Добро и зло е Едно

[Ани]

Добро и зло е Едно

Тътна тема...

Но благодатна!

Не искайте да бъдете еднакви с Отца си! Никой не е и това не може. Но всички го имат за образец и към Него се стремят, независимо знаят ги го или не. Всички сме подобни Нему и това е напълно достатъчно - носим Образът Му. Представете си Го и ще видите, че ще успеете...

Всички до един сме Духовни, но не го проявяваме по милиард причини. Всъщност точно него проявяваме, но не знаем, защото не разбираме, или не разбираме, защото малко знаем, т.е. ЖИВЕЕМ БЕЗ СЪРЦАТА СИ!!! А това е ужасно... ТРЯБВА ДА ПОВЯРВАМЕ, ЧЕ БОГ ИМА, ЗА ДА ГО ПОЗНАЕМ!!!

Трябва да внесем Хармонията в себе си, не защото я нямаме, но такъв е Закона: ОТВЪН НАВЪТРЕ Е ИЗНАСЯНЕТО, А ОТВЪТРЕ НАВЪН Е ВНАСЯНЕТО!!! Ще я „правим“ и проявяваме навън от себе си, за да я открием в себе си! Някъде по пътя повечето от нас са закъсали и хармонията си са поизоставили.

Тайната е: Хармонията без Духа не е възможна. Значи сме тръгнали без Душата си, а в нея респективно сме оставили Хармонията. Разделили сме Себе си на Материя и Дух и по-важното сме забравили. Взели сме по-слабото и се чудим защо куцаме! Когато Духът и тялото се слеят в това, което бяха, човек ще открие Хармонията в себе си, т.е. Хармонията между тялото, Духът и Душата е тъй нареченото Осмислено Осъзнаване = равно на Съзнание; равно на Съзнанието, че носим Бог в себе си. Много са белезите, символите и знаците за ТОВА ПРИСЪСТВИЕ.

За Хармонията, Чистотата м Знанието, т.е. за Съзнанието си човек трябва винаги да се бори, т.е. вечно да е БУДЕН и БДИТЕЛЕН! Тези неща се Поддържат в човека, а не се внасят и после забравят. Така Работещите ще посягат често към следващото стъпало на своето Духовно извисяване, т.е. ЗАВРЪЩАНЕ. Собственоръчно прогледналите, т.е. пробуден те само МОГАТ...

Душата във всичко е Едното, а формата е доказателството...

Духът и Материята не са противоположности, а СЕБЕПРИТЕЖАНИЯ, собственост. Въпрос на имена, за улеснение на първокурсниците. Противоречия, проблеми и противоположности са в кавички. Всичко е частен случай на Едното, което е Единния. Неговата частна собственост... сме ние частите. Всичко е част на цялото, а не нещо само, разделено и едно-без връзка с останалото. Доброто отделено е вече „лошо“. Нищо само за себе си не съществува и не е, и така не изглежда, когато за Обвързаната Свобода говорим.

Лесно е да бъдете подведени, когато не вярвате или малко знаете.

Лесно е да бъдете подведени, когато не слушате или не разбирате.

Лесно е да бъдете подведени, когато не обичате или не мислите!!!

Много трудно човек сам може да прецени вярно - едно нещо Истина ли е или не е, щом това „нещо“ не е достигнало до Съзнанието му, чрез Мисълта и Сърцето!!! Друго няма.

Говорим за Добро и лошо. Изобщо за какво говорим! Забравяме Душата и все за тялото мислим. Свържете ги и всичко ще се оправи; всякакво разделяне ще изчезне и определение. Каквито и проблеми да имате ще оправите, само свързани ако държите Душата и тялото. Какво лошо може да има в едно тяло след като без него не можем и лошо ли е месото след като без него не можем! Нищо лошо няма и в тялото и в месото, но без второто можем, защото не можем да ядем от Душата на убитото животно, което е наш брат и смърт е отнела живота му принудително, насилствено и кръвожадно. И като е толкова важно тялото, защо допуснахте да е болно. Виновното не седи отвън, а сте вие самите.

Закон: Всяко нещо съпоставено към друго нещо (което и да е) е по-различно с нещо и това именно кара „нещата“ да се свързват, да работят, да раждат и да дават Новото.

