I - 2.5.3.2. Съпоставяне на дванадесетте изходни предпоставки - тези ни еволюционните материалистично и теистично учения и Библейските обяснения за Сътворението.

[Ани]

I - 2.5.3.2. Съпоставяне на дванадесетте изходни предпоставки - тези ни еволюционните материалистично и теистично учения и Библейските обяснения за Сътворението.

„Ако не се съпоставят фактите,

може да се изпадне в заблуждение.”

Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno

По-нататък ще се направи опит за съпоставяне на основните 12 тези на ТРИТЕ УЧЕНИЯ съгласно класификация на професор Д-р инж. Вернер Гит [5]: общо или материалистично Еволюционно учение (Е 1-12), за Сътворението (С 1-12) и за Теистичната еволюция, която до голяма степен възприема тезите на материалистичното еволюционно учение с изключение на три тези (ЕЗ, Е4 и Е8), но прибавя други три аксиоми (Т 1-3) като антитези на учението за Сътворението. Това съпоставяне е в логическа връзка с мисълта на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno, избрана от автора за мото по-горе.

Атеистичната формула гласи: МАТЕРИАЛИСТИЧНОТО ЕВОЛЮЦИОННО УЧЕНИЕ = материя + еволюционните фактори (случайност и необходимост + мутация + селекция + изолация + смърт) + много продължително време.

Теистичният й вариант е: ТЕИСТИЧНОТО ЕВОЛЮЦИОННО УЧЕНИЕ = материал истинното еволюционно учение + Бог.

В теистичния вариант на еволюционното учение Бог не е всемогъщият Господар на всички неща, чието слово трябва да се приема сериозно, а е просто включен в еволюционната философия. За Него се отделя като поле на действие опази част, която еволюционното учение не може да обясни със своите средства, т.е. Той трябва да запълва все още съществуващите празноти на еволюционното учение.

Според УЧЕНИЕТО НА РЕЛИГИЯТА, което е УЧЕНИЕТО ПА БИБЛИЯТА или още УЧЕНИЕТО ЗА СЪТВОРЕНИЕТО Бог е първопричината на всичко: „за нас има само един Бог- Отец, от когото е всичко, и ние за Него; и един Господ - Исус Христос, чрез когото е всичко, и ние чрез Него” [1], Новият Завет, Първото послание на апостол Павел към Коринтяните, 8:6.

1) Съгласно ПЪРВАТА ТЕЗА основните принципи „Еволюция”, „теистична Еволюция” и „Сътворение” се предпоставят” и според трите учения (Е 1 и С 1).

Но има различия, дори противоположности, посочени по-долу.

Според Р. Синиш , цитиран от В. Гит [5] „същността на ЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ (УЧЕНИЕ) се състои в твърдението, че всички известни нам организми могат да се смятат за потомци на един общ предшественик” (Е1).

Но известния теоретик на науката Карл Попър отбелязва, че „учен, който предварително застане на позициите на еволюционното учение, може да отстоява своите модели само като хипотези, които стоят на нестабилната основа на едно тресавище”.

Съгласно ТЕИСТИЧНАТА ЕВОЛЮЦИЯ „Бог е творил чрез еволюция” - първата прибавена аксиома - антитеза на учението за Сътворението (Т1).

Обаче Д-р инж. Вернер Гит отбелязва в [5], че „с обусловения от сегашния ни опит начин на мислене е невъзможно да се прецени правилно”.

Той пояснява УЧЕНИЕТО ЗА СЪТВОРЕНИЕТО (C1) със следните примери.

- Всички възрастни хора преминават през периода на детството. Адам обаче не е бил създаден като бебе, а като зрял мъж, в завършен вид;

- Въпреки огромните разстояния звездите са били видими още от самото начало;

- Дърветата не са били създадени като семена, а в завършен вид, без да преминават период на развитие;

- Птиците не е трябвало първо да се измътят от яйцата и след това известно време да растат. По този начин постоянно задаваният въпрос: „Кое е било по-напред, кокошката или яйцето?” от гледна точка на Библията получава категоричен и еднозначен отговор - първично е кокошката - в завършен вид.

Следователно първоначално сътвореното може да се разбере единствено чрез библейския ничии на мислене. Както ще се види и от изложеното по-нататък БОГ НЕ Е ТВОРИЛ С ЕВОЛЮЦИЯ - заключение и на автора на [5].

Християнинът, който вярва в Библията, трябва да знае, че днес не съществуват научно-теоретични възражения срещу обяснението на фактите от действителността с помощта на Библията (учението за Сътворението на света). Неговите аксиоми идват от Божественото откровение, т.е. от източник, който стои над човешкия разум и го поставя на гранитни основа. Ето защо БИБЛИЯТА НЕ Е БИЛА, НЕ Е И НЯМА ДА БЪДЕ ОПРОВЕРГАНА, защото писани в нея пророчества се сбъдват налице е единадесетата иаучна предпоставка H11;

2) ВТОРАТА ТЕЗА е: „Еволюцията и Сътворението са универсални принципи съгласно едноименните учения” (Е2 и С2). Те се отнасят не само за биологичната сфера, а и за целия Космос, цялата Вселена. Но има и принципна разлика, която се състои в следното.

ЕВОЛЮЦИОННИТЕ УЧЕНИЯ (материалистично и теистично) възприемат принципа на Развитието: „Заобикалящата ни действителност има исторически характер и се развива” (Е2).

БИБЛЕЙСКОТО УЧЕНИЕ приема принципа на Сътворението: Цялата Вселена, както и животът на Земята са възникнали вследствие на един творчески процес на Създателя в течение на една Божествена седмица [1].

Според Евангелието на Йоан 1:1-3: „Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало” (С2);

3) Съгласно ТРЕТАТА ТЕЗА на МАТЕРИАЛИСТИЧНОТО ЕВОЛЮЦИОННО УЧЕНИЕ „не бива да бъде намесван никакъв създател” (ЕЗ а).

