Духовното и желанието

[Ани]

Духовното и желанието

(Крайностите)

Когато мислиш

не можеш да виждаш,

не можеш да възприемаш.

Когато виждаш и съзерцаваш,

не можеш да мислиш.

Да се мисли и да се гледа, да се мисли и да се вижда, са две коренно различни неща. ЧОВЕК МИСЛИ САМО, КОГАТО НЕ МОЖЕ ДА ВИДИ !!! !!! НЕВЕЖЕСТВОТО! Измества го или замества според Необходимостта. Мисленето не е познание, защото който знае, не е необходимо да мисли. Когато не знаеш, запълваш празнината с мислене. Човешкото мислене е опипване и вървене слепешком (вътрешно) от слепи (външно) в мрака! Мисленето никога не води до непознатото. В самото мислене е пълно със стари мисли, спомени и памет. До каквото и заключение да стигнеш си използвал петте стари пътища:

- Всичко е истина

- Нищо не е вярно

- От повърхността е и елементарно

- Има докосване и в дълбочина

- И комбинация от стари мисли с последното ново

Миналото е свързано само с миналото и с известното. Затова изниква въпросът: Като не можеш да мислиш, как си с виждането? Т.е. какви са ти шансовете! Бог да видиш, или да мислиш за Него, е по-лесното за теб - тук какви са ти шансовете? Първото. По е лесно Бог да видиш, отколкото да мислиш за Него...

Ошо: Как да стигнем до отрицанието на мисленето (човешкото) съзнателно, след като Кръга знаем - Разбиране, Изживяване, Изричане. Духовното не може да бъде резултат от желанието, защото желанията са основната причина за всички наши мъки, страдания и противоречия. Става така, защото познаваме само едно движение - Желанието.

Желаем всичко, което видим и ни хареса; няма какво да не сме пожелали и то да не ни е харесало преди това. Заради тази си слабост човек най-скъпо е плащал. И веднага противоречието: независимо от изпълнението или неизпълнението на желанията, ние вечно сме недоволни, неудовлетворени и разстроени.

Някой спомни ли си, че законът за постигане на желанията казваше, че Желанията не се постигат. Желанието е удовлетворение, но надеждата, обещанието не е удовлетворено. Схващате ли тънкостта! Желаеш едно нещо заради друго нещо и това е една безкрайна верига от застъпващи се, идващи и нови взаимозаменящи се желания, от които последното никога не е изпълнено, защото последно няма...

От тук нататък започва Духовното вместо Желанието... На ръба на последното и току що сътворяващо се ново желание като трептение, всяко следващо измества предишното със своята СТРЪВНОСТ и СТРАСТНОСТ. Крайният резултат го няма и това е винаги така, за да се сетим за степените по пътя: щастие, красота, блаженство, покой, съвършенство и вечност.

Разочарованието е в самото желание, то го носи в себе си, защото в себе си то винаги носи зародиша и появата на следващите две нови. Такъв е принципа на размножаване: от едно две се раждат, както при клетката и нейното деление. Трескаво е всяко желание - копнееш, гориш, търсиш, ставаш нетърпелив, вечно започваш, почти на ръба си... Беше нещо, сега е нещо друго. Желаеш първо, второ, трето и се изпълняват, но Желанието остава, ЖЕЛАНИЕТО ОСТАВА. В желанието е проблемът, а не в това, което се желае. Това, което ти желаеш, не е проблемът - това, че желаеш е проблемът. И така се редуват: желаеш-разочарование-желаеш-ново разочарование - няма спасение. И да постигаш и да не постигаш, разочарованието е сигурно!!!

Спасението е в Медитацията: тя настъпва, когато желанието отсъствува. Медитацията като освобождение, но освобождението трябва да разбираш. Ти не можеш да желаеш освобождението, не знаеш от какво искаш да бъдеш освободен.

Ошо: Великото настъпва само в състояние на отсъствие на желание. Медитацията като освобождение и нирвана не можеш да превърнеш в обект на желание. За всички, които ЗНАЯТ, ЖЕЛАНИЕТО Е СВЕТЪТ, САМИЯТ ФЕНОМЕН НА ЖЕЛАНИЕТО Е СВЕТЪТ!!! Не е важно дали ти желаеш земни или неземни неща...

