Jump to content

Съзнанието, което..


Recommended Posts

Съзнанието, което..

Ако се съмняваш,

че всичко имаш,

тебе те няма.

Ти не съществуваш и не се движиш. Това е, когато стоиш на земята и чакаш чудесата за тебе, да почнат без тебе.

Бог е Съзнание. Бог е И Съзнание. Пътя до Него е напред, надясно и нагоре. Става въпрос за дълбочина, същност и нещо твърде навътре, но обвито в облаци от прах и мъгла.

Когато човек започне “чистенето” или т.н. отказване, нечистотата и тъмнината, която ще извади от себе си, ще позволи на СВЕТЛИНАТА МУ отвътре да блесне, т.е. след изваждането на прахта и калта, под тях ще зърнеш Светлината, а не на тяхно място тя да влезе. Светлината си е в тебе. Светлината си е в човека, но сме я затлачили и затова не я виждаме. Когато приключим с Чистотата изведнъж ще открием, че Светим. Но!

Това “Но” е фаталното, защото се разбира половинчато и осакатено. Чистотата има Пет степени, без които никой не може да продължи напред:

- Чистота вътрешна и външна на тялото.

- Чистота на мислите.

- Чистота на чувствата.

- Чистота на словата.

- Чистота на делата.

Едностранчиво е да си въобразим, че само с едно хранене и хигиена ще познаем Бога. Презумпции и промоции има само на земята.

Отделно Чистота ще разбирате като начин на живот, лечение, Съзнание, хранене и любов, един вид Разум във всички посоки. Разум по съвест, но по Божествената, а не по човешката.

Последното: Светлината се дава за Всеобща Прослава.

Всяка идея е Степен на Съзнание, щом е приложена, развита и дала резултат, т.е. всяка реализирана идея води до следващото стъпало, ако е осъзната и човек е повдигнал Съзнанието си, което е крачка напред.

Смисълът на всеки живот стои в ТРАНСФОРМАЦИЯТА-обръщането на завъртането, т.е. в ПРОМЯНАТА, но вечната като Еволюция във Великото Разнообразие на Бога. Става по Принципа на Огледалото, за да откриеш, че всичко, което си желал е достижимо, но пръв ти ще започнеш и ще си помогнеш, за да ти помогнат и отгоре.

Този е Пътя към Пробуждането на Съзнанието, когато окултно работим за Хармонията в себе си и на Цялото.

“От Самосъзнание към Свръхсъзнание” да бъде девизът ви, със знанието че три са пътищата, които водят до там:

- Любовта към Бога.

- Изконният стремеж към Свобода.

- Вечният Идеал на Истинския Духовен Човек: Всичко да е за благото и доброто на абсолютно всички живи същества. Без изключение.

Освобождението идва винаги отвътре и никога отвън. Отвън Освобождение няма.

Защо Бог и битието са неразбираеми като едно

Цяло, като Едно и Цяло? Защото Съзнанието ни е ниско и като количество и като качество. Качествен скок единствено е възможен след количествени натрупвания в лошото, а всичко прераства в качествено добро.

Ниска е днес вибрацията на човешкото Съзнание. Закона за Съзнанието казва още, че щом Бог може, можем и ние, щом Бог живее в нас и е Същността на нещата, не както ние мечтаехме да Го видим във форма, ще успеем във висшето.

Бог винаги е бил във форма, но форма няма.

Пътят е: Подсъзнание - Самосъзнание - Свръхсъзнание (възкресение) - Единение (Съвършенството) - Единният, т.е. Цялото - Битието и Небитието.

Има ли някой, на когото още не е ясно трагичното състояние на човешкото Самосъзнание, когато самият човек не е заинтересован да направи и крачка.

В Самосъзнанието работят:

- Обективен - личен и индивидуален Ум.

- Егото ни.

- Сърдечните желания, които нямат брой и винаги са материални.

Днешният свят е свят на Самосъзнанието. В него има контрасти и противоречия, а останалото е страдание и неосъзнатост. Егоцентричното Самосъзнание е бедност, в която човек продължава да нарича нещата видими и невидими и да не ги разбира. Видимо за слепия е разбираемото - това, което неговото Съзнание хваща и схваща. Видимостта на невидимото стои в обхвата на човешкото полусъзнание, което на този етап е и без знание и това е което го прави слабо и непостигащо. Голяма част от човешкото знание е непълноценно, частично и слабо, и това заболяване е пословично.

Голяма част от човешкия разум се развива чрез приложеното знание, а не чрез казаното, обясняваното, обосновано, теоретизирано и убедително мотивирано такова. Да погледнем фактите и спрем да хленчим: ниско Съзнание, никакво Знание, висока слепота, низш разум, чужда мисъл, непознати чувства и какво за нас остана?!

