Jump to content

После словото


Recommended Posts

После словото

Каквото и да направим:

Бог е, Който чрез

Бог в нас с

Бог си служи

Бог прави,

Бог се ражда

Бог изглежда и

Бог Е и ще бъде

Отговорността си към българския народ открих в “Завета на Беинса Дуно към бъдните”, за което съм му безкрайно благодарен, задължен и признателен.

Прекланям се пред паметта му и се гордея, че съм българин. Бих се гордял и като американец, но вече знаех, че Величието е там, където е ДУХОВНОСТТА. Готов бях да бъда и никой, но да не навираха в душата ми предимствата на прехваления материализъм и неговата незаменимост. Щастлив съм, че в своя народ намерих Брата, който изкупи всички ни и беше истински Син на Бога и на човечеството. Не го заварих, но и днес го нося в сърцето си като светлина, над която само Бог стои, но Той е нещо друго.

Всичко не мога да изразя и ще помоля да ми простите. Една част ще запазя за себе си и ви благодаря, ако ме разбирате. За съкровените, свещени, свидни и скъпи неща не се говори, не защото е забранено или някакъв обет ме спира, а защото думите са слаби да изразят онова, което мисля и чувствам за Двамата

След Тракиеца Орфей, Солунските братя Кирил и Методий, цар Борис Покръстителят и Богомилите на Боян Магът - Петър Дънов и Беинса Дуно са венецът на духовната ни същност. Всичко останало само би затъмнило истинската и Божествена стойност на явлението “Българин да се наричаш...”. Макар и по странен начин младата ни държава бе заслужила отново да има духовен водач от Божествен произход, който светът щеше да познае по самото учение - Знанието за Бога.

На Санскритски “дана” - Дънов и Дуно означава даване, а в буквален превод: давай каквото и да е и не мисли за вземането. “Дана” в будизма е: доброволно даване на мъдрост, висша Добродетел, едно от Съвършенствата, едно от Размишленията, както и важен фактор за постигане на Просветлението. От добродетелите влизаха най-висшите: Смирението, Милосърдието и Доброто.

За страстно желаещите да научат повече за Всемирния Учител Беинса Дуно ще споделя един малко известен факт. Великият китайски философ и мъдрец Лао Дзъ е Беинса Дуно, който два пъти е идвал, по своя воля, да помага на човечеството и това е оповестил публично в “Призвание към народа ми Български синове на семейство Славянско”. Тук “народа ми” означава символично цялото човечество.

Позволете ми да припомня най-основното от Учението “Дао” - Дао на Дзъ, Дуно Син Божи. “Дао” е учение, което някога Лао разви и даде на Изтока, в Китай. И в него той обясни Закона за Противоположностите - защо и как е Единство и Хармония, а не просто борба и противоречия.

“Следвай естествения ход на нещата в своя живот, щом истински желаеш да бъдеш духовен човек” - постулираше една от основните максими в него. Лао Дзъ поясняваше, че замисълът е един, но тройно надстроен и в същността си казваше: Пътят е да чистим, да прилагаме, да осъзнаваме. С други думи: Струваше си човек да живее, дори само това, за да научи. Дао е едновременно и Път, и Учение и Висша Духов-на Нравственост.

В съчинението си “Даодъдзин” Лао Дзъ разкри Пра Първия Принцип, от който възникнала е Действителността, която - за по-кратко - той нарече Дао (а ние назовахме Бог). Дао даваше смисъл на целия човешки живот, както и представата за Отца ни по реда: “Дао, което може да се назове с име, не е вечното Дао. Дао е праизворът на всяко битие.” Тук обърнете внимание! Съзнанието е което определя битието, а не обратно.

За вярващи и невярващи ще кажем: Всичко, което ние изнасяме, отдавна вече е казано и преповторено, но забравено. Всичко, което тук изнасяме е на Бога. Нямаме никакви претенции да казваме нещо ново, непознато или мистично. Просто си вършим работата и опресняваме паметта на забравилите Първите Истини. Щом изпълним мисията си ще се оттеглим отново да учим, все едно нищо не се е случило: дошъл е нашият ред да пишем, а вие да четете. После ще дойде и вашият ред (ако не е отминал), когато вие ще изнасяте, а ние ще внасяме и ще казваме “благодаря ви за всичко момчета, прекрасно е!”. Не рискувате нищо, ако поне веднъж повярвате и се досетите, че най-после никой не ви гледа. Опитайте!

