I - 2.5.3. Еволюционното учение в СВЕТСКИТЕ НАУКИ.

[Ани]

I - 2.5.3. Еволюционното учение в СВЕТСКИТЕ НАУКИ.

Що се отнася до светските науки би могло да се отбележи следното.

Според Учителя Петър Дънов - Bеinsа Douno [39]: „Науката допуска, че всичко в света еволюира - и растения, и животни, и хора, но тя не обяснява как става гази еволюция. Тя казва, че до човека светът се е развивал, но какво ще стане след човека не знае.

Погледнат като органическо същество, човек представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията. Макар естествениците-материалисти да твърдят, че той е само една сложно устроена машина, която е резултат от действието на физико-химически сили, фактите обаче показват (стига да се погледне непредубедено на тях), че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили. Тези сили постоянно действат в него.

Организмът на човека не е един „саморегулиращ се автомат” - една може би добре изкована, но нелогична научна измислица - в него се проявява една вътрешна организационна дейност, от каквато в машините няма и помен дори.

По въпроса за еволюционното учение в светските науки обстоен, аргументиран и градивен анализ е направен в книгите на немския професор Д-р инж. Вернер Гит, специалист по информатика [5] и Д-р Джон Ленокс, английски професор по математика и философия на науката от престижния университет в Оксфорд [6].

Тук ще се наблегне на единното, защото и в двете книги се цитират едни и същи учени и автори, подобни или еднакви твърдения, някои от които ще бъдат отбелязани в настоящата книга.