I - 2.6.5. За Спасението на хората.

[Ани]

I - 2.6.5. За Спасението на хората.

Съдбата на човека може да бъде частично

променена в зависимост от неговото поведение.

Но в положителна посока това може да стане

само чрез Христос, с благоволението на Бога.

Христос е „името, чрез което

Бог с благоволил да Го призоваваме”.

Единственото нещо, което може да ви спаси,

това е да отправите към Бога гореща молитва.

Само Бог спасява хората.

Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno

Процесът на спасението съгласно ХРИСТИЯНСКАТА РЕЛИГИЯ е сполучливо описан от ап. Павел е [1], Новият Завет, Първото му послание към Коринтяните, 15, 42-58:

„Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръс(ну)ва в нетление; сее се в безчестие, възкръс(ну)ва в слава; сее се в немощ, възкръс(ну)ва в сила; сее се одушевено тяло, възкръс(ну)ва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло.

С оглед ни яснота и прецизност между цитата на ап. Павел ще се вмъкнат стихове от Стария Завет на Библията. Съгласно Битие, 1: 1, „В начало Бог създаде Небето и Земята. А според стих 27 Бог създаде на Небето Първият духовен човек „по своя образ” („първият Адам”, който още не е слязъл на земята по ТЕОСОФСКОТО ОБЯСНЕНИЕ на Учителя Петър Дънов - Beinsa Dounо); „мъжки и женски пол ги създаде „.

А ето и продължението на казаното от ап. Павел:

Така е писано (в [1], Старият Завет, Битие, глава 2, стих 7): Първият физически човек (материален - „от пръст”, „който да обработва земята” и „пази Едемската градина” „вторият Адам”) стана (е) жива душа, а последният Адам („третият Адам”) стана (е) животворящ дух.

Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno е назовал физическия човек „вторият Адам”, а „последния Адам” по определението на ап. Павел, „третият Адам”, който сега се оформя с духовната еволюция на човека.

Душата е частица от Божия Дух в синтез с физическото (материалното) тяло на човешкия индивид. Когато настъпи физическата смърт на човека, душата напуща своя земен дом (наричан също „черупка „) - физическото тяло на земния човек и като индивидуализирана за даден човек частица от Божия Дух се връща на Небето при своя донор - Бог. Изхождайки от теорията на торсионните полета, Б. Палюшев нарича човешката душа „торсионна матрица „, която е носител на точно определена по своя характер информация за конкретната индивидуалност на човека. В зависимост от своите заслуги и степен на развитие, човешката душа остава в Невидимия свят в духовна форма (духовно тяло), ако индивидът е съвършен, или се преражда - идва отново на земята за да се усъвършенства в ново физическо тяло. Такъв е цикъла на пътя към съвършенство на човека, което е воля и цел на Бога.

Последният Адам („третият Адам”) ще се появи може би при шестата раса на земята и възкръсналите при второто пришествие, които ще претърпят изменение и ще се превърнат в духовен човек (с духовно тяло), ако им бъде отсъдено.

Затова ап. Павел е казал: „Обаче не е първо (на земята) духовното, а одушевеното (тяло), и после духовното (тяло). И продължава пояснението, че човекът от земята е пръстен (от пръст), а този от небето - духовен. „И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния. ”

„А това казвам, братие, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство („Културата на Духа“ [4]), нито тленното наследява нетленното. Ето една тайна ви казвам: Не всички ще починем (погинем), но всички ще се изменим, в една минута, в един миг, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие...” тогава ще се сбъдне писаното слово: „Погълната биде смъртта победоносно”, ... „но благодарение Богу, който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос. Затова, любезни мои братие, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилствайте всякога в Господнето дело, понеже знаете, че в Господа, трудът ви не е праз(д)ен.”

Тази „област на Невидимия свят „ е недостатъчно изучена от светската наука и най-важното свойство пи духовния (нетленния) свят - безсмъртието. Това го признава и религиозно ориентираният български учен - физик академик Б. Палюшев [46], стр. 391-392. И ето какво обобщение прави той на стр. 395-396:

Съгласно НАУЧНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ, оформени в рамките на новата линия на научното познание, в обективната реалност съществуват четири различни форми на живот. Първата най-нисша форма е нашият живот на земята (на физическите тела). Втората възможна форма това е животът на праведните в новите духовни тела, който ще се появи след второто пришествие на Спасителя на света Исус Христос.

Третата форма това е полевата форма на живот на ангелите (също и на падналите ангели, наречени демони, зли духове, бесове и прочее), която е сътворена от Бога като по-висша от формата на живота на хората.

Ангелите се представят в Библията като своеобразни „служебни” духове, обслужващи висшата и последна, четвърта форма на живот - тази на Самия Бог като мисловно-информационно енергийна субстанция с торсионна природа (б.а.). ... Бог е Този, който е сътворил по-нисшите от Него форми на живот както в Невидимия, така и във видимия свят. Бог е най-висшата форма на живот, оперираща върху субстанциалната основа на духовния свят, сътворил всички останали три форми на живота. Нейната същност е принципно недостъпна за човешкото познание. Частично може би тази най-висша форма на живот е достъпна само за по-висшата от нас хората форма на ангелите и вероятно за формата, която ще придобият възкръсналите праведници след второто пришествие на Божия Син.

