I - 2.5.2.3. Относно страданията но време на ииволюцията на човека след грехопадението му.

[Ани]

I - 2.5.2.3. Относно страданията но време на ииволюцията на човека след грехопадението му.

Всичко е за добро.

Никой няма да избегне страданията.

Страданията са най-голямото благо за човека.

Страданията ще оправят хората. От думите не разбират.

Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno

И мъдри и стари хора са задавали въпроси от вида: „Защо страдаме? Защо светът е толкова несправедлив? Каква е целта на болката и нещастието?“

Много родители, които са видели дете да умира от малария или друга болест, питат: „Защо е това страдание? Има ли смисъл то?

Подобни въпроси измъчват много млади мъже и жени, които са свидетели на бедност, болести и несправедливости.

Като не са могли да си отговорят на тези въпроси през вековете, много хора са търсели отговорите чрез религията, обръщайки се към БИБЛИЯТА. Подобни въпроси са разгледани в раздел I - 2.5.1.1.7.

Ето и ТЕОСОФСКИТЕ ОБЯСНЕНИЯ на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno за ролята на страданието.

Мислите на Учителя, представени в мотото по-горе към настоящия раздел I - 2.5.2.3. определят допуснатите от Бога страдания като най-ефективния метод за превъзпитахте на хората. Ето защо не могат да се избегнат - отърваване няма! И в този ред на мисли цитираният Учител е казал:

Според мене всяко нещастие, всяка болест, всяко изпитание е добро или е дадено за добро. Няма страдания, няма болести в света. Това са задачи за разрешаване, които ще научат хората да мислят.

Като страда, човек постепенно изправя мисълта си. Щом мисълта се изправи, и съзнанието се пробужда. При страданието идва едно ново съзнание у човека. Това е значението на страданието. Дойдат ли страданията, превърнете ги в добродетели. КОЙТО Е СТРАДАЛ МНОГО, ТОЙ Е МЕК И ДОБРОДЕТЕЛЕН. Без страдания не можеш да добиеш нито мекота, нито благородство.

Всичко онова, което ви се случва, то е една необходимост заради вашето развитие.

Подаръците, които Живата Природа дава на човека - това са разумните страдания. В тях се крият опасностите (обстоятелствата), при които човек се развива. Плод на тези страдания са подтиците, които го карат да расте.

Страданията са път, по който човек върви, за да развие Божественото в себе си. В страданието и изпитанието трябва да се смириш, да видиш Бога. Само тогава можеш да видиш Неговото величие. Ти ще съзнаеш, че си пътник на Земята, дошъл да се учи.

С всяко страдание Бог иска да обърне вниманието ви към нещо важно за вас, т.е. Той иска да ви упъти в правата посока на живота. Например някой човек иска да стане богат, но това желание ще го спре в еволюцията му, затова от Невидимия свят го поставят при условия да изгуби и това, което дотогава е имал (предпазно, за добро). Щом желанието му да забогатее не се задоволява, тогава той го отправя в друга посока, започва да се занимава е музика, изкуство или с наука. С това той се приближава вече към един по-висш свят [8]. Това обяснява защо обикновено човешките гении не са материално богати (виж и стр. 456).

Страданието е път към Любовта.

Докато е вън от Любовта, човек живее във временното, в преходното.

Дойде ли до най-голямото страдание, човек се приближава до Любовта, към която душата му се стреми.

„Защо са нужни голямата скръб и голямото страдание?” - Чрез тях душата влиза в областта на великото, незнайното, във Вечния живот - в живота на Любовта.

Никой не може да познае Любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота. Те са границата за минаване от обикновения живот към Божествения, от обикновената Любов към Божията. Който иска да влезе в света на Любовта, трябва да мине през тая граница (по пътя към Божията Любов). Който издържи на най-големите противоречия и страдания, той ще познае Любовта и ще вкуси от нея. Мине ли границата на Любовта, душата започва да живее в дълбок вътрешен мир, във Вечния живот (в непреходното).

Колкото повече е издигнат човек, толкова по-големи са страданията, изпитанията и противоречията, през кои то минава.

Благодарете, че имате мъчнотии, за да опознаете характера си и силата на своите убеждения.

Човек трябва да е готов да пожертва всичко за Любовта, Мъдростта и Истината.

Според Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno страданията са незавършен процес, следователно, те са вечни.

