I - 2.6.3.1. Задачата и мисията на Христос.

[Ани]

I - 2.6.3.1. Задачата и мисията на Христос.

Някои избрани моменти от Исусовата проповед на планината.

Христос дойде да спаси човечеството,

да го извади от областта на самосъзнанието

и го насочи към Божественото съзнание,

където е реалността.

Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno

Като видял, че хората не могат да си помогнат сами за да се справят с противоречията, Господ решил да слезе сам на Земята, да се яви като Спасител на човечеството. Затова именно Той изпратил Духа си. въплътен в Исус Христос, Когото нарекъл Свой Син.

Каква е била задачата на Христа на Земята? Задачата Му е била да изяви Бог а като Любов и като Мъдрост. Да Го изяви външно и освен това да даде методите и начините как да се приложат Любовта и Мъдростта. Следователно, ако искате да възприемете Божията Любов и да я приложите, следвайте пътя на Христос.

Задачата на Христос беше да научи хората да живеят правилно, да съдейства за пробуждане на космическото им съзнание. Христовото учение внесе в света нова наука, която цели да приготви пътя за проявяване на това ново съзнание в хората.

Христос дойде на Земята, за да изпълни мисията Си - да изправи грешката си като поръчител за свободата на хората, които злоупотребиха с нея, да ги освободи от техните заблуждения и да им посочи истинския път на живота - пътя на Любовта. Ето обяснение на една основна мисъл: „Земята не е място за щастие”.

Тя е велико училище, в което човек развива своя ум, своето сърце и своята душа. Той - Христос знаеше теоретически много закони, но тяхното приложение научи на Земята - много неща научи и от хората. В бъдеще Земята ще се преустрои, ще даде условия за правилното развитие на човека. КОГАТО ХОРА ТА ПРИЛОЖАТ ЛЮБОВТА ЩЕ БЪДАТ ЩАСТЛИВИ, но днес това е невъзможно [10], том II, стр.10

С изпълнението но мисията си Христос придоби истинско съвършенство, с изцеленията на хора и възкресението на Лазар той демонстрира Божествени способности, а със Своето възкресение доказа възможността за вечен живот.

Който иска да бъде съвършен, трябва да изпълни известна мисия, която Бог ще му възложи. Затова в нов текст при поздрава между последователи на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno се казва: „Да изпълним Волята Божия“. В лицето на Христа ние имаме образец на разумно служене. Бог изпрати Христа, Своя Единороден Син, в света, да покаже на хората как трябва да живеят, да пробуди тяхното съзнание - когато човек е живял в греха и се събужда, решава да живее но Бога. Типичен пример в това отношение е Мария Магдалена. И всеки може да бъде Магдалена. В момента, когато ние съзнаем, че сме живели в греха, и се обърнем да живеем по (изискванията на) Бога - това е Магдалена. Бог изисква от нас да бъдем като Него. Във всинца ви има една Магдалена. Тя е била една от най-големите грешници и развратници, които светът познава. Тази жена се приближила до един от най-великите Човеци, Който някога е слизал на Земята; най-чистият Човек, Който някога се е явявал на Земята; най-възвишената Душа, Която е посещавала този свят; най-великият Дух, Който някога е озарявал човешката мисъл... Представете си каква смелост, какво нахалство, какво дебелоочие имала тя! Но ето че това велико нахалство е хроникирано в Евангелието и служи като един отличен пример. Знаете ли какво е казвала тази жена, като е целувала краката на Христа? Тя е казвала: „Господи, заради Тебе извърших всичките тези престъпления, като Те търсих. Тук мислех, че си Ти, там мислех, че си Ти - всички престъпления съм направила все заради Тебе. Това го направих не от зла воля, по нямах у себе си тази мъдрост да Те познавам, а сега - сега вече Те намерих. ... Пет пари не давам за мнението на хората” [10], том II, стр. 183.

В тази връзка заслужава да се разгледа НАЙ-ВЕЛИКАТА ИСУСОВА „ПРОПОВЕД НА ПЛАНИНАТА” - хълма, на който се изкачва за да поучава насъбралото се множество от хора и учениците си, назована в [19] „най-великата проповед на всички времена”, описана в БИБЛИЯТА.

В тази проповед Исус е дал РЕЦЕПТАТА (КЛЮЧА) ЗА СПАСЕНИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО: ЛЮБОВТА. В нея Той поучавал своите ученици как да проявяват Любов към хората (човеците): „... всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона...” [1], Новият Завет, Светото Евангелие от Матея, 7:12. Този принцип е наречен „златното нравило” и се отнася дори за нашите врагове, защото в същата тази проповед Исус е казал'. „... обичайте неприятелите си, и молете се за тия, които ви гонят;”[1], Матей, 5:44.

За повечето сегашни хора да обичат враговете си, респективно неприятелите си, е нещо невероятно и/или много трудно.

Други могат да считат Исус недостоен за внимание, поради нещата, вършени от онези, които твърдят, че са християни, но пренебрегват поученията на Христос.

Някои хора в Япония са казали: „Те хвърлиха атомна бомба над Нагазаки - градът, в който живеят най-много християни в цяла Япония”.