Има ли желание има и нетърпение, защото умът не желае да чака, нито егото, нито жаждата (като ненаситност във всеки човек). Нетърпението е сянка на желанието и са правопропорционални. След търпението идва любовта, а след нетърпението следва безпокойството, а с тези три медитацията не е възможна. Желаещият не може да бъде медитатор, а непрекъснато желаещият - никога! Т.е. желание-нетърпение-безспокойствие = немедитация, недуховност.

Желанието работи в двоен план: първо предизвиква движение на ума, после създава нетърпението и накрая напълно естествено идва безпокойствието. Медитацията е Духовното, а желанието е материалното. С притеснен, обезпокоен, нервен и нетърпелив ум не се медитира. В Медитация и Духовност може да влезе само онзи, който открил е, че всичко външно не струва, разстройва и е илюзия. Този момент е особено важен: ОТБЛЪСКВАНЕ ОТ ВЪНШНОТО. Само след миг си в Прозрението, че всяко Желание е напразно, отблъскващо и безсмислено!!!

Следването на всякакви желания често води до нещастия. Желанието е, което създава Страданието. Сякаш Бог е желание... Бог е нещо такова, но не и толкова елементарно... Бог е един огромен самовъзпроизвеждащ се Идеал, пълен с безброй идеи, всяка от които трябва в безкрайността да се събере с всяка и от всеки два, резултата - КРАСИВ И ВЕЧЕН да излезе, за да е прелестно Цялото!

Който не желае, не страда!!!

Ошо: Спрете желанието си още на изхода или на входа. „Все някога“ те никога няма да спрат, защото не свършват. Просто се откажи от желанието! И Духовни желания не създавай! Те са същите и водят до още по-големи страдания, защото още първите не си разбрал (материалните), а духовните нито ще разбереш, нито ще овладееш, нито ще ти служат, най-много да си навредиш.

Разгледай страданието, което желанието създава, по обратният път! Почувствуваш ли, че желанието е страдание, отстрани желанието. Спасен си. Никакво усилие не е нужно, за да го сториш и да го оставиш. В момента, в който направиш усилието, ще създадеш друго желание. Такава е техниката на (за) тяхното размножение - нуждаеш се от ново желание, за да изоставиш старото. Не го прави. Доказал е човекът, че най-бързо се привързва към желанията си и тази грешка винаги заплаща скъпо...

ПРОСТО ОСТАВИ ЖЕЛАНИЕТО!

Ошо: Тогава техниките за медитация не са практика, а една красива игра. Играй, когато медитираш. Медитацията става, когато не струва усилие, а върви естествено. Щом в тебе няма желание, няма очакване, няма и бъдеще, ти винаги си тук и сега, и нещото, когато и да стане, ще го разбереш и познаеш. А това е и целта на всяка медитация: когато стане, да си буден, уловиш и осъзнаеш.

Превърни играта в наслада и се наслаждавай на всичко, което сега правиш и участвувай в него с любов. Резултат никога не чакай и ти казваме, че ТИ СИ ДУХОВЕН, ТИ СИ ИСТИНСКИ, защото си естествен. Стига сме били сериозни и сме се крили от света, за да не разбере, че всичко което правили сме е желание егово, към което стремили сме се като луди и болни, защото не разбирахме какъв трябва да бъде стремежът ни. Това ти дават Молитвата и Медитацията - СТРЕМЕЖЪТ е ЕДИНСТВЕН - към Бога.

Висша Духовна тактика е: Учайствувай във всеки миг от своя живот! Наслаждавай се на същия, празнувай, че за този миг си жив и си тук и те има и това можеш; изпитай блаженството от играта, защото умът го няма, егото го няма, тялото го няма, теб те няма, желанието го няма, има само едно присъствие на Душа в Духовен миг - това е играта на Духа, ако убедиш го, че такава ти е целта - ДА БЪДЕШ. Тогава има ли значение как ще наречеш едно Участие - техника, практика, тантра, упражнение, работа, метод или изпит! Който познава природата на човешкия ум така прави нещата, сякаш време има колкото си щеш, но си го накарал да спре, за да не те смущава, и пълнокръвно и пълноценно участвуваш точно в този миг тук и сега... и тук не става въпрос за никакво желание. Отсъствува ли желанието, ще осъзнаеш, че времето е относително.