Отдаваме дълбоката си почит, признателност и благодарност на Бога в Лао за Дао и Откровението Му: “Всичко произлиза от Дао и се връща обратно в Дао”.

Част от “ Даодъдзин” ще предадем съкратено, за да стане и по-ясна нашата идея. Даодъдзин е книга за “Пътя и неговата сила”. Още тогава Лао беше дал пътя, по който да вървим в Дао (към Бога): “Завръщане с движението на Дао. Слабостта е действената сила на Дао”.

Смисълът на всичко стоеше в СТРЕМЕЖА на всяко живо същество да постигне единението с Отца си. В ЕДИНЕНИЕТО с Бога е смисълът на живота..., който смисъл Беинса Дуно допълни само с три думи: “... и ЛЮБОВТА ни към Всичко”.

Време е да прозрем, че всяко учение, произлязло от когото и да е, не е нито на Лао, нито на Дуно, нито мое или на когото и да било, а е на Бога и се нарича Божието Учение.

Бог е форма на безформеното и това естествено не може да се види. Човекът вярваше в Бог, но го тревожеха останалите, когато искаха и да Го видят. За повече яснота ще кажем само най-важното: Бог е Любов, Мъдрост, Истина, Живот, Съзнание, Слово, Светлина, Разум и МИСЪЛ. Качества на Бога висши са: Смирение, Търпение, Милосърдие, Мекота, Кротост, Красота, Милост, Благост и Хаос. Свойства са му: Безкрайността, Вечността, Величието, Славата, Безпределността, Безграничността, Всемъдростта, Всеистинността и Единността. Трите Му деца са: Отговорност, Дълг и Добро (цялото семейство).

Елементарно е да ни подмятат, че ни е сътворил и захвърлил или забравил. Никой нормален не прави нещата толкова красиви и съвършени, за да ги изостави като ненужни, само защото някой бил казал, че “светът е лошо устроен”. Всичко ЖИВО, РАЗУМНО и ВЕЧНО Е. Обяснете на тези и на онези, че всичко, което не им звучи или не изглежда добре е от неправилно насочване на зрението: гледали са в човешко изобретение, а то както знаем - не струва, временно е и малотрайно. Не го подлагайте на съмнение, а Божественото не пипайте!

Засега е невъзможно да отучим човека да се съмнява и да живее неправилно, но ще му кажем: спри се, обърни се, завърти се, промени се и обичай! Стига с това прераждане, стига с това безсмислено преминаване от един живот във друг! Вгледайте се в дълбочината на всичко, което ви заобикаля и открийте в него цялата Красота, която Бог е вложил и вижте каква Хармония е и Многообразие на форми в цялото това Разнообразие, вгледайте се и вслушайте в неговата Разумност и ще откриете всичко за Божия План и Неговата Промисъл за НАС. Всичко е за НАС, всичко е заради НАС. Ще се раждаме и ще умираме, докато не станем вечни и не спрем да умираме, т.е. ще станем отново това, което някога били сме, но загубихме. Ще се раждаме и ще умираме, докато не свършим работата, за която бяхме дошли отново на земята. От това не може никой да избяга.

Бог на земята е отнел свободата на човека и три неща му е забранил: да умира, да не живее и да не учи. Под “живот” разбирайте Служене.

Бог обхваща битието и небитието и последното е Неговата истинска същност, а битието Негова функция. Не е възможно сътвореното да определя сътворилото го. Самият Беинса Дуно казваше: “Аз не съм дъновист”. И ние го подкрепяме: Дънов да, но дъновизма не.

Не е наша работа някого да убеждаваме, че всичко, което даваме, е истина открай докрай. Не е в нашите права и да доказваме това. Имаме една единствена задача и тя е “освежаване на Учението” и то да стигне до вас, а останалото е работа на човека. Ние сме за Христос, но не и Християнството. Христос в Иисус е важният, както Беинса Дуно в Петър Дънов.