По отношение на Духа и Душата тялото е по-низшето, т.е. по-слабото, а не че е лошо. По отношение на човешкото тяло, тялото на едно животно е по-низше: тялото на един по-малко добър е по-лошо от тялото на един добър. Всяко тяло, съпоставено към друго тяло е или по-лошо или по-добро, едното от двете е малко по-горе или по-долу от другото. Защо да е добро едно добро, което е добро само за тебе, а за другите е „лошо“? Това не е добро, а не-добро. Същото е, когато говорим за човека и за животното. Някои бързат да определят, че животното е лошо, без да познават прекрасните страни и качества, които то в себе си притежава. Сега не бързайте със заключенията. И запомнете - обидно е за всяко животно да чуе, че е по-низше от днешния човек. То не е. То знае, че в себе си нещо има, което никой като него няма. И то Съзнание има, и страх, и вяра, и надежда, и инстинкт, и нагон, и обича хубавото, доброто и красивото. Човекът още има да учи от животното, защото няма като него ЕДНО КАЧЕСТВО, което да е съвършено, както животните имат!

Никога не бързайте!!!

ПРАВЕТЕ ВСИЧКО БАВНО!!! Не знаете и не подозирате колко е важно и необходимо. В БАВНОТО е Спасението на човека. Опитайте! Човекът ще оцелее, ако вгради в себе си Бавното.

Човекът се крие в Яйцето. Яйцето е човекът и вътре в него е цялата Информация (ин-форма-ц-и-я) за неговото развитие, за неговото минало и бъдеще, за еволюцията му до края, така както Бог в Началото е определил. В човека е цялата памет за всичко, което всички имат, и с възможностите естествено, всичко ново да получава по всяко време. От Сътворението до днес е дадено ВСИЧКО на ВСЕКИ от ВСИЧКИ за ТЕБЕ!!!

В Разграничаването има друга тайна, която задължава Духовния човек да подрежда нещата , а не да ги прави как да е, без ред.

- Преди да говорим трябва да мислим.

- Преди да говорим трябва да сме почувствали.

- След като сме почувствали трябва отново да мислим.

- Преди да проявим и приложим, можем и да говорим и да не говорим, но Кръга трябва да сме затворили!

- Преди края, преди резултата, всичко що правим трябва да е с любов и за доброто на Цялото, т.е. Съзнателно разумно.

А повече от всичко е задължително (ПРЕДИ ДА ПРЕДПРИЕМЕМ КАКВОТО И ДА Е, т.е. още в МИСЪЛТА - ДА МИСЛИМ ВЪРХУ ТОВА, КОЕТО МИСЛИМ), да говорим и проявяваме. Това Горе наричат ОСЪЗНАВАНЕ! Мислете върху всичко, което желаете да правите! Всяко нещо трябва да е положено в Божия Път, за да стане Божествено (вечно), преди да тръгне да комуникира в света и с него. Нищо произволно, нищо необмислено, нищо безразборно, нищо своеволно, нищо човешко, Нищо неправилно не трябва да отива в Ефира като мисъл, чувство, слово и постъпка; и малко е нещо: АБСОЛЮТНО НИЩО, ако искаме да променим света и себе си за Добро. Представете си сега, че всяка глупост със всеки от нас комуникира! Няма ли да се обидим на другарчетата, допуснали я! Не хората са лоши и слабомислещи или невежи, та нали и ние сме тези хора, та нали и ние сме хората. Мислете за това, че сме СВЪРЗАНИ и след като е така, не е ли крайно време да мислим какво правим. Първото правило, което всеки претендиращ за умен трябва да помни е: Само така ще се научим да грешим по-малко и по-малко „лоши“ ще бъдем в очите на другите, докато лошото превърнем в добро. Бързо поправяйте! Ето мястото на бързината. В поправянето на погрешките е бързането. А в правенето ще работим бавно. Или като повратна Точка в Личния ни живот нека приемем тези две: БАВНО мислейки нещата да правим и БЪРЗО грешките мислейки, да поправяме. От утре още Светът ще е променен, а от други ден и по-добър, а в третия ден Съвършен и вечен ще бъде, какъвто си е, но не за негово величество човека.

Добро и зло - дали ги има или няма, какво значение... Ако едно нещо е добро, смятате ли, че в него има място за лошото? Къде във всичко, което е добро има място изобщо за каквото и да е лошо? Никъде. Ти си бял, а не си бял и черен.

Беинса Дуно: Едновременно и бял и негър ти не можеш да бъдеш. В човека никъде няма, и от черното, и от бялото! Същото нещо е и Духовното: или си добър или си добър, но по-малко, т.е. различен. Или си чист или си по-малко чист. В абсолютно чистия мръсно няма.

