Мозък - Сърце - Тяло

[Ани]

Мозък - Сърце - Тяло

(материя)

Духовно човек се повдига

всеки път, когато си спомни

колко слабости и погрешки

е отстранил, премахнал,

изчистил и се е освободил

по Пътя.

Тялото не желае да се жертва, но иска върха да бъде, на върха иска да бъде. За да е топло на душата и сърцето, тялото трябва да се жертва. По-нисшето трябва да се жертва в името на по-висшето. Само при жертвата човек пропуска Светлина и Топлина и ги чувства. Равновесието между двете дава Силата на Радостта

Човекът е една проява на Бога и като такава контактува в материята с Духа си, но преди Сливането е илюзия, че контактуваме.

Плът и тяло. Плътта е най-низшето, защото желае нещата моментално или максимално. физическото тяло е идеята за материалното тяло. Целта е всеки за себе да подчини това тяло, но това да стане разумно и доброволно, а не принудително. Само тялото не произвежда енергия, но я събира и после проявява. Цялата енергия идва отвън чрез храната. Пет са познатите нам енергии: Космична (Рейки), Слънчева, Въздух, Вода и Храната.

Какво става, когато човек греши? В света, в който живее, човекът не е сигурен дали всяка крачка, която прави е истинска, защото илюзията за правенето е голяма. Когато оцениш една своя погрешка, самата оценка става “тор” и е “тор”, а оправянето служи за оценка. В този смисъл всяка погрешка представлява излишък, който ни служи за наторяване. Всеки човек греши, добрия - също. “ДА” и “НЕ” като оценки съществуват естествено в Идеала, в Духа, в Материята

В материалния свят черното е основа на бялото.

Човешката нервна система е електрическа. Нервната система е материалната основа за движение на електричеството, а магнетизма тече около нервите -това е кръвта. Нервните клетки не умират, а просто спират да произвеждат електричеството. Електричество с магнетизъм се менят чрез сърцето.

Трансформиране: Електричеството е със знак минус, а магнетизма със знак плюс. Като цяло двете представляват синусоида. Чрез сърцето и през сърцето преминава, т.е. това е Любовта, която е предаване и преобладаване от двете неща на равни интервали. Плюса и минуса в любовта така работят.

Ада е там, където са полюсите, а където е материята, там са противоречията.

Човек има девет отворени врати към света и това са чакрите. Човек е символ на кавала, който е отворен от двете страни и има девет дупки като врати за деветте вида енергия. Кой свири на този кавал? Човекът. Но не го прави. Сушумна, както го наричат в будизма, е като една огромна тръба с хиляди други по-малки тръби в нея. Като гнездата в пчелната пита. Това е Вратата, през която Малкият Бог се свързва с Големия.

Общият Закон на Материята гласи: Движението е във всички посоки. Означава Претворяване.

В Духовния свят Закона е: Пресъздаване на Идеи.

В Божественият свят - Идеала се върти подобно сфера и буквално сее, произвежда и се самозарежда -милиарди лъчи, които летят във всички посоки. Идеите са винаги колкото трябва и се образуват във всеки момент по Закона на Необходимостта. Все едно гледаме как се размотава едно кълбо от идеи.

На физически план мъжът е минус, а жената плюс, в Божествен - мъжът е плюс, а жената минус. Така гласи закона за Двата огледални Принципа, които са обратни един на друг и като светове и като Дух, душа и тяло; мозък, сърце и т.н. Жената е омега, мъжът алфа. Бог Го казва: “Аз съм алфата и омегата...” Жената е краят, а мъжът началото. В посоката на жената е насочена всичката енергия.

Охолният не ражда, защото е консуматор. Мнозина в света са ангажирани материално, но продължават да просят от всичко за своето жалко съществувание, без да знаят, че имат всичко.

Не се ангажирайте да им вършите работата, която не можете и да свършите, ако сте решили да им угодите. Така навреждате на Цялото.

Какво значи да си богат в материалния свят? Все едно си беден в духовния.

Да си богат изобщо, означава да си спокоен, мек, кротък, тих, топъл и добър.