И така, от гледна точка на Християнската религия, спасението на човека ще бъде резултат от намесата на външни за него духовни сили на Кога, извършващо се в условията на една радикално променена природа на физическия (материалния) свят - преминаването н във форма, подобни на Безсмъртната Духовна Реалност. Това е една нова субстанциална форма ни съществуване на света [46], която се получава от своеобразно обединение на Духовния и физическия свят, съответстваща на душата на човека и смисъла на думите на ап. Павел в края на цитата му от Библията малко по-горе.

Авторът на [46] разглежда „радикалната промяна на физическата вселена” като синоним на „апокалиптичната картина” на „свършека на света”. Академик Б. Палюшев отбелязва, че еврейската култура на мислене е създала модели на духовното прераждане на човечеството, известен като „АПОКАЛИПСИС”. Но „Апокалипсис” е гръцка дума и означава „НАСТЪПВАНЕ НА НОВОТО ВРЕМЕ”, А НЕ КРАЙ НА СВЕТА. Според него човешкият разум е неподготвен да възприеме такава радикално промяна, която по своята същност е съизмерима само с акта на свръхестественото явление на Сътворението на света от Бога - основа на това, което в [4] той нарича „култура на разума”. А способността на човешкия разум да възприеме такава радикално промяна е наречена в същите книги „култура на духа”, възприета като синоним на Небесното Царство - предстоящото обединение на физическия и Духовния свят в правдива държава, основана изключително на духовни принципи, очакваната поява на обещаното „ново небе и нова земя, в която да живее правда” [1], Второто съборно послание на Петра, 3, 13 - синоним на настъпването на „новото време” на истинна правда. Това е смисъла на понятието „Небесно Царство” описано в Новия Завет на Библията, в „евангелие”, което на библейски език означава „блага вест” [46].

Посоченото в [46] становище относно предстоящото обединение на физическия и духовния свят е предизвикало жив интерес сред учените и богословите, с които авторът на [46] има контакти. В множеството дискусии по този повод са му били задавани редица интересни въпроси, някои от които не са поставяни в богословските и академични разглеждания и анализи според него. Може да се каже, че тези въпроси са обхванати в тематиката на настоящата книга. Ето защо ще бъде отделено място за тях със съответните отговори от Б. Палюшев и автора на предлаганата книга:

1) Дали когато Бог е сътворил света, Той го е създал първоначално под въпрос-ната форма на единство между физическия и духовния свят, което е продължило до грехопадението на Адам и Ева? - Да.

Защо е такъв отговорът се вижда от изложеното по-долу.

Отговор на този въпрос е даден първо в БИБЛИЯТА, Старият Завет, 3:22-24: „И Господ - Бог каза: Ето, човека (вторият Адам) етапа „като един от нас”, да познава доброто и злото (след непослушанието - грехопаданието на втория Адам): и сега за да не простре ръката си та (в)земе и от дървото на живота, и (да) яде, и (да) живее вечно, затова Господ Бог го отпрати от Едемската градина (райска) да обработва земята, от която бе (в)зет. Така Той изпъди Адама (вторият Адам): и постави на изток от Едемската градина Херувимите и пламенния меч, който всячески се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота. ”

Съгласно коментара на Б. Палюшев в израза „като един от нас” Бог има предвид индивиди от духовния свят, като под „нас” трябва да се разбира „не само Светата Троица, но и цялостния запазил чистотата и светостта си духовен свят, включващ светите ангели”. Знанието на доброто и злото тук е употребено като напомняне за необичайното разделение на съществата в невидимия свят, едно разделение, което подронва устоите на цялостното Творение на Бога, обхващащо както видимия физически, така и невидимия духовен свят. „Доброто” олицетворява запазилата своята лоялност към Бога част от този свят,а „злото”- съответно разбунтувалата се срещу Бога съставка на духовния свят.

Според Б. Палюшев, като представител на НОВИТЕ ТЕНДЕНЦИИ в СВЕТСКАТА НАУКА, на въпроса дали Бог е създал първоначално вселената в идеалния й вид на единство между физическия и духовния свят не може да се отговори определено. Според автора на [46] това, което древните жители наричат „Златния век на Земята” е може би именно този етап или интервал от време на съществуване на вселената и човека, предхождащ грехопадението на Адам и Ева - прародителите на сегашното човечество. Наименованието „Златен век на Земята” от нейните древни жители говори, че Бог е създал Вселената и Човека в хармония и единство между духовния и физическия свят.

Това е точно така, защото Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno в свое ТЕОСОФСКО ОБЯСНЕНИЕ е говорил за първия Адам, който е в Невидимия свят и „който още не е дошъл на Земята”, но вероятно е живял в този „-златен век“:

Божидар Палюшев и авторът ни настоящата книга си приели, че когато с главни буква се изписват думите „Вселена” „Небе „ и „Земя” се има предвид първоначалното състояние при Сътворението им и това след коренното им преобразуване от страна на Бога като „ново Небе и Земя „, под форма на т. нар. „Небесно Царство”, в което физическият и духовният свят ще бъдат обединени. С обозначаването им с малка буква се подчертава, че тези понятия се отнасят за сегашното състояние на принципно отделена от духовния свят форма на съществуване на тази физическа или материална система.