Когато бърза човек неволно или съзнателно става лош. В бързането е погрешката и в незнаенето. Който знае той обича и не греши или изключително рядко. Когато не мисли, човек лесно наранява, т.е. отново е бързал. ЧОВЕК БЪРЗА, ЗАЩОТО НЕ МИСЛИ,- В мига, в който се замисли, той става бавен! Съдържанието и смисълът на формата са вечни, не ги разваляйте със своето бързане, немислене и невежество! Сега самата форма не е вечна, но по това се работи, още по-добра, красива и съвършена да бъде. Тя вечно ще се изменя но това не е нито лошо, нито невечно. Сами се съгласете, че ако нищо не се променяше във формата, щяхме да полудеем до смърт. Красотата ще стане банална, докато сме в прегръдките на материята. Самата форма вечно ще се изменя и търси своето съвършенство, т.е. да постигне абсолютния и истински Смисъл на Съдържанието си!!! Съдържанието и Смисъла са Чувствата и Мисълта, които идват от Ума и от сърцето и това не е отделно от Душата и Духа, а в ТЯХ! Така нещата Разберете ли, ВИЕ СТЕ ПОДСКОЧИЛИ КЪМ БОГА и следващият път, ако отскокът ви е по-висок, ще Го ЗЪРНЕТЕ.

Волно или неволно става, когато човек невнимава: бърза или не мисли да нагрубява в контактите и взаимоотношенията си с хората, но нека му припомним, че който вреди на частите, вреди на цялото, вреди на себе си и Справедливостта няма да го подмине. Това е глупостта - Справедливост няма в смисъла на това, което ние мислим и знаем за нея. Справедливостта е у тебе самия - Каквото си надробиш това ще сърбаш, независимо, че си мислиш, че лошото което системно правиш е ненаказуемо, а и най-важното не знаеш: НА НИКОГО НИЩО НЕ МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ. Точно там където мислиш, че си се справил, ти си направил добро (момчето ми), но за това ти трябват десетки пререждания или милиони, за да схванеш. Затова лошо няма!!! И никога не е имало.

Че ние можем да ви докажем само в три реда, че Бог е Черен, Лош и Сатаната и което е най-тъжното - веднага ще повярвате, защото човек най-лесно вярва в глупостите и в неверните неща. Например: Лошото е непроявено, пасивно и нееволюирало добро. Това са все характеристики на вечните неща във II Принцип, където всичко е отрицателно, женско, пасивно, непроявено, т.е. в недвижение и от който Принцип всичко В ЕДИН МИГ ЗАПОЧНАЛО Е, т.е. от Бог. В началото на Началото бе Мрак, Тъмнина и Сивота (като степени). В началото на Началото бе Мрак, Тъга и Тишина в покой и от Чернотата произлезе Светлина. Бог позволи на Сина Материалния свят да направи и да го командва, защото падна поради непослушание, за наказание и ето го резултата. Тук в ада на земята, където само лошо има и никакво добро, всичко се гърчи в насилие, агресия, смърт, убийства, престъпления, изнасилвания, грабежи, измами, омраза, завист, егоизъм и алчност. Какво добро и къде е то! Това да не попада под Закона, Те молим Господи! Амин.

Хората, ако питате, много са още доказателствата, че Бог е лош, щом си прост. Не всичко, което наготово в устата ви вкарват е хранително!

Въпросът е ТИ кое, от добро и лошо, ще предпочетеш да бъдеш. Кое си избрал да ти служи. И какво от това, че имаш от лошото, ако си избрал Доброто! Щом доброто си избрал, ти си добър, а не лош. Ти не си лош и добър, а само ДОБЪР. Ти си и лош, но не в смисъла, който ти влагаш в тази дума. Лошото е едно добро добро. Всяко лошо е перспективно добро, но това не означава, че кой разбира и не разбира трябва да хукне да го прави. За ТУК е БУДНОТО СЪЗНАНИЕ, ЛЮБОВТА ПРИЛОЖЕНА И РАЗУМА, т.е. Духовността. Само, който Знанието има, знае, че лошо няма и само той лошото може да прави, но знае как, колко и на кого..., но това сега са висши вибрации и който не е готов да не посяга, ще се попари и изгори. Горе при Ангелите случаят е по-разграничителен - има ангели добри, има ангели лоши, които човека на изпити подлагат, на изкушения и изпитания, както и на страдания (по същата причина). Но човекът е и двете - за слепия, само едното за съзнателния и нищо за абсолютно Духовния Истински Човек.

