Човекът

[Ани]

Човекът

1,2,3...

Който иска всички да живеят,

както той живее е Човек.

Това е Идеалът.

Беинса Дуно: Ако можехте да се видите и

разбере какви сте, вие НИКОГА не бихте

искали да се срещате.

През целия си живот човекът единствено е искал.

През целия си живот човекът винаги е искал.

През целия си живот човекът само е искал.

Човекът единствено и винаги само е искал.

Искал е да бъде обичан, да бъде харесван да бъде предпочитан, да бъде търсен, да бъде желан, да бъде известен, да бъде велик, да бъде богат, да бъде на власт, да му се обръща внимание; без нищо от себе си някога да е дал или поне желание да имаше да го направи.

НИКОГА НЕ Е БИЛО ЧОВЕКЪТ ДА НЕ Е ИСКАЛ, да не иска сега и в бъдеще да не иска. Откъде знаем ли? - НАСТОЯЩЕТО ЗА НАПРЕДНАЛИТЕ СЪЩЕСТВА, за нас е БЪДЕЩЕ.

Истинският окултен ученик е абсолютист - Той не иска. Единственото, което той иска е Бог.

Не иска, защото знае, че всичко има. Не иска, защото знае, че да дадеш няма кому - всеки всичко има, а да искаш няма защо и няма от кого. Не иска, защото знае, че по две от нещо не му трябва. По две от нищо не ви трябва.

За себе си той знае три неща, които помни и никога не забравя:

- ИМАМ ВСИЧКО.

- ЗА ВСИЧКО СЕ ПЛАЩА.

- ПЪРВО СЕ ДАВА, ПОСЛЕ СЕ ВЗИМА.

Закона е: Дай, за да вземеш!, а не “Взимай, за да

има да дадеш”. Ако нямаш какво (да дадеш), твой е проблемът.

Истината е: От всичко по ЕДНО е достатъчно.

Лао Дзъ: Не желай! Желай да знаеш да действаш. Не гледай това, което настоява да желаеш!

Отново Бог в Лао Дзъ: В подножието на закона пише: “Дай!” А Милостта ръка протяга и казва: “Ето, вземи!”.

Ошо: Всяко искане е едно старо изживяване, което ти искаш да повториш отново, нищо друго. Който разбере, че миналото е като един сън, всички желания ще загубят своята сила. Миналото и бъдещето изчезват, ТИ СИ преобразуван.

За Огледало на Знанието често ще използваме Великите Учители - Христос, Буда, Лао Дзъ, Беинса Дуно, Ошо, Бо Ин Ра, Щайнер и др.

Беинса Дуно: Какво става, когато един има от едно нещо 100? Други 99 са били лишени, за да има той. Какво става, когато имаш две ризи? Твой близък няма първата.

Който две от едно нещо има е ограбил някого.

Да даде на ощетения и своята риза от гърба, може само Благия.

Каква потребност има човек да иска от всичко по много? Страхът, алчността, невежеството и его-то, което нищо не може да измисли и все едно и също си повтаря. Тези пет заедно с привързаността доставят в човека чувството за неудовлетвореност, недостатъчност, малоценност и комплексираност. Следват едно след друго ненаситност, непълноценност и нещастен е всеки, комуто нищо не е достатъчно и преживява това болезнено.

Човек се интересува от външното, а не от вътрешното, което е основното и по-важното. Вълнува се той винаги от три неща: как изглежда, интересен ли е на другите и дали не иска малко от /света/. Той от същността не се интересува, най-важното него не го интересува.

Лао Дзъ: Само чрез вътрешното опознаване на формите, ще стигнем до скелета на Творението и до Творящия.

Подсказват ни, че може м да се интересуваме от

Външното, но от вътрешната му страна, на външността му, но от вътрешната й част, а това не е като да гледаш фасадата.

Човек не се обича, не се познава, не се харесва, вечно е недоволен, мисли само за себе си, за да компенсира и единственото, което го занимава е: защо все той няма, а другите толкова много имат.

