I - 2.5.2.9. Дванадесет закопа за духовната еволюция на човека. 1. Закон на Любовта, включващи Мъдростта и Истината.

[Ани]

I - 2.5.2.9. Дванадесет закопа за духовната еволюция на човека.

Според Учителя Петър Дънов - Beinsa Dounо „първото изтичане” (произтичане) от Бога е Духът (Светият Дух) - първичното (първичната сила, която изтича от своето първично състояние/ И апостол Павел е казал: „Плодът на Духа е Любовта”, т.е. първото диференциране на Духа е Любовта. Следователно първият закон в света е законът на Любовта.

1. Закон на Любовта, включващи Мъдростта и Истината.

Под „Любов” цс разбираме физическите преживявания, настроения и чувства, но нещо по-високо, което надминава възможностите на физическия човек. Само онзи люби, който е надрасъл физическите условия, който е господар на себе си. Никой от съвременните езици не може да предаде съдържанието и смисъла на Божията Любов [10], том II.

Има два метода, два начина за живеене:

- Единият метод е ограничението - то е законът (светски), то е механическото;

- Другият метод е но закона на Любовта (духовен).

Божественото и животинското са свързани едно с друго в човека, и едни почват със стария човек, а други с новия човек.

Апостол Павел казва: „Кой ще ме избави от този закон на плътта?” (животинския закон).

И после казва: „Благодаря, че добих туй знание”. Как? - Чрез закона на Любовта. Защото само Любовта може да ви освободи. И когато Любовта влезе като една сила във вас, вие няма да напускате дома си, но ще бъдете толкова силни, че всичко ще се разтопи под нейните трептения; всички тия въжета, железни вериги, с които сте обвързани, под огъня на тази Любов ще се стопят - и вие ще бъдете свободни. И ако аз проповядвам за Любовта, то е, за да може тази Любов да разтопи вашите вериги. А аз виждам много вериги около вас.

Нима друга сила, която да може да свързва хората - не да ги съединява, а да ги сдружи, да ги примири, както Любовта. ... Който познава Бога на Любовта, той оживява и за него животът добива пълен смисъл - той става гражданин на великото Царство - и в материалния, и в духовния свят [10], том II, стр. 147.

И ето препоръката на цитирания по-горе Учител: „Да възлюбиш ближния си като себе си!” [1]. Не да го любиш, а да го възлюбиш се казва. Казваме на български език: „възлюбвам” и „любя”. Думата „възлюбвам” е по-силна от думата „любя”. Вие любите, но не се възлюбвате. Любете се и се възлюбвайте! Във влюбването има разлюбване (при човека), а във възлюбването няма разлюбване (както при Бога), в него (във възлюбването) има един процес на възрастване. Затова се казва: „Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего единороднаго за да не погине всеки/ни един, който вярва в него, но да има живот вечен” [1], златният стих.

И Доброто, като плод на Любовта, е включено в нея (Любовта). Тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни.

Вие ще кажете за Мъдростта - тя е метод на Божията Любов, следователно тя е включена в Любовта.

Истината - тя е семе, но и тя е включена в Любовта

А какво е Правдата? И тя е включена в Любовта.

Следователно ЛЮБОВТА Е ОБОБЩАВАЩА ДОБРОДЕТЕЛ и щом проявите Любовта, всички добродетели ще се проявят и тогава ще бъдете нагласени както една китара или цигулка, ще дойде великият артист да свири на нея.

Развийте закона на Любовта - носле ще дойде вярата и надеждата. Вярата и надеждата са едно последствие. А Вярата, Надеждата и Любовта са „три мощни сили”.

Щом Мъдростта е включена в Любовта, то и законът на Мъдростта е включен в закона на Любовта. САМО МЪДРИЯТ И РАЗУМНИЯТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЩАСТЛИВ В ЖИВОТА. Само глупавият и неразумният може да предизвиква нещастие в живота на хората.

Щом Истината е включена в Любовта, то и законът за Истината е включен в закона на Любовта. Всеки, който иска да бъде човек, той трябва да се запита следното: Истината ли търся, или лъжата търся? Затова би могло да се допълни, че това е закон за Истината и лъжата.

Онзи, който търси лъжата, той търси своето разрушение. Той ще деградира, никакъв успех не може да има. Та онези хора, които вървят по пътя на лъжата, това се нарича инволюция. Пътят на лъжата, пътят на инволюцията е път на слизане, отдалечаване от Бога... Инволюцията е излизане от Бога. Но ще каже някой: „Мъчно е”, после: „Е то човек свят живот не може да живее, но поне да не е голям грешник, умерено да е всичко, да лъже, то без лъжа не може, но който лъже, малко да лъже”. Но който малко лъже, и много ще лъже. Никак не трябва да се лъже! „Ама тогава каква ще бъде моята работа?” Аз не говоря за твоята стара работа. Когато казвам никога да не лъжеш, казвам: старата ти къща така е направена, че Господ ще е завлече, а новата къща като направиш, всичките камъни, които ще влязат в нея, трябва да бъдат здрави. За новото говорим, ние искаме да преобразим живота.

Пътят на еволюцията е път към Бога.

И така, съгласно закона на еволюцията човек се движи в две посоки, по два пътя.

- С грехопадението човек е излязъл от Бога и с тръгнал но пътя на инволюцията „за да научи нещо”.

- По пътя на еволюцията той ще се качи пак, да покаже, че „нещо е научил” [39].

Божието Слово не се отнася до хора грешни, безверници, убийци. Докато Любовта не влезе в човека, колкото и да му се говори, всички думи ще отидат напразно [10], том II, стр. 69.

Дойде ли Любовта, ние ще почувстваме, че сме в един велик свят, красив сам по себе си, свят на мир и изобилие. За да има мир, всички трябва да отворят хамбарите си, и то доброволно, а не с насилие, не с остен. С морален остен и волът оре, и проповедникът проповядва, и свещеникът служи, и войникът се бие на бойното поле, и жената готви в къщи - навсякъде има ред и порядък, но това не е живот. Не, морален устой трябва да има! Този остен е за полуразумните хора. Любовта, Мъдростта и Истината - това са за напълно разумните хора, които разбират тия закони, защото само те осмислят нашия живот и ние само така можем да възкръснем [Учителят Петър Дънов, „Заведоха Исуса”, Неделни беседи 1925 - 1926 г., София 2008, стр. 175].

Когато се говори за Любовта, трябва да се знае, че тя говори именно чрез „вътрешно чувство”. Някои наричат това чувство интуиция, други -душа, трети дух, четвърти - човешки ум, пети - космическо съзнание и т.н. Както и да го наричат, има нещо, което говори на човека. Това е „тихият глас на Бога”, Божият Дух. Човек расте именно в Божественото, което му говори [Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno, „Проявление”, Неделни беседи 1942 - 1943 г.,София 1998, стр. 277 ].

Същият Учител нарича това нещо, което говори „красноречив проповедник“ в човека, в когото умът, сърцето и волята му се захласват: Няма по-велика поезия, по-любвеобилна реч от тази, която излиза от Духа. Този проповедник е Духът, който говори всякога, но само онзи го чува, който е отворил ума, сърцето и волята си (мислите, чувствата и действията си) за Него [10], том II, стр. 250.