Ошо: В действителност желанието е времето. Когато желаеш, ти е необходимо време, за да се изпълни то. Необходимо е на практика бъдеще, защото желанието не може никога да се изпълни тук и сега. Желанието единствено може да се изпълни някъде или някога в бъдещето, затова се и нуждаеш от бъдещето, ЗА ДА СИ ДВИЖИШ!!! И точно тогава времето те разрушава: изпуснал си вечността, защото ВЕЧНОСТТА Е ТУК!!!

КОЙТО ВКЛЮЧВА В СВОЯТА МЕДИТАЦИЯ КАКВОТО И ДА Е, АБСОЛЮТНО ВСИЧКО РАЗВАЛЯ!!!

Каквото и да, е желанието заедно с нетърпението и притеснението, а това е всичко друго, но не и медитация!

Ошо: Опитвай! Възприемай! Осъзнавай! Играй и нищо не чакай и не очаквай, ЩОМ НИЩО НЕ МИСЛИШ!!!

Защо Духовното не влиза? Защо Духовното убягва? Защо Духовното се бави? Препълнено е с БАРИЕРИ, огради, табели, стени, барикади, щитове и телове с ток, които не му дават да припари; все егови и мисловни комплекси за защита и оцеляване.

Никой никого не плаши, но се ограждаме доброволно в концлагери, от които носът си не смеем да покажем. Всеки се е затворил в черупката си и при никакви обстоятелства не отваря, за да не би някой измисленото му богатство да не отнеме!!! Парадокс - нищо нямаш, но вардиш. Вардиш купища от вещи и материя, които те задъхват и място няма от къде да минеш.

Духовният човек трябва да е беден без съмнение. Духовният трябва да е беден със сигурност. Духовният трябва да е беден определено! Духовният не може да живее в тази обстановка като нормален човек. Изключено. ВЪНШНОТО ИЗБИРА ВЪТРЕШНОТО В ДУХОВНИЯ ДА ИЗГЛЕЖДА ЛОШО и това допуснал си „собственоръчно“. Ти сам си избрал така да бъде. Не слушай никого. Духовният човек знае, че ВЪТРЕШНОТО Е ВАЖНОТО, А ВЪНШНОТО МУ СЛУЖИ, А НЕ ГО ОПРЕДЕЛЯ И НЕ Е ЗАВИСИМО. ЗАВИСИМОСТТА ЧОВЕК ВКАРВА.

Отвън така мислели. Защо слушаш хората. Отвън мислили били. Ако ти не мислеше за тяхното мислене как щеше да откриеш, че те мислят. Но понеже ти не мислиш и страха ти е голям, се влияеш без да мислиш!!! Потресаващо и покъртително, и за гледане, и за слушане, и каквото и да е! Отвън били мислили или мислели... Кой това може... Това изобщо никой не може, а те пък и в множествено число.

Чуй! Отвън могат да мислят всичко, но луксът е както за богатите така и за Духовните, и така е със всяко нещо. Нищо не е само за X или У. Всичко е за всички. Онези отвън не знаят и не предполагат, защото никой няма с какво, че всъщност Духовността е най-висшия лукс. Само Духовният може да живее в Лукса и Лукса му служи истински. Само Духовният може да използва максимално всички удобства на лукса. Не е истински духовен живеещият в бедност! Бедността е все още Карма и върви чистене на ниво разплащане. Не е свързана Духовността с бедността, както и крайното разточителство, като разхищение, не е никаква Духовност. ИСТИНСКАТА СРЕДА ЗА ДУХОВНИЯТ Е ЗЛАТНАТА СРЕДА!!! Трудно е да се разбере това поради дългата традиция и затова човек не осъзнава до къде е нормалното и от къде нататък се излиза от него.

Крайностите са за опитване и добиване на знания, те са уроците и изпитите. През тях се минава, защото най-трудното от всичко е да знае човек Мярката. По-трудно от Мярката нищо не е, и почти не се установява, но Духовният това може: по въодушевлението, по задоволството, по насладата, по блаженството, по удобството, по удовлетворението и по осигуреното удобство да можеш в покой и самота да общуваш с Бога.

Да кажем нещо и за Външното, за да не се разбере погрешно, че едва ли не го отхвърляме. Нищо подобно. Просто Вътрешното е първото, но заедно с Външното. Духовното работи с всички понятия като полюси, но не ги опитва в тяхната крайност. Духовността е тотална: НЯМА КРАЙНОСТИ ПО ПРИНЦИП. Духовното не се занимава с нищо крайно, независимо дали става въпрос за негативно или позитивно, за добро или лошо. Духовното си служи с всички неща, но ги държи в Равновесие, защото знае, че която и да предпочете, ще стане негова жертва и следва страдание. Понятието привързаност е чуждо на духовното.

