I - 2.5.2.7.1. За учителстването и поучаваната.

[Ани]

I - 2.5.2.7.1. За учителстването и поучаваната.

Учителстването подразбира един процес на висше самосъзнание. Трябва да се извърши един чисто духовен процес между Учителя и ученика. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между Учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба. И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, вземайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно, с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика - неговото вечно жилище.

Ето защо, да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно.

В този смисъл на думата се говори в Писанието за раждане на мъже от мъже. Мъжът трябва да ражда, сиреч да бъде добър Учител. И първото нещо, кое то трябва да направи Учителят, то е да разкрие на ученика духовния, невидим дотогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят.

Ясно е тогава, каква деликатна и отговорни работа е да бъдеш Духовен Учител. Затова Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители”.

Ако някой си позволи самоволно да учителствала (поучава) и осакати духовно някои души, ще отговаря пред великия Закон. Великият Закон е благ, но и справедлив. И Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno припомня случая с Мойсей за убийството на египтянина, абсолютна забранено за един ученик на Бялото Братство. Всички самозвани учители биват хвърлени в затвор, и след като излежат своето наказание, чак тогава ще поемат правия път на своето развитие. А знаете ли колко хиляди години са потребни за това?

Като ви напомням голямата отговорност, коя то има един посветен за една направена грешка, искам да ви наведа на мисълта, колко голяма отговорност поемат пък ония самозвани учители, които осакатяват човешките души.

Ще ме попитате сега, как се познават истинските учители от лъжеучителите, как се познават Учителите на Бялото Братство от тия на Черното?

Учителят на Черното Братство не познава Истината и поради това обръща внимание на външността. Той се облича в най-хубави дрехи, носи най-скъпи украшения и накити и си слага пръстени, обсипани с брилянти. Той казва на учениците си: „Само мен ще слушате, само в мен ще намерите истината”.

Учителя т на Бялото Братство се облича скромно, но винаги чисто и спретнато. Той не носи пръстени и украшения. На учениците си казва: „Не очаквайте много от мен!” За да не изпадне ученикът в заблуда, той иска да го накара сам да изпита чистотата на своя Учител, сам да намери неговите вътрешни богатства, да види не външния, а вътрешния му блясък. При това, Учителят на Бялото Братство не ограничава учениците си, а им дава пълна свобода (както Бог дава пълна свобода на хората).

Учителят на Бялото Братство, учителят на Истината носи със себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето.

Затова Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno определя, че „ученикът трябва да има сърце чисто каго кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога” и да бъде „едно с Бога”, т.е. да има единение е Бога.

Лъжеучителят носи със себе си робство за душата, тъмнина за ума и опорочаване за сърцето.

За да имате, обаче, пълна представа за Учителите, ще ви кажа, че има и друга една категория учители - Великите Учители на Всемирното Братство, които познават методите и на едните и на другите и регулират тяхната дейност.

Идването на един Учител на земята е разумен акт на цялата Жива Природа. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат на едно място. При това, на земята също трябва да се подготвят съответните условия за неговото идване. Само за да набележа бегло пътя, по който тия условия се създават, ще кажа:

Трябва да се родят двама гениални хора, за да се роди един светия в смисъла, който Живата Природа придава на тия думи.

А за да се яви един велик Учител, трябва да се родят десет светии. Ясно е тогава, защо Учителят, който е една колективна единица, отразява живота на целия космос, и защо неговият живот, от своя страна, има отражение в целия космос. Учителят черпи своите знания и принципи от великата книга на Живота, в която всяко камъче, всяко клонче и цветче, всяко растение и животно, всяко човешко същество, всяка жива форма с една реч, представят написани слова. За учителя няма безсловесно същество в Природата - всичко му говори на свой език.

Според Петър Дънов - Beinsa Douno понятието за Учител е строго определено в „Живата Природа”. Последната се споменава често в неговите беседи, както и термините „Вселена“ и „Космос“. Ето защо тези понятия бяха пояснени в раздел I -2.5.2.1.