Много е останалото, защото много ни е дадено, но човекът не желае да повярва, за да види, пък и трябваше да се труди. А у всеки заложено е да МОЖЕ - да работи, да опитва, да прилага и да дава.

Кой това не може? Кой това не иска да може и се крие?

Всеки опит на човека е опит на неговото Съзнание, което търси изход, но човекът му пречи.

Духовните наричат всяко начинание за добиване на опит “себеповдигане”, но кой се интересува от себе си щом половината не се обичахме. Ето я най-голямата трагедия: Човекът на всичко отгоре не се и обичаше.

Всички отвън чакаха Бог или Христос да подадат ръката си чрез външния човек, но не разбирахме, че той изпита ни взимаше, а нашата криза се задълбочаваше.

Когато друг ти свърши работата, целият успех е за него, а ти очаквай същият изпит, но с повишена трудност.

Отвън всичко е насилие, /което в себе си приемеш/, а Бог казва, че само сам, което сториш със Съзнание и Любов и за Добро е Разум. Всичко, което сториш с разум, любов и за добро е Съзнание. Всичко, което сториш със Съзнание, разум и за добро е любов. Всичко, което сториш с разум, любов и Съзнание е добро. Такова нещо е мисленето - дълбоко и никога самотно. Само в Свръхсъзнанието човек не се разминава от това, което мисли. Само в Свръхсъзнанието няма противоречия. Който - осъзнае, че е част от Цялото, той единствен ще се развие и претърпи Промяната. Тази е Истината - в повдигането, пробуждането и осъзнаването, че пътя към успеха наистина седи в ученето, и служенето на трудолюбивия.

Кое е унизителното и срамното? Че седим в Самосъзнанието и дори не мислим за Свръхсъзнанието, след като знаем добре законите и сме започнали да работим в полза на Духовното. Закона за Противоположностите - причините и следствията (привличането и отблъскването) в материята е закона за Подобието, Единството и Първата Причина, Която Бог Е.

Седем методики ни е дал Бог, за да стигнем до Него, но ние нехаем, сякаш за нас не се отнася, но непрекъснато плачем колко сме ощетени. Работата като Служене, Помагане, Даване, Прилагане, Жертва и Правене “Кое е седмото-о-о?!” Седмото е Бог, Седмото е Любовта, Седмото е Словото, Седмото е Мисълта, Седмото е живота, Седмото е Съзнанието, Седмото е Красотата и Самият Бог.

Всичко е Правене и Ставане, ако си решен на истинска работа за Бога. Любовта без приложение нищо не е. Любовта стои зад всичко. Любовта към Бога е всичко. А Бог е зад любовта. Горните два закона (който на практика е един) работят: Първият в частите, а вторият в Цялото.

Не схващаме ли, че първите са вторични, а вторите - първични. Че онези вторичните, които са уж първи са слабите, а тези основани на Любовта - верните.

Живейте в Любовта и за нея не говорете, какъвто беше случая и с Бог.

Пътят към великата Свобода минава през Съзнанието, че всичко е в Истината, а Истината е Бог. Истината е, че Бог е Истината.

Какво ни остава? Да Го събудим в СЕБЕ СИ. Да минем от пасивност в активност и да не чакаме друг да ни свърши работата. Срамно е да мислим, че някой гори от желание да ни помогне, дори да знаем, че има желаещи.

Със златни букви Горе е написано и на влизане и на излизане: “Помогнете си сами, за да ви помогне и Бог”. Това с насилие и заповеди не става. Да заповядваш на ближния означава, че заповядваш на Бог в него. Какво правиш!

Това е смешно. Духовните знаят, че Бог не чака да Му кажем, а ПОМАГА.

Осъзналият Свободата, що е насилие не знае, защото разбрал е, че недуховни хора няма.

Само чрез любовта нещата стават видими. Само чрез нея всеки ще разбере непознатото, неразбраното, невидимото и фантастичното. Любовта като проява и същина на Духа не спира да работи и носи Живота, а заедно с мъдростта, която носи знанието, дават Истината, която единствена ще ни даде Свободата

Свързвайте без да разделяте! Може да не свързвате, но никога не разделяйте. Може да не умеете да разграничавате и да различавате, но НИКОГА не разделяйте. Дотук с разделянето. Само така нещата ще застанат по местата си и ще станат истински, а не ще изглеждат като...

Какво определя границите на Истината и Свободата! - Разума, естествено.

Кой го каза? - Бог, естествено. Ние не знаем нещо, което Бог да не е казал. Ние не знаем нещо, което да не е казал Бог. Ние не знаем нищо, което някой друг да е казал.

Злоупотребата със Свободата тогава, какво носи?! Противоречия само. Щом едно нещо не е Свобода, то е насилие, намеса или агресия. Всеки опит, отвън да се поправят нещата е внасяне на дисхармония вътре. Всеки опит отвън да се поправят нещата, вътре внася в човека дисхармонията.