Материалният свят е резултат на една идея, раздробена и фрагментирана до най-малка подробност.

Всичко се движи благодарение на злото, а доброто в мир, покой и хармония го довършва.

Сърцето се усилва и чисти (емоционално) чрез визуализация. В “сър-д-це” - “д” е сваляне долу на Бога в материята, а “ъ” е разделяне на Властите на силите. Чувствителността и емоциите са ценни до време, (необходими и добри), но не завинаги.

Мръсотията от сърцето на човека се чисти с права МИСЪЛ.

Любовта минава само през сърцето. Когато човешкото сърце не е чисто, любовта минава през него, отчита, че то не е добър проводник и му причинява с чистата си гърчове.

Абсолютният начин за разбирането на Божието Слово е чрез сърцето.

Центърът на Вярата у човека е сърцето. Натам трябва да насочваме вниманието си. Натам трябва да насочваме енергиите на страха си, за да трансформират във вяра, надежда и любов. Влезе ли навътре в себе си, човек спира да се страхува изобщо.

Човек с увреден слух не може да има чисто сърце, защото липсата на слух е кармичност, т.е. където има недостатъци поради Карма, духовното не може да дойде, т.е. грешките са правят отвътре навън, а се изправят отвън навътре.

Личните чувства в главата на човека се намират в тилната част.

Когато сърцето господства човек е млад, а ако умът властва човекът е стар. Разумът е от Ума, а Мисълта от Бога.

Ако се съмнявате, че е така, помислете: можем ли да кажем, че този свят е създаден от мислещи хора, щом мисълта е от ума. Не можем. Умът е човешки и затова е слаб, и рано или късно той губи устоите си.

Мисълта е положителна сила - тя дава, а чувствата са отрицателната - те всякога вземат. Чувството е желание.

Антената на човека за долавяне на мисълта е в косата, а за долавяне на Божията мисъл е отзад.

Мисълта се нарежда по закона на Учението. Светлината, Топлината, въздуха, водата и храната са методи за трасиране на мисълта. Всичко служи на мисълта, за да може тя да приема само положителните неща. Човек може да се чисти със Светлината, която е правата Мисъл. Всичко е в Правата Мисъл. Само чистата и права мисъл буди, повдига и развива Съзнанието на човека, тогава той оздравява.

Кроткото в ума е Мълчанието и Немисленето.

Произхода на Мисълта ще стане ясна, когато приемем, че всяка мисъл е Божествена. Смляната и осмислена от нас Божествена Мисъл и пусната навън осъзнава. Божественото, когато премине през нас оставя информация, която трябва да отделим, осмислим и препратим на другите.

Всеки смила Божествените мисли по своему, т.е. по различен начин и различно чиста я пуска от себе си.

Ума се развива чрез добродетелите, а не чрез учене (щом минава през сърцето). Развитието на Ума дава връзката с Бога! Колкото по-висши мисли си способен да прихващаш от въздуха, толкова по-готов си да познаеш Бога. Ума е Бог на материално ниво.

Първо ще работите с ума, но свързани мисловно с Бога. Божията Мисъл идва с вдъхновение и по това се различава от останалите. Божията Мисъл идва първа и първа говори на всеки, но човек много често я пропуска и слуша следващите. Човешката мисъл идва в човека и е човешка, а не от Бога. Разпознава се по това, че винаги е свързана с материята, с практичното.

Само Божествената Мисъл идва с Вдъхновението

Когато човек започне да мисли, че той мисли, мисли грешно . Човекът е измислил, че мисли, но не е вярно. За да мислиш, че ти мислиш сигурно мислиш, че всички мисли се раждат в твоята глава. Така е, но не уточняваш - с коя от двете си глави мислиш с материалната или с духовната!

Когато човек продължи да си въобразява, че той мисли, започва да вярва, че мислите произхождат от мозъка, но забравя, че е транслатор, проводник и канал. Горе наричат този процес ПРЕЧУПВАНЕ.