От тази основна теза следва другата основна теза: „произходът на всички форми на живот трябва да се търси в сферата на материалното, т.е. всички форми на живот имат изключително материална основа” (ЕЗ б).

ТЕИСТИЧНОТО ЕВОЛЮЦИОННО УЧЕНИЕ не възприема третата теза на материалистичното еволюционно учение (ЕЗ), но формира непреодолима пропаст между теистичната еволюция и учението за сътворението чрез прибавяне на други две аксиоми - антитези на твърдения на Библията (Т2 и ТЗ), които се посочват по-долу:

Т2: „Библията не дава полезни, а още по малко задължителни твърдения, които биха могли да се използват в съвременната научна дейност.

Тази втора аксиома - антитеза на твърдение на Библията (Т2) е неприемлива по три аргумента:

1. В научните среди е прието, че стойността на значението на една публикация се оценява по броя на цитиранията й. А няма no-цитирана книга от Светото писание. Може да се каже, че всички автори от посочената библиография в настоящата книга цитират Библията като използвана литература.

Тук именно ще се повтори факта, че има много пророчества от Библията, които са сбъднamu. Този факт потвърждава истинността на информацията в Библията, респективно в учението за Сътворението, защото отново е налице НИ.

2. Учителят Петър Дънов - Beinsa Dounо който представя ТЕОСОФИЯТА, т.е. БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА, непрекъснато цитира Библията в своите беседи и лекции, а има издадени и два тома „Учителят за Библията”[10]. Не е излишно тук да се повтори неговото сбъднало се пророчество, че учените ще стигнат до Бога” (Н11 ).

3. Това го потвърждават учени - видни представители на СВЕТСКИТЕ НАУКИ като немския професор по информатика Д-р инж. Вернер Гит [5], английският професор по философия и математика Д-р Джон Ленокс [6] и българският физик академик Божидар Палюшев [4], последните двама преподаватели по философия на науката съответно в Оксфорд и Лондон. Техни твърдения в току що цитираните им книги се коментират в някои раздели на настоящата книга. Тези учени цитират свои колеги, които застъпват тезата, че централното убеждение в основата на всички съвременни науки е, че Вселената е съвършено подредена, фино настроена и управлявана от един единствен Бог и тази теза има теистични (религиозни) корени.

ТЗ: „Твърденията на еволюционизма имат приоритет Пред тези на Библията. Библията трябва да се подложи на ново тълкуване, особено когато противоречи на сегашната еволюционистка представа за света.” Как се пояснява такова мислене?!

От позициите на генетичното еволюционно учение се дава следното тълкуване на Библията: „Съществуването на Бога се предпоставя. Той обаче в никакъв случай не е Авторът, вдъхновил Свещените писания. Библията е по-скоро повлиян от историята документ, при написването на който авторите са изложили своите мисли в рамките на тогавашните представи за света.”

Такъв светоглед приписва на Библията A. Lapple — авторът на [56], стр. 42.

Основателни възражения на представители на религията, теософията и светските науки срещу такъв начин на мислене са посочени в книгата, включително и трите аргумента малко по-горе, в абзаци преди последните два.

Но тук не може да не се отбележи по отношение на третата аксиома - антитеза (ТЗ), че твърдението „Библията трябва да се подложи на ново тълкуване, защото противоречи на еволюционната представа за света”, е съвсем нелогично и лишено от аргументи.

Третата антитеза на твърдение от Библията (ТЗ), че Бог не е вдъхновявал Свещените писания е също неприемлива поради следните аргументи:

1. Библията е писана от високо образовани и от необразовани хора, включително рибари и овчари, но които Бог е избирал по критерия на послушанието, точната настройка на тяхното „радио” на честотата на която излъчва Бог, както Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno е пояснявал в своите беседи и лекции, и увереността, че те няма да променят Божието слово, което им се подсказва да пишат. Затова Библията е проникната от единен дух въпреки многочисления състав от 40 човека, които са я писали.

2. Библията има и исторически характер относно евреите, но тя описва и бъдещето на света. В съответствие с Н11 има много сбъднати пророчества, които са доказателства за достоверността на написаното в нея под ръководството на Бога и Той потвърждава, че управлява Вселената и хората със своите изяви.

Според УЧЕНИЕТО ЗА СЪТВОРЕНИЕТО Създател съществува и Той е автор на Библията.

От тази основни теза следва другата третата основна теза на учението за Сътворение: Третата форма,“Божият Дух е творил материята и живота” (СЗ). Библейското твърдение: „В началото Бог създаде небето и земята” представлява аксиома в разбирания от нас смисъл, пояснена научно по-горе - база за създаване на теория или учение. Защото според религия, теософия и светски науки финото подреждане, настройка и функциониране на Вселената са категорични свидетелства, които говорят според великия Айнщайн за „изкусен” Създател.

Бог не се използва за обяснение на неясни природни явления. Използването Му за тази цел е шестата опасна последица от теистичното еволюционно учение според Д-р В. Гит [5].

Той (Бог) е първопричината за съществуването на всички неща, независимо от това дали те са обяснени вече научно, или не.

Ако все още необясними явления се използват като указания за съществуването на Създателя, то всички обясними явления биха били критерии за Неговото отсъствие. Тогава, с натрупване на научното познание Бог би бил все повече и повече изтикван настрани. Това обаче че става и този много важен основен въпрос е подробно разгледан аргументирано с критичен анализ в много ценната книга на английския проф. Д-р Джон Ленокс [6] със заключение, че науката не е погребала Бог.

4) Според ЧЕТВЪРТАТА ТЕЗА на МАТЕРИАЛИСТИЧНОТО ЕВОЛЮЦИОННО УЧЕНИЕ „материята се предпоставя като съществуваща”, защото „няма природо-научно обяснение за възникването на материята и енергията” (самопризнание на това учение), а съгласно закона за запазване на енергията и формулата на Айнщайн за връзката между двете философски категории „енергия” и „материя” Е = Δm с² трябва да се приеме, че „общото количество енергия и материя е било налице още преди предполагаемия голям взрив“ (Е4)

Предположението за „големия взрив” е един пример за използване ни вяра и в научните изследвания.

