Jump to content

Истината


Recommended Posts

Истината

Нищо излишно няма,

само лошото е повече, но в

материята е на мястото си .

Истинският Окултен Ученик е Абсолютист: не се задоволява с половината, или как да е, а прави нещата както трябва и в пълнота. Негова е мисълта, че не можеш да се сърдиш на по-малките си братя, чийто духовен баща си в момента, щом Бог си нямат, или са Го забравили. Отец му го е пратил да служи, а не да се срамува. “Кога друг път ще стана човек, ако не сега, когато мога”, мисли той и е на прав път.

Всекиму е дадено да свърши три неща за Бога, щом иска да Го постигне в един Живот.

- Да учи, да работи и да служи.

- Да Го люби, да Го слави и да Му благодари.

- Да е за благото и доброто на всичко едновременно.

Когато говорим за Прераждането на Земята и за дългата верига от превъплъщения, която ни съпътства през целия ни път до Бога, винаги мислете колко трудна за преодоляване е материята и заедно с това -колко изкушаваща. Всичко във форма е красиво и съблазнява, но това не означава да възприемем безропотно, че не струва, или се правим, че не виждаме. Законът казва, че в един живот е възможно всеки човек да постигне Духа и да се завърне при Отца си, но който е подценил материята, е сбъркал и до никъде не е стигнал. Труден е пътят до Бога, ако се сетим след колко прераждания едва-едва поглеждаме към Духовното. Трудно се устоява и на материята като прелъстяваща изкусителка, особено като си спомним колко хора пострадаха, докато се пробудиха, прогледнаха и отвориха очите си за Истината. Непрекъснатите човешки завръщания във физическия свят показват това. Материята изглежда непобедима и това започва да плаши!

Похвални са старанията на вярващите в Бога и Прераждането, да живеят по Волята и Законите Му, за да заслужат в този си живот, да не се връщат никога повече, но и те някак едностранчиво решават въпроса, забравяйки, че това не става само с вяра, воля и знание. Без ПРИЛОЖЕНИЕТО всички до един ще се прераждаме, докато не опитаме силата и на седемте си задължения спрямо света и неговия Творец.

Любовта ни към Единия включва в себе си освен вярата, волята и знанието още: служенето, ученето, славенето, благодарността, сливането и жертвата за Познаването. Тайната на всяка любов ще откриете в нейното приложение. Само приложената любов е любов истинска, неизменна, непрекъсната, вечна, свещена, реална и даваща, неприложената остава пасивна, тленна, преходна и развлекателна. Тук е мястото на Смирението, Търпението и Мълчанието: доброволно да приемем с пълно Съзнание Истината, че не се познаваме достатъчно, но винаги можем още. Става въпрос за “себе си”. Нищо не става според плановете ни, защото най-често бързаме и само в резултатите гледаме, забравяме главното, че не е важна целта, а Пътя. Всяка остатъчна съпротива в цялото ни същество не е нищо друго, а нетърпение.

За да познае човек Истината, трябва да се научи да мисли!

За да познае човек Истината, нека се научи да мисли.

За да схванем една Истина ни трябва Време.

Всяка Истина е истинска, когато е Истина за всички. Истина само за теб, а за другите не, няма. Една Истина, щом не е валидна за всички, тя не е истина, а полуистина или полулъжа (което е едно и също). Време е необходимо за разкриването на която и да е Истина. Времето, необходимо за разкриването на Истината, е времето на съзнателния и смирения, защото той никога не бърза. Бързането е най-честата причина за всичките ни грешки, които Духовният трудно допуска. Истината е и съвсем друга. Щом си в тяло, ти си с его и грешен, т.е. с Карма си дошъл, която ще чистиш, нова ще образуваш и по пътя си нови грешки няма да допускаш. Щом си в тяло, имаш да вадиш и да даваш. Светец на земята в тяло се ражда веднъж на 2000 г. и това не сме ние. Тук е мястото да съзрем и осъзнаем каква е ролята на Духовното и материята, но заедно, а не разделени и особено без първото.

