Jump to content

Съзнанието


Recommended Posts

Съзнанието

Всички външни форми

са Символи

на вътрешни процеси.

Беинса Дуно

ЛЮБОВ + ЗНАНИЕ = СЪЗНАНИЕ.

Вътрешното прозрение в човека започва от Съзнанието. Вътрешното желание за разбиране на нещата е свързано със Съзнанието. Израз на Съзнанието са чистотата, светлината, виделината и славата.

Стремежът към чистота е потребност у човека. Чистота трябва да имаме във всичко. Чистота трябва да има във всичко, както вън така и вътре. Чистотата на тялото и душата се постига чрез работа върху мислите, чувствата, словата, желанията и делата. Чистота по принцип, а не на части и за определено време.

Желанието за пречистване се появява в узрелия, но неосъзнат още човек, пожелал да стане духовен, защото времето за това е дошло.

Времето за всяко духовно пробуждане е определено и заложено в програмата на всеки заедно с Божията Промисъл за индивида.

Сама по себе си Чистотата е пасивна, когато е съотнесена към Божествения свят. Там тя е видели-на - не е в движение и не работи. Трябва второ нещо, което да я активира, за да може от стремежа на двете да се роди движението или т.н. активност. Така, когато се срещнат желанието за любов и желанието за знание човек започва да осъзнава. Чистотата в динамика е пасивната чистота станала активна поради контакта й с нещо друго, поради потребността на нещо да се променя за Добро.

Чистота в движение е всичко, което желае съзнателния човек, защото твърдо е решил да върви по Духовния път към Бога. За кой знае какво Съзнание не може още да се говори, но в резултат на някакво осмисляне човекът решил е да започне и тръгне, т.е. СТРЕМЕЖЪТ у него към Бога вече е провокиран.

Подреждането на Съзнанието в четирите свята е чистота - светлина - виделина - слава. Успоредно или заедно с чистотата работят още Човечността, Честността и Съвестта. Честността единствена работи и в четирите свята и съпътства чистотата до края на нейния път, т.е. Съзнанието съпровожда неговата тотална пробуденост.

Четирите вида Съзнание работят по закона за Претворяването във физическия, Духовния, Божествен и причинен свят. Без знанието - как това да стане? Никой не може да напредне по пътя на Съзнанието каквато и Любов в себе си да има. Подобен е случаят и със знанието, което човек има: без любовта Новото Съзнание не е възможно.

Само пасивното твори, съгражда, създава и съзижда. Тогава работят и трите същности - Движение, Действие и Дейност, форма, съдържание и смисъл работят чрез чистотата върху себе си в материята. Горе такъв като видят настъпва празник, песни се пеят, цветя ухаят, любов невиждана и музика се носят отвред - Синът на Бога се е завърнал.

Тръгналият по пътя на Промяната започва да претърпява нечувана трансформация в себе си, както и във всичко, което го заобикаля. В резултат на постоянното чистене човек постепенно започва да преминава степените не Съзнание една по една.

Така всяко повдигане или сваляне, качване или слизане, работят едновременно, и за себе си и за Цялото, съответно за доброто или за лошото - зависи от избора на Решилия да следва някаква промяна.

Само решението за Истинска чистота работи за благото и доброто на всичко, без значение, кой в момента го прави.

Бог е Чисто Съзнание в пасивно състояние, което наричаме не-движение. Съзнанието само по себе си не може нищо да предизвика на работа без импулса, порива или подтика. А както знаем, те се пораждат и възникват у човека в резултат на някаква трудност, която трудност е чиста илюзия и човешка измислица, но в материята това води до резултати неминуемо. Да активизира Съзнание за работа може само тази илюзия, която е рожба на Съзнанието. Всеки гърч в материята рефлектира в Съзнанието и го събужда да поправя нещата. Без появата на трудности Съзнанието не е способно да работи, а всички трудности, идват единствено от Материята.

Без активизиращата роля на Битието Съзнанието спи, но това само привидно изглежда така. Докато спи Съзнанието твори. Духът е, който слага Съзнанието и битието на работа, но битието е второто, което активира пасивното Съзнание. Духът е, който разпределя благата.

Така от Промяната се ражда Великото Разнообразие, при всяка среща на две кои да е неща по всяко време. От тази среща се ражда новото, всяко трето, т.е. всяко следващо, което винаги е добро.

Главна задача на човека е да свързва нещата и да прави опити да ги разбира. За да не среща изненади по пътя човек трябва три неща никога да не прави: Да не разделя. Да не се привързва. Да не изразява недоволство за нищо. И обезателно не трябва да си ленив.

Всичко е свързано и нищо случайно не е, нищо произволно не е и понятия като шанс и късмет не съществуват. Съдбата си всеки може да коригира, ако е Съзнателен!!! Който по друг начин мисли ще започне да страда.

Никой нищо не може да разбере, ако това, което разглежда изглежда свободно - несвързано, неангажирано и независимо, сякаш е само, сякаш е едно и без връзка с всичко останало.

Такова нещо “само и едно” няма, а ако твърдиш, че има, ти си пропуснал да видиш връзката. Оттук започват нещастията на хората и техните страхове, които са естествен резултат от неразбирането на нещата поради ниски: наблюдателност, мислене, знание и будност.

Механичното знание не струва. Знание без приложение няма. Всички теоретици са нули. Истинско Знание е приложеното Знание.

Виделината В нашия случай е тъй нареченото “виждане”. Следете корените на думите, техния произход и значение!!!

Подсъзнанието, Самосъзнанието и Свръхсъзнанието са други три степени на Съзнанието. В тях се влиза със Законите на Съзнанието.

Работете с всички видове Съзнания внимателно и разумно и спазвайте всички физиологически и психологически изисквания като: бавно, меко, спокойно, кротко, будно, тихо и топло. Всички те са в Мъдростта

Не бързайте!

И в път и без път да сте - не бързайте! Защото Път е да не бързаш НИКОГА!!!

Подсъзнанието седи в мозъка на човека и това е Духът зад теб. В света на хората “Видимо и невидимо” работа за Духът.