Но справедливо ли е да се обвинява лекаря за болестта на пациенти, ако пациентът не се е придържал към предписаното му от лекаря лечение? Този въпрос подхожда и на обвинението на някои към добрия и любящ човека Бог, който е допуснал изпитания, страдания, трудности и болести за хората като най-ефективен метод за възпитание. Защото хората сами са виновни като пренебрегват разумните предписания на Бог чрез Библията [1] и Теософията [2], включително чрез Своя Единороден Син - Христос, превъплътен в Човека - Бог Исус.

Според видния представител на ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИИ индуисткия водач Мохиндас Ганди, „ученията на Проповедта са насочени към всеки един от нас” и ако ги следваме „ще разрешим проблемите на целия свят „Ако бъдат приложени, ученията на Христос за Любовта могат да изцелят недъзите на човечеството. ”

Като представител на СВЕТСКАТА НАУКА професор Ханс Дигер Бец потвърждава твърдението на Ганди като отбелязва: „Общо взето влиянието, което оказва Проповедта на планината, далеч надхвърля границите на юдеизма и християнството, и дори западната култура.” За него тази проповед „притежава уникална всеобща насоченост”

Видният антрополог Ашли Монтегю писал, че съвременните открития за психологическата роля на любовта са само ПОТВЪРЖДЕНИЕ на тази Проповед.

За милиони хора от Ориента или другаде Исус Христос е непознат достатъчно в действителност. Заслужава внимание тази сравнително кратка, но интригуваща проповед. Тя се намира в БИБЛИЯТА, Новия Завет, Евангелията на Матей, глави 5-7 и Лука 6:20-23 [19].

Ето НЯКОИ ИЗБРАНИ ОСНОВНИ МОМЕНТИ ОТ ИСУСОВАТА ПРОПОВЕД НА ПЛАНИНАТА под формата на следните въпроси и отговори:

1. КОИ ЩЕ БЪДАТ ЩАСТЛИВИ и КАК?

Исус Христос е дал следния отговор [1], Новият Завет, Евангелие на Матей 5:3-12:” Блажени са:

- нисшите по дух, защото е тяхно Небесното Царство;

- скърбящите, защото те ще се утешат;

- които плачете сега, защото ще се разсмеете[1],Новият Завет,Евангелие на Лука 6:21;

- кротките, защото те ще наследят земята;

- които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят;

- милостивите, защото на тях ще се показва милост;

- чистите по сърце, защото те ще видят Бога;

- миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада;

- гонените за правдата, защото е тяхно Небесното Царство;

Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;

Радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.

ИСТИНАТА е, че МОЖЕМ ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ КАТО ЖИВЕЕМ В МИР И ЛЮБОВ, РАДОСТ И ВЕСЕЛИЕ.

Затова в молитвите и псалмите фигурират думите мир, любов, радост и веселие, а Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno е дал следната „духовна формула „ в свещения танц Паневритмия: „Да пребъде Божият МИР и да изгрее Божията РАДОСТ и Божието ВЕСЕЛИЕ в нашите сърца!”

2. Как да се прави милостиня с достойнство? - без да се търси похвала от човеците.

„А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти да не знае какво прави десницата ти; за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде”.

Подобна е препоръката на Исус Христос при пост - „да не те виждат (разбират) човеците, че постиш”.

3. КАК да подобрим отношенията си с другите за ДА ЖИВЕЕМ ЩАСТЛИВО?

На фона на десетте заповеди на Мойсей от Стария Завет, Исус Христос проповядва Навия Завет за Любовта, за която най-много говори в своите беседи и лекции Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno:

Чули сте, че е било казано на старовременните: „Не убивай; и който убие излага се на съд”

А пък аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си (без причина), излага се на съд;

Спогаждай се с противника си по-скоро, догдето си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница.

Чули сте, че е било казано: „Око за око, зъб за зъб”.

А пък аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.

Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си”.

Но аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят, правете добро на тия, които ви мразят;

Благославяйте тия, които ви кълнат, молете за тия, които ви правят пакост.

Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.

Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем;

Според Учителя Петър Дънов - Beinsa Dounо най-добрият просяк е музикантът на улицата.

И както желаете да нравят човеците на вас, така и вие нравете на тях.

Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, и ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, и ако заемате само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? , защото и грешниците правят същото.

Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чеда на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните и злите.

Бъдете, прочее, милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.

Не съдете, и няма да бъдете съдени; прощавайте и ще бъдете простени;

Давайте и ще ви се дава; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

ЗА БРАКА И СЕМЕЙСТВОТО

Една от най-важните области в християнския живот са бракът и семейството. Заслужава внимателно четене това, което е написано в БИБЛИЯТА за правилно-то отношение между мъжа и жената и между родителите и децата. Защото на Библейските отговори на най-важните жизнени въпроси може да се вярва, да се има доверие.

1. Откъде произхожда самата идея за брака?

Бог е определил от самото начало, че мъжът и жената трябва да з/сивеят заедно във вярност и любов.

В Евангелието от Матей 19:4-6 са записани следните мисли на Исус: „Бог ги е направил от начало мъжко и женско и е казал: Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът. Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.”

2. Какви са правилните отношения между съпрузите?