Засега ще се спрем на факта, че човек по собствен избор е добър или лош, а понякога изглежда, че е и двете. Докато сме в тяло ще грешим, но това не означава лош, щом поправяш или осъзнаваш. Никой в тяло няма да бъде подминат.

Хармония, Съвършенство от после се дават на човека. На земята ще грешат и добрите и лошите, тъй че в това отношение - кой по-малко, кой повече, кой където трябва и колкото трябва и според това добър или лош естествено, но... Има сложни хора.

Какво нещо е Мълчанието и колко важно е то? Да докажеш на себе си, че си Нещо, че си повече от себе си, е необходим много КУРАЖ. Много кураж се иска да се промениш, да се завъртиш и обърнеш към Истината и към Бога. Затова и за тук е Мълчанието. Решението да бъдеш нещо, освобождава, ако нещото не е какво да е, а нещо нещастно, т.е. стойностно добро, каквото например е Божественото. Самото Решение, вече да не бъдеш това, което не харесваш, е крачка към Духовността, крачка към обединение на твоята материалност със решителната ти насоченост към Духовното.

Можеш да бъдеш лош и лош ще бъдеш, щом се налага лошото от себе си да изхвърлиш. Лош ще бъдеш спрямо лошото в себе си и неотстъпчив. Да бъдеш лош спрямо лошото в себе си в това няма нищо лошо. Няма да допускаш лошото в себе си и ако за това е необходимо лош да бъдеш, ще бъдеш. Лош за доброто в себе си не трябва да бъдеш. За доброто в себе си ще бъдеш добър. Ако си добър за лошото и лош за доброто, ти си мъртъв, ти си нула, ти си нищо. Който е добър спрямо лошото и лош спрямо доброто е Никой! Донякъде само шансове има това, да бъдеш „добър спрямо лошото“, ако за цел имаш да го трансформираш в посока на Доброто. Добрият за лошото е добър по принцип, но за „Лошото, а не за Доброто“. Лошият за доброто е изрод, урод, недъгавец, никаквец, докато добрия дава шанс на лошото с отношението си, да се одобри, и промени, да се преобрази и събуди за Бога.

Същото е и с Мълчанието. Грях е да мълчиш, ако нещо знаеш и те питат или ти го искат, защото решил си нищо на никого да не казваш. Реши, че всичко, което знаеш, можеш да кажеш и казвай!, колкото и да ти се иска да не говориш. Грях е да питат и да мълчиш, а да знаеш. Да мълчиш по лична преценка, че било безсмислено, не те оправдава, а Карма дава, образува и трупа. Това е все едно да прикриваш престъпника, в какъвто и план да го разгледаш. Смисъл Мълчанието има по Три причини:

-Да не изразходваш ценна енергия.

- Да не трупаш нова Карма.

- Да не изтървеш да чуеш другия на какво би те научил, ако ти мълчеше.

Иначе си длъжен - запомни - щом знаеш повече от другите и те питат или с поглед подканят или рамене в недоумение повдигат т.е. каквато и реакция на желание да изявят, да се втурнеш и да ДАДЕШ знанието си. Длъжен си да не мълчиш щом повече от другите знаеш или знаеш това, което те не знаят. И обратно: ЗА ЛОШОТО ЩЕ БЪДЕШ ГРОБ, когато до теб опира да го направиш. Прави разлика между лошото отвън, което до теб опира и твоето лошо, което се готвиш да извадиш навън. На пръв поглед елементарно движение - навън или на вътре, но с обратни резултати. Ще мълчиш и дума няма да обелваш щом ще произнасяш неистина. Така ще си спестиш глупостта и грешката да съдиш, критикуваш или обвиняваш. Забележки дори не позволявай да правиш, щом не те питат или искат. Това ангажира минимум на Три нива, ако не знаеш и за тук е важно твоето мълчание - на място е, прекрасно е и разум-но. Ти си мъдър. Мълчанието ти е Творечско. Да, може Мълчанието да бъде творческо, то затова е и мълчание - да не позволи рушенето, развалянето, връщането, забавянето. Същността му е творческа!

