Дарствени надписи, подписи, инициали и бележки върху книгите

[Ани]

Дарствени надписи, подписи, инициали и

бележки върху книгите

В личната библиотека на Петър Дънов са запазени и 14 броя книги с дарствени надписи върху тях. Палитрата от заглавия и личностите, които са оставили своя автограф с почит към Учителя, са много разнообразни. Срещат се автори и книги от широк спектър на познанието - музика, история, психология, литература, геология, животен магнетизъм, социални въпроси, природно лекуване, драма, история на медицината и списание за поминъчни знания. Написани са от български автори или преведени от българи на български език и поднесени с голям пиетет към Словото, делото и личността на Учителя Петър Дънов.

Считаме, че хронологичното проследяване на получаването на тези книги от Учителя Петър Дънов би изяснило по-добре процесът на утвърждаването му като феномен в българското културно и духовно пространство.

Най-ранният дарствен надпис е положен върху преведената от френски език от К. Б. (Кирил Бербенко)²² книга на Алфред Бине „Животен магнетизъм в человека“. Той гласи: „Г-ну Петру К. Дънову. 29 януари 1902 г. От преводача “. От изследвания върху жизнения път на Петър Дънов знаем, че през месец юли 1901 г. той, заедно с издателя на сп. „Родина“ Тодор Ив. Бъчваров тръгва пеша от Варна за София. Както по-късно пише в свое писмо, П. Дънов за първи път посещава столицата. Пътувайки през Бургас, Ямбол, Сливен, Стара и Нова Загора, Пловдив и Пазарджик, той навсякъде държи сказки по френология, прави измервания на черепите на хората, разглежда и коментира съответните им енергийни центрове. В София пристига в края на м. септември и най-вероятно през месец октомври П. Дънов изнася в салона на дружество „Славянска беседа“ сказка по френология. Информацията е косвена и се базира на съобщението, че представителят на официалната наука г-н Xристо Пиперов, член на Българското природоизпитателно дружество, за да го обори, е държал контра сказка. Преводачът на книгата Кирил Бербенко, живеещ в България от 1891 г., най-вероятно е присъствал на сказката с тема по френология, тъй като от заглавието на преведената от него книга и на още една, е видно, че този род познание го привлича. Самият Петър Дънов се задържа в София до м. април 1902 г. и това предполага междувременно те да са установили помежду си контакт и така да се е стигнало до поднасяне на споменатата книга с автографа на Кирил Бербенко.

С посещението в София, както сам Петър Дънов съобщава в писмо, е завършила първата запланувана от него обиколка на България. Целта била изнасяне на сказки с тълкуване на Евангелието, сказки по френо-логия или провеждане на спиритически сеанси. Чрез тях хората е трябвало да бъдат убедени в съществуването и на много по-фини енергийни светове, с които по желание можем да влезем във връзка. Сказките са повод и за създаване на познанства с хора, вълнуващи се от християнските ценности. През следващите няколко години той прави обиколки и на други части от България. Поради големия интерес към духовните му идеи, изложени много убедително, Петър Дънов е канен отново и отново за посещение и започва редовно да обикаля България и да буди „за Божествената Любов и Доброто душите на хората“. Постепенно, между 1901 и 1911 г., в страната се създава мрежа от групи от негови последователи и съмишленици, с които той поддържа и писмовна връзка. През този период започва да събира на срещи-събори през лятото своите съидейници. Така се поставя началото на бъдещото общество „Бяло Братство“.

В личната библиотека няма запазена подарена книга на П. Дънов с автограф след 1902 г. и до края на Междусъюзническата война.

Върху корицата на екземпляр от драматичната поема „Над езерото“ от Стоян Коскин, издадена през 1918 година в Ямбол, има адрес „София, г-н Петър Дънов, Опълченска № 66“. От пощенското клеймо разбираме, че авторът е изпратил книгата си на Учителя и тя е пристигнала в София на 18 юли 1919 г. Друг автор, младият д-р Кирил Н. Паскалев с псевдоним „Самарянин“, през 1926 г. отпечатва анонимно брошурата „Един болен обществен въпрос поддържан с инжекции (по законопроекта за Народното здраве)“. На корицата на брошурата е написал само сдържано-интимното посвещение: „На моя Учител“.

На 14 февруари 1937 г. Димитър Петров от Кюстендил, ул. „Св. Климент № 10“, написва следното посвещение „Подарявам на обичния учител г-н Дънов “, придружено с името и градът, в който живее. Необичаен в случая е изборът на произведението, върху което е изписал тези думи на признателност. Това е на гърба на заглавната страница на месечното списание за „обществено-научно-поминъчни знания „Селска просвета“ от 1911 г., печатано в Кюстендил, където авторът в по-късните си години живее и там умира. Можем да допуснем, че издателят Димитър Петров подарява това списание не случайно, защото 1911 година може би е била важна за неговото духовно израстване, за което личността и словото на Петър Дънов са имали важен принос.

