I - 2.5.2.1. За понятията „Жива Природа”, „Вселена”, „Космос”.

[Ани]

I - 2.5.2.1. За понятията „Жива Природа”, „Вселена”, „Космос”.

„В Природата има едно подобие между нещата”

Слънцето е бащата, Земята е майка.

Въздухът е брат, сестра е водата.

Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno [50], с. 112 и [64а]

Слънцето, Земята, въздухът и водата, това е семейство Природа.

Под „Жива Природа” Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno разбира нещо по-различно от това, което обикновените хора и съвременните естественици подразбират - видимата материя в трите агрегатни състояния, която непрекъснато се изменя и движи като растенията и живите същества, водата и въздуха. И ето как той пояснява:

За нас Природата е нещо велико, не само но своето устройство, но и по онази интелигентност, по онази върховна разумност, която тя проявява.

„ЖИВАТА ПРИРОДА” в своята целокупност е „проява на разумни сили, на разумни същества” от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение.

Всички те имат една висша цел, която наричаме Бог, сиреч безграничното, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива.

„ЖИВАТА ПРИРОДА” с „сбор от мислещи същества”, които представят „атомите” на великия, големия свят. Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури.

Така че, когато говорим за „ВСЕЛЕНА”, ние подразбираме „сбор от разумни същества”, отношенията между които са абсолютно хармонични. Тези, именно, същества са, които придават ценност на целия Космос.

Ето защо, за погледа на ония, които имат космично съзнание, целият „КОСМОС” с неговата Природа е „едно живо разумно същество”, в което всичко се обединява. Следователно „Космос” е обединяващо понятие - Вселената като цяло.

И този „Космос” може да бъде и „безграничен”, и „граничен” и голям, и малък: едно велико свойство на Вечното (без начало и без край) е да приема каквито ще форми.

През духовния взор на великите Посветени от всички времена и епохи цялата „Вселена”, целият така наречен в древността „макрокосмос” се явява във формата на човек - великият „Небесен Човек”.

Съзерцавайки образа на този „Космичeн човек” („големия човек” - „макрокосмоса”) , те са открили съответствията (подобието), които съществуват между него и „малкия човек” - „микрокосмоса”.

Затова ви казвам, че човек, у когото всяка клетка от тялото е будна и съзнателна, може да общува с цялата „Жива” („Разумна”) Природа. Но това е много трудно постижимо, изисква много продължително време на развитие на човека, освен ако е Дар Божи или срокът се съкращава извънредно много, ако човек получи Божието благословение за такова качество на тялото.

Вие виждате звездите като далечни блестящи точки на небето. Ала всяка звезда от Млечния Път, или от коя да е галактическа система, си има своите приемници в човешкия мозък. Такива приемници - мозъчни центрове, както и духовни центрове Петър Дънов е развивал 25 години за да стане Всемиров, още Вселенски или Космически Учител Beinsa Douno - духовно име с произношение, характерно за френския език, което той приема след Божията благословия да стане такъв. Човек може да приеме моментално трептенията, които идват от различните звезди. В този смисъл аз казвам, че човек може да разговаря с целия Космос.

Ако за хората на Земята звездите са само светли точки, за един ангел те са цели светове, които са населени с милиони същества. Тези същества имат култура много по-висока от човешката - тази на „малкия човек”.

И така, ние наричаме разумна, „Жива Природа” онова, което е проявено.

А онова, което още не е проявено, ние наричаме „идейна душа на битието”. Идейното, вечното, свещеното, непроявеното - това е БОГ, това е „великото Начало на живота”. То е свързано с проявеното. Затова някои наричат Природата тяло на Бога. Това, обаче, е само един Негов образ. Ала мнозина до там се увличат от този образ, та поддържат, че Природата и Бог са едно и също нещо. Но ако Природата и Бог са едно и също нещо, тогава Бог щe бъде едно ограничено същество.

Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а БОГ е непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава.

Обикновените хора, които виждат само едно малко сечение от света, мислят, че Природата е нещо механично, неразумно, в което царуват случайности. Очевидно те проектират себе си в Природата.

В нея (ПРИРОДАТА) всичко се гради и устройва по законите на Божествена неизменна математика. Ето защо, всички нейни действия са строго точно и разумно определени.

Разумността в Живата Природа ясно се вижда навсякъде. Който и организъм да разгледаме, проучим ли дълбоко и проникновено неговото устройство, неговите функции, с всичката им закономерност и целесъобразност, ние ще се убедим във великата разумност на Природата, която всичко управлява.

Разбира се, изисква се високо интелигентен и прозорлив ум, развити способности и дарба за тънко и проникновено наблюдение, за да се схванат тънкостите на разумното, с което се проявява Природата.

Живата Природа си има свой език, и ако човек иска да я разбира добре, трябва де се стреми да научи нейния език.

Природата всякога си служи с образи. Гя винаги говори с картини и символи. Нейният език не е като езика на съвременните хора - сухи понятия, голи логически форми на аналитичния интелект. Езикът й е жив, картинен, символичен, език на великото и красиво разнообразие.