Мълчанието е най-добрата бариера срещу лошото. Знанието е най-добрата бариера преди говоренето и не бариера пред мълчанието. Когато ти поискат знанието, си длъжен да не мълчиш, а да говориш и с нищо да не се съобразяваш. Лошото е, което не ти трябва, но знай че винаги в края силата му е за добро. Какво не проумяваме? Доброто и лошото не могат да съжителствуват в един човек, т.е. и двете не могат да бъдат активни в тебе. Тогава за каквото ти е едното. А да го предпочетеш пред доброто е висш акт на късогледство и неразбиране. Добро с по-малко добро ще срещаш в себе си, а не с лошо, т.е. ще събираш не противоположности, а подобия.

Лошото пропускай, да си търси низшите или подходящи нему „подобни“ вибрации. Груба услуга му правиш, като го приемаш - в теб не му е мястото. Истината е още по-странна: от двете неща, които в себе си всеки има, като добро и лошо, никой двете няма. Горе те са едно и от теб долу зависи КАКЪВ ЩЕ ПРЕДПОЧЕТЕШ ДА БЪДЕШ. Ако кажеш, че ще бъдеш и двете, ти си лош. Ако кажеш, че ще бъдеш едното бъди сигурен, че ако избора ти е съзнателен ти си избрал доброто. Лошото само несъзнателните избират.

Казано е, че в човекът всичко има, което, имат, и камъните, и растенията, и животните, но това не означава всичко да проявяваме, щом е в нас. ВАЖЕН Е ТВОЯТ ИЗБОР!

Никой не мисли себе си за лош. Никой за лош не се мисли. Каквото и лошо да е направил, човек го облича в благородни подбуди и намерения и едва ли по-прав от него ще срещнете. В какъвто и да е спор, вие не можете да победите, той винаги е прав. Така е и с мълчанието: колкото повече говори човек, толкова възможността да сгреши е по-голяма. Важно е да знаеш какъв избрал си да бъдеш. Но не избирайте никога да бъдете и двете. Никой не може, но каже ли, лъже, нещо крие, лошо е намислил. Това са словесни игри и еквилибристики за малолетни и недоразвити, да убеждаваш някого, че странно как си и добър и лош понякога. Ние казваме,' че ти не си наясно със себе си. Гимнастики за ума са намеренията на всеки да бъде всичко. Лошият не може да бъде добър, каквото и да ни обяснява. Той винаги се нарича добър, но е лош и това му личи от километри.

Значи не е важно какво говориш, а какво правиш. И за да не грешиш и бъдеш лош, прави нещата с любов, за да не се самоизненадаш, както често правят елементарните. Говоренето има същите последици.

Нека всеки за себе си каже, че е добър и да не го забравя. Който за себе си каже, че е добър, но убива, е като онзи, който казва за себе си че е лош, но само добрини прави, а? Дали е вярно. Извършеното, стореното е важно, т.е. крайният резултат или ако такъв след време образуваш, но трябва да знаеш.

Христос: По делата им ще ги познаете...

По плодовете им ще ги познаете...

Беинса Дуно: Заблудите в Ума са прахът върху вашите огледала, който прах горе бързо долавят по намаленият интензитет на светлината ви, т.е. намалява се вашата пропускливост.

Бо Ин Ра: Само тълпата и животните можеш да убедиш в каквото искаш, но разумния и съзнателния не. Само тълпата и животните можеш да надвиеш с каквото искаш, но разумният и съзнателният те признават за победител.

Всъщност, какво правиш? Лъжеш себе си. Всъщност ти не можеш никого да излъжеш. Ти никога никой не можеш да излъжеш освен себе си, ако си въобразяваш, че е възможно.

Бо Ин Ра: Запомни, че собствените ти сили са по-могъщи от всяко изкушение и не напразно те са дадени. Укрепвай се единствено и само чрез постоянно упражняване в доброто, до победата, която сам си ръководил съзнателно и натрупал с любов. Само доверяващият се на себе си, има право да се надява на Духовна Помощ за формата си. Тя ще се осъществи по такъв начин, който ще ти позволи и насочи как САМ ДА СИ ПОМОГНЕШ!

Всичко, което човек изговаря, изрича, казва или тиражира словесно в ефира с мисъл или Слово започва да работи по темата, т.е. ние го провокираме и образуваме да стане. Рано или късно то е факт и при тебе се връща само идеята му. Така е за нещата, които правим, но не е така за хората, които ни заобикалят. В материалния свят, което ние говорим, но провокираме в обратна посока, т.е. то започва да привлича около себе си противоположното. Когато правиш добро или добрини, ти като магнит около себе си започваш да привличаш лошите, а когато правиш лошо на другите, (човек не знае кое е добро и кое лошо на земята) към теб се устремяват добрите, за да ти помогнат. И едните и другите пристигат, за да ти помогнат, но едните взимат, а другите дават - това е разликата. Тежко е когато кривият се смята за прав, а тебе правият обвиняват несправедливо, но това са тъй наречените уроци, които в перспектива винаги са за добро, както и кривият уроците си по алчност ще научи.

