I - 2.5.2.6. „Бог - Земя - Космос” и „човек - Земя - Космос

[Ани]

I - 2.5.2.6. „Бог - Земя - Космос” и „човек - Земя - Космос

Бог като личност е представен на Земята чрез Сина си ИСУС ХРИСТОС. Последният е НАЙ-ДОБРАТА ИЗЯВА НА БОГ КАТО ЛИЧНОСТ, като Бог-човек.

Но Бог съществува в цялата Вселена и целия Космос чрез третата си форма. От казаното в раздел I - 2.1.1. за Триединния Бог (Отец, Син и Свети Дух) относно трите „форми на съществуване” на Бога и Библейското твърдение за сътворяването на човека по Техен „образ и подобие“, би могло да се търсят аналогии между Бог и Човека - принцип използван при Неговото творчество. Една такава аналогия е „три-единството” Човек-Земя-Космос (Вселена), в което „Бог”е заместен с „Човек”.

Този Бог, за Когото ви говоря, не е без форма. Той е най-красивият. Ако вие бихте видели Бога в Неговото тяло, само тогава бихте си Го представили. Ако Христос казва, че е Бог, то е затова, защото Бог се изявил в човешка форма. Значи човешката форма играе известна роля в света. И действително, целият космос е съставен по образа на човека. Всички съвременни учени хора, които са дълбоко осведомени върху тайните на битието, твърдят същото. Целият космос се представя във формата на един човек - Космическият човек. Следователно всяка една част от твоето малко тяло отговаря на съответната част от туй велико тяло. Известни звезди от Млечния път или от което и да е съзвездие, или пък известни системи могат да разговарят с теб, където и да се намираш ти. Те имат станции (радиоприемници) в твоя мозък. Ако разбираш езика им, всеки ден ще можеш да чуеш по една новина, станала на Слънцето, на Юпитер или на коя и да е друга звезда. Казвате: „Можем ли да говорим на звездите?” Можете. Разумният може да говори, но глупавият (който нямо необходимото развитие) как ще говори? За глупавия са затворени звънците на тия станции [10], том II, стр. 22.

Бог е създал Адам като личност от пръст на Земята, но е свързан и с други планети от Космоса (Вселената). Човекът е в пряка зависимост от Луната (Lime) в понеделник (Lundi), от Марс (Mars ) - във вторник (Mardi) , от Меркурий (Меrсиrе) -в сряда (Mercredi), от Юпитер (Jupiter) - в четвъртък (Jeudi), от Венера (Venus) - в петък (Vendredi), от Сатурн (Saturne) - в събота (Samedi). Наименованията на дните от седмицата на френски език съответстват на имената на посочените планети -може би прозира сходството поне за ударението в края на думите в санскритския и френски езици. Само за Слънцето (the Sun и die Sonne) съответствието е на английски и немски езици за неделния „ден на Слънцето“ („Sunday” и „Sonntag”) - може би прозира водещото влияние на англосаксонското общество, за което е отбелязал Учителят Петър Дънов - Beinsa Dounо. На човек престои да усвои и да съществува в Космоса и на другите планети и звезди. Същият Учител е говорил за Сириус [39] и [10] - виж стр. 290 от настоящата книга.