Изобщо Живата Природа не търпи еднообразието и повторението. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. Типичен пример в това отношение са различаващите се всеки ден изгреви и залези на Слънцето.

И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло. Когато творят но законите на разнообразието и хармонията, както Природата, те вършат добро.

Живата Природа обича разнообразието и изобилието, но не търпи излишъците. Не се ли използват нейните енергии разумно, спъват ли се в техния неспирен ход и превръщания, ограничат ли се в затворения кръг на еднообразието, тя веднага противодейства.

Природата не обича застой. В нея има вечно движение, вечно творчество, което се направлява от разумни закони. В тия закони забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на битието, в начините на неговата проява - съответствие с източните религии, които говорят за цикличност.

На този космичен ритъм почиват ония два велики процеса в Живата Природа:

- инволюция, при която имаме едно движение (падение) от центъра към периферията (от значимото към нищожно то), и

- еволюция, която представя движение (възход) от периферията към центъра (от невежеството към знанието, от нищожното към значимото).

В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви мировият живот.

Има две велики течения:

- едното от безграничното (безкрайно голямото), което постепенно се смалява и слиза към безкрайно малкото, към клетката;

- другото, което постоянно расте, от безкрайно малкото; от клетката, към великото, безграничното (безкрайно голямото).

И когато тези две космични течения (постоянният стремеж към растежа на ограниченото познание и постепенното разкриване на неограниченото знание) се срещнат у човека, зараждат се великите способности и добродетели на човешката душа. Живата Природа е вложила всичко у човека и всеки миг му съдейства за разработване на ония зародиши, които са всадени в неговата душа. Като грижлива майка, тя постоянно държи будно съзнанието му, като му обръща внимание по разни пътища и начини на всичко, което става около него (включително и с природни бедствия) - дали върви или не върви по правия път.

И съвременните хора са на погрешен път като мислят, че могат да завладеят Природата. Живата Природа, обаче, ме оставя да я завладеят. Едничкото, което тя позволява, то е да се впрегнат нейните сили на работа.

Например „външно” (в областта на физическия свят) да се впрегнат силите на водата и вятъра. Многократно по-полезно, обаче, ще бъде „вътрешното” (в областта на духовния свят) използване на силите на Живата Природа, помощта на Разумните същества в нея, невидимото - например енергията на торсионнните полета.

Ала само разумният човек, който се съобразява с нейните закони, може безнаказано да впрегне нейните сили на работа.

Това ще може да извършва човекът на зараждащата се сега шеста раса по класификацията на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno.

Всеки, който не се съобразява с нейните закони, бива разрушен. И опитът показва, че всички онези, които са си въобразявали, че владеят Природата, са били затрупвани под праха на своите рухнали фантазии. Хора, които са си мислели, че трябва да се борят с Природата, за да я покорят, винаги когато са достигали върха на своето предприятие (начинание), и са се готвили да вкусят от неговия плод, са бивали жестоко излъгвани в своите надежди. Природата ги е лишавала в последния миг от плода на техните усилия и ги е оставяла отново да работят и да се трудят за да изправят всичките си (по)грешки и заблуждения.

Човек не трябва да се бори с Природата, защото винаги ще претърпява поражение. И знаете ли какво е неговото поражение? — Смъртта. Причината за смъртта на човека е, че той се намира в постоянна борба с Живата, Разумна Природа, която всуе се мъчи да покори. Защото нека не се забравя, че Природата така лесно не прощава. Човек може десет пъти да се покае, и пак греховете му да останат непростени. Природата прощава на човека, само когато той се съобразява с нейните закони, и то не по един външен, механичен начин, а съзнателно (по вътрешен, духовен начин).

Изтънилият озонов слой, замърсеният въздух и алергични реакции ще провокират ново страдание - нова кожна болест в грандиозни мащаби - плът на грозни парцали се смъква от лица и тела на още неродени. Това пророчество звучи като алармена система за съхраняване на човечеството.

Хората, които днес пъплят по земята, могат да се нарекат „пропаднали ученици“ на Природата, затворници.

В този смисъл на думата те действително (дълбока погледнато) са „вън” от нея, защото се стремят да я владеят, борят се с нея, противят и се. За тези хора, Природата си има своите „изправителни домове”. И тя често влиза там със своята пръчица!

Ала за разумните човеци Живата Природа е прекрасно уреден свят - свят на хармония и красота.

И когато един ден ушите на хората се отворят, те ще чуят навред по света великата музика на Природата, чрез която тя разкрива своите велики идеи.

И ако вие водите съзнателен живот, ако душата ви е будна и е настроена любовно към всички живи същества, вие ще възприемете Божествената музика на Природата, която ще се разлее като жив трепет по цялото ви естество.

Чрез гази музика ще ви се предават мислите на всички разумни същества. Животът на всички разумни същества в Живата Природа ще ви се предава с бързина много по-голяма от тази на светлината (скоростта на мисълта), и вие ще се чувствате гражданин на нейното велико царство - царството на Живата Природа.