Приемането и егото

[Ани]

Приемането и егото

Ако Приемаш -

цялото Съществуване

е с тебе.

Който отхвърля и отрича

СЪЗДАВА...

Лао Дзъ.

Ошо: Който отхвърля, среща, който не приема, среща.

Беинса Дуно: Който отрича, го получава. Който не обича - с лихвите.

Бо Ин Ра: Който страда, скрит е бил или прикрит, който открит стоял е, познал е.

Започни с това: Уплътни и Утвърди в себе си Силата, Здравето, Умът, Съзнанието, Добротата, за да си сигурен, че егото те е напуснало. В такава здрава и осигурена стабилност то не може да се застои, няма къде. В подобна здрава обстановка то не може да вирее, защото се задавя от чистия въздух и от светлината. Егото е там където са болестите, грешките, страхът, бедността, омразата, завистта, възбудата, нервността и агресията. И не само там, но тези са най-типичните. Егото отсъствува още, когато си в мълчание, тишина, съзерцание, покой, съзнание, будност, молитвен, любящ, концентриран и разумен. Но с удоволствие пребивава в невежия, неверника, привързания, материалния, егоиста, суетния, ненаситния, предателя изобщо мизерника лицемер и подъл лентяй. Егото най-сполучливо работи в леността, където нищо не прави, но обича да командва, приспива, залъгва, заблуждава, омайва, обещава и разконцентрира задължително и обезателно.

Егото означава да осъзнаеш желанията си като неестествени и въпреки това да ги изпълняваш.

Егото се унищожава чрез знанието, а най-бързо като осъзнаеш каква прашинка си. Признай пред себе си колко малко знаеш.

Божието Учение се превзема със Знание и Мъдрост, а не с любов. На човешко ниво любовта е себелюбие или добро намерение. Човешката любов вреди и дави, а Божествената Любов следи и дава, дава и слави.

Егото на човека е в долната му част. Ето защо човек е оставен сам да чисти Кармата си в тази част на тялото си. Много опасно е там да се бърка... В себе си може да се бърка само човека, който е Открит и Отворен. За такъв отрицателно няма, защото знае, че негативното е човешката интерпретация. Наблюдателният е открил, че са илюзия, т.е. съвсем друго е чувствуването на Отворения. ЛОШОТО Е ТАМ, КЪДЕТО ИМА СЪПРОТИВЛЕНИЕ.

Ошо: Чувствуваш, че нещо е отрицателно, защото се съпротивляваш, защото си против него, защото не ти харесва, защото знанието ти е друго, защото липсва неговото приемане. Врагът съществува, защото ти се защитаваш от него и не си отворен.

ВСЯКО ЧУВСТВО СЪЩЕСТВУВА ЕДИНСТВЕНО, ЗАЩОТО СЪЩЕСТВУВА НЕГОВАТА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ и в този момент те са в едно единство. Вярното е, че нито приятел има, нито враг, а всичко е човешка презумпция, фикция и модел на ума, на егото и на страха, все илюзии на МОЖЕНЕТО и в разрез с него МОТИВАЦИЯТА... Но какво тогава следва да правим?

Ошо: Оставете нещата да се случват, да стават и участвувайте в тях, а не се противопоставяйте и съпротивлявайте. Приеми Съществуването в неговата Тоталност, Мащабност и Реалност, т.е. каквото е, щом не можеш да фантазираш и да се ползуваш.

Врагове и неприятели отвън няма! Всичко е човешка интерпретация, която ги създава само като за тях от страх мисли пазейки се, защитавайки се, ограждайки се, отхвърляйки и отричайки несъществуващото.

Отрицателно е това, което не искаш да Приемеш или отхвърляш, т.е. затворен си. Този въпрос не е преживян; медитация няма; опит или практика отсъствуват. Само мислиш, а мисленето е чисто и просто предположение. Човешкото мислене е едва в три посоки:

- Мисъл - Мнение

- Мисъл - Предположение

- Мисъл - Съмнение.