У Духовния човек се появява стремеж да не греши и да бъде буден непрекъснато, а материалният и понятие няма за какво става въпрос. Будният не можеш да изненадаш и от равновесие да го извадиш, защото той и навън е бдителен. Вечно е в очакване на поредното изпитание и много добре знае, че, ако заспи, ще пропусне лекото и ще се наложи двойни усилия да полага, за да дочака по-тежкото. Истинският окултен ученик вярва, знае, люби, учи, служи и в естеството на никоя истина не се съмнява. Той знае, че всичко е Истина. И ако сега не е, ще стане. Истината е основният закон за Единството на всичко. Мислете задълбочено.

Човекът е част от Цялото, но като мисли за себе си, не трябва да забравя и цялото. И двата процеса трябва да се развиват паралелно с Мисълта, че това, което е добро за теб, е добро и за Цялото. Бог така прави нещата, но в огледалния им образ: Което е добро за Цялото, е добро и за частите му.

По отношение на Бог човек е в движение, а Бог пасивен.

По отношение на Човек клетките му са в движение, а човек е пасивен. Така е с всяко нещо, което се състои от части. Всяко неразбрано разбрано ще стане, когато се замислиш върху него, разбереш и осъзнаеш. Представата за Истината и за Единството е в пясъчника, в който всяка песъчинка носи пълна информация за Цялата Истина, която е Една и от Нея са произлезли всички останали.

Една е Божията Истина и тя е истина за абсолютно всички. Всичко добро, за което човек може да се сети, е Истина и така звучи: ДОБРОТО ще спаси света.

Иначе митове и легенди няма. Те са човешко изобретение. И сказанията за тях са наше изобретение. Човекът ги е измислил, за да не ги разрешава, не защото не е искал, а защото не е могъл. Всички те до една лежат в основата на Приказките, откъдето само децата, поради чистото си Съзнание, могат да черпят вълнения, въодушевления и прекрасна възторженост. Само чистото Съзнание е способно (поради светлината си) да разкрива Прозренията в Преданията и да открива истината между редовете. На дъното на всеки мит лежи една Божествена Идея, която най-често е останала неразбрана, защото времето й не е дошло, или човекът не е бил готов за нея.

Продължението в “Приложение и Постижение” дава Плода на всяка Истина, по която Бог разбира Кой си и Къде си в твоето развитие. Всяка неприложена идея (като посаждане) не може да даде плод (като постижение) и незабавно бива превръщана в мит или легенда (които ще оставим на бъдните да разрешават и да открият на света). Сега всички искаме плодове,без да сме прилагали и с едно око гледаме към Рая. Да, ама оттам не ни виждат.

Парадоксът има и родителски оттенък: децата не се интересуват от нашите съмнения, нито пък имат намерения да ги разсейват, но ние с упорството на магаретата се мъчим цял живот да ги направим като себе си и за благодарност ги превръщаме в неудачници, вместо да ги оставим,без да им пречим, особено след навършване на пълнолетие. Изглежда забравяме прастарата истина, че всяко следващо поколение е по-будно и по-умно от предишното, а ние сме точно това - техните неосъзнати настойници.

Всеки мит е неразкрита истина за една Божествена идея. И е за онзи, до когото е дошла, но плодът й е за всички, с една малка разлика. Всяка истина е истина в момента, но след време няма да бъде. Като част от Великата Истина на Бога тя е красива и вярна, но до един момент ще ни ползва дълго, но не вечно.

Лек и лесен е пътят до Прозрението, ако човек “три неща по три неща” в себе си има и носи съзнателно:

- Светлина в ума, сърцето, желанията, словата и делата.

- Чистота в ума, сърцето, желанията, словата и делата.

- Топлина в ума, сърцето, желанията, словата и делата.

Останалото е тунел без изход и никакви изгледи няма скоро да видиш Истината. Справедливостта е част от Истината и това е единственото й значение, но да не забравяме, че човек не е в ума, не е в сърцето, не е във волята си, а в Духа, който се намира зад всеки от нас.

Три са човешките тела: материално, етерно и астрално, или тяло, душа и Дух. Духът на всеки е индивидуален и Той своя душа има и към нея тяло. Умът, сърцето и волята са неговите външни страни. Той е у всекиго, но в същото време е Един и се нарича Светий дух, който е до Отца в Светата Троица. Истинският човек е в Духа и оттам се изявява.

