Живот за Цялото

[Ани]

Живот за Цялото

Живот за Цялото е

саможертва за едното,

в което Бог е

и е равно на

РАЗВИТИЕ В РАСТЕЖА!!!

Натоварени сте със заряд за тонове Любов от всички гостувания - вие при нас и ние при вас. Приемете, че е дошло време за Проява.

Любовта и Обучението да обичаш е процес ВЕЧЕН, но той включва много изпити по време на нужда, нужда любовта да бъде проявена, за да стане тя любов в действие.

Още дълго ще бъркате и ще се изкушавате, но това не значи, че не можете да проявите най-доброто - достигнато до сега от вас; и затова са тези и идни дни: да видите сами колко красива е вашата Душа! Да видите колко е извисена тя, когато проявява творческия импулс на Любовта! А това означава РАБОТА ЗА ЦЯЛОСТТА чрез работа един за друг.

Как биха се отпуснали напрегнатите ви от неизвестното мускули и нерви, ако можехте да предвкусите сладкия плод на задружен труд!

Целта обединява. Любовта е целта. Съзиданието е Любов. Бог работи най-вече в Съзиданието. Или с две думи: Събрахме Любов и Мъдрост, а и търпението ви вече е достатъчно, за да прехвърлите МОСТ в материята. Бог е Моста. Какво е страшното... Водени сте! И сте благословени с грижа и защита. Дерзайте! Амин!

Успешно е всичко, което правите, дори и неуспехът, защото ви учи и тласка към нови предизвикателства.

Три важни неща свършихме до тук:

- Повдигнахме общия вибраторен фон на България, Земята и Цялото.

- С покаянието си по време на молитва показахме, че сме податливи на развитие и промяна.

- Донасяхме и Витошките и рилските и пиринските енергии върху замъглената от тревоги градска маса.

Разберете: Молитва за любов означава готовност за любов.

Трябва да превъзмогнете шума от низшите егоистични страсти.

Осъзнавайте, че сте прозрачни едни за други, дори това да ви изглежда като непоносимост.

У всеки има порив, но между него и истинската ви промяна, за някои и у някои лежи бездна (в групата) -думите в дела превръщайте! Едно се иска от всички вас и от всеки един поотделно: С всеки изминат ден все повече да се обичате! Не забравяйте, че Духовно развитие за вас означава - ДА СЕ НАУЧИТЕ ДА ОБИЧАТЕ И НИЩО ДРУГО!!! Друга добродетел за никого не ще съществува и няма да бъде постигната без усещането на топла обич към ближния! И не само в този живот, но и в следните . Благославяме ви и чакаме ПРОМЯНА в сърцата ви, деца на Светлината. Търсете Промяна чрез Любовта в Любовта!!!

Свещената задача на нас към вас и на вас към децата ви като Родители е:

- Да се научим да имаме състрадание.

- Да се научим да обичаме без ограничения.

- Да събуждаме творческата си нагласа към труд.

- Да не забравяме никога, че сме част от Цялото и затова Цяло е целият смисъл на нашия живот.

Останалото е разхищение на сили, средства и енергии по „морал и предрасъдъци“.

Каквото и да решавате, питайте се: „Какво е при-лично и какво не е, как е в природата и добре ли е за Цялото“.

Бъдете повече уверени в себе си дори и да грешите, щом в основата ви мотивите ви са благородни, поривите добри и импулсите творчески. Във всеки от вас работи Дух Светий - дайте му възможност за изява чрез самостоятелни инициативи... Гласът Божи най-силно се чува в постъпките на Любов. Дали бъркате в даден момент, най-истински ще разберете чрез търпеливо изчакване.

За тук е Закона за Правдата: Означава Правилата, по които живеейки, не нарушаваш Божествената Хармония. Например: ако не съблюдаваш човешките закони можеш да пострадаш, но чрез това страдание можеш да се хармонизираш още по-успешно в живота си. Ако не съблюдаваш Закона на Правдата ще изпаднеш в ситуации, когато всяка дисхармония ще се задълбочава и ще води до нова. Правда-правилно-единствено правилното може да бъде дадено само от Бога, което вие ще трябва в живота си да проведете и да провеждате. Само Божественото е хармонично сглобяване на реалности.

