I - 2.5.2.4. Какви сме ние хората? - четири категории.

[Ани]

I - 2.5.2.4. Какви сме ние хората? - четири категории.

„Животът е хубав,

 

но хората са глупави (лоши)”

Френска поговорка

Ето как е категоризирал хората Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno:

Аз разделям хората на ЧЕТИРИ КАТЕГОРИИ: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Тия думи (категории) изразяват четири големи епохи в развитието на човека, четири вида живот, четири култури , четири общи, колективни течения в човешкото съзнание.

Какви са били възгледите на старозаветните хора, ще намерите това в Стария Завет.

Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите в Новия Завет.

Какви са възгледите на праведните, можете да узнаете това като проучите съвременната култура. Праведните - това са хората на един установен правов ред.

Но ако търсите пътя (възгледите) на ученика, не ще го намерите ни в Стария, ни в Новия Завет, ни в научните и етични системи на днешния свят.

Пътят на ученика - това е новото, което днес влиза в живота на човечеството.

За да ви дам една представа за положението на тия четири категории хора в света, ще си послужа със следното изяснение - как Невидимият свят изпраща тия четири категории хора на земята:

Първо положение, вие сте разумно същество, което Невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли това или не искате. Такова е положението на старозаветния. В старозаветния живот вие ще изкупувате греховете си и ще се мъчите.

Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползвате с една малка свобода да кажете, къде искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствате.

Третото положение: изпращат ви от Невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, като се ползвате от една сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния. В живота на праведния ще помагате на другите,...

Четвърто положение: ... а когато дойдете като ученик на земята, ще започнете да изучавате великата наука на Любовта. При Любовта човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към съвършените същества.

Всичките противоречия, които съществуват в света, произтичат от тия ЧЕТИРИ ВИДА ЖИВОТ, от тия четири колективни течения, които действат в света.

Отнесени към човешкия организъм, те показват следните съответствия:

- старозаветният живот тече в стомаха и червата,

- новозаветният живот тече в дробовете и симпатичната нервна система,

- животът на праведния тече в долните слоеве на мозъка, а

- животът на ученика тече в горните му слоеве. Последният заема най-хубавото място. Затова животът на ученика представя идеалното в човека.

Мнозина са се мъчили да примирят тези течения в живота, да отстранят противоречията, които възникват като естествена последица от тях.

Обаче резултатите от тези четири живота са непримирими.

Според Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno пълното овладяване на тези течения става постепенно. То се постига едва когато животът на ученика достигне своя завършек и постигне своите високи чели.

Животът на ученика включва ценностите на тия четири живота. Защото сами по себе си те са фази, през които човек но необходимост преминава. Старозаветните подготвят пътя на новозаветните, новозаветните подготвят пътя на праведните, праведните подготвят пътя на учениците, а учениците подготвят пътя за идването на Царството Божие на Земята. На тях предстои разрешаването на тая трудна задача. И когато човек минава от старозаветния в новозаветния живот, той пренася всичко ценно от първия във втория.

Това става при прераждането на човека от единия живот в другия.

Съгласно българската психотропни ясновидка Слави Севрюкова (1909-1991) този чинен душевен багаж определя 50% [ 15] от същността на индивида в следващия живот.

Когато минава от новозаветния живот към живота на праведните (третия), той пренася в последния ценностите на втория (предния, новозаветния живот).

Най-сетне, всички ценности от живота на праведния се пренасят в живота на ученика (четвъртия).

По този начин се създава онази вътрешна връзка между всички хора, онова вътрешно единение - отвъд и свръх всички противоречия, които са присъщи на тия четири вида живот.

Различни са изворите на тия четири живота и различни условията, при които те се развиват.

Ученикът, след като мине през всички школи на тия четири живота като през подготвителни училища, навлиза в съвсем нови условия и черпи живот и сила от един съвсем нов извор. За този извор загатва Христос, когато казва: „Когато дойде духът на Истината (Светият Дух), той ще ви научи на всичко”.

Влязъл в пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тия три категории хора живеят все още в сферата на личния живот - те не живеят още за Цялото.

Старозаветните търсят богатство и имот. От несгодите на живота те се озлобяват.

Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват.

Праведните търсят признание, почит и уважение за всичко, което вършат. Противоречията ги наскърбяват и болезнено накърняват тяхното достойнство, защото са се издигнали до най-високия връх наличния живот.

Праведните, добрите хора на Земята са малко. Ако погледнете с окото на ясновидеца, ще видите каква малка част от хората светят, т.е. изпускат светлина.