Съществува и една друга Мисъл наречена Намерение, но тя е нещо по-добро от горните Три и заема по-достойно място в Мисълта изобщо. В собствените си предположения човек сам започва да се страхува и чуди как да се предпази и защити и най-често пита, защо не е способен просто да спре да мисли и да забрави, като си спомни за нещо друго или поне шамари да си удря, докато го заболят ръцете. НИКОГА НЕ ЗАДАВАЙ ПРЕДПОЛАГАЕМИ ВЪПРОСИ!

Всичко отрицателно изчезва още с отварянето. Ако мислиш, че нещо е отрицателно, не можеш да се отвориш. Самият страх от отрицателното ще предизвика затварянето. Тук преди всичко едно нещо трябва да е на лице, за да имат резултат всичките ви начинания. Трябва да нямате страх от смъртта - това е всичко!!! !!! !!! И затова Бардо е Съкровеното-Спасение.

Когато умът напълно спре и мисленето за каквото и да е, медитацията е налице. С предположения и желания не става. За това не се мисли - или го знаеш или не го знаеш. В медитацията мисъл няма (или поне не такава), има само участие, чувствуване и отвореност!

Страхът ви създава отрицателното и като си спомните, че страх няма, защото е проекция на ума, можете да си представите каква вреда си нанасяте като фантазирате в неправилна посока!

Ошо: Страхът създава врагът, врагът създава защитата, а защитата предизвиква нападението. Станал си агресивен и непрекъснато си в гард. Ти си против всичко и всички. Само отворен превръщаш цялото Съществуване в свой приятел.

От тук най-важното е да схванем ролята и мястото на защитата, защото работи против нас и как предизвиква нападението. Горе като видят страхливеца стават като кучета: гонят те, защото си по-страхлив от тях и да ти докажат, че те не са, а знаем, че кучешкият страх е по-голям от този на заека. Те и него по същата причина гонят. И не дай си Боже заекът да спре, случаят става необясним... От горе видят ли, че се заграждаш и защитаваш те нападат и точно това, което от страх като съмнение си предположил ти го изсипват на главата, докато не се убедиш, че наистина всичко е илюзия, която ти сам създаваш!

Който е затворен не може да обича.

Ошо: Когато правим любов и телата ни са едно в друго, ние не сме влезли. Срещат се единствено телата. Обща е заблудата, че тук има съединение. Какво се е съединило и какви са тия движения! Дори и в секса, който е най-дълбокото взаимоотношение, общуването и сливането не е пълно, защото сте затворени и дори в най-близките виждате неприятел; подозрителен си от безлюбие. Любовта е станала невъзможна, а причината е, че ти се страхуваш!

Когато отвориш сърцето си всичко се променя качествено, но не питай веднага „защо“ или „сега какво“ или „ако“. Стига с предполагането! Не съществува „ако“ в Съществуването; това е абсурден и глупав въпрос, защото не знаеш първо какво говориш, второ - не знаеш за какво изобщо питаш и трето - истински откровеният, съзнателният, любещият и приятелят с Бога въпроси не задава, защото първо отговорите знае, после знае, че отговорите са в самите въпроси и накрая - не е необходимо да питаш, отговора за всичко е във самия теб!

Същото е и с въпроса „А сега какво?“, като убит си. Още като го задаваш не чувствуваш ли самотата му, безсмислието на всичко или нещо което в тебе умира. Който Бог има знае, че него го няма и така всякакви въпроси отпадат. Ти си самият отговор. Ти самият си отговорът на всичко.

Не се връзвай на плиткия си ум, който винаги е притеснен и бомбардиран с непознати мисли. Той е вечно разтревожен и безпокоящ се и все е който само се бори, уж за бъдещето мисли, но никога за настоящето. Забележи това!