Наблюдателният лесно ще схване за какъв обем от работа става въпрос, когато решим да докажем огромната дейност на Беинса Дуно развита през целия негов живот: 7000 лекции, беседи и сказки, разговори - индивидуални и групови, срещи, контакти,-излети, паневритмия, обиколки из страната, писмена дейност, събори, свирене, пеене, лечения, хранене, почивка, спане и всичко останало, което в момента не се сещаме. Питаме се: възможно ли е за 80 години живот, от които 25 неактивни, човек да предаде, остави и завещае подобен огромен потенциал от знание, какъвто той отчете при второто си идване? Не е възможно. И на него като на нас се диктуваше. За да свършим с Дао ще кажем още нещо. Дао ни учеше, учи ни и сега девет неща да не правим:

- да не се стремиш,

- нищо да не следиш,

- нищо да не преследваш,

- нищо да не очакваш,

- нищо да не взимаш,

- нищо да не искаш,

- нищо да не желаеш,

- нищо да не отричаш и

- нищо лошо в мисълта си да нямаш никога.

Единствено важни остават Приемането и Отдаването, като неща реални, истински, ценни, верни и съществени. Изправим ли Добродетелите и ги приемем съзнателно вътре в себе си (за да ги отдадем навън) ние половината мисия сме свършили. От крайност в крайност не е верният път в Дао. Лао казва, че Бог се познава в Тишината, а Тишината се постига единствено чрез загубата. Ето го и великото му прозрение: “Да търсиш знание означава да печелиш ден след ден; да търсиш Дао означава да губиш ден след ден”. Тишината - казва Дао,- е която ще те отведе при Бога, т.е. Мълчанието ще те прати в началото на Началото. Да приемем Дао за символ на човешкия идеал, който дава: всеки път поет е път прав и правилен, в това число и твоя. Такава е философията на древното Дао, което Бог ни изпрати чрез Лао и неговото продължение чрез Беинса Дуно или Дзъ.

Дзен имат една своя сентенция за нирвана в Дао, която ви препоръчваме: В носенето на вода и в сеченето на дърва, стои и се състои достопочтеното Дао.

Радвайте се на красотата на Божието Учение, което ни се дава в името на Отца и Сина и Светия Дух. Ще дойдат ден и час, когато тази книга отворили, вече ще затваряте, и само една мисъл ще кънти в главата ви: Вярвайте в Бога, любете Го и Му служете. И по-нататък можете да не четете. В това са и спасението, и оцеляването и смисъла на всичко, което тревожеше душите ви. На крачка ще бъдете, ако три неща спазвате: никога да не се съмняваш, да любиш и да прощаваш. И това е от нас за вас от Бога в Лао, Дао, Део, Тао, Тео и Беинса Дуно българина.

Осакатено мислене е да кажеш: Учителят и българите, поне по три причини. Първо - такова понятие “учител” няма. Само Бог е Учителят, а всеки от нас, е едновременно и двете - когато не знаем ще ни учат. Желаещият да знае, ще учим ние. По-вярно и по-точно е да кажем Беинса Дуно българина и с това въпроса се приключва.

Самият Айнщайн взе от Беинса Дуно идеята за релативността, след което изрече пред света прочутото си: “Всичко е относително и само това е абсолютно”. Най-големият от големите бе ученик на най-великия.

Двата най-изстрадали народа - еврейският и българският, т.е. най-големият и най-малкият отново си подаваха ръка, за кой ли път вече и даваха на света Знанието. Дружбата им лежеше някъде дълбоко в пра-, праисторията на негово превъзходителство Човека. Бяхме уплашили света със своята безбожност и естествено бяхме преминали предела и на Божието Търпение и Милосърдие.

Предлагаме ви молитвата, която ние използваме: Всемогъщи Боже, нека се измият очите ни, защото научихме урока, че е страшно да си сляп, но още по-страшно е да не го знаеш!

Явна беше грешката - бяхме предпочели материализма пред Духовността, но се питахме защо страдаме. Затова Божието Учение трябва да достигне до всяка душа. Даденост е.

Беинса Дуно: Първото качество на ученика е ДА РАЗЛИЧАВА. Между Различаване и Разделяне има разлика, която можем да определим по четири начина:

- докато се прераждаме на земята сме длъжни (ако искаме да вървим по пътя) всички неща да признаваме, да приемаме, да прилагаме, да проявяваме, за да познаем и се единим с тях.

- успоредно с първото ще се учим всички неща да събираме, да свързваме, да съединяваме, да сливаме и да държим като едно цяло.