Съгласно УЧЕНИЕТО ЗА СЪТВОРЕНИЕТО „материята в цялата Вселена е била създадена, бе да се използва някакъв съществуващ изходен материал” (С4). Изходна постановка за тази аксиома се намира в БИБЛИЯТА, Новият Завет, Посланието към евреите 11:3, където пише: „С вяра разбираме, че световете са били устроени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща.” Словото е Мисълта облечена с думи.

А Учителят Петър Дънов - Beinsa Dounо е дал следната ТЕОСОФСКА ФОРМУЛИРОВКА: „Светлината е сгъстена (кондензирана) Мисъл; Енергията е сгъстена светлина; Материята е сгъстена енергия.

Може би тази формулировка за преобразуване на четирите философски категории „мисъл” — „светлина” — „енергия” — „материя” е една основна причина гениалният Айнщайн да каже на български участници в световен конгрес на физиците в Швейцария: „Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България.”

Би могло да се каже, че това преобразуване обяснява Божествената способност на някои хора, които могат да се дематериализират и отново да се материализират, каквато способност е имал Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno (1894-/944) и ясновидката с психотронно виждане Слави Севрюкова (1902-1991) от България [ 15], включително да телепортират себе си и/или други хора, какъвто е в момента извисения духовио Сай Баба от Индия [16] и [17].

И ето обяснението на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno: „Вие не подозирате колко умно, колко разумно и велико е създадено човешкото тяло. По-напредналите същества могат да изменят тялото си. Има същества, които моделират своите тела, могат веднага да станат невидими (и такава способност е притежавал цитирания Учител, демонстрирана пред учениците му), да взимат хиляди форми, могат да сгъстяват и разредяваг материята, могат да взимат каквато форма искат. Физическото тяло ни дава грубия материал, за съзиждане на духовното тяло, с което ще се материализираме и дематериализираме, когато минем в духовния мир (свят). ”

По-напреднали същества като Сай Баба са с изградено духовно тяло, каквото ще притежават хората от зараждащата се шеста раса.

Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno е говорил пред учениците си, че хората от шестата раса ще могат с мисълта си да материализират в ръката си например ябълка. А Сай Баба е материализирал бонбони и плодове за деца, пръстен на възрастни хора.

А щом в близкото минало и сегашното настояще има примери на материализиране със силата и мощността на мисълта, съвсем логично и приемливо е с неговите неограничени възможности БОГ да Е СЪЗДАЛ МАТЕРИАЛНАТА ВСЕЛЕНА И ЧОВЕКА.

За това свидетелства апостол Йоан: „И словото стана плът и пребиваваше между нас...” [1], Новият Завет, Светото евангелие на Йоан 1:14;

5) Според Д-р Вернер Гит четвъртата теза (Е4) е в противоречие и със следващата ПЕТАТА ТЕЗА, пета аксиома на МАТЕРИАЛИСТИЧНОТО ЕВОЛЮЦИОННО УЧЕНИЕ, според което „но отношение на действието на природните закони няма никаква разлики между възникването на света и всичко живо и процесите след приключване на сътворението - тяхното развитие”( Е5 ).

Счита се, че по този начин би могло с помощта на природните закони да се обяснят и процесите на възникване. Но с това се нарушава едно от основните положения на теорията на науката (НЗ от [5]) за непротиворечивост на поставените за основа на дадена теория аксиоми. Едната се отнася до процесите на възникването, а другата - на съществуването на света и всичко живо.

Съгласно УЧЕНИЕТО ЗА СЪТВОРЕНИЕТО „по отношение на действието на природните закони има принципна разлика между създаването на света и на всичко живо и процесите след приключване на сътворението” (С5).

Тази теза (С5) се пояснява по-добре със следващата шеста теза на учението за Сътворението (С6), но ще бъде изложена след съпоставяне й със съответстващата на материалистичното еволюционно учение (Е6);

6) ШЕСТАТА ТЕЗА на МАТЕРИАЛИСТИЧНОТО ЕВОЛЮЦИОННО УЧЕНИЕ (Е6) е следната: „Еволюцията предпоставя процеси, протичащи по природните закони (има коментар за тях и от Д-р Джон Ленокс [6]), които позволяват да се създаде по-висша организация от простото към сложното, от ниско към високо организираното, от неодушевеното към одушевеното, от низшите към висшите видове форми на живот. „Тези процеси са наречени „самоорганизация на материята“ - трета противоречивост на аксиоми за възникване на материята. При това има продължаваща бавна космическа, биологична и човешка еволюция по възходяща линия.

Представеният в [5] привърженик на едноименното учение Б. Ренш дефинира еволюцията от космологията до човека така: „Еволюцията се оказва ... непрекъснато развитие от възникване на Слънчевата система и на Земята, през образуването на първите форми на живот, появата на истински живи същества и все по-висши животински видове чак до човека.”

Но ето как цитираният в [5] биохимик Ърнест Кахан формулира едно противоречиво и безизходно твърдение на това учение: „Абсурдно и безумно е да се вярва, че една жива клетка възниква от само себе си, но въпреки това го вярвам, понеже не мога да си представя нещо друго.” Този цитат свидетелства за абсурдно мислене с противоречивост и за несъстоятелността на теза Е6 за „самоорганизация на материята”,

Такъв манталитет за „самоорганизация на материята” Д-р Вернер. Гит счита за отклонение от творческия начин на мислене (деветата опасност).

Представата за възникването на живата клетка може да се получи само от учението за Сътворението на база на информацията, дадена в Библията, Битие, глави 1-3. Френският учен Луи Пастьор го е доказал с колкото прост, толкова и гениален експеримент - жива клетка не може да възникне от нежива.