Мнението на Б. Палюшев е, че решението на Бога да раздели физическата от духовната реалност е продиктувано от две основни съображения:

Едното е грехопадението на част от ангелите в невидимия духовен свят под ръководството на „черния адепт” Сатан, което е „станало преди Сътворението на вселената”, и другото е грехопадението на Адам и Ева подмамени от същия „дявол“ Сатан;

2) Каква е природата на свободната воля на човека преди и след грехопадението, както и в условията на бъдещото обединение на духовния и физически свят?

Това е централен въпрос, около който възникват и други логични, разумни и уместни въпроси, както ще се види по-долу. От самия централен въпрос се разбира, че става дума за три етапа на съществуването на човека: преди и след грехопадението и Божието Царство. Но има три общи елемента, характеристики на природата на свободната воля на човека.

Първо, свободната воля е тясно свързана с „послушание“, с изпълнението на волята на Бога.

Второ, свободната воля означава свободен „избор”.

Трето, свободата не освобождава от „отговорност”.

Преди грехопадението Бог е предоставил на първата човешка двойка Адам и Ева свободна воля с едно единствено ограничение - да не ядат от плодовете на „дървото за познаване на Доброто и злото”. Но, подмамени от черния адепт Сатан, че могат да бъдат като Бога, те направили своя „избор” на „ненослушание” н вкусили от „забранения плод”.

От друга страна грехопадението представлява своеобразен бунт срещу Твореца на света и затова съвсем естествено е да очакваме Той да предприеме подходящи мерки за неутрализиране на това притеснително за Него обстоятелство в съответствие с „отговорността”- изгонването от „рая”.

Много хора са задавали въпроса:

2а) Защо след като Бог е Велик и Всемогъщ Творец е допуснал греха и злото да възникнат и да се разпространяват по света, а не ги е унищожил още в самия им зародиш?

Това е един логичен въпрос от гледна точка на „здравия човешки разум”, който символизира „културата на разума ”

Краткият отговор е: БОГ' Е ОСТАВИЛ ЧОВЕКА СВОБОДНО ДА ПРОЯВИ СВОЯТА ВОЛЯ по молба на Сина Божи - Христос и от Любов към хората.

А ето коментарът на академик Палюшев, който анализира писаното в Библията, Новият Завет, Евангелие от Лука, 16:15:  защото онова, което се цени високо

между човеците, е мерзост пред Бога.”

     Според него тези думи в БИБЛИЯТА посочват ясно, че начинът на мислене на Твореца е основно различна от културата на мислене на човека - основанието Палюшев да класифицира човешкото мислене като „култура на разума”, основно различаваща се от културата на Божията мисъл, означена като „култура на духа”, към която човек трябва да се стреми, ако иска да живее в „Небесното Царство“. Основните съображения, от които се ръководи Божията Мисъл и Разум, са Любовта, смирението, разбирателството и хармонията. Една бърза и категорична реакция срещу злото, каквото е бунта срещу разумното управление на Великия и Всемогъщ Творец, би била в основно противоречие с тези абсолютни показатели на качеството на Божиите Разум и Мъдрост. Бог е дълготърпелив и многомилостив и наказва нормално след 999 грешки на човека [10], което е наречено от автора на предлаганата книга „формула 999”, И действително, истински силни и авторитетни в обществото хора са именно онези, които избягват силовата конфронтация, търсейки решение на конфликтите със средствата на любовта, смирението, благородството, разбирателството и хармонията. В пълна противоположност под „силни личности” хората разбират индивидите с груби, агресивни и брутални характери.

Във връзка с разглеждания централен въпрос за свободната човешка воля, на автора на [46] е задаван и следния много уместен и разумен въпрос:

2б) Но защо тогава Бог с избрал пътя на (частичното) физическо унищожение и преобразуване на сегашния свят, избирайки една малка група от хора, спазваща Неговите изисквания и закони, за да осъществи „благородните” Си намерения за спасението на хората от грехопадението, имайки предвид въпросното качество на Неговия Разум и Характер?

Б. Палюшев отговаря като задава в началото следния контравъпрос: Как мислите вие, които задавате този въпрос, как би постъпил Бог в условията на фундаменталното различие между духовния и физическия свят, за да реши въпроса с грехопадението, целейки освобождаването от неговите окови на сътворените от Него човеци, като същевременно съблюдава посочените качества на разума му като Любовта, смирението, разбирателството и хармонията?