В Посланието на an. Павел към Ефесяните, 5:22-23 и 25 е записано повелително:

„Жени подчинявайте се на своите мъже, като длъжност (задължение) към Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата.

Мъже любете жените си, както Христос възлюби църквата и предаде себе си на

нея.”

Или пояснено на християнски език, жената трябва да се подчинява на мъжа си, а мъжът да обича жена си, както и Исус Христос обича църквата като духовна невяста.

3. Говори ли се в Библията за интимната страна на брака ? -Да.

Писаното в Библията съветва мъжът и жената да бъдат отзивчиви към нуждите и желанията на другия.

„Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; подобно и жената с мъжа. Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената.” [1], Първо Послание на ап. Павел към Коринтяните 7:3 - 4

4. Какво е Библейското становище спрямо неверността в брака?

То е изразено в Новия Завет на Библията, Посланието към Евреите 13:4: „Женитбата нека да бъде на почит у всички, и леглото неосквернено, защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.”, т.е. Бог осъжда неверните.

5. Какво се поучава в Библията за развода?

Исус Христос е казал: „Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодейства.” [1], Новият Завет, Евангелието от Матея 19:9.

Следователно, когато няма изневяра при кой да е от съпрузите, разводът и новият брак са прелюбодеяние пред Бога. Бракът може да се разтрогва само поради изневяра на единия от съпрузите.

Исус добавя:

„Още е било казано: „Който си напусне жената, нека и даде разводно писмо”.

А пък аз ви казвам, че всеки, кой го напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства.”

6. Как трябва да се отнасят вярващата жена или вярващият мъж към невярващите съпрузи?

Отговорът е даден в Първото Послание на ап. Павел към Коринтяните 7:12: „Ако някой брат има невярваща жена и гя е съгласна да живее с него, нека я не напуска.”

Той (или тя) не трябва да я (го) остави, а чрез добрия си живот да я(го) спечели за Господи. Има такива примери.

7. Как трябва вярващият мъж да се отнася към жени си?

Той трябва да се отнася към нея с внимание и уважение както се препоръчва в Първото Съборно Послание на Петър 3:7: „Така също и вие, мъже, живейте благоразумно с жените си, като с по-слаб пол, и отдавайте почит на тях като на сънаследници на дадения чрез благодат живот, за да не става препятствие на молитвите ви.”

8. Как да пазим брака между мъжа и жената?

За щастливи брак и семейство в споменатата по-горе проповед Исус Христос е добавил:

Чули сте, че е казано: „Не прелюбодействай”.

Но аз ви казвам, че всеки, който гледа жена за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си”.

9. Как трябва родителите да се отнасят към децата си?

Родителите трябва с Любов да наставляват децата си според Божия път. И препоръката е:

„Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него нито когато остарее.” [1], Старият Завет, Притчи 22:6

10. Правилно ли е родителите да наказват децата си?

Да, ако наказанието се осъществява с Любов.

11. Как би трябвало да се отнасят децата към инструкциите на родителите си?

Децата трябва да почитат родителите си, защото препоръките в Библията са:

„Почитай баща си и майка си, според както ти заповяда Господ, твоят Бог, за да се продължат дните ти, и да благоденстваш на земята, която Господ твоя Бог ти дава.” [1], Старият Завет, Второзаконие 5:16

„Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа.” [1], Посланието на ап. Павел към Колосяните 3:20

12. Кое е най-важното решение на вярващите родители?

Цялото семейство да служи вярно на Бога, както се обещава в Книгата на Исус Навиев 24:15: „Но аз и моят дом ще служим Господу.”

ДРУГИ ВАЖНИ ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ЗА СПОКОЕН И СМИСЛЕН живот.

1. Как да се справяме с безпокойството за живота?

Много хора се безпокоят за своите физически чужди като казват: „Какво ще ядем? или: Какво ще пием? Или: Какво ще облечем?

По време на разглежданата велика проповед Исус Христос е казал: „Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече (значим) от храната, и тялото от облеклото?; понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това, (което ви е необходимо) и е загрижен за вас.

Но първо търсете Неговото Царство и Неговата Правда; и всичко това (което ви е разумно необходимо) ще ви се прибави (приложи).

ПОСТАВЕТЕ БОЖЕСТВЕНОТО НА ПЪРВО МЯСТО И ВСИЧКО ЩЕ ВИ СЕ ПОДРЕДИ ПО НАЙ-ДОБРИЯ НАЧИН.

Затова не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си.

Ето защо Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno е казал, че „мъдрецът мисли за днешния ден”, а „съвършеният човек не мисли за утрешния ден”, защото съзнанието му се освобождава от ненужни мисли, чувства и желания.

2. Как да намерим смисъла на живота?

Недейте си събира съкровища на земя та, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат;

Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда и гдето крадци не подкопават, нито крадат;

Защото, гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другият ще презира. Не може да слугувате на Бога и мамона (от еврейски език се превежда богатство, пари, имот, материално благополучие).

Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори;

Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.

Има ли между вас човек, който, ако поиска син му хляб, ще му даде камък?

Или, ако поиска риба, да му даде змия?

И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чедата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!

Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.

Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.

Въпросите за широката и тясна порта в пространен или стеснен път са изобразени в т. нар. „пентагрим” (окултен символ на духовната еволюция на човешката душа), даден от Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno - виж фиг. 2, на вътрешната страна на предната корица.