Едно куче в дома означава влизане в действие на Закона на Любовта, защото освен членовете на семейството ти ставаш чувствителен към нужди и страдания на едно животно - това те извежда на по-широкия път на тесния спектър на семейна любов към космическия спектър на състарадателност и обич към ВСЯКО ЖИВО СЪЩЕСТВО край теб! Едно такова събитие задвижва огромни механизми, водещи до вашето очистване - чрез Закона на Любовта към животно, както и придобиване на способност да обичате, отваряне на Съзнанието. Какво мислите, че е отварянето на Съзнанието? - УСЕЩАНЕТО, ЧЕ СИ ЧАСТ ОТ ЦЯЛОТО. И като такава част да си съпричастен с всички други части на това Цяло - това са животни, птици, насекоми, растения и камъни, всичко, което представлява вашата Реалност във физически смисъл. С всяко домашно животно можете да се упражнявате да влизате в истински духовния начин на живот, но с кучето е най-бързо, защото това е неговото предназначение - Душа с вяра, преданост, вярност, защита и любов, незлобливост и лоялност. С кучето само, вие давате взаимност и на него да изпълни смисъла и въплътяването си. Един гълъб в дома означава влизане на Духа в тебе.

ДУХОВЕН НАЧИН НА ЖИВОТ = ДА ОБИЧАШ ВСЕ ПОВЕЧЕ И ВСИЧКО.

След всяка планина още по вихрено тече във вас времето на всичко, това е дар от Цялото. Мислете за себе си, както при само - и себеоценяване, като пробудени и избрани Души, подложени на отговорност, която се пада на малцина.

Бабаджи: Божието Учение е за Хармония и Единство на Творението. Всичко, което на нас се случва се случва и на Творението. Всичко, което на Творението се случва се случва и на нас. Всичко е свободно и едновременно с това зависимо и свързано, отговорно и работещо.

За да функционира едно нещо трябва всички негови части да работят в синхрон, съвместно и поотделно, но както трябва, т.е не можеш да мислиш нито само за себе си, нито само за външното, т.е. ще мислиш, и за себе си, и за ближния и за Цялото едновременно.

Душата и Духа са индивидуални и универсални, където всяка индивидуална е отговорна, Универсалната да върви напред според Божия План, т.е. да не бъде спъвана. Природата е идентична на цялата Душа и Дух. Друг е въпросът, че малкото не може да вижда в перспектива и в далечното бъдеще замисъла на голямото. Ето защо трябва по-осторожно да подхождаме към всичко, което правим, за да не вредим и не пречим.

Бабаджи: Нисшето не може това, което може висшето въпреки, че го носи в себе си, но за целта трябва да се стреми да го достигне или достига.

Сърдечната Доброта и Хармония са присъщи и изгодни на всички. Така необразованият ще се старае да стане образован, болният - здрав, глупавият - умен и простият - учен.

Не можеш да се отнасяш към частите навън с любов, ако не се отнасяш към себе си с любов и своите части!!! Ето защо е важно да се учим да служим, а за целта трябва да знаем и да прилагаме наученото. Само егоизмът е разделил и разделя човека от човека.

Бабаджи: Всичко, което мозъкът измисля, гласът трябва да изказва, а частите на тялото да изпълняват - това е определението за Истина и тя продължава -той е най-висшата точка на почитание, защото в нея се съдържа Идеалната Хармония.

Бабаджи е държал човекът да върви по пътя на истината, простотата и любовта; нищо по-различно от Божието Учение за Любовта, Мъдростта и Истината!

Цялата Сензорика на човека, участвува ли съзнателно в нещата, които се правят, няма да има противоречия, несъгласие и неодобрение, а ще се развият у него простотата, вярата и любовта, а не половин мъдрост.

Бабаджи: Простота - висше осъзнаване и отречение от материалния свят, но не и неговото отрицание. Забрави всичко, което те кара да разделяш - това е лошото! Не разединявай!