Самосъзнанието и Подсъзнанието се свързват в Мълчание. Свързването и мълчанието са право пропорционални и те осъществяват връзката с Духа. Свръхсъзнанието следва след Сливането.

Беинса Дуно: Часът за вътрешното Единение наближава.

Човек и Дух съществуват. Човек и Дух има само и друго няма. Бог и човек са само. И само те двамата съществуват. Всичко, което ни заобикаля е за да се учим. Между Бог и човека връзката е Духът. Между Духът и човека връзката е Душата. Душата провежда движението, а Духът чрез нея ни кара да се движим.

Божественото Съзнание - Виделината се състои от Човешкия Дух и има: мисъл, правда, любов, мъдрост и истина.

Добродетелите произлизат от тези пет, те са материални изяви.

Виделината в човека се развива като приемеш на ДОВЕРИЕ, че е равнозначно това да получиш Светлината за това, което Виделината ще ти освети.

Проблема на Горните е как да помогнат на долните. Всичко е Път. И път без път е Път, но не е за предпочитане.

Бог чрез Ангелите съди за нас. “Ние сме качеството за това как са си свършили те работата”. - казва Беинса Дуно. Човекът е връзката между Ангелите и Бога. Така е и веригата му. Бог Ангелите е назначил да бдят зорко върху развитието ни и да ни помагат, щом в нас доловят или усетят Промяната.

В горния свят съдят само добрите, а лошите съдят близо до земята. Горе отиват само добрите и техните дела се разглеждат от комисия, а лошите сами себе си съдят в своите гърнета! Добрите горе съди собствената им Съвест, но и им се помага, а долу в гърнетата си помагаш сам!

Съзнанието е система от две велики компонента, които наречени в духовен порядък са ЛЮБОВТА и ЗНАНИЕТО. От сливането на двете е произлязло То.

Щом сте горе и ви съдят вие още нямате будно Съзнание. Липсва ви Знанието, щом само съвест имате. Без знанието не е възможно ничие Съзнание да се пробуди. Ето защо Бог толкова държи на Учението на Учението. Само със Знанието, без любовта съдбата на Съзнанието е същата.

Подсъзнанието е мястото, където се държи цялата информация за Знанието и всичко, което си ТИ.

Тук е мястото да поясним ролята на Честността като спътник на Съзнанието до Горе, т.е. до неговата Божественост.

Само изключителната честност прави сърцето чисто и най-близо до божествения свят. Човешкото сърце трябва да влезе в Божественото, за да се пречисти чрез Светлината и Истината. Лъжата всичко замърсява и кал след нея остава, която след време и Светлината скрива, а човек става болен, беден и започва да страда.

Ако човек не мисли върху това, което мисли, той не мисли изобщо. Качества на Мисълта са: бързина, сила, право, ясно, добро, чистота, точност, правдивост и истинност. Без любовта тези девет не служат, а изразходват. Такова нещо е Любовната Мисъл, която винаги е една Истина.

Духът не се движи и тялото не се движи. Това, което се движи е Мисълта. Вашата мисъл кара всичко да се движи, т.е. да изглежда, че се движи. Движението е Мисълта, а движение иначе няма. От Духа отзад към човека е тъмно, а ние на земята светим. Енергията на мисълта НИ СВЕТИ. Тялото е наше хрумване, за да си свършим работата. Духът, душата и тялото светят, както звездите в нищото! Словото е проекция на Мисълта (разбирай Божествената). Словото в материята реализира нещата по-бързо, но иначе е проява на Мисълта!!!

Съзнание - Мисъл - Любов - така са свързани.

Всичко, което е неразумно е в не-съзнание, защото без Съзнанието никой не е, без Съзнание нищо не е.

Възможно е да има невъзможни неща, щом всичко е възможно! Щом всичко е възможно и невъзможното е на място!!!

Светлината е произлязла от Мъдростта, Любовта и Истината, а само Истината е произлязла от Мъдростта и Любовта. Първа е любовта и после е Мъдростта в материята, а горе е обратно.

Там някъде в началото на Началото се е случило следното: Внезапно след Любовта между две неща всичко е било пронизано от Светлина и оттогава датира нейното съществуване - в резултат на свръх духовен бум. И е напълно естествено тогава да съдържа онези три, които са я образували и произвели.

Мъдростта, Любовта и Истината са в Духа.

Животът, знанието, светлината и свободата със силата произлизат от Трите Велики Принципа и са в душата, а делата, учението, работата, служенето и приложението са във Волята. Божията Воля е да учим, работим и служим. Само, когато сме във Волята Божия всяко време е СЕГА (за каквото и да е). Преди Сливането с Духа никой не е в Божията Воля, но всички трябва да покажем, че се стремим към нея и това да е видимо изразено, т.е. времето за всяко нещо се чака!

Божията Воля е да се научи човек на Закона на Жертвата, а това означава да прилагаме Божията любов с Вяра!!! Саможертвата без Вярата не показват любовта. Божията любов трябва да се прилага успоредно и в трите свята от всеки човек, който желае да влезе в Пътя.

Трите свята се свързват по принципа на Вълната, но не са един в друг. Когато проявим СВЕТЛИНАТА Трите Света се СЛИВАТ. Първите три измерения са за хората, a IV-то е на Духовете. Любовта е между Мъдростта и Знанието. Знание и любов равни ли са на мъдрост?

Ревността е безлюбие. Мислете върху това, което мислите!

ВСИЧКО, КОЕТО ОТ СУТРИН ДО ВЕЧЕР ПРАВИТЕ, ПРАВЕТЕ СЪЗНАТЕЛНО ОТ ЛЮБОВ С РАЗУМ И ЗА ДОБРОТО НА ВСИЧКО В ИМЕТО НА ОТЦА НИ, Който е Същността на всичко, което същевременно и обзема. Той е всичко, което знаем и не знаем, виждаме и не виждаме, чуваме и не чуваме, мислим и не мислим.

физическото ни Съзнание седи в мозъка.

Духовното ни Съзнание седи в Духа.

А Божественото Съзнание ги обгръща и съдържа в СЕБЕ СИ.