Ако в една Истина две са нещата за разбиране, това не е справедливост. Ако в една справедлива истина две са нещата за разбиране, това не е истина. Намерил е Истината само онзи, който е осъществил връзката си с Бога чрез Духа Му, т.е. успял е да се роди приживе или, както често го наричат, “Възкръснал е”.

Много са разновидностите на Пътя, по който всички минават и една част от тях се нарича пречистване:

Пречистването е възможно след правилната употреба на 12-те храни: светлина, топлина, вода, въздух, храна, мисъл, чувства, дела, слово, идея, желания и Бог.

Пречистването е възможно след разумната употреба на 9-те блаженства: мисъл, чувства, дела, светлина, свобода, чистота, красота, топлина, съвест. Плюс Бога е равно на Пълнота.

Пречистването е възможно след съзнателната употреба на 6-те съвършенства: любов, мъдрост, истина, блаженство, красота, слава плюс Бога.

Пречистването е най-възможно, когато човек се държи в кръга Ум - Сърце - Ум, където умът има 6 Мерила: активен, пасивен, визуализиращ, слухов, чувстващ, обонятелен и Божествен. Всичко изброено дотук трябва да се поддържа в Хармония, Ред, Порядък и Мир.

Горе при главата отзад, между мекото и костта на врата човек има една връзка, където е епифизата, която извън него продължава с нещо подобно на човешкото тяло, но невидимо, от енергия, която ние не познаваме, но това не пречи да продължим работата си (като се има предвид още колко не знаем). Три неща се виждат: Тяло от материя, Душа (етерния двойник) и отдясно с просто око се вижда Истинският човек, който олицетворява Духа, или Духът него. Така на практика са осигурени всички свързвания - воля с воля, Душа с Дух и Човешкото Съзнание с Божественото, но преди това трябва да си постигнал обединението на материалното и Духовното. 16 на брой са придобивките, които човек получава за постижението си: (в останалите няма да повярвате, но повечето от вас са чували и знаят).

1. Истинският вид на 12 Божествени храни.

2. Истинският вид на 9 Блаженства.

3. Истинският вид на 6 Съвършенства.

4. Истинският вид на 5 вида Ум.

1. Даряват ти се Истинските: вяра, воля, любов, мъдрост и истина.

2. Даряват ти се първите учители по веригата, които се намират в Духа.

3. Отваря ти се Третото око.

4. Дава ти се Интуицията, Инициацията и чакаш Единението с Бога.

1. Подаряват ти се на Живота: вечността, безсмъртието и съвършенството.

2. Подарява ти се Истинската Свобода и правото да избираш: къде оттук нататък искаш да се прераждаш, за да продължиш работата си за Бога.

3. Дава ти се да пътуваш, където пожелаеш из цялата Вселена.

4. Дава ти се правото да черпиш всякаква информация от Висшия Вселенски Разум.

1. Страдания повече ти нямаш.

2. Ще сканираш хората и ще ги лекуваш с Универсума.

3. Ставаш Светец (от Съзнанието си).

4. Можеш всичко, което помислиш или измислиш.

Останалите “чудеса” не е разрешено дори да се коментират, защото закон един има, който казва: Всичко, което пожелаеш, ще имаш, но разплащането е равностойно (защото всичко имаш). Нищо да-ром не идва!!! По-добре е да го заслужиш с учение и работа, а не като просяк, макар и с молитви. Вече имаш толкова много, че ще ти се поиска да го раздадеш и дори това, което нямаш, само и само да имаш това, което искаш и което още нямаш. Бог. Целта на ученика е Бог. Целта на Мъдрия е Бог.

Как работи връзката с Духа преди и след свързването?

Връзката между Истинският човек, Духовния и материалния (животно) отзад постепенно в процеса на чистенето и служенето започва да се събира, стеснява и скъсява, докато дойде до момента на сливането, т.е.. и тримата да станат едно, а не както сега са видимо две.

Следва Великото МЪЛЧАНИЕ. Открил си, че Бог съществува, но трябва да мълчиш. Бог ще запазиш с мълчание и не можеш да Го споделиш, защото ще Го загубиш.

Оттук нататък ако има тайни, ние не ги знаем.

Великото неудобство да споделиш със света какво ти се случи идва от Скромността на Бога, която се изразява в трите думи, които сам ще чуеш лично от Него.