Човек толкова много не знае, че ако действително на всичко започне да Вярва ще стане по-бързо Духовен от много други. ЗАТОВА Е НУЖНА ВЯРАТА, ЗАЩОТО НЕ ЗНАЕШ. Когато се изучиш, вярата си ще заместиш с любовта и така ще стигнеш и до мъдростта.

Ошо: Любовта е целта, а не партньорът. Ти обичаш един човек не заради самия човек, а заради самата любов. Тя трябва да се случи, а с кой не е важно. Това е Критерия - Дълбочината. Останалото е привързване щом любов няма и какво като седиш при партньора... Приемствеността е важна. Изключителна трябва да е любовта, а не добра; не се задоволявай никога с малко! Останалото е запушване с квадратна тапа на собственото си шише. Верни и на любовта бъдете, а не на хората, докато се научите истински да обичате и другите не станат като вас. Само дълбоката любов ще те доближи до молитвата. Така е и с Вярата, тя не е преживяване, а бариерата и е добра до един момент, а не за векове.

В Бог се не вярва, Бог се познава, изпитва и изживява, но до Него с вяра се достига. Мярката трябва да знаете. Всяко полезно е до време, след това започва да пречи и друго по-висше го замества, а не че то става лошо. Лошо няма. Любовта и вярата се следват и първото е по-висшето, но без второто не може. Страхът може да видите до вярващия, но не можете да го видите до любовта. И сте във Мъдростта.

Бабаджи: Основното положение в Божественото учение е честото повторение името на Бога - това е най-добрата духовна практика. Възпяването на името Му е подсещането, че се намира в сърцата ви. Изричано всичко с вяра носи щастие, а който го може всеки миг, ще Го познае и види. За тук е нужна вярата и затова запомни: всичко, което ти се казва е вярно и вярвай. Не си ти този, който ще каже едно нещо вярно ли е или не, щом малко знаеш. Свързани са Знание, Вяра, Любов, Бог и човека по този начин. Непривързаността е също жизнено ниво, с което ще измервате индивидуалните си потребности. Любовта е основата на светеноста. Силата на волята подържа истината, а чрез Мъдростта, любовта и истината ще се научите да контролирате умът, сърцето и Душата си. Събудете се и забравете своите грижи: всичко, което споменавате е име на Бога.

А днешният човек толкова думи изговаря, но в никой Бог няма и не споменава. С Бог в ума, устата и сърцето, всичко лошо от вас ще изчезне - това е последната Духовна практика за вас.

Беинса Дуно: За да не тежим на хората с Кармата си, трябва да живеем по Закона на Жертвата. Който всяка минута се жертвува, не дава възможност на Кармата си да работи, да контактува и влиза в съприкосновение с други.

Като живеем по Закона на Жертвата, ние чистим собствената си Карма плюс Кармите на семейството, обществото, нацията, земята и Цялото, т.е. много са ползите с само с едно движение. Живеейки така, ние ориентираме своя Бог, че сме готови да Му служим и ако останем и будни, да заслужим да ни се даде по-висше Съзнание, т.е. Свръхсъзнанието, а това е Сливането на Душата ни с Духа, което всички истински ученици очакват.

Беинса Дуно: Страданията са съсредоточаването на

Божиите лъчи върху нас. Само Бог работи със Страданието, защото е открил, че то единствено повдига Съзнанието най-бързо!!!

Често съм се питал защо Бог толкова се интересува от човека? И ето какво научих: Бог на човека гледа като на Триединството - Паж, Син и Цар. Така също -Слуга, Син и Господар.

Беинса Дуно: Бог горе между Доброто и Злото седи в Триединството, а Синът Му Го заместваше долу!

Нищо страшно няма и нищо за страх нямаше, защото всичко имаше смисъл. Законът, който регулираше нещата бе закона за Дишането. Божественото Дишане единствено е способно да регулира нещата. Законът, който регулираше човешкото Сърце се казваше СТРАДАНИЕ - ето този Смисъл трябваше да превъзпита Сърцето. От сърцето произлизаше дълбокото човешко желание да се опознае, за да е полезно, за да служи, за да дава и да се жертвува. Звучеше така, но на практика беше обратното: За да навлезеше човек дълбоко навътре в себе си трябваше ДА ИЗЛЕЗЕ ОТВЪН и от там да се ОЦЕНЯВА всичко! Т.е. всеки сам себе си щеше да определя, сякаш е друг този, който щеше да гледа!!!