Според ШЕСТАТА ТЕЗА на УЧЕНИЕТО ЗА СЪТВОРЕНИЕТО (С6) Бог е създал всички низши и висши форми и творческата дейност на Бога при сътворението не може нито да се обясни с помощта на природните закони, нито да бъде тълкувана. Тези закони са разкрити на хората за да поясняват как да се използва сътвореното от Бога. Самият процес на Сътворението е протекъл извън закономерностите, които са валидни днес за Вселената.

Според Вернер Гит (креоционисткият, съзидателният) градивния начин на мислене е следния:

Трябва да се прави ясно разграничение между изследването на сега съществуващото творение и размишленията по въпроса както е възникнало.

Вече създаденото може да се изучава със средствата на естествените науки (измерване, наблюдение, експеримент), като се вземат под внимание споменатите в книгата аксиоми на учението за Сътворението. За самия „Божествен шестдневен период (интервал) на Сътворението обаче това е по принцип невъзможно (виж аксиоми С5 и С6). Защото с нашите инженерни знания ние можем да изследваме една вече готова машина с оглед нейните функции, ефективност, реализираните конструктивни принципи и използваните материали, но от готовия продукт не могат да се изведат отговори на повечето въпроси, свързани с нейното конструиране (напр. страната на производство, личността на конструктора, мотивите за идеята на конструкцията), ако не е написано за използващите я. Изчерпателна и достоверна информация за това може да даде само производителят - създателят - авторът.

Същата теза развива и Д-р Джон Ленокс в [6], коментирана и посочена в настоящата книга за г-н Форд и автомобилите му. леля Матилда и нейния сладкиш.

И Библията, чийто автентичен автор е Бог, ни дава информация за Сътворението, която Д-р Вернер Гит представя в [5] по следния начин: Бог е сътворил материята без изходна субстанция, със Словото (Мисълта, облечена с думи), от „нищото”. Никой от нашите сегашни природни закони не би могъл да обясни това.

Коментарът за обяснение на този принцип на Сътворението е даден по-долу на база на съвременната теория на торсионните полета, която се свързва с имената на руските физици Ахипов и Шипов, както и с българския физик Божидар Палюшев („разширен и модифициран вариант” [4а] на едноименната теория на Шипов). Бог е създал най-напред Земята и чак на четвъртия ден от Сътворението - Луната като спътник, съответно Слънчевата система, Млечния път и другите небесни тела във Вселената. Тяхното възникване не може да се обясни с помощта на валидните сега закони за гравитацията на Нютон и със законите на астронома Кеплер.

И така, тезата С6 противоречи на аксиомата Е6. Творчеството на Бога може да се разбере само дотолкова, доколкото Бог ни дава светлина по този въпрос в Своето Слово чрез Библията.

Сигурен отговор на въпросите за произхода ни „Вселената” („Космос“ на гръцки език, наричана „свят” в Повия Завет) не е възможен за изследователя без да се опре на Откровението. Трябва да се изрази съгласие с Нобеловия лауреат по физика В. Паули, който постави границите за приложението на всички природонаучни методи там, където започват да се намесват въпросите за произхода на нещата. С други думи, природните науки не могат да дават отговор на въпросите за произхода на света. Следователно, Библейските твърдения имат но-голям обсег на действие от научните. Затова проф. Д-р инж. Вернер Ги г твърди, че ние можем да надникнем зад стените на нашето незнание относно Сътворението дотолкова, доколкото Бог е допуснал това чрез Своето Слово в Библията. Последната съдържа важна и незаменима информация, която не може да се получи по друг начин. Горната теза се изяснява с известния физически закон за запазване на енергията: в нашия свят енергията не възниква от нищо, нито пък може да бъде унищожена. Невъзможно е да се построи „перпетуум мобиле” - машина, която да работи без внасяне на енергия. Произходът на общото количество енергия във Вселената не може да бъде обяснен с никой от известните ни природни закони. Самият процес на Сътворението е протекъл извън закономерностите, които са валидни днес.

7) СЕДМАТА ТЕЗА на МАТЕРИАЛИСТИЧНОТО ЕВОЛЮЦИОННО УЧЕНИЕ (Е7) определя „еволюционните фактори (двигателите на еволюцията): мутацията (възникващо и предаващо се по наследство изменение), селекцията - естественият подбор (Е7а), изолацията”. Случайността и необходимостта, продължителните епохи, екологичните изменения и смъртта (Е7б) като задължителни или необходими фактори се отнасят към „същинските” еволюционни фактори.

Докато смъртта от втората група фактори (Е76) не може да се заобиколи във връзка с прераждането при духовната еволюция на човека, то към мутацията и селекцията се отправя следната забележка: Ако имаше поне един-единствен (още по-добре повтарящ се) пример на експеримент или наблюдение как чрез мутация и селекция възниква нов вид или нова творческа информация, то теза (Е7а) би била логически изведена теория. Обаче тя остава аксиома.

И Й. Илиес признава в книгата си, носеща сполучливото заглавие „Заблуждението на столетието”, че еволюционните фактори - мутация, селекция и изолация не са достатъчни, за да се прекрачат границите на видовете: „Никой, дори да има на разположение стотици милиони години, не може да отсява грах и леща така, че от тях да се роди боб”. Именно в такъв случай се включва Бог към еволюционната философия, защото последната не може да даде обяснение на непонятни явления със своите средства — това, което прави теистичното еволюционно учение.

Противно на аксиомата (Е7), съгласно СЕДМАТА ТЕЗА на УЧЕНИЕТО ЗА СЪТВОРЕНИЕТО (С7) Библията [1] посочва следните фактори за Сътворението:

- чрез Божието Слово: Новият Завет, Светото Евангелие от Йоан 1:1-4;

- чрез Божията Сила: Старият Завет, Еремия 10:12;

- чрез Божията Мъдрост: Старият Завет, Псалом 104: 24;

- според Божията воля: Старият Завет, Битие 1:26;

- чрез Божия Син: Новият Завет, Посланието към Евреите 1:26;

- според характерните черти на Исус: Новият Завет, Светото Евангелие от Матей 11:29;

- без изходен материал: Новият Завет, Посланието към Евреите: 11:3;

- без употреба на време: Старият Завет, Псалом 33:6.