Единствено ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, пи почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулират в живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането. Той е влязъл в пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните. И затова ви казвам: само ученикът учи, а всички други се занимават. Всички форми в Природата са символи на един вечен живот. Те са книгата (на Природата), от която ученикът чете какво е писал Бог - съответствие с твърдението на представителя на СВЕТСКАТА НАУКА Ф. Бейкън- виж в раздел 1-2.1.4. /., на стр. 78.

Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират.

КОЯ Е ПРИЧИНАТА ЗА НЕДОРАЗУМЕНИЯТА МЕЖДУ ХОРАТА? - тяхното несъвършенство.

Недоразуменията се дължат на тяхната непредвидливост, на техния невъзпитан език, на тяхното неумение да виждат и чуват нещата правилно.

По-голямата част от хората на Земята са грешници. За да ги задоволи, Бог им е дал безброй блага - ядене, писне, къщи, ниви, богатства - само да не вършат престъпления.

Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с погрешките (грешките) на хората. За него те не съществуват. За него съществува само правилният живот — животът на Любовта. За ученика Бог не е старозаветният Йехова, който съди и наказва хората. За него БОГ е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и Радостта. Това са качества и на ученика. И ако ме питате, какъв е идеалът на ученика, ще ви кажа: Любов, светлина, мир и радост за душите! Това не е един идеал за вечността. Той може да се постигне още сега. Не ви говоря за Мъдростта и Истината - за тях ще дойде друга епоха. Те не са за днешните времена.

Според Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno сега на учениците им трябват шобов, светлина, мир, радост, всички тия неща свързани в едно.

Съвременните хора нямат в себе си ни мир, ни радост.

Затова, когато религиозните или учени хора говорят за някоя своя опитност, техните изводи и заключения са обикновени, преходни.

Това е така, защото Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, за които говори цитирания Учител, не се проявяват в живота на обикновените хора.

Когато един ученик изнася една своя опитност, тя трябва да бъде опитност на Любовта, в която има Светлина; тя трябва да бъде опитност на Светлината, в която има Мир; тя трябва да бъде опитност на Мира, която носи Радост за душата.

Те са достояние само на учениците. Учениците са едничките проводници на техните сили, еднички техни изразители в живота.

Разбира се, аз само загатвам за тия велики области, в които ученикът навлиза - Любовта, Светлината, Мира, Радостта. Те представляват една велика и обширна наука, за чието изучаване са нужни усилията на векове. Според Учителя Петър Дънов -Beinsa Douno велико нещо е човек да опита Любовта (един красив, необятен свят, като се почне от физическия, мине се през духовния и се стигне до Божествения), Светлината, Мира и Радостта. Това са области, които ученикът трябва да премине, да опита и проучи по своя път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя. Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действа в света, до разбиране на причините, които заставят великите Учители да идват да работят между хората.

Любовта, светлината, мирът и радостта са плодове на Божествения Дух. Първият плод, който той вкусва, е Любовта. Ученикът трябва непременно да вкуси от този плод, защото той носи вечния живот.

И който иска да намери вечния живот - живота, който произтича от Любовта, трябва отново да се върне към дървото на живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветни, новозаветни и праведни и да тръгне но пътя на ученика, но пътя към съвършенство.

Когато ученикът е готов, се появява учителят

Будистка поговорка

И ето как Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno тълкува думите на Христос: Знаете думите на Христа: „Иди продай всичко, раздай го на сиромасите и ела ме последвай”. И аз ви казвам сега: „Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте и живота на праведните и тогава идете при вашия Учител! Той ще ви посрещне”.

Според великия българин Петър Дънов „Учителят има четирима ученици в света, които обича: Любовта, Светлината, Мирът и Радостта. И ако тия четирима ученици ви препоръчат на вашия Учител, той ще ви приеме. Ще отвори вратите на школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици, и от този момент вие ще бъдете ученик на своя учител.”

Учителят ти отваря вратата, но трябва сам да влезеш

Китайска поговорка

Ала пазете се да отидете при своя учител, преди да сте раздали вашите богатства като старозаветни, като новозаветни и като праведни. Ако отидете при него е всичките труфила и накити на тия три живота (на старозаветни, новозаветни и праведни), ако отидете е всичкото си достойнство на праведник, великият Учител само ще се усмихне и ще ви затвори вратата на школата.

Ученикът трябва да има за живота само едно разбиране. Който иска да бъде ученик, трябва да има само едно схващане на нещата. Ученикът трябва да има Сърце чисто като кристал, Ум светъл като Слънцето, Душа обширна като Вселената, Дух мощен като Бога и едно с Бога!

Ученикът може да има само един учител в живота.

Помнете една велика истина:

В света има само един Учител, и всички учители са произлезли от него.

В света има само един Ученик, и всички ученици са произлезли от него.