Ще гледаш сам себе си като друг човек, за да се оцениш реално, без задръжки, без компромиси, без принуда, без съжаление, а доброволно - такъв какъвто си, ни повече, ни по-малко. Смисълът е да се приемеш като чужд и сам да си направиш тотален разрез, дисекция, за да вземеш и съответните мерки; да откриеш Причините и се поправиш, както изискваше Божието Учение. Ето кое означаваше да осъзнаеш себе си като познал се до там, до където можеш, т.е. намираше място и Божията Будност.

Кое е по-вярно: Който по цял ден осъзнава е буден, или Който по цял ден е буден ще осъзнава? - Първо е Будността, после е Осъзнаването. Само будния по цял ден може да осъзнава, докато стремящият се към осъзнаване по цял ден, без да е буден, няма да стигне до никъде. Той е буден до някъде, но не както трябва. Т.е. или ще стане буден или няма, защото има и такава вероятност. Много са условията по пътя... Това е все едно да питаш: кое е първо - растежа или развитието. Търсете Висшето. Търсете кое от всеки две е Висшето. Когато го откриете, ще прозрете (осъзнаете), че нисшето, т.е. другото е произлязло от него. Така върви произходът - от Горе на долу, от висшето към нисшето.

Според Закона за Живота, който единствено регулира Растежа и Развитието се вижда, че на Растеж е обречено материалното, а на Развитие - Духовното. Само Духовното може да се развива, т.е. всичко може да расте, но не всичко (докато расте) може да се развива. Ако едно нещо се развива истински, то е включило в себе си Растежа, докато един Растеж (като порастване) не е задължително да включва Развитието. Ти просто си растеш, но си оставаш тъп, т.е. не се развиваш.

Имах такъв опонент на времето, който не желаеше да приеме чуждото мнение и до там спряха всичките ни контакти. Спорът беше: възможно ли е Лао Дзъ да е бил учител на Конфуций и на Буда, на което ми заяви, категорично и безапелационно, че не било възможно, защото били живели по едно и също време... Нямам коментар.

Опитах се да му изброя поне десет книги, в които това се удостоверява, но той пренебрежително махна с ръка и каза, че е до тук. Вярвах му. Искам да му помогна: В „Китайски мислители“, „Конфуций“, „Лао Дзъ“, „Енциклопедия на източната мъдрост“, „История на света“, „Книга за промените“, „И ДЗИН“, „Ци Гун“, „Китайска митология“, „Буда“ и други, това беше оповестено. Още по-накратко: Лао Дзъ е роден 604 г. пр.н.е. и е починал неизвестно къде и кога (за това данните стигат до 1300 година съзнателен живот). Почти навсякъде данните бяха различни. Има предположения дори, че е живял още през 1300 г. пр.н.е., но затова после. Никой не се съмняваше в Божественият му произход и това недвусмислено се намекваше на много места. Сам Конфуций е казвал, че не познава по-голям философ в Китай и Света. Той е роден 554, а Буда - 564 г. пр.н.е. Разликата между учениците е десет години, а между Лао Дзъ и тях съответно 40 и 50 г. Божието Учение и двамата са възприели от Лао Дзъ, като Буда го възприел в собствената си страна, в която Дзъ е отишъл по негово време е и стоял там 14 години, т.е. Конфуций е роден 551, а Буда 563 г. И двамата почиват в една и съща година - 479 г. пр.н.е.

Моят приятел не се сещаше, че учител му беше човек 10 години по-малък от него, сякаш това имаше някакво значение. Кое не е възможно.

Тези Трима бяха живели за Цялото и това се признаваше, това се знаеше и не будеше съмнение.

За да стигне всеки до някакъв връх (какъвто и да е той) поне Три неща не трябва да забравя:

- Да няма собствено мнение, защото никой нищо не знае.

- Да уважава чуждото, за да му останат шансовете и да научи.

- Прав никога не можеш да бъдеш щом имаш мнение.