До тук говорим единствено за истинската Духовност, а не за начинаещата. Вътрешното и външното не си противоречат, нито горното и долното. Това са движения на една и съща енергия. Животът тече между двете и двете са важни, духовното не предпочита, а наблюдава...

Ошо: Външното и вътрешното са като два бряга на една река, каквато е Живота. Можеш да не мислиш за единия бряг, но той си съществува. И реката съществува, само ако и двата бряга са налице. Акт на висше лицемерие е да твърдиш, че другият бряг не те засяга!

Никой не се интересува, но ти държиш да бъдеш интересен и се хвалиш, че си положителен човек. Не си, но така искаш. Добър искаш да бъдеш, но не знаеш как. А като не знаеш как, не можеш и да бъдеш.

Животът тече между Вътрешното и Външното и двете са важни, иначе защо ще съществуват. Нищо не е по- от другото, нищо не е повече от своята трайност, защото само тука понятията са различни, но са степени на една и съща същност. Животът не може да съществува само с едното от тях.

Ошо: Двата бряга на реката само изглеждат два. Ако се потопиш до дъното ще видиш, че всичко е едно, че те са свързани, т.е. една и съща земя и в същото време природата около двата бряга е винаги видимо различна, самите брегове са различни!.

Точно такова нещо са материалният и Духовният свят, но за улеснение работим и с двете, за да сме (уж) по-ясни. Така си обясняваме помежду, какво не правим и защо сме ги разделили. Те никога не са били отделно и са като двете страни на една монета. Няма първо, няма второ. Всичко е важно, всичко има значение. Всичко е на място и без нито едно от двете не може, т.е. животът е и двете, но той всъщност е едно. КОЙТО ПРЕДПОЧИТА, СЕ РАЗВИВА ЕДНОСТРАНЧИВО.

Подобно с изложението, че ученикът бил изпълнен с идеята за празнотата, но му казали да иде и нея да изхвърли, т.е. ако кажеш, че си празен, не си празен. Казването те пълни. Празнотата е в немисленето, другата крайност.

В този порядък Духовността е нещо, което го има и няма. Има го за знаещите и търсещите Бога, и го няма за безбожниците, неверниците и незнаещите. Който казва, че е Духовен, не е Духовен. За Висшето не се говори!

Духовност и его нямат общо, както Бог и его, Съзнание и его. Въпросът не стои в това да трансформираш егото или да го превъзпиташ... Въпросът е да го отстраниш, да го разпуснеш, да си отиде. Каквото и да му направиш, то все его ще си остане и след новото определение, независимо дали ще бъде трансформирано его, превъзпитано его или добро его; все его и почти толкова възмутително, непотребно, излишно и вредно, че се чудим още защо изобщо се занимаваме с него! Защото го имаме все още...

Духовността е нещо като без-его, тя е неговото нямане, отсъствие. Егото е толкова манипулиращо, нагаждащо и желаещо, че може и висше его да стане, но винаги его ще си остане - мързеливо и подло. Колкото е по-развито и по-висше егото, толкова по-опасно става то и прикрито. Сега не го осъзнаваш, а след време ще стане и невъзможно, и борбата сякаш с него предварително е обречена.

Ошо: Съществуват пътища за прочистване на егото, но те не са Духовни, а от естество морал, който се крепи на други методи, т.е. моралът се крепи върху методите за пречистване на егото; моралът се крепи върху приличието. Самият морал се крепи на финното его, на твоето его. Докато при Духовността Истината е ЦЕННОСТТА, а не правилното или неправилното, защото и правилното може да е неистинско. В един неистински свят се нуждаем от неистински правила, за да се противопоставим на неправилното!

Духовността не е трансформация на егото. Духовността е трансценденцията, издигане над егото, събуждането - да видиш егото тука ли е още или уволнено и разпуснато.

Ошо: Необходима е изключителна Будност на Вниманието...

Беинса Дуно: Необходима е изключителна Будност на Съзнанието...