Кой ще примири противоречията в човека? Любовта, разбира се. Тя единствена знае само да дава, защото всичко има, а имането й е резултат единствено на преданото служене на Бога и законите Му и особено на един от тях: “Давайте, за да ви обичат!”

Любовта знае, че не Бог е причината за нашите страдания, противоречия и нещастия, но Той ги е допуснал лично, пак по закона на Свободата и Избора. На Свободата нищо не може да попречи. Всеки ще бъде свободен докато възкръсне и чуе гласът:... Възкресението ви с Мен е най-висшия процес на Великото Мислене!!!

Всяка тройка от “Степени на Съзнанието” е етап от нашето Съзнание.

Това е, което Беинса Дуно в лекциите и беседите си не даде, а остави ние сами да открием. За да не е всичко наготово трябваше сами да разберем кое се отнасяше за материята и кое за Духовното.

Всъщност истината е малко по-различна. С Духовен шев трябваше всичко да се сглоби и свърже. Велико е изпитанието, което преживяхме по времето на този процес. Хвала на безстрашието Му отново да дойде в този ад и ни повдигне, хвала и на избора Му да дойде между българския народ.

Осъзнаването за постигане висша Духовност не е работа само за днес или определен отрязък от време. Тук става въпрос за правене на нещата завинаги, а не когато ние поискаме. В този смисъл, когато се стремим нещо да правим или обясняваме, трябва да работим с точни, конкретни и ясни понятия, за да ни разбират хората. Не можеш с изрази от материалния свят да обясняваш Божествените или с Духовните да обясняваш материалните, няма да те разберат. Тук именно се явява уплаха у човека поради неразбирането, неприемането и незнанието ,за какво става въпрос. Неяснотата внася съмнение.

В този смисъл е важно да схванем, че нашето умуване не е мислене и нашата обич не е любов, за каквито се опитваме понякога да ги представим. Показателно е изречението: “Човекът малък беше и разумът му беше пълен с белезникави петна”. Сетивата т.е. човешката сензорика сякаш влошаваше нашите възприятия, а не ги усъвършенстваше, както очакваха Г оре.

Не търсете превъзходство у човека преди да разберете какво развил е и разбрал от своя Живот, и живота по принцип. Не ни ползва имането на неща, които не познаваме или гледаме с недоверие и съмнение, а понякога и с пренебрежение. Приспиването, че сме в събуждането доказваше, че не сме, но ще бъдем. Не е важно дали сме “ще” или “щели”, важно е какво в действителност сме и то не когато и да е, а сега.

Пришиването на каквито и да е етикети за някаква “гениалност” не ни прави да изглеждаме по-добре, а напротив налага ни, провокира и не често подвежда. Става ясно, че под фасадата сме увили боклук, който на всичко отгоре и мирише добре, а тепърва трябваше да изхвърляме, т.е. не бяхме това, което искахме да бъдем.

Има предложение да започнем с Възприемането, Разума и Приложението, но без приспиването, че сме съпричастни и това е в нас. Едно нещо е вярно и се отнася за нас да бъдем за пример и това да излъчваме. Не можеш да кажеш на децата си да не пушат, пият и крадат, а самият ти да го правиш. И да им казваш: вие мене не гледайте! Ще бъдеш за пример, за да ти повярват, за да те разберат. Какво значи възпитание за обратното на това, което правиш, а не на това, което говориш или казваш!?

В човека има всички условия и възможности за развитие и растеж чрез разбирането, но последното е трудно.

Човек е майстора, длетото, камъка и храма, който в главата си има като идея да прави. Това бедност ли е?Използвайте вярата си, усилете знанието си, учете се на приложение в любовта и ще видите как Съзнанието ви израства. Потърсете богатствата в себе си да се убедите сами колко сте ударени и щедро възнаградени. Говорим без да мислим, а трябва да мислим без да говорим. Обвиняваме Онзи, Който всичко ни е дал, а трябва себе си да упрекваме, че богатствата си не виждаме.

Какво не знаем? Въпросът не е поставен на място или не е правилен. Какво Знаем? Това е въпросът. И на двата отговорът е “Нищо”, но не е без значение това “нищо” колко е, т.е. по-лесно ще отговорим на въпроса “какво знаем” (въпреки че и това е под съмнение) отколкото на “какво не знаем”.

Човек еднакво не знае колко знае и колко е това което не знае, защото нищо не е ясно и в двете посоки. Тук не включваме техническото знание, улично-то знание, родителското или общественото. Това е информация, която обслужва ежедневието в най-предателски смисъл като чиста механика - знание без мисъл и смисъл, знание без съдържание, а знание по формата и знанието по формата.