Тези фактори са били в действие през „шестте дни на Сътворението”. Те не се подчиняват на природните закони и затова могат да се разберат само чрез вяра [1J, Новият Завет, Посланието към Евреите: 11:3;

8) ОСМАТА ТЕЗА на МАТЕРИАЛИСТИЧНОТО ЕВОЛЮЦИОННО УЧЕНИЕ гласи: В еволюцията няма нито план, нито цел (Е8), защото приемането на предварително поставена цел и съставен план автоматично предполага съществуването на Създател. Тази атеистична теза произтича от нелогичното твърдение на това учение, че еволюцията се извършва „без външни намеса”- „от само себе си” - „случайно” - „по неизяснена необходимост”. Тази теза Вернер Гит класифицира като десета опасност: „пропускане на целта“ [5].

Формулираното от Вукетич чисто материалистическо опростено твърдение, че „няма предварително поставена цел, ... няма планиращ дух, понеже еволюцията сама се планира и създава своите закони”, не може да бъде научно обосновано.

Ето защо Д-р В. Гит дава в [5] един цитат на Л. Денинг - Ханхоф. който гласи: „Нека си представим, че космонавтите бяха открили на Луната златен телец, или пък че изследователите на морското дъно бяха намерили на някое недостъпно по-рано място статуя на Венера. Даже тези находки да носеха надпис „направено от еволюцията”, аз бих счел за по-вероятно тук да са действали интелигентни същества, отколкото да приема, че това е дело на случайността и необходимостта.”

В този ред намисли би могло да се припомни и казаното от биохимика „Кахан”, цитиран малко по-горе при съпоставянето на шестата теза Е6 на стр. 309-310.

Немският биолог X. Пенцлин признава също, че еволюционното учение е изправено пред проблема да обясни целесъобразността в органическия свят, без „допуска нето на творец и строител на света „, но същевременно и без да трябва да отрича самата целесъобразност на познанието.

Какви странни и противоречиви разсъждения на предубедени атеисти! Ако представителите на еволюционното учение са единодушни, че човекът не е определената цел на еволюцията, тогава логично следва, че неговото съществуване е безсмислено. Защото действително ЖИВОТ БЕЗ ЦЕЛ НЯМА СМИСЪЛ.

Атеизмът, независимо под каква философска маска се проявява, лесно се разпознава като антибожествено и антибиблейско учение, така че не представлява пряка опасност за християните.

Съвсем друго е обаче положението с онези идейни системи, които по думите на Исус Христос [1], Новият Завет, Евангелието от Матей 7:15 се явяват „в овчи дрехи”, но „отвътре са вълци - грабители”, които подвеждат духовно неориентирани хора. Едип пример за това е теистичното еволюционно учение.

Ако човекът не е бил планиран, тогава той няма и цел. Ако не се съобразява с някаква поставена пред него цел, той няма да я постигне. По тази причина БИБЛИЯТА предупреждава:

„Затова ние сме длъжни да внимаваме още повече за това, което сме чули, да не би да го изгубим някога”, за да не се разминем с целта [1], Новият Завет, Посланието към Евреите, 2:1.

„Внимавайте да не ви заплени някой с философията си и с празна измама според човешки предания, по първоначалните учения на света, а не но Христа” [1], Новият Завет, Послание на апостол Павел до Колосяните, 2:8.

В пълна противоположност ОСМАТА ТЕЗА на УЧЕНИЕТО ЗА СЪТВОРЕНИЕТО е наличие на план и цел ( С8).

Поставянето на цели предполага съществуването на някой, който ги поставя. Бог си е поставил цел да създаде Вселената.

Планът при Сътворението на света е важно указание за съществуване на Създател, защото Бог се е изявил с този творчески акт [1], Новият Завет, Послание на апостол Павел към Римляните, 1:19. Бог е планирал Сътворението. Първо Той създава Вселената, след това живите същества и на края най-съвършеното Божие създание човека, който да им бъде господар [1], Старият Завет, Битие: 1.

Засвидетелстваното от Библията заключение за съществуването на Творец е направено въз основа на творение, чийто резултат позволява да се разпознае Бога. В никоя друга книга в цялата световна история не се намират толкова много и така високи цели за човека, както в БИБЛИЯТА.

И това твърдение за целта се подкрепя със следните шест примера в нея:

1) Ние, хората, сме Божествената цел на Сътворението (Битие 1:27);

2) Ние, хората, сме целта на Божествената Любов (Еремия 31:3);

3) Ние, хората, сме целта на Божественото изкупление чрез Христос (Исаия 53:5);

4) Ние, хората, сме целта, заради която е бил изпратен Божият Син, ...”за да живеем чрез Него” (Първото съборно послание на Йоан, 4:9);

5) Ние, хората, сме целта на Божественото наследство ...”на вечния живот” [1], Новият Завет, Посланието на апостол Павел към Тита, 3:7, и „... това е живот вечен, да познаем Тебе единнаго истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил” [1], [2];

6) За нас, хората, небето е предопределената цел. „Защото нашето гражданство е на небесата, от дето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа, който ще преобрази нашето унизено тяло, за да стане съобразно с неговото славно тяло” [1], Новият Завет.

Посланието на апостол Павел към Филипяните, 3:20-21.

Тази теза е дообяснена в книгата на Д-р Джон Ленокс [6] като представител на НАУКАТА.

Освен това действителността (практиката) на многовековното съществуване на човечеството е показало многократно, че прогресът му се гради на творчество. И всяко творение е съпроводено с поставянето на цели и план за тяхното осъществяване. А зад поставените цели и изработения план стои твореца - авторът на творението. Следователно Сътворението е дело на Бога;

9) Съгласно ДЕВЕТАТА ТЕЗА на МАТЕРИАЛИСТИЧНОТО ЕВОЛЮЦИОННО УЧЕНИЕ (Е9): „Оста на времето няма определена начална и крайна точка”.

