добри дела”.

А както се пояснява спасението от греховете е „дар от Бога”, „но благодат” , „чрез вяра” в Исус Христос, а „не от самите нас” [1], Новият Завет, Посланието на ап. Павел към Ефесяните,2:9,10 и 8.

3. Религията никога не може да удовлетвори Бога. Защо?

С нея човекът се опитва да се представи добре пред Бога, но всеки подобен опит е безплоден, защото и най-добронамерените човешки усилия си несъвършени за Бога.

Бог изисква съвършенство, а „религията не отговаря ни това изискване” [14]. Затова една сентенция - „духовна формула” (б.а.) на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno гласи:“Люби Бога, обичай ближния си, стремете се към съвършенство”.

Щом според Джон Бланчард [14] религията не може да помогне на човека да реши проблема с греха, логичен е въпроса „КОЙ МОЖЕ ДА ПОМОГНЕ?”

Отговор на този въпрос има и сам БОГ го е дал в „златния стих ни Библията”: „Защото Бог толкоз възлюби светът, щото даде своя единороден Син, за да не погине ни един, кой го вярва в него, но да има живот вечен” [1], Новият Завет, Светото Евангелие от Йоана, 3:16.

Според Дмсон Бланчард „ЦЕНТРАЛНАТА ИДЕЯ НА БИБЛИЯТА е обобщена в тези думи”[14]- ОСИГУРЯВАНЕ НА ВЕЧЕН ЖИВОТ НА ХОРАТА. Затова тези думи са наречени „златния стих на Библията”, в която е записано Словото Божие.

„Конто не люби не е познал Бога; защото Бог е Любов” [1], Новият Завет, Първото съборно послание на Йоана, 4:8.

Бог мрази греха, но люби и грешниците и желае да им прости. Но как може един грешник да бъде оправдан справедливо, след като Бомсият закон изисква неговата духовна и физическа смърт ? - виме алгоритъма на фиг. 1., стр. 233.

САМО БОГ Е МОГЪЛ ДА РАЗРЕШИ ТОЗИ ПРОБЛЕМ С ГРЕХА И ТОЙ Е ПОСТИГНАЛ ТОВА ЧРЕЗ ИСУС ХРИСТОС.

И евреите преди 2000 години видяха и свидетелстваха, че „Отец прати Сина да бъде Спасител на света” [1], Новият Завет, Първото съборно послание на Йоана, 4:14

Синът Божи стана човек - Бог в човешки образ. Но макар че Исус стана напълно човек, който умря за да изкупи греха на хората, Той остана и напълно Бог, който ще участва по време на Страшния Съд заедно със своя Отец.

Бе казано по-горе, че Справедливият и Свят Бог (трябва и) ще наказва за извършен грях, но по време на Страшния Съд ще присъжда според заслуженото от хората.

Според Вернер Гит „пълната несъвместимост на еволюцията с учението от Библията (Божието Слово или Божественото учение) става най-очевидна при тълкуването на явлението смърт”. Този въпрос е разгледан подробно в [5], където се посочват множество цитати. Тук ще бъде отбелязано основното.

Без да изяснява произхода на смъртта, ЕВОЛЮЦИОННОТО УЧЕНИЕ прави опит за характеризиране на смъртта в четири точки, с твърдения, без да се посочват адекватни аргументи [5]:

1. Смъртта - необходима предпоставка на еволюцията;

2. Смъртта - изобретение на еволюцията, неин „необходим продукт”[82], с.290: ’’Едва с възникването на многоклетъчните организми на този свят се появява смъртта, с нервната система - болката, със съзнанието - страхът, със собствеността -грижата, а с морала (правилата на нравственото поведение) - съмнението”;

3. Смъртта - творец на живота.

4. Смъртта - абсолютен край на живота. Според еволюционното учение животът е състояние ни материята.

Тези твърдения водят до следния КОМЕНТАР.

При такова свеждане на действителността само до материални явления не остави място за „живот след смъртта”.

Би могло да се каже, че последното четвърто твърдение противоречи на първото и третото.

Ако се игнорира последната четвърта точка, а в първите три „смъртта” се замени с „прераждане” и „еволюцията” с „духовна еволюция”, би могло да се счита, че тези три точки разкриват частично същността на прераждането и духовната еволюция на човека. Но остава сякаш противоречие между първа и втора точка: между „предпоставка” и „изобретение” или „продукт” на еволюцията.