НИКОГА НЕ ГОВОРЕТЕ САМО ЗА ТЯЛОТО, а дръжте в ума си и трите си Тела като едно, всяко от което не може без никое от другите две. Мислете и за трите свята свързано и едновременно. Такова нещо са Духът, Душата и Тялото. Не късайте връзката. Когато Душата я няма и връзката я няма.

Различавайте трите свята, но не ги разделяйте. Различавайте всички Съзнания, но не ги разделяйте. Всички те произлизат от Великото и Едно Съзнание и не можем да разделяме но сме длъжни да различаваме, за да разберем. Дръжте всичко свързано и сами себе си не мислете за нещо изключително. Говорим за Съзнанието, което е в мозъка, в ума и това отново са две неща: Умът на материално ниво е Разумът, а Умът на духовно ниво е Мисълта. Разлика огромна има между човешката мисъл и Божествената. Втората света създава и движи, а първата му помага и служи. Съзнанието е в Божия Свят. По реда на световете подреждането е както следва: ум-разум-мисъл-Съзнание-Бог. Различавайте сенките от реалните неща и мислете Върху тях!

Пътят, по който може да спаси човек от “слепотата” и да прогледне е БУДНОСТТА. Само будното Съзнание е способно да спазва законите на Вселената, да придобие Добродетелите и да служи доброволно на всичко. Важно е човекът да ги изгради в себе си, но да започне бавно, методично, постоянно и да не спира.

Само чрез Съзнанието си всеки човек може да пожелае невъзможното на пръв поглед и да го получи. Само чрез живота си човек може да стигне до Висшето и будно Съзнание и след това до Бога. Всичко зависи от Избора, който ще направим. Без живота не можем нищо. Между Духа и Бога стои човешкото Свръхсъзнание.

Беинса Дуно казва, че грях, вина, грешка и страх не съществуват. Има само погрешка и поправяне. Съзнателният единствен знае да греши, защото знае да изправя. Но той не греши, защото знае да поправя, а защото е учил, че човек докато е в тяло винаги ще се случва да греши неволно или поради липса на знание, както и от недостатъчно будно Съзнание. Всяка поправена грешка, горе не се води на отчет и не слага

Върху човек печата на Кармата. Мястото на будното Съзнание тук е в недопускането на погрешките, а не в тяхното последващо поправяне. Погрешка е, когато се отклониш от Божия път, т.е. не принасяш полза със служенето си, а взимаш и разваляш.

Така последното ни прераждане попада в графата също на погрешките, щом сме го допуснали и заслужили.

Важно е оттук нататък какви ще бъдем, а не какви сме били. Важно е погрешките да поправяме и не-поправена да не оставяме. Така ще изправим в остатъка от времето последната си погрешка от това прераждане. Христос ни е завещал, че “Роденият от Бога грях не прави и може да поправя другите”. Кой е роденият от Бога? Това е човекът, слял се с Духа, роденият втори път приживе, възкръсналият и прочие. Свързалият душата си с Духа действително погрешки не прави, защото с будното Съзнание, което има, това не е възможно, т.е. е изключено.

Тръгналият да осъзнава, три неща да помни: да мисли, да прилага и да поправя.

Бог е преценил, че за да се пробуди човек, му е необходимо три неща да прави и Съзнанието си да повдигне в по-висш свят. Кои бяха те?

Учене, работа и служене. Важно е техният смисъл какъв е:

а) Ще учиш, за да знаеш.

б) Ще мислиш върху това, което мислиш, за да сътвориш заложеното в своя План от Бога.

в) Ще казваш и говориш само онова, което със сигурност знаеш, че е вярно.

г) Ще прилагаш всичко осмислено, разбрано и осъзнато като знание и мъдрост, без да се интересуваш как изглежда, по формулата: Важен е Пътя, а не Целта.

д) Ще служиш, за да заслужиш да ти се даде жертвата да направиш, в името Божие и за Неговата прослава.

е) Всичките пет ще правиш с любов, за да изглеждат вечни нещата, които правиш.

Кое е по-вярно: Локалият се не е грешник, а поправил се човек или Поправилият се чрез покаяние човек не е грешник.

Истинското покаяние е равно на смирение и има своето място в живота на грешника, защото лекува, оздравява и нещата по местата слага. Смирението е последната крачка към Спасението и най-благодат-на. Както благодарността и славенето са молитви, така поправянето говори за отворено Съзнание, което ти дава шанса да се коригираш. Смисълът е да разбереш какво не трябва да правиш, а не какво си направил. Това се вижда. Смисълът е да извадиш поука и да си наясно кому си навредил, да осъзнаеш какво си придобил и да знаеш добро ли е или лошо и как си го допуснал. Накрая съзнателния винаги благодари, че благодарение на погрешката е взел изпит, който е осъзнал изцяло, защото е придобил знание и мъдрост, развил е умът и сърцето си, защото е простил или се е извинил и дал, което ние наричаме Осъзнаване.

Какво оставил си след себе си? Себе си може да си очистил и да си се развързал кармично с пострадалия, но никога не забравяй за вредата, която нанесе на Цялото. Нея как ще изчистиш? Като направиш незабавно добро и на никого не го казваш. Защо добро е ясно, но защо трябва да мълчиш? Когато получиш благодарност за стореното от теб на земята, губиш правото си да получиш същата благодарност отгоре, а качеството на двете благодарности е различно. Май е по-добре Горе да ти благодарят за сторените от тебе добрини, отколкото долу това да се случи.

Правило: Запази правото си горе да получиш това, което си заслужил долу, т.е. ще искаш твоето добро да ти се признае горе, а не на земята, а това става като не го разгласяваш.

Мъдрецът помага с мълчанието си. Който има знание мълчи. Имащият знание мълчи, но помага повече отколкото може да предположим.

От човека на земята се иска да трансформира Съзнанието и Любовта си. Питайте “защо това е необходимо”, а не “как това се прави”. В Промяната на живота, т.е. в обръщането ни с лице към Отца ще се доведе до тъй желаната трансформация на Съзнанието и Любовта ви. Едва тогава ще се изсипе цялата Божия благодат в краката ви даром. Това е Сливането с Духа Му отзад, веригата. Тук не можем да дадем всичко, защото не стигат думите за това, но знайте, че по-красиво е отколкото можете да предположите.