Тази теза е продиктувана от необходимото неограничено или произволно дълго време за да може все някога, по някакъв начин да се осъществи еволюционния процес, „Живот между стъпала (степени) - „Еволюция без време?”, както е озаглавил книгата си Карстен Бреш [57], с. 291 или за една вселена, която пулсира от един „голям взрив „ до следващия, без да се посочва интервал или време.

„По философски съображения някои космолози (привърженици на материалистичното еволюционно учение) намират този модел на пулсиращата вселена за особено привлекателна, може би защото той умело заобикаля проблема за произхода на нещата” [5].

Точно противоположни е тезата на УЧЕНИЕТО ЗА СЪТВОРЕНИЕТО (С9): „Оста на времето има определена начална и крайна точка” [5], което съответства на началото и края на даден ограничен процес, какъвто е бил процеса на Сътворението в протежението на „6 Божествени дни”, описано е [1], Старият Завет, Битие, глава 1. Специално в стих 14 е записан текст, които потвърждава твърдението в седмата теза на учението за Сътворението, че Словото Божие е неговия първи фактор: „И Бог каза: Да бъдат светила на небесния простор, за да разделят денят от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните, и годините;” Както е известно на всички, и съвременните астрономи отчитат и съобщават точното време по „небесните светила Това е едно красноречиво доказателство, че Бог, бидейки сам вечен, е създавал непреходни и вечни неща. И така времето и материята водят началото си от Сътворението на света. Следователно, възрастта на света е от порядъка на времето на съществуването на библейските първите човешки родословия - виж следващата десета теза Е10);

10) От ДЕСЕТАТА ТЕЗА на МАТЕРИАЛИСТИЧНОТО ЕВОЛЮЦИОННО УЧЕНИЕ (Е 10) „Настоящето е ключ към миналото” следва, че данни от съвременни наблюдения могат да бъдат екстраполирани в миналото. Ето два примера:

- С оглед на сегашната скорост ни ерозия от 0.15 мм годишно възрастта на Големия каньон в Аризона се изчислява на 10 млн. години;

- От настоящата стойност на разширяване на Вселената, под формата на константа на Е. Хъбъл, се изчислява, че „Големият взрив” е станал преди 18 млрд. години. Според Б. Палюшев „астрономическите наблюдения показват, че времето на разширение (т.е. възрастта) на Вселената е от порядъка на 10- 15 милиарда години”.

Отново се натъкваме на противоречивост в някои научни твърдения.

Затова астрономът О. Хекман критикува този „странен спорт” и го характеризира като „весело и безгрижно” смятане [58].

Както бе обяснено в логическа последователност с деветата теза на учението за Сътворението, възрастта на Земята е от порядъка на времето на съществуване на библейските човешки родословия. Затова десетата теза на УЧЕНИЕТО ЗА СЪТВОРЕНИЕТО (C10) е с точно обратния словоред на тази на материалистичното еволюционно учение: „Миналото е ключ към настоящото”.

И в Библията са засвидетелствани три събития от миналото, без които не може да се обясни настоящето: Сътворението, грехопадението и потопа. От последните две събития се извеждат следните три подтези:

С10а: „Смъртта е последица от греха на първите хора” [1], Старият Завет, Битие 2:17;

С10б: „Последиците от грехопадението на човека засягат и всичко живо” [1], Новият Завет, Послание на апостол Павел към Римляните 8:22;

С10в: „Съвременната геология на Земята не може да се обясни без потопа.”[1],

Старият Завет, Битие, гл.8.

11) ЕДИНАДЕСЕТАТА ТЕЗА на МАТЕРИАЛИСТИЧНОТО ЕВОЛЮЦИОННО УЧЕНИЕ (Е 11) гласи: „Преходът от неживо към живо е плавен”. Последователното развитие от прости атоми и молекули до човека се разглежда като постепенен преход от „схема към схеми”. Но никой от привържениците на това учение не е излязъл от областта на неопределеността, т.е. не посочва как е ставал, става и ще става този преход.

Тук би могло да се спомене отново мисълта на биохимика Кахан, цитирана по-горе на стр. 309-3/0, при съпоставянето на шестата теза на материалистичното еволюционно учение и тази на учението за Сътворението. Действително, „абсурдно и безумно е да се вярва” в „плавен преход от неживо към живо”, „случайно”, „от само себе си”, „чрез самоорганизация”. Този абсурд го доказа ФЕНОМЕНАЛНИЯТ ЕКСПЕРИМЕНТ НА ФРЕНСКИЯ УЧЕН ЛУИ ПАСТЬОР.

Според единадесетата теза на УЧЕНИЕТО ЗЛ СЪТВОРЕНИЕТО (С11) „има съществена разлика между неживото и живото.”

Действително материята и енергията са основни величини за всичко във Вселената, но те не могат да пораждат по принцип живи от неживи системи. Главен отличителен белег на всички живи същества („живото“) е притежаваната от тях закодирана информация. Последната дава възможност да се постави границата между „неживо” и „живо”, между „неживот” и „живот“.

Ето защо според немския специалист по информатика проф. Д-р инж. Гит заключението на бележития френски учен Луи Пастьор: „Животът може да дойде само от живот” (Оmne vivum ех vivo”,) може да се изрази и така'. „Информацията може да произхожда само от източник на информация” - втори вариант на заключението.

Тези твърдения от ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА НАУКАТА и в двата му варианта (форми) са потвърждение ни Библейската теза, че Бог е „източник на живот” и „източник на информация”.

Вторият вариант на това заключение е също така разгледан като потвърждение на Библейската теза за Създателя-Бог от българския физик академик Божидар Палюшев [4] и английския математик и философ професор Д-р Джон Ленокс [6];

12) ДВАНАДЕСЕТАТА ТЕЗА на МАТЕРИАЛИСТИЧНОТО ЕВОЛЮЦИОННО УЧЕНИЕ е:

„Еволюцията ще продължи и в далечното бъдеще”( Е12 ).

