I - 2.5.2.7. Бог и другите Духовни Учители на хората.

[Ани]

I - 2.5.2.7. Бог и другите Духовни Учители на хората.

Един Учител има в света! Всичко произтича от един извор - Бог. Божественото учение (науката за/на Бога - теософията) се дава през вековете. То (тя) иде само от Бога.

Според Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno един е Учителят в света, който носи истинското знание. И това може да бъде само Бог. Той има много проявления в живота, но по същина е един. Намери ли човек един от моментите на Негови прояви, намери ли човек единия Учител-Бог, ще намери и себе си, „види ли” (познае ли) човек Бога, ще види (познае) и себе си - това е закон. А ДА ВИДИШ БОГА, ДА ВИДИШ И СЕБЕ СИ, ТОВА Е НАЙ-СВЕТЛИЯ МОМЕНТ В ЖИВОТА. ЗА ТОЗИ, ИМЕННО, МОМЕНТ ЖИВЕЕ ЧОВЕК.

И когато Христос казва на учениците си: „Един е вашия Отец”, той подразбира Великия, Единия Учител. Този Един, Велик Учител е и наш Баща, който се грижи за нас и взима отношение към нас не по какъв и да е закон, а по закона на Мъдростта.

Ето защо под Учител в универсален смисъл на думата, ние подразбираме Велика та Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота. Защото всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител. Затова Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя моята воля, а волята на Оногова, който ме е проводил”.

Всеки истински Учител, всеки Помазаник (Избраник) Божи е изпратен със специална мисия на Земята.

И тъй като човешките закони, които са в края на краищата отражения на законите в духовния свят, изискват от обикновените преподаватели известен ценз, за да могат да встъпят в длъжност, така е и в духовния свят. Може да бъде учител само оня, който е осенен и помазан (избран, определен за нещо велико) от Божия Дух. Който не е осенен от Божия Дух, няма прано да учителства. Защото ще престъпи Божествения закон.

Не мислете, че Учителите не са се учили и търпели еволюция - позитивно развитие. Те са минали школите на физическия, духовен и Божествен свят и са имали откровението на целия Космос.

Ето един прекрасен пример за развитата по-горе теза за първичната и водеща роля на духовната еволюция на човека - как тя води до еволюция на фината материя на неговото тяло. Когато през 1897 г. на 33 години Петър Константинов Дънов от България е „осеян и помазан от Божия Дух” в него са се развиват цели 25 години духовни и мозъчни центрове за да стане през 1922 г. Всемировия Духовен Учител Beinsa Douno, за да „има откровението на цезия Космос”. Именно поради последното Учителите познават Божественото учение, Божествената наука, познават вътрешните закони на Природата, познават устройството на света, познават устройството на човека, неговия път на развитие и великото му предназначение. Те познават ония строго определени отношения между неговия дух и душа, между неговия ум и сърце. И затова, само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие.

Но вие ще попитате: „Как можем да познаем един Учител?”

Познаването на Учителя е чисто духовен процес. Учителят идва като вътрешна разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика.

Мнозина възприемат известни мисли по внушение и мислят, че това е техния учител, който им говори отвътре. Има, обаче, грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението (мисли по внушение). Внушението е един акт на насилие. Говорът на Учителя е свободен акт.

И затова, когато Учителят говори отвътре, ученикът се вдъхновява.

Ала и когато Учителят говори отвън, чрез думите на някой език, неговият говор има определени качества. Учителят употребява всяка дума на мястото й.

И така:

Учител е само онзи, у когото няма никакво насилие. Той е силен, но не упражнява насилие.

Учител е само онзи, у когото няма никаква лъжа. Неговата възвишена разумност изключва всякаква лъжа.

Учител е само онзи, у когото няма никакво зло.

Щом у някой човек има насилие, лъжа и зло, той не е Учител, той е ученик.

Това е най-простото и най достъпното определение на Учител и ученик.

Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава живот, светлина и свобода. Защото Учител е само оня, който живее и работи по законите на Любовта, Мъдростта и Истината.

Който не спазва още напълно тия закони, той е ученик

Учителят, в истинския смисъл на думата, е съвършен човек. В него няма нито сянка от колебание, двоумение или неверие.