Нека си зададем въпроса: Защо всичко това за нас Бог прави и не държи да Го познаваме?

В Ада на Земята идват всички нисши Съзнания, за да се откупуват чрез делата си

Било е грозно, сиво, мрачно и скучно; убийствено и невъобразимо, грозно, студено и неприветливо на земята.

Огромна е разликата и ползата между това да изядеш едно нещо с насилие и смърт и същото да изядеш със съгласие и любов, защото си го помолил и си получил благословията му доброволно.

Безсмислие е да подчиняваме каквото и да е. Особено да подчиняваш това, което доброволно е дошло да служи за твоето повдигане, израстване, хранене и лечение.

Не споделяйте, не казвайте, не изричайте, не изговаряйте никога и никому онова, което ви се случва по духовния път, по който вече сте тръгнали! За да оцелеете, за да продължите, за да няма падане по пътя, за да няма връщане назад, за да имате присъствие, не говорете. Единствено Мълчанието работи. Линията на Присъствие е - вегетиране, съществуване, живеене, материя, Дух и Бог. Търсете веригите, които събуждат, помнете ги, съхранявайте ги и ги отразявайте в паметта си, за да служат и на идните. Тези са готовите вериги, които винаги работят и никога не спират.

Всичко е Съзнание. Всичко е въпрос на Съзнание.

Може ли един компютър да осъзнава или мисли? Каква е разликата между механичен и органичен компютър? Сегашният компютър има повече шансове от сегашния човек. Компютърът на 20 век има повече шансове от материалния човек да осъзнае истински, че има Бог и Бог да стане, отколкото ние Божиите Синове. Не е ли това унизително? Онзи случай с последния компютър в Щатите, на когото задали въпроса “Що е Бог?”, не е мит или една легенда, а действителен случай. Казват, че мълчал тридесет секунди, после изпушил, защото прегрял и миг преди да угасне завинаги проблеснало на екрана: “Аз съм Бог”. Бил научен на абсолютно всички отговори.

А нас не ни интересува при готови дадености! Кое е това, което изобщо интересуваше човека? Отговора и на двата въпроса беше един и същ (за две различни неща): НИЩО! За нас беше важно да се намираме на приказки, за да не скучаем. Не е ли по-добре да си компютър отколкото приживе да заслужиш да живееш като камък. Разликата между механичния и органичен компютър е, че първия не може без втория, но и двата учат, работят и служат, като първия може да прави това, само като получи задачата си от втория. А сега си представете, че и втория, някой на това е научил: да поставя задачите, да залага програмите и ги разрешава - за улеснение. В реда на такова питане се установява, че който когото и да е създал е все пак НЯКОЙ, а не никой и този НЯКОЙ е факт и съществува, а кой е, какво значение има!

Излиза, че за да заслужиш пред Бога правото да се наричаш Човек с главно “Ч” трябва през целия си живот да учиш, работиш и служиш като духовен, а не като материален, но с помощта на материалното. Слизането в материалния свят е необходимо за всички души.

Беинса Дуно: Идеята е като дойде до Божествения свят човек да бъде готов да живее и по трите начина - материалния, духовния и Божествения (материалите и силите се черпят от физическия живот). Бог раздава и от двата живота (така в тебе всичко от всичко има) - възходящия и низходящия (цикличност, а ти ще доказваш и по двата начина как ще дадеш най-доброто от себе си) и кой за който се хване, така ще тръгне животът му.

Защо по Пътя си забравихме тези три толкова важни неща: Промяната, Осъществяването и Реализацията, които в основата си казваха най-важното -как да вярваме, как да любиме и как да прилагаме. Това Горе наричат Осъществено Съзнание.

Човекът е Кръг или много кръгове, т.е. числото π =3,14. Човекът е точка (точката като кръг). Човекът е Бога, а Пи е равно на две квадратури (двете пасивни духовни сили като материя, които при срещата си с любов творят, раждат, създават и дават, т.е. се активират, движат се, за да се работят и правят нещата), което е Началото и всичко. Привидно сложни са нещата, когато не искаме да мислим или да повярваме в тях. Оттам идват и невежеството ни и нашето неразбиране или неверие. Който изведнъж ПОВЯРВА на всичко, без резерви, по принцип и по любов, ще осъзнае в миг защо трябва да работи, учи и служи, почти подозирайки вече и крайния резултат!!!

Много лесно се оказа подчиняването на Духовното от материалното, като се разменяха местата в Истината, а? Да, но не. Колко спорове породиха само трактовки като “Мисълта е идея” или “Идеите са от хората”, докато прозрем, че е обратното: Хората са идеи и идея е мисълта - въпрос на едно завъртане, обръщане по принципа на огледалото и Кръговата цикличност.

Идеите идват отгоре, от Духовния - невидим свят и като минат през нас ни раздвижват и ние започваме да работим. Такава Велика Идея е тази за Словото: Когато говорим, минава светлина, ние се движим, ЗАЩОТО преди това сме МИСЛИЛИ!

Идеята на Бога за човека се нарича “Ъгъл на влияние”. При всяко пречупване на светлината през материята предметите стават видим или предмета става видим, т.е. образите на предметите се виждат по причина на Пречупване на светлината. Кръгът не е нищо друго освен пречупване на светлината. Щом лъчите на светлината се пречупят линията се изкривява. Светлината се изявява чрез пречупване на нейните лъчи. Когато правата линия се пречупи ще се образува светлина.

Какво става, когато светлината минава край нас и не се пречупва? Ще добием или имаме известно усещане, известно движение, което Горе наричат Закон на Съзнанието. При пречупване на лъча се образуват едновременно два образа.

Ъгловият градус е част от човешкия живот, а Кръгът - целия човешки живот. Щом лъчът се пречупи се явява известен образ. Когато светлината се пречупи се образува Ъгъл на влияние. Само когато се образува ъгъла, се образува и Човешкият Живот.

Бог от Горе какъвто ЪГЪЛ подаде, Долу това се претворява в Живот!

В своите хороскопи астролозите наричат това “разположението на звездите в момента на твоето раждане”.