Обаче никой от привържениците на това учение не е посочил колко далечно е това бъдеще, т.е. отново има неопределеност в твърденията за еволюцията.

Например в [57] К. Бреш е казал: „Превръщащата се в монон планета влиза окончателно в интелектуалната фаза на еволюцията, за чийто по-нататъшен ход ние само можем да гадаем...” Отново прозира елемента на неопределеност в еволюционното учение. От друга страна могат да гадаят само посветени, каквито липсват сред неговите привърженици. Освен това К. Бреш добавя: „Посоката на това развитие е от хаоса към интелектуалната междугалактична свръхсхема, като всеки от нас е малка частица от нея.”

Един от бащите на съвременната астрономия Алън Сандидж обаче има противоположни становище но отношение на хаоса - виж в раздел I - 2.4.1.1., стр. 154.

В пълна противоположност звучи дванадесетата теза на УЧЕНИЕТО ЗА СЪТВОРЕНИЕТО: „Създаването на живите същества е завършено” (С12). Както се свидетелства в Библията, Старият Завет, Битие, глава I това е приключило през „седмицата на Сътворението”„според видовете им”. Човекът е сътворен в напълно завършен съвършен вид като най-висше създание на Бога. Всички настъпили (по-късно) след грехопадението промени (например расите) са само варианти на първоначално създаденото и са свързани с духовната инволюция и еволюция на човека.

ДОКАЗАТЕЛСТВО: НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ показват, че всички вкаменелости представляват останки от готови, завършени живи същества.

Както става ясно от посочените природонаучни и библейски аргументи при разгледаните основни постановки на теорията на Науката (H1 до Н12), аксиомите на материалистичното Еволюционно учение (Е1 до Е12), антитезите на Теистично-то еволюционно учение (Т1 до ТЗ), тезите на учението за Сътворението (C1 до C12) и научните Възражения по проблемите на антропологията, астрономията, биологията и информатиката (B1 - B20) срещу еволюцията в [5], „еволюционното учение не доказва това, което твърди, а само си дава вид, че го прави”.

С основание може да се запита, защо трябва да му се вярва като на нещо разбиращо се „от само себе си”, докато в същото време Библейското описание на Сътворението се отхвърля с лека ръка като мит, който според английския професор Ричард Докинс „случайно е бил възприет с вяра от един близкоизточен народ от овчари”. А проф. Р. Докинс също не минава без верски предубеждения:,,... дори ако няма фактически доказателства в полза на Дарвиновата теория... все пак би било оправдано да й се даде приоритет пред всички други теории.” Средностатистическият Читател би могъл да прецени дали тези мисли на атеиста Ричард Докинс са предубеждения по отношение на Сътворението и еволюционната теория на Дарвин.

Защо може да се каже, че еволюционното учение е несъстоятелно и противоречиво?

Обобщено позициите на МАТЕРИАЛИСТИЧНОТО ЕВОЛЮЦИОННО УЧЕНИЕ са следните: При съставяне на модели за произхода на всичко са позволени само такива теории, които са съвместими със схващането на еволюцията, включително и по отношение на познанието.

Но несъстоятелността и противоречивостта идва от това, че резултатите на еволюционното учение, които се представят като основополагащи, не са изводи от наблюдения и измервания, (т.е. те са метафизика), и остават в системата на предпоставките [5] и [6].

Когато се разглеждат научни резултати (факти + тълкуване - обяснение), трябва да се прави ясно разграничение между чистата фактология - потвърдените данни и онези твърдения, които произтичат от аксиоми (тези) на еволюционното учение.

Както отбелязва професор В. Гит в [5] „фактите в този свят могат да се обяснят по-добре с взетите от Библията аксиоми на учението за Сътворението С1 до CI2, отколкото с аксиоматиката на учението на еволюцията”.

Ето защо дори атеистът сър Артър Кейт обобщава този аксиоматичен подход на еволюционното учение със следните две противоречащи алтернативни тези: „Еволюцията е недоказана и недоказуема. Ние обаче вярване в нея (еволюцията), защото нейната единствена алтернатива е творческият акт на Бога, а това е немислимо” - съвсем очаквано твърдение от един предубеден атеист.

По тези твърдения се коментира лесно с два сериозни аргумента:

Ако се изходи от мислите на атеиста сър Артър Кейт, еволюционистите вярват в нещо, което е недоказано и недоказуемо, а не вярват в Бога, който е проявен и непрекъснато се проявява, а има и строги научни доказателства за негови изяви.

Според принципа на ненротиворечивостти алтернативни тези не могат да бъдат и двете верни - или и двете са грешни, или само едната от тях е вярна. И понеже Сътворението и управлението на Вселената (Природата и човека) е проявено и се проявява, то би могло да се каже, че творческият акт на Бога е верен, защото е освидетелстван, а може да се приеме, че е поне частично доказан и предстои още да се доказва с нови резултати от научни открития.

В БИБЛИЯТА се твърди, че Бог е сътворил Вселената.

Според Джон Бланчард [14]: „Това се подкрепя от удивителния порядък и замисъл, които се виждат навсякъде, и от универсалните закони, свързващи всичко в едно - от безкрая на космоса (микроструктурата) до микроскопичните организми и съставки на атома (микроструктурата). Но финото устройство изисква конструктор и то с висша интелигентност, като се има в предвид прецизността на функциониращата Вселена, а законите - законодател, а пък Бог е и двете!”

Най-силното „свидетелство за Сътворението” обаче е самият човек. Бяха приведени примери на доказателства, че за разлика от животните, човек притежава в душата си нещо „по образ и подобие на Бога”, което в светския живот се нарича „личност“. Своята Личност Бог показа на човечеството най-добре чрез единородния Си Син Исус Христос - Бог в човешки образ. Създаденият от Бога човек прави разумен избор, има съвест и може да прави разлика между правда и неправда.