- докато сме на земята и грешим трябва да поправяме. Когато човек поправя нищо не се пише в досието му. Бог зачертава голямото, но петте лева собственоръчно ще връщате сами, т.е. дълговете си всеки сам трябва да връща.

- всяка идея, която човек в главата си има, нека знае, че извън него приложена на дело никога няма да прилича на идеята в него. Всяка идея от духовния свят претворена в материалния не прилича на своя първоначален замисъл. И поради това не се отчайвайте!

Да знаем каква е мисията ни не е дадено на всеки човек, но като народ ние имахме този шанс в лицето на Беинса Дуно и трябваше всичко възможно да направим, но да я изпълним. Щом Бог на нас се бе спрял, ние света да пробуждаме, чрез толкова много будители, не трябва да се излагаме.

Смешно е, когато ни питат: как все на вас така се пада!?! Велики будители са имали почти всички народи и достойни и по-малко достойни. Никой не знае Божиите пътища и Божията Промисъл за нещата. Ние като народ все се проваляхме и големи бяха наказанията ни. Но. Има едно но, което сега ще обясним. Никой не е по-лош от другите и никой не е по-достоен от който и да е. Щом ние сме определените, ние ще свършим тази работа; Не мислете, че е много лесно само на един народ да пробуди и повдигне целия свят. Ако Бог на нас е преценил да даде тази задача, вярвайте, че ще я свършим и едва ли ще се намери по-добър от нас нашата работа да свърши както трябва. Няма друг такъв народ. Нашият е единствен за тази мисия.

Някъде в далечното бъдеще може да се появи по-добър и по-достоен кандидат, но дотогава ние смятаме да я изпълним. Запомнете, че не е привилегия да носиш целия свят на гърба си, макар и само за една Божия идея. По е важно да не се посрамиш. Всеки друг ще се посрами щом Бог не го е избрал. По-добре от Бог едва ли ще има човек, да каже как да бъде.

Преди да продължим държим да споделим нещо много важно: Отговаряме за всичко, което казваме и носим отговорност за верността му. Отговаряме за всичко, което знаем, но не отговаряме за знанието на другите. Знаем и друго - който трябва да чуе, ще чуе. Всички не сме еднакво готови да разберем Истината такава каквато е.

За да нямате двоумение, защо казвам нещата в множествено число, ще продължа в единствено. Извинение и оправдание не търся и не се застраховам предварително, зад никого не се крия и нямам намерение друг да поема вината ми, ако се появи такава, в което се съмнявам определено.

Казвам нещата по принцип и не засягам никого. Казвам нещата по принцип и нямам никого предвид. Пиша само онова, което със сигурност познавам и знам, че мога да докажа. Зад всичко, което излагам седи собственото ми мнение, собствената ми съвест и собствената ми отговорност. Не пиша, за да се съмнявате, а за да вярвате. Първият, който се усъмни в нещо, съветвам да не бърза. Преди да реши да изобличава, трябва да бъде сигурен, че има какво да каже и няма да се изложи. С малко знание това няма да стане. Време достатъчно ще има за всеки да се пребори със собственото си недоволство, щом бъде убеден, че нещо противоречи на неговото схващане и това ще стане напълно естествено.

Помнете, че аз не съм авторът на това, което пиша. Аз не съм авторът и на това, което казвам. Аз не съм авторът и на това, което чувате. Аз не съм авторът и на това, което четете. Аз не съм авторът на това, което мисля. Аз не съм авторът и на това, което чувствам. Аз съм (приемете го нормално) просто един транслатор, канал и проповедник, нещо подобно на радиоприемник с предавател, на който скачването само е различно. Нещо подобно на коридор за една Божия вибрация, но в никакъв случай повече от това.

Преведено на духовен език: аз съм един чист изпълнител на Божията воля, който съзнателно върши работата си с разбирането, че не е плод на някаква случайност, а има както и всеки своята мисия и куп задачи за изпълнение. Имам своите задължения, а не само права, както повечето от нас мислят. Една мисия сме поели да извършим с пълната отговорност на Божии Синове под мотото: Живеем съзнателно от любов с разум и за доброто на всички в името на Отца ни и славата Му. Амин.