Защо резултатът от лошото най-често ни изглежда лош? Лошото като по-активно има и допълнителната подкрепа в материята (там то си е като у дома, а там както знаем и стените помагат) затова е вярно, че то самото провокира лошите неща и поради тази причина не им дава да се развиват правилно.

Перфектно правило има за незнаещите какво правят: ОБИЧАМ НЕЩАТА, КОИТО ПРАВЯ ДА СТАВАТ И ДА ИЗГЛЕЖДАТ! Не си спомням кой го беше казал, но е вярно дума по дума от край до край и най-малко три смисъла в съдържанието си крие - така е с всяка форма - крие по две съдържания и най-малко по Три смисъла. Защо ли? Защото Духовната енергия е по-скъпа и по-квалитетна във всички посоки, но не трябва да се разхищава и затова вложените значения са много. За елементарна форма да се хаби енергия е живо прахосничество, за което се държи сметка. Бог нагнетява позиции от смисъл, за да е резултата по-бърз, условията по-добри и успехите по-качествени и трайни в нашето време и пространство.

Какво нещо е времето по отношение на доброто и злото? Времето е безкраен низ от навързани САМО достойни и добри дела от самия тебе, докато времето при лошите не тече. Сега разбирате ли защо духовните, добрите, истинските, свестните и почтени хора винаги живеят повече от другите!

Мислете върху тези неща!

Ето ви и една мисъл за домашни занимания: Единствената радост на този свят Е ДА ЗАПОЧВАШ... Където „започваш“ предполагаме, че е самото ПРАВЕНЕ на нещата, без значение от кого, кога и как ще станат, как ще изглеждат и кой какво ще каже, т.е. нещата винаги трябва да започнат и колкото повече от тях в живота си започваш, толкова повече изпити ще вземеш и по-нагоре ще вървиш, щом си буден, съзнателен и любящ.

За да избереш доброто какво се иска:

- Спрете нищото да правите и мислете за Духовността!

- Спрете да мислите за Духовността и започнете да я правите.

- Спрете да мислите, че нещо правите и започнете действително да го правите.

- Когато нещата започнете действително да правите, стремете се да ги правите Божествено. Започни да чувстваш, че ПОСТЪПВАШ - такова нещо е правенето. Трябва резултат да имаш, сам да си доволен, извод и смисъл да извадиш, както и поука, е равно на осъзнаване, пробуждане и готовност за Бога!

За целта са важни нови Три:

- Виждаш ли това, което гледаш

- Става ли това, което правиш.

- Слушаш ли това, което чуваш.

Ние знаем кой не е готов. За нас готови са всички, но те не знаят това. Така е и с неодухотворените и с неосъзнатите, с непробудените и небудните.

Човек всичко желае и е превърнал в желание, но едно единствено не желае да няма. Не желае да няма желания т.е. единствено не желае „да желае да работи“. Желанието да си Духовен не е каприз, а ПОТРЕБНОСТ на Душата. Да си Духовен означава да си Добър. ДА СИ Духовен означава и ДА СИ, а не само Духовен.

Пътят към Доброто е лесен: Виж какво можеш да научиш и вземеш от всичко, което около тебе се случва, и не допускай това да те негативира, влошава, обезпокоява и пробужда като Дивак - такъв е Смисълът на всичко в твоя живот. За по-напредналите ще кажем само: По-лесно е добрина да направиш отколкото да бъдеш добър, докато и последното приемеш. Скъпа е късата истина - струва дълъг живот, ако се окаже на края, че на прасета сме хвърляли Учението на Бога. Заслужено ще изпаднем тогава в тъй наречената нелишена от реалност илюзия, че дошли сме на време. Една реална илюзия ще остане НАШЕТО ЖЕЛАНИЕ да помогнем на не-желаещите...

До Бог се стига чрез стълб от добрини, които ние ще правим и по тях до Него ще се изкатерим.

МИСЪЛ + ЛЮБОВ = БЛАГОСЛОВЕНИЕ ОТ ТЕБ