Когато се свържеш с Духа и настъпи за теб Възкресението, много се пази да не грешиш. Вече много ти е дадено и много ще ти се търси. Вече прекалено много имаш, ще ти се отнеме с лихвите. Постигналият Духа или роденият 6 Духа създава нова и тежка карма, когато греши и падането му е болезнено. Родените от Духа приживе, след нови грешки сами отлагат прераждането си за неопределено време.

Редът е: Подреждане на мисълта и чувствата, за да започнат Добродетелите да се лепят върху вас. Нужни са всички, плюс не съществуващите още на земята, каквито са приятелството, възпитанието, честта, доблестта, искреността и прочие.

Носът като продължение на хипофизата, е свързан с човешкия ум, а третото око с Подсъзнанието

Човешката мисъл за Работа, може единствено да събуди Любовта. Силата на човешката мисъл е в Любовта, а силата на Любовта е в Мъдростта.

Разликата между човешките мисли и Божествените е, че първите са в хаос, безпорядък и слаби, а Божествените се улавят в мълчание и след служене на другите (като в медитация.

В астралния свят живеят нисши същества, които са наши мисловни форми, продукт на нашите страхове!

Когато в човекът мисловната работа е повече, в него расте и се увеличава електричеството. Магнетизма приема от електричеството и обратно. Когато влагата на човек изчезне, той става електрически. Когато си магнетичен изхвърляш електрони, отдаваш собствената си вода, течността помага за това. После ти самия привличаш, приемаш електрони и си набавяш течността, започва да ти се пие, т.е. си жаден.

Това е едно непрекъснато преминаване от електрически в магнетичен човек и обратно. В зависимост от нуждите, които човек има в трите свята от трите си тела. Зависи от това какъв е баланса ти и се прави единствено заради твоята Хармония, която в теб Бог е сътворил и не трябва да се нарушава (независимо дали знае човек или не знае). Знаем какво знае.

Светлите мисли са само част от Божествената Любов, а в друг момент Божествената Любов е само част от Божествената Мъдрост, т.е. във всеки един момент едно нещо е по-изявено от друго. После местата и нещата се изменят.

Раздвояването на мисълта в човека е резултат от прекъсване на връзката между личността на човека и неговата човешка душа! Тази е причината на всеки човек да му липсва нещо. Връзката е Будността. Тази връзка трябва да бъде непрекъсната.

!!! Мисълта е която определя живота и формата и създава илюзията за движението. Тя единствено работи.

ВИНАГИ БУДЕН УМ И СЪЗНАНИЕ е всичко (на този и на онзи свят).

Мисълта се пречиства чрез дълбоко дишане и чувствата - също. Тайната е и двете да текат с Любов. Мисълта - разбираема ли е или не, тя тече. А за да я разберем трябва да станем господари на мислите си.

Мисли добре и добро, за да сте живи, а не да изглеждате само.

Само с буден ум се черпи от Знанието, но без да пипате с ръце.

Ако нещо свидетелства за Нещо, това е Той или не е, но върху това трябва да се мисли. Всичко умножено по едно е другото. Няма неумножено по едно. И това едно е незримо, необяснимо, невидимо и неуловимо. Пише се: ЕДНО, а се произнася Е-Д-Н-О (буква по буква и се нарича Бог).

В Бог не се нахълтва физиологически.

За да Го изпиташ, опиташ и провериш, и се убедиш е достатъчен ум, а не навлизане. И добре е този ум да имаш и да можеш да използваш!

Всички изпитания са за здраве. Най-общо: изпитанията имат оздравителен и хигиеничен характер. Така добавят и дават знанието, а човек добива опит. Ако може да вади поуки - повдига собственото си Съзнание.

Умът е един и в него са вложени всички дарби. Обработвайте ги със сърцето си, защото Бог е Мисъл и Умът е Негов. Когато с мисъл задавате въпрос на Бога, бъдете в мекота, тишина и сам. В главата си отговорът Му ще чуете чрез своя собствен глас.