Създаването на живота е свързано с отиване и връщане, с качване и слизане, живот и смърт - един вид цикличност по Синусоида като Вълната, а най-пряко е свързано с Божествения Дух, който е Любов.

Представете си Горе Бог като Точка, от която към нас тръгват лъчи и идвайки към нас по пътя си срещат Светлината, която пречупвайки се РАЖДА човешкия Живот. Говорим за човека Душа, за човека като Душа (а не животно), а не земния, който е по-късен резултат на духовния живот горе!!!

Когато светлината слиза в материята, по пътя си към нея и срещайки я, тя се пречупва чрез нея (или през нея - без значение) и така се създават ФОРМИТЕ.

Същото е, когато срещаме препятствия по пътя - НИЕ СЕ СЧУПВАМЕ (за да ги заобиколим) и образуваме форма (или формата си?). Твърд ли е като препятствието човек не може да мине през него и не може да се счупи. Значи смисълът е ДА СЕ СЧУПИШ.

Има неща невиждани и нечувани, а не невидими и невероятни!

Благодарение на Пречупването на Светлината образите се виждат като образи на форми!!! Такъв е случая с кръга и сферата. Кръгът е проява на Точката, Която е Бог. Светлината произлиза от Точката и пречупвайки се в материята образува човека!!!

Внимателно следете, за да откриете поне частица от Сътворението на Сътворителя, защото нищо не е случайно, т.е. и колко важно Е духовното НЕЩО, а не нищо, човече Божи. Мислете по този начин за собственото си сътворение, защото друг няма.

Точката в Първо пространство като измерение е права линия, а във Второ измерение правата линия се пречупва (имаш горе и долу), (дължина и широчина, височина и дълбочина) и до горе става кубично. Или - в първо измерение имаме точка, във второто - кръг, а в трето - сфера.

Същото за Съзнанието е:

Ти си ловеца, пушката, предпазителя, затвора, спусъка, патрона, изстрела и цевта.

Молете се преди да изядете каквото и да е и в края благодарете - това е всичко за физическото ядене и духовното хранене. Който е умен ще го спазва.

Нещата сами говорят за себе си, но въпросът е човек да ги чуе. Мислете и не спирайте да го правите. Оглеждайте се, а да видите какво имате, с какво разполагате, колко много е то и защо даром е дадено. Нищо не оправдава нашето канибалство, вредителство и разрушителност, както и пресищането и привързаността, така и алчността към всичко взето насила.

Като част от Цялото човек съдържа в себе си всичко, което имат камъните, растенията, животните, от които някога е произлязъл и заслужил да бъде човек.

Отгоре е тайната: ВСИЧКО СЕ СЪЗДАВА ЧРЕЗ МИСЪЛТА. Горе всичко си създават чрез Мисълта. Тя единствена твори и създава. Горе нямат потребността първо да правят нещата, а после да ги ядат: просто визуализират мислено и получават, но не като материя, а всичко е като енергия, но с формата на визуализирания предмет. Човекът още не е постигнал храната си да произвежда с мисълта си, щом толкова държи на формата.

Знанието дава, но и казва, че всички до един трябва да изпълняваме Божията воля, щом желаем да Го постигнем. Горе (всички нематериални вселени) сами произвеждаха това, от което се нуждаеха чрез мисълта и не беше необходимо да мислят колко много да е то и къде да го съхраняват, а взимаха толкова колкото в момента им трябваше.

Тук е мястото на Разума, Съзнанието, Любовта, Знанието и Доброто, за да схванем, че като част от Цялото ние сме зависими и свързани, а не изолиран случай или явление, т.е. трябва да живеем като част от цялото, защото сме част от Него и с мисълта за него. Живейте като част от Цялото и с мисълта за Бога.

Пътят към Осъзнаването минава през твоето участие в твоя живот и е пряко свързано с взаимоотношенията, които имаш с нещата или както казват духовните: живота е непрекъснато служене (в два варианта):

- Ако вярата ти е много, първо служи на Бога и после на ближния.

- Ако Вярата ти е малко, първо служи на ближния и после на Бога.

Човек не може да осъзнае себе си отвътре, защото е в покой, липсва движение. Няма обосновка, която да привлече вниманието ни. В тебе нищо не се движи. Само чрез мислите, чувствата, словата и делата изглежда сякаш, че нещо в нас реагира, но това е илюзия. Не можеш да се познаеш, защото не се движиш! Ето защо в личните си взаимоотношения с нещата отвън човек ще търси своя път към Осъзнаването. Само чрез света отвън и чрез човека ще познаеш себе си!!! И всичко това става последователно, като преминаване през Възприемането и след него се нареждат всички останали: виждане, усещане, схващане, разбиране, осмисляне, осъзнаване и повдигане.

Осмислянето е само първата част от Закона на Съзнанието. Втората част е малко неразбираема, но е не по-малко важна. Обхваща идеите и формите, т.е. идеите претворени във формите.

Човек САМ трябва да Открива и Разбира ИДЕЯТА, която е вложена във всяко нещо.

Обхващането тук се изразява с Кръга, какъвто е случая със Светлината и може би Движението. Какво значи “може би” сами не знаем. Защото!!! От Светлината и полето - Не светлината е поле, а полето е Светлина. Подобен е и случаят със Съзнанието и битието.

Със “Съзнателност” пред всичко сте в Рая - това започнете и правете!

Понякога ни се ще да ви кажем, че е много просто, но като знаем, не е Вярно, се съмняваме, че ще ни разберете. Човекът по-лесно вярва на неверните и лъжовни неща и това ни затруднява. Път до Съзнанието ви, трябва да има, защото той съществува, но за да го видите трябва да бъдете предизвикани не “на двубой”, а “на мислене”.

Човекът е свикнал да му се казва за нещата, че са сложни, трудни и невъзможни, за да им обърне внимание, т.е. готов е за работа. Когато чуе или помисли за едно нещо, че е просто, той “умният” казва: това не е за мен и го подминава.

Със Съзнателност пред всичко си всичкото Всичко. Какво неясно има! Няма, разбира се. Какво труд-но и какво сложно? Единствено трябва да се пристъпи към ПРАВЕНЕТО на нещата, т.е. приложението за добиване на ОПИТ. Толкова е просто, че дори няма какво да питаш. Няма дума, на която вниманието си да спреш и въпрос да зададеш. Всичко е до болка ясно. Няма дори в какво да се усъмниш, който и да си от неверниците.