„Аз съм... еди какво си“ изчезва единствено при Осъзнаването. Останал е само един Аз, без СЪМ и НАМЕРЕНИЕТО, и този Аз знае, че е Нищо, защото Бог знае, че има, т.е. теб те има, но егото отсъствува. Схващаш ли кое и как го няма или има и от коя страна на имането или нямането трябва да си ти. Аз - знае, че е по-добре да е нищо. Има ли Бог, теб те няма, но пък егото го има. Няма ли Бог, теб те има, но пък егото няма. Дилема? Да бъдеш или да не бъдеш, не е лесно да решиш. Единствено Цялото е ръководещото. Пред неговата Пълнота и чувството за това всяко дребно щение за „съм нещо“ е мижаво, хилаво и недъгаво, т.е. не струва и самият аз не съществува, освен като Душа. Съмноста е част от неосъзнаването, наличността; наличието е част от неосъзнаването. Само отсъствието, самото отсъствие на съмноста е вече осъзнаването. Неосъзнаване където има, ти си част от твоето заспало или сляпо състояние, като невръстно дете. Его няма само Духовният човек, човекът с будно Съзнание.

Всичко, което казваш е Мисъл, а не постигнати, опитани и проверени неща, каквото е едно Приложение. Само мислиш и повтаряш, но забравяш, че осъзнаването не е в дърдоренето и бъбривостта.

Ошо: ОПИТАЙ ОСЪЗНАВАНЕТО! Винаги бъди бавен, буден, бдителен, бодър и добър, т.е. нащрек бъди. Всичко това се нарича ИНТЕНЗИВНОСТ, в която егото и твоята личност като наличност ги няма. Те не обичат напрежението. При такава интензивност човекът по-бързо и лесно осъзнава.

Важно е какво сме разбрали след като нещо сме осъзнали? Личността, егото, страхът и умуването вървят заедно със затварянето, отъждествяването и привързаността. Без тези шест, можеш да кажеш, че си се осъзнал и Съзнанието ти е ново и будно и по-висше, а това е Всичко. Още с осъзнаването тези шест изчезват, защото всичките са част от процеса на Мислене, но на човешкото ниво. Мисленето на Божествено ниво е нещо различно.

Ошо: Самото понятие за „Аз съм...“ е една мисъл и това понятие принадлежи на мисленето. „АЗ съм“ е една мисъл.

Когато си буден и участвуваш мисълта бяга. Егото влиза заедно с мисленето, т.е. МИСЛЕНЕТО Е ЕГОТО. Човешката мисъл е егото. Самото его е в човешката мисъл, негова функция, производно и рожба. Отсъствува ли мисленето, отсъствува и егото.

Ако е светло, не е тъмно: не може едновременно да са и двете! Това означава да мислите екзестенциално. А като погледнеш „появата на светлината и изчезването на тъмнината“ са двете страни на едно и също явление... Такова нещо е осъзнаването. Когато си осъзнат егото не съществува. Когато се появи осъзнаването и изчезне егото, това са двете страни на едно и също явление. Така Бог върви заедно с егото, а ти винаги си сам и от тебе зависи кое ще го има и кое няма. Най-често според твоето присъствие или отсъствие се определя отсъствието или присъствието на онези две. Защото егото никога не може да каже: „АЗ осъзнавам“. Просто не е възможно нещо, което го няма да взима отношение по какъвто .и да е въпрос. Разликата между Бог и егото е само, че Бог Го има, докато егото го няма, защото е измислено от човека. Егото може да се натрупва като мисълта и има това свойство, но мисълта определя и свойството му. Дойде ли осъзнаването егото се изпарява - само някаква малка жалка част от умуването се опитва да мижитурква и толкоз.

Пазете се вместо вас его да не ви представлява, защото тогава заблудата е най-голяма; човек си въобразява, че всичко което прави, той е, но по-късно разбира, че не е. Ако в дадена позиция егото пожелае вместо вас да медитира, осъзнава и се просветлява, то ти самият не си осъзнат достатъчно, нито си буден. Егото винаги всичко желае и всичко иска да притежава. Може да настане критична ситуация, но тя никого не може да заблуди, когато си нащрек.

Ошо: Егото е хитър, обигран и заблуждаващ самохвалко.