Те са неизбежни, защото хората са несъвършени след грехопадението, а страданията и трудностите са най-добрия метод на Бога за превъзпитание на хората. Те пречистват, обновяват. Страданията са една реакция, за да ни турят в правия път. Не от хората да се боим, но от Бога.

НИКОЙ НЯМА ДА ИЗБЕГНЕ СТРАДАНИЯТА. Когато Христос дойде на земята, Той пострада за греховете на хората, да ги спаси. Значи праведният трябва да страда, за да спаси грешния. Това звучи в човешките представи като парадокс, но тази е ЕДНА ОТ ВЕЛИКИТЕ ТАЙНИ (ИСТИНИ) В ЖИВОТА. Какво ще каже вашият вътрешен професор на тези думи? Той ще каже: трудна е тази работа!

Страданието — мълчалив тласък за домогване до известни истини. Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno казва: „Като дойде безпокойствието, аз намирам причината, и като я намеря, отмахна я и изправя безпокойствието” [39].

ВСЕКИ ЩЕ СТРАДА ИНДИВИДУАЛНО, защото прегрешенията и несъвършенствата са специфични за всеки човек. Например кралят на гръцкия търговски флот Онасис изгуби сина си. Крачете на ниските цени на международната верига магазини „ALDI” от Германия сами се изолираха от света, макар и в замък.

Ето защо великият руски писател Лев Николаевич Толстой е казал: ВСЕКИ Е НЕЩАСТЕН ПО СВОЕМУ, А ВСИЧКИ ЩАСТЛИВИ СИ ПРИЛИЧАТ. Това е така, защото според Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno ЩАСТИЕТО Е „ВЪТРЕШНО” ЧУВСТВО, УСЕЩАНЕ И СЪСТОЯНИЕ - ЕДНАКВО ПРЕЖИВЯВАНЕ ЗА ВСИЧКИ ХОРА.

Трудностите са предначертани. Те са като коса, подрязваща тревата. Сгъстява я и я поддържа жизнена, буйна.

ЧОВЕК НЯМА КАК ДА КОРИГИРА СЪДБАТА. НО Е В СЪСТОЯНИЕ ДА Я ОБЛЕКЧИ, ако е дорасъл (духовно) за това, ИЛИ ДА Я УСЛОЖНИ, ако е груб и алчно ненаситен.

ТРУДНОСТИТЕ И ИЗПИТАНИЯТА СА НАЙ-ДОБРИЯ УЧИТЕЛ.

Колкото и да са нежелателни, изпитанията са необходими за духовно развитие, за духовна еволюция (на човека).

И най-големите мъки са за добро. Няма по-голям приятел от врага за опитността, която се придобива от него.

Животът не е подарък, а заем. Не награда, а проверка за устояване и шлифоване на душата.

Съвременните хора, особено религиозните, говорят за онзи свят, за ангелите, но не знаят, че никой не може да влезе там без любов, без знание и без свобода. Ще кажете, че имате и любов, и знание, и свобода. Това са още човешки неща. С човешки неща в онзи свят никого не приемат. Там нищо нечисто не се допуска. Ще кажете, че Христос ви е изкупил с кръвта си. Кръвта на Христос не е нищо друго, освен Словото, изявено чрез любовта, мъдростта и истината в своята пълнота. В тях няма страдания и мъчнотии, няма никакви загуби и лишения. ЧОВЕК СТРАДА, КОГАТО СЕ ОТДАЛЕЧИ ОТ ЛЮБОВТА. Тогава той губи и здравето, и чувствата, и мислите, и богатството си. Човек страда, защото не изпълнява закона на любовта. Първата „човешка двойка” (Адам и Ева) не изпълниха този закон, поради което и до днес още хората страдат. Те се изпитаха чрез забранения плод, да видят, колко ценят свободата и как разбират любовта.

И сегашните хора още ценят външното богатство повече от вътрешното. В същност, човек се повдига чрез своя ум, чрез своето сърце, чрез своята душа и чрез своя дух, а не чрез забранените мисли, чувства и желания. В послушанието и изпълнението на Божиите заповеди се крие силата на човека.

Ето защо една от сентенциите (наричани „духовни формули“ „) в молитвените програми (наричани „наряди” - ред за духовно подвизаване през седмицата), които е дал Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno е: „В изпълнение на волята на Бога е силата на човешката душа”.