Това човек ли е? Такъв човек ли е? Това било човек. Друг е Истинския човек: чист, честен, честит, доволен, щастлив, радостен, праведен, правдив, свят, вглъбен, възприемчив, ученолюбив, работлив, мълчалив и невлияещ се от нищо.

Лао Дзъ: Само чистото Име носи следа от допирането на величието Му (наречено Бог).

Стана ясно, че материалното не може да бъде ценно каквото и да му приписваме. Единствената му истинска стойност и ценност лежи във факта, че без него на земята не можем. Материалното е Средство, чиито услуги човек ползва и ще ползва, но е изгубил Духовното в резултат на това си привързване.

Божията Благодат се изсипва там, където е Духовността, а материализма подминава. Атеистите се заблуждават като си въобразяват, че всички богатства, които имат, нещо струват. Говорим за Духовните богатства, а не за вехтошарството. Други са Божиите богатства. Тях човек не познава и затова не желае и добре, че е така. Той взима само от земните, без да дава и затова краят сам си е предвидил.

Взимането е нереален остатък от детската ни възраст, когато са ни учили само да взимаме и да получаваме, без никога нищо да даваме или поне връщаме. Безпомощно нещо е детето на човека и самия човек. По-безпомощно същество от детето на човека едва ли сте виждали (щом това разбирате под “възпитание”).

Ошо: Никое животно не е така безпомощно както детето.

Днес всяко дете без родителите си ще умре. То е напълно зависимо и некадърно, защото е създадено неспособно: всичко заради него другите са вършили. Днешното дете е напълно зависимо от обкръжаващите го, защото нуждите му са от всичко.

Ошо: Детето вярва, че всичко съществува само, за да му бъде дадено и от него се иска само да иска. Достатъчно е да поиска каквото и да е, за да му дадем всичко, което мислим, че не е поискало, защото не се е сетило, а не че не му трябва. Достатъчно е само да поиска. Никакво друго условие не е необходимо. То счита себе си за център на света и едва ли не цялото битие е създадено само за него. Поиска ли нещо, бързо да му се даде, за да не умре.

Човекът от количката иска и до зряла възраст не слиза от нея. Все на ръце е носен и осигурен во веки. Затова е беззащитен, ленив, неспособен и безсилен. Никакви защитни сили няма, борбеност и стремеж да се бори вие живота.

Ако детето не растеше щяхме да се справим, но трагедията е в това, че колкото по-голямо ставаше, все по-големи и неукротими ставаха желанията му. Докато исканията му бяха малки лесно се задоволяваха, но с неговото израстване те ставаха все по-невъзможни и по-трудни за задоволяване. Оттук започваше и тръгваше страданието за него самото и за близките му. Отглеждаме полуидиоти, които не са готови за живота, а единствено за люлеене. И това и става. То единствено знаеше да иска. И го отделиха...

Разочарованието, че не му обръщат внимание веднага последва и то в невиждани психомоторни реакции. То не е вече центърът, който беше и от това произлизаха революции. Самото то започна веднага да се замисля и представете си сами първата му реакция: Какъв е смисълът на човешкото съществуване?!? - питаше то.

Ошо: Всичко просто е.

В тези три думи има три важни смисъла, които всеки трябва да намери, за да усети, че и сам може да свърши нещо за себе си.

Може ли материалното да бъде ценно? Вижте как тъжно изглежда и ако сте наблюдателни сами ще откриете, че не може. Вижте как тъжно изглежда и “вечно искащия и вземащия”, на когото изведнъж нещо не дадоха или отказаха. Настава ад и кошмар невъобразим, изненадата е потресаваща и целия израз на лицето това говори: На мен ли това! Как е възможно! Какво се случи?