НАУЧНИТЕ ТВЪРДЕНИЯ се свеждат до следното:

Никоя светска науки не може да ни каже нещо определено за произхода и същността на смъртта. Тази тема е вече границата на компетентност, определена от природонаучните методи на изследване.

Ето защо и медицината поставя само въпроса за момента, след който човекът трябва да се смята за мъртъв - преустановяване на дейността на мозъка (церебрална смърт) или на сърцето и кръвообращението.

Ще се посочи интересният медицински факт, че мъртвецът намаля теглото си с 33g.

Този факт е едно СЪОТВЕТСТВИЕ НА ТЕОСОФСКОТО ТВЪРДЕНИЕ на Учителя Петър Дънов - Beinsa Dounо за тежестта на човешката душа.

Би могло да се даде следното ОБЯСНЕНИЕ:

Човешкият Дух е частица от вечния Божи Дух, който в сентенции („духовни формули”) на Учителя Петър Дънов - Beinsa Dounо се назовава „възлюбеният на човешката душа“ [2], „нематериалната част 1” [5] от същността на човека .

Човешката душа е синтез на частици от Божия Дух (определяща човека като образ и подобие на Бога) и плътта му (материалната част). Човешката душа е и носител на генетична информация, която се предава, съхранява и направлява процесите в живота на индивида. Човешката душа би могла да се счита „нематериалната част 2” [5] от същността на човека, която според цитирания от Пол Дейвис Гилбърт Райл представлява „вътрешна машина за управление”. „Тя е невидима, иечута и няма нито големина, нито тегло (само 33g). Не може да се разглоби (за изучаване), и законите на които се подчинява, не са известни на инженерите

Човешкият мозък е съответстващата на човешката душа материална част или машина, жизнено необходим за управление на повечето биологични функции съгласно физиологията. Той е най-сложният и заедно с това - най-малко изученият орган.

Съгласно по-разширеното разбиране на мисленето като колективен процес, поясняван от Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno [2], съществува една информационни комуникация между Невидимия Разумен Свят и човешката души като невидими информационно-енергийни субстанции от една страна и мозъка като видима гъста материя от друга страна. Технологията на тази информационна комуникация е на невидима енергийна основа и мозъкът играе роля най-вече на изпълнителен орган в централното управление на почти всички информационни процеси за задействане на биологични функции.

Споменатите малко по-горе 33g са тежестта на информационно-енергийната субстанция на човешката душа считани за пренебрежимо малки човешката душа „без големина“ и „без тегло“ [5]. Като носител на обновения обем на информация за измененото познание на индивида от неговия земен живот, човешката душа се връща в Невидимия свят, от където е дошла у човека. И ако тази субстанция от 33g е неизменна, вечна, каквито са свръхестествените творения на Бога, този констатиран от медицината факт би могъл да се обясни но обратни аналогия с компютрите. С усъвършенстването на структурните елементи на последните, техните размери намаляват, а обемът на информацията, която те съхраняват, носят и предават се увеличава. И понеже възможностите на Бога за разреждане на материята до „нищото“ са неограничени и несравними с тези на съвременния човек, то съвсем логич-но и приемливо е сътворената от Него човешка душа в своето еволюционно развитие да може да увеличава обема на информацията, която съхранява, носи и предава, при неизменно тегло на своята информационно-енергийна субстанция от 33g.

Току - що изложеното обяснение е ОЩЕ ЕДНО СЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ ТВЪРДЕНИЯ И ФАКТИ НА РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ И СВЕТСКИТЕ НАУКИ МЕДИЦИНА и ИНФОРМАТИКА.

Понеже човешкият дух и душа имат Божествен произход, те са безсмъртни.

Периодичният цикъл на прераждането на човека (Небе - Земя - Небе) съответства на кръговрата (Земя - Небе - Земя) на човешките клетки. Произлязло от пръста, човешкото тяло се връща в пръста, защото е смъртно поради грехопадението.

Цитирайки глави и стихове от БИБЛИЯТА Д-р Вернер Гит отбелязва в [5], стр. 71-72, че в нея се намират същите аспекти на информацията, които са познати от информатиката:

- синтактичен (кодът почива на споразумение);

- семантичен (езикът като носител на значение-смисьл);

- прагматичен (информацията изисква действие);

- апобетичен (информацията поставя цел и дава резултат - изход, успех).