И той пояснява явлението Исус Христос: Съвсем естествено е Разумният Творец да преодолее създадената между духовния и физическия свят преграда по свръхестествен начин е помощта на човекообразна личност - превъплъщение на Неговия Собствен образ и Дух, да съобщи на хората за Своите намерения, за най-важното положение в Неговия план - бъдещето обединение на духовния и физическия свят, една нова реалност, в която ще доминират Неговите Правда, Воля и Закон, да укаже начина на тяхното спасение. Съвсем логично и естествено е Бог Сам да се представи пред хората въплътен като човек, заявявайки им, че който Го слуша и вярва във въплътения Му образ (Христос), ще бъде спасен и че именно това е пътят на освобождението от оковите на греха и получаването на безсмъртие. Затова в Библията е записано: „И това е живот вечен да познаем Тебе единнаго, истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.” И от думите на Самия Исус Христос, който е въплътеният Бог, става ясно, че най-важната част от Неговата мисия на земята е разпространението сред човеците на благовестието „Отец ми ви е обещал Небесно Царство „, писано в евангелието (на библейски език „евангелие” означава „блага вест”) , т.е. на идеята за бъдещото „Небесно Царство „: „А според обещанието Му очакваме ново Небе и нова Земя, в която да живее Правда” [1], Новият Завет, Второто съборно послание на ап. Петър, 3:13. И е съвсем естествено Божият Син, превъплътен в Исус Христос, и всички Негови ученици и последователи постоянно да напомнят на хората в своите учения и послания до тях за необходимостта човеците да усвояват качествените показатели на Бога плодовете наДуха: „А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; [1 ], Новият Завет, Посланието на ап. Павел към Галатяните, 5:22-23. Именно основното различие между духовния и физическия свят е причината Бог да изпрати Месията Исус Христос, заради необходимостта от непосредствено общуване между Създателя и хората в условията на въпросното различие между физическата вселена и Духовната Реалност (Вселена). Ролята на Месия може да бъде изпълнявана единствено и само от Самия Бог, представен от второто Му лице - това на Божия Син, превъплътен в Исус Христос. Именно за това Бог не е предприел веднага действия за ликвидирането в зародиш на възникналия срещу Него бунт, както сред сътворените от Него ангели в духовния свят, организирани от черния адепт Сатан, така и сред сътворените от Него човеци във физическия свят - първата двойка Адам и Ева - от Любов към своите създания в Невидимия и видимия свят.

Чрез Словото Си в БИБЛИЯТА и Месията ИСУС ХРИСТОС Бог е направил всичко възможно да предупреди хората за Своите намерения за бъдещето, както и за начина, по който могат да се спасят. Бог е предоставил „свободни воля” на всички хора, свобода за избор по пътя на Доброто или злото, към Вечен Живот или вечна смърт — виж фиг. 1 на стр. 233. Но както пояснява теософски Учителя Петър Дънов - Beinsa Dounо „човек не може да се промени, ако той самият не желае”. В такъв случай съвсем логично е да се елиминират тези, които бидейки предупредени, не приемат Неговите поучения (в Библията) и Неговия посланик (Исус Христос), остават под влиянието на духовното обкръжение на черния адепт Сатан, възпитани в духа на културата на разума, отричащи Божиите учения и произтичащата от тях Християнската култура на мислене, култура на Духа. Затова в Християнското учение се казва, че спасението на хората е по благодат, идваща от Бога и че то е резултат на свободния избор, който човеците могат да направят в условията на основното разделение между физическия и духовния свят;

3) Дали след извършения от Адам и Ева грях Бог-Творецът е променил и цялостната същност на вселената, фундаментално разделяйки физическия от духовния свят? Какво в същност представлява „грехът” от посочената тук гледна точка за предстоящото единство на низшия физически и висшия духовен свят?

Отговорите на тези въпроси фактически са дадени в обясненията по първия въпрос: Да, Творецът е разделил физическия от духовния свят вследствие на непослушанието на първата човешка двойка (не изпълнявайки волята на Бога по отношение на единственото ограничение - да не ядат от плодовете на „дървото за познаване на доброто и злото“ ). По един или друг начин ние - земните хора ще трябва да изпълняваме волята на Премъдрия ни Отец за да се осъществи „Небесното Царство” - предстоящото единство и хармония на духовния и физическия свят;

4) Безсмъртието на новата Вселена означава ли безкрайно съществуване във времето и пространството и дали последните две понятия ще запазят формата си при „новото Небе и Земя”?

Според Б. Палюшев никой не знае всъщност какви са истинските намерения на Твореца, които „стоят твърди до века” - част от думите на псалмопевеца от Библията.

Не се знае кога точно Бог ще реализира замисленото от Него „Небесно Царство”, т.е. „новото Небе и Земя”

Би могло да се каже, че Творецът не е замислял да създава нещо, което след това да изчезне. А по отношение на формата на двете философски понятия пространство и време или пространство-време за сега Невидимият Разумен свят ни е дал познание само чрез теориите на относителността на великия Айнщайн;

5) Доколко основателна е тезата за предопределението, формулирана в учението на протестантския учен Калини?