Представяте ли си! Някой нещо му е отказал и той не е получил нищо. Какво става обаче, когато се случи такова “чудо” да даде, което почти е изключено, но да кажем, че може да си го представите. Ние естествено само предполагаме, а вие ако не можете, значи наистина е много трудно. Та-а, ставаше въпрос - Самовзимащият как е с даването. Не го познава, не го е чувал, рамене вдига и гледа уплашено, сякаш

душата се отделя от тялото.

Когато той даде целия свят ще разбере. И от този един единствен случай ще израсне плеяда от добрини, които той е правил, т.е. ще се роди множество. А самият той, вечно трудно ще си спомня “на кой ли не е дал”.

Измислено е човек да бъде, но ние всячески му помагаме да израсте в анти. И си представете веднага, че само преди миг (в миналото си прераждане) той е бил животно, което с висшия си живот е заслужило да се прероди в човек, макар и на най-ниското стъпало на човешката еволюция, но на човек, а не животно.

И това си имаше своя смисъл в Божия Промисъл и План.

Сега си представете, че двама подобни трябва да се срещнат, т.е. налага се. И това ли не можете? Защо? Те се заобикалят и под око гледат, да не би единия да види другия и нещо да му поиска, защото самият не е убеден, че ще го изпревари. И знаете ли какво си мислят? Дано не ме види. После се обръща настрана с тайната надежда, че не е видян или поне и онзи мисли като него.

Сега си представете, че ти си този, който има огромна нужда от помощ или от нещо, но всеки ти обръща гръб, а този, на когото си разчитал, се е направил, че не те познава и те отбягва! Как е? Харесва ли ти? Тогава! Не го прави и ти никога, ако не искаш да бъдеш потърпевшия. Ако пък ти е хубаво, не ни казвай. Ние ти вярваме.

Превърнали сме се, това ние хората, в просяци, а искаме да бъдем и господари. От сутрин до Вечер просим, но не знаем или не искаме да повярваме, че сме богати, че всичко имаме, че само да се протегнем и ще го вземем, но пък не знаем как, явно.

Случи се преди време да разговаряме с един сериозен човек, за когото знаехме, че е на Духовния път и че по цял седи в къщи и работи. Никъде не излиза, с почти никого не се среща освен с едно от децата си и от време на време със своята приятелка. Ето какво сподели: Една мечта имам - дъщеря ми и приятелката ми да станат като мен.

Какво на практика искаше този приятел? Всичко. Той искаше най-Духовното от всички искания, и забележете: не се беше отървал и той от детските си навици, и той искаше. Никой за даване не говореше.

Ще кажете, че е безобидно на пръв поглед, но отново ние искахме, от хората го искахме и то какво. Не искахме какво да е, а директно тяхното спасяване и оцеляване (защото знаел какво ги очаква, сподели по-нататък). Искаше най-голямото след материята, най-ценното, най-трудното, но в замяна не чухме нищо да предлага или нещо да каже за свое извинение.

Духовно или не, искането си е искане, а не даване. Или не знаеше, че има и плащане, и връщане и изравняване (колкото е взимането, толкова е и даването). Какво по-ценно можеше да има от самото осъзнаване и неговата будност освен приложението им!!!

Щом в едно нещо има искане за друго нещо, то не е неискане. Ти искаш. Ти си този, който иска и няма значение какво. И това още не е най-лошото. Той, който имаше претенции, че е Духовен и знаеше всичко за имането, даването, вземането и получаването защо забрави закона, защо не го спази и изпълни. Или и той като другите се правеше само на Духовен и се криеше зад нея, защото нещо беше попрочел и узнал за чудесата й. Дали изобщо някога давал си или услужил или служил или помогнал! Бил ли си полезен, ръка подаде ли някому, рамо на нуждаещ се подпря ли, очи с любов поднесе ли, от нещо свое и скъпо и единствено раздели ли се, даде ли поне веднъж с Любов?

Ударени сме, но се правим на ударени и ударно крачим в “искането”. А дадено ни е и наддадено. Имане имаме, но като имане не го разбираме. Имаме си принципи. Докога? Кой смятате, че ще ни търпи с хилядолетия?!?