Бог в Себе си святи и свещени тайни пази и има, но никому не е дал досега и пред света не изнася, защото добре знае, че всичко до което човек се докосне се омърсява и за нищо не става, и се унищожава. Тъй всеки човек в себе си една тайна трябва да има, за която никой да не знае, все едно че няма, за да оцелее, както Бог прави.

Надяваме се да е просветнало малко в умовете, защо Бог е неизвестен, непознат, неприет, непризнат и нежелан от най-твърдите. Отречен бе Той и забравен, отхвърлен и заменен с подобия-идоли, но с това никой досега въпросите си не разреши. Започвате ли да схващате и колко евентуално на брой са Неговите Светещи Синове? Малко от малко стана ли ясно защо всички доказателства за Него са неясни, мъгливи и неубедителни? Поне изясни ли се защо известността му бе малка и хората не вярваха, че нещо подобно може да съществува.

Всички познали Го мълчаха, за да не Го загубят, а Това Нещо, повярвайте ни никой няма да си даде за всичкото най-, най- на света. Не съществуват любопитство и любознателност такива, че да провокират, когото и да е да извади, покаже и... Колко неистово суетен и нарцистичен трябва да бъде човек, за да Го сподели с останалите. Имало е и такива случаи, се знае, че и те вече не биха Го дали и предали толкова евтино. Можеш единствено да Го размениш за Бог, по-голям от Него, но такъв се знае, че няма. Слабост, недостатък и грешка е чрез показност, парадност и прозрачност да загубиш всичко за нищо.

Ако имаше някакъв смисъл известността, Бог първи би се изнесъл напред, за да я докаже.

И слепият имаше родители, въпреки че не ги виждаше, но не ги отричаше, а познаваше по свой собствен си начин.

Но стига със съмненията. Нека всеки ги отработи, за да се увери лично, че това, което отричаше, Го призна и позна.

Нова тайна дебне човека и сме длъжни тук да я кажем, за да работи...

Човек не иска да бъде “ръководен органичен компютър”, нито да изглежда такъв. Човек иска да бъде като Бог и за целта Бог му поставя задачи. Когато горе той стане готов, с любов да Му служи, дава заявката си във Вселенския Висш Разум, че е постигнал осъзнаване и разбиране, поради което желае да се завърне между “живите”, за д си довърши обещаното.

Човек желае сам да управлява съдбата си и това е всичко, което е разбрал горе в гърнето за времето, което е проседял в дълбок размисъл след смъртта си между два живота. Готов е да служи на Бога с будно Съзнание и Любов, но да не бъде воден за ръка като малко дете.

Човек не желае да бъде машина и твърди, че иска да се отърве от преражданията, като се пробуди за Бога и прояви готовността си да Му служи на волята и законите.

Будният човек осъзнава, че в гърнетата стоят само низшите и нисши Съзнания и той място между тях няма. Сам лично всеки застава пред Бога и тържествено обещава, че оттук до края на света и годините, които му остават до Безкрая, ще служи на Отца си, на ближния и последен на себе си.

Какво представлява “Веригата от Учители”, която се дава на постигналия Сливането с Духа?

Тези, които те обичаха, но ти не познаваше - сега познаваш. Това са твоите истински учители от невидимия свят, които всеки зад себе си има. Тяхното огромно желание е ти да продължиш в същия дух. Тяхното огромно желание е ти ДА ПРОДЪЛЖИШ В СЪЩИЯ ДУХ. Тяхното огромно желание е ти “да продължиш в същия Дух”! Схващате ли колко много е казано в този израз, който от деца знаем, но в който никога не сме се вслушвали и още по-малко мислили. Като малки още родителите ни, за да ни подтикнат едно добро да продължим да правим, винаги ни казваха “продължавай в същия дух и винаги ще имаш успехи”. Но до тук и само толкоз. Никой не знаеше да ни каже, че смисълът на всичко е бил троен. Когато искаха да ни импулсират всички ни съветваха да не падаме духом. А колкото много казваше в смисъла си този съвет! Прави са горе като казват, че тайни няма, но ние не умеем да виждаме, вникваме, търсим и познаваме. Кой е виновен, че ние спим или сме глухи за Истината?

