Моята гледна точка е Божията

[Ани]

Моята гледна точка е Божията

Дъждовни капки тупат

по листата на дървото,

но това не са тъжни сълзи;

това е само мъката на

този, който ги слуша неизвестен.

Неизвестен.

Умее да слуша само Мълчанието, т.е. Листото...

Ако се съмняваш кой от двама ви го има, чуй: съмняващият се... Животът е в две посоки:

- Към Господа... и

- Към Отца ми.

Ето я гледната точка. Само Божията гледна точка е ненагледната. Само Божията гледна точка е Божествена. Само Божията гледна точка е Точка. Точка: ЗА ДА ТИ СЕ ДАДЕ ВИ ДЕЛИ НА ТА!

Защо си умислен? Не знаеш с кой от двамата да излезеш навън, или с кой от двамата в себе си да контактуваш? Едно е ясно - Да Бъдеш Божествен не си подготвен. Оставате ти и животното. С кого няма да се срамуваш? Само с Истинския човек в себе си.

Така стои въпросът и с Духовното, когато сме го пренебрегнали. Докато живеем с материята, прах започва да замрежва очите ни и това Горе наричат „Натрупване на его“. Някой има нужда от Карма. Какво следва? Човек изведнъж ОСЪЗНАВА, че е изгубил личната си свобода и заедно с нея първичната си естественост, станал си сякаш друг и този друг не е харесван... Егото има това свойство, да превръща нещата в боклук. И това казват, че е път - да се превърнеш в камък, и не е нищо?

Нищо скрито не остава... Защо? Всичко отдавна се знае, но ти до него не си стигнал. Такова нещо е знанието: Ти ще отидеш при него, а то при тебе няма да дойде.

Екхарт: Окото, с което Бог вижда, е същото око, с което Бог вижда мен.

Невиждано признание и откровение, което сериозно застъпва въпроса за Тайните. Къде ще се скриеш: скрито няма, Бог всичко вижда; живей така, че да не се налага...

Два начина има да си беден:

- Или всичко си раздал...

- Или никога нищо не си имал.

Когато си обран или ограбен не влиза, не се брои: някой е имал по-голяма Нужда от твоята и я е разрешил.

Когато всичко си раздал съзнателно и доброволно очаквай съвсем скоро момента, да съзреш Истинската СВОБОДА, която във висша бедност се дава и в нищета, но в твоя случай - поради благотворителния ти и състрадателен характер си я получил.

Раздаде ли всичко и направи ли го с любов? Нещо остана ли ти и какво от любовта? Имаш двойно от всичко. Така трябва да е. Остана беден, но богат Духовно! После се оказа, че благодарение на това лошо ти се е случило най-доброто, за което винаги си мечтал: СПЕЧЕЛИ ДУХЪТ НА БОГА!!! Честито Новорождение! И край на бедността завинаги...

Сега да обясним къде е илюзията в раздаването, къде и в твоето обедняване... Какво може да даде човек на бедняка? На бедняка не можеш да дадеш нищо, защото той всичко има и от позицията на Окултизма, нищо не му липсва. Бедният има нужда единствено от това ДА НЯМА НИЩО, но добре знае, че най-голямото богатство на света е неговото. Божието царство притежава, което току така не се дава, защото се заслужава.

Всичко, което на бедния можете да дадете, е да му вземете егото, като го доближите, но трябва да сте съвършено чист. Той в Божието Царство се намира, но с отсянка - все още не може да мисли Божествено... Не се е отказал още от човешкото, а то никого не е довело до Бога и се налага да замениш.

Какво остава му на Слелият се? Последното стъпало от последния етаж на последния етап (епоха), които, както знаете, са 4x4x4.

Дзен: За не-мисленето се мисли без да се замисляш!

Когато Дзен ти е учителят, ти ученико, можеш и да не мислиш, но можеш и да мислиш. Когато Дзен ти е учителят, ти ученико, можеш да мислиш за най-малкото, за най-великото и за най-непонятното, което е Хляба... Житото е над всичко в материалния свят, казва Беинса Дуно, и когато аз чух това, целият настръхнах. Винаги съм мислил, че нещо в този хляб има, което никой не знае и е повече от това, което знаем за него...

Какво е хляба никой не знае. Не мислете!

Дзен е безкрайно мъдро учение и много далновидно. То на един единствен въпрос не е отговорило, не защото не може, а защото нямаше кой да му го зададе. И това беше въпросът за Духовността.

С отговорът завидно се справи: един велик музикант, правейки аналог и сравнение с Джаза: Какво е това Джаз не подлежи на обяснение, но ако го слушаш имаш повече шансове, а най-близо ще бъдеш, ако го изпълняваш лично! Джазът не се разбира, а се събира от любовни звуци!!!

Този недостиг ние хората наричаме „недостиг на дъх“ или „напълване на Душата“, т.е. всичко, което е за Духа. Всички до един в разговорите си го правим, но не се усещаме. Всички споделяме удоволствието си от всичко, което докосва тънката част у нас и я кара да се повдига, което в кръчмите се чува: Цигуларю изсвири нещо за душата! Признанието е механично, но Духовно. Такава е истината - тъжна и жалка, но не и безнадеждна.