Милостив е Бог и нека славата Му да е вечна и благословена, да е Името Му сега и во веки веков. Амин.

Остана ли ви желание да се срещате? Да или не! И още по-тъжни мисли минават през главите ви, но и тях няма да спестим, за да извадим тръните от петата

Представете си, че при някаква среща изненадващо ви изпреварят и първи ви поискат нещо! Какво тогава ще правите?

Уж сме заедно, а сме самотни и никой никого в очите не гледа и бързо, бързо гледа да върви. Един друг се блъскаме “здравей, здрасти и чао”, много, много задържане да няма и стоене, че току виж на някой от двамата му хрумнало нещо да поиска или някой току виж се сетил, че нещо му липсва или му е малко и реши да Вземе чрез поискване! И вземе, че те спре и изпревари, защото ти беше нерешителен. И ръцете пък изобщо не те сърбяха да даваш точно сега, виж друг път...

Какво постигнахме? Ако всички уроци дотук в тази глава седнете и на негативите сложите позитивите, сами ще узнаете: какви трябва да бъдете и какво да не правите.

Нека не блъскаме непрекъснато главите в стената и дано да намерим вратата. Защото е тъжно да се гледаме в очите от толкова користно и комерсиално просене, искане и желаене. Или в една и съща дупка падахме, но поука не вадехме, а продължавахме да ходим слепи, но горди и високомерни.

Какво нямаме? Какво нямаме! Няма какво да нямаме, а продължаваме след всеки миг чрез Промяната, още и още да получаваме.

Душа и живот, здраве и сила, любов и красота, Съзнание и младост, разум и вечност, вяра и воля, свобода и истина, знание и мъдрост, идеи и чувства - всичко това Бог ни е завещал плюс светлината, водата, топлината и въздуха, храната, мислите, желанията и словото в Едно да бъдат, в Хармония да бъдат, заедно със Себе Си - Бог ни даде, и в замяна три неща очакваше само:

- Да повдигнеш Съзнанието си.

- Да носим отговорност за делата си.

- Да служим на волята Му с любов.

А ние какво направихме? По-правилен е въпроса: ние какво не направихме? Онова, което направихме е нищо в сравнение с това, което не направихме.

Толкова нищо не направихме, че просто обидно беше, за каквото и да е, да се употреби думата “правене”.

Това “правене” ще обясним в следващата глава.

Молитвата и моленето не бройте за правене. Бройте за правене мисленето.

Духовният човек роб става, за да спасява, но не се възгордява, че е избран свише и всичко има, което Всичкото имаше.

Какво ние не знаехме, а съзнателния човек знаеше? Той знаеше, че всяко нещо, което по пътя си среща, идва нещо да му даде, а той за да спази закона трябваше да отвърне със същото и да даде пръв! Будният, мислещият (разумният) и Духовният знаеха, че всичко живо в Космоса и дава и взема едновременно. А неживо в Космоса нищо не е.

Привилегията е бреме за материалиста и отговорност за Духовния човек.

Има даване добро и даване лошо, даване на място, даване на време, даване на кого и на кого не. Грешка е да дадеш където не трябва и не е грешка да дадеш където трябва. А затова дали трябва или не трябва, човек ТРЯБВА ДА МИСЛИ.

За искрено молещите се даваме формулата като един вид скелет: С копнеж, стремеж и страст искайте от любов и съзнателно за доброто на всичко и вярвайте, че ще ви се даде. Но мислете и за връщането, и затова, което ще ви вземат.

Разликата между материалния и Духовния човек е, че първия мисли само за себе си, а втория мисли за всичко останало. И нека не ви се вижда невъзможно и смешно, а мислеше, за да не Ви се смеят.

Песента за жертвата казва: Жертва живота си дай, за да възкръснеш из мъртвите и морала следвай, за да вземеш вечния живот. Който прилага закона на жертвата ще се подмлади с 20 години и нови 20 ще му се дадат! - казва Беинса Дуно.

