2. Закон за Доброто и злото - за полярността.

[Ани]

2. Закон за Доброто и злото - за полярността.

Доброто от злото не може да се отдели

- те вървят заедно в живота.

С познаването на Доброто

започва знанието.

На физическото поле няма условия

всички хора да бъдат богати и учени,

но добри - всички могат да бъдат

Доброто не умира.

Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno

Някои атеисти основателно могат да запитат: „Щом Бог е Любов и толкова е възлюбил света и хората, защо е допуснал злото? ”

Българският народ има поговорка: „Всяко зло - за добро”.

В Писанието е казано: „Всичко е за добро”. Следователно, всичко, което става, е за добро.

Би могло да се каже, че Бог е допуснал и злото, защото но този начин най-добре може да се оцени положителната противоположност на фона на отрицателната такава. Например най-добре може да се оцени Доброто като се изпита и злото. Това ще се осветли с изложеното по-долу.

Ето как обяснява съществуването на злото и доброто Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno:

Бог никого не наказва. Той само учи човека.

Противоречията в живота са задачи, дадени на вас, за да ви накарат да мислите.

При всяко страдание се присажда едно ново качество в човека.

Според посочения Учител частната собственост е едно зло, една рапица на гърба. Колкото повече материално богатство има човек толкова по-тежка е раницата на гърба му. И той съветва: „Нищо не считай за свое”. Защото сред физическата му смърт, човек нищо не взема за „оня свят” на Небитието. Погледнато „вътрешно” материалното богатство е нещо нереално, тъй като с физическата му смърт човек го губи завинаги. Според Учителя „РЕАЛНО Е САМО ТОВА, КОЕТО НЕ МОЖЕ ДА ТИ СЕ ОТНЕМЕ”, А това е ДУХОВНОТО БОГАТСТВО.

При различаване на Доброто и злото, помнете следните неща:

Доброто и злото - това са висшето и нисшето в света.

Злото - това са по възможност най-слабите трептения на Доброто.

Доброто е цена на разумното, а злото - цена на неразумното.

Доброто е вечен творчески процес на живота. Затова Доброто може да се нарече път към живота.

Злото е път към смъртта. То е осъдено на вечно безплодие.

Ние се намираме при две необходимости - на едно зло и на едно добро, които служат за развоя на сегашната еволюция, или за развиване на сегашната душа.

Може в бъдеще този закон да се измени, в природата нищо не е вечно. Вечна е само Любовта, т.е. Бог. Неговата Любов е вечна и Той доказа колко е възлюбил света и човека като даде Своя единороден Син в жертва „за да не загине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен”. Като Създател може да променя човека, Природата, Света, но ще ги запази вечни. Защото в Него „няма измяна” - щом ги е създал, няма да ги погуби (съгласно антропния принцип, посочен е раздел I - 2.4.1.5., стр. 164).

Човек иска да създаде доброто в себе си. Доброто обаче не се създава, то се ражда. То е вложено отначало у всеки човек и той трябва само да го осъзнае и прояви.

Човек трябва да бъде добър, защото доброто е основа на живота. Без добро животът на човека е без основа. Ме върши ли човек добро, злото се ражда. Злото, което сега съществува в света, е неизползваното добро в миналото (дължи се на това, че човек не е извършвал добро в миналото).

Злото произтича от един неустановен ред. То е един свят на произвол. В органическия свят то може да се определи като размножаване без закон.

Злото обаче е една неизбежност в света на отношенията между сили и същества. Зло и добро в „живата природа” са сили, с които тя еднакво оперира. Зад доброто и злото седи великата разумност, която всичко използва.

Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро. Онзи човек, който най-много се бори със злото, най-много греши.

Помни: ХРИСТИЯНСКАТА ФИЛОСОФИЯ, като ПРАКТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА, препоръчва на всички хора да не се произнасят за злото, както и за дявола. Никой няма право, нито власт да съди дявола и да се произнася за него.

Единственото същество, което може да впрегне злото на работа, е Бог.

Трябва да знаете, че съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на злото. Те образуват два велики полюса на Битието (две страни на едно Цяло). Човешкият живот се движи между тези два полюса [13].