От цитатите в [5] стихове от Библията най-универсален е този на Исус Христос, даден в Светото Евангелие на Йоан 5:24: „Който слуша Моето учение (синтаксис и семантика) и вярва в този, който ме е пратил (прагматика), има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт в живот (апобетика). Това е едно ДОКАЗАТЕЛСТВО за взаимно съответствие на твърдения на РЕЛИГИЯ и светската наука ИНФОРМАТИКА.

Д-р Гит цитира в [5], стр. 82 псалми и притчи от Библията, които потвърждават, че мъдростта, съветът и великите мисли са СЪОТВЕТСТВИЕ и синоними на популярните днес понятия „разум”, „интелигентност” и „информация

ТЕЗИТЕ НА БИБЛИЯТА за живота и смъртта са както следва: Според недвусмислените свидетелства на Библията светът и всичко живо са произлезли от един пряк творчески акт на Бога.

Това е било завършено творение, което накрая е получило от Бога оценка „много добро“, защото според Библията произлезлите в резултат от Сътворението хора първоначално са били добри и затова не са познавали страдания, болести и смърт преди грехопадението.

Същността на Бога е Любов и Милосърдие и не може да бъде автор на смъртта, защото Той „толкоз възлюби света (и хората), щото даде Сина Своего единородпаго за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен”.

Той е творил чрез Исус [1], Евангелието на Йоан 1:10; Посланието на апостол Павел към Колосяните 1:16 и чрез Своята мъдрост (мисъл, Слово) [1], Новият завет, Посланието на апостол Павел към Колосяните 2: 3. Той е останал верен на същността Си и при Сътворението, понеже в Него няма промяна [1], Новият Завет, Съборното послание на Яков 1:17; Посланието към Евреите 13:8.)

Това е нещо съвсем различно от белязаната от страдания и сълзи, жестокост и смърт стратегия на еволюцията. Който разглежда Бога като автор на еволюцията, г.е. който Му приписва еволюционен метод на творчество, извращава същността на Бога в нейната противоположност.

Откъде обаче идва смъртта, ако тя не е нито приписвания на Бога еволюционен фактор, нито отговаря на Божието същество (същност)?

Ние хората установяваме, че смъртта е всеобща. Всички хора умират - от новородени бебета до старци; морално възвишени хора, както и крадци и разбойници; вярващи и невярващи.

За такова всеобщо и всеобхватно следствие би трябвало (логично е) да има една също така всеобща причина. Тази всеобща причина се разкрива от БИБЛИЯТА, която определя СМЪРТТА като ПОСЛЕДИЦА ОТ ГРЕХА НА ЧОВЕКА.

Въпреки предупреждението на Бога (единственото ограничение за Адам и Ева в Едемската райска градина - „да не яде от дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня когато яде от него непременно ще умре” [1], Битие 2:17), човекът злоупотреби е дадената му пълна свобода и извърши грехопадението (яде от забранения плод, подведен от Сатан - Дявола, че може да бъде като Бога). От тогава нататък действа ЗАКОНЪТ I1A ГРЕХА:  заплатата  на греха е смърт; а БОЖИЯ ДАР е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ” [1], Новият Завет, Посланието на апостол Павел към Римляните, 6:23 .

И няма да погине всеки, който е познал и вярва в единния истинен Бог и Неговия единороден Син Исус Христос, а ще има живот вечен, когато Бог стане наш Баща, а Христос наш Господар.

Гореказаното е синтезирано съвсем нагледно като алгоритъм на фигура 1 на страница 233, заимствана от книгата на Д-р инж. Вернер Гит [5]. Фиг. I. изобразява двата алтернативни пътя в живота на земните хора: тесният или широкият път през тясната или широката порта [1], Светото Евангелие от Матей, 7:13-14.

От самия човек зависи единствено кой път ще избере: вечния живот или вечната смърт - предписаният ни от Бога избор [1], Старият Завет, Петата книга на Мойсей „Второзаконие”, 30:19.