Отговорът на Б. Палюшев по въпроса за същността на учението на Калвин за предопределението на хората е даден така: Свободната воля на греховния човек може наистина да се разглежда като предопределена още от самото начало на Сътворението (Бог е осигурил свобода на волята при едно единствено ограничение - да не се яде от дървото за познаване на доброто и злото), но обикновеният човек не може да осъзнае факта на такава предопределеност по принцип, тъй като човешкото битие е оформено в условията на фундаментално разделение между физическия и духовния свят. С други думи, съдбата на човека наистина е предопределена, но човек не може да осъзнае по никакъв начин това обстоятелство, изхождайки от позицията си на участник в една реалност (физическия свят), която е фундаментално различна от духовния свят.

В настоящата книга отговорът на този въпрос е обобщен под формата „всичко е предопределено”;

6) Ако спасението на човечеството се свежда до една малка група от хора, наречена „групата на праведниците и светците“, има ли данни в Библията, че въпросната група ще включва само един твърде малък брой хора или спасението би обхванало цялото човечество, включващо всички индивиди, живели някога на земята?

Има данни в БИБЛИЯТА, че спасението няма да обхване всички хора, живели някога на земята, „защото мнозина са поканени, а малцина избрани” [1], Новият Завет, Евангелие от Матея, 22:14.

На база на Библейска информация е съставен и алгоритъма на немския професор Д-р инж. Вернер Гит за съдбата на жителите на земята, която се определя от техния алтернативен избор по тяхната свободни воля към вечен живот или вечна смърт - виж фиг. 1 на стр. 233 от книгата.

Би могло да се добави едно допълнително разяснение към алгоритъма на Д-р Гит.

Според писанията в Библията от Йоан - единственият ученик на Исус Христос, който не е обезглавен, а само заточен, преходът към обединената форма на физическия свят и духовния свят (осъществяването на „Небесното Царство”, обещано от Бога) ще се извърши на два етапа - може би от гледна точка на предпазливост.

В първия етап въпросното преобразуване на света ще обхване само първото възкресение на малката „група на праведници и светци” (включваща обезглавените ученици на Исус Христос), които ще формират новото общество, наречено „Небесно Царство“. „Блажен и свет оня, който участва в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа, и ще царуват с Него хиляда години.

Във втория етап, след споменатите хиляда години ще бъде второто възкресение. „И когато се свършат хилядата години, черният адепт, дяволът Сатан ще бъде пуснат от тъмницата си (може би невидимия свят), и ще излезе да мами народите в четирите краища на земята,... да ги събере за войната,... но огън падна от Бога из небето та ги изпояде. И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, дето са и звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени ден и нощ до вечни векове. И живите и възкръсналите из мъртвите бидоха съдени според делата им, но написаното в книгите, включително в книгата на живота; Това - присъдата за в огненото езеро - е втората смърт - вечната смърт. И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро [1], Новият Завет, Откровението на Йоана, 20:4 -10 и 12-15. А онези, които са праведници и светци, които са се разкаяни за греховете си и са се помолили искрено Бог да им прости и изпълняват Неговата воля, ще бъдат простени и спасени, и ще преминат към вечен живот.

От анализа в [46] се вижда, че Християнският възглед за спасението на хората намира НАУЧНО ПОТВЪРЖДЕНИЕ в следствията, произтичащи от т. нар. „коригиран вариант на теорията на торсионните полета”, изложен в [4а].

И така, според Християнската религия Спасението на хората е по Благодат от Бога, т.е. то зависи от Неговата Добра Воля и Благоволение, продиктувано от Божията Любов към сътворения от Него човек.

Спасението не може ди стане нито чрез познание, нито чрез духовно извисяване от страна на човека, нито пък протича в условията на сега съществуващата физическа вселена.

ЧОВЕК СЕ СПАСЯВА САМО ЧРЕЗ ИСКРЕНАТА СИ ВЯРА В ТРИЕДИННИЯ БОГ, ЧРЕЗ ИСКРЕНО ПОКАЯНИЕ ЗА ИЗВЪРШЕНИТЕ ОТ НЕГО ГРЕХОВЕ И МОЛИТВА КЪМ НЕГО ЗА ПРОШКА .

А ето ТЕОСОФСКОТО СТАНОВИЩЕ на Учителя Петър Дънов – Beinsh Dounо:

Религията е създадена като наука, която да научи хората на правилни отношения помежду си. Всички велики учители, които са идвали между хората на 2000 години, са проповядвали едно хубаво учение. Всички учители са проповядвали братство между хората, но техните ученици, техните последователи изопачиха това учение и станаха буквояди. Не е ли заблуждение да вярваш за пример, че ако вярваш в една църква или в една вяра, ще се спасиш? Това не е ли заблуждение? Спасението не зависи само от една църква. Или по-право, спасението не зависи от никаква църква. Спасението е само качество на Бога. Само Бог е единственият, Който може да спасява. Затова Бог е изпратил единородния Си Син Христос на Земята. Апостол Павел казваше: „Бог беше в Христа и помиряваше хората със Себе Си, като не им вменяваше (зачиташе) греховете. „Това е учението сега. Да не се заблуждавате! Ти сам можеш да изправиш само (по)грешките си [81], стр. 253 и 268.