Сродните души са двата полюса, дето се ражда животът. Само когато намериш душа, сродна на твоята, която да съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще има растене и ще започне истинската еволюция. Затова Бог придвижва хора, обстоятелства и събития за да срещне и събере такива две души. Например, ако единият от съпружеската двойка е свидлив, а другият се раздава, те могат взаимно да си повлияят и да се получи положително развитие към оптималното изразходване на сили и средства, към истинска еволюция и на двамата. Но те трябва да се обичат. Затова Учителят Петър Дънов - Beinsa Dounо подканва да се изпълни закона на Любовта и да се намери ближния: Намерите ли своята ближна, сродна душа и обичате ли я както себе си, ще бъдете в Божествения път. Ние вървим по един правилен път и няма да мине много време, ще влезем в пътя на Божествената еволюция.

Когато злото е отвътре и взима надмощие, а Доброто е отвън, тогава злото царува в човешкия живот на Земята. С други думи „адът” царува на Земята.

Когато пък Доброто е отвътре и преодолява, а злото е отвън, тогава „небето” управлява, и Доброто царува в човешкия живот на Земята - С други думи „раят” царува на Земята.

Затова Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno е дал следните определения:

„Адът” е място, дето злото е и отвътре, и отвън.

„Небето” („раят”) е място, дето Доброто е и отвътре, и отвън.

А „човешкият живот” е място, дето понякога отвътре е Доброто, а отвън злото, а понякога - обратно. Би могло да се каже, че в първия случай човешкият живот е на половина „Небе” („рай”), а във втория - на половина „ад”.

Човек, у когото злото господства, живее в непрестанно безпокойство. Отвън тон може да разполага с големи богатства, може да има почитта на хората, но отвътре той е неспокоен. Него постоянно го тормозят зли предчувствия и страхове. Той постепенно започва да губи здравето и силата си. Ето защо бе посочено по-горе, че злото е път към смъртта.

Кога то пък Доброто е в сърцето на човека, той може да няма ни богатства, ни власт, но пак е спокоен и весел. Условията отвън са лоши, но отвътре са добри. Защото Бог е вътре в него. Този човек има нещо мощно в себе си, заради което всички го обичат.

Ето как Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno прави съпоставяне и характеристика на двата полюса - Доброто ч злото.

Доброто повдига ценностите на човешкото съзнание. Злото ги понижава.

При Доброто дарбите се усилват, при злото те отслабват и се помрачават.

Доброто започва с нищожните, с малките неща. Но те постоянно растат, увеличават се, размножават се, организират се и се съединяват в едно цяло. В злото има винаги разпадане, разединение.

Доброто, изобщо, може да се уподоби на извор, който постоянно тече. Злото пък прилича на пресъхнал извор, който едва сълзи.

Злото много обещава, ала нищо не върши. Доброто пък не обещава, но всичко върши. Изворът има ли нужда да обещава, че ще тече? Той си блика.

Доброто е вечно, а злото е временно.

Така е и с добрия човек. В него Доброто е като извор. Затова той всякога, при всички условия, си остава добър. Заблуда е да се мисли, че условията можели да го променят. Преди всичко, Доброто прониква цялото му естество, то лежи в основата на целия му строеж. Добрият човек по строеж се коренно отличава от лошия. Нервната система на добрия човек е по-сложно и по-фино устроена. Мозъкът му има повече клетки, повече гънки, той има по-друго устройство. Кръвоносната система също така образува по-богата и по-гъста мрежа. Кожата на добрия човек има повече клетки, тя е с по-фина направа, отколкото кожата на лошия човек. Добрият човек, изобщо, има по-съвършено устройство. Той е високо напреднало същество. Ето защо, всеки човек, който закъснява в пътя на своето развитие, става лош.

В този смисъл казваме, че злото е неизползвано добро. Злото не може да се изкорени от света. И когато Христос говори да не се бутат плевелите, доде (докато) не настъпи време за жътва — „свършека на света” — той подразбира, че ще дойде в бъдеще една нова вълна, и тогава туй, което е зло в света, ще мине в една нова фаза на развитие.

Обаче колкото и каквото да се говори за злото и доброто, те всякога ще останат необясними.

Зло съществува само за неразумния човек.

Тъмните сили вече са победени в астралния свят, сега тук (на Земята) се води борба за да бъдат победени (във физическия свят). Като победят светлите сили на Земята, ще дойде „новото небе” и „новата Земя” (новите разбирания).