Ученикът трябва да знае едно: може да го обича само оня, който го учи - неговият Учител. И ученикът може да обича само оногова, който го учи. Обича се само онова, което е безсмъртно, което не губи своята красота, своята интелигентност, своята благост, своята доброта. Безсмъртно е само духовното знание на човешката душа.

Питате, кои са първите стъпки по пътя на ученика?

Правило е - ученикът трябва да започне с Любовта. После ще мине към Светлината, след туй към Мира и най-после към Радостта в живота - най-високият връх в материалния свят, който Божественото слънце всякога огрява. Затова на този връх бури няма - там царува Любов, Светлина, Мир, Радост и спокойствие. Това са етапите в пътя на ученика. Като започне да прилага Любовта, дверите на неговия ум ще се отворят, и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин.

Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само когато човек извърви този път, пред него ще се открие великия път на Учителите. Това е пътят на Мъдростта, който е най- трудният.

Животът на ученика, след пробуждане на неговото съзнание, е живот на творчество, на работа - не живот на благодат. Благодатта се отнася само до пособията на ученика. От него, обаче, се изисква труд, усилия, работа. Докато почиват телата на съзнателните ученици но време на нощния сън, душите им отиват до Небесната школа на Великото Всемирно Бяло Братство, където продължават да придобиват знания.

Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Царството Божие. За най-малкия недостиг веднага ще го върнат назад.

Влизането в Царството Божие зависи от знанието и мъдростта на ученика, а не от неговата любов. В Царството Божие по благодат не се влиза.

Христос е определил в един стих, какво трябва да придобие ученикът, за да влезе в Царството Божие, за да придобие вечния живот: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго Истинаго Бога и пратеният от Тебе Исуса Христа”. ПОЗНАВАНЕТО НА БОГА И ХРИСТА Е УСЛОВИЕ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ.

Но за да достигне това, ученикът трябва да се научи да твори така, както Бог твори.

Как? - В първата глава на Битието е дадена една символична картина на оня процес на Божественото творчество, което започва у ученика след пробуждане на неговото съзнание.

Ала преди да настъпи то, ученикът ще влезе във великото безмълвие: там няма ни звук, ни светлина. И тогава, от глъбините на своята душа, ще призове той Невидимия, Незнайния Бог на вечността, Създателят на всичко. Ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: „Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко, и освен Тебе няма други Бог! Ти си само един!’’ И ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне една малка, микроскопична светлина, която ще му причини такава радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Бога, на своя Учител, който ще му каже: „Ти искаш да ме познаеш и опиташ. Приготви се тогава за работа. Настана първият ден на твоя живот. Твоята земя е неустроена и пуста, тъмнина е върху бездната. Отдели тъмнината от светлината и пристъпи да устроиш своя та земя. Изречи : „Да бъде виделина (духовна светлина)!“

И ако ученикът е от избраните ученици, той ще произнесе „Да бъде виделина !” -и в него ще настане виделина.

„Да бъде виделина”! - това е великия стремеж в душата на ученика да учи.

И тогава ще се заредят в битието на ученика великите дни на творението, и той ще започне да строи своята вселена под вещото ръководство на своя Учител.

По отношение на „външното и вътрешното естество на човека“ цитираният Учител е отбелязал: ... някой външно е богат и чист, а вътрешно е сиромах и нечист. ... не се самоизмамвайте от външната обстановка на нещата. Добре е човек да бъде богат, но това е само външната страна на Любовта. Той е научил само едната половина на Любовта. При това положение, докато сте на Земята, ще бъдете добре. Щом отидете в другия свят, ще бъдете зле. Мъчението на тези (такива) души в онзи свят се дължи на обстоятелството, че се лишават от благата, които са имали на Земята.

Казвате: „Да се примирят всички хора, да подобрят живота си.” Как ще се примирят? Как ще се примириш с онези, които живеят в омраза, насилие, убийства? Ние живеем в братство и равенство, в мир и Любов. Как ще се примирим тогава? В която държава влезете днес, навсякъде ще видите две различни разбирания - едни поддържат насилие, камшик, затвори, бесилки. Други поддържат Христовия закон на Любовта. Няма място, което да не е опръскано с човешка кръв или кръв на животно.

Земята е толкова нечиста и опетнена.

Между добрия и лошия човек не могат да съществуват никакви отношения.

Те се разговарят, но не могат да се обичат. Единият ще се мъчи, а другият ще благува - това е закон, който не може да се престъпва. Всеки ще живее според това, което е изработил.

Животът на всички хора, които сега страдат, един ден ще се подобри. Всеки човек, който е минал през страданията, ще се облекчи. Законът е такъв. Мога да ви приведа примери. И той посочва притчата на Христа за богатия човек и бедния Лазар [10], том II, стр. 257-259.