I - 2.5.2. ТЕОСОФСКИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno за света, животи и хората на Земята. За инволюцията и еволюцията на човека.

[Ани]

I - 2.5.2. ТЕОСОФСКИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno за света, животи и хората на Земята. За инволюцията и еволюцията на човека.

Ето теософското становище на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno за еволюцията [39]:

„Казвате, че знанието се придобива по еволюционен път. Не, това е общо казано, това не е наука. Еволюцията нищо не е създала, еволюцията е един процес.

Някои могат да кажат, че еволюцията е създала ред картини - еволюцията не е създала никакви картини. Това са гениалните хора, които са създали картините.

Еволюцията само хроникира онова, което е създадено (от хората). Еволюцията е разумното, което е работило в света. Ние наричаме „еволюция” разгръщането на онзи „Божествен План, на онзи велик план (за духовно развитие на човечеството”), който съществува в света. „

В целите на Бога е всичко да расте и да се развива.”

Учителят Петър Дънов - Beinsa Dounо е говорил в своите беседи за „закон на развитието”, който е „вечен” и „не търпи застой”. В тях той разглежда духовните понятия „инволюция (на човешкия дух) и еволюция (на човешката душа)” [39] - двата велики процеса в живата Природа, като два клона - ляв низходящ и десен възходящ на „чашата” на параболата (равнинната фигура с вертикална ос на симетрия), показваща „истинското развитие” на човека от създаването му до сега. „Това са два обновяващи процеса, подобни на процесите на кръвообращението, които стават във всеки организъм, т.е. движението на човешката кръв от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен. В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане на условията на живота” - разумното движение на материята.

Според него материята не е илюзия. Материята е реалност, която служи като основа за проява на живота.

Движението пък е основа за проява на разумността (духовният елемент). Обаче това не значи, че движението зависи от материята, нито пък че разумността зависи от движението. Те едно от друго не произлизат, но служат като основа за проява едно на друго.

... Животът внася в материята подвижност (в космически ритъм) и разумност. И този Учител отбелязва, че и „човек е съставен главно от три елемента:

1) от неподвижно, инертно нещо, което е материята;

2) от подвижно, което е животът;

3) от разумно, съзнателно начало.

Тези три елемента представят идеята за живота.”

Левият низходящ клон на параболата на човешкото развитие описва процеса ИНВОЛЮЦИЯ - деградация на съзнанието. Вследствие на грехопадението на създадения по съвършен начин в завършен вид човек, последният поема „пътя на лъжата”, „излизане” и „отдалечаване от Бога” „за да научи нещо” принудително [49]. Този ляв клон на параболата изобразява бързият процес пи изгубване ни човешките добродетели, заложени от Бога.

Десният възходящ клон на параболата на човешкото развитие изобразява процеса ЕВОЛЮЦИЯ - градация на съзнанието (мислите, чувствата и желанията) на човека, трудният път към съвършенство - обратния „път към Бога” за „ди покаже, че нещо е научил [49]. Този десен клон на параболата описва бавният процес пи осъзнаване на необходимостта от възстановяване пи добродетелите на човека, които той е притежавал, когато той е бил създаден от Бога съвършен „по негов образ и подобие”, извисяването на Разума.

Но тази еволюция е ДУХОВНА ЕВОЛЮЦИЯ - „вътрешна” промяна, която се извършва в името на някаква цел в живота на човека - неговото съвършенство. Тази цел определя и придава смисъл на съществуването на човека, смисъл на живота на човека. Защото .животът на човека има смисъл, когато се стреми към висши цели, подчинени на духовна еволюция, която по своята същност е „...тъй наречената еволюция - РАЗВИТИЕ, проявяване, въздигане, усъвършенстване, разширяване на човешката душа.“

Според Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno [39]: „Това, което е създадено (материалното), е отвън, а зова, което е еволюирало (духовното - човешката душа) е отвътре. Хората още не еволюират (същинската им еволюция още не е започнала дори 2000 г. след Христа и е много бавна); а казват, че хората са създадени но еволюция. Човек едва е почнал да се развива. По разбиране човек е едно малко дете и за в бъдеще неговият ум, неговото сърце, неговата воля, неговата душа и неговият дух ще се изменят. Защото съществените неща у човека, това са неговата душа и неговият дух.”