Човек без Христос е като пътник в неизвестно направление, вечно търсещ отговори на въпроси за живота, особено за неговия смисъл, които не може да получи, и е без цел в живота. Затова авторът е избрал за оформлението на корицата на книгата си факела и сентенцията на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno: „Братко, запали факела си, защото този, който върви без светлина, не знае къде отива“ . А в заглавната страница са думите на Христос: „Аз съм Светлината на света. Който вярва в мене няма да върви в тъмнина. Аз ще бъда Светлина в живота му”.

Животът без Христос няма смисъл и предназначение. Без Христос животът е вечно търсене, вечно несбъднати мечти и неосъществени желания. Без Христос животът ни поема неправилна посока, независимо дали го съзнаваме или не.

НИЕ СМЕ СЪТВОРЕНИ ЗА ДА ЖИВЕЕМ В ОБЩЕНИЕ С БОГА. Затова докато не създадем чрез Христос тази връзка с Бога, в живота ни винаги ще съществува чувство за някаква липса, усещане за духовна, вътрешна празнота.

Хората се опитват да запълнят тази вътрешна празнота по различни начини:

- Едни използват парите за трупане на материално богатство, но това не им носи пълно удовлетворение, защото е преходно в краткия земен живот на човека. Парите са важно нещо, но не най-важното. Често „човек забогатее, но вземе, че се разболее” [2];

- Други опитват с развлечения, сексуален разврат, дори с дрога, но това им дава само моментно задоволство, което оставя горчивина, дори води до провали в живота, както е при някои хора на изкуствата, най-много при певци;

- Трети се отдават на работа в науката, музиката, спорта, успеха. Дори и при тази най-добра трета категория хора може да се чувства вътрешен глад, духовна празнота, ако те са атеисти.

Както се сочи в БИБЛИЯТА, причината за тази духовна празнота е фактът, че повечето съвременни хора са се отдалечили от Бога - те са му обърнали гръб.

КАКВО МОЖЕ ДА НИ ДАДЕ ХРИСТОС?

1) Христос ни помага да открием смисъла и цепна на Живота. Рано или късно всеки мислещ човек се пита: „Какъв е смисъла на живота ? Животът ми има ли някаква цел?” А духовно просветеният - „Каква е мисията ми на тази земя? ”

Централното послание на Христос и Християнството като религиозно учение е, че само с общение с Бога ние сме в състояние да намерим истинската цел и пълния смисъл на човешкия живот, да запълним вътрешната празнота в него. Типичен пример - потвърждение на тази теза е руският професор от Московския Държавен Университет (МДУ) [11]- виж стр. 58 от настоящата книга.

2) Христос ни помогна да можем да получим прошка от Бога и да ни приведе при Него. Ако сме искрени, ще признаем, че всеки от нас е вършил неща, от които трябва да се срамува. В нас има вроден егоцентризъм, който покварява живота ни. Христос е казал: „Което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето на човеците излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. Всички тия зли неща излизат от човека и оскверняват човека” [1], Новият Завет, Светото Евангелие на Марка, 7:20-23.

Ето защо имаме голяма нужда от прошка, а чрез Своята смърт на кръста Христос направи възможни Божията прошка. Нашата вина за прегрешенията ни, която ни държи под проклятие, Христос взе върху себе си: „Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух” [1], Новият Завет, Първото съборно послание на Петра, 3:18. Христос е този, който може да ни постави в правилно взаимоотношение с Бога, защото по Неговите думи е „хлябът на живота” [1].

3) Христос ни предлага вечен Живот. На никого не му харесва смъртта на човека. Но истината е, че един ден всички ние, които няма да доживеем до Второто Пришествие на Христос, ще умрем. Нашите грехове пи разделят от Бога, а разделянето от Него означава смърт: „Заплатата на греха е смърт,...” [1],....

Всички желаем да избегнем смъртта. Понеже Бог е създал първия разумен човек безсмъртен, още с раждането ни у всекиго от нас е заложен стремеж към вечен живот.

Но вечният живот е „Божи дар” [1], най-добрият подарък, получаван някога - Неговата безкрайна Любов'. „Защото Бог толкоз възлюби светът, щото даде своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в него, но да има вечен живот” [1], Новият Завет, Светото Евангелие от Йоана, 3:16 - златният стих на Библията.

Когато някой пи предлага подарък, имаме избор. Можем да приемем онова, което ни се дава и да му се радваме, или да се извиним като кажем „не, благодаря „.

За нещастие, прекалено много хора са прибягват и прибягват към извинения и не са приели и не приемат Исус Христос, който е Божият дар за нас: „При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха”. Юдеите преди около 2000 г. не приеха Исус Христос, затова сегашните израелци още страдат за това. До Второто Пришествие на Христос, когато ще се оценяват хората по време на „Страшния Съд” на Бога, земните хора имат алтернативния избор, който им предлага Бог: между „вечната смърт” и „Вечния Живот” - виж алгоритъма на фиг. 1, стр. 233 от книгата.

Няма по-голямо доказателство на обич от това да умре някой за друг човек. Всеки нормален човек обича родителите и децата си, приятелите си. Обаче готови ли сме да умрем за тях?