И тай, всеки, който чуе мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; по тя не падна, защото е основана на канара.

И всеки, който чуе тези мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо.

И понеже Исус Христос е говорил от името на Отца си, то изпълнението на думите на Сина е изпълнение на волята на Бога. А според Учителя Петър Дънов -Beinsa Dounо „в изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа „, силата на „разумния човек”, за когото се споменава „във великата проповед” на Исус Христос. И този човек, който полага усилия да върши „Божията воля” ще установи, че животът му е станал по-богат, по-смислен. Или би могло да се каже, че в изпълнението на волята на Бога е смисъла на човешкия живот.

Ето какво е проповядвал и говорил ЗА ХРИСТОС още от гледна точка на ТЕОСОФИЯТА му Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno:

Как ще познаем Христа? - Като познаете Бога. Който познава Бога, познава и Христа. И обратно - който познава Христа, познава и Бога. И това е по-лесно, защото Христос е бил видим на Земята. Бог и Христос са „вътрешна, свещена идея, която се крие в дълбочината на човешката душа. Само Бог може да вложи тази идея в човека Домогне ли се до тази идея, човек носи Бог и Христос в себе си.

И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта.

Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл.

Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос - все едно как го схващат хората: като „истеричен”, като „космичен” или” „мистичен”.

Защото и като истерична личност, и като космична същина, и като мистично преживяване, Христос си остава най-съвършенният израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма любов от него.

Няма и в космоса - вън, и в мистичните дълбочини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа.

И тогава, как трябва да се схващат думите „истеричен”, „космичен” и „мистичен” Христос?

Проявен на земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен”, познат външно. И времето тогава хроникира и свидетелства за него: „Ето човекът! Ето истинският човек, в когото живеят Любовта, Мъдростта и Истината, и който ги прилага.”

Познат вътрешно, той става „мистичен”, а схващан и познавам като проявения Бог в света, той става „космичен”.

И тогава, физическата страна на Христа, това е цялото човечество, обединено в едно тяло.

Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно - това е душевната страна на Христа.

Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната му от рана.

А всички божества, събрани в ума на Христа, представят божествената му страна.

Това е „космичният” Христос - проявеният Бог в света.

И затова мистикът вижда навсякъде Христа - великият Брат на човечеството (защото е пожертвал всичко за своите братя), първият образ на човека, Първородния в света - начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, който с развил и проявил всички божествени добродетели, който е приложил всички божествени закони.

Когато говорите за Христос, винаги трябва да разбирате първия образ в света, първородният, началото на човешката (духовни) еволюция, началото на човешкия род.

Един е той, макар и да го схващат хората гу като „историчен”, ту като „космичен”, ту като „мистичен”.

Къде е говорил Христос преди две хиляди години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като дух, който ще пребъдва на земята „до скончание на века”, т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни.

Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на небето, че седи и чака второто пришествие, за да започне да съди живите и мъртвите.

ИСТИНАТА е, че Христос никога не е напускал земята. Това е загадъчната, мистичната (тайнствената) страна на Христос („мистичния” Христос).

Спомнете си неговите думи: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята”.

Христос е, който е движил, движи и ще движи н „истеричния”, и „космичния”, и „мистичния” живот на земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма „космос”, сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма „мистичен” живот.

Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот на човечеството.

За това свидетелства и свещеното Писание, в което Христос се явява централно лице.

За това загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците”.

Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на Божествената Истина.

Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един всемирен закон на Духа, който работи у хората но един специален начин.

Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са пътя за идването на Христа.

Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята.

Ала със своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога.

И затова той казва: „Аз съм Пътят, и Истината и Животът”.

Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане на законите на природата.

Животът - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа.

Истината - това е проява на единия Бог, който създава условия за развитие на всички живи същества.

Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие.

Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, който може да прокара гази нишка - да съедини човеците с Бога.

Защото той, който слезе от Божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, що води от временния живот към вечния. „А вечен живот е, казва Христос, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога, и пратения от Тебе Исуса Христа”.

Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи, и по които се гради този величествен ред на нещата.

И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, носи живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко, което е.

Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината.

И затова, когато запитват Христа, защо е дошъл на земята, той отговаря: „Аз затова се родих и затова дойдох в света, за да свидетелствам за Истината”.

Тия думи, обаче, са една математична формула. Въпросът за идването на Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот. Ала мнозина смятат, че е лесно да се отговори на този въпрос. Те казват, че Христос дошъл на земята, за да пострада и да спаси човечеството.

Но идването на Христа на земята не е въпрос на страдание. Страданието е вторично явление в живота на Христа - то далеч не е в състояние да определи този важен момент в историята на човечеството.

Спасението, така както го схващат хората, също е едно частично разбиране на това велико събитие.

Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората го разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение.

Очевидно, съвсем друг смисъл има идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят..

ХРИСТОС ДОНЕСЕ НА ЗЕМЯТА НАУКАТА ЗА ДУШАТА. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи.

Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с МЪЧНАТА ЗАДАЧА ЗА ПОВДИГАНЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО. Трябваше да слезе ХРИСТОС, за да РАЗРЕШИ гази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат.

Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророци, светии - но те не можаха да свършат работата както трябва.

Когато Христос, „Синът Божи”, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в Неговото име, за да довършат започнатото дело.

В Евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своето единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен.

„Спасението“ , за което говори Христос, означава победа над смъртта и излизане от кръговрата на преражданията.

„Новораждането” означава придобиване на безсмъртни тела, изтъкани от субстанциална или есенциална материя, които се хранят със светлина (цветовете в нея).

Синът това е Словото, разумното, Божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога.

Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като Цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло.

И когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, подразбира се онова съединение на Исуса с колективния дух на разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една божествена идея на земята.

Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело, трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух.

От това гледище, Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и любов.

Всички синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос.

Тези характеристики на Христос от последните три абзаца напълно се отнасят за Бога, защото Исус Христос е Бог в човешки образ.

Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот - идеята за безсмъртието, идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществувание се свежда към това - да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот. Към това са се стремили старите алхимици. Но Исус Христос посочи „пътя” и така стана „ключ” към вечния живот.

„А вечен живот е”, казва Христос, „да познаят Тебе Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа”. Да познаят Бога, да познаят Христа.

Познаха ли хората Христа, когато той се яви преди две хиляди години? Познават ли го и днес?

Когато Истината се яви в света, тя няма да се облече в царски дрехи, а в скромна премяна.

Така и Христос се яви преди две хиляди години в проста форма, в която хората не можаха да го познаят. Ала такива са законите на този свят.

В тази проста дреха - привидно човек като всички други хора - дори и учениците му не го познаваха напълно. Само трима от тях видяха при преображението на Христа неговото „лице”, т.е. неговата вътрешна страна. В тази вътрешна светлина, те го видеха и познаха такъв, какъвто беше между ангелите.

За евреите Христос беше „синът на Иосифа, синът на дърводелеца”.

За книжниците и фарисеите (юдейските водачи) той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи”. Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях.

Къде се беше учил Христос? Защото всичко, което той е направил, свидетелства за неговите обширни знания. И днес още има хора, които си мислят, че Христос с бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така.

И за Христа казват, че не се учил в никое училище. С това искат да кажат, че без да се учил, е знаел. Не, Христос преди хиляди години е бил в едно от най-видните училища или в една от най-знаменитите школи. Христос сам твърди, че „както Отец ме е учил, туй върша”. То значи, че Той се учил там, дето другите площадни философи не са се учили. Бог го е учил. И всеки от вас трябва да се учи. Къде? - При Бога. ДА СЕ УЧИШ ПРИ БОГА - разбирам да минеш ШКОЛА, В КОЯТО ИМА ЕДИНСТВО. Най-добрите професори, най-добрите учители са в тази школа. Всеки един от вас трябва да намери тая школа. Тази школа не мяза (прилича) на нашите университети. В НЕЯ НЯМА НИКАКВИ ХИПОТЕЗИ И ТЕОРИИ, КАКВИТО ИМА В СВЕТСКИТЕ НАУКИ [10], стр. 111., както бе посочено в предни раздели.

Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните?” Като говори за „небесните неща”, Христос е подразбирал великите мистерии на слънцето. Той, обаче, е разбирал и „земните неща” - бил е запознат с тогавашната кабала, е философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки.

Наистина, Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият му земен живот с бил сам по себе си предметно учение за него.

Той е бил извор на нов опит, поле за прилагане на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, той винаги е могъл да черпи познания направо от него. Затова Исус Христос може да бъде наречен Най-Великият Теософ.

И когато Христос се е молел, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога.

Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот.

Едва след разрешаването на своята трудна задача, Христос с разбрал опитно, че ЕДИНСТВЕНИЯТ ПЪТ ЗА СПАСЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Е ЛЮБОВТА. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания.

За хората, обаче, каквото и да приказват, страданията на Христа, неговото разпятие и позорил смърт, си остават една от най-големите загадки.

Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Наистина, няма човек в света - в миналото и днес, който да е страдал като Христа. Обаче Неговите страдания се възнаградиха. Няма човек в света, чиито идеи в продължение само на 2000 години да имат толкова последователи, както Христа.

Много издържано Христос е обрисуван от историка У Леки - виж стр. 362 по-долу.

Съгласно [1], Новият Завет, Светото Евангелие от Матей 20:28 „... Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина”.

А според тълкуването в [ 19] човечеството се е нуждаело от Исусовия откуп, за да може да се избави от наследеното несъвършенство. Като съвършен човек Исус е трябвало да се откаже от правото си на живот за да откупи и освободи човечеството от греха и смъртта, наследени от Адам, да покаже на човечеството чрез възкресението, че хората имат потенциал за вечен живот. Поемането на познание за Исус Христос може да означава вечен живот в рая.

Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света.

А сам Христос казва, че дошъл в света да свидетелства за Истината.

Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там дето Любовта не вземе участие, се явяват най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не Любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост.

Както и да е, но ние виждаме, че биде допуснато Хрис тос да бъде разпнат.

На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа.

Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията - онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото.

Ала в тия кондензирани, интензивни страдания, нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: „За този час аз дойдох”.

Чрез могъщата алхимия на Любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж за винаги с насилието.