Писателят Владимир Русалиев надписва книгата си „Писма от Драганово“ така: „На слънчевия Учител и вдъхновен водач към градущето - в знак на преклонение. Вл. Русалиев. 12 април 1937 г. София “. Може да се допусне, че и върху другите три книги, липсващи днес в личната библиотека, но регистрирани в Списъка от 1957 г., Вл. Русалиев е записал също такива уважителни слова към Учителя.

На 5 септември 1938 г. д-р Стефан Джаков поднася своята „История на медицината“, издадена през 1932 г., с кратко посвещение - „На г. Петър Дънов от автора. София, 05.09.1938 г. “

Други четири книги с автографи обогатяват личната библиотека на Учителя през следващата 1939 г. Две са из историята на музиката, от учителя Андрей Д. Андреев, с краткото посвещение „На Учителя “. Третият много уважителен автограф е положен върху първия том от „Наръчник по природно лекуване и живеене“. Той гласи „На Учителя П. Дънов, в знак на искрена признателност. 29.09.1939 г. София“. Трите тома са скъп дар за Учителя от народния лечител д-р Петър Димков, към когото Петър Дънов изпитва също голямо уважение.

Изключителен интерес представлява и малката книжка с поезия, озаглавена „Duet. Ciklus sonata“, издадена през 1922 г. в Загреб. Вероятно авторът й, хърватският общественик и поет Dr. Ivo Hengster, с поетичния псевдоним Ivo Kokin, цени особено тази своя стихосбирка, защото именно нея носи при визитата си в България. Лично я подарява на Петър Дънов през лятото на 1939 г., когато го посещава „на Изгрева“ в София и в лагера на Бялото Братство на Рила, при 7-те рилски езера. Неговото посвещение на хърватски език към П. Дънов е на заглавната страница на книжката. Иво Хенгстер, убеден вегетарианец и председател на Хърватското вегетарианско дружество, е на посещение в България сред приятели вегетарианци като него, каквито са и последователите на Учителя Дънов.

Известният композитор и музикален педагог Борис Тричков поднася книгата си „Стълбицата, български метод за съзнателно нотно пеене“ със следния автограф: „На дълбоко уважавания г. Петър Дънов - Борис Тричков. София, 20.07.1940 г. “.

Минният инженер и убеден последовател на Петър Дънов, д-р Ели-езер Коен му дарява своя научен труд, отпечатан през 1941 г., с емоционалното посвещение: „На Учителя - Светлия Образ на нашия живот, с израз на признателност и любов, подарява Авторът “. Липсва датата на посвещението, но най-вероятно книгата е поднесена веднага след издаването и.

Нови две книги по музикална история на древния свят получава през 1942 г. Петър Дънов от Андрей Д. Андреев, с познатото вече кратко „На Учителя“.

През 1943 г. и учителят при Американския колеж в София, психологът д-р Младен Николов поднася на Петър Дънов своя, отпечатан предната година труд „Отражение на психоанализата върху педагогията“. На заглавната страница е написал: „На истинския учител Петър Дънов от автора: д-р Николов. София, 30.07.1943 г. “ Има основание да се предполага, че Младен Николов е запознат с интересите на Петър Дънов в областта на психологията и е повлиян от педагогическите му идеи, които присъстват още в издадената във Варна през далечната 1896 г. първа книга на младия, току що завърнал се от Америка Петър Дънов - „Науката и възпитанието“.

Допускаме наличието и на други ценни посвещения и автографи, които Петър Дънов е получавал от ученици, приятели и съмишленици, но те, за съжаление, не са съхранени до днес в разглежданата сбирка.

Убедени сме обаче, че оцелялото от неговата лична библиотека, заедно със запазените екземпляри от ранните издания на беседите му и все още не напълно и задълбочено проученото му архивно наследство ще отварят нови възможности за многопосочни изследвания на следващите поколения творци върху феномена Петър Дънов - духовният Учител Беинса Дуно.

____________________________________

22 Бербенко, Кирилл Дмитриевич (псевд. Кирилов) (1866–1914). Произхожда от български преселници в Бесарабия. Завършва юридическия факултет на Новорусийския университет. Пристига в България, подгонен заради участието си в студентски демонстрации против император Александър III. 25 години е бил кореспондент на вестник „Новое время“, изявявал се е като публицист и преводач. [Прегледан на 07.08.2016]. Достъпно от: https://traditio.wiki/Кирилл_Дмитриевич_Бербенко