И защото се съмнявам,че все още, че съм напълно разбран, ще поясня допълнително: Аз съм никой. Аз съм нищо. По-нищо от моето нищо не сте виждали. По-нищо от моето нищо няма. По нищо моето нищо не се различава от нищото по принцип. Предпочитам да бъда последен, малък, слуга, но участващ, присъстващ и служещ (комуто и да е), т.е. в този смисъл Нещо, а не нищо. Да бъдеш пръв, голям, господар и някой, но нищо, може да е все пак нещо, но аз не вярвам.

Представите си за “нищо” и “нещо” сами изграждаме, но не бяхме достатъчно честни да признаем истината. Заблудата, че сме второто, идваше от факта, че не харесвахме първото, а не защото ги познавахме. Вътре в нас заблудата ни караше така да постъпваме, а не защото нещо отвън ни бе провокирало.

Както на запад избираха президентите си: поради липса на трети избираха втория, за да не бъде последния. Важно беше да дадат гласа си за новия, за да не бъде стария, когото вече не харесваха. А кой и какво избираха нямаше значение, очакванията винаги бяха на страната на непознатото, а не на доказалото вече своята слабост. След което винаги оставаха криза, афери и повече проблеми, отколкото само то бе наследило при постъпването си на тази длъжност.

Всичко, което тук изнасям, е казвано. Всичко, което сега пиша, е писано преди мен и се знае от хилядолетия. Нищо ново не казвам, което да не е било казано преди мен. И всичко, което са казвали които и да са, също им е било продиктувано. Всичко, което един гениален или един светия е сътворил, не е негово творение и не може да бъде. Не съществува гений, светец, адепт, посветен, учен просветлен, философ, мъдрец, учител, гуру, окултист или ангел, който да е казвал нещо, и то да не му е било продиктувано, или поне да не му е било помагано и то в значителна степен. А че е казано преди него, не се съмнявайте. И са го казвали десетки. Друг е въпросът, че не сме го разбрали или сме го забравили по същата причина.

Аз нищо не казвам. Ние в “Аз” нищо не казваме. Вие нищо не казвате. Никой нищо не казва, което преди това да не е било казано, и което всеки от нас да не е чул поне по веднъж в някое от десетките си прераждания.

Цялото Знание седи в паметта на човека, но той не знае това.

Не си въобразявам, че нещо струвам. Просто се старая да си свърша обещаната лично от мен работа. Старая се с цялата отговорност на това, което съм, съм-ност да стана и съм-ност да бъда. Дълг на дело имам, но не се надценявам, нито надскачам, защото много добре разбирам кой съм. Което ви съветвам и вие да направите, защото е близо времето, когато и други ще го кажат, а не само пишат.

Нямам амбиции и високомерни претенции, защото знам какво съм и какво не съм. Никога не съм твърдял, че нещо съм, че нещо ще бъда, че нещо ще стана или че това, което аз мога, не може никой. Дистанцирам се и от имащите желание да манифестират собствените си дарования и таланти, дарби или способности, заедно с всичките му там добри и прекрасни условия и възможности (които всеки един от нас има, но често не познава,).

След дългогодишен сън в затъмнение - малко светлина нямаше да навреди на никого. Ето кое ме убеди, че работата ми има смисъл поне за три поколения - предишното, моето и това след мене. Никаква богоподобност не ме измъчваше или люлееше приспивно, както и някакви претенции за героизъм - видите ли “Аз съм този, който...” и т.н. Повече от всичко съм реалист, който вярва и знае, че Бог е Баща му и пред Него никой не е и не може да бъде.

Не искам с нищо да бъда свързван и оприличаван. Болните нека критикуват, щом не им достига Карма; нека вземат и от моята, ако им мине през ума, че могат да вземат, без да ме познават или попитат.

Нека за в бъдеще се радваме на всеки потрудил се и постарал се наш брат, опитал се и приложил Божия План за себе си, да го приветстваме и помагаме по пътя. Всеки друг нещо ново винаги ще каже и ще даде на този свят, защото е свят колкото и останалите. Духовното привлича, а това е всичко, което искаме и очакваме от всеки. Да бъде.

Благодаря на всички онези, които ми се присмиваха, подиграваха и порицаваха, за тяхното прекрасно отношение. Благодарение на тях, някога намерих правилната посока и влязох в правия път, за което съм им длъжник и ще се моля за тях непрекъснато. Виждах, че ме следват, бях доволен, че идват, но още не схващах: аз ли бързо напредвах или те се влачеха. Бог чрез тях изпитваше вярата ми. Бог в тях изпитваше Бог в мен.