И наистина, не можеше ли Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не можеше ли той да предотврати страданията, които са го чакали? Пред него е стояла алтернативата - или да призове „ангелските легиони”, с помощта на които да унищожи и еврейския народ, и римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, е Мойсеевско-Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните маги и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта.

Христос избра второто и това беше пръв по рода си опит на земята.

И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако се беше уплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите, с които го приковаха, от копието, е което го пронизаха, той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигане на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удари на бича, и кръст, и гвоздеи, и копия, с огъня на Любовта - едничкият огън, който може да разтопи оръжията на насилието. И опитът му излезе сполучлив.

Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така той откри пътя за спасението на опия страдащи души, за които бе дошъл (за да повярват в него). За тези, именно, прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора на своя век - Христос положи живота си, за да живеят те в онази любов, която той им даде.

В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят.

И все пак, когато аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват две велики качества на Христа - неговото безподобно търпение и неговото смирение. Благодарение на тях той понесе всички хули, поругания и обиди, кои то хората му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става. От очите му не е капнала ни една сълза.

Това е велико търпение, това е самообладание, това е любов!

Това е канара, която нищо не може да разбие.

Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение - възкресението.

Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта. И тъй както в страданията нему се разкриха тайните на миналото, така във възкресението той получи откровение за бъдещето.

В лицето на Христа ние имаме един истински силен човек, един мощен дух, един герой. Той всичко преодоля - и мъчения, и кръст, и гроб.

С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб.

Силният не умира - той възкръсва и дава живот и на другите.

Христос бе сърцето на Бога, и затова той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на божественото кръвообращение на живота.

При своето идване преди две хиляди години на земята, Христос ни показа само едната страна на своя образ.

Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания. Ние го виждаме като герой на изкуплението.

Хората не познават още Христа в неговата слава, в неговата Божествена мощ и сила.

Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа е гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи - те мигом ще се разтопят!

В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път!

Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения - всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие, което сковава човешкия живот.

Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души, който повдига и събужда у тях любов към всичко. ХРИСТОС ПРЕВРЪЩА нощта в ден и ТЪМНИНАТА В СВЕТЛИНА, ЗА ДА ЗНАЕ ЧОВЕК КЪДЕ ХОДИ.

Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма.

Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център.

Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре - това ще бъде повторното идване на Христа на земята.

Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този .живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди.

Пленени от тия външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: „Христос е благовествал преди две хиляди години. Той е казал, каквото е имал да каже и сега е на небето, докато настъпи второто пришествие, когато ще дойде пак да съди живите и мъртвите” .

Ала аз ви казвам: Христос във време и пространство не е благовествал!

Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо минало.

Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще.

Ние гледаме на Христа и неговото учение като на вечно настояще!

Мнозина слушат Христовото учение, малцина го приемат и прилагат. Не може да се приложи нещо, което не се разбира. Всеки го приема по специфичен начин...

Как да се подходи ЗА ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ ?

Да се приложи Христовото учение, това значи да се свърже човешката душа е Бога, да се почувства човек като Син Божий. Който има правилни отношения към Бога, никога не пита кой какъв е - християнин, мохамеданин или будист. Той познава кой е свързан с Бога и го разбира.

Ето защо, не само през време на своята тригодишна проповед, но и в течение на две хиляди години, Христос не е престанал да говори. И ако можеше да се възстанови всичко онова, което той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако може да се възстанови и онова; което той е говорил в течение на тия две хиляди години, хората щяха да имат едно ценно знание.

Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци. Много и от посланията на Павла, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те, обаче, някога ще излязат на бял свят. Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици.

Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото си учение? В сравнение с това, което Христос носеше, той даде много малко на тогавашните хора. Хората по онова време не бяха готови за наука. Ето защо, той им говореше в притчи. Христос не искаше да даде оръжието си в ръцете на невежите, за да го обърнат против него.

Мислите ли, че ако днес дойде Христос, той ще говори така, както е говорил преди две хиляди години? Другояче ще говори днес Христос.

Тон ще проповядва, преди всичко, великата наука на Любовта н методите за нейното прилагане. Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служението (служенето). Защото законът на еволюцията изисква днес това.

И сега великият Учител се обръща към всички пробудени души, възвестявайки им основите на новото благовестие:

Да бъдат всички прилежни ученици добри братя, верни и истинни служители!

Защото само ония, които са прилежни ученици, добри братя и истински служители, могат да бъдат творци на новата култура, в която Христос ще живее във всеки човек и между всички хора.

При второто пришествие Христос ще се всели - Той ще живее между човешките души, ще живее и между ангелите. Когато Христос и чрез Него Бог живее в душите на всички хора, те ще бъдат помежду си истински братя и сестри, готови на всякакви жертви едни за други.

Не обикновени верующи иска днес Христос, не хора, които воюват един против друг, не господари и жреци, а истински човеци - творци на новото, ученици, братя и служители. Не хора, които постоянно го разпъват вътре в себе си иска днес Христос, а човеци, които да го приемат, които да бъдат едно е него.

Днес Христос възвестява една култура без разпятия, култура на възкресението!

Защото ние видяхме, какви са резултатите на съвременната култура, създадена от хора, които разпнаха Христа.