В Съзнанието на всеки трябва да остане, че егото не е твоя истински център. Егото не може да се трансформира и по-лесното от двете трудни техники е да го забравиш, но да останеш и бъдеш буден винаги!!! Спомни си, че такова нещо като его изобщо няма; само ума борави с него и когато иска е с него, когато иска - не, и в повечето случаи е безразличен. Умът става егото, когато се ядосва на човека, че не му обръща внимание, дори и във важните моменти от живота му, т.е. там където е мястото на ума, човекът го няма, за да го използва и започва „играчката“ с егото или с егото играчка. Не е умът този, който не струва и трябва да се учим да не мислим... - това добре запомнете и научете. В егото е цялата лудост... Егото не е нищо истинско и не съществува. Почнеш ли да го наблюдаваш непрекъснато в себе си, то изчезва, него го няма, то отсъствува, не защото е „изчезнало“, а защото никога не го е имало...

Ошо: Достатъчен е пламъкът на твоето Съзнание и го хваща липсата...

Духовността е Трансцедентацията и не само това естествено... Духовността е върхът, последният върховен синтез на цялото ни развитие, когато и където всичко негативно, фалшиво и нереално е преодоляно, превъзпитано и забравено, а е останало единствено истинското, което е ПОСТИГНАТО! Това е всичко вечно, което у Духът стоеше, но ти сега в себе си си открил и отвил. До тук само човешкото Съзнание те спъваше, но преодолееш ли и него, като егото, повдигнеш ли го в ниво и нова степен, ТИ СИ НАПРАВИЛ ВРЪЗКАТА - Божествена Мисъл-Съзнание, и Вратата на собственото си сърце си отворил, светлината нахлула е и познай сега Кой е Светлината. Егото съществува, човешкият ум е повдигнат до Висш Разум, самосъзнанието е повдигнато в Свръхсъзнание и започва изливането на всички Божии блага върху теб, защото не само си избрал Духовността, но и си я постигнал, открил!!!

Подобно е преживяването и усещането при една истинска и сполучлива медитация, ВИНАГИ СЕ ПОЗНАВА. ПО ДЪЛБОЧИНАТА И ОЗАРЕНИЕТО И СВЕТЛИНАТА ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ, ЧЕ СТЕ УДАРЕНИ.

Опитай се да почувствуваш, че си здрав, ако наистина си здрав и стоп! - ТОВА Е РЕАЛНОТО СЪЗНАНИЕ!!! Усещането, схващането, чувството, знанието, любовта, навлизането е все Съзнанието, че ти си съвършено здрав и се чувствуваш прекрасно, превъзходно и блажено.

На когото Кундалини се събуди и започне свободно да преминава през Сушумна, той е на по-висше стъпало от другите. Който има събудено и работещо Кундалини той е Духовен и не търси преживявания. Духовността е търсенето на човешкото същество, но истинското в човека, това отзад, което е в Духа, и до сега стоеше и от там ни гледаше.

Ошо: Изживяването, колкото и да е вътрешно, е повече външно отколкото вътрешно...

В Духовността само, човек може да разбере каква е неговата реалност. Само със познанието, знанието и Учението (което е едно и също нещо) спират всякакви процеси на емоции, преживявания, страсти и всякакви там необуздани, невъздържани и неконтролируеми процеси. С откриването на вътрешната ни истинска реалност се прекратява всякакво ТЪРСЕНЕ и СТРЕМЕЖ, като при Стремежа остава една малка отсянка: той единствен продължава да търси връзката с Бога. Неговият стремеж ще е до Горе.

Докато умът ни се стремеше към преживявания той не можеше да се нарече Духовен.

Ошо: Ще се стремиш към Преживяващият и тогава чакри и кундалини ще текат през Сушумна както трябва. Но не спирай до тук, а продължавай да се движиш навътре, към твоя истински център, където е Отца ни.

Постига се в тотална, глобална и съвършена самота, тишина и мълчание със съзнание в покой във великата празнота. Всичко това можеш да наречеш ТВОЕТО ПРЕЖИВЯВАНЕ, но то е в компания с празнотата, а не с нещо. Това е Бог, Когото само ще усетиш, но е нереално по отношение на някаква компания, на нещо, на друго, на свидетел... идва. Когато теб те няма, Бог идва.

Ошо: Духовното търсене не е в това какво се случва, а на кого се случва. В този именно миг откриваш какво е било твоето измислено его. Нищо. По нищо не си виждал!

СВЕТЛИНА + ДУХОВНОСТ = ЕВОЛЮЦИЯ