Умът, егото и страхът не желаят да вярват, че имат грижи и проблеми, и точно в това е въпросът. Всеки може да заблуди себе си, но не може да заблуди грижите и проблемите си. Те не изчезват, защото ти си казал, че не вярваш.

Ошо: Медитацията стана, кундалини се издигна, ти се осъзна и се сля. Запомни тогава: всеки може да заблуди себе си, но не и Душата си. Когато си осъзнат СИ ТИ, но ти не си егото. Сега си без граници, разширен и просторен, неуловим и незрим.

С изчезването на егото цялото Съществуване се превръща в едно. Егото е най-рафинираният създател на обещания, които никога не е имало намерения да изпълнява. Бог в тебе те изпитва!!!

В Медитацията не трябва да имате надежда. Винаги очаквайте СЕГА, но изхвърлете от мисълта си всичко старо. Всичко старо и отминало забравете, за да се случи тя. Виж реално какъв си, какво представляваш, без никакви заблуди и преувеличения.

Погледни в себе си, обърни се към себе си. Усетиш ли простотата на нещата, това е резултат от твоето осъзнаване. Простотата е резултат единствено от Смирението. Тук в простотата всичко е обратно на Приложението: практикуваното смирение е едно скрито его. СМИРЕНИЕТО НЕ Е ДЕЙНОСТ. Смирението против егото е друг вид его, опасно его, его скрито и подривно взривоопасно. Смирението и Простотата могат да израснат единствено в условия без егото. И двете са резултат от интензивно осъзнаване.

Ошо: Когато ти осъзнаваш, но без Душата си, ти не осъзнаваш, но егото е останало. Критерият да осъзнаеш е: когато осъзнаваш егото липсва. Когато осъзнаваш, егото не може да бъде открито. Това е единственият критерий!!!

КОГАТО СЕ КАЖЕ НЕЩО, СЕ ОТРИЧА НЕГОВАТА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ. Когато се изрече нещо, едновременно с това нещо друго се отрича. Което в езика се каже, то винаги отрицава нещо друго, т.е. езикът - човешкото слово никога не може да покрие целия живот, а покрива само една малка конкретна част. Опиташ ли се да обхванеш по-голяма част от живота, езикът веднага става алогичен, ирационален.

Ошо: Когато кажеш, че нещо е отвън, излиза че то не е вътре. А ако кажеш че е и навън и навътре, нищо не казваш, защото твърдиш и двете му противоположности едновременно. Те се отричат взаимно, а ние ги приемаме и казваме, че хем съществуват, хем са заедно. Подобен е израза: Безмълвие може да се постигне и навън и навътре. Ошо е невероятен!!!

Животът като цяло не може да бъде обхванат с езиковите средства. Животът като цяло не може да бъде обхванат и при говорене или казване на нещата, защото веднага всичко започва да изглежда мистично или се губи смисълът. Езикът е логичен, а логиката както знаем има някои изисквания, без които не можем. Езикът представлява един ИЗБОР и не случайно всички Култури и Цивилизации са се развивали едностранно. Човекът е езиково животно, като него друго няма. Несправедливо е, че с езика се появява избора, а с избора - дисбаланса, докато няма в света едно животно, което да не е балансирано, т.е. няма небалансирано животно. Само човекът е вечно в нехармония и неравновесие. Цената на целия неуспех стои в това, че човекът живее чрез езика и чрез избора!!! ЕЗИКЪТ СЪЗДАВА ИЗБОРА! Всяко противоречие за всяко нещо идва от езика, прехвърля се в говора и е факт, но изборът за това е направен още в мисълта, която най-често е раздвоена, защото не чува Първия Глас.