Човек не трябва да чете повърхностно само и само, за да цитира и парадира или демонстрира знание, за да се изтъкне, че е чел. Добре е да уважава себе си човек, но не и пред хората и преди себе си, тях да се е научил да уважава, т.е. ближния е с предимство. Много исках да помогна на това момче, но Беинса Дуно ми забраняваше (а беше се занимавало 20 г и едва, едва...): Насилие е да искаш да помогнеш на човек, който не иска или не знае, че има нужда.

Привързването към себе си в материалния свят не е най-доброто, което те прави човек. Подобно беше и мнението му за живия и нежив учител, като твърдеше, че със жив е по-добре. Тук коментара е и смешен. Единият учител, със другия и със третия нямаха нищо общо, що се отнася до твоето желание да знаеш, да учиш и да прилагаш. Във всички случаи, учителите от невидимия свят бяха по за предпочитане, а от жив до жив учител на земята имаше разлика, а на всичко от горе и избора беше малък.

Беинса Дуно: Ако можехте да се видите както аз ви виждам, никога не бихте пожелали да се събирате. Човекът само искаше и от това се бе вмирисал.

Не беше лошо нещо Искането, но когато искахме от Бога. Лошото бе, че често искахме и по много. Хората не бяха се научили да се гледат отстрани, но в другите това правеха. Урокът беше, всички да се научат какви не трябва да бъдат. Не е срамно да нямаш и да не знаеш. Срамно е да си въобразяваш, че всичко знаеш и всичко можеш да имаш, а на практика да си спрял развитието си. Няма по-тъжно от ситуцията да се държиш с една ръка за егото си, а с другата за материалното, а Духовното да ти тропа по главата, но ти да не го усещаш. Спорът е глупаво нещо. В него се ражда истината, но не стои в мненията ни.

- Върху кой от Принципите почива Дишането?

- Върху Бога...

- Но, всичко е от Бога!

- Дишането е единствено. - отговарях и повече към този въпрос не се връщах, нито давах мнение. Питането не е лошо, когато се интересуваш, за да научиш, но не от това спор да правиш... На това ме бе научил Беинса Дуно.

Скръбта е често срещана в живота и означава абсолютно неразбиране. А страданието си беше Божествен Атрибут. Подредени изглеждаха: Скръб, Мъчение, Болка (все на земята). Разликата между мъчението и мъчнотията е много красива: няколко мъчнотии образуваха цяло мъчение. Мъчението е по-тежко.

Беинса Дуно: Сегашният човек жени тялото, а не душата си. Съединяването на две тела, те наричат женитба, както две стаи ги съединяват с една врата. Заблуда има в ума на днешния човек - кога е чист и кога не и затова се стреми към другата си половина, а смисълът е съвсем друг: ДВЕ ДУШИ ДА СЕ СЪЕДИНЯВАТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БОЖИЯТА ВОЛЯ!!! Чистотата да ви бъде атмосфера, условие, необходимост и вечност! Който се влюби независимо в кого, се е спънал. Стойте на метър един от друг и никакви вмешателства в каквото и да е от мислите, чувствата, словата, делата и живота. Бог е единственият, до Когото може всеки да се доближи, дори и да не знае, че Бог има в себе си!

Ако имаш нещо да кажеш, ДЪЛГО МИСЛИ. И нека всеки Правило, Образец, Пример, Еталон и Мерило да бъде за другите. Всичко със „САМО-“ отпред (като САМОусъвършенствуване) е личния ти принос към собственото ти развитие! В зависимост от това, кое, къде, какво, колко и как давате, както и мотивацията, горе определят какво е вашето развитие. Ако твоят път е идеално прав, ти не си виждал истинското право (такова няма). Такова понятие „прав път“ няма за никой. Всеки прав път е ужасно крив, но стремежа на всички е гънките да бъдат по-малко и по-малки. Често питат „кое да прилагаме?“ - Прилагат се правилата, примерите, принципите, постановките, провереното, т.е. законите върху нещото, което ще правиш. Останалото е самоограничение, не си свободен. Не изживявайте светът в себе си и ще бъдете свободен, неподкупен, устойчив и невъзмутим. Работете върху себе си тихо и мълчаливо, без да огласявате какво правите и какво сте постигнали. Някакво обявление можете да направите след крайния резултат само. Вкарайте в себе си всички добродетели, т.е. вътрешно богати бъдете, а не външно. Последните три спазвайте стриктно, за да се ползвате. И запомнете: каквото и да правите ВЛИЯЕТЕ със стореното, в него няма свобода. Нека има нещо в тебе, което хората да не знаят, но то да е Божествено. Може и едно лошо, но то да е изповядано, поправено и опростено. Сърцето си не залагайте, но давайте! Умът си не продавайте, но проповядвайте, преподавайте и препредавайте! Обектите отвън спъват. Не се привързвайте. Еднолична любов нямайте, а ВСЕОБЩА! Плътта и тялото не се побеждават, а се възпитават. Иначе възпитание няма. Отвън всичко си е такова каквото е. Възпитанието е само за вътре.