!!!Кое е Медитация? - Това пред „това“ е Медитация... А Медитация върху Дзен е това пред „А“, т.е. всичко е Медитация. И всичко е Медитация върху Дзен, а Дзен е всичко, което е, плюс онова, което не е, но в момента вече е, защото „толкова вода изтече“. Дзен е Вход и Изход, но резултатите са различни или както казва Стопард: Всеки изход е вход към нещо друго!

Да се опитаме да дадем продължението, защото съвпада с нашата Гледна точка, а смисълът който крие е загадъчен и красив...

Всеки Вход е едно излизане от собствените ни представи, които са Изходната позиция за сътворението на всичко, т.е. всеки вход е забранен изход, „вход забранен“ или „вход свободен“. Няма вход, няма изход, врата няма, нищо няма, когато Бог в тебе е дал всичко да имаш. Затова отворен бъди и спри да се тревожиш. Дори да умреш, ТОВА Е СПАСЕНИЕ! Така мисли за нещата... Медитацията продължава...

Правилно ли е да излезеш през входа и да влезеш през изхода? Правилното е щом такъв е твоят Избор. Изборът, от къде да минеш си е твой, какво от това, че не било позволено... Стоп. Не е правилно, че не спазваш заповедите, законите, реда и правилата. Всяко нарушение те отвежда отвън, извън борда (ти не си от тази лодка). В системата, в която всеки живее, е длъжен да спазва нормите щом отгоре е избрал ТУК да живее; длъжен си да спазваш установените порядки, а не да ги разваляш или измисляш нови. Правилният начин е да влезеш през входа и да излезеш през изхода... Който излезе през входа и влезе през изхода е забравил кой е! И е дал възможност на животното в себе си да прави нещата безпаметно, безотговорно, по хрумване. Можеш цел да имаш и да минеш откъдето и да е и никой да не те спре или попита, защо и къде, но знай, че Божий закон нарушаваш, а това не е изпълнение на Божията воля. а е против нея. Забравил си, че отгоре обеща да съдействуваш, а не да вървиш против... Такава е Правилната и Вярна Гледна Точка.

Ти, който си тръгнал с цел да минеш на всяка цена, не си ти този, който иска да мине както не трябва. Ти не си животно, което иска да мине от където и да е и от къде на къде някой ще те съветва или спира!

Минаването е мисловен процес, а движението негов резултат. Когато е слаб мисловният процес, движението е илюзия, измислица и приумица, нещо много несериозно.

Откъдето искаш можеш да минеш и никой няма да те спре, но не вървиш в Божия Път, а по заобиколния. Така само лошият минава отвсякъде и лоши следи оставя, а и докато го прави обяснява, че минава точно откъдето трябва. Лесното е право и правилно, но зависи кой го обяснява и за каква цел му се налага да лъже!!! Правилното е, и леко, и лесно, но ново правило вече има... Когато си на пътя можеш да мислиш колкото си искаш, защото на който и път да си, само времето е различно. Ти просто не бързаш, щом сам си избрал да вървиш по кривия път, и затова никой не може да те обвинява. Кой е този, който ще каже кой по кой път да върви, или че даден път е по-добър от друг!?! Твоят път е най-добрия, но за теб, и никой няма право да го променя, защото направи ли го, току що и той от своя път е излязъл. Не се месете!

Който още не е тръгнал съзнателно по никакъв път, нека седне и сериозно да помисли: какво му предстои, какво има да прави и ще се справи ли с наличните условия, възможности и дадености (в себе си). По симпатии не става, трябва ЯСНОТА. Старият път ще оставиш и забравиш в миналото и повече за него няма да мислиш. И трябва знание...

Кое е най-важното? КАКВО ИМАШ В МИСЛИТЕ СИ, а не къде да е!!! Всеки път е твой и по него друг няма да срещнеш, за да си пречите. И мисленето си е твоето, и възгледа, и гледната точка, и мотивацията, и най-накрая -по-прав от тебе никой не е (за всичко твое). Начинът на изразяване на твоето верую е без значение... Значение има единствено СМИСЪЛЪТ. Можеш да работиш върху формата и до някъде върху съдържанието, но върху Смисъла никой не трябва да пипа! А и не може, но може да си навлече неприятност! В този смисъл всяка гледна точка е Божия, но не веднага, а някога.

Нищо ново и свое никой никога не е казвал или измислял сам..., т.е. никой преди Бога не го е имало, за да е казвал някой каквото и да е. Никой нищо ново и свое дори, не може да каже, което преди него някой друг да не е споделил... В света всичко се знае от преди хилядолетия и това не е тайна за милиони. Нищо в този смисъл не е ново и за първи път не се казва... Едно и също се повтаря откакто свят светува и затова се налага човек да бъде скромен. Нищо повече от скромен е най-достойното поведение за всеки уважаващ себе си Духовен Човек!