Дошло е време да се положат основите на една нова култура, която да бъде изградена не от хора, които се кланят на разпънатия Христос (но носят в сърцето си омраза вместо капчица Любов към хората - авторът познава такива), а от човеци-братя, у които живее възкръсналият Христос - живият Христос на Любовта.

Основата на тази култура ще бъде Любовта.

Защото Любовта е единствената сила, която може да направи човеците прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители, творци на новия живот -щастливи. Това е новото, което Христос носи днес на човечеството. Това е Словото на Великото Всемирно Братство, това е, коего Учителят говори [13] .

Но няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово? И ще го познаят ли?

Те ще продължават да спорят за „разпнатия”, за „историческия” и „космически” Христос, за Христа така, а духът на неговото живо слово ще им остава чужд.

Затова ви казвам: оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действува в света, който действува в душите на човеците.

За този Христос ви говоря аз - не за „историческия” или „разпнат” Христос. Най-сетне, като Истерична Личност хората достатъчно го познават, но като жива любов те не го познават.

За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото знание и светлина, който носи Истината и Свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е той, какъв е бил, къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите” и пр. и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно, какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят, какво е мястото и на другите велики хора, които са се явили и се явяват в света. Този Христос трябва да познаят човеците днес! Него трябва да видят те - да го видят и познаят! Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да то познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни. Аз, обаче, поддържам, че ако човек не види Христа, нищо не може да стане от него. Ала за да може да види човек Христа, той трябва да има ум, сърце. Душа и дух като неговите. Всички, на които Христос се е явявал преди да достигнат това състояние, са падали с лице към земята. А какво може да види един паднал човек?

Може би тук е необходимо да се припомни за изопачаването на Истината за такава велика личност, каквато е Христос, което някои автори на сензации като Дан Браун и други представят в свои книги и други средства за масово осведомяване.

Трябва да пие човек от самия извор, а не от реката, конто е размътена, защото в нея са влезли много други примеси. Тези примеси се използват заради комерсиални цели и в посредствени вестници, дори безплатни за да се четат, но така се размътва съзнанието на хората - дейност на т. нар. „черна ложа”. Тръгни по пътя, що води към този извор - пътят е малко труден и дълъг, но затова пък ще пиеш жива вода от самия извор, която ще освежи завинаги твоят ум и твоето сърце. Тук е течното място, където трябва да се цитират думите на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno: „НИЕ МОЖЕМ ДА ЗАВЕДЕМ КОНЯ ДО ИЗВОРА, НО НЕ МОЖЕМ ДА ГО НАКАРАМЕ ДА ПИЕ ВОДА”.

Пред твоя поглед ще се разкрият широки гледки, невиждани дотогава. На тази планина, дето блика живият извор, ти ще чуеш гласа на Бога. Не пожелавай да останеш там, а слез долу при своите братя. Слез долу и приложи, като ученик, като брат и като служител, живото Слово на твоя Небесен Баща, който те е привлякъл с нишките на своята Любов. Тия нишки са в ръцете на Христа, изявеният Бог на Любовта.

Христос дойде на Земята, за да вмъкне хората пак в първоначалния поток на живота, в обратния процес, който ние наричаме възкресение (еволюция след инволюция). За да можем да разберем това учение, трябва да разберем учението на Отца и Сина и светаго Духа (триединният Бог). Какво трябва да се разбира под Отца? - Учението на Божествената Мъдрост. Под Сина? - Учението на Божествената Любов. Под Духа? - Учението за въздигането, еволюцията на човека. И казва се в Писанието: „Който повярва в това учение, спасен ще бъде”.

Казвате: „Как ще се оправи светът?” Ние очакваме на еволюцията, ние мислим, че човешката еволюция ще ни докара един ден до съвършенство. Няма да го бъде. Някои мислят, че като почне човек да гради, ще бъде нещо съвършено. Може до небето да дигнеш нещо и то нищо да не ти даде. Еволюцията - то е любовта, която се проявява в живота. Под еволюция трябва винаги да разбираме мощните сили на любовта, да разбираме живота и да прилагаме Божии велик закон: да обичаш всичко туй, което Бог е създал, да обичаш „всичко живо в цялата Вселена“. Цялата Вселена не е нищо друго, освен Бог, Който се проявява. Тя представлява развитието на Бога. Защото и Бог, сам по себе си, се развива. Да чувстваш и да влезеш във връзка е всички най-разумни същества. Най-първо, на Земята, но и на Небето.

Някои искат да се запознаят е Христа. Къде е Христос?

Християните мислят, че той е на Небето, от дясната страна на Бога.

Теософите мислят, че е в Хималаите някъде, в Индия.;

Други мислят, че е в Палестина.

Че е на Небето - там е; че е в Хималаите - там е; че е в Палестина - и там е някъде.

Христос е един от възвишените духове, той слезе и даде едно упътване, да обърне цялото кормило на човешката еволюция, да даде светлина на хората да вървят напред, да не би да се повърнат назад, да им покаже, че пътят на човешкото спасение е в Любовта към Бога, в светлината, не в тъмнината...

Затова авторът е избрал за мото на книгата мисълта на Всемировия Духовен Учител Петър Дънов - Beinsa Douno: „Братко запали твоя факел, защото този, който ходи без светлина, не знае къде отива”.