Да мислиш лошо е порок. Само помислил, че искаш да помислиш нещо лошо и вече си грешен! Тук при мисълта, в ума най бързо човек греши и няма време да поправя. Затова се стремете още в мислите си да бъдете изрядни, прави и да бъдете чисти, светли и добри, и да не допускате лошото. И помнете, че така работи: само искаше лошото да помислиш (за каквото и да е) и вече си сгрешил. Как ще се поправиш?

Новият живот започва с Осъзнаването, щом приел си вече духовният живот.

Тълкувайте смисъл на всичко. Тълкувайте Духа на нещата! А не буквата и формата! Умът е част от енергията на Духа, а сегашният ум е функция на самия мозък. Проводник и нищо друго е мозъка.

Мисълта е Движението. Без мисълта няма движение. Спрете за миг да мислите (ама не можете) и ще усетите, че във вас няма нищо освен покой. Спрете за миг да мислите (щом можете) и ще усетите в себе си празнота и пустота. Спрете за миг да мислите (ако можете) и ще усетите, че не мислите за нищо. Къде е тогава нещото? Всичко, за което не мислите се вижда че го няма. Няма и не съществува нищо извън нашето мислене. То самото е измислило нещата и ги кара да се движат, а още по-точно мисълта зад тях се движи, а не нещата. Движението е характеристика на мисълта. Движението е функция на мисълта долу. А горе мисълта е функция на движението. Горе Движението е основното, а мисълта е негова характеристика.

Какво е функция? Произвеждане на Нещото, производно на нещо от нещо друго. Първо (първото) е нещото. И първото (първо) е нещото, функцията е между него и второто, а второто е произведеното.

Живота е започнал с образуването на окото. После е направен човека. Човешкото сърце съответства на това око. Между духовното око и човешкото сърце има тясна връзка - казва Беинса Дуно.

Как е започнал живота? С Виждането!!! За да започнеш нещо да правиш, първо се стремиш да си го представиш в ума чрез мисълта и сигурно ви е познато чувството, че всичко което мислите, сте видели понеже сте визуализирали. Визуализираното нещо е вашето виждане за него, но вие го виждате чрез мисълта си. Това се нарича поглед навътре. В този смисъл - мисъл и визуализация са едно и също нещо. Това е търсещата у вас мисъл. Това е търсещата мисъл по принцип. Мисълта и визуализацията правят човека. Те двете са сътворили и сърцето. Мисълта и визуализацията карат човека да си въобразява, че той се движи, но това е само привидно. Не човека, а мисълта се движи, но еговият човек си въобразява, че той това може сам. Човек просто не може да си представи как изобщо е възможно мисълта да го движи или поне мисълта му такова чувство му оставя, докато той самият е неподвижен. С очите на духовния човек ще видите, че наистина Негово величество човекът НЕ СЕ ДВИЖИ. Вътре в него СЕ ДВИЖИ МИСЪЛТА.

Три вида пулс има, за трите свята по един. Три вида дишане има за трите ви тела по едно. Три начина на вземане на вода има и ТОВА СА ТРИТЕ ПОСВЕЩЕНИЯ - Просветление, Посвещение и Посветеност.

Беинса Дуно: Има една сила, която зависи от дишането и тя е свързана с Любовта. С нея могат да се лекуват всички болести. Тази сила е ПРАНАТА, както горе водата е символ на Посвещението.

Онзи свят горе е в мисълта ни. Тук вътре в нашата мисъл е онзи свят, т.е. ние носим (имаме) в мисълта си Знанието за онзи свят. (Но защо тогава сме го забравили и защо нищо не помним).

Пространството е пълно с нечисти мисли и чувства все човешки. Тези мисли се произвеждат от т.н. лоши мисли, с които насищаме въздуха и сами консумираме. После тези мисли произвеждат още по-лоши и така задръстват ефира с животинщина, невежество, тъмнина, първобитност, смърт, страх, грях, престъпност, страст, срам, свян, стрес, корупция и комерсиализъм.

Чистете се от тези мисли. Като не мислите за тях, те изчезват, а след време и физически.

СЪЗНАНИЕ + СВОБОДА = ВОДАЧ