Това направи Христос за теб, драги читателю, за да ти каже „Обичам те!” Той очаква от теб само да застанеш на колене, да поискаш прошка за греховете си и да помолиш Христос да влезе в сърцето ти. Той иска да дойде с теб в къщи, да бъде там, когато не се разбираш с родителите си, с братята и приятелите си, да бъде там, където работиш, почиваш или се забавляваш, когато ти е тежко, да отговори на всичките ти искрени молитви. Направи Исус свои най-добър приятел и говори с Него чрез молитва, чети Библията, където има информация за Него.

Христос взе върху себе си всички наши грехове, като умря за нас и вместо нас, понеже ни обича. От обич към нас Той пожела ние да не плащаме за всички злини, които сме извършили. Той проля кръвта Си на кръста и умря за да имаме ние живот. Освен това Христос не само умря за нашите грехове, по и възкръсни!

Възкресението Христово, видяно от негови съвременници, е нагледно и красноречиво доказателство за реалността на победата над силата на смъртта и откриването на другото алтернативно измерение на живота - Вечния Живот, което ще настъпи след Второто Пришествие на Христос [1].

Чрез Своята смърт и възкресение Исус Христос ни избави от вината, страстите и страха от смъртта. Христос умря „... за да унищожи чрез смъртта тогова, който има властта на смъртта, сиреч дявола, и да избави всички ония, които поради страха от смъртта през целия живот са били подчинени на робство” [1], Новият Завет, Посланието към Евреите, 2:14-15.

Чрез смъртта и възкресението Си Христос ни е дал шанca да опознаем Бога, да повярваме в Бога, Христос и Библията като Негово писмо до хората, да обичаме Бога и общуваме с Него чрез молитва, шанса да обичаме и хората - шанс да променим живота си в положителна посока.

А вечен живот можем да намерим само, ако познаем и любим Бог и Неговия Син, ако се обръщаме и общуваме с Бога и то само чрез Исус Христос, защото Христос е „името, чрез което Бог е благоволил ди Го призоваваме” [2]. Затова Исус Христос е дефинирал в Своя молитва: „А това е живот вечен - да познаят Тебе единият истинен Бог и Исуса Христа, когото Си изпратил” [1], Новият Завет, Светото Евангелие от Йоана, 17:3.

Драги Читателю, няма да бъде винаги лесно да слушаш БОГ и да вършиш Добро. Даже може някои да ти се присмиват, но не забравяй, че Бог те обича, радва се за теб и ти се усмихва, когато те гледа, а от Него няма no-велик и по-силен и винаги ще ти помогне, ако ти си искрен към Него.

Не забравяй, че ти си ценен и в очите на ХРИСТОС. Той иска да извърши велики неща чрез теб. Отвори още днес сърцето си за Него и Той ще направи от теб Божие дете, а ти ще се радваш на безкрайната Му обич, защото Неговият завет е Любов. Христос ще бъде завинаги твоят най-добър ПРИЯТЕЛ.

В Библията се казва много ясно, че приемането на „Божия дар” за нас, е въпрос и дело на вяра - вяра в Бог, Христос и Библията.

Ако повярваш н приемеш Исус Христос и Му позволиш да води живота ти, получаваш една нова посока в живота и истинска свобода. Христос те приповдига и ти дава шанс за ново начало: „А на опия, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч на тия, които вярват в Неговото име” [1], Новият Завет, Светото Евангелие от Йоана, 1:12, т.е. да влизат в лично взаимоотношение с Него.

Ако решиш да приемеш Исус Христос, ще бъдеш променен и изумен от онова, което Бог може да направи от и за Теб. Затова започни наново с Христос, днес и сега! Можеш още от сега да довериш живота си на Него. Ето една молитва, с която можеш да молиш чрез Христос Бог за прошка и вечен живот:

„Господи, досега съм живял без Теб. Виновен съм и съм съгрешавал против Теб. Моля Те да ми простиш за всичко лошо, каквото съм вършил в живота си. Благодаря Ти, че Исус Христос умря на кръста вместо мен и така си ми подарил прошка и вечен живот. Моля Те да влезеш в моя живот чрез Твоя Свят Дух и да бъдеш завинаги с мен. Господи, моля Те да поемеш ръководството на моя живот и да ме направиш такъв, какъвто искаш да бъда. Благодаря Ти, че чуваш молитвата ми. Амин”

Защо дойде Христос преди две хиляди години на земята?-Да приготви условия за идването на Царството Божие на земята, на хората на любовта.

Новият ред ще трае хиляди Божествени години, а не човешки. Затова е казано: Тяхното царство е во веки веков”.

Праведните ще оживеят, ще добият сила и власт, ще възкръснат. Те ще победят смъртта - „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил” [1] и [2].

Блажени са, които очакват възкресението. Те се готвят да излязат от своите пашкули. Възкръсналият е силен човек.

В бъдеще и зверовете ще разберат, че е настанала нова епоха в света. Всички растения, животни и хора ще се радват на новия ред и порядък в света.

Всички ще бъдат приятели помежду си. Земята ще се преустрои, ще се превърне на рай .