Значи, първият грях се дължи на непослушанието на първите човеци. Ева сгреши със сърцето си, а Адам - с ума си, и по този начин те внесоха чужд елемент в живота. Този елемент ще се изхвърли вън чрез СТРАДАНИЕТО - НАЙ-СЪВЪРШЕНИЯТ МЕТОД ЗА ПРЕВЪЗПИТАНИЕ НА ХОРАТА, ЗА ИЗПРАВЯНЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО.

И тъй като страданията са неприятно нещо, много хора си задават логичния въпрос: НЕ МОЖЕ ЛИ БЕЗ СТРАДАНИЯ? - Не.

Човек трябва да страда. Без страдания той не е човек. Страданията са НЕОБХОДИМИ за човека като условия ЗА ПРОБУЖДАНЕ НА НЕГОВОТО СЪЗНАНИЕ. Гази е красивата страна на страданията.

Радвайте се, че е дошло време за изправяне на човечеството, за възприемане светлината и топлината на любовта.

Ти, който се стремиш към Светлината, чуй думите на Мъдростта:

Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на живата Природа, казвам ти, няма друг път освен страданието.

Време е вече за ликвидиране със стария ред и порядък на живота. Новият ред означава създаване на нов свят, дето Любовта ще царува. В стария порядък тя присъства само за утеха на страдащите. Тя им казва: Бъдете герои, да понесете страданията, които ви се дават. Тя казва на слабия и на болния: Стани от леглото си, вземи оръжието си и върви напред! Болният не се нуждае от утеха и залъгване, но от сила и импулс.

Най-голямата война, в която Христос вземаше участие и пострада, беше обвинението срещу него, че се наричал Син Божи. Христос пострада и хората страдат. Следователно, страданията са НЕИЗБЕЖНИ, каквито и да са причините за тях.

Другият логичен въпрос, който си задават много хора е: ДО КОГА ЩЕ СТРАДАТ ХОРАТА? - Докато не разберат, че страданията са метод за възпитание [2].

Мнозина искат да знаят ПРИЧИНИТЕ ЗА СТРАДАНИЯТА. Според Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno те са много. Например болестните състояния създават вътрешна дисхармония в организма, която е резултат на онова грешно състояние, което човек сам си е създал.

Защо и за какво страда човек? - от безлюбие.

Едно нещо не достига на хората: Любов. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления. Щом любовта напусне човека, той вече е изложен на страдания.

Който няма любов, той не може да понесе и най-малкото страдание.

Ако страда за греховете си, той заслужава тия страдания.

Обаче, ако върши волята Божия и пак с града, коя е причината за тези страдания?

Как трябва да се гледа на този род страдания? - по съвсем различен начин.

Значи две неща трябва да има човек предвид в живота си: за Истината ли сграда, или за своите лични грехове?

Няма по-велико страдание от това, да страда човек за Истината!

Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае, как да се върне. Веднъж отдалечен от Бога, той се намира в положението на човек, който не стъпва здраво на земята: той върви, но постоянно се спъва и пада - страда за свои лични грехове. Такова е положението на всеки, който не обича Бога. Когато Любовта дойде между хората, всичко ще се разреши.

Учителят Петър Дънов — Beinsa Dounо уточнява пред учениците си: И така, искам да остане у вас мисълта, че страданията, които имате в живота си, се дължат на безлюбието. Това не значи, че нямате любов, но изобщо, към желанията си вие имате по-голяма любов, отколкото към Бога.

За изясняване на мисълта си той взема за пример момата и момъка.

Някоя мома иска да служи на Бога, но щом срещне един красив момък, тя веднага тръгва подир него и напуска Бога. И момъкът нрави същото, когато срещне мома, която му харесва.

Но ВСЯКО НЕЩО ИМА външна и вътрешна страна, т.е. форма и съдържание, които като са в хармония придобиват смисъл.

Красивите мома и момък са празни кесии - отвън хубави, но погледнеш ли вътре - нито една златна монета. И Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno пита: Защо са празни кесии в живота ви?

Животът се нуждае от съдържанието на кесиите (вътрешната страна), а не от техните външни форми (външната страна). Златните монети в кесиите отговарят на вътрешното (духовното) богатство в човека. И казва: ако желанията на хората имат съдържание, те са на мястото си. В такъв случай животът има смисъл само тогава, когато Божественото, което Бог е вложил в нас, представлява негово съдържание (вътрешната му страна).

Когато формата (външната страна) и съдържанието (вътрешната страна) на ЖИВОТА си в хармония, той ИМА СМИСЪЛ.