Това, което свързва човека с Бог а, това е душата - „галерия, в която са турени най-хубавите книги, склад на скъпоценности, на най-сладките работи, на най-хубавите плодове”. Щом отричаш душата си, ти отричаш връзката си с Бога. Щом признаваш душата си, ти по принцип вече приемаш, че имаш връзка, и тази връзка трябва да я развиваш и подобряваш; ... вашият ум, вашето сърце и вашата воля се нуждаят от усъвършенстване

Божественото в тебе отива нагоре (към Небето). Ако твоята душа може да отиде нагоре, ти си живял добре.

Ако твоята душа иде е тях („тия частици от земята, от които е направено нашето тяло”) заедно надолу (към Земята), тогава работата е малко мъчителна. Тогава започва нова еволюция - туй, което наричат прераждане или нов етан в еволюцията на човешката душа.

Великата (духовна) еволюция на живота, с ония потайни сили в нея, неизвестни за ума, сърцето, душата и духа на човека, коренно се различава от онези субстанциални, есенциални сили, които работят в ниските области на материята.

Ви могло да се каже, че ДУХОВНАТА ЕВОЛЮЦИЯ Е ПЪРВИЧНА.

Тя предхожда ЕВОЛЮЦИЯТА НА МАТЕРИЯТА, която Е ВТОРИЧНА.

ДУХЪТ УПРАВЛЯВА МАТЕРИЯТА, но не и обратното.

Духовната еволюция е като процес на развитие на съзнанието на човека:

„И в развитието на човечеството виждаме как по-ниските степени на съзнанието се сменят постепенно с по-високите степени - как почваме от подсъзнанието, и през съзнанието и самосъзнанието вървим към свръхсъзнанието. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение е един свръхсъзнателен живот. Свръхсъзнагелният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме.

Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция.

Подсъзнанието е закон на инволюцията (инволюционен процес) - левия клон на параболата, а свръхсъзнанието е процес еволюционен (по закон на еволюцията) - десният клон на параболата.

Съзнанието и самосъзнанието са равнината (дъното на „чашата”, най-долната част на параболата), която се образува между слизането и качването и която свързва двата процеса: инволюция и еволюция.

Много учени не подозират за инволюцията.”

Духовната еволюция е вътрешна и първични и тя предхожда външната промяна на тялото на човек. Еволюцията на материята на човешкото тяло е отражение на духовната еволюция на човека. Учителят Петър Дънов - Beinsa Dounо е дал пример със студенти, които са учили при реномирани професори в чужбина. Обучението при тях се отразява позитивно и върху външния им вид.

Според степените на съзнанието ще се измени и цялата външна форма на тялото. Ако не разбирате този закон, във вас еволюция не може да има. Под думата „еволюция” разбирам онези форми, които трябва да се заменят една е друга.

Ако сте в подсъзнанието, ще имате дървени глави (на растителното царство).

Ако сте в съзнанието, ще имате животински глави (на животинското царство).

Ако сте в самосъзнанието, ще имате човешки глави (на човешкото царство).

Ако сте в свръхсъзнанието, ще имате светийски глави (на светии) или глави, каквито ангелите имат (в ангелското царство).

Хиляди години са изминали, докато Великият Дух на живота възпита човека и пробуди неговото съзнание; докато пробуди разумния живот у него и предизвика в душата му любов към духовния свят, която да го отпрати по пътя на оня велик и всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.

Всичко това човек е придобил с постоянни усилия и жертви, за ДА СЕ НАУЧИ ДА ЦЕНИ ДОБРОТО, което не му се е давало случайно, без труд и без жертви, за да не го прахосва както си ще.