За истинското Знание са необходими и истински качества, каквито са гледане, виждане, чуване, слушане, наблюдение, съзерцание, внимание, търпение, смирение, мълчание, будност и бдителност.

По-недоразвити сме отколкото знаем и можем да признаем!

Правете опити да тренирате мисълта си в една посока, по една тема само, без да се разсейвате, отклонявате и позволявате на други мисли да изместват основната. Само след седмица или две, при сериозно и съзнателно старание, ще се уверите сами на какво сте способни: Знанието и Свободата, Съзнанието и Разума, Вярата и Любовта сами започват да растат във вас.

Мислете върху нещата, които мислите със сродни, сходни и подобни понятия, за да образувате конгломерат от увереност, сигурност и правдоподобност. Мислете върху буквите, сричките, думите, две думи и всяка с всяка. Знанието ви ще расте и ще започнете сами да схващате какво сте изгубили до сега. Медитирайте върху нещата и най-голямата тайна ще излезе най-отпред в Съзнанието ви.

Сами определете едно изречение, което ви е впечатлило най-много и го прочитайте сутрин по веднъж. Правете това доброволно, с любов и усилието на цялата си мисъл и съзнание и ще откриете в утрото на всяка сутрин НОВ СМИСЪЛ - НОВА ИДЕЯ - НОВО ЗНАНИЕ във вашето изречение, а те са минимум 33, а понякога и повече (зависи от силата на вашия Ум, който така се развива). Не спирайте вниманието си на формите, а следете смисъла и съдържанието, което те във вътрешността си крият. Опитайте! Невероятно е! Т.е. броят на тайните е право пропорционален на броя на прочитанията. И се учете да четете: четете бавно, съсредоточено, внимателно и анализирайте. Не пропускайте особено важни, красиви и смислени места да отминат и само да регистрирате, а се спрете и ги обмислете, сякаш медитирате

Възнаграждението, цялото е за вас, и вдъхновението, и откровението, и удовлетворението, и признанието, че по-сте радостен, по-щастлив, по-хармоничен, по-спокоен и личното ви здраве е подобрено.

Целта е да спрем да разделяме. Да осъзнаем безсмислието на дуалността, полярността, контрастите, крайностите, всички видове полюси, противоположности и противоречия, каквито са антиподите. Постепенно да изчезнат всички съмнения, колебания и подозрения, ще намалеят страданията, мъките и нещастията, ще изчезнат скърбите, недоволството и привързаностите и като погледнеш, ще откриеш изведнъж, че си на духовния Път.

Изпитания, изкушения и съблазни са само изпити, за да натрупате опит и знания.

Противоречието е в нашето мислене, а не в същността на нещата: ние казваме, че едно нещо е добро, а утре лошо. Такова е качеството и свойството на хаотичното и безпредметно мислене, когато хвърчиш от клон на клон без да знаеш защо го правиш. Бърборещият и дърдорещ ум умува, а не мисли, той противоречията сам създава и продължава да разделя, за да не се концентрира върху важните неща.

Положително и отрицателно в света няма, а такива са само в нашия непоследователен ум. Плюс и минус са за математици, физици и химици, за да различават нещата.

Собственият ни ум разделя, защото не умее да разрешава, а само разпрашава и забравя, и от идея на идея скача.

Топло и студено, богат-беден, добро и лошо са степени на температурата или Съзнанието и са неща относителни. Кой може със сигурност и категоричност да каже “Кое какво е?” и да понесе отговорността за това. Безотговорно да си говорим - това от векове можем. Нека веднъж да опитаме да поемем отговорност за нещата, които казваме!

Неща относителни разпокъсваме, разтегляме и раздробяваме до безкрайност и колко излишно само ставаме обяснителни, описателни, обстоятелствени и подробни, /колкото да се намираме на приказки и се правим на интересни/. Подробни не знаем дали сме, но подозрителни със сигурност.

С невиждана страст се мъчим да докажем маловажни неща, никой нищо съществено не казваше, винаги от словото ни произлизаха спорове или хората се приспиваха, отегчени до смърт от скука и ние това наричахме взаимоотношения.

Излишно прахосване на ценно време и необходима енергия, които бяха наши и важни за собствената ни хармония, но ние самите пропиляхме, защото не познавахме. Говорете кратко и ясно и се стремете нещата да обяснявате и изразявате с едно изречение и в него само стойностното да съобщавате!

Беинса Дуно: Всяка произнесена дума в повече замъглява смисъла и не приближава, а отдалечава ни от разбирането, САМИ създаваме митовете и легендите си, защото не знаем да мислим, да говорим, да чувстваме и правим нещата.

За Духовното Съзнание са необходими три неща: материалното си съзнание да подчиним на духовното, да имаме любов в себе си и що годе някакво знание (в духовна посока, естествено).

СЪЗНАНИЕ + ПРОМЯНА = ДОБРО

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...