След грехопадението човекът е попаднал във веригата на смъртта, която на фиг.1. е показана като дебела черна линия. Адам е отговорен за това, че смъртта влиза в най-съвършеното Божие творение: „И Адам не се излъга; но жената се излъга та падна в престъпление” [1], Новият Завет, Първо послание на апостол Павел към Тимотей, 2:14. И като следствие от греха цялото човечество се намира в тази верига на смъртта: „За това както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха - смъртта, и по тоя начин смъртта премина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха” [1], Новият Завет,Посланието на апостол Павел към Римляните, 5:12

Когато в Библията се говори за смъртта, не се има предвид край на съществуването на човека. Според представената на фиг. 1. Библейска представа има вечно съществуване на човека, като от самия него зависи предписания от Бога избор [1], Старият Завет: Второзаконие 30: 19; Еремия 21:8 дали ще има „вечен живот” (замисълът на Бога) или „вечна смърт” (при липса на покаяние за извършени грехове, молитва за прошка от Бога, уповаване и служене на Бога). Защото Библейската дефиниция за смъртта е „отделяне от Бога”.

Както се вижда от фиг.1 на стр. 233, грехопадението обуславя една верига от трикратни смърт от Адам нататък, респективно трикратно отделяне на човека ат Бога:

(7). Духовна смърт. С грехопадението на Адам човекът умира духовно, т.е. той е бил отделен от общение с Бога. В това състояние живеят и днес всички хора, които не вярват в своя Създател. Те нямат връзка и с Исус Христос; те са духовни мъртъвци, макар да са .живи физически.

(2). Физическа смърт. По-нататък като последици от грехопаданието идва физическата смърт съгласно волята на Бога: „С пот на лицето си ще ядеш хляб докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш” [1], Старият Завет, Битие 3:19.

(3). Вечна смърт. Следвайки веригата на смъртта, след адекватна присъда от справедливия Божи Съд човек достига до вечната смърт. Понеже „чрез едно прегрешение дойде осъждането на всички човеци” [1], Новият Завет, Посланието на апостол Павел към Римляните 5:18 . С това обаче че се изличава неговото съществуване, а се пренася в Невидимия свят [1],Светото Евангелие от Лука 16:19-31. Това е окончателното отделяне от Бога и вечно пребиваване (съществуване) в ада.

И ето перифразирания прекрасен коментар на Д-р инж. Вернер Гит на база на Библията.

При грехопадението човешкият дух заболява смъртно - настъпва духовна смърт (7) (фиг. 1) и се прекъсва свързващият мост (свързващата нишка) между Бога и човека. И този, който върви през живота си, без да обръща внимание на това срутване (скъсване), отива в пропастта чрез трикратна смърт, чиито звена на веригата и са: духовна Смърт (7), физическа смърт (2) u вечна смърт (3) - виж фиг. 1. на стр. 233

ИМА ЛИ ИЗХОД ОТ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ? -Да.

Бог не е само гневен съдия на греха. Гневът на Бога е усмивка. Той се явява спрямо грешника и като любящ Бог. Човек може да излезе от пътя на смъртта, програмирана от грехопадението, чийто край е вечната смърт, и да тръгне по пътя към съвършенство в живота, с което се постига „вечен живот”. Вечният живот и вечната смърт са крайните точки на нашето неунищожимо вечно съществуване, понеже ние сме вечни създания.

Като свободни същества Бог ни е предоставил избора на решение по кой път да тръгнем, но Той приканва:  положих  пред  вас живота и смъртта, благословение-

то и проклятията; затова изберете живота...” [1], Стария Завет, Второзаконие 30:19 . И от този стих става ясно, че Божията воля е недвусмислено желание всички хора да изберат живота.

Чрез възвръщането (на любовта) си към Господа човекът се ражда отново — „новораждане”, по духовно (фиг. 1.). Това събитие в земния живот на човека е абсолютно необходимо за постигане на спасение. Както е показано съвсем нагледно, от фиг. 1. можем да изведем едно простичко и лесно за помнене правило:

„Ако си роден само веднъж естествено (физическо) раждане I, тогава ще умреш два пъти (най-напред физическа смърт (2), след това вечна смърт (3)) - двукратна смърт;

Но ако си роден два пъти естествено (физическо) раждане I и „духовно новораждане” II, ще умреш само веднъж (физическа смърт (2))“  „- еднократна смърт, след която следва Възкресение и Вечен живот.

БИБЛЕЙСКОТО УЧЕНИЕ ЗА СПАСЕНИЕТО чрез възкресение е тясно свързано с УЧЕНИЕТО ЗА СМЪРТТА [1], Новият Завет, Посланието на апостол Павел към Римляните, 5:12-14 и 6:23; Първото послание на апостол Павел към Коринтяните, 15:21.