Той е способен да обича и състрадава (проявява състрадание). По над всичко, човек притежава инстинкт за поклонение. От къде е получил тези качества? Нито еволюцията, нито пък някаква лавина от случайности биха могли да ги произведат. Защо маймуната не еволюира в човек? Ето защо най-ясният отговор е този от Библията: „И Господ образува (създаде) човека от пръст из земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа. Човек не е случайност; той е „страшно и чудно направен” от Твореца на Вселената [1], Старият Завет, из Давидов псалом 139:14.

Логическо обяснение или свидетелство, ако не доказателство за Сътворението от свръхестествен интелект е фината настройка на Вселената, която много добре е разгледана от английския математик и философ Джон Ленокс от престижния университет в Оксфорд [6] като типичен представител на СВЕТСКИТЕ НАУКИ -виж например раздел I - 2.1.4.2., стр. 81.

Глобалното и локалното управление на Природата от Бог се обяснява (а може да се счита, че се и доказва) от българския физик академик Божидар Палюшев с влияние върху т. нар. космологичен член, описан (изведен) в частно диференциално уравнение и използван в уравнения от общата теория на относителността на Айнщайн [4а], стр.510.

Свидетелства за това (ако не може да се каже доказателства) са природните бедствия като предупреждение от Бога, че не вървим в правилния път, които не могат да стават „случайно” „от само себе си” и чрез „самоорганизация“ , защото са резултат на регрес (при духовна инволюция), а не на прогрес (при духовна еволюция). Освен това и атеистичният диалектически материализъм учи, че няма следствие без причина.

Има много примери, някои от които се посочват и в настоящата книга, за управлението на съдбата на човека от Бога-много търпеливо по формулата „999 погрешки (грешки)” и много милостиво по формулата „99 изпитания”, пояснени на стр. 113.

И в заключение Д-р В. Гит прави следния коментар:

Еволюционният начин на мислене относно произхода на Вселената е погрешен, което многократно показвахме е природонаучни и библейски аргументи; много учени работят върху погрешна основа и стигат до погрешно тълкуване на действителността, като включват в разсъжденията си еволюцията.

Библейското учение за Сътворението е нстинно, изхождайки от него ние можем да развиваме една почиваща на истината и затова по-добра наука.

Ето защо английският философ на науката Д-р Джон Ленокс говори в [6] за „забравените корени на науката“ - виж раздел I - 2.1.4. , стр. 75 от настоящата книга. Защото твърденията на Библията могат да бъдат истинна изходна точка за изследване на Сътворението. Този потенциал може и трябва да се използва.

Затова изучаването на Сътворението е препоръчително но следните причини:

- Създадените теории изхождат от аксиоми, които са заимствани от Библията и затова a priori (априорно - преди потвърждение от опита и практиката) се приемат за верни, поради това, че много предсказания на Библията са сбъднати (Н 11);

- Поради тази вярна основа ще можем във всички области, за които Библията ни дава ценна информация (например грехопадението, потопът, образът на човека) да разработим една не само по-добра, но и въобще вярна наука;

- Постигнатите в рамките на изследването на Сътворението резултати ще бъдат в съгласие е основните твърдения на Библията. Това от своя страна води до укрепване на вярното разбиране на Писанията;

- Ако можем с примери от природните науки многократно да покажем, че Библията заслужава пълно доверие, и то тъкмо там, където е била най-много подлагана на съмнения и критики от мнозина съвременници, то това означава, че със същата сигурност може да се вярва и на нейното учение за спасението на човека;

В предлаганата книга е направен един малък опит в това направление. Един красноречив пример е „Ефектът на Мойсей „, доказан от японски физици през 1994 г.

Зад и във всички творения ние виждаме Божията Сила и Мъдрост, [1], Новият Завет, Посланието на апостол Павел към Римляните 1:20 и към Колосяните 2:3.

Затова две от най-често срещаните наименования на Бога са Най-Силният, Най-Мъдрият.

Д-р инж. В. Гит счита, че дори и учението за Сътворението убедително и аргументирано да обяснява света, винаги ще има хора, които няма да възприемат този наш модел, тъй като включва живия Бог и предпоставя истинността на цялата Библия. Това не бива да ни учудва в условия та на „секуларизирана наука” (освободена от черковно влияние, обръщане от духовно състояние в светско) и либерализирано богословие.

Известният немски теоретик на науката Карл Попър убедително застъпва възгледа, че „в надпреварата ще се утвърди онази теория, която може да бъде най-взискателно проверявана и вече е издържала досегашните строги проверки. Ако това се приложи към учението за Сътворението, би могло до се очаква неговото бързо разпространение.”

СБЪДВАНЕТО на ПРОРОЧЕСТВА, писани в БИБЛИЯТА и ТЕОСОФСКИ ПРЕДСКАЗАНИЯ на Всемировия Духовен Учител Петър Дънов - Beinsa Douno (1864-1944) говорят за издържани проверки (научна теза Н11).

В това направление са твърдения и на съвременни представители на СВЕТСКИТЕ НАУКИ като английския математик Д-р Джон Ленокс в [6] и българския физик академик Божидар Палюшев в [4], и двамата преподаватели по философия на науката съответно в Оксфорд и Лондон, с изследвания - потвърждения на Библейски тези, някои от които са посочени в настоящата книга.

Още допълнителни възражения срещу материалистичното учение за еволюция „от случайна бъркотия“ - „от хаоса“, „от само себе си“, „чрез самоорганизация” читателят може да потърси в книгите на Вернер Гит [5] и Джон Ленокс [6].

Според материалистическото учение за еволюцията животът се тълкува изключително като едно състояние на „самоорганизация” на материята, като материален процес или явление.

Съгласно Божественото учение за еволюцията на хората, разяснявано от Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno, животът на човека - развитието на човека в неговия жизнен път е един направляван от Невидимия Разумен Свят духовен процес.