Истината за Бог пази. Истината за СВОЯ БОГ ПАЗИ седем пъти зад седем врати и никому не Го казвай, показвай и разказвай! (тук не е мястото за това, но се надяваме неверниците отдавна да не четат, пък и едва ли ще го разберат, а това да се разбере е оръжие страшно в ръцете на слепите. Трудно се издържа на нагряването на светлината. Тайни трудно се дават на неосъзнати и присмехулници, тайни трудно се дават на неверници и некадърници. Тайна се по три начина полусъхранява като се дава: от уста на уста, от окултни книги и от четеното им между редовете, защото не си се отказал!

Който Търпение, Смирение и Мълчание като Желание на Бога за човека няма, той не трябва да слуша тези неща. Кога и къде има място Желанието? желание ще имате само за Божието. Това е желание.- Останалото са мераци и добри намерения, фантазии.

Който придобие, трябва да даде. Щом ти си спечелил, друг някой е загубил, за да се даде на теб. Никой нищо не може да спечели, никой сам не може нищо и никой нищо не е, щом е без Бог. И всеки всичко може и нещо е, когато само сам и с Бог в себе си започне нещата да прави. За да се даде на теб, някой друг е лишен. Взима се от грешния и се дава на имащия нужда, имащия заслуги или на Даващия.

Давайте, за да има Равновесие! Давайте, за да неутрализирате всеобщото Взимане! Давайте добро-волно и от сърце и от любов и не се страхувайте! Давайте съзнателно, за да е на място даденото. Давайте от душа и не мислете за връщането! Давайте за Бога и ще ви се въздаде! Винаги, където някой нещо ново придобие - помнете, негов съгрешил брат някъде другаде е загубил, за да вземеш ти.

Никой не е толкова заслужил, че само да взима, получава и ползва.

Божието Богатство е толкова колкото е - ни повече, ни по-малко, и не расте, нито намалява, а само мени собствените си според заслугите им. Бог човека проверява, и като беден и като богат. Това е изпит.

Всеки дава за всяка своя молба, независимо как е отправена и от кого. За всичко, което получаваме като мисъл, идея, знание, мъдрост, чувства, желание, истини и любов плащаме. Плаща се по три начина:

- Като се жертваш винаги.

- Когато Съзнанието си повдигнеш.

- Когато най не очакваш.

Всеки плаща. Неплатил няма. Плаща се индивидуално от виновния. Плаща се сега или по-късно, но в този живот и винаги много боли. Болката е правопропорционална на полученото, но категориите малко са познати.

Взимането е по три начина: доброволно, насила и от любов! Не става тук въпрос - разбираме или не, за какво става въпрос. Даром нищо не е, щом е допълнително, т.е. имаш, но искаш. Щом всичко имаш,

но продължиш да искаш, започваш да плащаш.

Не слушай никого! Светът е пълен с учители. Накъдето и да се обърнеш, накъдето и да погледнеш и до където погледа ти стига, все учители и пророци и до един лъжливи и пресметливи. Много рядко Съвестта между хората идва във вид на Даваща съвест. Кой знае и кой не знае даскал иска да е, но не като Да Скалос от Гърция. Човек мнението си не може да изрази или изкаже от съветници и всезнайковци. Можещи и знаещи с лопата да ги риеш, но чуйте ги само какво имат да кажат. Контролирайте ги. Оставени без контрол те бързо глупостите започват. Или по-добре ги отминете. Прахта и без това върху всички ни е повече, отколкото можем да носим, и в мрак и мръсотия до един сме потънали. Светлината не търсете отвън, за да светите или Бог познаете. Тя е под нечистоплътността ни.

Всеки всичко знае и държи обезателно да го наложи и на останалите, и да бъде чут, да бъде изслушан, той иска ОТНОВО. Той - забележете - цел има, нещо преследва и естествено, без да иска мнението ви.