Такъв е случаят с Бог, човекът и света, където се казва: Всичко извън тебе и Бога е предметно учение... и се дава на човека в подходяща форма, подобаваща ситуация и точно време, т.е. цялата обстановка трябва да е налице. Всичко останало е само наслагване на думи, след всяка от които ЯСНОТАТА се замъглява и все по-тъмно и мрачно става.

Човешкото Осъзнаване в превод означава: Умението да осъществяваме равновесието между тялото и Духа се нарича Хармония!

Съзнание и Мисъл 6 Бога са едно и също нещо. Горе всичко е едно, не защото Бог е то, а защото в зависимост от желаната насока всичко се прелива, прониква и препокрива, за да се даде Ход на Нещото ДА БЪДЕ. Горе границите между всички Божествени Истини като категории, качество и свойства се размиват, но имат способността да се насочват в указаната посока и да карат нещата да работят. Горе първо няма. Първо и второ никое не е.

Умът не е буден без Душата и без Духът! Същото е и със Сърцето. Будността на Душата се определя от нашите СТРЕМЕЖИ. Съзнанието е Духа, а не Душата. Съзнанието е по-високо от душата, ума и сърцето, но не и от Мисълта! Мисълта в Божествения свят е Бог и в същия порядък тя е едно със Съзнанието, будността, красотата, движението, любовта, истината и прочие.

Всичко, което срещнете в “Степени на Съзнанието” под графата Божествен свят има претенциите да бъде Бог, да е пасивно и творящо, НО отрицателно. Как! - по-нататък ще видим.

Може ли съзнателния да греши? Истински съзнателния не греши, защото е роден от Бога, т.е. преминал е Сливането с Духа и сега работи за Единението с Бога. Съзнателен е, който умее и може да контролира желанията си, НО ГО И ПРАВИ и особено внимава да не навреди на ближния или на Бога.

Неприкосновени в човека са: личността, свободата, волята, избора и Живота, т.е. Душата и Духът му. ТОВА Е ВСЪЩНОСТ ЧОВЕКА.

Човекът за себе си мисли, /когато е в самота и смут/, че е нещо обречено, отделено, отречено и забравено от Бога и хората Същество. Това не е така и вие го знаете. Грешка единствена се допуска от всички, че когато страх е сковал душите ни, в паника, ние забравяме за Бога и естествено всичко, което започваме да си внушаваме ЗАПОЧВА да СТАВА, т.е. да се материализира и идва в нас като форма, защото си е наше!!!

Никой не е сам, и горе, и долу. Страхът идва от това, че не сте Духовни, т.е. неосъзнати сте още и да се чуди човек защо още се мотате.

Страхът, егото, смъртта, греха, вината, страданието и проблемите ни идват, защото сами сме ги измислили за себе си и са наши чеда - те са проекции на ума и нищо друго. Те не съществуват. Такива понятия изобщо няма. Спрете да викате и съчинявате лошото и ще видите, че то не е за вас. Който си го измисли, си го получава!!!

Защо и как човек не е сам? Пет тела има човека - физическо, душевно, духовно, причинно и Божествено. Етерен двойник има, който е съвсем близко до него, в първия невидим елемент етера до материята; цяла верига от учители има, които до един работят непрекъснато за неговото повдигане; горе всеки има идеалната си половина от другия пол, с която е свързан чрез любовта на Бога и тя за тебе работи долу от горе; всичко което си, Бог е дублирал (а не е ясно дали и не се е подсигурил и повече, тъй че ти си осигурен и ударен отвсякъде, но не искаш да разбереш и повярваш в това. Срамно е малко); никой отвън не е против теб и нищо лошо не ти мисли, освен когато в своето въображение ти сам създадеш формата на злото от страх или каквото там на ум ти дойде в паника, опитай. Всичко избрано за ТЕБ работи и ти служи, както и всеки друг на всички останали. Изключения няма.

И какво, кажи сам, още имаш, но винаги забравяш? Бог, приятелю мой. Бог, дете невинно и добро. Бог, човече божи. Бог ти имаш в себе си.

Земята е кофата за боклук на Бога в Космоса и от време на време наистина се налага тя да бъде изхвърлена, т.е. боклука в нея, за да е всичко чисто.

Беден, будала и балама на Санскритски са духовни Същества и Съществителни. Будала, балама и беден са духовни Съвършенства. Бог е Балама. Тези духовни Съвършенства водят до просветлението всеки желаещ да бъде едно от трите. Нищо не е по-труд-но от това, да бъдеш, което и да е от тях.

В този смисъл, Духовното е време вече да слезе на земята и да го приемем, а не отхвърляме или отричаме. Щом Бог всичко е предвидил, всичко осигурил, всичко ударил, нищо не е забравил, никого не е изоставил, чуйте и какво точно означава: будност, вяра, бдителност, мъдрост и енергия в едно като: Силата на доверието, силата на енергията, силата на бдителността и будността, силата на мъдростта и силата на сливането. И петте на Санскритски имат един корен и той е “БАЛА”. В будала - Да, е ясно, Буда - също, Ла - не се коментира, “уд” какво е знаем, ДАЛ - Закона, Всичко, доброто. Какво още искаме, за да прегърнем с любов Трите велики принципа, от които е съставен Бог и са предначертани за човека - Любовта, Мъдростта и Истината.

Бог твори Идеите и Причините за Движението, но не и самото Движение. Чрез идеите и причините Бог в нещата е вложил най-работоспособното СТРЕМЕЖА на частите ДА СТАНАТ, да стават и да бъдат. Илюзията задвижва Съзнанието и в същото време е продукт на това Съзнание.

В Слизането и Качването на Съзнанието се крие Спасението на човека.