Защо трябва да застанем на страната на Доброто?

В Доброто е скрит Бог.

Доброто е път за намиране на Божията Любов.

Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno е казал:

Когато говорим за Добро, за добра постъпка, ние всякога подразбираме здрав човек. Болният човек не може да прави Добро. Очевидно тук не става въпрос за обикновените „добрини”, така както хората ги разбират.

Истинското Добро, от гледище на Божествената наука, се определя с три качества: то носи живот, светлина и свобода. Няма ли тези три качества, то не е Добро.

Животът идва чрез Любовта, светлината идва чрез Мъдростта, а свободата -чрез Истината.

Който иска да прави Добро, той трябва да е свързан с тези три Божествени свята - на Любовта, на Мъдростта и на Истината.

За да бъде една наша постъпка истински добра, тя трябва да бъде жива, да ходи след нас. Доброто трябва да ни придружава. Ако Доброто не може да дойде след нас, то не е Добро.

Понеже Божественият закон е колективен, той засяга изведнъж всички. Като направиш Добро на един човек, туй Добро се отнася и за целия свят. Дали хората ще знаят това или не, за Божествения свят е безразлично. Факт е, обаче, че от това Добро ще се ползват всички. Затова казвам:

Да направиш Добро, това е един свещен а кг, защото по този начин ти предизвикваш Бога да се прояви чрез тебе в своята Доброта, в своята Любов, Мъдрост и Истина.

Няма по-велик акт от този да направиш едно Добро.

Какво е Добро? - Туй , което дава условия на живота да се прояви както трябва, е „Добро”. Не важи от къде иде то. „Доброто” е външният смисъл на живота. Под думата „живот” Учителят разбира „разумния живот”.

Що е зло? Туй, което отнема (тия) условия на живота да се прояви както трябва, е „зло”. Всяко нещо, което отдалечава човека от Първичната Причина, което съкращава живота му и внася в него ред нещастия, като разбърква мислите и чувствата му, огрубява го, прави го болен, нервен и недоволен, е зло [10], том II, стр. 68. Следователно в този смисъл всяко нещо, което спира нашата мисъл правилно да се прояви, което спира нашите чувства правилно да се проявят, е „зло”.

Колкото и да е микроскопично Доброто, то е един благороден акт, за който всички от Небето стават на крака, понеже в Доброто е скрит Бог.

Природата е много внимателна и към най-малката придобивка. Когато един човек извърши едно Добро в света, когато извърши един разумен акт, в Невидимия свят става голямо тържество.

Направеното Добро не се забравя. Колкото и да е низше съществото, едно Добро, направено при едно пробудено съзнание - то става незабравимо. Този закон е Божествен. Бог никога не забравя едно Добро, което вие ще направите, колкото и малко да е Доброто. Затова често цитираният Учител е казал, че когато имате възможност да направите едно Добро, не пропускайте тази възможност да го направите. Едно от качествата на Бога е това: най-малкото добро, което никой не види, Той не го забравя [50]. И когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на Небето, той подразбира Доброто. Съкровището - това е Доброто, което човек е извършил на Земята.

Да направиш Добро - това ще рече да призовеш Бога да действа чрез тебе. А щом Бог действа, Той не прави това само за едното - Той действа за всички. Той мисли за всички. Ето защо, когато се извършва едно Добро, всички съвършени същества взимат участие.

И тъй, всяка постъпка, в която Небето не взима участие, е човешка, а всяка постъпка, в която Небето взима участие, е Божествена.

Доброто трябва да се направи на време. То няма да ти отнеме много време, но когато го вършиш, то изисква ума ти, сърцето ти, волята ти, душата ти и духът ти да бъдат напълно съсредоточени през ония минути, когато правиш Доброто.

В Доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно Добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, моментът е пропуснат, както е при получаване на информация и/или напътствия от „вътрешния глас”, от Невидимия Разумен свят (Небето) в творческия процес на даден човек - умен, талантлив или гений. В историята на човечеството има много примери на гениални композитори и писатели, които са се старали да не пропускат такива моменти.

Не мисли при това, че трябва да правиш Добро, само когато имаш добро разположение. Доброто може да се направи и при най-лошото разположение. Неразположението е нещо, което засяга плътта. То не засяга духа на човека.