Ошо: Кажете на някой пред много хора, че е едновременно, и красив и грозен, и ще ви сметнат за луд, а на него няма да му и обърнат внимание. А в действителност това е точно така, ЧОВЕКЪТ Е ТОЧНО ТОВА - ДВОЕН, ДВОЙНСТВЕН. Просто е за знаещите и виждащите, че където е красотата там е и грозотата: те са части на едно цяло, негови степени. Така умният е и глупав, както и глупавият е умен, и никак не е трудно за разбиране. Кой умен глупости не е правил и кой глупак в някои ситуации не е постъпвал изненадващо ум-но, правилно или добре. В този смисъл ЖИВОТЪТ Е ЕДНОВРЕМЕННО И ДВЕТЕ, НО ЕЗИКЪТ РАЗДЕЛЯ (МЪЛЧЕТЕ!). Затова Културите са толкова много и всяка със свой модел и кройка.

Сега като казваме, че животът е едновременно ДВЕ НЕЩА, нека не внасяме заблудата, че всичко е такова! Всъщност животът е едно нещо, а тези две като негови части (от едно цяло) са същото, за което и да е нещо, и всичко това пък от своя страна е част от голямото, Едното, Цялото Всичко на Единния. Така ще гледате на нещата: винаги глобално, заедно и като едно във всичките светове на Бога, а не разделено! Никога откъслечно нищо не разглеждайте, самоцелно и самостоятелно, сякаш нищо друго не съществува! Така и себе си ще разглеждате: първо по части, после заедно с всички останали и накрая с останалото навън, като части на едно цяло. Човек е четириизмерен - като личност, като семейство, като народ, като планета плюс Всемирната кармичност като цялост - толкова са неговите обвързаности в Карма.

Всяка Цивилизация е взимала някакъв изпит чрез Опит и Проверка на своя Избор и всяка е твърдяла, че нейното постижение е най-доброто, но както виждаме не е вярно и не може да бъде!

Всичко е опитано, всичко е анализирано, всичко е проверено, всичко е доказано; няма къде да не е пипнал човека и да не е защитил своята позиция. За и против можете да срещнете срещу всичко и за него също. За и против има срещу всяко нещо. Всичко е защитено и опровергано, всичко е защитено и отхвърлено.

Ошо: Само извечните Истини остават недосегаеми за човешкия Избор или както горе смятат, че Детето-човек още си играе на Има и Няма...

Теории за всичко има и всяко от Всичкото всичко има. Няма какво нещо да няма, такова е всяко опитано нещо. Това какво доказва според вас? Какво означават тези за и против, верно и невярно, има и няма? Че сме недоразвити, слаби, малки и неосъзнати! Не е лошо, че нещата правим, опитваме, прилагаме и проверяваме... Лошото е, че изключително трудно стигаме до истините, т.е. до част от голямата извечна и една Истина.

Затова, когато СЕДНЕМ НА МАСА (да говорим) ние не се разбираме, защото не знаем всичко и защитаваме само своето знание, приемайки го за уникално и единствено, а не е. И на другият Информацията и Мотивацията е същата - едностранчива, случайна и неубедителна. Срещат се две мнения, две становища, два ъгъла и се произвеждат пертрубации, спорове, дисхармония, омрази и прочие; съвсем излишни и напразни работи.

Ето защо е по-добре да се стремим нещо да научим вместо да влизаме в спорове и взимаме страна, за да имаме участие... ЖИВОТЪТ В СПОРОВЕ Е НАЙ-ПРАЗНИЯТ ЖИВОТ!

Просто и елементарно е да приемаме, че ВСИЧКО Е ВЯРНО, както и е, за да отпаднат всички спорове, а там където продължават, вие да ги решавате като замълчите, премълчите и не изказвате (не давате) своето мнение, защото и то е като на останалите. Т.е. фантастичното е, че всички винаги казват истината и всичко, което всички казват е точно толкова вярно, колкото и на останалите, защото в действителност все някъде в Космоса всяко нещо има своето приложение и място, и е вярно: проверено е, доказано и работи, и служи там на някого, но пък ние за това не се сещаме!

Всичко изречено от човека е сътворено Горе (от Вселенския Разум) и е останало вечно и за вечни времена, за да служи на онази част, при която е намерило своето приложение и място!

СЛОВО + ВЯРА = РЕАЛИЗАЦИЯ