Всичко служи съзнателно и неосъзнато и несъзнателно, но Вече има разлика. Служенето отпреди се различава от служенето сега. Вечно ще е СЛУЖЕНЕ НА БОГА С ЛЮБОВ, но вече ще е и съзнателно.

Веригата на всеки е захваната в единия край за Бога, а в другия за самия тебе, за човека. Бог в ръката си ни държи като огромен букет балони захванати с конци положени в дланта Му. Оттук е и израза на Христос, че Бог ни носи на дланта си. Нова Истина, която 2000 години не проумяхме и не прозряхме. Бог в ръката си ни държи и следи за нашата “Промяна” по светлината и вибрацията, която всяка верига излъчва. Сега си представете цялата ваша верига като един лъч, по който са накачени или скачени неограничен брой (според нуждата) духовни учители, които чакат своя ред да ги постигнеш, за да ти служат. Крайната цел на всяка верига е да РЕАЛИЗИРА БУДНО СЪЗНАНИЕ, за да може Бог да се ползва от достижението ни. Следва вакуумно засмукване и всички до един отивате в Рая. Най-после сте реализирали Великия Божи Замисъл и Промисъл “от паднали да се завърнете в бащината си къща, каквито бяхте”. Учителите във веригата са наредени според силата на своето Съзнание. Най-долу при тебе самия, са най-нисшите вибрации и колкото по-нагоре се отива - до Архангела и Бога учителите стават все по-висши и по-висши. Твоята цел е, вървейки по пътя да започнеш да ги усвояваш един по един, за да изпълните мисията, за която сте слезли. Всички знаят, че ти в един живот можеш това и ти помагат с много любов. Да припомним преди това Трите сливания:

- Нисшето с нисшето, т.е. животинското с човешкото Съзнание.

- Нисшето с висшето, т.е. Човешкото Съзнание с Духовното, т.е. сливането на Душата с Духа.

- Висшето с Божественото. Духовното ни Съзнание да единим с Божественото, с Бога и да Го познаем.

Трудно е в един живот, но не е невъзможно.

Или казано и по трите начина, човек сам преминава СЪЗНАТЕЛНО през всичките си Три Съзнания - ПОДСЪЗНАНИЕТО, САМОСЪЗНАНИЕТО и СВРЪХСЪЗНАНИЕТО.

При постигане Единението с Бога човек започва ДА СВЕТИ и Бог по това разбира, че веригата му е готова и Го взима при СЕБЕ СИ. Горе от твоята Нова вибрация Бог се ползва, а старата дава на заслужилите нея, по-ниши твои братя. Сега всички до един сме станали Божи Синове, каквито не бяхме докато неосъзнавахме. Вече сме и Богове, както често казват някои и са прави.

Горе всички работят за Божията Прослава и до един се молят за Неговата любов, която няма нищо общо със земната.

След всеки невиждан успех в Материята всяка верига е безкрайно щастлива и безкрайна щастливи са всички горе. Защото край с прераждането, защото край със Себе то. Сега вече човек може окончателно да се отдаде в служба на останалите, т.е. смисълът да “има ли или няма” не стои в желанието на всички как да се преродят и ще живеят ли още, а да постигнеш да не се прераждаш. Три са вариантите, когато човек постигне това:

- Да избере да застане зад веригата на друг някой земен човек и оттам от Невидимия свят да помага за неговото Пробуждане.

- Да благоволи Бог и го благослови, с по-голямата част от веригата си да ръководи Нова Слънчева система, която често получават вериги постигнали качествено осъзнаване и в къси срокове, без загуби на време по пътя.

- Да продължи да изучава Знанието и според даденостите, които има да отиде в някоя друга Слънчева система да помага за въздигането на “Човечеството” там.

Три са и придобивките, които човек получава от Бога за достойното си завръщане:

- Вече е твое Божественото Съзнание, като Свръхсъзнание.

- Твоя е и прекрасната и вечна Будност.

- Вече си ЖИВ Човек Син на Бога, а това е ВСИЧКО, и е равно на вечност.

Бог раздава и мисиите, и мислите и идеите, а ние ги приемаме и РЕАЛИЗИРАМЕ, а после ние започваме, даваме до постигането на най-новото ни СВЕТЕНЕ.

СЪЗНАНИЕ + ХАРМОНИЯ = КРАСОТА

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...