I - 2.5.3.1. Три основни научни проблема и дванадесет изходни теоретични предпоставки за решаването им.

[Ани]

I - 2.5.3.1. Три основни научни проблема и дванадесет изходни теоретични предпоставки за решаването им. За фактите, аксиомите и теоремите. Обобщение и изводи за истинното знание.

Споменатите в предпоследния абзац на предния раздел двама учени не отминават проблемите с науката, които са три основни: обхват на научното познание, противоречивост на някои научни твърдения и свързаната с този въпрос истинност (валидност).

Във връзка с решаване на тези три проблема В. Гит разглежда в [5] като изходни научно-теоретични предпоставки дванадесет основни постановки (тези) на Теорията на науката (H1 – H12), която се занимава с възможностите и границите (обхвата) на научното познание, с методите за придобиване на познание и средства за оценка на истинността (валидността) на научните твърдения поради противоречивост на някои от тях. Те ще се коментират от гледна точка на значението им за въпросите, третирани в настоящата книга.

1) Първата основни постановка (теза) на науката (H1) е: „Всяка теория изисква априорни предпоставки”, т.е. предшестващи опита и практиката първични твърдения, аксиоми, предположения (хипотези). Тяхната валидност не може да бъде доказана, защото имат метафизичен характер, т.е. не произтичат от наблюдения в природата и резултати от опити.

За априорните предпоставки и за използване на вяра и при научните изследвания (тема, засегната на няколко места в книгата) В. Щегмюлер казва следното: „Нс е необходимо да се премахва познанието, за да се направи място на вярата. По-скоро е необходимо човек предварително да вярва в нещо, за да може изобщо да се говори за познание и за наука”;

Относно аксиомите

Вернер Гит включва към априорните предпоставки и аксиомите.

Съгласно „Български тълковен речник“ от 1973 г., „Речник на чуждите думи“ от Георги Бакалов и съвременни автори „аксиома е очевидна истина, която не се нуждае от доказателство” (първо определение на „аксиома”).

Но в съвременните издания има и следното определение за „аксиома изходно положение на теория, което не се доказва, но служи като основа за получаване на резултати в изграждането на теория (второ определение за „аксиома”).

А в [5] е записано, че:

2) „Аксиомите са произволни твърдения, които техния автор счита за убедителни” (Н2) - втората основни предпоставка (трето определение на „аксиома”).

Известният теоретик на науката Карл Попър сравнява аксиомите на всяка теоретична система с решението на съдебните заседатели в една правна система. То не винаги е напълно правилно и по съответния ред може да бъде или отменено или променено. От тази аналогия следва, че отсъствието на доказателство е сериозна предпоставка да се счита, че АКСИОМАТА не би могла да се приеме като очевидна истина. Тя може да се счита само ПОМОЩНО СРЕДСТВО ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ТЕОРИЯ, за уточняването й (може би най-точното четвърто определение на „аксиома” - в противоречие на първото и съвпадащо с второто).

Следвайки аналогията с общата съдебна практика за вземане на решение на база на двама-трима свидетели, би могло да се приеме, че са нужни поне три еднакви експлоатационни наблюдения от действителността (практиката) или експеримента (опита) като минимални извадка от гледна точка на математическата статистика, за да се приеме, че дадена аксиома е истинна.

И така, когато липсват достатъчен брои наблюдения, при използване на математическа статистика като минимален обем на извадка би могло да се приема числото три. Ето защо, за да бъде една аксиома no-убедителна е добре да бъде подкрепена поне от три наблюдения или опита. И понеже числото три е и свещено, към три примера ще се стреми да се придържа автора на настоящата книга при изложение на обясненията и изводите, например трите твърдения на религия, теософия и светски науки;

3) „Поставените за основа на една теория аксиоми не трябва да си противоречат”, т.е. те трябва да отговарят на „изискването за непротиворечивост” (Н3) третата научни предпоставка;

4) „Противоречието между конкурентни теории се дължи на различните аксиоми, а не на фактите” (Н4) - четвърта предпоставки. Това твърдение има две много важни страни, които се поясняват в следващите два абзаца.