Земният човек иска да се издига, иска да е на почит, иска да славен и славен, иска всички за него да знаят и мислят, ако може, но добре, че не може. Не става. Иска да е отрупан с блага и по възможност Божиите, и то ако може лично от Бог, и всичко да става бързо.

За плащане, връщане и даване, като разплащане, отново не става въпрос и не се говори, сякаш е най-безсмисленото и обидно нещо на света.

Важно е да запомните: много скъпи неща се взимат на всички онези, които само желаят, ограбват, мародерстват, убиват, крадат и прелюбодействат, т.е. всички, които само да вземат искат, най-тежко накрая изискват. Не се чудете тогава, че точно на вас това се случи.

Какво си мислите? При толкова лоши хора, точно на мен се спряха, точно мен ли решиха да ужилят. Компенсаторно е. И балансирано, и в равновесие, и във вечна Хармония - нищо не я нарушава. Във вечна Хармония е Цялото, тъй както е в Хаос.

Непрежалими неща има човек и затова нека не забравя, че когато ИСКА, нещо скъпо за да не загуби, трябва да престане да иска. Ето такова искане е на място: да искаш нищо, а не нещо или: не се Моли, не проси, не желай, не взимай, а най-лесно е: не притежавай. Имащите материя нямат свобода, зависими са и плащат, а непритежаващите материя са свободни независими и щастливи. След невежеството, от което всичко лошо произлиза, и от егото, алчността се наказва с най-скъпите неща и понякога и най-съкровените.

По-мъдро е в себе си да потърсите всичко, което искате и от там да го вземете, защото всички имате, вместо на просяк и крадец да приличате. Проверете и сами ще се убедите колко е лесно. Проверете и ще се уверите и убедите сами.

Всичко, което допълнително искаме, а не сме взели от себе си, не е по време и място определено, когато вие искате и се заплаща, защото и това не знаете и нарушавате спокойствието на даващите. Всяко “допълнително” се заплаща, защото всичко имаш. Незнаенето не те оправдава: имаш, но искаш и плащаш. Имаш, а искаш, но плащаш.

Формулата е: Искай Великото Не-желание.

ИСКАЙ ВЕЛИКОТО НЕЖЕЛАЕНЕ. Имай само “нищо не искам”. Ти самият си великото нежелаене на Желанието “искам”.

Истинският човек не се проявява чрез имането или нямането, чрез скъпото или скъсаното, чрез многото или малкото. Той личи отдалеко, защото е последен, малък, слуга и Някой, което само той знае какво “някой” означава. Него ще видите, той е различен, той не е като другите. Той е това, което всеки от нас трябва да желае и да иска.

Себе си не оправдавай! Никого не обвинявай!

Всичко неприложено не струва, дори самото Приложение да е. Защото пасивно е като слово, докато те срещне.

В себе си всичко имаш - протегни се и го вземи. Такова нещо е Приложението, Движение и още нещо. То е протягане и преодоляване, и едва накрая Резултат

Най-великото и разумно е: да забравиш всичките си желания и искания до едно и никога повече да не мислиш за тях. А следващата стъпка, за да не се дразниш, е да започнеш веднага с Учението. С Приложението на Учението ти отново имаш всичко без да си го желал или искал. Възмутително е просто все да имаш, пак да имаш, ти да имаш и то всичко на Всичкото.

Тук става въпрос за т.н. отричане и отказване. Тук и сега те имат смисъл. Затова ще се държите и за Бога, а от всичко останало се откажете. На мястото на “Искам или желание имам” нищо не слагайте и не вадете, а прибавете: Да позная Бог. На мястото на инфантилното и мудно материално, на мястото на дебилното и оглозгано материално сложете Бог.

Блажен бъди, ако повярваш и нещата така правиш, защото си ПРИЕЛ.

Мярката Е: Което за себе си искаш, дай на другите.

КОЕТО ЗА СЕБЕ СИ ИСКАШ, ДАЙ НА ДРУГИТЕ!

СЪЗНАНИЕ + ЖЕРТВА = ЛЮБОВ