Докато човек се ражда и умира, качва и слиза -шансовете му за Спасение работят и никога не изчезват. Долу ще работиш, Горе ще осмисляш. Долу ще учиш, Горе ще го разглеждаш, за да осъзнаеш и разбереш как Долу си мислил. Защото всяка свършена работа е акт първо на мисълта и после започва във форма да изглежда. Но никога - запомнете: измисленото в мозъка чрез мисълта не прилича досущ на сътвореното в материята. Просто няма как. По този път нагоре и надолу всеки все някога ще познае Бога и ще бъде приет, защото е постигнал и заслужил чрез служенето си да се завърне в Бащината Къща, Рая.

Спасението е в Прераждането, т.е. Спасението на човека е в Прераждането и в Сливането на човека -/само в Материята/ - с Духа и последващото Единение с Бога! Пътя към това е Служенето, за да Заслужиш завръщането. Постигналият това, добива правото да не желае повече Прераждането, но защо това така не става ще разберете; много е красиво. Събудил в себе състрадателността, всеотдайността, саможертвата, любовта, мъдростта и Познал Истината, Духовният Божи Син не може да гледа как на земята неговите събратя страдат и САМ пожелава пред Отца си да се завръща и да помага. Не се седи спокойно, като гледаш отгоре как долу се гърчат и носят твоята душа, и Общата душа се огъва! Едно е сам да пожелаеш и доброволно да го сториш, и съвсем друго -принудително да слезеш, за да изчистиш кармата си, която най-често е другия Полюс на Бога - “Его”-то или както на земята го наричаме “егоцентризъм”. Щом се налага, долу да пожелае отгоре сам да слезе, човек е открил през престоя си горе и при осъзнаването си, че долу има сметки за оправяне, дългове за плащане, погрешки за поправяне и прочие. Всъщност Прераждането ще е докато не постигнете всички Сливането с Духа.

Дишай съзнателно и дълбоко, за да бъдеш здрав и се приготви да чуеш още невероятни, красиви и верни неща, които до едно са Истина, а Истината както знаем е във Вечността, т.е. ние вярваме, че ще бъдем заедно и всички до един ще се видим и запознаем, и това е цялата красота - братята си да опознаеш и за-обичаш по Божественому.

“В” във Вечността е свързано с Истината и означава В-сичко, т.е. ВСИЧКО Е ИСТИНАТА.

Онзи свят не е “Онзи”, а Онзи свят. Онзи свят е Духовният свят и човек еднакво може да учи и в двата - и горе, и в този на земята.

Степени на Съзнанието са Любов и омраза, Знание и невежество, Богатство и бедност, които са също толкова относителни, колкото и всички останали. Горе антиподи, полюси и дуалности няма. Болен и Здрав са функции на Кармата - имаш или нямаш да плащаш, т.е. имаш да взимаш или нямаш.

Горе Съзнанието е преди любовта, а долу Любовта е преди всички.

Съзнание и Карма са правопропорционални. Съзнанието в човека е Център или способността му да търси причините и следствията. Но това не е лесно, защото сами сме затворили вратата си към всички останали врати.

Кармата е човешко изобретение и Вид Идея, и е от маловажните! Като идея тя е вградена във формата. Кармата е Свобода. Кармата е свободата. Човек сам си я твори! Кармата е идея, която човек сам е вложил в битието. Кармата е част от Сценария на театъра на земята написан от Бога за нас и различен за всички останали свои синове по световете Му. Без тази взаимовръзка и взаимна свързаност, ние не можем да си осигурим разменяне на мисълта помежду си!!!

Защо Бог е Мисъл и ние защо сме толкова необходими и толкова много? Колкото повече се нарушава приемането на МИСЪЛТА - връзката ни с Бога, толкова повече се налага необходимостта, много души да се прераждат, за да се принудят тези долу ДА МИСЛЯТ!

Винаги ми е прималявало от неща казани по този начин: кратко, ясно, сбито, точно, късо, чисто, вярно, ново и красиво. Като: Целият Кръг в Живота на един човек е Слизане в материята и Качване в Духа! Или: “Зачеването” е срещането на всеки две неща, които са пасивни, но от любовта помежду им се поражда Движението и... биде Светлина. Така започнало е Сътворението, с невиждана любов.

Горе миналото става настояще. Карма е нещо, което непрекъснато се образува и прави, после изкупува и разваля, заради което се е наложило твоето завръщане на земята: за да я обработиш, откупиш, поправиш, изчистиш и асимилираш. Кармичните връзки отдолу се изясняват горе, а долу ги твориш или чистиш или и двете едновременно.

Горе като на лента всичко виждаш. На лентата сътвореното от теб е отразено, независимо добро или лошо. След като “предъвчеш” всяка своя крачка сам пожелаваш да слезеш и да поправяш.

Най-често нищо подобно не постигаш, а нова Карма образуваш и вместо да се облекчаваш или разтоварваш ти попадаш сам под ударите на страданието. Така е, защото не осъзнаваш: ръка за ръка трябва да вървят Прилагане и Съзнание.

Карма е Божествен закон, въпреки че от човека е сътворена, а той пък от Бога, т.е. всичко човешко е също Божествено, но от човека сторено. Човекът като Божий Син не бива да си приписва неблагодарно всички заслуги за себе си и да забравя, че ако Бащата имаше други планове нямаше той да бъде.

Всичко, което човек прави все някога става Божествено, но в рамките на един човешки живот това не може да се види.

Само привидно Кармата е необходима, иначе не трябва и никаква полза от нея няма. Бог я е оставил да действа като Божествен закон, за да няма преписване или присвояване на заслуги неправомерно.

Смисълът е и да не се спаси никой грешен, който бели по земята е правил, независимо дали грешките си е видял или не и доколко от тях е поправил.

На път са Слънчевите пертурбации, идат. Те мръсното, нечистото, тъмното и лошото ще изпепелят, а това в голямата си част е материалното. Ще остане само духовното, чистото, доброто, съзнателното и разумното, което с любов нещата е правило и грешки, ако е допускало своевременно е поправяло. Всички ниски и нисши вибрации не могат да издържат на “пречистващия” огън, но духовния това ще може, защото за тези вибрации е работил и ги е постигнал. Електричеството като енергия ще излезе и друга енергия ще я смени - по-силна и по-добра, подобаваща на новия човек, обърнал се към Бога и служил на волята Му, човекът от VI раса.