Фактите са обективни, но Учителят Петър Дънов - Beinsa Dounо препоръчва „да се съпоставят”, именно защото не са изключени”грешки в наблюдения и измервания”, които са предпоставка за изпадане в заблуждение и може да се направят неправилни изводи;

Аксиомите са субективни. Затова трябва да се проверяват практически, защото

5) Аксиомите могат да бъдат оспорени и отхвърлени (Н5) - пета научни предпоставка. Практическите наблюдения и/или експерименти и произтичащите от тях теории показват (ако не доказват) доколко са добри аксиомите на различни конкурентни разработки;

Относно теориите

6) „Успехът на една теория още не е гаранция, че тя е правил на” (Н6) - шеста предпоставка.

Според известния теоретик на науката Карл Попър:

Устойчивостта на една теория не е критерий за истинност.

Неустойчивостта обаче е критерий за неистинност.

Счита се, че теориите са сполучливи и запазват своята временна валидност, докато не бъде доказана тяхната неистинност със средствата на емпиричната действителност или докато не бъдат заменени с нови, по-добри теории;

7) „Една научни теория трябва ди позволява проверка чрез опит” (Н7)- седма предпоставка.

В широк смисъл теорията е систематизирано знание за обективната действителност и нейните закони; „теорията е безпредметна, ако не се свързва с практиката, както и практиката остава сляпа, ако не си осветлява пътя с теорията”. Ето защо „теорията” се пояснява като „логично обобщена практика” [Георги Бакалов, Речник на чуждите думи в българския език].

Карл Попър предлага за критерий не възможността за доказване на верността, а възможността за отричане чрез методична проверка, възможността да бъде отхвърлена по експериментален път, да бъде „лесноуязвима”. Според него теорията трябва да бъде емпирична (основана на опита) научна система - „наука за действителността” (тезите й да почиват на действителността).

Би могло да се приеме, че ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА (ПРАКТИКАТА) Е КРИТЕРИЙ ЗА ИСТИННОСТ. Ако при такава откровена формулировка теорията може да устои на кръстосания огън на критика от всякакъв род и е издържала безкрайната проверка на времето, тя се превръща в природен закон. На тези критерии отговаря закона за запазване на енергията и той се е превърнал в ефективен и основополагащ закон за цялата наука и техника;

8) Поради съществуването на принципни различия Карл Попър прави „разграничение между структурни и реални науки (математика, информатика) от една страна, и историко - интерпретиращи науки, от друга” (Н8) - осма предпоставка;

9) „За разлика от законите на структурните науки, всички закони на емпиричните науки (базиращи се на опита) не подлежат на доказване, а са само повече или по-малко утвърдени и са издържали проверката на времето” (Н9 ) - девета предпоставка.

Споменатият по-горе известен теоретик на науката не отминава въпроса за несигурното и ограниченото познание на човека: „Всяко знание е предполагаемо знание. Различните предположения или хипотези са наши интуитивни построения. Те се разрушават от опита, от опита на науката” [55],с. 452. Попър признава: „Ние нямаме достъп до сигурното знание (за разлика от теософските мисли на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno). Нашето знание е критично налучкване, мрежа от хипотези, плетиво от предложения” [55], е. 223. „Ние не знаем, а отгатваме. И в това се ръководим от ненаучната, метафизична вяра (която не се основава на наблюдение и/или експеримент), че съществуват закономерности, които можем да разбулим, да открием”.

Този важен въпрос за ВЯРАТА при научните изследвания и разработки е разглеждан и в коментара на Д-р Джон Ленокс в раздел 1-2.1.3. за противопоставянето „светска наука - религия” (вероизповедание, изповядване на вяра, система от възгледи и представи, изградена върху ВЯРАТА в съществуването на свръхестествени сили и същества - Бог, ангели, духове), например Християнска и Мохамеданска религия;

10) „За да се изгради една теория, трябва да е налице поне един практически повторяем пример (експеримент или наблюдение)“ - предпоставка за истинност (Н10) - десета предпоставка.

„Една теория може толкова по-добре да докаже своята достоверност (истинност), колкото по-основно може да бъде проверявана”.

Като пример за недостоверност може да се посочи еволюционната теория.

Могат да се посочат три научни възражения срещу материалистичната еволюция на видовете:

1. В природата никога не е наблюдаван процес, при който информацията да възниква в материята „от само себе си”- неубедително твърдение, защото няма информация без източник (на информация).

2. Никога не е наблюдаван преход от един основен вид към друг.

3. Многократно цитираните междинни звена и преходни форми никога не са били намерени.

Следователно, не са налице три научни предпоставки: Н2 (убедителни твърдения) и Н10 (практически пример) и следващата H11 (за потвърждение) за да се изгради еволюционна теория за видовете.