На Земята най-първо съществуваха кристалите, след тях растенията, после се развиха малките животинки, големите животни и най-после се яви човекът, но образ и подобие на Бога, но за него нямаше условия да се развива и затова се направи сегашния човек, който е една друга фаза. Човекът по образ и подобие Божие сега ще дойде. И човечеството, което сега са връща към Бога, ще подеме човешката еволюция. Тия души са сега на път и ние ще се срещнем е тях. Всичките религии ги очаква преобразуване на съзнанието.

От Невидимия свят, където познават Божествените закони, когато дойде време да се роди човек, всички тия Йерархии, през които той ще премине, трябва да дадат съгласието си за това негово раждане, за това негово идване на Земята. Всички тия Йерархии, всички тия същества, които са минали нашата еволюция и които направляват Вселената, трябва да дадат съгласието си. Между всички трябва да има съгласие дали една душа да дойде да се въплъти на Земята или не. Туй е най-щастливото раждане.

Ето какво е казал още Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno:

Спомнете си думите от Писанието: „Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен”.

Значи, Бог като възлюбил света, дал от себе си в жертва най-хубавото, най-възвишеното - своя „единороден Син”, за да повдигне ония души, които вярват в Любовта. Всяко друго вярване е измама.

Христос слезе на земята да изяви Любовта, да и покаже на ХОРАТА и да ги научи, че те МОГАТ ДА БЪДАТ ЩАСТЛИВИ САМО С ЛЮБОВТА.

Според Учителя Петър Дънов - Beinsa Dounо „в Писанието се прави разлика между (първия) единия човек, направен от пръст, или от материя, и (вторият) другия - от дух. ... - За Христа -се казва, че вил животворящ дух, т.е. той представлява пай-възвишеното у човека - неговата душа. Христос представлява възвишеното съзнание на човека, което за да се оформи, трябва да има вътрешна опора. Вътрешната опора е духът на човека, който определя неговото безсмъртие. Който няма тази вътрешна опора, той не може да бъде безсмъртен.

Христос е казвал: „Аз не дойдох да изпълня нито своята воля, нито вашата, но дойдох да изпълня волята на Отца, който ме е проводил. Аз съм Син Божи, изпратен на земята да науча хората, как да живеят.”

Въплъщението на Божия Син в Исус Христос е централното понятие на християнството, едно от най-основните учения на Библията. Христос се превърна в единствен „Посредник между Бога и човеците” - основа на нашето спасение. „И така, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот”; „Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозина, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни” [1], Новият Завет, Послание на апостол Павел към римляните, 5:18-19)

Ще вярваш, че този, Който е дошъл от Бога, е дошъл да ти покаже истинския път, по който може да идеш при Този, Когото търсиш в света. Това е естественото - да вярваме в Бога и да намерим пътя - пътя, по който можем да идем при Отца. А Отца Той ще ни покаже. Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец не го е привлякъл. И никой не може да иде при Отца, ако аз не му покажа пътя” Много от онези, които чули Исус да говори и видели как той се отнася с хората, опознали Баща му по-добре.

Окултната наука за съществуването на „тайнствени сили” в природата, достъпни за познаване само от „посветени” и „избрани” индивиди като магьосници, спиритисти и теософи определя още и причините, поради които известни добродетели са развити повече или по-малко в дадени хора. Тя казва: Добър човек е онзи, който има повече връзки с напреднали и възвишени същества. Значи по-голямото или по-малкото съприкосновение с висшите същества, броят на допирните точки с тях определя степента на човешката доброта. Когато дойдем до онези велики същества, които имат допирни точки направо с Бога, за тях казваме, че те почти са завършили своето развитие на Земята. Те влизат вече в плана на една по-висока еволюция от тази на Земята.

Еволюцията не е престанала още, но има един процес, още по-дълбок от самата еволюция. Този процес е изявлението на разумното в света, Бог- който се проявява.

В [11] е изяснено обширно и дълбоко аргументирано кой е Исус, но тук ще се спомене твърдение на историка от деветнадесети век У. Леки, като представител на СВЕТСКИТЕ НАУКИ. В една част от определението му за влиянието на живота и а Исус на Земята той казва [11]:

„Деветнадесет века са дошли и отминали, а днес Той (Исус) е централната фигура на човешкия род.

Този Исус от Назарет, без пари или оръжие, завладя повече милиони от Александър Велики, Цезар, Мохамед или Наполеон.

Роден в ясла и разпнат като злодей, сега Той контролира (управлява) съдбините на цивилизования свят.”

И така, и според скептиците, и според хората, познаващи Неговия живот като съвременници и/или изследователи, Исус Христос се смята за най-уникалната личност, живяла някога на Земята.

Като не разбират какво представлява Божествения принцип, хората се запитват какво е свършил Христос на Земята. Да се задава този въпрос, това значи да се гледа на Христа като на историческа Личност, Която някога е живяла на Земята, донесла някакви идеи и заминала за онзи свят. Те не подозират, че от деня на възкресението Си до днес Христос нито за момент не е престанал да работи в света. И в бъдеще Той непрестанно ще работи. Божественият принцип е вечен огън.