Първият човек още, поставен в пътя на Любовта, показа, че не обича Бога. При първата стъпка в този път, той се подхлъзна, от което видя своята слабост. Той нямаше любов към Бога, понеже яде от забраненото дърво „за познаване на доброто и злото” — единственото ограничение, което Бог е въвел за първата „човешка“”двойка.

Страданията на съвременните хора показват, че и те не обичат Бога. Каквото направиха Адам и Ева в миналото, това правят съвременните хора всеки ден. И тогава хората си създават една крива философия и казват: наистина, днес и ние ядем от забранения плод, но утре ще изправим живота си. Не, такава философия не съществува. Философии на утрешния ден не е известна. Истинската философия е философията на сегашния момент. Момента, в който сгрешим, денят се свършва и настава нощ. И тук се явява трагедията на живота, че хората искат да оправят работите си в нощта. Ти пътуваш през някоя тъмна, черна нощ; нито звезда, нито луна на небето; сбъркаш пътя, заблудиш се някъде и казваш: нищо все ще намеря пътя. Какъв път ще намериш сега? Не виждаш ли, че от никъде светъл лъч не прониква? Ти си в пълен мрак, повече можеш да се заблудиш, но не и да се оправиш.

Повечето съвременни хора се лъжат едни-други на общо основание.

Но КОЙТО НЕ ГОВОРИ ИСТИНАТА, ТОЙ ИЗГУБВА СВОЯ ВЪТРЕШЕН МИР. Освен това, много хора не признават, че нямат любов и казват: ние имаме любов, но външните условия, хората около нас ни създават препятствия и трудности (друга крива философия). Не, ВЪНШНИТЕ УСЛОВИЯ НЕ СЪЗДАВАТ ТРУДНОСТИТЕ В ЖИВОТА, НО ВЪТРЕШНИТЕ УСЛОВИЯ В САМИЯ ЧОВЕК СА ПРИЧИНА ЗА ВСИЧКИ СТРАДАНИЯ, МЪЧНОТИИ И ПРОТИВОРЕЧИЯ.

Според Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno чуждата каса, пълна със златни пари или чужда, богато сложена трапеза с ядене, на които човек може да се натъкне, представляват „дървото за познаване на доброто и злото”. Който е бъркал в чужди каси, той повече е заплитал работите си, отколкото да ги е оправил. Който е хапнал от чуждото ядене, работите му остават пак неоправени.

Съвременният свят, както е създаден, представлява богата трапеза с ядене, на която има много места за изкушения. Всеки бърза, иска да седне, де се нахрани от тази трапеза, но в бързината си, в лакомията си ще попадне, именно на едно от тези места за изкушение и от този момент ще изгуби здравето си.

И Учителят Петър Дънов - Beinsa Dounо дава много нагледен пример с войника във време на война, който, вървейки по пътя от една войскова част към друга, вижда, че нещо свети. Той си мисли, че някой е изгубил или ножче хубаво, или кесия и бързо се навежда да го вземе. Обаче, то се оказва бомба. Едва се докосва до нея и тя експлодира в ръцете му. И Учителят казва: Каквото чуждо вземе човек, то е бомба, която непременно ще избухне в ръцете му. Не ви трябва нито ножчето, нито кесията на вашия ближен. ЧУЖДОТО НЕ ВИ Е ПОТРЕБНО. Който разбира закона на Истината, той ще се съгласи с това положение.

... Благодарете за страданията и противоречията, които имате в живота си, защото всяко страдание или противоречие крие в себе си едно велико благо.

Вярвайте в Бога - каквито и страдания да дойдат, да кажете: „Заради Господа аз ще нося всичките страдания.” Това аз наричам идеална Любов. Заради Господа да може да изтърпи всичко. Има неща, които ни са наложени и те трябва да се изживеят...и от всички мъчнотии, които се явяват в живота ви, трябва да вадите поука. РАЗБРАНОТО СТРАДАНИЕ Е БЛАГОСЛОВЕНИЕ, А НЕРАЗБРАНОТО - МЪЧЕНИЕ. Така е издържал и Христос и е спечелил възкресение и издигане. Има един път, който може да освободи човека от страданията. Това е пътят на Любовта. ВЛЕЗЕ ЛИ ЧОВЕК В ЛЮБОВТА НА СВРЪХСЪЗНАНИЕТО, ЩАСТИЕТО ЩЕ ГО ПОСЛЕДВА. Това е повия живот - по закопа на Любовта.