11) „Потвърждението на предвиждане на база на дадена теория е необходимото условие за нейното признаване” (Н11) - единадесета предпоставка.

Последните две основни положения от теорията на науката (Н10 и Н11) си намерили място в настоящата книга и могат да бъдат използвани за изграждане на религиозна теория, която се основава на аксиомата, постулата, хипотезата (предположението) за съществуването на Бога като Творец и Управител на Вселената и хората.

Естествено не могат да се провеждат експерименти (опити) в това направление, освен наблюденията на неосъзнатите и/или несъзнателните действия на лоши хора, които причиняват злини на други хора.

Но животът на хората от планетата Земя изобилства с повторяеми примери на наблюдения (Н10) за възмездия срещу такива лоши хора, неочаквани чудеса на изцеление от неизличими според светската медицина болести или оцеляване при природни бедствия - причини в много случаи атеисти да станат теисти. В БИБЛИЯТА има предсказания (пророчества), които са потвърдени (сбъднати) и това е необходимото условие за нейното признаване (Н11).

Такива ПОТВЪРДЕНИ ТЕОСОФСКИ ПРЕДСКАЗАНИЯ има и Учителят Петър Дънов - Beinsa Dounо (получавал информация на Земята чрез откровение - съобщение с Бога по духовни честотни канали): поражението на Германия във втората световна война, създаването на ООН и Европейския съюз, „учените ще стигнат до Бога

12) „Изведените от дадена теория закони трябва да могат да бъдат проверявани, включително отречени чрез установяване на противното” (Н12) - последната дванадесета предпоставка.

ОБОБЩЕНИЕ И ИЗВОДИ за истинното знание.

От разгледаните основни положения (изходни предпоставки, постановки, тези) на теорията на познанието може да се направи следното обобщение:

Идеята за автономен човешки разум е абсолютни сигурно знание се оказва несъстоятелна, както от гледна точка ни ТЕОСОФИЯТА, представена в лекциите и беседите на Учителя Петър Дънов - Beinsa Dounо [2], така и от позициите на съвременната теория на СВЕТСКАТА НАУКА, от гледна точка на теорията на познанието.

От направеното обобщение логиката води до следните три извода:

1) Човекът не притежава абсолютно сигурно знание.

От това следва втория извод:

2) Цялата човешка наука е преходна.

Тези твърдения са отбелязани ясно от известния теоретик на науката Карл Попър: „Старият идеал на науката - абсолютно сигурното знание - се оказа идол. Изискването за научна обективност води до това, че всяка научна теза е преходна.

УЧЕН Е НЕ ТОЗИ, КОЙТО МИСЛИ, ЧЕ ПРИТЕЖАВА ЗНАНИЯ ЗА НЯКАКВИ НЕПОКЛАТИМИ ИСТИНИ, А КОЙТО БЕЗКОМПРОМИСНО, КРИ-ТИЧНО, НЕПРЕКЪСНАТО ТЪРСИ ИСТИНАТА.”

Последната част на тази мисъл се среща в терминологията на руските научни среди, в която истинският учен е наречен „искатель“ - търсещ човек. Той ще продължи да търси непрекъснато „великото знание” или „недовършената симфония” на Айнщайн - желанието му да създаде „теория на всичко” (желание и на известния английски физик Стефан Хокинг), да се открие проста „Божия формула” на база на Божествения принцип „простотата е белег на съвършенство”. За тази „незавършена симфония” на Айнщайн говори в [4а] и българският физик академик Божидар Палюшев - за „теорията ни почти всичко”, поради недостигащо знание.

3) Колкото и да е неприятно и неприемливо за привържениците на учението за еволюцията, абсолютното сигурно (истинно) знание, което е обективно и непреходно е това на Божествената наука, респективно учението за Сътворението - учението на Библията.

И това твърдение е истинно за всеки, който се е докоснал до завладяващото Божествено знание - наука - учение, предадено в лекциите и беседите на великия българин, Всемировия Духовен Учител Петър Дънов - Beinsa Douno, пред когото се прекланя и гениалния Айнщайн. И това е така, защото няма област от живота на хората, за която споменатият Учител да не е дал полезни практически съвети.

Доказателства за тази сигурност, обективност и непреходност на знанието са сбъднатите пророчества, отразени в Библията, респективно предсказания на често цитирания Учител. Някои от тях са посочени в тази книга.