Кой каквото е казал и кога, не е важно. Важно е ние да го разберем, приемем и проверим, доколко може да свърши работа в нашата схема. Важно е ние да го осъзнаем като личен опит щом до нас се е докоснало. В смисъла си всичко казва едно и също нещо и противоречия няма!!! !!!

В СМИСЪЛА СИ ВСИЧКО КАЗВА ЕДНО И СЪЩО НЕЩО

И ПРОТИВОРЕЧИЯ НЯМА, КОГАТО ГЛЕДНАТА ТОЧКА Е БОЖЕСТВЕНА!!!

Защо тогава не се разбираме? Всеки спор е просто неуважение и от двете страни, които са го предизвикали, но не са седнали за съгласие, а от скука и най-често никой никого не изслушва, но държи единствено себе си да чуе и другия да бъде добър да гледа от него... Важно е да вярваме във всичко... и на всички... и за всичко... Важно е да се ползваме.

До тук нищо не сме разбрали, ако на първо четене откриваме само по един смисъл в нещата, които учим или четем!!! Нищо не сме разбрали, ако на първо четене, станем и излезем без знание!!! Едва ли, не заявявайки късогледо, че всичко ни е ясно, тайни нямаме и колко сме умни... Смисълът е по-далечен и прицелът: трябва нещата да схванем в ДЪЛБОЧИНА и повече от три значения да търсим, ако искаме да бъдем доволни и се развиваме!!!

Всичко е начин на мислене и тогава гледната точка изскача, но не веднага... Не е обидно, че някой преди нас е казал нещо, което ние сега научаваме или чуваме! Веднага ще отбележиш, ако си наблюдателен и внимателен, че всичко, което някой казва се различава от казаното от другия само по форма и никога по съдържание и смисъл, а това е и най-важното!

Цялата Истина за нещата никой не знае и затова гледни точки с купища се пресичат без да стигнат до Входа, но те до една са с Духовен оттенък и фокус независимо, че участвува и материята. Вечно се разминаваме, споровете остават да висят, но срещите винаги са неизбежни, защото наистина в спора се ражда Истината, т.е. осъзнаването й.

Не е обидно, ако нещо откриеш, но са те изпреварили, т.е. измислили са преди теб... Важно е какво ТО ще ни ползва, а не наше ли е или чуждо като откритие...

Приемем ли веднъж, че всяко нещо, което до ушите ни стига в Божествено, отпада веднага това „кой го е открил или измислил“ преди нас. Смисълът не е в това „КОЙ?“, а ЗАЩО го е казал или измислил, каква е била мотивацията му и допира ли се до нашата. Просто е. Щом до нас е дошла, за нас е и ние трябва да приемем, проверим и

проявим, а не да умуваме кой от кого го е преписал, препрочел и препредал... Всяко нещо, което до теб е дошло идва, за да го прегърнеш, да го използват в своя живот, без значение ти какво мислиш в момента. И не е необходимо всичко да приемаш безрезервно и на доверие - мисъл имаш, ум имаш, разум имаш, какво нямаш, за да се смущаваш! Разсъждавай, размисляй, разбирай и тогава използвай! Никой не е казал: веднага...

Веднъж приел ли си, че всичко е Божествено, означава, че си приел то да е Истина!!! Красиво е да ти поднесат Божията Истина „на тепсия“, но още по-красиво е сам да осъзнаеш защо е такава!!!, т.е. ДА МИНЕ ПРЕЗ ТВОЕТО СЪРЦЕ И УМ ТРЯБВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!!!

Любопитният САМО да види Пътя на Дзен, не е по Пътя и никога нищо не може да види. Дзен е до мислене, а не до гледане...

Дзен: Само сам в тишина, в самота и в мълчание с планината, небето и слънцето се постига Дзен ЕДИНСТВОТО!!!

И тук без Любовта всичко е безсмислено. Тя отваря всички врати, които преди това е затворила. След всяко наше възвишено дело Мракът ще става все по-светъл и по-светъл. Всичко се развива, търсейки Развитието си и развитието на всичко. Който мисли, че владее Любовта е роб, а когото Любовта владее е щастлив човек.

В момента състоянието ни е плачевно: намираме се в незавидната роля и участ на суетния и високомерен простак, чиято липса на знание и съвест е спомогнала да стане жертва на собствените си клишета и слепота, само защото Бог и Душата му отрича или се дразни, когато му говорят за тях. ТОЙ „постигналият всичко“ с Насилието е непобедим, неуязвим и сякаш вечен, но забравил е, че нещата не работят отвън, а отвътре!

А в същото време никой не знае по-добре от себе си как се спасява „своята“ Душа. ПРЕРАЖДАНЕТО Е ПОДАРЪК. Повтаряш един и същи клас, докато научиш урока си!

СЛОВО + ИСТИНА = БОЖЕСТВЕНО ПОСЛАНИЕ