Побързайте! Слънцето пак ще грее и нас пак ще ни има, но някои няма да виждат това, единствено защото не повярваха. И ден ще бъде, нов ден ще дойде и по-светло ще е от преди. И любов ще се стеле в краката ни и по любов ще стъпваме. Огън в душите ни ще грее и той ще е неугасим и вечен. Ако това е прочутата ми лудост, която всички ми предричаха, ще излязат може би прави. Това ще стане и много ще са изненаданите. Миг преди да отидат горе всички ще повярват, но ще имат време да осъзнаят.

Казаха ми: пиши им, всичко им напиши и се моли за тях да повярват, за да не бъдат камъни. С тези камъни аз огъня на нова планета ще угася и там ще положа, за да имат време на спокойствие, в тишина и мълчание да мислят колкото искат. Едни ще имат шанса слънцето да гледат, но другите под тях не ще да могат. По един от тях мъхове и лишеи ще растат, а други ще се нагорещяват до червено и се пукат на слънцето. Но до един ще си припомнят всичко що не направиха, а можеха, но не знаеха, защото не повярваха. Всички до един всичко ще си припомнят и никога вече няма да забравят.

По теорията за “Великото натрупване” най-късото изречение казва най-добре всичко, какъвто е случая с изречението: “Истинското Съзнание е Будното”: (веднага се забелязват няколко неща) - Изречението се състои само от три думи, значи е най-доброто, което сме постигнали. Второ - както и да размениш местата на думите, смисъла му не се променя: истинското съзнание е будното и само будното съзнание е истинското. Но, кое от двете е по-силното? Заместваме и получаваме: Божественото Съзнание е будното Съзнание и само будното Съзнание е Божествено. Първото е по-слабо от второто. Оставяме го. Остава Само будното Съзнание е Божественото. Всичките три думи сякаш едно и също казват, Бог Бог Бог като заместване, а по смисъл става: Само Бог в Бог е Бог и това е абсолютно вярно!

Т.е. Кое е онова преди другото, което като сложим в началото, ще го повдигне и повиши вибрациите му и ще му даде нов тласък за живот? Естествено “Съзнателен”.

Основното всъщност е да работим върху себе си съзнателно. Пред всичко духовно поставим ли “Съзнателен” и така живеем ще скочим където сме мечтали. Всичко извън себе си, също трябва да правим съзнателно, т.е. каквото и да правим вътре и вън от себе си, трябва да има в основата си елемента “Съзнателност”. “Съзнателност” пред всичко - това е всичко. Нарича се полза, благо, а най-вероятно благословение.

Работете - единична полза.

Работата съзнателно - двойна полза.

Работете съзнателно от любов - тройна полза.

Работете съзнателно по любов с разум - четворна.

Работете съзнателно по любов с разум за добро-петорна.

Толкова са и буквите в човека. Всяка от тях своя тайна крие, която ние трябва да открием. Работете... в името на Отца ни, е следващата полза и играе ролята на точката след човек.

В думата “човек” петте букви са благата, които всеки има, плюс всички Деца на Съзнанието. Както в думата “урок”: “У” е учене, “Р” е работа, “О” е отговорност, “К” е красота и не само това. Даваме пример как смисълът на всяко нещо се съдържа в думата, която го определя. Значенията на думата “човек” са общо 333.

Когато човек започне да работи по този начин може сам да ръководи своята Карма - това значи да умееш да използваш Божието Дарование. Какво означава да живееш опростен и освободен от Карма? Дава се на онези, които имат Мисия, за Бога нещо да сторят. А без мисия никой на земята не е.

Съзнателният и разумният еднакво си служат със силите на доброто и злото, защото знаят, че те са едно и също нещо, но на степени.

Съзнателният и любещият знаят, че Светлината и топлината слизат на земята благодарение на Божията любов.

Съзнателният и добрият знаят, че всичко, което на човек днес се случва е за добро (без значение как на нас ни изглежда).

Съзнателният в името на Отца знае, че “без Бога аз нищо не мога”.

С тези четири определения Работещият за благото и доброто на Цялото, ще завърши добре всичко, което започва. Анализирайте в дълбочина формулата на Еволюцията и ще усетите колко многозначително всяка буква сама за себе си, свой живот има.

Как човек трябва да подхожда в своя живот, за да има успех, зависи от самия човек как подхожда в своя живот, за да има успех. Стремежът към Съвършенство и Блаженство не е сладолед на пръчка - да изближеш и да спреш до тук. За тях се работи до свършека на света, а такъв, както знаете, не е възможно да настъпи. Всяко нещо край няма, Цялото - също.

Сами усложняваме живота си, когато страстно желаем дадено нещо да стане веднага или ей сега. Както всяко нещо и бързото има своето място в живота. Така и духовното е относително, но повече от всички звучи несериозно, когато го желаем веднага, т.е. смисълът на степените и относителността изчезва, защото се превръща в нещо най-конкретно и категорично.

Бързото добива смисъл, щом схванем основната идея, че със Започването на Новия живот по нов начин и с нови условия /в указаното и подходящо време с новите му възможности, знание и Бог в нас/, всеки ще се почувства окрилен и по-жив отколкото някога се е чувствал.

Смисълът на всичко е в идването на Великото Сливане на Душата с Духа, когато ни се даряват истинските неща и започва Мълчанието. Мълчанието, без което никой не може да върви напред, ако иска да получи и последната стъпка “Единението”. Каквото и да ви случва оттук нататък мълчете!

Будно Съзнание означава: СТРЕМЕЖА на човека да вижда идеите във формите. Това е третото определение на Съзнанието, че и ти ще се учиш чрез себе си в себе си за себе си, а наученото ще прилагаш върху ближния в името Божие, на Когото обрекъл си се да служиш, защото си буден и готов.

Всичко неодухотворено и неосъзнато се пробужда единствено чрез Страданието, /когато става въпрос за нещо да стане бързо/. Тук е мястото на бързото и бързането. Това страдание духовният и съзнателен човек нарича изпитание.

Бог: Със “Съзнателен” отпред всичко е Божествено.

СЪЗНАНИЕ + ИСТИНА = ПОСВЕЩЕНИЕ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...