Вярата в Божия Син освобождава от „Страшния съд” и дава сигурност във вечния живот: „Истина, истина ви казвам, Който слуша Моето учение и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота (вечен).” [1], Новият Завет, Светото Евангелие от Йоан 5:24.

Според Библията мнозина от хората се намират на широкия път и преминават през (по-лесната) „широката порта”, които водят към погибел [1], Новият Завет, Свето Евангелие от Матей, 7:13. Междинни точки по пътя (веригата) на смъртта са духовната и физическата смърт.

Изрично изявена в [1] , Новият Завет, например 1. Послание на апостол Павел към Тимотея, 2:4 , Божията воля е човекът ди излезе от пътя на смъртта с едно разумно решение на своята свободни воля[ 1], Старият Завет, Пета книга „Второзаконие”, 30:19) и минавайки през (по-трудната) „тясната порта” [1], Новият Завет, Светото Евангелие от Матей, 7:13-14, която малцина от хората намират за да излязат на пътя към живота и така да стигнат до „вечен живот”.

Исус Христос определя този избор като решителен пробив към вечния живот - виж по-горе (Йоан 5:24).

Този шанс се дава на притежаващия свободни воля човек само за времето на неговия земен живот.

Ето защо българската писателка на духовна литература Лиана Антонова казва: „Всичко може да бъде поправено, само докато човек живее на Земята”, т.е. през неговия земен жизнен път.

Единият, ЛЕКИЯТ ПЪТ минава през „духовната смърт (7) („първата смърт”) след грехопадението на Адам, „естественото раждане I” („първото раждане“), когато един мъж става баща, през естествената „физическа смърт (2)“ („втората смърт”) и след възкресението и присъдата на „Страшния съд“ се достига до „вечни смърт (З)” („третата смърт“ „„„)- последната фаза или звено на трикратната смърт - виж фиг. 1.

Другият, ТРУДНИЯТ ПЪТ е едно отклонение от посочения в предния абзац лек път към „духовио новораждане II” („второто раждане“ ), когато Бог става Баща на човека, преминава през естествената „физическа смърт (2))“, но след Възкресение и присъда на „Страшния съд” му се отрежда „вечен живот”- виж фиг. 1.

Основата на това „ново (духовно)раждане II” [1], Новият Завет, Светото Евангелие от Йоан, 3:3 е създадена от смъртта на нашия Господ и Спасител Исус Христос на кръста, „защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” [1], Новият Завет, Свето Евангелие от Йоан, 3:16, „защото, ако бидохме примирени е Бога чрез смъртта на Сина Му ... ще се избавим чрез Неговия живот!”, който служи за възвишен пример на хората как да се снасят от погибел и преминат към вечен живот [1], Новият Завет, Послание на апостол Павел към Римляните, 5:10, валидно за всеки, който приемелично за себе си „словото на кръста“, „защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия Сила.”[1], Новият Завет, Първото послание на апостол Павел към Коринтяните, 1:18).

Във връзка със значението на явлението Исус Христос (раздел I- 2.6.) е важно и трябва да се акцентира на ТРИ ИЗВЪНРЕДНО ВАЖНИ РОЛИ НА ИСУС ХРИСТОС в практическата философия на живота на хората ни Земята:

1) СВИДЕТЕЛ НА „СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГА” - демонстрация на Божествени способности по време на пребиваване на Земята;

2) По указание на Бога, който е изпратил Христос, Дева Мария дава име на детето си „Исус”, което означава „СПАСИТЕЛ” (на греховното човечество);

3) Исус Христос е ОБЯСНЕНИЕ И ИЛЮСТРАЦИЯ НА „ВЕЧНИЯ ЖИВОТ”

Съгласно Библията Исус Христос е показал, че е имал невидимо предчовешко съществуване като „единороден Син на Бога” - втората форма на съществуване на Бога [1], Новият Завет, Светото Евангелие от Йоана, 1:14, 3:16,

Неговото пребиваване на Земята, където е изпратен от Отца Му като израз на Божията Любов към нас. за да живеем чрез Христос [1], Новият Завет, Първото Съборно Послание на Йоана, 4:9, е видимото Му човешко съществуване. Той е демонстрира7 Божествени способности като е извършил повечето от своите чудеса публично, които са били признати дори и от неговите противници.

Исус Христос има също и невидимо следчовешко съществуване след Възкресението Му, видяно от най-верните му съвременници. Според Библията сега е възкачен на престола на Божието Царство „за вечни векове“ [1], Откровението на Йоана, 11:15.