Беинса Дуно: Много въпроси ще останат открити, но рецепти и знание за всичко има, но не това е основното. Първото и задължително условие е ДА СЕ НАУЧИМ ДА МИСЛИМ. На други места отговорите се дават, но до там ще мислите. Важно е да се научите да мислите, за да знаете все пак за какво и как да мислите. За мисленето ще си отговорите сами със онези седем въпроса, за да стигнете до Мъдростта. Без мисленето, към Мъдростта не може да се върви.

Беинса Дуно: СМИРЕНИЕТО е БОЖИЯ БЛАГОДАТ, който пази Душата от РАЗСТЛЕНИЕ. Смирението е Вътрешна Защита против всички тайни грехове, които може на всяко време да се появят и пораснат в почвата на сърцето. Смирението държи под своя власт всички зародиши и семена, и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в Душата, докато пуснат корени в живота на Духа ни. Всеки, който носи Смирението като Добродетел в Душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията Святост и Правда. Правда и Добродетели образуват съединение и стават методи за работа.

Тук ща поясним и израза „Божественото у нас за никого и за нищо не трябва да жертвуваме!“ - Жертва в Бога няма. Жертва има само в материалния и Духовен свят. В Бога единствено е Любовта. Когато човек реши, например, да съгражда материални неща (като вили и коли), несъществени такива, той изключва Бога в себе си, но на практика ЖЕРТВУВА Божията Воля, като не я изпълнява. Жертвувайки Божията Воля в себе си, заради вещи, човек Божественото в себе си жертвува, а не трябва да го прави за никого и за нищо!!!

Любовта като Бог, е сърцевината на всичко съществуващо. Любовта е, която обединява цялото битие в едно Цяло. Любовта е, която осмисля живота и е сама Живот. Тайни няма. Скрито, покрито няма. Само учещият е свободен да живее без закон щом от сутрин до вечер е буден, съзнателен и прилага любовта

всеки миг за всичко, което в този миг прави, и гледа да е тотално - в мислите, чувствата, словата и делата.

Беинса Дуно: Ако знаехте лицемерието, любопитството, своенравието и тщеславието какви последствия произвеждат в организма, не бихте ги и помирисали. Най-доброто време за медитация и пречистване от Негативизмите е рано сутрин при добро разположение на Духа и Душата. Стремете се да разбирате нещата, върху които мислите и да си ги обяснявате, като видите къде евентуално биха намерили приложение в живота ви.

Правенето на доброто всякога означава да проявиш Божественото Съзнание в себе си. Благодари за всяко изпитание и съзнателно го използвай!

Беинса Дуно: Всяко НЕ те свързва автоматично с отрицателните сили на природата и очаквай беди, страдания и проблеми като загуби. Никога не отказвайте на покана, молба, искане и каквото и да е, щом към вас е насочено. Никога не пожелавайте и голямото добро, защото след него идва и голямото зло. ВСИЧКО СЕ РЕДУВА. НЕ ПРИЕМЕТЕ ЛИ НЕЩО, ЩЕ ВИ СЕ ПРАТИ ПО-ГОЛЯМОТО!!! Ууууу-ух!

СВОБОДА + ЕВОЛЮЦИЯ = ПЪРВИЯТ ХОД НА

ЕВОЛЮЦИОННАТА СПИРАЛА