„Исус” означава и се нарича „Спасител”, но въпреки това изглежда, че светът е загубен - не е привлекателен. Страданието и скръбта изобилстват и хората умират, както винаги. В много отношения .животът на Земята се влошава, вместо да се подобрява. ПО КАК ВИХМЕ МОГЛИ ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ ПРИ ТЕЗИ ЛОШИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ХОРАТА! Пие имаме нужда от Спасение, което може да стане чрез Христос.

Какво означават думите „Исус спасява”?

Нека прочетем с вяра какво се говори в БИБЛИЯТА чрез въпроси и отговори, свързани със Спасението чрез Исус Христос:

1) Какво точно означава човек да е „СПАСЕН”?

Да бъдеш „СПАСЕН” означава, че си станал Божие чадо, че твоите грехове са простени и си получил в дар вечен живот. А как става това го поясняват следните стихове от Библията, Повият Завет [1]:

„А на ония, които Го приеха (Исуса), (Бог) даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия , които вярват в Неговото име.” [1], Новият Завет, Евангелието от Йоана 1:12; ако ходим в Светлината, както е Той (Бог) в Светлината, имаме общение един е друг, и кръвта на Сина Му Исуса Христа ни очиства от всеки грях.” [1], Новият Завет, Първото съборно послание на Йоана 1:7;

„А това е живот вечен да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.” Тази сентенция от Библията е използвана като „духовна формула“ от Учителя Петър Дънов - Beinsa Dounо. Последният назовава Божиите чада „Синове на Светлината” [2];

Някои атеист би могъл да зададе следния въпрос:

2) Как може Бог да пи прости греховете, без да пи накаже, щом Той Самият е казал, че възмездието за греха е смърт?

Отговорът е следния: Исус, „Който не е знаел грях“ пое върху Себе Си наказанието, което ние бяхме заслужили. Той умря вместо нас „за нечестивите „, „за да станем ние чрез Него праведни пред Бога“, да ни прости Той греховете, без да ни накаже.

Обяснението в Библията е следното:

„Но Той (Исус) беше наранен поради нашите престъпления, бит поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме... И Господ възложи на Него беззаконието на всинца ни.” [1], Старият Завет, Книгата на пророк Исаия 53:5 и 6.

3) Бог действително ли пи прощава всички грехове?

Да, всеки един грях! [59].

„Ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна.” [1 ], Старият Завет, Книгата на пророк Исаия 1:18

КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИМ ЗА ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ, за ДА ПОЛУЧИМ това чудесно ОПРОЩЕНИЕ и СПАСЕНИЕ ?

НИЕ ТЕЛ ЕВА ДА СЕ ПОКАЕМ ЗА ГРЕХОВЕТЕ СИ ИДА ВЯРВАМЕ, ЧЕ ИСУС УМРЯ ЗА НАС.

Това следва от други два стиха в Библията:

„… покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа.” [1], Новият Завет, деянията на Светите Апостоли 3:19

„Повярвай в Господа Исуса Христа и ще се спасиш, ти и домът ти.” [1], Деянията на апостолите 16:31

4) Можем ли да заслужим спасението, като живеем добродетелен живот?

Не. „Защото но Божия благодат и милост сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас (без да сме заслужили Неговата благосклонност и Любов)“ , това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.” Тази предпазливост разкрива Божията Мъдрост.

5) Само чрез Исуса ли човек може да се спаси?

Да, защото Исус е казал: „Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез мене.” [1], Новият Завет, Светото Евангелие от Йоан 14:6

6) Какво велико обещание се дава на всеки, които вярва в Исус Христос?

Отговорът се съдържа в „златния стих на Библията” 3:16 от Евангелието на Йоан.

Всеки, КОЙТО ИСТИНСКИ ВЯРВА, ПОЛУЧАВА В ДАР ВЕЧЕН ЖИВОТ. Смъртта няма власт пад него.

7) Кога започва вечният живот?

Новият безсмъртен живот започва в момента, в който човек повярва истински в Бога и Христа.

Исус е казал: „Истина, истина ви казвам, който слуша моето учение и вярва в тогова, който ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.” [1], Евангелието от Йоан 5:24

Затова Исус е казал още по-кратко: „Истина, истина ви казвам, който вярва в мене има вечен живот.”

8) Какво ще се случи с тези, които не вярват в Бога и Христа?

Тези, които не вярват, живеят под Божие осъждане и ще бъдат осъдени за вечни смърт - „погибел”.

„Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.” [1], Новият Завет, Евангелието от Йоана 3:18

9) Важно ли е човек да изповяда публично, че вярва в Исуса Христа ?

Да, „Защото, ако изповядваш с устата си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце човек вярва и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.” [1], Новият Завет, Посланието на ап. Павел към Римляните 10:9 и 10.

10) Могат ли истински вярващите в Бог и Христос да бъдат абсолютно сигурни, че имат вечен живот?

Да, без никакво съмнение! Това е отговорът на този въпрос в смисъла на писаното в Първото Съборно Послание на Йоан 5:13: „Това писах на вас, които вярвате в Името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот.”