Накрая, за да не изглеждам неетичен и нетактичен, ще изкажа още три благодарности, за които моля да ме извините, моля да бъда извинен и по възможност простен, ако някого съм пропуснал:

Благодаря преди всичко на Бога свой, че ми даде шанса в този именно живот (а не в следващия) да се осъзная и родя изново приживе!

Благодаря още на Бога мой за всичките му Синове като Лао Дзъ, Христос, Буда, Ошо, Бо Ин Ра, Щайнер, Бабаджи, Мория, Согиал, Ринпоче, Леви, Безант, Сведенберг, Люмиер, както и на всички техни апостоли, последователи, привърженици, поддръжници и ученици в това число и на останалите, имената на които не знам, но Бог в тях ще ме чуе, като се надявам да бъда разбран, защо го правя.

Благодаря на всички видими и невидими мои родни братя, които безкрайно много обичам и съм щастлив, че мога да го кажа и по този начин!

В Божието Учение открих всичко, което ми липсваше, както и своето място под слънцето. Няма да коментирам съжалението си, че ми се случи късно. Няма да коментирам и причината, поради която се роди това съжаление. Пътя, който извървях, не беше от най-духовните, но повече от това не можеше и да се очаква в мрачните условия на двадесети век в социалистическа страна като нашата. Не обвинявам условията, но си спомних жертвите, които тогава духовните наши събратя дадоха и едва понесоха, но не се предадоха благодарение на вярата, че ВСИЧКО Е ЗА ДОБРО. Не се и оправдавам, но честен ако трябва да бъда до края - наистина съжалявам, че всичко не започна много, много по-рано. Нищо.

За добро е.

Някой беше казал, че Ленин бил най-известния издаван и четен човек на планетата от който и да било друг духовен учител. И как няма да бъде. И аз в това вярвах, но причината беше различна. Първо да изясним, какво значи “Някой бил казал и то се оказало вярно”. Ще бъде човекът... и известен ще бъде, но няма да пребъде в аналите на никоя история, в историята на Духовността и в Духовността Горе. И в доброто и положителното положително няма да го има.

Спомних си за едно интервю на Фидел Кастро 1996 г., когато пред журналисти бе споделил “(и нашата преса го изнесе на първите си страници)”: Знам, че като умра ще отида в Ада, но поне ще видя реализирана мечтата си - на едно място да бъдат Хитлер, Ленин и Сталин”. Човекът си имаше несбъднати мечти и му се даваше шанса да не бъде отчаян. Колко милостив е Бог!

Един стар будист беше дал отговор на всички тези въпроси, без да бъде питан, но чутото още тогава ме впечатли поразително: “Три са книгите в света, които човек като прочете, ще научи всичко за всичко и ще го постигне, но за да ги разбере, трябва други 4000 да прочете”.

Другарят Ленин с право си беше известен.

Ако на човек му е студено при минус 7 градуса по Целзий, какво да кажат ескимосите, които живеят при минус 30-40, за твоята топлина! В сравнение с тях, ти би трябвало да умираш от горещина, а ти се оплакваш, че ти е било студено, без да се сетиш за индианците на юг, които при 30-40 градуса плюс бук-вално ще ти се смеят.

Това - до тук, за да разбереш, трябва да се сетиш, че всичко е едно и също, но на степени, а не добро или лошо, както безотговорно бяхме свикнали да наричаме нещата. Когато казвахме “студено” или “топло”, не бяха ли това само степени на Температурата? Подобно нещо е и известността на другаря Ленин.

За току що тръгналите - помнете: Важен е Пътят, а не Целта. Път като Път. Път като всички пътища. Пътища дълги и къси. Пътища прави и криви. Но пътища. Пътища за някъде. Пътища за никъде няма. Славни и прекрасни пътища. Пътища различни и разнообразни. И нито един с един еднакъв нямаше и в това стоеше цялото ВЕЛИЧИЕ, СЛАВА и ВЕЧНОСТ на Отца ни.

Благословено да е Името му сега и во веки веков. Амин.

Да не се разминете до един. Да бъде.

Да бъде волята Му.

От автора К. Т. К,

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...