При Второто Пришествие на Христос на Земята мъртвите ще възкръснат също, но ще отговарят пред „Страшния съд“ според деянията си. Неправедните и/е получат „вечна смърт“, а Праведните - „вечен живот“. Ето защо поемането на познание за Исус Христос може да означава получаване на „вечен живот” в рая.

Защо, Драги Читатели, да не научим повече за Исус и не видим сами как „любовта, която има Христос, ни подтиква“ да му подражаваме? [1], Второто послание на апостол Павел към Коринтяните, 5:14 и 15.

Според ТЕИСТИЧНОТО УЧЕНИЕ ПА ЕВОЛЮЦИЯТА възникването на множество религии се разбира също като процес ни развитие.

В началото е съществувал прост политеизъм (множество божества и идоли), който с течение на времето е прелитал в монотеизъм (един единствен Бог) ~ Юдеи-зъм, Християнство, Мохамеданство.

Д-р инж. Вернер Гит има следните НАУЧНИ ВЪЗРАЖЕНИЯ срещу теистична-та еволюция: Пренасянето на процеса на историческото развитие върху възникването на религиите следва логично от аксиома (изходна предпоставка - теза) Е2 за еволюцията като универсален принцип (на развитието на заобикалящата ни действителност, която има исторически характер - виж в раздел 1 -1.2.5.3.2 стр. 306 ), но е съвсем произволно и тази предпоставка не може да бъде исторически обоснована.

В исторически план множеството религии са плод на човешката изобретателност, довела до измислянето им.

Би могло да се каже, че множеството религии са плод на стремежа на човека или група хора за изява - наследен от първата човешка двойка Адам и Ева.

Има твърдения на БИБЛИЯТА, които са също ВЪЗРАЖЕНИЯ и противоречат на еволюционната идея, защото съгласно еволюционното учение [5]:

1. Не се прави разлика между човешките идеи и Божественото откровение от Исус Христос [1], Новият Завет, Откровението на Йоан, 1:1;

2. Библейските твърдения се свеждат до човешко равнище;

3. Различието между гибел и спасение се пренебрегва.

Още при първите наследници на Адам и Ева (синовете им Каин и Авел) става ясна принципната разлика между човешкия път за оформяне на религия и Божествения път за разкриване на религията.

Каин е първият човек, който е поискал да служи на Бога според собствените си представи, и е станал основател на първата религия. Каин не е бил политеист, както би следвало от теистичното еволюционно учение .

Брат му Авел е постъпил според Божията воля да бъде считан за единствен Бог и затова е сочен като пример за богоугодна вяра. Следователно, богоугодната вяра е съществувала още от самото начало - т.е. монотеизмът не е продукт на еволюцията, а успоредно с него са възниквали и различните религии като човешки идеи. Огромната разлика в произхода на Библейската религия (от Бога) и на религиите (от хората) обуславя друга не по-малка сериозна разлика:

- по-тесния и по-труден път, посочен (от Бога) чрез Исус Христос, води към вечно спасение и вечен живот,

- по-широкия и по-лесен път, сочен от различните религии (от хората ), затваря пътя към изкуплението при „други религии” [83], и особено тяхното изопачаване води към вечна смърт след Божия Съд (фиг. I на стр. 233).

По отношение на изопачаването Лутц фон Падберг е написал в [84]: „Според Библията е лъжеучение да се смята, че другите „световни религии” са ангихристиянски...”

Тук би могло да се направи следния коментар: Независимо дали Всевишният се назовава в различни религиозни Писания Бог, Йехова или Аллах, Той е един и същ, или „източникът“ на Словото в истинните религии „е един“ [2].

Ръководители и служители на някои религии се дистанцират от хора, които изопачават и извращават религиозните представи и оправдават с тях свои действия на насилие и дори тероризъм. Насилието се осъжда от Бог, Христос и истинните религии.

Ето още интересни мисли и определения на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno по отношение на преждевременната смърт и вечния живот:

Според него хората умираш преждевременно под влияние пи отрицателното в животи: страхът, подозрението, съмнението. Към тях би могло да се прибави завистта, омразата, злобата.

Безлюбието и безверието съкращават живота на човека.

Смърт е преминаване от едно състояние в друго. Ако двете състояния се хармонизират, човек не умира, а продължава да живее - придобива вечен живот.