Хората мислят, че Доброто е нещо мъртво. Не е така. В онази свещена идея, която ти е дала подтик да направиш едно Добро, действа един възвишен и свят дух, който ще освети това дело и ще покаже, че животът на онзи, който служи на Бога, всякога се реализира.

Доброто е първата връзка в живота между хората. То е единствената материална връзка, която истински свързва хората (физическата връзка). Нещо повече -Доброто е първата истинска връзка между душите на всички хора, все едно, дали са те на Земята или на Небето (духовната връзка).

Без Добро вие не можете да добиете никакво знание. С познаването на Доброто започва знанието.

Едно направено Добро никога не се забравя само от признателните светски хора. Но „То е записано в Божествената книга, понеже е любовен акт и като такт,в, той се помни в Божествения свят за вечни времена.”

Всеки, който направи Добро, става идеал за другите.

Не мислете, че като правите Добро, туй ще ви лиши от някакво благо. Напротив, Доброто ще ви повдигне в очите на хората.

Затова не отстъпвайте пред никакви мъчнотии, когато трябва да направите едно Добро. Бъдете смели, решителни, направете Доброто, и това Добро носи живот, светлина и свобода за вашите ближни.

Всички можете да правите Добро, защото в сърцето на всички има Добро.

Всяко Добро, което сте извършили, е една връзка, която постепенно се усилва. Постоянно трябва да правите такива връзки - не само веднъж.

Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неизвестен в Доброто, както се стреми да остане неизвестен в злото.

Не бързайте да станете добри. ДОБРОТО Е НЕОБХОДИМО УСЛОВИЕ ЗА СЪВЪРШЕНСТВОТО НА ЧОВЕКА, ала човек в един ден добър не става. Щом, обаче, човек се стреми към съвършенство, Доброто ще му помогне.

За да бъдеш съвършен, ти трябва да бъдеш силен в Доброто. А СЪВЪРШЕНСТВОТО Е ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ БЕЗСМЪРТИЕТО - вечния живот.

Единственото нс1цо, което отличава човека като човек, това е Доброто, което живее в него.

Като ОБОБЩЕНИЕ:

НЕ ТЪЖЕТЕ ЗАРАДИ ЗЛОТО В СВЕТА.

ЕДИН ДЕН ДОБРО И ЛОШО ЩЕ СЕ СРЕЩНАТ (това е обещал Бог), всичко ще забравите. Друг нов живот има. Тези, които сега са в тъмнина, ще минат, други ще ги заместят. Тъй щото от чисто окултно гледище, за всички в света има условни да изправят живота си. ...кажете тъй: „ЗЛОТО Е ЕДНА ПОГРЕБА ВЪТРЕ В ЕВОЛЮЦИЯТА”. Действително, когато видят тото (лъжата, омразата, глупостта, неправдата), тогава хората ще ценят Доброто (Истината, Любовта, Мъдростта, Правдата ).

Трябваше да минат още 2000 години след Христа, за да се убедят хората, че Христовото учение може да се приложи. Дошло е време да излезем от областта на доброто и злото и да влезем в областта на Любовта. Това може всеки да направи. ЗАЩО ДА НЕ влезете в закона на Любовта и да ЗАЖИВЕЕТЕ КАКТО ТРЯБВА? Влезете ли в Любовта, светът ще се отвори пред вас [10], том II, стр. 196.

Мъдростта повелява: Ние ще живеем така, както законите на великата Любов изискват. Този (обобщаващ) закон (на Любовта) включва всичко в себе си и изключва всички противоположности.

Любовта казва: Мисли любовно за всички и чрез закона на Любовта ти можеш да се поляризираш, и от най-ниското стъпало на живота можеш да се издигнеш до най-високото.

Не мисли за злото, за нещастията, макар и да се сипят отгоре ти хули като дъжд от гранати. Бъди уверен, че като мислиш само за Любовта, тия гранати ще падат отляво и отдясно и няма да те засегнат, и ти ще влезеш в новите условия”.

Количествено това е оценено в Псалом 91 (по Славянски 90): 7 от книгите на Стария Завет на Библията [1]:

„Хиляда души ще падат от страната ти,

И десет хиляди до десницата ти,

Но до тебе няма да се приближи.