Jump to content

Негово величество човекът


Recommended Posts

Негово величество човекът

Ако мислиш, че Бог няма,

помисли малко,...

... защо го помисли?

Защо не помисли за нещо, което го има, а помисли за нещо, което го няма? Как се сети!

Мен да ме убиеш, не мога да се сетя за нещо, което го няма.

Как изобщо е възможно, който и да е, да се сети за нищото?

Възможно ли е “нищо” да се отнася за каквото и да е!

Феноменално е да се сетиш за нещо, което го няма.

Лично аз не мога. Колкото и пъти да се опитвах да мисля за нещо, което го няма, толкова пъти се улавях, че не знаех за какво да мисля, а най-точно, нямаше за какво да мисля. Никакъв образ - съвършено непознат, не ми се появяваше, за да мога да го определя, като нещо, което го няма и аз за него да мисля.

“Нищо”, “няма” и “никой” водят произхода си от човека и са най-перфектното и прецизно покритие на негативното и отрицателното, т.е. на He-доброто и “Не”-то.

Негово величество човекът много иска да е оригинален, център на внимание и затова непрекъснато задържа вниманието ни с простотиите си, за да докаже за кой ли път, че е слаб, но ние продължаваме това да не виждаме. Т.е. не се учим, независимо дали не желаем или не можем.

Вдигаме рамене и се смеем: Как изобщо допускахме толкова евтино да се ловим на въдицата на невежия! Той не можеше да види видимите неща, а ние очаквахме от него да види невидимото! И да го коментира. Защо изобщо го позволявахме! Как изобщо допускахме да мислим и говорим за нещо, което го няма като за “Него” и Бог! Как изобщо допускахме да мислим и говорим за Него и нямането Му като за нещо, което го има, след като добре знаехме, че Го няма! Знаехме, че едно нещо го няма и въпреки това мислехме за него!?!

Не е случайна приказката, че от лудостта до глупостта имало само една крачка, т.е. държаха да ни уверят, че ако с единия крак си в дълбоката глупост, с другия си във върховната гениалност.

Чакаше отговор въпросът? - Как да се сетим, говорим и мислим за “Нещото” като за нищо? Как да сетим, говорим и мислим за “Нищото”, което го няма, за да можем след туй да го отричаме, сякаш го е имало? Или Как да си представим “Нищото”, което го няма, като нещо, което го има и после да мислим за него?

Който знае, нека ни пише.

Само, който отговора знае, може да си позволи да каже, че Бог няма или има. Но до тогава, моля ви, не правете това, защото въпреки вашето неверие, много са Го виждали, познали и слушали.

Те единствени знаят, че Спасението е в завъртането, обръщането и спазване Принципа на Огледалото.

Никой не може да се сети за нещо, което го няма!

Който за Бог се сеща, се сеща за нещо, Което Го

Има, а не няма. Бог е всичко, затова Го няма. Има го, но ти си притеснен, че не го виждаш и не ти минава през ума, че дефекта е в тебе, а не в Имането на Бог.

Има Го и е Един, Единен и Единствен - Бащата на всичко във всичкото, Твореца, Отца ни, Господ.

Бъдете естествени, истински, автентични, реални, действителни и вечни, каквито бяхте създадени по образ и подобие. Бъдете достойни Негови Синове, а не нищо.

Бъди спонтанен, духовен - такъв какъвто беше от преди Падането. Ти си цял, един и неделим; благословен, осигурен и вечен. Ти си всичко...

Не можеш да си позволиш този лукс да мислиш за измислилия тебе самия, че Го няма или да Го отричаш. Помисли малко, ... защо го помисли, как се сети? Кой мисли за нищото или за нямащото Го. Това никой не може. Опитай пак! И ще се убедиш сам, че само за Бог мислиш, защото дълбоко вътре в сърцето си Той в теб тлее, вместо да ГОРИ, за което си виновен единствено Ти. Затова Го няма и те смущава и не искаш да Го има, защото си се наакал и сега се срамуваш. И с право. Това е единственото добро нещо, което добре правиш, че правиш, за да не е срамът ти тотален и безпрецедентен.

Запомни! Никой не може нищо да измисли, нищо ново да измисли. Може единствено да доразвие вече измисленото и да допридаде, да довнесе, но не и да измисли, а не ли да мисли или измисли нещо ново или от нищото нещо. За нищото няма как да мислиш, няма за какво, няма за какво да се хванеш... Трябва да има нещо, за което да се хванеш, да има на какво да стъпиш, да има за какво да се уловиш, да имаш база или основа.

Не е ли по-просто и лесно да мислиш затова, което познаваш, т.е. Нещото, вместо да палиш главата си с нещо, което никога не си виждал и познавал. Не си интересен, а скучен, но какво да се прави.

Няма дете непорасло. Ще пораснеш и ти, но не бъди недоразвит по своя вина.

СЪЗНАНИЕ + МЪДРОСТ = СЛУЖЕНЕ

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...